Петър Джелепов, член на КФН и изпълняващ правомощията на заместник-председател, пред Банкеръ Speciаl

В Комисията за финансов надзор работят силни екипи от личности и професионалисти

Г-н Петър Джелепов има икономическо образование по „Счетоводство и контрол“, а магистърската му степен е „Бизнес администрация“ от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Професионалният му опит е над 15 години в областта на финансите, като е оглавявал ключови ресори в банковата система на страната. Кариерата на г-н Джелепов стартира през 2005 г. в областта на картовата дейност и контрола на транзакциите с банкови карти, в услуга на индивидуалните потребители в International Asset Bank. Впоследствие експертизата му се обогатява в сектор „Частно банкиране“ в Райфайзен банк. Участва също и в разработването на продукти и услуги за бизнес клиенти като регионален мениджър „Малки предприятия“ в Сибанк ЕАД. Петър Джелепов оглавява дейността на Обединена българска банка като регионален мениджър, след което през 2018 г. е член на управителния съвет и изпълнителен директор на „Общинска банка“ АД. На 23 юли 2020 г. Петър Джелепов е избран от Народното събрание на Република България за член на КФН, подпомагащ политиката по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, а от 23 май 2024 г. изпълнява правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.

Господин Джелепов, през годините сте заемали висши ръководни позиции в редица от водещите банки в България, защо решихте да продължите професионалния си път в Комисията за финансов надзор?

В банковия сектор натрупах сериозен опит в управлението на хора и процеси, в продажбите и в контрола на качество на услугите, в познанията си за продуктите във финансовия сектор. Ето защо, когато пред мен застана възможността да се присъединя към екипа на КФН, бях напълно сигурен в решението си да продължа да се развивам в сферата на регулациите, да предам опита си на екипа на регулатора и да допринеса за развитието на България в сектора на държавната администрация.

Кои са най-трудните и най-вълнуващите предизвикателства, с които сте се сблъсквал в досегашната си богата професионална кариера?

В по-голямата си част кариерата ми е съпътствана от доста значими кризи, които са били предизвикателство за мен и институциите, в които съм работил. 2008 г. започна световната финансова криза, 2011 г. финансовата криза в Гърция. И двете  имаха негативно отражение върху банковия сектор и конкретно върху работата ми, но се справихме. Определено излязохме по-силни и по-подготвени за следващи предизвикателства. В момента в България, сме в  политическа криза, която се отразява върху пазарите, които Комисията за финансов надзор регулира. Ето защо всекидневно с колегите от лидерския екип и от Комисията като цяло имаме като най-важна цел пред нас – да поддържаме стабилен небанковия финансов сектор в България. Към днешна дата резултатите са повече от положителни – стабилност, устойчиво развитие и внедряване на високи технологии с възможност за предоставяне на инвестиционните, застрахователните и пенсионните продукти по още по-сигурен и динамичен начин на потребителите.

Какви лидерски качества са необходими, за да бъдеш мениджър в ръководния екип на в толкова важен за икономическата и финансовата ни система орган като КФН?

В Комисията за финансов надзор имаме ясно структуриран ръководен екип от лидери, който ръководи лидери в отделните дирекции и звена. Колегите ми имат абсолютна прецизност към детайла на закона и нормативната база на България и на Европейския съюз, изключително отношение при поставянето на потребителите и техните интереси на първо място и сериозна осъзнатост, че ръководенето на хора е най-важният аспект в работата ни. В ролята на мениджъри на организацията, на процесите на пазара и на задачите, които имаме, виждам в лидерите в КФН личностите, които дават посоката от ясно целеполагане до фокус към резултатите, от планове за развитие до грижа към хората, от стратегическо мислене до поемане на лична и екипна отговорност. И тук не визирам само ситуациите, в които Комисията е водещ орган, визирам всяка комплексна ситуация, в която Комисията е отговорна страна в процеса. Ние сме от лидери, през медиатори, до задаващите провокиращи въпроси с цел промяна и оптимизация на законова рамка, на статукво, на регламенти.

Petar Jelepov-2

“Всекидневно с колегите си от лидерския екип и от комисията се стремим да поддържаме стабилен небанковия финансов сектор. резултатите са изцяло положителни – стабилност, устойчиво развитие и внедряване на високи технологии”

Какъв е подходът Ви към управлението на хората и процесите в КФН?

В управлението на процеси има три важни аспекта за мен: първо оптимизация на всяка стъпка от процесите в даден момент от време, защото ние живеем в най-силната динамика, която пазарите и бизнесът познава. Второ – намаляване на административна тежест върху поднадзорните лица. И трето – всеки процес изцяло или частично се изпълнява от хора, така че да провокирам професионалното и личностно развитие на служителите е част от моя подход.

От края на май 2024 изпълнявате длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Какво успяхте да промените и подобрите в работата на това звено в КФН за този период и какво планирате да направите през идващата година?

Да, имате точна информация. Правилната формулировка е „Изпълнявам правомощията“.  Мога да кажа, че  в управление „Надзор на инвестиционната дейност“, има много добра култура на организация на работата. Работя с изключително професионално подготвени служители и силен екип от личности. Тук е моментът да кажа, че процесите и политиките в управление „Надзор на инвестиционната дейност“ бяха оптимизирани от сегашния председател на КФН, г-н Бойко Атанасов докато той управляваше звеното в периода 2017-2019 г. Днес, стартирайки с тази висока база на професионализъм, доверие и резултатна ориентираност, слагаме акцент за следващата година основен за звеното приоритет – надграждане на програмата ни за защита и информираност на потребителите относно инвестициите в нелицензирани дружества и платформи, където се крият все по-големи рискове от измами и злоупотреби.  

 

“колегите ми работят с абсолютна прецизност към детайлите на закона и на нормативната база на българия и европейския съюз. потребителите с техните интереси са на първо място, а ръководенето на хора е най-важният аспект в работата ни”

Като експерт по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, бихте ли споделили какво е състоянието на финансовите пазари в България на прага на новата 2025 година? Стабилна ли е финансовата ни система?

Относно инвестиционните фондове, независимо от нестабилните в световен мащаб пазарни условия, в резултат на които капиталовите пазари отчитат значителна пазарна волатилност, през  последните години се наблюдава ръст на инвестициите във взаимни фондове, респ. увеличение на техните активите, което всъщност е индикация за това, че този сегмент на българския капиталов пазар продължава да се развива, което е и основната ни цел.

За да бъда по-конкретен, през 2023 г. активите под управление от страна на българските управляващи дружества нарастват в абсолютно изражение със 737.6 млн. лв. и към края на годината достига 3.9 млрд. лв., което е ръст от 23.3% на годишна база, като от тях 1 млрд. лв. са управляваните активи на клиенти по доверително управление на портфейли, а 2.9 млрд. лв. са управлявани активи на инвестиционните фондове. Стабилното представяне на фондовете продължава и през първо полугодие на 2024 г..

Положителна тенденция се наблюдава и по отношение на основният индекс (SOFIX) на българския капиталов пазар, който от началото на годината до 30.09.2024 г. бележи ръст от 12,18%. В края на деветмесечието на „Българска фондова борса“ АД (БФБ) се търгуват четири компании, чиято капитализация е над 1 млрд. лв. Към края на трето тримесечие на 2024 г. се наблюдава ръст с 22% в оборота на БФБ спрямо същия период на предходната година. Положителна тенденция се наблюдава и по отношения на броя сключени сделки, където повишението за същия период е 18,5%.

Макроикономическата среда, при която традиционната форма на спестяване от домакинствата (банков депозит) носи ниска доходност, създава условия, при които инвестиционните посредници могат да привлекат свеж инвестиционен ресурс. Това се отразява положително и на отчитаните в съвкупност показатели на инвестиционните посредници, които през второто тримесечие на 2024 г. на годишна база отчитат ръст на общите приходи от дейността, повишение на собствения си капитал от 6% и увеличение на клиентските активи под формата на финансови инструменти с над 10%. Описаните положителни тенденции в търговията на БФБ, съчетани с предпоставките за привличане на допълнителни средства, предлагат добра среда за устойчивост на капиталовия пазар, както и наличие на буфери за бързо адаптиране на инвестиционните посредници към събитията на пазара, включително и за при възникване на положителни инвестиционни възможности.

“КФН е ангажирана да създаде регулаторни рамки за насърчаване на иновациите”

Каква е позицията на КФН относно навлизането на все повече иновации в застрахователния, инвестиционния и пенсионноосигурителния сектор в България?

Комисията за финансов надзор е ангажирана да създаде подходящи регулаторни рамки, които насърчават иновациите и модернизират финансовия сектор, като същевременно защитават интересите на потребителите и осигуряват стабилност. Ние приветстваме навлизането на нови технологии в застрахователния, инвестиционния и пенсионноосигурителния сектор, които предоставят по-ефективни и персонализирани услуги за потребителите. В същото време, разбираме, че иновациите в тези сектори крият и нови рискове, като киберсигурност, защита на данните и възможности за измами. КФН работи активно за въвеждането на регулаторни механизми и рамки, които позволяват безопасно и ефективно интегриране на иновациите, като същевременно засилват надзора и контрола върху възможните рискове.

От 2019 г. активно извършваме мониторинг на средата и сме активен участник във финтех сектора, който неимоверно навлиза в ежедневието ни.

Съвсем наскоро приключихме работа по Новата стратегия за наблюдение на финтех сектора за следващия период 2025-2027 г. В Стратегията се излага визията и приоритетите на Комисията за финансов надзор за напредък и регулиране на финансовите иновациите в небанковия финансов сектор, като подчертава трансформиращата им роля с акцент върху насърчаването им, защитата на потребителите и осигуряването на финансова стабилност.

Какви са актуалните световни тенденции в развитието на финансовите пазари и каква според Вас ще бъде ролята на технологиите и AI за бъдещето на тази сфера?

На глобално ниво, технологиите и изкуственият интелект се разглеждат като двигатели на трансформация в сектора на финансовите услуги. Тенденциите включват все по-широкото използване на дигитализацията за автоматизация на процеси, подобряване на клиентското изживяване и оптимизация на управлението на риска. В застраховането и инвестициите се наблюдава нарастващ интерес към InsurTech и Робо адвайзъри, които използват AI и машинно обучение за персонализиране на услугите и анализ на данни в реално време.

“КФН работи активно за въвеждането на регулаторни механизми и рамки, позволяващи безопасно и ефективно интергиране на иновациите, а същевременно засилва надзора и контрола върху възможните рискове”
Petar Jelepov-1
Г-н Петър Джелепов връчва сертификатите на успешно издържалите изпитите за инвестиционни консултанти и брокери на ценни книжа

Как релаксирате от напрегнатото професионално ежедневие, спортувате ли, имате ли хобита? Кои са любимите Ви дестинации за приятна ваканция или уикенд пътуване?

Опитвам се във всеки възможен момент да изляза извън забързаната атмосфера на големия град. Предпочитам природата и най-вече Рила планина. Обичам да карам ски и да играя футбол, но след няколко контузии приключих с активния спорт. Активен ловец съм и съчетавам удоволствието от лова с дейността ми като Председател на Ловно-рибарско сдружение гр. Самоков. Старая да допринеса за развитието на сдружението и опазването природата и дивеча в регион.  

Извън  спорта се занимавам и с обществена дейност – член съм на настоятелството на СА „Димитър А. Ценов“ Свищов.

Обичам да пътувам и да посещавам нови дестинации.

Как ще прекарате Коледните и Новогодишните празници? Какво бихте пожелали за себе си и за всички българи за идващата 2025 г.?

Имам голямо и сплотено семейство. Всички обичаме да бъдем заедно, като в дома ни се спазват и почитат традициите. Родителите и децата ни са в основата на организацията на празниците -Бъдни вечер и Коледа. Момчетата ходят Коледари, а момичетата организират празничната трапезата. Новогодишните празници споделяме с приятели в приятна атмосфера.

С настъпването на идните празници пожелавам най-вече здраве и мир. Дано идната година донесе на всички българи стабилност, предсказуемост, както и икономическо развитие на държавата, което да усетим в ежедневието си.

Регистрация за следващите онлайн събития, организирани от Европейския орган за застраховане  и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), във връзка с  Директивата за възстановяване и преструктуриране на пре/застрахователни предприятия

В продължение на ПОКАНАТА от 31.10.2024 г. за организирана серия от онлайн събития по прилагане разпоредбите на новата регулаторна рамка за възстановяване и преструктуриране на пре/застрахователни предприятия, ЕОЗППО обяви линковете за регистрация за следващите онлайн събития през MS Teams.

Целта на инициативата е да се информират заинтересованите страни за предизвикателствата, възможностите и задълженията, които ще се породят от директивата. Всяка тема ще бъде въведена накратко и ще бъде отделено време за дискусии и въпроси.

След успешна регистрация, системата ще генерира съобщение.

Детайли за всяко от събитията ще бъдат споделени само с регистрираните участници в деня преди провеждането му.

Комисията за финансов надзор със заключения от извършена последваща оценка на въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти

Комисията за финансов надзор на свое заседание, проведено на 19.12.2024 г., прие Последваща оценка за въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти.

През последните 5 години на капиталовия пазар в Република България се осъществяват ключови реформи. Пазарът се трансформира  и усъвършенства, както чрез промени в нормативните актове, така и чрез стратегически документи, в които са определени цели, дейности и мерки за тяхното постигане.

Това е първата извършена последваща оценка от приемането на Закона за пазарите на финансови инструменти, обхващаща период от 5 години от влизането в сила на закона на 16.02.2018 г. до края на м. юни 2023 г. и е изготвена от експерти от Комисията за финансов надзор.

Фокусът на последващата оценка е поставен върху изследване на резултатите, постигнати след дефиниране на целите от предварителната оценката на въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти и на измененията и допълненията в закона, в разглеждания период. Последващата оценка на въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти има за цел да установи дали той е реализирал планирания и желан ефект върху участниците на капиталовия пазар в Република България.

В изготвената оценка  на въздействаeтo на Закона за пазарите на финансови инструменти са посочени реално постигнатите резултати и са дефинирани  предизвикателствата както пред пазарните участници, така и пред Комисията за финансов надзор, като регулаторен и надзорен орган. Анализът е основан на доказателства, чрез които са направени изводи, които да послужат за формирането на бъдещи политики в областта на капиталовите пазари, както и да бъдат основа за създаване на ефективни и устойчиви законодателни мерки.

От извършения анализ може да се направи извод, че оценката на Закона за пазарите на финансови инструменти е положителна и заложените цели са постигнати в необходимата степен. Анализът на пазарите на финансови инструменти през разглеждания период показва, че действащото българско законодателство, уреждащо тази материя, се представя добре по класическите критерии за постигане на целите:  ефективност, ефикасност, устойчивост и полезност –  вземайки предвид силното влияние върху капиталовите пазари, оказвано от външни фактори от регионален и глобален мащаб през последните години. Очакваните от приемането на закона резултати са постигнати в голяма степен поради предвидените в него механизми за това.

Налице е възможност за прецизиране и доразвиване на някои от разпоредбите на Закона за пазарите на финансови инструменти, които да отговарят по-ефективно и устойчиво на съответните потребности в регулирането на обществените отношения на българския капиталов пазар. Въз основа на изводите от  оценката са формулирани препоръки за последващи реформени действия, свързани с изменения и допълнения на Закона за пазарите на финансови инструменти.

Резултатите от Последващата оценка на въздействието са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет в изпълнение на чл. 22 от Закона за нормативните актове.

Решения от заседание на 19.12.2024 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Приема на първо гласуване проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд.

Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му, до 20.01.2025 г. включително.

2. Приема окончателен доклад за последваща оценка на въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти.

3. Заличава „МЪНИ МАРКЕТ БРОКЕР“ ЕООД от регистъра за застрахователните брокери.

Утвърдени са технически лихвен процент и биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат от ПОД при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2024 г.

Диана Йорданова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, издаде решение, с което утвърждава технически лихвен процент и биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2024 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Решение № 904 – ПОД от 18.12.2024 г. може да намерите в раздел „Административни документи”, а приложенията към него – в раздел „Административни документи”, „Форми и образци“, „Осигурителна дейност“, 2024.

Откриване на производство по издаване на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

Заповед за отмяна на Заповед № 988/16.12.2022 г., изм. и доп. със Заповед № 190/28.03.2024 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

Днес, 19.12.2024 г., изпълняващият правомощията на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), откри производство по издаване на общ административен акт – Заповед за отмяна на Заповед № № 988/16.12.2022 г., изм. и доп. със Заповед № 190/28.03.2024 г.. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

С горецитираната заповед на основание чл. 127, ал. 3 от КЗ са уредени допълнителни справки и отчети за целите на надзора по отношение на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС и презастрахователите поради необходимостта към основната отчетност по Платежоспособност ІІ, въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 да се уредят допълнителни справки и отчети за целите на надзора по отношение на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС и презастрахователите.

Към момента на издаването на заповедта делегацията за издаване на наредба по чл. 125, ал. 2 от КЗ не беше изменена и предвиждаше, че застрахователите изготвят годишния си финансов отчет и периодичните си отчети в съответствие с наредба, която въвежда изискванията на Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети. Това правеше уредбата несъвместима с прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 17 Застрахователни договори (МСФО 17), който е задължителен за застрахователите и презастрахователите със седалище в Република България, считано от 01.01.2023 г. За да се осигури неговото прилагане единствено с подзаконови мерки предприетата техника при изменението на Наредба № 53 през декември 2022 г. включваше единствено отмяна на подзаконови разпоредби, възпрепятстващи прилагането на МСФО 17, така че да се избегне необходимостта застрахователите и презастрахователите да изготвят два различни финансови отчета успоредно с редовната надзорна отчетност, предоставяна за целите на застрахователния надзор с произтичащата от това необоснована административна тежест. С отпадането на отчетността по смисъла на Директива 91/674/ЕИО се налагаше и отмяната на предвидените в същата наредба годишни, тримесечни и месечни справки за целите на надзора по отношение на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС и презастрахователите в допълнение към основната отчетност по Платежоспособност ІІ, въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2015/35. Тези справки се основаваха на принципите и правилата на отчетността по смисъла на Директива 91/674/ЕИО и не можеха да се приложат с новата уредба на отчетността съгласно МСФО 17.

Разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от КЗ предвижда, че заместник-председателят на КФН е оправомощен да определи характера, обхвата и формата на информацията представяна от застрахователите и презастрахователите за надзорни цели и това позволяваше в периода преди изменението на законовата делегация за издаване на наредба допълнителните справки и отчети за целите на надзора по отношение на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС и презастрахователите да се определят с общ административен акт. По същия начин, за да се избегне празнотата в уредбата на надзорната отчетност на застрахователите без право на достъп до единния пазар на ЕС се предвиди на същото правно основание – чл. 127, ал. 3 от КЗ – със заповед на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ да се определят всички справки, подавани за надзорни цели от тези застрахователи.

Посредством използването на законовата делегация по чл. 127, ал. 3 от КЗ се избягваше необходимостта допълнителната надзорна отчетност на застрахователите да се съобразява с изискванията на Директива 91/674/ЕИО, както би било необходимо, ако се използва законовата делегация по чл. 125, ал. 2 от КЗ преди изменението й с ДВ бр. 85 от 10.10.2023 г. Използването на законовата делегация по чл. 127, ал. 3 от КЗ и правната форма на заповед на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление застрахователен надзор, позволи и по-лесното усъвършенстване на изискванията към допълнителната отчетност, което беше направено със Заповед № 190/28.03.2024 г., която се издава при по-облекчена процедура, отколкото изменението в нормативен акт като наредба. Наред с гореизложеното използването на законовата делегация по чл. 127, ал. 3 от КЗ не е подходяща правна форма за трайно уреждане на допълнителната надзорна отчетност и след изчерпването на извънредната ситуация, съществувала към края на 2022 г. е обосновано да се премине към обичайната форма на регламентация посредством наредба на КФН.

Към настоящия момент законовата делегация по чл. 125, ал. 2 от КЗ е изменена по начин, който не обвързва допълнителната надзорна отчетност на застрахователите с нормативни актове на ЕС, които са несъвместими с МСФО 17. Наред с това в новоприетата допълнителна надзорна отчетност са отстранени констатираните недостатъци след първоначалния период на нейното прилагане и същата може да бъде въведена с по-стабилен нормативен акт.

По изложените съображения е предвидено внасянето на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 53, с който се прави предложение за преместване на уредбата на допълнителните справки и отчети за целите на надзора от съществуващата Заповед №  988 / 16.12.2022 г. (Изм. и доп. със Зап. № 190/28.03.2024 г.) на заместник-председателя на КФН в Наредба № 53. По тези причини запазването на цитираната заповед е ненужно и следва да се отмени.

На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 20.01.2025 г. включително.

Стартира процедурата по преразглеждане на мониторинга, наложен на българското бюро „Зелена карта“

На свои заседания, проведени на 3 и 4 декември 2024 г. Мониторинговият комитет и Надзорният съвет на Съвета на бюрата са взели решение да започнат процедура по преглед на статуса на мониторинг, наложен на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ, бюрото).

През следващите месеци Съветът на бюрата ще анализира набор от относими фактори, свързани с изпълнението на задълженията българското бюро, финансовата стабилност както на НББАЗ, така и на българския пазар на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като цяло, сътрудничеството с другите национални бюра и цялостното функциониране на системата „Зелена карта“ между България и останалите държави, членуващи в системата.

В писмото на Съвета на бюрата е посочено, че препоръка на Мониторинговия комитет и решението на Надзорния съвет да започне процедура по преглед на статуса на българското бюро означава, че има достатъчно основания да се изследват и оценят горепосочените фактори.

В тази връзка следва да бъдат високо оценени усилията на НББАЗ, координирани с КФН, да се постигне окончателна отмяна на мониторинга на българското бюро. Отпадането на този мониторинг е от съществено значение за успешното присъединяване на Република България към еврозоната, поради което е наложително всички български застрахователи, членове на бюрото, да спазват стриктно вътрешните правила на системата „Зелена карта“.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.11.2024 г. до 30.11.2024 г. в КФН са получени 23 (двадесет и три) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. През периода не са постъпили уведомления за оттегляне на намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да извършват трансгранична дейност на територията на Република България. Така, към края на м. ноември 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, достига 433 (четиристотин тридесет и три).

За периода от 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 15 (петнадесет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода не са постъпили уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. ноември 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, достига 2 283 (две хиляди двеста осемдесет и три).

За периода 01.11.2024г. – 30.11.2024 г. КФН е изпратила 2 (две) уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

За периода 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Решения от заседание на 17.12.2024 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява извършването на придобиване от „ДЖЕНЕРАЛИ ЦИЕ ХОЛДИНГ Б.В.“ на пряко квалифицирано участие в размер на 100% от капитала на „ОБЕДИНЕН ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛЕН ФОНД ДОВЕРИЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“ АД и придобиване от „АСИКУРАЦИОНИ ДЖЕНЕРАЛИ С.П.А“ на непряко квалифицирано участие в размер на 100% от капитала на „ОБЕДИНЕН ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛЕН ФОНД ДОВЕРИЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“ АД.

2. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Велграф асет мениджмънт“ АД, гр. София.

Емисията е в размер на 5 000 000 евро, разпределени в 5 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 1,00%, но не по-малко общо от 2,25% и не повече общо от 5,00% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 19.09.2024 г. и дата на падеж 19.09.2032 г., с ISIN код BG2100038244.

Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

3. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Устрем Холдинг“ АД, гр. София.

Емисията е в размер на 23 000 000 лева, разпределени в 23 000 броя безналични, обикновени, неконвертируеми, поименни, свободнопрехвърляеми, лихвоносни, обезпечени облигации, с номинална стойност 1 000 лева всяка, с ISIN код BG2100035240, с плаващ годишен лихвен процент, равен на сума от 6-месечен EURIBOR + надбавка от 1,25%, но общо не по-малко от 2,75% и общо не повече от 5,00% годишно, с дата на емитиране 16.08.2024 г. и дата на падеж 16.08.2032 г.

Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

4. Одобрява Мартин Търпанов за член на надзорния съвет на инвестиционен посредник „Делтасток“ АД.

5. Одобрява Цветана Николова за ръководител на функцията по вътрешен одит на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД.

6. Одобрява Катрин Гранже-Поншон и Флоранс Мартейл за членове и Пламен Пантев за независим член на надзорния съвет, Тихомир Минчев и Селин Болар за членове на управителния съвет и изпълнителни директори и Катерина Стефанова за член на управителния съвет на „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.

7. Одобрява Катрин Гранже-Поншон и Флоранс Мартейл за членове и Пламен Пантев за независим член на надзорния съвет, Тихомир Минчев и Селин Болар за членове на управителния съвет и изпълнителни директори и Катерина Стефанова за член на управителния съвет на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД.

8. Одобрява член на надзорния съвет на „Пенсионноосигурителна компания ОББ“ ЕАД.

9. Одобрява отчета за изпълнение на бюджета на Фонда за компенсиране на инвеститорите за 2023 г.

10. Одобрява бюджета за административните разходи на Фонда за компенсиране на инвеститорите за 2025 г.

11. Вписва „СОФИХОАД“ ЕООД в регистъра на застрахователните брокери.

12. Признава придобитата от Йордан Петров квалификация за упражняване на дейност като инвестиционен консултант.

13. Изпраща писмо до Finanstilsynet, Норвегия с искане за допълнителна информация и документи във връзка с намерението на централен депозитар на ценни книжа Verdipapirsentralen ASA (Euronext Securities Oslo) да извършва дейност на територията на Република България при условията на свобода на предоставяне на услуги.

Заместник-председателят на КФН – Диана Йорданова участва в 11-та Пленарна сесия на Икономическия и социален съвет (ИСС)

На 13 декември, г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“ взе участие в единадесетата за годината Пленарна сесия на Икономическия и социален съвет. По време на сесията бе обсъден проекта на „Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване“, разработен по предложение от Председателя на 49-то Народно събрание, поради изключителната актуалност и високата обществена значимост на темата.

Представители на държавни институции, работодатели, синдикати и неправителствени организации поставиха специален фокус на бъдещето на пенсионноосигурителната система в България, като със своята експертиза очертаха важни акценти за нейното развитие. В обсега на диалога, г-жа Йорданова сподели:  „За мен е изключителна чест, както от мое име, така и от името на Комисия за финансов надзор да присъствам на този форум на обединеното гражданско общество. Ние като експерти, оценяваме този труд като най-добър, всеобхватен и високо професионален анализ. Той превежда на разбираем език тази толкова сложна, важна и социално-значима материя. Искрено се надявам да получи много широко разпространение, както и колегите от съответните институции да се запознаят задълбочено с него и дори да извлекат готови законодателни предложения. Това е буквално наръчник за работата на всеки, който е ангажиран с предприемането на значими мерки за стабилизиране на системата и с поглед към бъдещето“.

Зам.-председателят на КФН уточни, че регулаторът няма законодателна инициатива, но с възможностите си и с натрупаната експертиза, е в готовност да съдейства на отделните държавни органи в подготовката на законодателни текстове. Тя очерта темите, по които работи Комисията за финансов надзор – информиран избор на осигурените лица, създаването на т.нар. „табла за пенсионно осигуряване“, въвеждане на мултифондовата система, както и повишаване финансовата грамотност на обществото по отношение на тристълбовия модел, както и увери аудиторията, че са взаимствани най-добре работещи европейски практики: „След прегледа на системата на пенсионното осигуряване в България от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ние получихме отлична оценка, но и съответните препоръки, обективирани в дискутирания анализ. Комисията работи по концепция и когато приключи основните разработки, в партньорство с ИСС като вносители на бъдещи законодателни предложения, можем първи да презентираме всички развити от вас идеи, облечени в законова форма“, каза още г-жа Йорданова.

Форумът приключи с приемане на анализа от всички заинтересовани страни, като КФН продължава с експертизата си да бъде пряко ангажирана за подобряване на българската пенсионна рамка. Активното й участие допълнително подчертава нейната централна роля за формирането на стабилна и устойчива осигурителна система, която остава най-строго наблюдавания сектор в страната.