В контекста на пост-ковид пандемия, глобалната дигитализация, европейската зелена сделка, започналите военни действия в Украйна и на прага на Еврозоната, Комисията за финансов надзор продължава да работи за устойчива стабилност на застрахователния пазар в България, за въвеждане на иновации в регулацията на капиталовия пазар, както и за абсолютна стриктност и пълна прозрачност на действията и процесите на пенсионноосигурителния пазар.
Тенденцията за развитие на капиталовия пазар е в посока дигитализация и създаване на условия за повече участници и намалена административна тежест. Положителната взаимосвързаност между иновациите и финансовите технологии вече промени облика на стандартното потребителско поведение и мислене, като този процес доведе до нови възможности за реализиране на оптимизирани бизнес модели. Същевременно, ние, участниците във финансовия сектор, имаме за задача да анализираме и прогнозираме потенциалните рискове. Именно в тази насока, КФН съсредоточава дейността си върху баланса между насърчаване на иновациите от страна на дружествата с инвестиционна цел и защитата на потребителите от негативните аспекти, които новото онлайн пространството предполага.
С оглед на постигане на резултати спрямо заложената стратегия за развитие, Комисията за финансов надзор премина през конкретни стъпки като развитие на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги и инвеститорите, подобряване на комуникационния процес чрез провеждане на регулярни срещи с ФинТех компаниите за обсъждане на минимални рискове и максимални ползи от технологиите, насърчаване развитието на стартиращите компании чрез активиране на възможностите на създадения Иновативен Хъб, както и адаптиране на новата регулаторна рамка за колективно финансиране. Заедно с участниците в небанковия финансов сектор създаваме устойчива и благоприятна за иновации бизнес среда, с акцент върху необходимостта от партньорство между националния регулатор и бизнеса.
Динамиката в развитието на технологиите, цифровизацията и дигитализацията имат ключова роля за промяната на нагласите на потребителите и на очакванията им за растеж. Ролята на КФН е да провокира постигане на синхрон между нормативните изисквания и изпълнението им в дигитална среда, като крайната цел е намаляване на административната тежест. Част от конкретните резултати са функциониращия Иновативен Хъб, осигуряващ единна контактна точка с ФинТех дружествата и променените регламенти за достъпност до капиталовите пазари на малки и средни предприятия. В процес на създаване са мобилното приложение на КФН, изграждането на единна информационна система за подаване и получаване на информация от подназорните лица в електронен стандартизиран формат.
Интересен момент в актуалната ситуация е, че в рамките на интегриране на иновации за намаляване на административната тежест, Европейската комисия представи Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска единна точка за достъп (European single access point – ESAP). Нейната цел е да осигури централизиран достъп на обществеността до цялата необходима информация от значение за финансовите услуги. Единната европейска точка за достъп ще даде на инвеститорите възможност за лесен, бърз и съпоставим достъп до данни за европейските дружества, като по този начин се улеснява и достъпа до финансиране на европейските дружества. ESAP се очаква да допринесе за по-нататъшното интегриране на финансовите услуги и капиталовите пазари в единния пазар на ЕС и за насърчаване на развитието на по-малки национални капиталови пазари и икономики, като предоставя по-голяма видимост за тях. Комисията за финансов надзор, в синхрон с Европейската комисия, въвежда мерки по прилагането на новите регламенти и създава условия за осъществяването на визията за Единна европейска точка за достъп.
Със сигурност една от изключително смислените и в посока кауза теми е тази за „Зелената сделка“. Екологията, социалната отговорност и прозрачното управление са вече част от мирогледа и начина на мислене на институциите и регулаторите в Европа. В съответствие с целите на Европейския съюз, Комисията за финансов надзор в България подкрепя чрез конкретни действия насочването на национални и европейски източници за финансиране на устойчива икономика, планирането на инструменти за възстановяване на бизнеса след кризи, както и балансираното регионално развитие на държавата. Вярвам, а и виждам конкретните резултати, че българският регулатор в небанковия сектор стратегически подрежда действията си в подкрепа на постигане на целите на „Зелената сделка“. В този ред на мисли, всички ние, като общество имаме за задача да насочваме вниманието си към възобновяема енергия, енергийна ефективност, зелени сгради, чист транспорт, продукти, създадени от кръговата икономика. След приемане на Европейската зелена сделка, фокусът на КФН ще е насочен към финансовите рискове за институциите и финансовата система, както и върху риска за устойчивостта (ESG risks).
Когато говорим за постигане на устойчиви цели, примерите винаги са важни. Зелените облигации са подходящ финансов инструмент за мащабни проекти за устойчивост, чрез даване на достъп до стабилен инструмент за финансиране на зелени проекти, съобразени с таксономията на ЕС. От друга страна, инвеститорите в подобни облигации ще могат по-лесно да оценят и сравнят устойчивостта на инвестициите си, което ще намали рисковете и засили доверието им в пазара. Новият доброволен стандарт EUGBS ще бъде отворен за всички емитенти от ЕС и извън ЕС, включително корпорации, финансови институции и емитенти на обезпечени облигации и обезпечени с активи ценни книжа, както и правителства и други публични органи.
В тази връзка, от съществено значение са предизвикателствата пред КФН да осъществява своите надзорни правомощия спрямо участниците на капиталовия пазар в съблюдаване спазването на изискванията, заложени в законодателния пакет за Устойчиви финанси, а именно регламента за оповестяванията, регламента за бенчмарковете, свързани с климата и устойчивите финанси, и регламента за таксономията.
КФН е и основен участник в процеса на създаване на Националния план за въвеждане на еврото в България. Визията на КФН за този ключов за българската икономика процес включва систематизиране на необходимите мерки и действия във връзка с превалутиране на финансовите инструменти. Възнамеряваме да осъществим необходимия мониторинг на очакваните етапи за адаптирането на системите за клиринг и сетълмент за работа с евро.
В контекста на усложнената международна обстановка, породена от войната в Украйна, и наложените от страна на ЕС, САЩ, Канада, Великобритания санкции и ограничения спрямо Руската федерация, Руската централна банка, кредитни институции и компании, както и физически лица, Комисията взе навременни мерки като отправи препоръки и насоки към инвестиционния, застрахователния и осигурителния сектор за повишено внимание и провеждането на засилена политика по управление на риска, преди да се пристъпи към извършване на инвестиции във финансови инструменти, издадени от емитенти, свързани с Руската федерация.
Предизвикателствата, пред които сме изправени, ни провокират да сме бдителни, концентрирани в постигане на заложените цели за повишаване на защитата на потребителите, както и за насърчаване на инвеститорите, на един стабилен, регулиран и прозрачен небанков сектор.
На фона на тази световна трансформация, КФН започва нов стратегически период за 2022 г. – 2024 г. Промяната за регулатора включва дългосрочно планиране, силен експертен екип и решителност за внедряване на иновация в сферата на дигитализацията и регламентите за стимулиране на капиталовия пазар. Всичко това ще бъде съпътствано от конструктивен диалог с всички заинтересовани участници в регулираните от КФН процеси. Важна част за развитието на българския капиталов, застрахователен и осигурителен пазар е активната и ефективна комуникация с бизнеса в посока развитие на концепции и устойчиви стратегии. Целта ни е да сме предвидими в действията си и да проявяваме обективност при взимането на решения, от които зависи развитието на България.
