Във връзка с нормативно определените изключения, предвидени в чл. 114, ал. 8 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), когато не се прилага ограничителната норма на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК, Комисията за финансов надзор (КФН) уведомява за следното:
Предвид необходимостта от защита на инвеститорите срещу лишаване на публичното дружество от неговите активи и поемането на дългове ЗППЦК, чрез нормите на чл. 114 и сл., е въвел специални правила, ограничаващи осъществяването на сделки с активите на дружество, което има статут на публично. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК нормативно определя кои сделки и действия не могат да се извършват от управителните органи на публично дружество без да е налице изрично овластяване за тях от страна на Общото събрание на акционерите (ОСА) на дружеството.
От своя страна, чл. 114, ал. 8 от ЗППЦК ясно и категорично сочи за кои три категории сделки ограничителната норма на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК не се прилага.
1. Първата от трите предвидени хипотези, при която управителният орган на публичното дружество може да сключи сделка или да извърши действие по чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК без да е овластен от ОСА обхваща сделки, извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството, включително при сключване на договор за банков кредит и предоставяне на обезпечения, при единственото условие, че в тези сделки или действия не участват заинтересувани лица, по смисъла на чл. 114, ал. 5 от ЗППЦК (чл. 114, ал. 8, т. 1).
Обичайната дейност е съвкупността от действия и сделки, извършвани от дружеството в рамките на предмета му на дейност и съобразно обичайната търговска практика, без сделките и действията, които произтичат от извънредни обстоятелства – чл. 114, ал. 9 от ЗППЦК. От обичайната дейност са изключени единствено извънредните сделки, които имат случаен и нетипичен за дружеството характер.
Следователно, ако публично дружество чрез управителните си органи вземе решение за сключване на сделка за банков кредит при спазване на предвидените в закона предпоставки и условия – т.е. да е налице банково кредитиране и в сделката да не участват заинтересувани лица, по смисъла на чл. 114, ал. 5 от ЗППЦК – няма пречка представляващият дружеството да сключи от името на дружеството договор с банката в горния смисъл, без да е овластен предварително за това от ОСА на публичното дружество. В този смисъл, банките-кредитодатели следва да се съобразяват с определените в специалния закон (какъвто е ЗППЦК) норми и да изпълняват разпоредбите на чл. 114 и сл. от ЗППЦК при одобряване на кредити, отпускани на публични дружества, без да изискват предварително овластяване на управителните органи от ОСА. В противен случай, интересите на инвеститорите биха били застрашени чрез неправомерно ограничаване на правото на банково кредитиране, във връзка с разширяване и подобряване на стопанската дейност на дружеството.
2. Не е необходимо овластяване на управителните органи от ОСА на публичното дружество и за сключването на кредитни сделки между холдингово дружество и негово дъщерно дружество, а именно кредитиране от холдингово дружество и предоставяне на депозити от дъщерно дружество (чл. 114, ал. 8, т. 2), стига да е спазено изискването сделката да е сключена при условия, не по-малко благоприятни от пазарните за страната и една от страните по кредита да има качеството „публично дружество”. Тази хипотеза обхваща освен финансовия кредит като вид кредит, така и търговския кредит между холдингово и дъщерно дружество, едно от които е „публично”.
3. Ограниченията на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК не се прилагат и когато е налице договор за съвместно предприятие, сключен по реда на раздел III от Глава седма на ЗППЦК, между публично дружество и друго дружество, което притежава пряко или непряко най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на публичното дружество, което контролира публичното дружество или е свързано с него (чл. 114, ал. 8, т. 3).