Чл. 32. (1) „Който възпрепятства Комисията за финансов надзор, нейните органи или надлежно упълномощени служители от нейната администрация при осъществяване на надзорни правомощия, възложени им с този или с друг закон, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. При повторно нарушение глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв.“
(2) За нарушение по ал. 1 на юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 16 000 лв.“
 
Видно от съдържанието на разпоредбата, всяко едно лице – физическо или юридическо, което посредством своето поведение  (било чрез действие или чрез бездействие) пречи или дори само забавя регулатора да изпълни контролните си правомощия подлежи на административно наказание. Тук законодателят въвежда като задължително условие за реализиране на администратинонаказателната отговорност наличието на определен резултат от поведението и действията на физическо или юридическо лице, а именно да бъде възпрепятствана КФН, нейните органи или упълномощени служители от администрацията на комисията. Във всеки един случай, когато бъде установено наличие на този резултат се пристъпва към налагане на съответните предвидени в закона санкции. 
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), при осъществяване на своите правомощия, комисията и нейните органи- членовете на комисията, както и определените по установения в закона ред длъжностни лица от комисията, с оглед на възложените им задачи имат право да извършват определени действия и да изискват и събират от поднадзорните лица необходимата за надзора информация. Едновременно с това нормата на чл. 19, ал. 3 и ал. 5 от ЗКФН вменява задължение на поднадзорните лица да осигурят всички условия за нормалното протичане на проверката, като: „оказва съдействие на комисията и длъжностните лица от администрацията й, като: 1. предоставя място за извършване на проверката, както и да се яви при поискване в сградата на комисията; 2. определя свой служител за контакти и оказване на съдействие на проверяващите длъжностни лица; 3. предоставя достъп до служебни помещения и до информационни системи; 4. предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката; 5. при поискване предоставя заверени копия от счетоводни и други документи; 6. дава писмени обяснения при поискване от длъжностното лице”. Неизпълнението на което и да е от тези задължения следва се квалифицира като възпрепятстване и подлежи на санкциониране, на основание чл. 32, ал. 1, ал. 2 ЗКФН.
Изпълнението следва да бъде извършено в указания срок. В противен случай, изпълнението след дадения срок се приравнява на пълно неизпълнение. Изпълнението след срока не санира последиците от липсата на изпълнение в срок. Изпълнението със закъснение следва да се разглежда като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, евентуално през призмата на чл. 28 от ЗАНН, но не и като факт, водещ до извод за липсата на извършено нарушение. 
Практиката налага извода, че в случаите когато се изисква представяне на определена информация или документи, в писмата до поднадзорните лица винаги следва да бъде отправено предупреждение, че непредставянето им или представянето им след указания срок ще бъде разглеждано като възпрепятстване упражняването на надзорните правомощия на КФН, нейните органи или надлежно упълномощени служители в зависимост от конкретната хипотеза.
 
 

    
            Чл. 5. (2) Дружеството със специална инвестиционна цел не може да извършва други дейности извън посочените в ал. 1 и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако са позволени от този закон.
 
            Чл. 4. (2)  Дружеството със специална инвестиционна цел не може да извършва други търговски сделки извън посочените в ал. 1 и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако са позволени от този закон.(отм.)
 
Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗДСИЦДС, която възпроизвежда забраната на стария закон установена от законодателя в чл. 4, ал.2 от ЗДСИЦ (отм) е дружествата със специална инвестиционна цел не могат да извършват други търговски сделки извън посочените в ал. 1 и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако са позволени от този закон. Разпоредбата на ал. 1 от същата норма регламентира, че дружеството със специална инвестиционна цел може да извършва следните сделки: 1. набиране на средства чрез издаване на ценни книжа; 2. покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им, или покупко-продажба на вземания. В случай, че бъде сключен договор или бъде извършена друга сделка, освен изрично посочените в закона, дружеството ще осъществи от обективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 2 от ЗДСИЦДС, като във всяка хипотеза, която е в нарушение на закона и сделката не е измежду  тези, пряко свързани с осъществяването на сделка от посочените в чл. 5, ал. 1 от ЗДСИЦДС. Дружествата със специални инвестиционна цел са задължени да се въздържат от сключване на сделки извън обхвата на тези, изчерпателно посочени в издадения лиценз. Обстоятелството, че например е сключен договор за цесия и вземането е обезпечено с ипотека, не води до извод, че извършената цесия е пряко свързана с дейността на дружеството. Ипотеката не е вещно право, а вид привилегировано обезпечение, даващо право на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот. Поради това договорът за цесия не представлява сделка, пряко свързана с осъществяването на сделка от посочените в  чл. 5, ал. 1 ЗДСИЦДС.
Макар и в чл. 5, ал. 2 от ЗДСИЦДС да е използвано понятието „сделки“ в множествено число, за осъществяването на състава на административно нарушение е достатъчно извършването и само на една такава сделка. Граматическото тълкуване на нормата води до извод, че законодателя е имал предвид една или повече сделки, защото е безспорно, че дейността на дружеството не се изчерпва само с една сделка.
Деянието не е резултатно, от което следва, че липсата на вреди не е основание за неналагане на наказание. Получаване на лиценз е с цел да се създадат условия на дружеството за развитие на инвестирането чрез секюритизация на недвижими имоти и вземания и за развитие на капиталовия пазар. Ако се отклони от целта, за която е създадено, дружеството неоснователно би се ползвало  от осигурените права.
 
Чл. 19. (5) В срок до три работни дни от сключването на договор за кредит по ал. 4 дружеството със специална инвестиционна цел уведомява Комисията и банката-депозитар относно банката-кредитор. Уведомлението съдържа най-малко информация за вида, размера, валутата, лихвения процент, годишния процент на разходите, срока на кредита, обезпечения и солидарни длъжници, както и периодите на плащания по лихви и главници. Дружеството е длъжно да уведоми Комисията и банката-депозитар и за всяко изменение в договора, което води до промяна в подадената информация по изречение първо, в срок три работни дни от изменението.
 
Чл. 9. (6) В срок до три работни дни от сключването на договора за кредит дружеството уведомява комисията и банката-депозитар относно банката-кредитор. Уведомлението съдържа най-малко информация за вида, размера, валутата, лихвения процент, годишния процент на разходите, срока на кредита, обезпечения и солидарни длъжници, както и периодите на плащания по лихви и главници. Дружеството е длъжно да уведоми комисията и банката-депозитар и за всяко изменение в договора, което води до промяна в подадената информация по изречение първо.(отм.)
 
Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗДСИЦДС възпроизвежда изцяло текста на чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.)
 
Визираната норма изисква при сключване на договор за кредит с банка различна от банката – депозитар дружеството да уведоми за това както комисията, така и банката – депозитар. Уведомяването трябва да бъде отправено и към двата адресата в срок от 3 работни дни от сключване на договора. Минималното съдържание на информацията, която трябва да се съдържа в уведомлението е изрично определена от законодателя. Освен това, законодателят изисква при всяко последващо изменение на договора за кредит КФН и банката – депозитар да бъдат уведомявани.
Нормата на чл. 19, ал. 5 от ЗДСИЦДС  изисква от нейните адресати определено активно поведение, а именно предприемане на действия по уведомяване на комисията и на банката-депозитар. Нормата съдържа задължение за такова дружество, когато сключи договор за банков кредит с банка, различна от банката-депозитар, съхраняваща паричните средства и ценните книжа, да уведоми КФН. Задължението за уведомяване е свързано с възможността, КФН да осъществява ефективно функциите и правомощията си по ЗКФН. Неуведомяването или несвоевременното уведомяване на комисията създава затруднение за ефективното осъществяване на надзора, като законодателят е преценил, че лицата по чл. 4, ал. 1 ЗДСИЦДС са задължени изрично да уведомяват Комисията за обстоятелство по чл. 19, ал. 5, но не е възложил на последната да извежда (да черпи) по косвен път такава информация.
Всички норми в този специален закон имат за цел съхраняване на имуществото на дружеството със специална инвестиционна цел и са израз на специфичния законодателен подход при регламентиране на дейността на тези дружества, които са търговци със специална и ограничена правосубектност.
С разпоредбата законодателят вменява определено задължение на дружествата със специална инвестиционна цел и определя срок за изпълнението му. След изтичане на този срок, в случай, че съответното дружество не е изпълнило това задължение, същото се явява нарушител, съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация.
 
Чл. 31. (4) Дружеството със специална инвестиционна цел, което притежава дялове или акции в трети лица по чл. 27, ал. 4, представя към 6-месечните и годишните си отчети като отделен документ и финансови отчети за дейността на тези лица. Дружеството със специална инвестиционна цел оповестява в публичните уведомления за финансовото си състояние или в тримесечните си финансови отчети, които разкрива като публично дружество по реда на раздел II, глава шеста „а“ от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, и информация относно притежаваните дялове или акции в трети лица по чл. 27, ал. 4.“ 
(5) Дружеството със специална инвестиционна цел, инвестиращо в недвижими имоти, което притежава дялове или акции в специализирано дружество по чл. 28, ал. 1, представя към 6-месечните и годишните си отчети като отделен документ и финансови отчети за дейността на специализираните дружества. Дружеството със специална инвестиционна цел, инвестиращо в недвижими имоти, оповестява в публичните уведомления за финансовото си състояние или в тримесечните си финансови отчети, които разкрива като публично дружество по реда на раздел II, глава шеста „а“ от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, и информация относно притежаваните дялове или акции в специализирани дружества по чл. 28, ал. 1.
 
Чл. 25. (3) Дружествата със специална инвестиционна цел, които притежават дялове или акции от обслужващо дружество, представят в 6-месечните и в годишните отчети за дейността си, като отделен документ и финансови отчети за дейността на обслужващото дружество. 
(4) Дружествата със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти, които притежават дялове или акции от специализирано дружество по чл. 22а, представят в 6-месечните и в годишните отчети за дейността си, като отделен документ и финансови отчети за дейността на специализираните дружества. (отм.)
 
Разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДСИЦДС има за адресат дружества със специална инвестиционна цел, които притежават дялове или акции в трети лица по чл. 27, ал. 4 от ЗДСИЦДС.
Нормата на чл. 31, ал. 4 от ЗДСИЦДС установява задължение за всяко ДСИЦ,  което притежават дялове или акции в трети лица по чл. 27, ал. 4 от ЗДСИЦДС, да представя към 6-месечните и годишните си отчети като отделен документ и финансови отчети за дейността на тези трети лица. Също така всяко ДСИЦ е длъжно да оповестява в публичните уведомления за финансовото си състояние или в тримесечните си финансови отчети, които разкрива като публично дружество по реда на раздел II, глава шеста „а“ от ЗППЦК, и информация относно притежаваните дялове или акции в трети лица по чл. 27, ал. 4 от ЗДСИЦДС.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗДСИЦДС има за адресат Дружества със специална инвестиционна цел, инвестиращи  в недвижими имоти, които притежават дялове или акции в специализирано дружество по чл. 28, ал. 1 от ЗДСИЦДС.
Нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗДСИЦДС установява задължение за всяко ДСИЦ,  инвестиращо в недвижими имоти, което притежава дялове или акции в специализирано дружество по чл. 28, ал. 1 от ЗДСИЦДС, да представя към 6-месечните и годишните си отчети като отделен документ и финансови отчети за дейността на специализираните дружества. Също така всяко ДСИЦ, инвестиращо в недвижими имоти, оповестява в публичните уведомления за финансовото си състояние или в тримесечните си финансови отчети, които разкрива като публично дружество по реда на раздел II, глава шеста „а“ от ЗППЦК, и информация относно притежаваните дялове или акции в специализирани дружества по чл. 28, ал. 1 от ЗДСИЦДС.
Сроковете за изпълнение на задълженията по чл. 31, ал. 4 или ал. 5 от ЗДСИЦДС се определят съгласно изискванията на раздел II, глава шеста „а“ от ЗППЦК.
 
Нарушение на чл. 31, ал. 4 или ал. 5 от ЗДСИЦДС може да бъде извършено при следните хипотези:

 
Нарушението е формално. Довършено е с осъществяването на изпълнителното деяние – непредставяне в законоустановения срок на изискуемата от закона информация. Съгласно изискванията на раздел II, глава шеста „а“ от ЗППЦК, непредставянето на изискуемата от закона информация на КФН и на обществеността се третират като отделни административни нарушения, за всяко от което се налага отделно административно наказание.
Неизпълнението на задължение по чл. 31, ал. 4 или ал. 5 от ЗДСИЦДС е административно нарушение, което подлежи на санкциониране съгласно чл. 65 от ЗДСИЦДС.
Във всеки един случай, когато е установено наличие на горепосочена хипотеза на нарушение, се пристъпва към налагане на съответните предвидени в закона санкции.
Неизпълнението в срок, както и частичното изпълнение в или извън срока, се приравняват на пълно неизпълнение в срок, като изпълнението след срока не санира последиците от липсата на изпълнение в срок. Изпълнението със закъснение може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, евентуално през призмата на чл. 28 от ЗАНН, но не и като факт, водещ до извод за липсата на извършено нарушение. От значение при определяне на размера на наказанието са до каква степен нарушението е умишлено или произтича от небрежност, както и всички други относими обстоятелства, включително, според случая съществеността, тежестта и продължителността на нарушението, степента на отговорност на юридическото лице, финансовите възможности на отговорното юридическо лице, финансовите възможности на отговорното юридическо лице, размера на реализираната печалба или избегнатата загуба от отговорното юридическо лице, доколкото той може да бъде определен, загубите, претърпени от трети страни в резултат на нарушението, доколкото могат да бъдат определени, степента на съдействие, която отговорното юридическо лице оказва на компетентния орган, без да се засяга необходимостта за осигуряване на принудително възстановяване от това лице на реализираните печалби или избегнатите загуби, предходни нарушения на отговорното юридическо лице.
 

 
чл. 100б. (8) В случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие – за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база. Отчетът съдържа информация относно:
1. спазване на задълженията на емитента към облигационерите съгласно условията на емисията, включително за спазването на определените финансови показатели;
2. изразходване на средствата от облигационния заем;
3. други обстоятелства, определени с наредба.
 
В случаите, когато поднадзорно лице емитент е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, както и на Комисията за финансов надзор тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие – за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база. Отчетът съдържа необходимата информация, посочена в правната разпоредба.  В случай, че поднадзорното лице не изпълни това свое задължение, това неизпълнение е скрепено със санкцията по чл. 221, ал. 8, т. 2 ЗППЦК, а именно за нарушения по ал. 1 – 6 на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размери, както следва: за нарушения по ал. 1, т. 2 – от 2000 до 5000 лева, а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лева. Когато бъде установено по безспорен начин, че  поднадзорното лице е емитент на облигации и не е сключило договор с довереник на облигационерите, то е длъжно да представи в определените срокове финансовите отчети.  Задължението по чл. 100б, ал. 8 от ЗППЦК е императивно и не е поставено под някакви условия за наличие или липса на възможност за изготвяне на отчета. Законодателят не е въвел изключение от посоченото в нея задължение, съгласно което да е меродавен моментът, от който е започнало усвояването на набраните от облигационната емисия парични средства. Нарушението е формално по своя характер и се счита за довършено със завършване на изпълнителното деяние, което се осъществява чрез бездействие в законоустановения срок, без да е необходимо настъпването на вредоносен резултат.
 
Чл. 100е. (1) Емитентът на облигациите е длъжен: 
1.  да предоставя на довереника на облигационерите информацията по глава шеста “а” в съответните срокове; 
2.  да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база – в срок 60 дни от края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението; 
 (2) Емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия.
 
 Разпоредбата на чл. 100е, ал. 1, т. 2, съответно разпоредбата на чл. 100е, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗППЦК регламентира задължение за всеки емитент на облигации да предоставя на довереника на облигационерите, съответно на комисията, на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Срокът, в който следва да бъде представен отчетът на емитента на облигации за изпълнение на задълженията му съгласно условията на облигационната емисия е различен, в зависимост от това дали емитентът се е задължил да спазва финансови показатели на индивидуална база (в този случай срокът за изпълнение на задължението е 30 дни от края на всяко тримесечие) или се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база (тогава срокът е 60 дни от края на всяко тримесечие). Т. е. срокът за изпълнение на задължението е в зависимост от ангажимента, който е поел емитентът на облигации в проспекта на облигационната емисия за това какви показатели ще спазва.
Неспазването на задължението по чл. 100е, ал. 1, т. 2 и на чл. 100е, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗППЦК е обявено за административно нарушение в чл. 221, ал. 1, т. 2, а размерът на имуществената санкция за юридически лица е установен в чл. 221, ал. 8, т. 2 от ЗППЦК.
Нарушенията на чл. 100е, ал. 1, т. 2 и на чл. 100е, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗППЦК са формални, на просто извършване и за реализирането им не се изисква настъпване на вреди. Нарушенията се извършват чрез бездействие. С изтичане на установения в закона срок без да е представен отчет за изпълнение на задълженията на емитента съгласно условията на облигационната емисия, било на довереника на облигационерите, на КФН, на обществеността или на регулирания пазар, се осъществява съставът на нарушение на чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, респективно – на чл. 100е, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗППЦК. Неизпълнението на задължението в срок се приравнява на пълно неизпълнение, като изпълнението след срока не санира последиците от липсата на изпълнение в срок. Изпълнението със закъснение може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, евентуално през призмата на чл. 28 от ЗАНН, но не и като факт, водещ до извод за липсата на извършено нарушение. 
Задължен субект по цитираните разпоредби е емитентът на облигациите, като съответно необходима предпоставка за пораждане на задължението е преди това КФН да е потвърдила проспект за допускане на емисия облигации, издадена от емитента, за търговия на регулиран пазар.
Разпоредбите на чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК и чл. 100е, ал. 2 от ЗППЦК предвиждат четири отделни задължения за емитентите на облигации, като чрез изпълнение на едно или две от тях, не може да се обоснове изпълнение и на останалите или да доведе до по-благоприятно третиране на нарушителя. Изпълнението към довереника на облигационерите, към КФН, обществеността и регулирания пазар е дължимо към различни адресати, изпълнява се по различни начини, поради което изпълнението към всеки от тези четири адресата представлява изпълнение на отделно задължение. Съответно – неизпълнението към който и да е от тези субекти, осъществява състав на отделно административно нарушение, за което се налага отделно административно наказание на основание чл. 221, ал. 8, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗППЦК.
               Предвид това, че обществените отношения, свързани с регулираните пазари на ценни книжа и други финансови инструменти, са свързани с необходимостта от публичност на определен обем и качество информация, която да бъде на разположение на инвеститорите и да им послужи да вземат целесъобразни инвестиционни решения, а също и на надзорния орган – с оглед осъществяване на надзорните му правомощия, както и на довереника на облигационерите – с оглед изпълнение на неговите задължения по облигационната емисия, законодателят е въвел това задължение за емитента да предоставя на определени адресати отчета за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия. С оглед горното е от значение във всеки един момент не само инвеститорите, но и довереникът на облигационерите, КФН, а също и регулирания пазар, на който се търгуват облигациите, да разполагат с достатъчна информация относно облигационната емисия и финансовото състояние на емитента, като данните за емитента са сред основните и именно поради това законодателят е предвидил високи изисквания към емитентите на облигации, в това число и представяне на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК.
 
 Чл. 100м. (1) Отчетите, уведомленията и другата информация, които се разкриват публично по този закон, трябва да съдържат информацията, необходима на инвеститорите, за да вземат обосновано инвестиционно решение. Отчетите, уведомленията и информацията не могат да съдържат неверни, подвеждащи или непълни данни. 
(2) Членовете на управителния орган на емитента отговарят за съставянето и публичното разкриване на уведомленията по чл. 100о¹ и финансовите отчети.
 
От редакцията на цитираните разпоредби следва, че всички отчети, уведомления и друга регулирана информация, която публичните дружества изготвят и са задължени да разкриват публично по реда на ЗППЦК (чрез представяне на КФН и на обществеността) трябва да съдържат само вярна, неподвеждаща и пълна информация. Съответно наличието във финансов отчет, уведомление или друг документ, подлежащ на публично разкриване, на данни които са неверни, подвеждащи или непълни, представлява нарушение на чл. 100м, ал. 1 от ЗППЦК. Както за акционерите в публично дружество, така и за всички потенциални инвеститори, е от значение в публично разкриваните от дружеството отчети и уведомления да се съдържа пълна, вярна и коректно представена информация, защото  това е основна предпоставка за тяхната информираност. Последното е от съществена важност, защото на база информацията, съдържаща се в отчетите и уведомленията инвеститорите взимат инвестиционни решения. Предвид това наличието в отчетите, уведомленията и другата информация на неверни, подвеждащи или непълни данни е от потенциално естество да увреди интересите на инвеститорите, тъй като по този начин те няма да могат да вземат информирани и обосновани инвестиционни решения, а последното е с потенциал да ги увреди реално. Не само за инвеститорите е важно да разполагат с вярна, пълна и неподвеждаща информация. Това е от съществено значение и за КФН като надзорен орган, тъй като само по този начин КФН и заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, ще могат да упражняват своевременно, адекватно и в пълнота надзорните си правомощия.
Нарушението на чл. 100м, ал. 1 от ЗППЦК е формално, на просто извършване и за реализирането му не се изисква настъпване на вреди.
Видно от редакцията на норма административнонаказателна отговорност за наличието на неверни, подвеждащи или непълни носи всеки един от членовете на управителния орган на емитента. Носене на административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 100м, ал. 1 и ал. 2 е предвидено в чл. 221, ал. 1, т. 4 от ЗППЦК. Отговорността на всеки от членовете на управителния орган е лична и независима от отговорността на останалите членове. Управителният орган на акционерното дружество (ал. 2) не може да носи административнонаказателна отговорност като колективен орган.
По отношение на субектите на отговорността за неспазване на чл. 100м, ал. 1 от ЗППЦК, в случай че отчетът или уведомлението е прието на заседание на управителния орган на дружеството, предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на член на управителния орган е, той да е присъствал на това заседание и да е гласувал за приемане на съответния отчет/ уведомление. Т.е. ако лицето не е присъствало на заседанието на управителния орган, или макар да е присъствало – не е упражнило правото си на глас или е гласувало против приемане на отчет / уведомление, съдържащ/о неверни, подвеждащи или непълни данни – тогава няма да има основание за ангажиране на отговорността му.
Съгласно чл. 100м, ал. 2 „членовете на управителния орган на емитента отговарят за съставянето и публичното разкриване на уведомленията по чл. 100о¹ и финансовите отчети“. Под съставяне на финансовия отчет/ уведомлението по смисъла на нормата не следва да се разбира физическото му съставяне като проект на документ от главния счетоводител на дружеството или друг служител с такива отговорности.  Съставянето на отчета е гласуването и одобряването на същия от членовете на управителния орган на дружеството, за което именно е предвидено те да носят отговорност. В тази връзка въпросът кое е лицето, което физически е набрало данните във финансовия отчет или публичното уведомление за финансовото състояние на дружеството, е ирелевантен. Публичното уведомление за финансовото състояние, респективно – финансовият отчет на публично дружество, като документи по смисъла на чл. 100о¹ / чл. 100н и чл. 100о от ЗППЦК биват съставени тогава, когато бъдат одобрени от управителния орган на дружеството. Именно одобрението от управителния орган води до изготвяне в цялост на уведомлението/ отчета като такъв. Разрешението на чл. 100м, ал. 2 от ЗППЦК за отговорност на членовете на управителния орган на емитента за съставянето и публичното разкриване на уведомленията по чл. 100о¹ и финансовите отчети изцяло кореспондира с общото правило, установено в чл. 245 от Търговския закон. Чл. 245 от Търговския закон регламентира, че управителният орган съставя финансовите отчети. Преди одобрението на отчета/уведомлението от управителния орган на дружеството, той е само проект на документ, който става такъв, т. е. бива съставен именно с приемането му от управителния орган на дружеството.
Във връзка с въпросът за субекта на нарушението следва да се посочи, че ако лицето, което е извършило техническото действие по изпращане на отчета/уведомлението на КФН или на обществеността, е лице, различно от члена на управителния орган на публичното дружество, това трето лице, осъществило фактическите действия по публично разкриване на отчета/ уведомлението, не може да носи отговорност по чл. 100м. Подобно стеснително тълкуване би било в противоречие с целта на закона, като освен това в определени хипотези би могло да доведе до невъзможност за ангажиране на административнонаказателна отговорност за неизпълнение на вмененото с посочената императивна норма задължение, тъй като фактическите действия по публичното разкриване на финансовия отчет/уведомление може да бъдат осъществени от лице, което не е член на управителния орган на емитента, доколкото в ЗППЦК липсва подобна забрана.
От граматическото, логическото и систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 100м, ал. 1 и ал. 2 следва, че действията по съставяне и публично разкриване на финансовите отчети са предвидени от законодателя в условията на кумулативност, тоест  изпълнителното деяние е едно, като същото се счита довършено с публичното разкриване на отчетите. Това следва от посочената в чл. 100м, ал. 1, изречение първо от ЗППЦК цел на отчетите, която е съдържащата се в тях информация да допринесе за вземане на обосновано инвестиционно решение от инвеститорите. Именно във връзка с изпълнението на тази цел законодателят е въвел забрана отчетите да съдържат неверни, подвеждащи или непълни данни /чл.100м, ал.1, изречение второ от ЗППЦК/. Нарушението се счита довършено с публичното разкриване на документа, съдържащ неверни, подвеждащи или непълни данни.
Нарушение на чл. 100м, ал. 1 от ЗППЦК ще бъде налице не само, когато в отчет/ уведомление са налице едновременно неверни, подвеждащи или непълни данни, или пък едновременно само две от тези категории (неверни и непълни, неверни и подвеждащи или подвеждащи и непълни), но също така – нарушение ще бъде реализирано и ако в отчета/ уведомлението или другата информация, която се разкрива публично, има само един вид порочни данни – само непълни, или само неверни, или само подвеждащи. Неверните данни ще бъдат налице, когато в отчета/ уведомлението се съдържа каквато и да е информация, която не кореспондира с действителното фактическо положение. Непълни ще бъдат данните, когато в отчетът/ уведомлението или другата подлежаща на разкриване информация не са оповестени данни за някакъв факт или обстоятелство, които подлежат на оповестяване по силата на нормативните изисквания на ЗППЦК, актовете по неговото прилагане, вкл. и на приложимите счетоводни стандарти. Важно е да се посочи, че отчетът/уведомлението ще съдържа непълни данни, дори когато дадено обстоятелство е посочено в една част на отчета – например в счетоводния баланс като цифрово изражение, но същото това обстоятелство не е оповестено в друга част на отчета/ уведомлението, където то следва да бъде включено по силата на приложимата нормативна уредба.  Подвеждащи данни ще бъдат налице, когато е оповестена някаква информация, но е представена по такъв начин, че не кореспондира напълно с действителното фактическо положение и е от естество да подведе инвеститорите относно действителното фактическо положение, като ги въведе в заблуждение.
 
        Чл. 100н. (1) Емитентът е длъжен да разкрива публично годишния финансов отчет за дейността си в срок до 90 дни от завършването на финансовата година. 
(2)Емитентът, който е задължен да изготвя консолидиран финансов отчет, е длъжен да разкрива публично годишния консолидиран финансов отчет за дейността си в срок до 120 дни от завършването на финансовата година.
(3) Емитентът е длъжен да осигури годишния финансов отчет и годишния консолидиран финансов отчет за дейността да останат на разположение на обществеността за период не по-кратък от 10 години.
(4) Годишният финансов отчет за дейността съдържа:
 1. заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за счетоводството, както и доклад на одитора;
 2. годишен доклад за дейността;
 3. декларация от одитора, заверил годишния финансов отчет за дейността на дружество емитент на ценни книжа, с посочване на неговите имена и адрес за кореспонденция, удостоверяваща, че:
 а) финансовият отчет, съставен съгласно приложимите счетоводни стандарти, отразява вярно и честно информацията за активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента;
 б) информацията, отнасяща се до сделките със свързани лица, е надлежно оповестена и разкрита съгласно приложимите счетоводни стандарти;
 в) информацията, отнасяща се до съществените сделки за публичното дружество за съответния отчетен период, е надлежно разкрита в приложенията към финансовия отчет;
 4. декларации от отговорните в рамките на емитента лица с посочване на техните имена и функции, удостоверяващи, че доколкото им е известно:
 а) финансовият отчет, съставен съгласно приложимите счетоводни стандарти, отразява вярно и честно информацията за активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента и на дружествата, включени в консолидацията;
            б) докладът за дейността съдържа достоверен преглед на развитието и резултатите от дейността на емитента, както и състоянието на емитента и дружествата, включени в консолидацията, заедно с описание на основните рискове и несигурности, пред които е изправен;
 5. доклад за изпълнение на политиката за възнагражденията;
 6. друга информация, определена с наредба.
(5) Когато емитентът е задължен да изготвя консолидиран финансов отчет, годишният консолидиран отчет за дейността е със съдържанието по ал. 4, т. 1, 2, 4 и 6, като финансовият отчет се изготвя съгласно Международните счетоводни стандарти и се представя заедно с годишния одитиран финансов отчет на дружеството майка, изготвен съгласно националното законодателство на държавата членка по седалището на дружеството майка.
(6) Когато емитентът не е длъжен да изготвя консолидиран финансов отчет по ал. 5, одитираният финансов отчет се изготвя в съответствие с националното законодателство на държавата членка по неговото седалище.
(7) Годишният доклад за дейността трябва да включва освен информацията по Закона за счетоводството и:
 1. декларация за корпоративно управление;
 2. друга информация, определена с наредба.
 
Видно от съдържанието на цитираните разпоредби, всеки един емитент/публично дружество, което не изпълни задължението да разкрие публично в законоустановения срок годишния си индивидуален или консолидиран финансов отчет, осъществява нарушение на чл. 100н, за което е предвидено да носи административнонаказателна отговорност. Публичното разкриване на финансовия отчет се осъществява по реда на чл. 100т от ЗППЦК – чрез представянето му на КФН чрез електронната система e-Register, съответно – на обществеността чрез избрана от дружеството информационна агенция или медия. Нарушението е формално и за извършването му не е необходимо настъпване на вредоносен резултат – с простото изтичане на срока, в който отчетът е следвало да бъде представен и това не е направено, се осъществява съставът на нарушението.
Следва да бъде обърнато внимание, че нарушение на чл. 100н от ЗППЦК е налице не само, когато в законоустановения срок годишен финансов отчет (индивидуален или консолидиран) въобще не е разкрит публично. Нормата на чл. 100н ще бъде нарушена и тогава, когато годишен финансов отчет е разкрит публично, но той не отговаря на законоустановените изисквания относно неговото съдържание съгласно чл. 100н, ал. 4 и ал. 5 от ЗППЦК. Тоест, ако липсва дори само един от елементите от съдържанието на финансовия отчет, то е налице пълно неизпълнение на задължението за публичното му разкриване. Това е така, защото финансовият отчет като документ е неразделна съвкупност от всички негови съставни части, които в цялост го формират като такъв – поради което и липсата дори само на една негова съставна част се приравнява на пълна липса на отчет, съответно – на пълно неизпълнение на задължението по чл. 100н от ЗППЦК.
Видно от редакцията на чл. 100н от ЗППЦК, годишният индивидуален или консолидиран финансов отчет следва винаги да бъде заверен от регистриран одитор и да включва доклад на одитора. В тази връзка следва да бъде обърнато внимание, че ако поради някаква причина отчетът не е одитиран и няма доклад на одитора, но все пак финансов отчет е разкрит публично, отново ще е налице нарушение, тъй като одиторската заверка е основно изискване към съдържанието на годишния финансов отчет. Съответно – липсата на такава заверка и на одиторски доклад, представлява неизпълнение на изискванията на чл. 100н.
Не представлява извинително за емитента обстоятелство ако задължението за публично разкриване на годишен финансов отчет не е изпълнено в законоустановения срок поради причини, свързани с одитора – например ако по някаква причина той не може да изрази одиторско мнение. Касае се за частноправни отношения между емитента и одитора, които са неотносими към състава на нарушението и не могат да освободят емитента/публичното дружество от носене на административнонаказателна отговорност. Всеки емитент/публично дружество следва да спазва завишени изисквания към дейността си, вкл. по отношение разкриването на регулирана информация на надзорния орган или на обществеността. Поради това всеки емитент/ публично дружество следва да организира дейността си по такъв начин, така че да спазва специфичните нормативни изисквания, което означава да осигури в нормативноустановения срок одитиран консолидиран финансов отчет, който да бъде представен както на надзорния орган, така и на обществеността. Отношенията между емитента и одитора са гражданскоправни, основават се на договор, поради което дружеството има пълна свобода да избере одитор, който е в състояние да спази законоустановения срок, да договори с него такива условия, че отчетът да бъде изготвен и заверен в срок, съответно по своя преценка да упражни механизми за въздействие, напр. търсене на договорна отговорност за неточно изпълнение на своя съконтрагент.
По същия начин – заболяването на главния счетоводител на емитента, или на някой друг служител, отговорен за съставяне на финансовия отчет, не представлява извинително обстоятелство, което да е от естество да освободи дружеството от необходимостта да разкрие публично годишния си финансов отчет в законоустановения срок. Задължен субект съгласно закона е емитента, а не главният му счетоводител или друг негов служител. Срокът за изпълнение на задължението е достатъчно дълъг – 90 дни/120 дни от края на финансовата година. Касае се за достатъчно дълъг период от време, който позволява на дружеството да организира дейността си и да предприеме всички необходими действия, така че да се съобрази с приложимата към дейността му нормативна уредба.
Необходимо е да се посочи, че законодателят прави разлика, респективно – отдава значение дали годишният финансов отчет се разкрива публично пред КФН или пред обществеността. Представянето на отчета на КФН, респективно – на обществеността, представлява изпълнение на две отделни нормативни изисквания, съответно – изпълнение на две отделни задължения. Следователно, непредставянето на годишен финансов отчет на емитент/ публично дружество на КФН и непредставяне на отчета на обществеността, осъществява съставите на две различни нарушения. Съгласно чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК всеки емитент е длъжен да разкрива регулираната информация, каквато е финансовият отчет едновременно на Комисията и на обществеността. Изпълнението на нормативноустановеното задължение е дължимо към различни адресати – в единия случай това е КФН, в другия – обществеността. Различен е и реда, установен от закона, за разкриването на отчетите – когато отчетът следва да бъде разкрит пред КФН, той се представя чрез единната система за представяне на информация на КФН по електронен път – е-Регистър, изградена и поддържана от КФН (чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК). От друга страна – разкриването на финансов отчет на обществеността се осъществява чрез информационна агенция или друга медия, която може да осигури ефективното разпространение на регулираната информация до обществеността във всички държави членки – чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК. Следва да се посочи, че с изпращането на годишният финансов отчет на информационна агенция или медия не се изпълнява задължението за представянето му на КФН, като обратното също е вярно.
Освен разликата в адресатите, на които финансовия отчет се представя, и разликата в реда, по който задълженията следва да бъдат изпълнени, са различни и целите, преследвани от законодателя при регламентиране на всяко от двете отделни задължения. Финансовият отчет се представя на КФН преди всичко с оглед осъществяване на непрекъснатият текущ надзор от страна на Комисията по отношение на публичните дружества. Докато представянето на отчетите на обществеността е въведено от законодателя с оглед получаване на своевременна информация за финансовото състояние на дружеството от страна не само на акционерите в дружеството, но и от всички потенциални инвеститори, което е предпоставка за тяхната по-добра информираност. Само на база своевременно разкриване на отчетите на обществеността, инвеститорите имат възможност да вземат обосновани инвестиционни решения.
Неизпълнението на задължението за публично разкриване на финансовия отчет в срок се приравнява на пълно неизпълнение в срок, като изпълнението след срока не санира последиците от липсата на изпълнение в срок. Изпълнението със закъснение може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, евентуално през призмата на чл. 28 от ЗАНН, но не и като факт, водещ до извод за липсата на извършено нарушение. 
 
 
Чл. 100o. (1) Емитентът е длъжен да разкрива публично 6-месечен финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, в срок до 30 дни от края на шестмесечието.
(2) Емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива публично 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, в срок до 60 дни от края на шестмесечието.
 
Разпоредбата на чл. 100о, ал. 1 от ЗППЦК въвежда задължение за емитентите на ценни книжа да разкриват публично 6-месечен финансов отчет (ШФО) за своята дейност, като същият обхваща първите 6 месеца от финансовата година (т.е. до края на м. юни за текущата година). Съдържанието на ШФО е определено в чл. 100о, ал. 4 от ЗППЦК и в чл. 12 от Наредба № 2/09.11.2021 г. за първоначално и последващо разкриване на информация при публично предлагане на ценни книжа и допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар (обн. в ДВ, бр. 97/2021 г.). Срокът за разкриване на този отчет е 30 дни от края на шестмесечието. Съгласно чл. 100т, ал. 1, изр. 1 от ЗППЦК ШФО подлежи на разкриване както пред Комисията за финансов надзор, така и пред обществеността. Съгласно чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – емитентът разкрива ШФО пред обществеността, като използва информационна агенция или друга медия, която може да осигури ефективното разпространение на регулираната информация до обществеността във всички държави членки. Изискванията към формата и съдържанието на регулираната информация, както и условията, начините и редът за нейното разкриване се определят с наредба. За тази цел е приета Наредба № 2/09.11.2021 г., като в чл. 27 и следващите от нея по-подробно са урегулирани изискванията към разкриването на дължимата информация пред обществеността.
Що се отнася до информацията, подлежаща на разкриване пред комисията, същата се разкрива на регулатора по електронен път чрез поддържаната от него система е-Register (чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК и чл. 24-26 от Наредба № 2/09.11.2021 г.).
Наказанията, които законът предвижда при неизпълнение на задължението за разкриване на ШФО пред КФН или обществеността, са предвидени в чл. 221а от ЗППЦК. Следва да се подчертае, че ШФО следва да бъде представен и на двата субекта (КФН и обществеността), като евентуалното му непредставяне пред единия от тях би довело до санкциониране на задълженото лице в съответствие с правилата по чл. 18 от ЗАНН.
Аналогично е и задължението, въведено с ал. 2 на чл. 100о от ЗППЦК по отношение на емитентите, които изготвят консолидирани годишни финансови отчети. Те имат задължение да изготвят и ШФО на консолидирана основа за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, като срокът за изпълнение на това задължение е 60 дни от края на шестмесечието на текущата година. Изискванията към неговото съдържание се съдържат в ал. 5 на чл. 100о от ЗППЦК и в чл. 13 от Наредба № 2/2021 г. на КФН. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за счетоводството консолидиран финансов отчет се съставя от „предприятие майка“. Легална дефиниция на понятието „предприятие майка“ се съдържа в параграф 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. И в този случай, при неизпълнение на задължението за разкриване на консолидиран ШФО в законния срок, лицата носят административнонаказателна отговорност в съответствие с чл. 221а от ЗППЦК.
 
Чл. 100o¹. (1) Емитентът е длъжен да разкрива публично уведомление за финансовото си състояние в срок до 30 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие.
(2) Емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие.
 
С обнародваните в Държавен вестник, бр. 42/2016 г. изменения нормативната уредба, регулираща тримесечното финансово отчитане от страна на емитентите, претърпя промяна. Задължението за разкриване на тримесечни финансови отчети беше заменено от задължение за разкриване на тримесечни публични уведомления за финансовото състояние на емитентите за първо, трето и четвърто тримесечие, както и шестмесечен финансов отчет, обхващащ първото полугодие. Съдържанието на публичните уведомления е регламентирано в чл. 100о¹, ал. 4 и 5 от ЗППЦК, и в чл. 14 от Наредба № 2/2021 г. на КФН , а срокът за разкриването на публичното уведомление е 30 дни, считано от края на съответното тримесечие.
Важно е да бъде уточнено, че съгласно чл. 100о¹, ал. 7 от ЗППЦК ако емитентът разкрива публично тримесечни финансови отчети при спазване на законовите изисквания (в т.ч. за срок, съдържание и т.н.), то не е необходимо емитентът да изготвя и публични уведомления по чл. 100о¹ от ЗППЦК.
При неразкриване нито на публично уведомление, нито на тримесечен финансов отчет, се носи административнонаказателна отговорност на основание чл. 221, ал. 1, т. 3 и ал. 8, т. 3 от ЗППЦК.
Ако емитентът изготвя консолидиран годишен финансов отчет, той следва да разкрива публични уведомления (респективно тримесечни финансови отчети на консолидирана основа съгласно чл. 100о¹, ал. 7 от ЗППЦК) и на консолидирана основа, като срокът за изпълнение на това задължение е 60 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие. Съдържанието на публичното уведомление на консолидирана основа е уредено в чл. 100о¹, ал. 4 от ЗППЦК и чл. 15 от Наредба № 2/2021 г. на КФН. При неизпълнение на това административно задължение се носи административнонаказателна отговорност в съответствие с чл. 221, ал. 1, т. 3 и ал. 8, т. 3 от ЗППЦК. Отново следва да бъде подчертано, че публичните уведомления както на индивидуална, така и на консолидирана основа е необходимо да бъдат представени както на Комисията за финансов надзор, така и на обществеността, като евентуалното им представяне пред единия от тези два субекта не води до освобождаване на емитента от задължението му да разкрие финансовата информация и пред другия субект.
 
 
Чл. 114. (1) Лицата, които управляват и представляват публично дружество, включително лицата – представители на юридическо лице, което е член на управителен орган на публичното дружество, без да бъдат изрично овластени за това от общото събрание на публичното дружество, не могат да извършват сделки, в резултат на които:
 1. дружеството придобива, прехвърля, получава или предоставя за ползване или като обезпечение под каквато и да е форма активи на обща стойност над:
 а) една трета от по-ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т;
 б) 2 на сто от по-ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т, когато в сделките участват заинтересовани лица;
 2. възникват задължения за дружеството към едно лице или към свързани лица на обща стойност над стойността по т. 1, буква “а”, а когато задълженията възникват към заинтересовани лица или в полза на заинтересувани лица – над стойността по т. 1, буква “б”;
 3. вземанията на дружеството към едно лице или към свързани лица надхвърлят стойността по т. 1, буква “а”, а когато длъжници на дружеството са заинтересовани лица – над 50 на сто от стойността по т. 1, буква “б”.
 4. дружеството участва в учредяването или в увеличаването на капитала на дружество или извършва допълнителни парични вноски в дружество с активи на обща стойност над десет на сто от по-ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т, а когато сделките са извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството и в полза на дъщерно дружество – над стойността по т. 1, буква „а”;
 5. дружеството участва в учредяването или в увеличаването на капитала на други дружества или извършва допълнителни парични вноски в дружества с активи чиято стойност за всяко едно от дружествата е под прага по т. 4, ако общата им стойност в рамките на една календарна година е над стойността по т. 1, буква „а”;
 6. дружеството придобива или прехвърля търговско предприятие или придобива или прехвърля съвкупност от права, задължения или фактически отношения, представляващи част от търговско предприятие;
 7. дружеството прехвърля, предоставя за ползване или като обезпечение на дъщерно дружество активи на обща стойност над десет на сто от по-ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т.
 (2) Сделките на публично дружество с участие на заинтересовани лица, извън посочените в ал. 1, подлежат на предварително одобрение от управителния орган на публичното дружество.
 
 Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК въвежда забрана по отношение на лицата, които управляват и представляват публично дружество, включително лицата – представители на юридическо лице, което е член на управителен орган на публичното дружество, да сключват определени сделки без преди това да бъдат изрично овластени от Общото събрание на публичното дружество. Тоест, лицата, които управляват и представляват публично дружество могат да сключат определена категория сделки, чиято стойност надхвърля определени имуществени прагове, установени в закона, вкл. когато в сделките участват заинтересовани лица, само когато преди това е дадено предварително одобрение за сключване на съответната сделка от Общото събрание на акционерите (ОСА) на публичното дружество.
Съответно, ако се касае за сделки на публично дружество с участие на заинтересовани лица, които обаче са извън посочените в ал. 1, то тогава тези сделки могат да бъдат сключени само след дадено предварително одобрение от управителния орган на публичното дружество.
Неспазването на задължението по чл. 114, ал. 1 е обявено за административно нарушение с нормата на чл. 221, ал. 5 от ЗППЦК, а неспазването на задължението по чл. 114, ал. 2 е обявено за административно нарушение с чл. 221, ал. 1, т. 4 от ЗППЦК.
Нарушенията се извършват чрез действие – когато се сключва сделка по ал. 1, съответно – ал. 2 на чл. 114 от ЗППЦК, без да е било дадено предварително разрешение от Общото събрание на акционерите на дружеството, съответно – от управителния орган. По отношение свикването на Общо събрание във връзка със спазване на правилото на чл. 114, ал. 1, важат всички изисквания, касаещи процедурата по свикване и провеждане на общо събрание на акционерите на публично дружество, регламентирани в чл. 115 и чл. 115б от ЗППЦК, вкл. и тези на Търговския закон.
Адресати на задълженията по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ЗППЦК са лицата, които управляват и представляват публично дружество, включително лицата – представители на юридическо лице, което е член на управителен орган на публичното дружество. Нарушенията са формални и за осъществяването им не е необходимо настъпване на вреди.
Ако се касае за сделка по чл. 114, ал. 1, за която преди сключването й трябва да бъде дадено разрешение от ОСА, но такова не е било дадено, а вместо това е дадено предварително одобрение от управителния орган на дружеството, ще бъде извършено нарушение на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК, тъй като не е дадено одобрение от компетентния дружествено орган. Последващото даване на одобрение, било от ОСА, било от управителния орган, е неотносимо и не променя извода за извършено нарушение, тъй като законът ясно посочва, че разрешението за сделката, т. е. овластяването за нейното сключване, винаги следва да предхожда във времето сключването й като юридически факт.
По отношение на качеството „заинтересовани лица“, кои лица са заинтересовани се определя съгласно чл. 114, ал. 7 от ЗППЦК.
Ако лицата, които управляват и представляват публично дружество, са няколко и всички те са участвали във сключването на съответната сделка, всеки от тях ще е извършил нарушение на чл. 114, ал. 1 или ал. 2 от ЗППЦК, съответно – на всеки от тях ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като административнонаказателната отговорност е лична.
В ал. 3 на чл. 114 е предвидено задължение и за лицата, които управляват и представляват непублично дружество, което е дъщерно на публично дружество, включително лицата, представители на юридическо лице, което е член на управителния орган на такова дружество – без предварително одобрение от управителния орган на публичното дружество те не могат да извършват сделки, в резултат на които за дъщерното дружество възникват описани в закона правни последици, свързани отново с прехвърляне на определени имуществени прагове и участие на заинтересовани лица.
Нарушенията на чл. 114 от ЗППЦК се характеризират с много висока степен на обществена опасност. Предварителното овластяване е предвидено от законодателя, за да могат акционерите в публичното дружеството, респективно – членовете на неговия управителен орган, да се запознаят с параметрите на конкретната сделка. Това е гаранция, че те ще могат да вземат правно и фактически обосновано и информирано решение, тъй като става дума за сделки, представляващи значим имуществен интерес. Дали сделката е изгодна за публичното дружество е изцяло ирелевантно при извършване на преценка нарушен ли е законът. Законодателят не отдава значение на това дали конкретната сделка е изгодна или не, тъй като законодателната защита е въведена на един първоначален етап, още преди да се е стигнало до сключване на сделката. Не подлежи на установяване дали крайният резултат от сделка, която е сключена в нарушение на режима по чл. 114 се отразява положително върху финансовият резултат на дружеството. Същественото в случая е, че акционерите/членовете на управителния орган на публичното дружество въобще са лишени от възможността да извършат предварителна преценка по въпроса да бъде или да не бъде сключена сделка. При този вид нарушения тази предварителна санкция от страна на акционерите/членовете на управителния орган, се явява своеобразна гаранция за интересите и защитата на дружеството и на неговите активи, доколкото винаги се касае за сделки, които са на значима стойност или пък участват заинтересовани лица.
В чл. 114, ал. 10 от ЗППЦК са установени някои изключения, при които не се прилагат изискванията на чл. 114, ал. 1 и ал. 3. А именно в следните случаи:
 1. при сключване на договори за банкови кредити и предоставяне на обезпечения по тях, както и при сделки, извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството; изречение първо не се прилага при участие на заинтересовани лица в някоя от посочените сделки;
 2. при поемане на задължения и/или предоставяне на активи като обезпечение от публичното дружество при предоставяне или във връзка с предоставяне на дъщерно дружество на банков кредит; изречение първо не се прилага при участие на заинтересовани лица в някоя от посочените сделки, с изключение на заинтересоваността между публичното и дъщерното дружество;
 3. на кредитиране на дъщерно дружество от дружество майка и предоставяне на депозити от дъщерно дружество при условия не по-неблагоприятни от пазарните за страната;
 4. когато е налице договор за съвместно предприятие по раздел III от тази глава.
 5. на сделки, извършени в изпълнение на императивни разпоредби, регулиращи специфична отраслова дейност на дружеството.
 6. при изплащане на променливо възнаграждение на членовете на управителния или контролния орган на публичното дружество, определено съгласно чл. 116в, ал. 1, което не се осигурява от собствени акции или чрез увеличение на капитала по чл. 112, ал. 4;
 7. на сделки, сключени от кредитни институции, въз основа на надзорни мерки по глава единадесета, раздел VI от Закона за кредитните институции или на мерки по глава пета от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, приложени от Българската народна банка, с цел осигуряване на финансовата им стабилност.
По-конкретно – по отношение на изключението, касаещо сделки, извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството, в чл. 114, ал. 11 от ЗППЦК е дадена дефиниция на „обичайна търговска дейност“, като то под това понятие следва да се разбира съвкупността от действия и сделки, извършвани от дружеството в рамките на предмета му на дейност и съобразната обичайната търговска практика, без сделките и действията, които произтичат от извънредни обстоятелства. От тази дефиниция следва необходимостта от наличието на два елемента, за да се квалифицира дадена дейност като обичайна търговска дейност. Първият елемент е сделките да са в рамките на предмета на дейност на дружеството и вторият елемент е – същите да са съобразно обичайната му търговска практика. Дори една сделка да попада в предмета на дейност на дружеството, ако тя не попада в неговата обичайна търговска практика, тогава дружеството не би могло да се позовава на това изключение.
Предвид особено същественото засягане на регулираните с чл. 114 от ЗППЦК обществени отношения, освен че нарушението на тази норма е предвидено носене на административнонаказателна онговорност, законодателят е въвел и друга сериозна гражданско-правна санкция, а именно – законът в чл. 114, ал. 12 от ЗППЦК постановява, че сделките, извършени в нарушение на ал. 1 – 11, са нищожни.
 
Чл. 114б. (1) Членовете на управителните и контролните органи на публичното дружество, неговият прокурист и лицата, които пряко или непряко притежават най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството или го контролират, са длъжни да декларират пред управителния орган на публичното дружество, както и пред комисията и регулирания пазар, където са допуснати до търговия акциите на дружеството, информация:
1. за юридическите лица, в които притежават пряко или непряко поне 25 на сто от гласовете в общото събрание или върху които имат контрол;
2. за юридическите лица, в чиито управителни или контролни органи участват, или чиито прокуристи са;
3.  за известните им настоящи и бъдещи сделки, за които считат, че могат да бъдат признати за заинтересовани лица.
(2) Членовете на управителните и контролните органи на публичното дружество и неговият прокурист са длъжни да декларират обстоятелствата по ал. 1 в 7-дневен срок от избирането им, съответно от момента, в който дружеството стане публично, а лица, които пряко или непряко притежават поне 25 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството или го контролират – в 7-дневен срок от придобиване на гласовете, съответно на контрола. Лицата по изречение първо са длъжни да актуализират декларацията в 7-дневен срок от настъпване на съответните обстоятелства.
(3) Изискванията на ал. 1 и 2 се отнасят и за физическите лица, които представляват юридическите лица – членове на управителните и контролните органи на публично дружество.
 
            Нормата на чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК въвежда задължение за деклариране на посочените в т. 1-3 обстоятелства пред три субекта: управителния орган на публичното дружество, КФН и регулирания пазар /“БФБ“ АД/. Или в случая задълженията са кумулативни, т.е. обстоятелствата следва да бъдат декларирани пред всеки от субектите, посочени в нормата. Казано по друг начин – ако задълженото лице подаде декларация към един от субектите, напр. пред КФН, то за него остава да тежат задълженията да представи такава декларация и пред публичното дружество, и пред БФБ.
            Същите задължения остават и при настъпване на обстоятелства, които водят до промяна в декларираните обстоятелства и в тази връзка задълженото лице следва да подаде актуализирана декларация до публичното дружество, КФН и БФБ.
            Задължението за актуализиране на обстоятелствата в декларацията по чл. 114б, ал. 1 от ЗППЦК, съгласно ал. 2 на същата норма, се поражда в 7-дневен срок от избора, а не от вписването на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ. Обратното би означавало законодателят да употреби изрично израза „от вписването в търговския регистър“. В тази връзка позоваването на нормата на чл. 231, ал. 4 от ТЗ е неуместно, доколкото се касае за отношение на специален закон – ЗППЦК към общ закон – ТЗ. Посочената разпоредба касае действието на вписването в търговския регистър спрямо трети лица, но няма отношение към задължението спрямо дружеството. При евентуална хипотеза при невписване в търговския регистър на избора, би могло евентуално да се породят облигационни отношения спрямо дружеството, които нямат отношение към съставомерността на нарушението. Неуместно е и систематическо тълкуване на нормата на чл. 231, ал. 4 от ТЗ, доколкото такова се извършва между съседни норми на един и същ нормативен акт, а тук, се касае за приложение на общ и специален закон. Нормата на чл. 114б, ал. 2 ясно посочва момента, от който започва да тече срокът за деклариране на обстоятелствата – от избора, поради които приложението на срок, различен от изрично посочения в нормата, би довело до недопустимо разширително тълкуване на нормата.
 
Чл. 115. (1) Общото събрание на публичното дружество се провежда по неговото седалище. Редовното общо събрание се провежда до края на първото полугодие след приключване на отчетната година.
(2) Освен информацията по чл. 223, ал. 4 от Търговския закон поканата за общото събрание трябва да включва информация относно:
1. общия брой на акциите и правата на глас в общото събрание към датата на решението за свикване на общото събрание, включително общия брой за всеки клас акции, ако капиталът е разделен на класове акции, както и правото на акционерите да участват в общото събрание;
2.  уникален идентификационен код на събитието;
3. ISIN код на емисията, съответно емисиите – при издадени различни класове акции;
4. час на събитието по седалището на дружеството и в координирано универсално време;
5. правото на акционерите да включват въпроси в дневния ред на общото събрание и да правят предложения за решения по въпроси, включени в дневния ред на общото събрание, и крайния срок за упражняване на това право; поканата може да съдържа само крайния срок, в който тези права могат да бъдат упражнени, ако посочва мястото на интернет страницата на дружеството, където се съдържа по-подробна информация относно тези права;
6. правото на акционерите да правят по същество предложения за решения по всеки въпрос, включен в дневния ред и при спазване изискванията на закона, като ограничението по чл. 118, ал. 3 се прилага съответно; крайният срок за упражняване на това право е до прекратяване на разискванията по този въпрос преди гласуване на решението от общото събрание;
7. правото на акционерите да поставят въпроси по време на общото събрание;
8. правилата за гласуване чрез пълномощник, образците, които се използват за гласуване чрез пълномощник, и начините, чрез които дружеството ще бъде уведомявано за извършени упълномощавания по електронен път;
9. правилата за гласуване чрез кореспонденция или електронни средства, когато е приложимо;
10. датата по чл. 115б, ал. 1 с указание, че само лицата, вписани като акционери на тази дата, имат право да участват и да гласуват в общото събрание;
11. мястото и начина на получаване на писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание по чл. 224 от Търговския закон;
12. електронна препратка към мястото на интернет страницата на публичното дружество, където е публикувана информацията по ал. 5.
(3) Правилата за гласуване по ал. 2, т. 8 се приемат от общото събрание, а ако уставът допуска – от управителния орган на дружеството. С правилата се уреждат изискванията към съдържанието на образеца за гласуване, начините за получаването му от акционерите и условията за идентификация на акционерите.
(4) Дружеството е длъжно да обяви поканата по ал. 2 в търговския регистър и да я оповести при условията и по реда на чл. 100т, ал. 1 и 3 най-малко 30 дни преди откриването на общото събрание на акционерите. Публичното дружество не може да събира такси от акционерите за изготвянето и оповестяването на поканата.
(5) Поканата по ал. 2 заедно с материалите на общото събрание по чл. 224 от Търговския закон се изпраща на комисията и регулирания пазар, на който са допуснати до търговия акциите на дружеството в срока по ал. 4 и се публикува на интернет страницата на дружеството за времето от обявяването й съгласно ал. 4 до приключването на общото събрание.
(6) Публичното дружество публикува по реда на ал. 5 и образците за гласуване чрез пълномощник или чрез кореспонденция, ако е приложимо. Ако образците не могат да бъдат публикувани по технически причини, дружеството е длъжно да посочи на интернет страницата си начина, по който образците могат да бъдат получени на хартиен носител, като в този случай при поискване от акционера дружеството изпраща образците чрез пощенска услуга за своя сметка.
(7) В деня на публикуването по ал. 5 на поканата публичното дружество изпраща на централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани съответните ценни книжа, съобщението по чл. 110г, ал. 1, т. 2 за свикване на общото събрание съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212. Член 110г, ал. 2 – 6 се прилагат съответно. Изречения първо и второ не се прилагат, когато дружеството изпраща съобщението по чл. 110г, ал. 1, т. 2 пряко на всички свои акционери или на трето лице, определено от акционера.
(8) В случаите по чл. 118, ал. 2, т. 4 акционерите представят на комисията, на публичното дружество и на регулирания пазар, на който са допуснати до търговия акциите на дружеството най-късно на следващия работен ден след обявяването на въпросите в търговския регистър материалите по чл. 223а, ал. 4 от Търговския закон. Публичното дружество е длъжно да актуализира поканата и да я публикува заедно с писмените материали при условията и по реда на чл. 100т, ал. 1 и 3 незабавно, но не по-късно от края на работния ден, следващ деня на получаване на уведомлението за включването на въпросите в дневния ред. В актуализираната покана се посочва, че акционерите, които ще гласуват чрез пълномощници, упълномощават изрично пълномощниците за точките от дневния ред, включени по реда на чл. 118, ал. 2, т. 4. Алинея 7 се прилага съответно при актуализация на поканата.
(9) Публичното дружество може да предвиди в своя устав и/или в поканата за свикване на общото събрание възможност общото събрание на дружеството да се провежда чрез използване на електронни средства посредством една или повече от следните форми:
1. предаване в реално време на общото събрание;
2. двупосочни съобщения в реално време, позволяващи на акционерите да участват в обсъждането и вземането на решения в общото събрание от разстояние;
3. механизъм за гласуване преди или по време на общото събрание, без да е необходимо упълномощаване на лице, което да участва лично на общото събрание.
(10) Участието на акционерите в общото събрание посредством използването на електронни средства съгласно ал. 9 се отчита при определяне на кворума, а гласуването се отбелязва в протокола от общото събрание. Към протокола от общото събрание се прилага и списък на лицата, упражнили правото си на глас в общото събрание чрез електронни средства, и на броя на притежаваните акции, който се заверява от председателя и секретаря на общото събрание.
(11) Публичното дружество осигурява необходимите мерки за идентификация на акционерите и лицата, които ги представляват при участието им в общото събрание посредством използването на електронни средства, и за сигурност на връзката само доколкото са необходими за постигане на тези цели.
(12) При провеждане на общо събрание чрез електронни средства публичното дружество осигурява възможност за незабавно електронно потвърждение за получаване на гласовете от акционера или неговия пълномощник, изготвено съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212. При верига от посредници потвърждението се предава между тях своевременно.
(13) Членовете на управителните и контролните органи и прокуристът на дружеството са длъжни да отговарят вярно, изчерпателно и по същество на въпроси на акционерите, задавани на общото събрание, относно икономическото и финансовото състояние и търговската дейност на дружеството, освен за обстоятелства, които представляват вътрешна информация. Акционерите могат да задават такива въпроси независимо дали те са свързани с дневния ред.
(14) При липса на кворум в случаите по чл. 227, ал. 1 и 2 от Търговския закон може да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни и то е законно независимо от представения на него капитал. Датата на новото заседание може да се посочи и в поканата за първото заседание. В дневния ред на новото заседание не могат да се включват точки по реда на чл. 223а от Търговския закон.
 
            Отчитайки характера на публичните дружества като такива с нееднородна и динамично променяща се акционерна маса, законодателят, с нормата на чл. 115 от ЗППЦК въвежда допълнителни, в сравнение с акционерното дружество, изисквания за свикване и провеждане на Общо събрание на акционерите. Допълнителни са средствата за уведомяване, начините на гласуване и разширения кръг на лицата, чрез които се дава гласност на провеждането на Общото събрание като гаранция, че правото на информация за акционерите няма да бъде нарушено. Израз на засиления подход на законодателя за гарантиране осведомеността на акционерите са предвидените реквизити в поканата за свикване на Общото събрание. Включването в поканата на всички лимитативно изброени обстоятелства обезпечава формирането от акционерите на воля за взимане на конкретни решения по въпросите от дневния ред като по този начин обезпечава ефективното упражняване на едно от основните му права – правото на глас.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 5 от ЗППЦК, поканата по ал. 2 заедно с материалите на Общото събрание по чл. 224 от Търговския закон се изпраща на комисията и регулирания пазар, на който са допуснати до търговия акциите на дружеството в срока по ал. 4 и се публикува на интернет страницата на дружеството за времето от обявяването й съгласно ал.4 до приключването на Общото събрание.  Посочената разпоредба вменява задължение за публичното дружеството да разкрива регулирана информация /каквато е и поканата за свикване на Общо събрание/ пред два субекта: както пред КФН и обществеността по конкретен начин и с нормативноустановено съдържание, така и пред регулирания пазар. Към поканата следва да бъдат приложени всички материали, които са неразделна част от материалите по провеждането на общото събрание по чл. 224 от ТЗ и които да дават на акционерите достатъчно конкретна информация по точките от дневния ред. Липсата им прави непълен комплекта от документи, който следва да е част от поканата. Разпоредбата на чл. 115, ал. 4 от ЗППЦК, към която препраща нормата на ал. 5, предвижда 30-дневен срок преди датата на Общото събрание, в който поканата, ведно с материалите за провеждането на общото събрание, следва да бъдат представени на КФН. Представянето на поканата с липсваща част от писмените материали към нея, т.е. с непълен комплект от документи, представлява неизпълнение на задължението по чл. 115, ал. 5, пр. 1 от ЗППЦК.
Следва да се отбележи, че когато към поканата е необходимо да бъдат представени декларации и/или свидетелства за съдимост, например, тези документи обективират обстоятелства, които са налице към момента на избора на съответния член, независимо дали се касае за преизбиране. И това е така, тъй като акционерите, преди да гласуват избора на съответния нов член на съвета на директорите, следва да са наясно относно всички обстоятелства по кандидатурата, за да могат да формират воля относно избора. Затова и материалите за провеждане на общото събрание следва да бъдат публикувани, съответно представени на регулаторния орган преди провеждането му.
Нормите на чл. 234, ал. 2 и чл. 237, ал. 3 от ТЗ не разграничават и не създават изключение при подновяване на мандата на досегашните членове на СД, доколкото всъщност се касае за нов избор, т.е. касае се за нов юридически факт, с нови правни последици. Дали физическите лица са същите или не, в случая е факт ирелевантен относно задължението на дружеството да прилага необходимите документи относно тези лица към поканата за провеждане на общото събрание.
 
Чл. 221. (6) В случай на несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 8, чл. 212а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 212а¹ извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 5000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 50 000 лв.
 
Разпоредбата на чл. 221, ал. 6 от ЗППЦК има за адресат поднадзорни на КФН лица, техни служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделки за сметка на поднадзорни лица, техни ликвидатори или синдици, довереници на облигационерите, емитенти на ценни книжа, регулирани пазари на ценни книжа, многостранни системи за търговия или организирани системи за търговия, лица, които извършват рекламни съобщения, свързани с публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, предложители или лица, които искат допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар,
Нормата на чл. 221, ал. 6 от ЗППЦК установява задължение за съобразяване и изпълнение на всяка принудителна административна мярка (ПАМ), приложена от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, по реда на чл. 212, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 8, чл. 212а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 212а¹ от ЗППЦК.
Нарушението е формално. Довършено е с осъществяването на изпълнителното деяние – несъобразяване с ПАМ, приложена от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, по реда на чл. 212, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 8, чл. 212а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 212а¹ от ЗППЦК.
Неизпълнението на задължение по чл. 221, ал. 6 от ЗППЦК е административно нарушение, което подлежи на санкциониране съгласно изложеното в текста на същата разпоредба.
Във всеки един случай, когато е установено наличие на горепосочена хипотеза на нарушение, се пристъпва към налагане на съответните предвидени в закона санкции.
Неизпълнението в срок, както и частичното изпълнение в или извън срока, се приравняват на пълно неизпълнение в срок, като изпълнението след срока не санира последиците от липсата на изпълнение в срок. Изпълнението със закъснение може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, евентуално през призмата на чл. 28 от ЗАНН, но не и като факт, водещ до извод за липсата на извършено нарушение. От значение при определяне на размера на наказанието са  тежестта и продължителността на нарушението,  степента на отговорност на физическото лице или на юридическото лице, или на неперсонифицираното дружество, финансовото състояние на физическото лице или на юридическото лице, определено според общия финансов оборот на юридическото лице или годишния доход на физическото лице, размера на реализираната печалба или избегнатата загуба от физическото или юридическото лице, или от неперсонифицираното дружество, доколкото може да бъде определен, размера на загубите, претърпени от трети лица в резултат на нарушението, доколкото може да бъде определен, степента на съдействие, което физическото или юридическото лице или неперсонифицираното дружество оказва на заместник-председателя или комисията, предходни нарушения на физическото или юридическото лице или на неперсонифицираното дружество.
 

 
Чл. 56. При всяка промяна на съществените данни, включени в проспекта на колективната инвестиционна схема, в 14-дневен срок от настъпване на промяна проспектът се актуализира и в същия срок се представя в комисията.
 
Видно от съдържанието на цитираната норма, при всяка промяна на съществените данни, включени в проспекта на колективна инвестиционна схема (КИС), управляващото дружество, което организира и управлява КИС, следва в 14-дневен срок от настъпване на промяната да актуализира проспекта на КИС и в същия срок да го  представи в комисията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ колективната инвестиционна схема се учредява като договорен фонд или като инвестиционно дружество, като по силата на чл. 5, ал. 4 от същия нормативен акт, дейността на колективната инвестиционна схема се управлява само от управляващо дружество съгласно сключен договор, съответно съгласно правилата на договорния фонд. Неизпълнението на гореописаното задължение е обявено за административно нарушение в чл. 273, ал. 1, т. 10 от ЗДКИСДПКИ, а в чл. 273, ал. 5, т. 10 от същия закон е установен размерът на имуществената санкция за юридически лица.
Нарушението е формално и за извършването му не е необходимо настъпване на вредоносен резултат – с простото изтичане на 14-дневния срок без да е актуализиран проспектът на КИС и в същия срок да е представен в КФН, се осъществява съставът на нарушението.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от Наредба № 44 за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (Наредба № 44), проспектът на КИС съдържа най-малко информацията съгласно Приложение 1 „Минимално съдържание на проспекта на колективна инвестиционна схема“. Имайки предвид, че Приложение 1 от Наредба № 44 регламентира минимумът от изисквания, на който следва да отговаря по съдържание проспекта на КИС, то следва изводът, че този минимум от изисквания, регламентирани изрично в Приложение № 1 от Наредба № 44, са съществени данни. Т. е. всяка една информация, включена в Приложение № 1 към Наредба № 44 представлява съществени данни по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ. Посочените данни с основание могат да бъдат определени като съществени, тъй като е минимално изискуема информация, която следва да се съдържа в проспекта на КИС и са от значение за инвеститорите при вземане на инвестиционно решение. Макар да няма легална дефиниция на „съществени данни“, при отговора на въпроса кои данни отговарят на това условие е отчетено, че в Приложение 1 от Наредба № 44 е предвидено какво следва да съдържа като минимум проспектът на КИС. Предвид това по силата на чл. 56, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ всяка промяна в данните по Приложение № 1 от Наредба № 44 следва да бъде отразена в проспекта чрез неговото актуализиране.
Следва да бъде посочено, че до всички управляващи дружества в страната е изпратено писмо от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, изх. № РГ-08-00-12 от 21.03.2018 г., с което на дружествата са дадени подробни указания относно приложението на чл. 56, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ, като също така изрично е уточнено кои данни са съществени по смисъла на закона. В писмото изрично е подчертано, че „с оглед установяване на единен подход относно тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ за съществени данни следва да се считат тези, които идентифицират колективните инвестиционни схеми; лицата, които ги управляват; депозитарите на КИС, както и информацията, която е от съществено значение за взимане на обосновано инвестиционно решение от страна на инвеститора, т. е. тази, която е от особено важно значение за извършването на преценка и формирането на решение от съответния инвеститор. По-конкретно такива могат да бъдат данните по т. 1.2, 1.5, 2.1, 2.3, 2.8, 2.9, 2.10, 2.12, 2.13, 2.14, 3.1, 3.3, 3.7, 3.10, 3.11, 3.12, 3.14, 3.15, 3.16, 4.1, 7.2 и 8.1 от Приложение 1 към чл. 71, ал. 1 от Наредба № 44, както и други, които по преценката на управляващото дружество могат да бъдат от съществено значение“.
Вземането на обосновано инвестиционно решение, както и преценката на инвеститорите дали да се доверят на конкретна колективна инвестиционна схема, е пряко свързано с данните, представляващи минимално съдържание на проспекта.
За да бъде изпълнено задължението по чл. 56, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ в 14-дневен срок от настъпване на промяната на съществените данни е необходимо не само проспектът на КИС да бъде актуализиран, но и в същия срок да бъде представен в КФН, тоест тези две условия са кумулативно изискуеми. Неизпълнението на задължението в законоустановения срок се приравнява на пълно неизпълнение, като изпълнението след срока не санира последиците от липсата на изпълнение в срок. Представянето със закъснение в КФН на актуализиран проспект не променя факта на  извършеното нарушение, а може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, евентуално през призмата на чл. 28 от ЗАНН. 
В случай, че е налице промяна в съществените данни в проспектите не на една, а на няколко или на всички колективни инвестиционни схеми, управлявани от едно управляващо дружество, задължението за актуализиране на проспекта и представянето му в КФН следва да бъде изпълнено по отношение на всяка КИС, управлявана от съответното дружество.
Няма да има изпълнение на посоченото задължение ако проспектът е актуализиран в законоустановения 14-дневен срок, но в същия срок актуализираният проспект не е представен в КФН, а вместо това в КФН бива изпратено писмо, с което органът се информира, че е извършена някаква промяна в проспекта. Т. е. изпратено писмо с подобно съдържание не може да замести актуализираният проспект – законодателят ясно е посочил, че задължението бива изпълнено не само, когато в срока по чл. 56, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ проспектът е актуализиран, но и самият актуализиран проспект се представи в КФН в посочения срок.
Ако съществените данни в проспекта, които са изменени, са обстоятелства, които подлежат на публикуване в Търговския регистър, е важно да се посочи, че публикуването на тяхното изменение в Търговския регистър не дерогира задължението на управляващото дружество по чл. 56, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ. Отношенията, регулирани със ЗДКИСДПКИ, са обект на по-засилена защита, предвид нуждата от стабилност и висока степен на доверие от страна на инвеститорите в капиталовия пазар. Неслучайно е предвидена допълнителна гаранция за прозрачност на дейността на колективните инвестиционни схеми, която изключва възможността да се приеме, че публикуването на обстоятелства по партидата на дружеството в Търговския регистър е достатъчно, за да постигне целите на закона, а именно – осигуряване защита правата и интересите на инвеститорите, включително чрез създаване на условия за повишаване на тяхната информираност за пазара на дялове на предприятия за колективно инвестиране. Информацията в проспекта на ДФ е предназначена за инвеститорите, които при вземане на инвестиционно решение ще се информират преди всичко от проспекта, а не от оповестеното по партидата на УД в ТРРЮЛНЦ.
Правомощието на заместник-председателя на КФН по чл. 56, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ при установени непълноти и несъответствия в представения актуализиран проспект, да изпрати съобщение до управляващото КИС дружество и да определи срок за отстраняването им, не води до отпадане на задължението на УД по чл. 56, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ. Правомощието на заместник-председателя на КФН по чл. 56, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ възниква едва след като в КФН е представен актуализиран проспект и при прегледа му са били установени някакви непълноти и несъответствия.
 
Чл. 64. (1) Управляващото дружество на колективната инвестиционна схема публикува по подходящ начин, определен в проспекта, емисионната стойност и цената на обратно изкупуване на дяловете й при всяко тяхно определяне до края на работния ден, следващ деня на изчисляването им.“
(2) Управляващото дружество на колективната инвестиционна схема обявява в комисията обобщена информация за емисионните стойности и цените на обратно изкупуване на дяловете ѝ два пъти месечно – за периода от първо до петнадесето число на месеца и от шестнадесето число до края на месеца. Задължението се изпълнява в срок три работни дни считано от края на съответния отчетен период. Формата и съдържанието на информацията относно емисионната стойност и цената на обратно изкупуване на дяловете на колективната инвестиционна схема се определят с наредба.
 
Разпоредбата на чл. 64 от ЗДКИСДПКИ има за адресат управляващото дружество на колективна инвестиционна схема.
Нормата на чл. 64 от ЗДКИСДПКИ установява задължение за периодично обявяване пред КФН на обобщена информация за емисионните стойности и цените на обратно изкупуване на дяловете на колективната инвестиционна схема, което се извършва два пъти месечно. Определени са два отчетни периода, като обявяването следва да се извърши не по-късно от три работни дни, считано от края на съответния отчетен период.
Нарушението е формално. Довършено е с осъществяването на изпълнителното деяние – липса на обявяване в КФН на обобщена информация за емисионните стойности и цените на обратно изкупуване на дяловете на колективната инвестиционна схема в законоустановения срок.
Неизпълнението на задължение по чл. 64 от ЗДКИСДПКИ е административно нарушение, което подлежи на санкциониране по реда на чл. 273 от ЗДКИСДПКИ.
Законът предвижда, че неспазването на изискванията на чл. 64 от ЗДКИСДПКИ за всеки отделен отчетен период може да се третира като отделно нарушение, независимо от продължителността на липсата на обявяване на обобщена информация.
Във всеки един случай, когато е установено наличие на горепосочена хипотеза на нарушение, се пристъпва към налагане на съответните предвидени в закона санкции.
Неизпълнението в срок се приравнява на пълно неизпълнение в срок, като изпълнението след срока не санира последиците от липсата на изпълнение в срок. Изпълнението със закъснение може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, евентуално през призмата на чл. 28 от ЗАНН, но не и като факт, водещ до извод за липсата на извършено нарушение. От значение при определяне на размера на наказанието са срокът на закъснението, наличието на повторност или систематичност при извършване на нарушението, степента на отговорност на отговорното за нарушението лице, финансовото състояние на отговорното за нарушението лице, определено според общия финансов оборот на отговорното юридическо лице или годишния доход на отговорното физическо лице, размера на получената печалба или избегнатата загуба от отговорното за нарушението лице, както и размера на загубите, претърпени от трети лица, и загубите, нанесени на финансовите пазари в резултат на нарушението, доколкото техният размер може да бъде определен, степента на съдействие, което отговорното физическо или юридическо лице оказва на компетентния орган, предходни нарушения на отговорното физическо или юридическо лице, предприети мерки от отговорното физическо или юридическо лице след извършване на нарушението за предотвратяване на повторно нарушение.
 
 

 
Чл. 38. (1) За встъпване на лице по чл. 4 в делови взаимоотношения с лица, за които е установено, че са лица по чл. 36, се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4.  
(2) В случаите, при които след установяване на делови взаимоотношения се установи, че клиент или действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, е лице по чл. 36, продължаването на деловите взаимоотношения може да стане само след одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4.
 
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗМИП за встъпване на задължено по ЗМИП лице в делови взаимоотношения с лица, за които е установено, че са видни политически личности, се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност на задълженото лице. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба в случаите, при които след установяване на делови взаимоотношения се установи, че клиент или действителен собственик на клиент юридическо лице или друго правно образувание, е видна политическа личност, то продължаването на деловите взаимоотношения може да стане само след одобрение от  служител на висша ръководна длъжност на задълженото по ЗМИП лице.
За неизпълнение на посоченото задължение е предвидена санкция, регламентирана в чл.116, ал.1, т. 3 от ЗМИП, съгласно която за юридически лица е предвидена имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 лв.
 

КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ, УПРАВЛЯВАЩИТЕ ДРУЖЕСТВА, НАЦИОНАЛНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ И ЛИЦАТА, УПРАВЛЯВАЩИ АЛТЕРНАТИВНИ ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ
 
Чл. 72. (1) Колективната инвестиционна схема е длъжна да представи на комисията и на обществеността:  
1. годишен отчет в срок 90 дни от завършването на финансовата година; 
2. шестмесечен отчет, обхващаш първите шест месеца на финансовата година, в срок 30 дни от края на отчетния период.“
(2) „Инвестиционното дружество или управляващото дружество на колективната инвестиционна схема е длъжно да представи в комисията до 10-то число на месеца, следващ отчетния, месечен баланс и информация за:  
1. обема и структурата на инвестициите в портфейла по емитенти и видове ценни книжа и други финансови инструменти; 
2. видовете деривативни инструменти, основните рискове, свързани с базовите активи на деривативните инструменти, количествените ограничения и избраните методи за оценка на риска, свързани със сделките с деривативни инструменти.“ 
(3) „Комисията дава публичност на получената информация по ал. 1 чрез водените от нея регистри. На информацията по ал. 2 не се дава публичност и същата служи само за надзорните цели на комисията.“ 
(4) „Инвестиционното дружество или управляващото дружество на колективната инвестиционна схема до 10-о число на съответния месец оповестява на интернет страницата си обобщена информация за структурата на портфейла на колективната инвестиционна схема към последната дата на предходния месец, която съдържа най-малко данни за процента от активите на фонда, инвестирани в различните видове финансови инструменти.
 
Разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от Наредба № 44/20.10.2011 г. има за адресати инвестиционното дружество или управляващото дружество на колективната инвестиционна схема.
Нормата на чл. 72, ал. 4 от Наредба № 44/20.10.2011 г. установява задължение за периодично оповестяване на интернет страницата на дружеството в законоустановения срок на обобщена информация, която да съдържа най-малко минималното законоустановено съдържание.
Нарушение на чл. 72, ал. 4 от Наредба № 44/20.10.2011 г. може да бъде извършено при следните хипотези:

Неизпълнението на задължение по чл. 72, ал. 4 от Наредба № 44/20.10.2011 г. е административно нарушение, което подлежи на санкциониране по реда на чл. 273 от ЗДКИСДПКИ.
Законът предвижда, че неспазването на изискванията на чл. 72, ал. 4 от Наредба № 44/20.10.2011 г. за всеки отделен отчетен период може да се третира като отделно нарушение, независимо от продължителността на липсата на обявяване на минимално необходимата обобщена информация.
Във всеки един случай, когато е установено наличие на горепосочена хипотеза на нарушение, се пристъпва към налагане на съответните предвидени в закона санкции.
Неизпълнението в срок се приравнява на пълно неизпълнение в срок, като изпълнението след срока не санира последиците от липсата на изпълнение в срок. Изпълнението със закъснение може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, евентуално през призмата на чл. 28 от ЗАНН, но не и като факт, водещ до извод за липсата на извършено нарушение. От значение при определяне на размера на наказанието са срокът на закъснението, наличието на повторност или систематичност при извършване на нарушението, степента на отговорност на отговорното за нарушението лице, финансовото състояние на отговорното за нарушението лице, определено според общия финансов оборот на отговорното юридическо лице или годишния доход на отговорното физическо лице, размера на получената печалба или избегнатата загуба от отговорното за нарушението лице, както и размера на загубите, претърпени от трети лица, и загубите, нанесени на финансовите пазари в резултат на нарушението, доколкото техният размер може да бъде определен, степента на съдействие, което отговорното физическо или юридическо лице оказва на компетентния орган, предходни нарушения на отговорното физическо или юридическо лице, предприети мерки от отговорното физическо или юридическо лице след извършване на нарушението за предотвратяване на повторно нарушение.
 
Чл. 73. (1) Годишният отчет на колективната инвестиционна схема съдържа:
6. информация относно политиката за възнагражденията:
г) резултатът от прегледите по чл. 108, ал. 5 и 6 ЗДКИСДПКИ, включително евентуално констатирани нередности;
Съгласно изискванията на чл.108, ал. 7 ЗДКИСДПКИ, членовете на управителния орган на управляващото дружество, на които не е възложено управлението и които имат опит в управлението на риска и възнагражденията, извършват периодичен преглед за спазването на изискванията по ал.  4, най-малко веднъж годишно, но не по-късно от 30 дни от края на календарната година, за която се извършва прегледът. В ал. 8 на чл. 108 ЗДКИСДПКИ е предвидено, че изпълнението на политиката за възнагражденията се подлага на централен и независим вътрешен преглед от отдела за нормативно съответствие най-малко веднъж годишно, но не по-късно от 90 дни от края на календарната година, за която се извършва прегледът. В разпоредбата на чл. 60 ЗДКИСДПКИ е регламентирано задължение на инвестиционното дружество и управляващото дружество на договорния фонд да представят на Комисията посочените документи и информация. чет в срок 90 дни от завършването на финансовата година; 2. шестмесечен отчет, обхващащ Изискванията относно съдържанието на отчетите и информацията по ал. 1, редът, сроковете и начинът за представянето ѝ на КФН, както и относно публичното ѝ разпространение се определят с Наредба № 44/2011 г. В чл. 73, т. 6 от Наредбата е посочено съдържанието на годишният отчет на колективната инвестиционна схема. Нормата на чл. 73 т. 6, б. „г“ от Наредба № 44/2011г. препраща към чл. 108 ал. 5 и ал. 6 ЗДКИСДПКИ. За  управляващите дружества съществува задължение за оповестяване на резултатите от прегледите на политиката за възнагражденията в ГФО за всеки договорен фонд и ако то не изпълни това си задължение, извършва нарушение на разпоредбата на чл. 73 т. 6, б. „г“ от Наредба № 44/2011г. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие, а именно неизпълнение от страна на задължения субект на задължението му да посочи резултатите от прегледите на политиката на възнагражденията в определения от законодателя срок.
 
 
 

 
1. Инвестиционните посредници, които сключват сделки с финансови инструменти, представят пълен и прецизен отчет за тези сделки пред компетентния орган възможно най-бързо и не по-късно от края на следващия работен ден. В съответствие с член 85 от Директива 2014/65/ЕС компетентните органи вземат необходимите мерки, с които да се гарантира, че компетентният орган на най-относимия пазар по отношение на ликвидността на тези финансови инструменти също получава тази информация. Компетентните органи предоставят на ЕОЦКП при поискване всяка информация, която се отчита в съответствие с настоящия член.
 
2. Посоченото в параграф 1 задължение се прилага по отношение на:
а) финансови инструменти, които са допуснати до търговия или се търгуват на място на търговия, или които са предмет на заявление за допускане до търговия;
б) финансови инструменти, когато базовият инструмент е финансов инструмент, търгуван на място на търговия; както и
в) финансови инструменти, когато базовият инструмент е индекс или кошница, включваща финансови инструменти, търгувани на място на търговия.
Задължението се прилага за сделки с финансови инструменти, посочени в букви а) – в), независимо дали тези сделки са извършени или не на място на търговия.
 
3. В отчетите се съдържат по-специално имената и броят на купените или продадените финансови инструменти, количеството, датите и времето на изпълнението, както и цените, по които са сключени сделките, указание за идентификация на клиентите, от чието име инвестиционният посредник е сключил сделката, указание за идентификация на лицата и на компютърния алгоритъм в рамките на инвестиционния посредник, които отговарят за инвестиционното решение и за сключването на сделката, указание за идентификация на приложимото освобождаване, съгласно което е сключена сделката, средствата за идентификация на въпросните инвестиционни посредници, както и указание за идентификация на късите продажби, съгласно определението в член 2, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 236/2012, по отношение на всички акции и държавни дългови инструменти в обхвата на членове 12, 13 и 17 от посочения регламент. За сделки, които не са сключени на място на търговия, в докладите се съдържа указание за идентификация на видовете сделки в съответствие с мерките, които трябва да бъдат приети по силата на член 20, параграф 3, буква а) и член 21, параграф 5, буква а). За стокови деривати в докладите се посочва дали сделката води до намаляване на риска по обективно измерим начин съгласно член 57 от Директива 2014/65/ЕС.
 
4. Инвестиционните посредници, които предават нареждания, включват при предаването на тези нареждания всички данни съгласно посоченото в параграфи 1 и 3. Вместо да включват споменатите данни, когато предава нареждания, инвестиционният посредник може да реши да отчете предаденото нареждане, ако то е изпълнено, като сделка съгласно изискванията по параграф 1. В този случай в отчета за сделката от страна на инвестиционния посредник се посочва, че той се отнася за предадено нареждане.
 
5. Операторът на място на търговия изготвя подробни отчети в съответствие с параграфи 1 и 3 за сделките с финансови инструменти, търгувани на неговата платформа, които се сключват чрез системите му от дружество, което не е предмет на настоящия регламент.
 
6. При отчитане на указанията за идентификацията на клиенти съгласно параграфи 3 и 4 инвестиционните посредници използват идентификационен номер за юридически лица, въведен за идентифицирането на клиенти, които са юридически лица.
ЕОЦКП разработва до 3 януари 2016 г. насоки в съответствие с Регламент (ЕС) № 1095/2010, за да гарантира, че прилагането на идентификационни номера за юридически лица в рамките на Съюза съответства на международните стандарти, и по-специално на стандартите, установени от Съвета за финансова стабилност.
 
7. Отчетите се представят пред компетентните органи или от самия инвестиционен посредник, от ОМД, който действа от негово име, или от мястото на търговия, чрез чиито системи е била сключена сделката, в съответствие с параграфи 1, 3 и 9. Инвестиционните посредници имат отговорност за пълнотата, точността и навременното предаване на докладите, които се представят на компетентния орган.
Чрез дерогация от тази отговорност, когато инвестиционен посредник докладва данни за тези транзакции чрез ОМД, който действа от негово име, или място на търговия, инвестиционният посредник не носи отговорност за грешки в пълнотата, точността или навременното предаване на докладите, които са свързани с ОМД или с мястото на търговия. В тези случаи и при условията на член 66, параграф 4 от Директива 2014/65/ЕС ОМД или мястото на търговия отговарят за тези грешки.
Инвестиционни посредници трябва независимо от това да предприемат разумни стъпки за проверка на изчерпателността, точността и навременността на отчетите за транзакции, които са били предадени от тяхно име.
Държавата членка по произход изисква от мястото на търговия, когато изготвя отчети от името на инвестиционния посредник, да има въведени работещи механизми за сигурност, предвидени така, че да се гарантира сигурността и установяването на автентичността на средствата, чрез които се предава информацията, да се сведе до минимум рискът от подправяне на данните и непозволеният достъп и да се предотврати изтичането на информация, като се осигурява поверителността на данните по всяко време. Държавата членка по произход изисква от мястото на търговия да поддържа необходимите ресурси и да разполага с резервно оборудване, за да може да предлага и поддържа услугите си по всяко време.
Системите за съпоставяне на сделките или за докладване, включително регистрите на трансакции, регистрирани или признати съгласно дял VI от Регламент (ЕС) № 648/2012, могат да бъдат одобрени от компетентния орган като ОМД, за да предават отчети за сделки на компетентния орган в съответствие с параграфи 1, 3 и 9.
Когато сделките са били отчетени пред регистър на трансакции в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012, който е одобрен като ОМД, и когато тези отчети съдържат данните, изисквани по параграфи 1, 3 и 9 и са предадени на компетентния орган от регистъра на трансакции в срока, посочен в параграф 1, задължението на инвестиционния посредник, посочено в параграф 1, се счита за изпълнено.
Когато са налице грешки или пропуски в отчетите за сделки, ОМД, инвестиционният посредник или мястото на търговия, докладващи за операцията, коригира информацията и представя коригиран доклад на компетентния орган.
 
8. Когато в съответствие с член 35, параграф 8 от Директива 2017/65/ЕС отчетите, които са предвидени съгласно настоящия член, се предават на компетентния орган на приемащата държава членка, той предава тази информация на компетентните органи на държавата членка по произход на инвестиционния посредник, освен ако компетентните органи на държавата членка по произход решат, че не искат да получават тази информация.
 
9. ЕОЦКП разработва проект на регулаторни технически стандарти за определяне на:
а) стандартите и форматите за данните, които трябва да се спазват за публикуването на информацията в съответствие с параграфи 1 и 3, включително методите и условията за докладване на финансови сделки, както и формата и съдържанието на тези отчети;
б) критериите за определяне на съответния пазар в съответствие с параграф 1;
в) референциите на купените или продадените финансови инструменти, количеството, датите и времето на изпълнение, както и цените, по които са сключени сделките, подробните сведения за самоличността на клиентите, указанието за идентификация на клиентите, от чието име инвестиционният посредник е сключил сделката, указанието за идентификация на лицата и на компютърния алгоритъм в рамките на инвестиционния посредник, който отговаря за решението да се инвестира и да бъде сключена сделката, указанието за идентификация на приложимото освобождаване, съгласно което е сключена сделката, средствата за идентификация на въпросните инвестиционни посредници, начина, по който е извършена сделката, полетата с данни, необходими за обработката и анализа на отчетите за сделките в съответствие с параграф 3, и
г) указанието за идентификация на къси продажби на акции и държавен дълг, както е посочено в параграф 3;
д) съответните класове финансови инструменти, които подлежат на докладване в съответствие с параграф 2;
е) условията, при които държавите членки разработват, предоставят и поддържат идентификационни номера за юридически лица в съответствие с параграф 6, и условията, при които тези идентификационни номера за юридически лица се използват от инвестиционните посредници, за да дават, съгласно параграфи 3, 4 и 5, указания за идентификация на клиентите в отчетите за сделките, които те трябва да изготвят съгласно параграф 1;
ж) прилагането на задълженията за докладване на сделките за клонове на инвестиционни посредници;

з) какво означава сделка и извършване на сделка за целите на настоящия член.
и) кога се счита, че даден инвестиционен посредник е предал нареждане за целите на параграф 4.
ЕОЦКП представя на Комисията проектите на регулаторни технически стандарти до 3 юли 2015 г.
На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.
 
10. До ►Изм. с M1 3 януари 2020 г. ◄ ЕОЦКП представя на Комисията доклад за функционирането на настоящия член, включително неговото взаимодействие със свързаните задължения за докладване съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012, и дали съдържанието и формата на отчетите за сделките, получени и обменени между компетентните органи, им позволява да осъществяват цялостно наблюдение на дейността на инвестиционните посредници в съответствие с член 24 от настоящия регламент. Комисията може да предприеме стъпки, за да предложи всякакви промени, включително такива, в които се предвижда сделките, вместо да бъдат предавани на компетентните органи, да бъдат предавани само на единна система, определена от ЕОЦКП. Комисията препраща доклада на ЕОЦКП на Европейския парламент и Съвета.
 
По силата на чл. 26, параграф 1, ал. 1, във връзка с параграф 2, ал. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 600/2014 задължението, което е вменено в тежест на инвестиционните посредници (ИП) е за докладване на сделки с финансови инструменти, винаги когато те отговарят на някое от следните условия: допуснати са до търговия или се търгуват на място на търговия, или са предмет на заявление за допускане до търговия. Регламентът не прави различие според това къде е оповестена информацията, че финансовите инструменти са допуснати до търговия. Задължението за инвестиционния посредник да извърши проверка за обстоятелствата по чл. 26, параграф 2, ал. 1 на уебсайта на ЕОЦКП във водения от ЕОЦКП регистър FIRDS произтича именно от текста на чл. 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 600/2014. Задължението е за уведомяване на КФН за всички сделки, сключени с финансови инструменти без значение на кое място за търговия са сключени сделките и дали са сключени на място за търговия.
Обхватът на задължението по чл. 26, параграф 1 е очертан в чл. 26, параграф 2, като в качеството си на професионалист ИП следва да предприеме необходимата грижа с оглед установяване дали финансовите инструменти са допуснати до търговия или се търгуват на място за търговия, или са предмет на заявление за допускане до търговия. Касае се за обичайни действия, които е нормално и очаквано да бъдат предприети от ИП, доколкото същите се обхващат от дейността, за която тези дружества получават лиценз от КФН.
Следва да се отбележи, че при положение, че има регистър, който се води от Европейският надзорен орган – ЕОЦКП, не може да се приеме за достатъчно усилие от страна на ИП справката, която би могла да се извърши в Bloomberg Terminal и в Google Search. Напълно нормално и очаквано е ИП, още повече като такъв, получил лиценз от орган от държава-членка на Европейския съюз (ЕС) и опериращ на територията на ЕС да извърши проверка на уебсайта на Европейския надзорен орган за ценни книжа и пазари, още повече предвид това, че става дума за емисия финансови инструменти, които са емитирани от дружество със седалище на територията на държава от ЕС.
ЕОЦКП е част от Европейската система за финансов надзор, чиято цел е да гарантира, че правилата, приложими към финансовия сектор, се прилагат по подходящ начин за запазване на финансовата стабилност и осигуряване на доверие във финансовата система като цяло и достатъчна защита за потребителите на финансови услуги. ЕОЦКП е създал регистър FIRDS за управляващите дружества, инвестиционните посредници, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, регулираните пазари, многостранните системи за търговия, пазарите за растеж на МСП, организираните системи за търговия, систематичните участници на данни и доставчиците на услуги. В него са изложени набор от уеб услуги за извличане на данни, поддържани в регистрите на ЕОЦКП, включително за финансовите инструменти, които се търгуват на местата на търговия. Чрез онлайн връзка с регистъра цитираните лица и инвеститорите могат да намерят информация за доставчиците на финансови услуги в целия Европейски съюз, включително за санкциите, прилагани от местните компетентни органи.
Налице са процедури за осигуряване на ефективното получаване на референтни данни, както и процедури за осигуряване на качеството на референтните данни. Същите са уредени в чл. 4 и чл. 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/585 на Комисията от 14 юли 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 600/2014. В тази връзка е и задължението на компетентните органи да извършват оценки на качеството на съдържанието и точността на референтните данни, получени съгласно член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 600/2014, най-малко веднъж на тримесечие. Въз основа на посочените референтни данни, компетентните органи потвърждават отчетите за сделките в съответствие с чл. 26 от Регламент (ЕС) № 600/2014 (чл. 7, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/585).
Предвид факта, че за националните компетентни органи е въведено задължение да използват референтните данни, за да валидират предоставените от инвестиционните посредници отчети, следва че информацията в поддържания регистър FIRDS е достатъчно надлежна и достоверна и се счита за единствен източник на информация, който инвестиционните посредници трябва да използват за целите на докладване на  сделките по чл. 26 от Регламент (ЕС) № 600/2014.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 6, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/585 местата на търговия и систематичните участници (т.е. инвестиционните посредници) гарантират, че предоставят пълни и точни референтни данни на съответните компетентни органи съгласно членове 1 и 3. Също така в чл. 6, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/585 е въведено задължение за местата на търговия и систематичните участници да въведат такива методи и процедури, така че да установят непълните или неточните референтни данни, които вече са подадени. Пак по силата на тази разпоредба, когато разкрие, че подадените референтни данни са непълни или неточни, ИП следва незабавно да уведоми за това съответния му компетентен орган и без излишно забавяне да предаде на органа необходимите пълни и точни референтни данни.
ИП следва да положи дължимата грижа, така че да гарантира че подава на компетентния надзорен орган верни и пълни данни в отчетите, които подава по реда на чл. 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 600/2014.
Регистър FIRDS е официално и публично поддържан от ЕОЦКП, като този регистър е създаден само и единствено за целите на докладването по реда на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 600/2014.
Съгласно чл. 27, параграф 1, ал. 3 от Регламент (ЕС) № 600/2014 референтните данни за идентифициране се подготвят за предаване на компетентния орган в електронен и стандартизиран формат, преди да започне търговията с финансовия инструмент, за който се отнасят. Референтните данни за финансовия инструмент се актуализират във всеки случай, когато има изменение на данните по отношение на финансовия инструмент. Тези уведомления трябва своевременно да бъдат предавани от компетентните органи на ЕОЦКП, който ги публикува незабавно на своя уебсайт. ЕОЦКП дава достъп на компетентните органи до тези референтни данни. Цитираната разпоредба показва, че има няколко момента във връзка със скоростта, с която се придвижват референтните данни:
На първо място местата на търговия предават референтните данни на компетентните органи преди да започне търговията с финансовия инструмент. След това компетентните органи предават референтните данни на ЕОЦКП (ЕСМА) своевременно, а следващата стъпка е, че ЕОЦКП ги публикува незабавно на уебсайта си. Понеже компетентните органи са делегирали правомощията си по чл. 27 на ЕОЦКП, на практика нещата стоят така:
А)        Местата на търговия предават референтните данни директно на ЕОЦКП, преди да качат финансов инструмент за търгуване.
Б)        ЕОЦКП незабавно публикува данните в регистър FIRDS.
Следва да бъде взето предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 27, параграф 1, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 600/2014: „по отношение на финансовите инструменти, допуснати до търговия на регулирани пазари или търгувани на многостранни системи за търговия (МСТ), или организирани системи за търговия (ОСТ), местата на търговия предоставят на компетентните органи референтни данни за идентифициране на инструментите за целите на докладване на сделките съгласно член 26. По отношение на други финансови инструменти, обхванати от член 26, параграф 2, търгувани на неговата система, всеки системен участник предоставя на своя компетентен орган референтни данни, свързани с тези финансови инструменти. Референтните данни за идентифициране се подготвят за предаване на компетентния орган в електронен и стандартизиран формат преди да започне търговията с финансовия инструмент, за който се отнасят. Референтните данни за финансовия инструмент се актуализират във всеки случай, косато има изменение данните по отношение на финансовия инструмент. Тези уведомления трябва своевременно да бъдат предавани от компетентните органи на ЕОЦКП, който ги публикува незабавно на своя уебсайт. ЕОЦКП дава достъп на компетентните органи до тези референтни данни.“ Във тази връзка, данните за финансовия инструмент трябва да бъдат предадени към националния компетентен орган, съответно към ЕОЦКП преди да започне търговията с тях.
 

 
Чл. 15 от Регламент (ЕС) № 596/2014: „Никое лице няма право да участва или да се опитва да участва в манипулиране на пазара.“
 
Цитираната норма императивно забранява манипулирането на пазара на финансови инструменти, както и опита за това.
 
В чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014 са регламентирани основните състави на манипулиране на пазара.
 
Чл. 12 от Регламент (ЕС) № 596/2014
1.   За целите на настоящия регламент манипулирането на пазара включва следните дейности:
а) сключване на сделка, даване на нареждане за търговия, както и друг тип поведение, което:
i) дава или е вероятно да даде неверни или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на финансов инструмент, свързан спот договор за стоки или продаван на търг продукт, основан на квоти за емиси; или
ii) определя или е вероятно да определи цената на един или повече финансови инструменти, свързан спот договор за стоки или продаван на търг продукт, основан на квоти за емисии, на необичейно или изкуствено равнище;
освен ако лицето, сключващо сделката, даващо нареждане за търговия или имащо друг тип поведение, установи, че такава сделка, нареждане или поведение са извършени поради законни причини и се съобрази с приетата пазарна практика в съответствие с член 13;
б) сключване на сделки, подаване на нареждане за търговия или друг тип дейност или поведение, които оказват или е възможно да окажат влияние върху цената на един или повече финансови инструменти, свързан спот договор за стоки или продаван на търг продукт, основан на квоти за емисии, които включват фиктивно средство или друга форма на измама или заблуда;
в) разпространяване на информация чрез медиите, включително интернет, или по какъвто и да е друг начин, която дава или може да даде лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на финансов инструмент, свързан спот договор за стоки или продаван на търг продукт, основан на квоти за емисии, или определя или е вероятно да определи цената на един или повече финансови инструменти, свързан спот договор за стоки или продаван на търг продукт, основан на квоти за емисии на необичайно или изкуствено равнище, включително разпространяване на слухове, когато лицето, извършило това, е знаело или е следвало да знае, че информацията е била невярна или подвеждаща;
г) предаване на невярна или подвеждаща информация или предоставяне на неверни или подвеждащи входни данни във връзка с бенчмарк, когато лицето, извършило предаването на данните, е знаело или е следвало да знае, че те са неверни или подвеждащи, или всяко друго поведение, с което се манипулира изчисляването на бенчмарк.
 
Първата хипотеза на манипулиране на пазара е тази, при която се склюлючва сделка, дава се нареждане за търговия или друг тип поведение, което дава или е вероятно да даде неверни или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на финансов инструмент.
При втората хипотеза, манипулиране на пазара на финансови инструменти се осъществява чрез сключване на сделка, даване на нареждане за търговия, или друг тип поведение, което определя или е вероятно да определи цената на един или повече финансови инструменти на необичайно или изкуствено равнище.
При третата хипотеза манипулиране на пазара се осъществява чрез сключване на сделки, подаване на нареждане за търговия или друг тип дейност или поведение, които оказват или е възможно да окажат влияние върху цената на един или повече финансови инструменти, които включват фиктивно средство или друга форма на измама или заблуда. Тук е предвидено изключение, при което поведението на лице няма да бъде квалифицирано като манипулиране на пазара и това ще бъде, ако лицето установи, че такава сделка, нареждане или поведение са извършени поради законни причини и се съобрази с приетата пазарна практика в съответствие с член 13 от Регламент (ЕС) № 596/2014. Законна причина за сключване на сделка за прехвърляне на финансови инструменти или подаване на нареждане е такава причина, когато прехвърлянето на акциите следва да се осъществи поради реализиран преди това фактически състав, установен в закон.
В четвъртата хипотеза манипулиране на пазара се осъществява чрез разпространяване на информация чрез медиите, включително интернет, или по какъвто и да е друг начин, като информацията е такава, че дава или може да даде лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на финансов инструмент, или определя или е вероятно да определи цената на един или повече финансови инструменти на необичайно или изкуствено равнище, включително разпространяване на слухове. В тази хипотеза е необходимо лицето, извършило гореописаното поведение, да е знаело или е следвало да знае, че информацията е била невярна или подвеждаща.
Последната основна хипотеза на манипулиране на пазара е свързана с предаване на невярна или подвеждаща информация или предоставяне на неверни или подвеждащи входни данни във връзка с бенчмарк, когато лицето, извършило предаването на данните, е знаело или е следвало да знае, че те са неверни или подвеждащи, или всяко друго поведение, с което се манипулира изчисляването на бенчмарк.
В параграф 2 на чл. 12 от Регламент (ЕС) № 596/2014 се съдържа уредба на други, по-рядко срещани хипотези на поведение, което също се квалифицира като пазарна злоупотреба и по силата на чл. 15 от регламента, са забранени.
Пазарните злоупотреби могат да бъдат извършвани не само от физически лица, но също и от юридически, като по силата на чл. 12, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 596/2014, когато пазарната злоупотреба се извършва от юридическо лице, чл. 12 се прилага също, в съответствие с националното право, по отношение на физическите лица, които участват в решението за извършване на дейности за сметка на съответното юридическо лице.
При преценката дали дадено поведение представлява пазарна злоупотреба за целите на прилагането на параграф 1, букви а) и б) и без да се засягат видовете поведение, посочени в параграф 2 на чл. 12 от регламента, се взема предвид и уредбата в приложение I към Регламент (ЕС) № 596/2014, като в него са регламентирани неизчерпателно индикатори, свързани с използването на фиктивно средство или друга форма на заблуда или измама, както и с подаването на неверни или подвеждащи сигнали и с определянето на цени.
Регламент (ЕС) № 596/2014 дава общата нормативна рамка на ниво Европейски съюз на пазарната злоупотреба с финансови инструменти. Проявните форми на манипулиране на пазара на финансови инструменти могат да бъдат многобройни и изключително разнообразни в своето конкретно проявление, поради което и същите няма как да бъдат обхванати на нормативно ниво и да бъдат конкретно закрепени в нормативната рамка. Когато обаче едно конкретно поведение в своето проявление може да бъде подведено под хипотезата на нормите на чл. 15 във връзка с чл. 12 от  Регламент (ЕС) № 596/2014, същото представлява манипулиране на пазара на финансови инструменти и за същото на извършилото го лице се налага административно наказание.
Регламентът е директно приложим на територията на България, като нарушенията на неговите разпоредби, вкл. на чл. 15, се наказват с административни наказания на основание чл. 23 от Закона за  прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Нарушенията на чл. 15 от Регламент (ЕС) № 596/2014 се характеризират с особено висока степен на обществена опасност, предвид което за извършването им е предвидено налагане на високи по размер наказания. Минималният размер на наказанието глоба за първо нарушение, извършено от физическо лице, е 20 000 лв. (чл. 23, ал. 1, т. 3 от Закона за  прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти). Манипулирането на пазара винаги се характеризира с висока обществена опасност, тъй като при този тип поведение биват  накърнени нормалните условия, при които следва да протича търговията с финансови инструменти на регулиран пазар, като в резултат на осъщественото манипулиране търговията не е резултат от пазарни фактори, от случайното съвпадане на две насрещни нареждания, а е резултат от намеса на други странични фактори, които деформират нейната същност и поставят пазарните участници в неравнопоставено положение. С оглед на това в същността си пазарните манипулации накърняват обществените отношения, свързани с доверието към капиталовия пазар, неговата стабилност и прозрачност.
 
Чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕС) 596/2014 г.:
Сделки на заемащите ръководни постове
1.   Лицата с ръководни функции, както и тясно свързани с тях лица, уведомяват емитента или участника на пазар за квоти за емисии и компетентния орган, посочен в параграф 2, втора алинея:
а)  по отношение на емитентите, за всяка сделка, извършена за тяхна собствена сметка, свързана с акции или дългови инструменти на този емитент, или със свързаните с тях деривати или други финансови инструменти;
б)  по отношение на участниците на пазар за квоти за емисии, за всяка сделка, извършена за тяхна собствена сметка, свързана с квоти за емисии, с продавани на търг продукти, основани на тях или със свързани с тях деривати.
Такива уведомления се извършват своевременно и не по-късно от три работни дни след датата на сделката.
Първата алинея се прилага, след като общата сума на сделките достигне прага, определен съответно в параграф 8 или параграф 9, в рамките на една календарна година.
 
            С чл. 19, параграф 1, ал. 1 от Регламент 596/2014 г. е въведено задължение спрямо лицата с ръководни функции, както и тясно свързаните с тях лица, за уведомяване на емитента и компетентния орган (КФН) за всяка сделка, извършена за тяхна собствена сметка, свързана с акции или дългови финансови инструменти на този емитент или със свързаните с тях деривати или други финансови инструменти. Това задължение се поражда, след като общата сума на сделките достигне праг от 5000 евро в рамките на една календарна година. Прагът от 5 000 евро се изчислява чрез прибавяне без нетиране на всички сделки, посочени в параграф 1. Легални дефиниции на понятията „лице, което изпълнява ръководни функции“ и „тясно свързани лица“ са поместени в чл. 3, параграф 1, т. 25 и 26 от Регламент (ЕС) 596/2014 г. Срокът за изпълнение на задължението е не по-късно от три работни дни след датата на сделката. Следва да се отбележи, че в Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/523 на Европейската комисия от 10.03.2016 г. са приети специални форми и образци за изпълнение на задължението за уведомяване по чл. 19 от Регламент (ЕС) 596/2014 г.
При прочит на чл. 19, параграф 1, ал. 1 от Регламента е видно, че за лицата с ръководни функции, както и за тясно свързаните с тях лица е налице задължение да уведомяват както КФН, така и емитента за всяка сделка, която превишава прага от 5000 евро. Това е видно от използвания в Регламента съюз „и“ („уведомяват емитента И компетентния орган“). От тази формулировка става ясно, че следва да бъдат уведомени и двата субекта, като тези две задължения са самостоятелни, отделни и независими едно от друго. Неизпълнението на всяко от тях подлежи на санкциониране в съответствие с правилата по чл. 18 от ЗАНН.
Важно е да се изтъкне и това, че изискванията на Регламента се прилагат не само по отношение на последващи сделки, но и на първи по ред. Независимо че сделката може да е първата, с която се преминава прагът от 5000 евро, то задължението на лицата с ръководни функции, както и тясно свързани с тях лица, да уведомят емитента и КФН не отпада. За възникване на задължението за уведомяване правно релевантно е дали посоченият в чл. 19, параграф 8 от Регламент 596/2014 г. праг е преминат, а не броят или поредността на сделките. Подобен прочит на Регламента би бил превратен. Разпоредбата на чл. 19, параграф 8 от Регламент 596/2014 г. следва да бъде тълкувана не самостоятелно, а систематично с нормата на чл. 19, параграф 1, алинея 3 от Регламента. В нея европейският законодател е заложил изискването „общата сума на сделките да достигне прага по параграф 8“, което означава, че за да възникне задължението за уведомяване, от значение е дали общата сума на сделките преминава или не преминава прага, а не какъв е броят или поредността на сделките.
            Освен това няма и логика да бъде възприет обратният прочит на нормативната уредба. Това би довело до абсурдни ситуации, при които за първа сделка на многомилионна стойност не се дължи уведомление, а за някоя последваща (но на ниска стойност) вече да се дължи. Този пример красноречиво илюстрира как в тази хипотеза единствено незначителната като стойност втора сделка би подлежала на оповестяване, а внушителната първа сделка би останала „скрита“ за КФН, емитента и инвеститорите. Това би противоречало на основните цели, които Регламент (ЕС) 596/2014 г. преследва – прозрачността на сделките и на финансовия пазар като цяло (вж. Преамбюла на Регламента, където думите „прозрачен“ и „прозрачност“ са употребени около 10 пъти – точка 58, 2, 7 и други от Преамбюла).
            За пълнота следва да се отбележи, че неизпълнението на задължението за уведомяване от страна на задълженото лице води и до невъзможност за изпълнение на задължението на емитента по чл. 19, параграф 3, алинея 1 от Регламента (да направи информацията публично достояние, което е разгледано по-долу), доколкото за да изпълни своето задължение в предвидения срок, самият емитент първо следва да получи уведомление от задълженото лице и на свой ред да направи уведомлението публично достояние. Липсата на изпълнение от лицата с ръководни функции, както и тясно свързани с тях лица, прекъсва веригата и препятства и изпълнението на задължението на емитента.
При неизпълнение на това задължение за физическите лица са предвидени наказания, които варират между 500 и 500 000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 1 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. На юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 1 000 000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 2 000 000 лв.
 
 
Чл. 19, параграф 3 от Регламент (ЕС) 596/2014 г. Емитентът или участникът на пазара на квоти за емисии оповестяват публично информацията, съдържаща се в уведомлението, посочено в параграф 1, в срок от два работни дни от получаването му.
 
Описаното в разпоредбата задължение за публично оповестяване възниква, след като емитентът получи уведомлението по чл. 19, параграф 1 от Регламента. След като емитентът получи от лицата с ръководни функции или тясно свързани с тях лица уведомление за осъществената сделка или сделки, на свой ред емитентът е длъжен да оповести публично получената информация, като има срок от 2 работни дни за това. Срокът тече от получаване на уведомлението. При неизпълнение на това задължение за физическите лица са предвидени наказания, които варират между 500 и 500 000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 1 000 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. На юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 до 1 000 000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 2 000 000 лв.
 
 
 

 
Чл. 60. (1) Инвестиционният посредник (ИП) уведомява комисията за всяко придобиване или прехвърляне на дялово участие съгласно чл. 53 и 54 в срок един ден от узнаването.
 
Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗПФИ инвестиционният посредник предоставя на комисията два пъти годишно – към 30 юни и към 31 декември, в 10-дневен срок от посочените дати списък на лицата, които притежават пряко или непряко квалифицирано дялово участие, както и данни за притежаваните от тях гласове в общото събрание.
Разпоредбата на чл. 60 кореспондира с чл. 53, ал. 1 ЗПФИ, според която разпоредба всяко физическо или юридическо лице или лица, действащи съгласувано, които са взели решение да придобият пряко или непряко квалифицирано дялово участие в инвестиционен посредник, уведомяват писмено комисията преди придобиването, а според алинея 2 изискването на ал. 1 се прилага и за всяко физическо или юридическо лице или лица, действащи съгласувано, които са взели решение да увеличат пряко или непряко квалифицираното си дялово участие, така че то да достигне или да премине праговете от двадесет на сто, тридесет на сто или петдесет на сто от капитала или от гласовете в общото събрание на инвестиционен посредник или така, че в резултат на това увеличение инвестиционният посредник да стане тяхно дъщерно дружество.
За целта, съгласно алинея 3, те следва да подадат до комисията уведомление, в което посочват участието в капитала, съответно гласовете от общото събрание, което възнамеряват да придобият, както и участието, което ще имат след придобиването, включително прилагат и други данни и документи, определени с делегиран акт, който Европейската комисия приема на основание чл. 12, параграф 8 от Директива 2014/65/ЕС.
ИП не могат да придобият или да увеличат пряко или непряко квалифицирано участие в инвестиционен посредник  според алинея 5.
От друга страна, съгласно чл. 54, ал. 1 всяко физическо или юридическо лице, което е взело решение да прехвърли пряко или непряко квалифицирано дялово участие в инвестиционен посредник, уведомява писмено комисията, преди да извърши прехвърлянето, като това се отнася и в случаите, когато в резултат на прехвърлянето правото на глас или участието на това лице в капитала на инвестиционния посредник ще спадне под петдесет на сто, тридесет на сто или двадесет на сто или инвестиционният посредник ще престане да е дъщерно дружество на това лице.
Предвид изложеното, ИП, във връзка с изпълнение на чл. 19, ал. 2 ЗПФИ трябва по всяко време да отговаря на условията, при които е издаден лицензът, включително на изискванията съгласно чл. 16 ЗПФИ. ИП следва да създаде и поддържа постоянна функция по съответствието с нормативните изисквания, както и да осъществява постоянен контрол за спазването им – чл. 67 ЗПФИ.
КФН, в изпълнение на функциите си на надзорен орган по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗКФН, съгласно чл. 56, ал. 1, по предложение на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, извършва оценка на придобиването въз основа на уведомлението в срок до 60 работни дни от датата на писменото потвърждение по чл. 55, ал. 1. При непълни, неточни, несъобразени с нормативните изисквания документи или когато са необходими доказателства или допълнителна информация за верността на представените данни, комисията в срока за извършване на оценката, но не по-късно от края на 50-ия работен ден от този срок, изпраща писмено съобщение на лицето за констатираните непълноти и несъответствия или за исканата информация и документи – алинея 2. В този случай, срокът по ал. 1 за извършване на оценката от комисията спира да тече за периода от датата на поискване на информацията и документите съгласно ал. 2 до получаването на отговор от лицето, но не може да е за по-дълъг период от 20 работни дни с изключение на случаите по ал. 4 – алинея 3.
Целта на извършването на оценка на придобиването, съответно на увеличаването на квалифицираното дялово участие, е с оглед на осигуряване на стабилното и благоразумното управление на инвестиционния посредник – чл. 57, ал. 1. При извършването на оценката КФН отчита очакваното влияние на лицето върху ИП и преценява дали лицето е подходящо и финансово стабилно. Критериите за извършване на преценката са: 1. Репутация на лицето; 2. Репутация и професионален опит на лицата, които ще ръководят дейността на ИП в резултат на придобиването; 3. Финансовата стабилност на лицето във връзка с видовете дейности, които ИП извършва или предвижда да извършва; 4. дали инвестиционният посредник ще е в състояние да изпълни или да продължи да изпълнява изискванията на този закон, Регламент (ЕС) № 575/2013, Регламент (ЕС) № 600/2014 и на Регламент (ЕС) № 596/2014 и актовете по прилагането им, на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати и по-конкретно дали групата, част от която той ще стане след придобиването, има структура, която позволява да бъде упражняван ефективен надзор и ефективен обмен на информация между компетентните органи и определяне, и разпределение на отговорностите между тях; 5. дали могат да се направят обосновани предположения, че във връзка с придобиването е или предстои да бъде извършено изпиране на пари по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, или, че ще бъде увеличен рискът от такова действие. В случай че лица, притежаващи квалифицирано дялово участие в инвестиционния посредник, могат да навредят на стабилното управление и сигурността на инвестиционния посредник, комисията може да наложи забрана за упражняването на право на глас от тези лица в общото събрание на инвестиционния посредник – чл. 59, ал. 7. Тези критерии са доразвити в чл. 16 ЗПФИ лице, което притежава квалифицирано дялово участие в инвестиционен посредник, трябва да има добра репутация, професионален опит и финансова стабилност съобразно размера на квалифицираното си дялово участие и при спазване на другите изисквания, установени в този закон.
Когато се установи, че не са изпълнени изискванията на чл. 57, или ако информацията, предоставена от лицето, е непълна, заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание или ако не може да се идентифицират действителните собственици на акционер с квалифицирано дялово участие, застрашено е стабилното управление и сигурността на инвестиционния посредник или не са осигурени по друг начин интересите на клиентите на инвестиционния посредник, съгласно чл. 59, ал. 1 ЗПФИ КФН може да издаде забрана за извършване на придобиването по чл. 53, и уведомява писмено лицето в срок два работни дни от вземането на решението и в рамките на срока по чл. 56, ал. 1, съответно по чл. 56, ал. 2 – 5, като прилага и мотивите за решението си. Те могат да бъдат и публично оповестени по искане както на заявителя, така и по почин на КФН – алинея 3. Извън този случай, КФН може да определи срок, в който да се извърши придобиването, като при необходимост този срок може да се продължи. В случаите когато КФН в срока по чл. 56, ал. 1, съответно по чл. 56, ал. 2 – 5, не издаде забрана за извършване на придобиването и не уведоми за това лицето писмено, лицето може да придобие заявеното дялово участие в инвестиционния посредник – алинея 5.
В случаите когато лицата, придобили или увеличили квалифицираното си дялово участие, преди комисията да се произнесе по подаденото уведомление, съответно преди изтичането на срока за произнасяне, или въпреки забраната за извършване на придобиването, както и в случаите, когато не са подали уведомление по чл. 53 преди придобиването, нямат право да упражняват правото си на глас в общото събрание на инвестиционния посредник – алинея 6.
ИП уведомява комисията за всяко придобиване или прехвърляне на дялово участие в срок един ден от узнаването – чл. 60, ал. 1 ЗПФИ.
За спазването на разпоредбите на глава шеста „Управление и организация на дейността на инвестиционните посредници“, раздел III „Изисквания към вътрешната организация на инвестиционния посредник“ и глава седма „Изисквания към дейността на инвестиционните посредници и отношения с клиенти от ЗПФИ, както и Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници служителите на КФН, в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗКФН, въз основа на заповед на председателя на КФН, респ. на заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ извършват проверки в ИП.
При нарушение на разпоредбата КФН може:

В случаите на т. 1: следва да се има предвид разпоредбата на § 1, т. 51 съгласно която „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
„Повторността“ като квалифициращ признак не е елемент от реквизитите на акта за установяване на административно нарушение съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като е обстоятелство касаещо санкционната част на наказателното постановление.
По отношение приложението на чл. 28 ЗАНН ИП следва да имат предвид, че деянието по чл. 70 КЗ е формално и не се изисква настъпването на вредни последици. Но то засяга с достатъчен интензитет функционирането и регулирането на финансовите пазари, поради което не се приема, че нарушението е „маловажен“ случай. 
В случаите по т. 2: съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗКФН – заместник-председателят, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, има право самостоятелно да прави предложения по чл. 13, ал. 1, т. 5 – 7, 9 – 13, 15 – 21 и 31 – 34.
Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 8 ЗПФИ КФН може да отнеме издадения лиценз, когато инвестиционен посредник и/или лицата по чл. 12 или 13 са извършили и/или са допуснали извършването на нарушение по чл. 32, ал. 1 и 2 ЗКФН или по чл. 14 и 15 от Регламент № 596/2014.
По силата на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗПФИ – Комисията за финансов надзор по предложение на заместник-председателя може да отнеме издадения лиценз, когато инвестиционният посредник: т. 5. престане да отговаря на условията, при които е издаден лицензът; т. 9. и/или лица по чл. 12 или 13 са извършили и/или са допуснали извършването на груби или системни нарушения на този закон, Регламент (ЕС) № 596/2014, Регламент (ЕС) № 600/2014, Регламент (ЕС) № 575/2013, Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките с финансиране на ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 337/1 от 23 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/2365“, и на актовете по прилагането им.
 
Чл. 70. (1) При извършване на инвестиционни услуги и дейности, както и на допълнителни услуги за клиенти инвестиционният посредник действа честно, справедливо и като професионалист в най-добър интерес на клиента. Разпоредбата кореспондира с целта на закона, посочена в чл. 2 ЗПФИ: 1. осигуряване защита на инвеститорите във финансови инструменти, включително чрез създаване на условия за повишаване на тяхната информираност за пазара на финансови инструменти; 2. създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен пазар на финансови инструменти; 3. поддържане на стабилността и на общественото доверие в пазара на финансови инструменти.
 
Разпоредбата на чл. 70 ЗПФИ предвижда задължение за инвестиционния посредник (съгласно чл. 6, ал. 1 ЗПФИ – лице, което по занятие предоставя една или повече инвестиционни услуги и/или извършва една или повече инвестиционни дейности, както и, съгласно алинея 3 – предоставя и допълнителни услуги) да извършва дейността си по начин, който да не е в разрез/отклонение с нареждания, дадени му от клиента. ИП следва да изпълнява добросъвестно сключеният с клиента писмен договор съгласно чл. 82 ЗПФИ. За целта, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗПФИ, приема и прилага в дейността си политика за изпълнение на нарежданията на клиентите. Политиката съдържа правила за изпълнението на нарежданията, които осигуряват получаването на най-доброто изпълнение на нарежданията на клиентите в съответствие с чл. 84, ал. 1 – 3 с оглед изпълнение целта на закона.
В тази връзка са по-високите изисквания към дейността на инвестиционните посредници, видно от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 38/21.05.2020 г. за изискванията и цели защита интересите на клиентите и осигуряване на прозрачност и стабилност на пазара на финансови инструменти. Тези завишени изисквания се отнасят  както към вътрешната организация на ИП, така и изисквания, свързани със сключването и изпълнението на договори с клиенти. Завишени са изискванията към членовете на управителното тяло за тяхната пригодност, респ. на контролните органи, поотделно и като цяло, поради което е длъжен да приеме политика за пригодност на членовете на управителното тяло, респ. на контролния му орган. Тази оценката за пригодност – първоначална и последваща  се представя в КФН за осъществяване на функциите й като надзорен орган (чл. 3 ЗПФИ), тоест от значение е професионализмът на членовете на управителното, респективно контролното тяло на ИП, на неговите знания, умения и опит съгласно чл. 77 ЗПФИ, на оценяване подлежат и  репутацията, честността и почтеността им като целта е защита интересите на клиента. В тази връзка ИП приема процедури и политики за въвеждане и обучение на членовете на управителното тяло, респективно на контролния орган. Също така има задължението по чл. 40, ал. 1 от Наредба № 38/21.05.2020 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници да приеме правила за вътрешна организация на инвестиционния посредник по чл. 69 от ЗПФИ приема и прилага вътрешни политики, правила и процедури, които да осигурят изпълнение на установените в закона изисквания от инвестиционния посредник и от неговите управителни и контролни органи, служители и обвързани агенти. Също така, съгласно чл. 49, ал. 1  от Наредба № 38/21.05.2020 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници инвестиционният посредник приема правила за проверка на съответствието, политики и процедури за установяване на всеки риск от неизпълнение на задълженията на инвестиционния посредник по ЗПФИ, актовете по прилагането му и приложимите актове на Европейския съюз, на свързаните с това рискове и адекватни мерки и процедури за минимизиране на тези рискове, съобразени с извършваната от инвестиционния посредник дейност.
За изпълнение целта на закона и в съответствие с разпоредбата на чл. 70 ЗПФИ ИП е длъжен да предоставя на клиентите си, включително потенциални такива съгласно чл. 71 ЗПФИ, информация, която да е вярна, ясна и да не е подвеждаща. ИП е длъжен да отдели достатъчно време на клиентите преди предоставяне на инвестиционен съвет (алинея 3). Длъжен е да го предупреди за рисковете, свързани с инвестиции в тези инструменти като прави разграничение дали информацията се отнася за професионални или непрофесионални клиенти (алинея 4). Информира го за всички разходи и такси (алинея 5). Съгласно алинея 7 информацията по ал. 2 – 6 и по чл. 73, ал. 3 се предоставя по начин, който позволява на клиентите или на потенциалните клиенти да разберат естеството на инвестиционната услуга, вида и характеристиките на конкретния вид финансов инструмент и на конкретните рискове, свързани с него, с цел да вземат информирани инвестиционни решения.
За установяване на спазване на закона, служителите на КФН, в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗКФН, въз основа на заповед на председателя на КФН, респ. на заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор над инвестиционната дейност“ могат да извършват проверки за спазването на разпоредбите на глава шеста „Управление и организация на дейността на инвестиционните посредници“, раздел III „Изисквания към вътрешната организация на инвестиционния посредник“ и глава седма „Изисквания към дейността на инвестиционните посредници и отношения с клиенти от ЗПФИ, както и Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници (Делегиран регламент (ЕС) 2017/565).
Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПФИ ИП трябва по всяко време да отговаря на условията, при които е издаден лицензът, включително на изискванията съгласно чл. 16 ЗПФИ. ИП следва да създаде и поддържа постоянна функция по съответствието с нормативните изисквания, както и да осъществява постоянен контрол за спазването им – чл. 67 ЗПФИ.
Целта е да се осигури спазване на закона по начин, чрез който да се защитят интересите на клиента.
При нарушение на разпоредбата, на основание чл. 290, ал. 9 ЗПФИ се налага административно наказание – имуществена санкция. При повторно нарушение, имуществената санкция е в по-висок размер.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на § 1, т. 51 съгласно която „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
Следва да се има предвид, че „повторността“ като квалифициращ признак не е елемент от реквизитите на акта за установяване на административно нарушение съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като е обстоятелство касаещо санкционната част на наказателното постановление. Т.е., ролята на актосъставителя се изчерпва с констатиране на признаците на извършеното нарушение, а правната му квалификация и преценката за повторност е изключително правомощие на административнонаказващия орган.
По отношение приложението на чл. 28 ЗАНН ИП следва да имат предвид, че деянието по чл. 70 КЗ е формално и не се изисква настъпването на вредни последици. Но то засяга с достатъчен интензитет функционирането и регулирането на финансовите пазари, поради което не се приема, че нарушението е „маловажен“ случай.  Освен това, законодателят не е предвидил въобще възможността, предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗАНН (запазила приложимост след 23.12.2021 г.), за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Това е във връзка с защита интересите на клиентите на ИП. 
При неспазване разпоредбите на ЗПФИ, КФН може да отнеме разрешението (лицензия) за извършване на дейност, регулирана от ЗПФИ – съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 5 ЗКФН.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗКФН – заместник-председателят, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”, има право самостоятелно да прави предложения по чл. 13, ал. 1, т. 5 – 7, 9 – 13, 15 – 21 и 31 – 34.
Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 8 ЗПФИ КФН може да отнеме издадения лиценз, когато инвестиционен посредник и/или лицата по чл. 12 или 13 са извършили и/или са допуснали извършването на нарушение по чл. 32, ал. 1 и 2 ЗКФН или по чл. 14 и 15 от Регламент № 596/2014.
По силата на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗПФИ – Комисията за финансов надзор по предложение на заместник-председателя може да отнеме издадения лиценз, когато инвестиционният посредник: т. 5. престане да отговаря на условията, при които е издаден лицензът; т. 9. (доп. – ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) и/или лица по чл. 12 или 13 са извършили и/или са допуснали извършването на груби или системни нарушения на този закон, ….. Регламент (ЕС) № 596/2014, Регламент (ЕС) № 600/2014, Регламент (ЕС) № 575/2013, Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките с финансиране на ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 337/1 от 23 декември 2015 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) 2015/2365”, и на актовете по прилагането им.