Откриване на производство по изменение и допълнение на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Заповед № 988/16.12.2022 г.

Откриване на производство по изменение и допълнение на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

Днес, 26.02.2024 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 2, ал. 6 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 от Кодекса за застраховането, откри производство по издаване на общ административен акт – Заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

Със Заповед № 988/16.12.2022 г., издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 2, ал. 6 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 и чл. 527 от Кодекса за застраховането (КЗ),  заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ е утвърдил структурата, формата и съдържанието на годишните, тримесечните и месечните справки и приложения на застрахователите и презастрахователите по чл. 126, ал. 1 от Кодекса за застраховането, различни от образците за количествено отчитане на индивидуални предприятия и на групи по Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 на Комисията от 2 декември 2015 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на образците за предоставяне на информация на надзорните органи съгласно Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 347/1 от 31.12.2015 г.) (Регламент (ЕС) 2015/2450); годишни и тримесечни справки за отчетността на Гаранционния фонд и други изисквания към отчетността.

През 2023 г. влизат в сила изменения в КЗ (Обн., ДВ, бр. 85 от 2023 г.), като е отменена разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 4 от КЗ, която регламентира подаването на месечни отчети и справки – до края на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. В резултат на това изменение следва да се промени структурата на периодичната отчетност на застрахователите, като отпаднат месечните справки съгласно Приложение № 2 към Заповед № 988/16.12.2022 г.

Наред с това през 2023 г. е приет нов Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/894 на Комисията от 4 април 2023 г. за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците, с които застрахователните и презастрахователните предприятия предоставят необходимата за надзора над тях информация на съответните надзорни органи, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 (Регламент (ЕС) 2023/894), с който е отменен Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 на Комисията от 2 декември 2015 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на образците за предоставяне на информация на надзорните органи съгласно Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 347/1 от 31.12.2015 г.) (Регламент (ЕС) 2015/2450). Посочената нормативна промяна обуславя актуализирането на Заповед № 988/16.12.2022 г., която препраща към отменения регламент.

Наред с посочените по-горе промени, които произтичат от изменението в нормативната уредба, е необходимо да се усъвършенстват някои справки съгласно Приложение № 1, както следва:

Справка 01.01. се заменя с нова, при която е променена част от структурата на подаваната досега информация и са добавени колони относно размера на застрахователната сума и на изплатените суми по застрахователни договори през отчетния период с цел придобиване на по-пълна представа за застрахователните портфейли.

В справка 01.03 е добавена таблица за вземанията (търговски, различни от застраховки и други вземания), с която се цели да се предоставя информация за петте най-големи индивидуални експозиции на застрахователите, съответно презастрахователите, като по този начин се създават условия за детайлизиране на информацията съгласно отчета за финансовото състояние и за придобиване на по-точна представа за големите експозиции на застрахователя, съответно презастрахователя. Отпада изискването на информация за получените заеми (включително репо-сделки), с което се намалява административната тежест върху застрахователите и презастрахователите.

В справка 01.04 са добавени нови редове за общата сума на актива и на пасива, което представлява редакционна бележка с цел подобряване на качеството на информацията в справката.

В справка 01.05. се добавя искане на информация за другия всеобхватен доход, за да може да се постигне съпоставяне с отчетената информация в други справки.

С направените изменения и допълнения се допълва и прецизира периодично получаваната информация в КФН за надзорни цели.

Установена е необходимост от даване на допълнителни пояснения за попълване на справките по Приложение № 1: 01.19 и 01.20 и 01.21., които следва да се попълват от застрахователите без право на достъп до единния пазар на ЕС. Доколкото същите справки са разработени на основата на сходни образци за количествено отчитане от Регламент (ЕС) 2023/894, се предлага указанията да бъдат дадени посредством препращане към инструкциите за попълване на съответните образци за количествено отчитане в цитирания регламент.

Заповед № 988/16.12.2022 г. предвижда изискване застрахователите да предоставят пояснителни бележки към тримесечната и годишната надзорна отчетност. Практиката по прилагане на заповедта показва, че мнозинството от задължените лица не предоставят такива пояснителни бележки. По тези причини като мярка за гарантиране изпълнението на поставеното задължение се предлага разработването на специална форма „Пояснителни бележки“, в която да се предоставят изискуемите пояснителни бележки. Предвиждането на такъв елемент ще създаде формално задължение за представяне на бележките и неговото неспазване ще представлява основание за предприемане на надзорни мерки във връзка с констатирани непълноти в надзорната отчетност. Предвиждането на новата форма обуславя на свой ред и преформулиране на изискванията към пояснителните бележки в т. 7 от заповедта.

Предвидените изменения и допълнения в заповедта следва да се прилагат за отчетните периоди след 01.01.2024 г. По същество това означава, че първият отчетен период, за който застрахователите, съответно презастрахователите, ще представят отчетността си съгласно измененията в Заповед № 988 / 16.12.2022 г., ще бъде първото тримесечие на 2024 г.

По изложените съображения цитираната заповед следва да бъде изменена и допълнена.

На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 26.03.2024 г. включително.

Данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност”

Данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.12.2023г.

Представените окончателни данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.12.2023 г. са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Общо Застраховане“ „2023“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователни посредници

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г. в КФН са получени 38 (тридесет и осем) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. През периода няма постъпили уведомления относно намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да  извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. януари 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, e 429 (четиристотин двадесет и девет) дружества.

За периода от 01.01.2024 г. – 31.01.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 8 (осем) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 8 (осем) уведомления относно преустановяване извършването на трансгранична дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България

В резултат на това, към края на м. януари 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, e 2 180 (две хиляди сто и осемдесет).

Към 31.01.2024 г. КФН е изпратила уведомление относно намерението 1 (един) местен застраховател да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, е 21 (двадесет и едно).

За периода 01.01.2024 г. – 31.01.2024 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Изисквания при представянето на ГФО за 2023 г. и ГКФО за 2023 г. от емитентите на ценни книжа

Изисквания при представянето на  годишните /индивидуални/ финансови отчети (ГФО) за 2023 г. и годишните консолидирани финансови отчети (ГКФО) за 2023 г. от публичните дружества и другите емитенти, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар

1. В допълнение към основните части на финансовия отчет (баланс, отчет за доходите, отчет за всеобхватния доход, отчет за собствения капитал и отчет за паричния поток с блокови iXBRL тагове ) следва да бъдат маркирани и пояснителните приложения. Изискването се отнася само за ГКФО.

2. Одиторският доклад следва да бъде част от единния XHTML файл. В тази връзка, по отношение на представянето на ГФО и ГКФО за 2023 г., единствената допустима опция е одиторския доклад да бъде представен като част от единния XHTML файл – както по отношение на ГФО, така и по отношение на ГКФО.

3. Съгласно Член 8 на Регламент (ЕС) 2020/852, всяко предприятие, което е длъжно да оповестява нефинансова информация съгласно член 19а или член 29а от Директива 2013/34/ЕС, (членове от 48 до 52 от Закона за счетоводството) включва в нефинансовата си декларация или консолидираната си нефинансова декларация информация как и до каква степен дейностите на предприятието са свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви съгласно членове 3 и 9 от горецитирания Регламент. По-специално, нефинансовите предприятия оповестяват следната информация:

– дела от оборота им, който произтича от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви, съгласно членове 3 и член 9; и

– дела на капиталовите им разходи и дела на оперативните им разходи във връзка с активи или процеси, които са свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви, съгласно членове 3 и 9.

Това задължение е в сила от 01.01.2022 г. по отношение на екологични цели, както е описано в първите две подточки на чл. 9 от горния регламент, а именно :

а) смекчаване на изменението на климата;

б) адаптиране към изменението на климата;

Предвид изложеното в ГКФО за 2023 г. е необходимо да бъде представена горната информация, като Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 описва техническата рамка за представянето й. Особена важно е спазването на начините на изчисление и представяне на изискуемите коефициенти, които са дадени в Приложение 1 и Приложение 2 на същия регламент.

Предвид факта, че на европейско и на национално ниво не са поставяни формални ограничения по отношение на размера на файловете, като в същото време се изисква разумна допустимост за големината на представяните файлове, съдържащи ГФО и ГКФО по ЕЕЕФ за 2023 г., максимално допустимият размер на основните файлове XHTML и ZIP ще бъде до 50 MB, по подобие на отчетите за 2021 г. и 2022 г.

Визуализирането на електронните подписи в ГФО и ГКФО не е изрично посочено в ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815. В последния обаче е посочено, че целите годишни финансови отчети за дейността се изготвят във формат XHTML. Тъй като годишните отчети включват изискване за подписване на няколко различни документа от различни лица, лицето, което чете представените отчети, е необходимо да се убеди, че изискуемите от Закона за счетоводството, Закона за независимия финансов одит и Закона за публичното предлагане на ценни книжа подписи са положени върху всеки съответен документ. Съответно, поради невъзможността всеки подписан документ да бъде предоставен поотделно, се налага визуализирането на изискуемите подписи в общия XHTML документ, съдържащ в себе си всички изискуеми документи. В този смисъл, това е изискване, което произтича от съществуващото и действащото в момента законодателство в Република  България и Европейския Съюз.

По-долу са дадени примери за приемливо и неприемливо визуализиране на подписите, поставени върху документите, които са подписани от задължените лица:

Варианти

Въпрос на избор на емитента е дали да визуализира отличителния знак на софтуера, използван за генерирането на документа (в горния пример – знака на PDF). Достатъчно е, да е видно използването на електронен подпис, като ясно се укаже, че документът е подписан с електронен подпис, като се визуализират датата и часа на подписването му.

Необходимо е да се напомни, че всеки емитент носи законова отговорност за честността на представените отчети и верността на подписите, поставени под всеки един документ от ГФО и ГКФО.

В случай че дружество използва външен доставчик за услугата, свързана с изготвянето на отчети по ЕЕЕФ (както за индивидуални, така и за консолидирани отчети), е препоръчително в договорите с външния доставчик да бъде разписана клауза, позволяваща корекция или добавяне на материал към вече изготвения отчет и след датата на подаване на отчетите към КФН и съответната медия. Това се налага поради факта, че в случай на писмо или принудителна мярка, приложена от страна на КФН във връзка с открит пропуск по отношение на изискванията за изготвяне на ГФО или ГКФО и невключена в договора подобна клауза, е вероятно дружеството да заплати допълнително възнаграждение на доставчика за  изготвянето на файла с коригирания отчет.

Тук могат да се видят „Въпроси и отговори“ по отношение на основните изисквания за представяните ГФО и ГКФО за 2023 г. през 2024 г.

Избери начин на подреждане:
ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 2 )


Предварителни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2023 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2023 г. е 5 000 945 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 1,58 на сто.

Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,40 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Към 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 22 931 134 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 19,34 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 20,46 на сто спрямо 31.12.2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 14,72 на сто и 9,95 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 9,82 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2023 г. са 20 656, от които 2 632 пенсионери и 18 024 лица с разсрочени плащания.  Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. Към края на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 751 хил. лв. за пенсии, 69 768 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 245 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към края та на 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане 416,55 лв. В сравнение с края на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто.

Подробна информация за предварителните резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Решения от заседание на 22.02.2024 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Вписва „ЕС ПИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД в регистъра на застрахователните брокери, воден от КФН.

2. Изпраща писмо до “Групама Животозастраховане” ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД, с което уведомява дружествата, че към настоящия момент не са констатирани обстоятелствата, които представляват правни пречки за прехвърляне на дейностите по администриране на база данни към трето лице.

3. Изпраща писмо до „Групама Застраховане” EАД, с което уведомява дружеството, че към настоящия момент не са констатирани обстоятелствата, които представляват правни пречки за прехвърляне на дейностите по предоставяне на информационни услуги към трето лице.

4. Възнамерява да спазва в надзорната си практика Насоките за отчитане съгласно РЕПИ (ESMA74-362-2281), издадени от Европейския орган за ценни книжа и пазари, считано от 29.04.2024 г.

5. Изпраща уведомление до „Глобал Клиринг Хаус“ ООД (в процес на учредяване), че ще му бъде издаден лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник, ако в 14 – дневен срок дружеството удостовери, че притежава изискуемия капитал, внесло е встъпителна вноска във Фонда за компенсиране на инвеститорите и представи допълнително документи.

6. Открива производство по издаване на индивидуален административен акт за отписване на „Толеранс Интернешънъл“ ЕООД от регистъра на обвързаните агенти, воден от КФН.

Финтех тенденции за 2024 – интервю на Бойко Атанасов, председател на КФН

Българската финтех асоциация стартира специална секция, в която експерти в различни области, обвързани с финтех индустрията очертават тенденциите за 2024.

Най-новото интервю е на Председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов. Той споделя визията си за развитието на финансовите технологии, адаптирането на регулациите, както и очакваните регулаторни предизвикателства в небанковия финансов сектор.

Във финтех революцията и високата сложност на все още непознатата материя, г-н Атанасов подчертава проактивната ангажираност на КФН за партньорство между българския регулатор и бизнеса, за поддържане на устойчива и благоприятна за иновациите среда.

Бойко Атанасов

Какви, според Вас, са всеобхватните тенденции, които можем да очакваме да видим във финтех индустрията през 2024 г.?

Бойко Атанасов: Финтех индустрията е в състояние на динамична еволюция, като непрекъснато разкрива пред нас спектър от иновации, поставящи под въпрос установените регулации. Именно тази индустрия ни провокира да анализираме необходимостта от въвеждането на прогресивни решения, достъпни за по-широка аудитория. Твърдо съм убеден, че в трансформиращата се финансова екосистема през 2024 г., ще резонират услугите с акцент върху персонализирани, сигурни и устойчиви финансови отношения, отразяващи безпрецедентно технологично усъвършенстване и ориентирани към потребителя иновации.

В отговор на глобалните тенденции за устойчивост и опазване на околната среда, през тази година ще станем свидетели на възхода на зелените (ESG) финтех тенденции, които ще приведат финансовите технологии в съответствие с екологичните съображения. Финтех решенията ще се развиват, а с наблягането на устойчиви инвестиции и екологични финансови дейности, ще се стремим към целта за намаляване на въглеродния отпечатък. Този подход има за цел да свърже технологията с устойчивостта, като засили ролята на финансовия сектор в насърчаването на практики, които допринасят положително за околната среда и подкрепят глобалните цели за устойчивост.

Свидетели сме на дигитализацията във всичките ѝ аспекти, включително на използването на блокчейн и на изкуствения интелект (AI). За нас, като регулатор на небанковия финансов сектор, е много важно да проследяваме иновативното финансиране, да оценяваме новите инструменти и практики, но едновременно с това да защитаваме потребителите и да сме гарант за стабилността на небанковия финансов сектор. Напредналата интеграция на изкуствения интелект (AI) и машинното обучение (ML) значително ще се отразят на клиентското преживяване, на по-прецизното откриване и смекчаване на измамните дейности и на оптимизирането на стратегиите за управление на риска. Развитието на тези алгоритми ще доведе до по-бързи и по-точни финансови решения, специално направени да отговарят на уникалните нужди и цели на отделните потребители, с очакването да подобрят тяхното удовлетворение и ангажираност.

Повишената нужда от висока киберсигурност ще е в основата за защитата на потребителските данни, строго интегрирани във финансовите платформи. Разширените функции, включително усъвършенствана биометрия, многофакторно удостоверяване и усъвършенствани протоколи за криптиране, ще станат повсеместни елементи на архитектурите за финтех сигурност. Тези подобрения ще укрепят защитните бариери, предпазвайки чувствителната потребителска информация срещу потенциални заплахи и пробиви, и поддържащи почтеността и доверието в цифровите финансови услуги.

Как Комисията за финансов надзор предвижда адаптиране на регулациите, за да се приспособят към развиващия се финтех пейзаж през 2024 г.?

Бойко Атанасов: Важно е да се отбележи, че регулаторните подходи могат да варират в различните юрисдикции. Специфичните адаптации ще зависят от регулациите и приоритетите на всяка страна или регион, съобразени както с технологичния напредък и иновациите, така и с европейската законодателна рамка.

КФН финализира проекта за „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС)“. От есента на 2023 г. ЕИС вече успешно функционира и с нейното въвеждане отчитаме значително подобрение на процеса за административно обслужване на гражданите, бизнеса и поднадзорните лица. Всички административни услуги са изцяло дигитално достъпни. Освен, че са част от системата на държавната администрация, в реално време те се интегрират с дейностите и процесите, и се осигурява обмен на информация с регулаторните органи на ЕС – Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (European Insurance and Occupational Pensions Authority – EIOPA) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (The European Securities and Markets Authority – ESMA).

От особено значение за 2024 г. ще бъдат и регулациите на криптоактиви, тъй като динамичният характер на финансовите пазари акцентира върху цифровите финансови услуги, които са все по-важна част от европейската икономическа среда. Макар и Комисията да не е определена еднозначно за национален компетентен орган в тази област, ежедневната ни работа с европейските регулатори, в лицето на ЕSMA, ни дава основание да сме пряко ангажирани в този процес и да проследяваме законодателните промени, все още в начално ниво, но с очакването същите да променят цялостно финансовия пейзаж на Европа. Съблюдаваме изпълнението на Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор  (DORA) и Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA). Влезлият в сила регламент от януари 2023 г. – DORA, има за цел да създаде регулаторна рамка за оперативна устойчивост на цифровите технологии, чрез която всички дружества да гарантират, че могат да устоят на всички видове смущения и заплахи, свързани с информационни и комуникационни технологии (ИКТ), като целта е предотвратяване и смекчаване на киберзаплахите. От друга страна – целта на MiCA е да създаде регулаторна рамка за пазара на криптоактиви, която подкрепя иновациите и използва потенциала на криптоактивите по начин, който запазва финансовата стабилност и защитава инвеститорите. Държавите от ЕС трябва да приемат национални закони, приведени в съответствие с регламента, до юни 2024 г., като пълното му прилагане започва поетапно. DORA и MiCA ще подпомогнат иновациите и внедряването на нови финансови технологии, като същевременно ще осигурят подходящо равнище на защита на потребители и инвеститорите.

Има ли конкретни регулаторни предизвикателства или възможности, пред които може да се изправи българският финтех бизнес през тази и следващите години?

Бойко Атанасов: За българския финтех бизнес е важно да бъде в крак с развиващата се регулаторна среда, да се ангажира в постоянен диалог със съответните индустриални асоциации и да търси правни съвети, за да се ориентира в специфичните предизвикателства и възможности в страната. Някои общи предизвикателства и възможности пред финтех бизнеса в България са нормативната рамка, лицензирането и оторизацията, защитата на данните и поверителността, управлението на риска и киберсигурността.

Що се касае до възможностите, то те са дигитална трансформация, финансово включване,  сътрудничество с традиционни институции, държавна подкрепа и инициативи, трансгранично разширяване.

Как Комисията за финансов надзор насърчава сътрудничеството между традиционните финансови институции и финтех стартъпи, особено в небанковия сектор?

Бойко Атанасов: Комисията за финансов надзор винаги проактивно участва в програми и инициативи за сътрудничество, дава регулаторни насоки и оказва подкрепа. Проявяването на регулаторна гъвкавост и споделянето на информация, дават своите резултати. Вярвам, че и продължаващото ни партньорство с Българската финтех асоциация ще допринесе за насърчаване на създаването на иновационни центрове и бизнес инкубатори. Ролята на КФН е да провокира постигане на синхрон между нормативните изисквания и изпълнението им в дигитална среда, като крайната цел е намаляване на административната тежест. Част от конкретните резултати са функциониращият Иновативен хъб, осигуряващ единна контактна точка с финтех дружествата и променените регламенти за достъпност до капиталовите пазари на малки и средни предприятия, успешно функциониращата ЕИС и мобилното приложение – FSC Mobile, чиято цел е да е в помощ на потребителите и на поднадзорните лица, чрез използването на най-популярните операционни системи – Android  и iOS.

Комисията за финансов надзор ще продължи активно да работи и в диалог с участниците в небанковия финансов сектор, тъй като резултатът от партньорството между националния регулатор и бизнеса е поддържане на устойчива и благоприятна за иновации бизнес среда.

Краен срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за четвърто тримесечие на 2023 г.

Краен срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за четвърто тримесечие на 2023 г., отчет за изпълнение на задълженията на емитентите на облигации на консолидирана база за четвърто тримесечие на 2023 г. и доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за четвърто тримесечие на 2023 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание, че съгласно чл. 100о1, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива на КФН и обществеността публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Съгласно чл. 100 о1, ал. 7 от ЗППЦК изискванията на чл. 100 о1, ал. 1– 6 от ЗППЦК не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни консолидирани финансови отчети за дейността си и при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7 от ЗППЦК.

Крайният срок за разкриване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитента или на тримесечен консолидиран финансов отчет за дейността си за четвърто тримесечие на 2023 г. чрез предоставянето ѝ на КФН и на обществеността изтича на 29.02.2024 г. Емитентът е длъжен да разкрива публично регулирана информация чрез предоставянето ѝ на КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната информационна система за предоставяне на информация по електронен път и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база – в срок 60 дни от края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. Чл. 100б., ал.8  от ЗППЦК гласи, че в случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие – за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база.

КФН обръща внимание, че отчета за изпълнение на задълженията на емитента на облигации съгласно условията на облигационната емисия по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8 от ЗППЦК за четвърто тримесечие на 2023 г., който се изготвя на консолидирана база, следва да бъде представен в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 29.02.2024 г.

Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за четвърто тримесечие на 2023 г. изтича на  29.02.2024 г.

Съгласно чл. 100ж., ал. 1, т. 3 от ЗППЦК довереникът на облигационерите е длъжен в срок до 30 дни от представянето на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2, съответно от изтичането на срока за представяне на отчета, ако той не е представен в срок, да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията доклад за изтеклия период.

Решения от заседание на 20.02.2024 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява проспект за първично публично предлагане на емисия акции, които ще бъдат издадени от „Свети Свети Константин и Елена Холдинг“ АД, гр. Варна.

Емисията е в размер до 1 000 000 броя обикновени, поименни, безналични акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев и емисионна стойност 22 лева всяка, с ISIN код BG11SVVAAT11.

Вписва посочената емисия акции, предмет на първично публично предлагане, в процес на емитиране, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН.

2. Одобрява проспект за първично публично предлагане на емисия облигации, които ще бъдат издадени от „Опортюнити България Инвестмънт“ АД, гр. София.

Емисията е в размер до 8 000 000 лева, разпределени в 8 000 броя безналични, поименни, конвертируеми, свободнопрехвърляеми, лихвоносни, необезпечени облигации, с номинална и емисионна стойност 1 000 лева всяка, с ISIN код BG2100032239, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 5,00%, платим на шестмесечни периоди, с матуритет 5 години, считано от датата на издаване на емисията.

Вписва посочената емисия конвертируеми, необезпечени облигации, предмет на публично предлагане, в процес на емитиране, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН.

3. Отписва, по искане на заявителя, „Прайм Пропърти БГ“ АД, гр. София, като публично дружество и издадената от него емисия ценни книжа в размер на 35 706 593 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции, с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, с ISIN код BG1100109039.

4. Съгласува избора на Пенсионно осигурителна компания „ДСК – Родина“ АД на „Ърнст и Янг Одит“ ООД и „БДО АФА“ ООД като одитори, които да извършат проверка и заверка на годишните финансови отчети за 2024 г. на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове.

5. Изпраща писмо до „Алфастар Венчърс“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с промяна в условията на първоначалната регистрация на дружеството като управител на допустим фонд за рисков капитал.