Чл. 32. (1) Който възпрепятства Комисията за финансов надзор, нейните органи или надлежно упълномощени служители от нейната администрация при осъществяване на надзорни правомощия, възложени им с този или с друг закон, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. При повторно нарушение глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв.“
(2) За нарушение по ал. 1 на юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 16 000 лв.
 
Видно от съдържанието на разпоредбата, всяко едно лице – физическо или юридическо, което посредством своето поведение  (било чрез действие или чрез бездействие) пречи или дори само забавя регулатора да изпълни контролните си правомощия подлежи на административно наказание. Тук законодателят въвежда като задължително условие за реализиране на администратинонаказателната отговорност наличието на определен резултат от поведението и действията на физическо или юридическо лице, а именно да бъде възпрепятствана КФН, нейните органи или упълномощени служители от администрацията на комисията. Във всеки един случай, когато бъде установено наличие на този резултат се пристъпва към налагане на съответните предвидени в закона санкции. 
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), при осъществяване на своите правомощия, комисията и нейните органи- членовете на комисията, както и определените по установения в закона ред длъжностни лица от комисията, с оглед на възложените им задачи имат право да извършват определени действия и да изискват и събират от поднадзорните лица необходимата за надзора информация. Едновременно с това нормата на чл. 19, ал. 3 и ал. 5 от ЗКФН вменява задължение на поднадзорните лица да осигурят всички условия за нормалното протичане на проверката, като: „оказва съдействие на комисията и длъжностните лица от администрацията й, като: 1. предоставя място за извършване на проверката, както и да се яви при поискване в сградата на комисията; 2. определя свой служител за контакти и оказване на съдействие на проверяващите длъжностни лица; 3. предоставя достъп до служебни помещения и до информационни системи; 4. предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката; 5. при поискване предоставя заверени копия от счетоводни и други документи; 6. дава писмени обяснения при поискване от длъжностното лице”. Неизпълнението на което и да е от тези задължения следва се квалифицира като възпрепятстване и подлежи на санкциониране, на основание чл. 32, ал. 1, ал. 2 ЗКФН.
Изпълнението следва да бъде извършено в указания срок. В противен случай, изпълнението след дадения срок се приравнява на пълно неизпълнение. Изпълнението след срока не санира последиците от липсата на изпълнение в срок. Изпълнението със закъснение следва да се разглежда като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, евентуално през призмата на чл. 28 от ЗАНН, но не и като факт, водещ до извод за липсата на извършено нарушение. 
Практиката налага извода, че в случаите когато се изисква представяне на определена информация или документи, в писмата до поднадзорните лица винаги следва да бъде отправено предупреждение, че непредставянето им или представянето им след указания срок ще бъде разглеждано като възпрепятстване упражняването на надзорните правомощия на КФН, нейните органи или надлежно упълномощени служители в зависимост от конкретната хипотеза.
 
 

 
Чл. 106. (1) Застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред застрахователя и при спазване на чл. 380, ал. 1.
Въпреки че разпоредбата предвижда задължение към лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, тъй като то именно е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като едновременно с това следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, разпоредбата обвързва застрахователя да извършва определени последователни действия, свързани, като краен резултат, с изплащане на застрахователно обезщетение по предоставената му банкова сметка съгласно чл. 380  КЗ. 
Задължение е на застрахователя да регистрира датата на всяка заведена претенция, както и да регистрира датата на последващо получаване на всеки документ по нея и да удостовери всяко от тези обстоятелства поотделно или под опис пред лицето, заявило претенцията. Тези действия са необходими, тъй като са свързани със срока, в който следва да се произнесе по заявената пред него претенция – по чл. 108 КЗ. Същността на разпоредбата на чл. 108 КЗ е да се посочи краен срок, в който застрахователят е длъжен да се произнесе по заявената пред него претенция, без да се поставя в зависимост от това дали произнасянето е в положителен или отрицателен смисъл. Целта на разпоредбата е да се обърне внимание на представените пред него доказателства. В случаите когато лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е представило всички доказателства по чл. 106 КЗ, срокът за произнасяне по претенцията е винаги 15 работни дни, с начало датата, на която са представени всички доказателства, определящи основанието и размера на претенцията.
В случаите когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи с оглед установяване основанието и размера на претенцията – чл. 106, ал. 3 КЗ. Това задължение е във връзка с разпоредбата на чл. 108, ал. 2 и алинея 3 КЗ по отношение крайните срокове, в които застрахователят е длъжен да се произнесе. Следва да се обърне внимание върху разпоредбата на чл. 106, ал. 3, изр. второ КЗ относно възможността застрахователят да изисква допълнителни доказателства. Тази възможност също е обвързана със срок, в който застрахователят може да изиска допълнителни доказателства, като същите следва да бъдат относими, но и да бъдат във възможностите на увреденото лице да ги представи – алинея 5 на чл. 106 КЗ.  
Крайният срок, в който застрахователят следва да се произнесе е посочен в двете хипотези на чл. 108 – алинея 2 и алинея 3, в зависимост дали се касае за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или за друга застраховка. Но отново следва да се спази разпоредбата на алинея 1 на чл. 108 във връзка с чл. 106 КЗ, а именно – дали са представени всички относими доказателства.
При нарушение на разпоредбата на чл. 106 КЗ се налага административно наказание по чл. 644, ал. 1 и алинея 2 КЗ.
Съгласно чл. 644, ал. 1 КЗ на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-председателя й, се налага:
1. глоба от 500 до 3000 лв. – за физическо лице;
2. имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.
(2) При повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е от 1000 до 6000 лв., а по ал. 1, т. 2 – от 2000 до 40 000 лв.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на § 1, т. 51 съгласно която „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
„Повторността“ като квалифициращ признак не е елемент от реквизитите на акта за установяване на административно нарушение съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като е обстоятелство касаещо санкционната част на наказателното постановление. По отношение приложението на чл. 28 ЗАНН застрахователите следва да имат предвид, че разпоредбата на чл. 496 КЗ е императивна и с неизпълнението й, се поражда задължението на административнонаказващия орган да наложи наказание. Законодателят не е предвидил въобще възможността, предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗАНН (запазила приложимост след 23.12.2021 г.), за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Това е във връзка с защита интересите на потребителите на застрахователни услуги. 
 
Чл. 108. (1) Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А” от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като:  1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или  2. мотивирано откаже плащането.  
(2) Когато не са представени всички доказателства по чл. 106 по застраховките по ал. 1, с изключение на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал. 1 не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията.  
(3) В случаите по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1.  
(4) Отговорът на застрахователя по чл. 496, ал. 2, т. 2 се счита за отказване на плащане по смисъла на ал. 1, т. 2.
(5) В дейността по уреждане на претенции по застраховки на големи рискове срокът по ал. 1 не може да е по-дълъг от 6 месеца, а по ал. 2 – от една година. В случаите по застраховки по т. 5, 6, 11 и 12, раздел II, буква „А” от приложение № 1 сроковете за произнасяне по изречение първо и по ал. 1 и 2 не се прилагат.
(6) При жалба от ползвател на застрахователни услуги относно размера на определеното обезщетение застрахователят е длъжен в 7-дневен срок писмено да му предостави фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението.  
(7) Когато ползвателят на застрахователната услуга е дал съгласието си вредите да бъдат отстранени от външен изпълнител, застрахователят е длъжен в срока по ал. 1 или 5 писмено да възложи на външен изпълнител възстановяването на вредите. В случаите по изречение първо възстановяването на вредите се извършва в разумен за изпълнението срок, освен ако е договорен конкретен срок между застрахователя и ползвателя.
 
Съгласно императивната разпоредба на чл. 108, ал. 1 от действащия КЗ застрахователят е длъжен в срок 15 работни дни от представяне на доказателствата от значение за установяване на основанието и размера на претенцията по застраховки, който не представляват голям риск да се произнесе по един от двата алтернативно предвидени в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини – било като определи и изплати обезщетение, било като мотивирано откаже да изплати такова.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че този вид застраховка (застраховка по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А” от приложение № 1) никога не представлява „голям риск” по аргумент от чл. 109, т. 1 от КЗ, поради което максималният срок за произнасяне по този вид претенции винаги е 15 работни дни, щом всички доказателства по чл. 106 КЗ са били представени (съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ).
            Непроизнасянето в срок по дадена застрахователна претенция винаги накърнява правата и интересите на потребителя на застрахователни услуги. Неуредеността в отношенията „застраховател – потребител” следва да бъде преодоляна възможно най-скоро, за да може при отказ да бъде изплатено обезщетение или несъгласие с размера на обезщетението потребителят да предприеме по-нататъшни действия в защита на своите права и интереси. Това не би могло да се осъществи по друг начин освен чрез спазване на законоустановените срокове, включително когато те са кратки и са свързани с полагането на по-големи от нормалните усилия от страна на застрахователя.
            Наказанията, предвидени в чл. 644 от КЗ са насочени именно към стимулиране на застрахователите да спазват предвидените в кодекса срокове за изпълнение на задълженията им. Както застрахованите лица са длъжни да заплащат навреме премиите по сключените със застрахователите договори, така и за застрахователните дружества съществува корелативното задължение да не забавят произнасянето по заведените пред тях претенции, за да гарантират максимално възможността на лицата да получат отговор дали ще им бъде изплатено обезщетение или не.
            Съгласно нормата на чл.108, ал.2 от КЗ, когато не са представени всички доказателства по чл. 106 по застраховките по ал. 1, с изключение на застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал. 1 не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията. Следователно, след като не са били представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, за застрахователя  възниква задължение по чл. 108, ал. 2 от КЗ, не по-късно от 6 месеца от датата на предявяване на претенцията да се произнесе по заведената претенция по един от указаните в чл. 108, ал. 1 от КЗ начини, а именно като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.
            Обществените отношения, които се засягат от извършеното нарушение касаят пряко правата на застрахованите лица, в качеството им на страни по застрахователното правоотношение, да получат следващото им се обезщетение, в случай, че настъпи предвиденото по договора застрахователно събитие. Все в тази насока, наказанията предвидени по чл. 644 от КЗ са насочени именно към стимулиране на застрахователите да спазват предвидените в кодекса срокове за изпълнение на задълженията им. Както застрахованите лица са длъжни да заплащат навреме премиите по сключените със застрахователите договори, така и за застрахователните дружества съществува корелативното задължение да не забавят произнасянето по заведените пред тях претенции, за да гарантират максимално възможността на лицата да получат отговор дали ще им бъде изплатено обезщетение или не.
Съгласно нормата на чл. 108, ал. 6 от КЗ при жалба от ползвател на застрахователни услуги застрахователят е длъжен в 7-дневен срок писмено да му предостави фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението. Законът задължава застрахователя да извърши определени действия при жалба от ползвателя на застрахователна услуга, като тези действия са достатъчно добре индивидуализирани и касаят подробна писмена обосновка на размера на застрахователното обезщетение, като законодателя изрично посочва и срокът в който следва да се даде фактическата и правна обосновка на определения размер на обезщетението.
            Срокът, визиран в чл. 108 , ал. 6 от КЗ е императивен и задължителен, законодателя не го поставя под условие и логично неспазването му води до административно нарушение и имуществена санкция за допускането му.
Текстът на чл. 644 от КЗ, в който изрично се посочва, че  на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на  пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл.635-643 на разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на заместник- председателя й, се налага: глоба от 500 до 3000 лв. за физически лица: имуществена санкция от 1000 до 20 000 лева- за юридически лица и еднолични търговци и  при повторно нарушение, наказанието по ал.1, т.1 е от 1000 до 6000 лв., а по ал.1, т.2- от 2000 до 40 000 лв.
           
Чл. 126. (1) Застрахователят, съответно презастрахователят, представя за целите на финансовия надзор в комисията:  
2. годишни справки, доклади и приложения – в сроковете по Регламент (ЕС) 2015/35;  
3. тримесечни отчети, справки, доклади и приложения – в сроковете по Регламент (ЕС) 2015/35;
Разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КЗ вменява задължение за застрахователите да представят, за целите на финансовия надзор в КФН, годишни справки, доклади и приложения, както и тримесечни отчети, справки, доклади и приложения – в сроковете по Регламент (ЕС) 2015/35. В § 9 от ПЗР на КЗ допълнително са отбелязани срокове за предоставянето на визираните отчети. Извършеното нарушение е санкционирано в чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ. Съгласно визираната норма на закона – на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския съюз, се налага имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Нарушението възпрепятства упражняването на надзор на застрахователната дейност от съответния държавен орган – КФН, създава предпоставки за възникване на недоверие в стабилността и ефективността на застрахователната система в България. Законодателят е предвидил по-завишени критерии и изисквания към осъществяваната от застрахователите дейност.
Извършването на застрахователни услуги е поставено под специален държавен надзор, поради което съблюдаването на законовите изисквания в тази област е изключително важно за неговата стабилност. Непредставянето на справките и доклади в срок е формално нарушение и затова не следва да се отчита настъпването или ненастъпването на вредоносен резултат, достатъчно е че същото е осъществено в обективната действителност. Видът и характерът на обществените отношения , регулирани с Кодекса за застраховането, предполагат по-висока степен на обществена опасност при тяхното неизпълнение или нарушаване. Както се посочи, касае се за предварително известни на адресата задължения, който е следвало да организира дейността си по начин, че да спази законовите срокове.
 
       Чл. 290. (1) Комисията създава и поддържа организация за разглеждане на жалби на ползватели на застрахователни услуги, потребителски организации и други заинтересовани лица срещу разпространители на застрахователни услуги и продукти. Всяка постъпила жалба се разглежда и получава отговор в срок до един месец от датата на постъпване на жалбата.
       (2) Всеки застраховател и застрахователен брокер създава и поддържа организация за разглеждане на жалби на ползватели на застрахователни услуги. Застрахователят, съответно застрахователният брокер, е длъжен да регистрира, разгледа и отговори на жалбата в срок до един месец от датата на постъпването й. Застрахователят, съответно застрахователният брокер, е длъжен да анализира постъпилите жалби и да предприема мерки за отстраняване на слабости в дейността си, констатирани въз основа на жалбите.
       (3) Когато застрахователен агент или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, е получил жалба от ползвател на застрахователни услуги, той е длъжен да я препрати на застрахователя, от името на който извършва посредничество, в тридневен срок от получаването.
 
       Съгласно разпоредбата на чл. 290, ал. 2 от КЗ всеки застраховател и застрахователен брокер създава и поддържа организация за разглеждане на жалби на ползватели на застрахователни услуги. Застрахователят, съответно застрахователният брокер, е длъжен да регистрира, разгледа и отговори на жалбата в срок до един месец от датата на постъпването й. Застрахователят, съответно застрахователният брокер, е длъжен да анализира постъпилите жалби и да предприема мерки за отстраняване на слабости в дейността си, констатирани въз основа на жалбите.
В срока дружеството следва да  изпълнило задължението си, като бездействието в законоустановения срок субсумира състав на нарушение по чл. 290, ал. 2 от КЗ.
Неизпълнението на тази основна функция от страна на застрахователите в законоустановените срокове, ще засегне имуществената сфера на тези лица и ще обезсмисли в по-малка или по-голяма степен целта на застраховането – обезщетяване на вреди, настъпили вследствие на предвидени в съответните договори застрахователни събития. Наказанията по чл. 644 от КЗ са насочени именно към стимулиране на застрахователите да спазват предвидените в кодекса срокове за изпълнение на задълженията им, възникнали във връзка с поетите рискове. Застрахованото лице има интерес да получи отговор или своевременно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, в резултат на което то е претърпяло имуществени вреди.
 
Чл. 311. (1) Застрахователният брокер е длъжен да уведомява комисията за:  
1. всички нововъзникнали факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в регистъра на комисията;  
2. промени на вписаните обстоятелства в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;  
3. всяка промяна в обстоятелствата по чл. 307, ал. 1, т. 8 – 10;
4. всяка промяна в декларирани обстоятелства от лица по чл. 303, ал. 1 или 3.“
(2) „Задължението по ал. 1 се изпълнява в 7-дневен срок от настъпването или узнаването на съответния факт или обстоятелство, а когато то подлежи на вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – в 7-дневен срок от вписването. Към уведомлението се прилагат документите, удостоверяващи извършената промяна.“
(3) „Застрахователният брокер представя в комисията:  
1. годишни справки и отчети – в срок до 31 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят;  
2. шестмесечни справки и отчети – в срок до 31 юли на съответната година;  
3. годишен финансов отчет – в срок до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася отчетът, когато застрахователният брокер гарантира изпълнението на задължението за прехвърляне на застрахователни премии, съответно на застрахователни плащания със собствен капитал.“  
(4) „Годишните и 6-месечните справки и отчети се представят във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, по образец, утвърден със заповед на заместник-председателя.“  
(5) „Информация по ал. 3 се обработва и оповестява от комисията по подходящ начин.
 
Разпоредбата на чл. 311 от КЗ има за адресат застрахователните брокери.
Видно от текста на чл. 311, ал. 1 от КЗ застрахователният брокер е длъжен да уведомява комисията в сроковете по ал. 2 при настъпили промени на изрично изброените обстоятелства или при нововъзникнали факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в регистъра на комисията. Подлежащите на вписване обстоятелства са уредени в чл. 14 и чл. 27 от Наредба № 15 от 05.05.2004 г. за воденето и съхраняването на регистрите от Комисията за финансов надзор и за подлежащите на вписване обстоятелства.
Видно от текста на чл. 311, ал. 3 от КЗ застрахователният брокер е длъжен да представя в комисията в законоустановените срокове периодични справки и отчети във формата съгласно посоченото в чл. 311, ал. 4 от КЗ, а именно – електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, по образец, утвърден със заповед на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.
Неизпълнението на задължение по чл. 311, ал. 1, ал. 3 или ал. 4 от КЗ е административно нарушение, което подлежи на санкциониране по реда на чл. 644 от КЗ.
Нарушение на чл. 311, ал. 1, ал. 3 или ал. 4 от КЗ може да бъде извършено при следните хипотези:

Нарушенията на чл. 311, ал. 1, ал. 3 или ал. 4 от КЗ са формални. Довършени са с осъществяването на изпълнителното деяние – неуведомяване на КФН, уведомяване след изтичане на законоустановения срок, непредставяне в КФН на справки/отчети, представяне на справки/отчети след законоустановения срок и/или представяне на справки/отчети във форма, различна от тази в чл. 311, ал. 4 от КЗ.
Неизпълнението на задължение по чл. 311, ал. 1, ал. 3 или ал. 4 от КЗ е административно нарушение, което подлежи на санкциониране по реда на чл. 644 от КЗ.
Във всеки един случай, когато е установено наличие на горепосочена хипотеза на нарушение, се пристъпва към налагане на съответните предвидени в закона санкции.
Неизпълнението в срок или частичното изпълнение в срок се приравняват на пълно неизпълнение в срок, като изпълнението след срока не санира последиците от липсата на изпълнение в срок. Изпълнението със закъснение може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, евентуално през призмата на чл. 28 от ЗАНН, но не и като факт, водещ до извод за липсата на извършено нарушение. От значение при определяне на размера на наказанието са срокът на закъснението, наличието на повторност или систематичност при извършване на нарушението, степента на отговорност на отговорното за нарушението лице, финансовото състояние на отговорното за нарушението лице, определено според общия финансов оборот на отговорното юридическо лице или годишния доход на отговорното физическо лице, размера на получената печалба или избегнатата загуба от отговорното за нарушението лице, както и размера на загубите, претърпени от трети лица, и загубите, нанесени на финансовите пазари в резултат на нарушението, доколкото техният размер може да се определи, степента на съдействие, което отговорното физическо или юридическо лице оказва на компетентния орган, предприети мерки от отговорното физическо или юридическо лице след извършване на нарушението за предотвратяване на повторно нарушение.
 
Чл. 319. (1) Застрахователят води списък на лицата, с които има сключени договори за застрахователно агентство. Към списъка се съхраняват съответните документи по чл. 307, въз основа на които е установено спазване на изискванията по чл. 318, ал. 1.  
(2) Застрахователят подава искане до комисията за вписване в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор на лицата, които желае да извършват застрахователно агентство за него, като подаването на искане за вписване се смята за удостоверяване, че е извършена проверка по чл. 318, ал. 1 и че съответното лице отговаря на изискванията по чл. 318, ал. 1. Застрахователният агент е длъжен самостоятелно да подаде искане за вписване в регистъра на комисията, когато извършва посредничество за застраховател от друга държава членка, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, като прилага съответните документи по чл. 307 в 14-дневен срок от подписването на договора за застрахователно агентство.“ 
(3) Застрахователят отразява всяка промяна във фактите и обстоятелствата в списъка по ал. 1 и уведомява за това комисията. В случаите по ал. 2, изречение второ уведомяването за промяна във фактите и обстоятелствата се извършва от застрахователния агент.“
(4) Задължението по ал. 3 се изпълнява в 7-дневен срок от узнаването на съответния факт или обстоятелство.“
 
Разпоредбата на чл. 319 от КЗ има за адресат застрахователите и застрахователни агенти, които извършват посредничество за застраховател от друга държава членка, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.
Видно от текста на чл. 319, ал. 1 от КЗ застрахователят е длъжен да води списък на лицата, с които има сключени договори за застрахователно агентство, а към списъка да се съхраняват съответните документи по чл. 307 от КЗ.
Видно от текста на чл. 319, ал. 3 от КЗ застрахователят е длъжен да отразява в законоустановения срок по чл. 319, ал. 4 от КЗ всяка промяна във фактите и обстоятелствата в списъка по чл. 319, ал. 1 от КЗ и уведомява за това КФН. Същото задължение има и всеки застрахователен агент, който извършва посредничество за застраховател от друга държава членка, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.
Неизпълнението на задължение по чл. 319, ал. 1, ал. 3 или ал. 4 от КЗ е административно нарушение, което подлежи на санкциониране по реда на чл. 644 от КЗ.
Нарушение на чл. 319, ал. 1, ал. 3 или ал. 4 от КЗ може да бъде извършено при следните хипотези:

Нарушенията на чл. 319, ал. 1, ал. 3 или ал. 4 от КЗ са формални. Довършени са с осъществяването на изпълнителното деяние – липса на воден списък, неотразяване на промени във водения списък, неуведомяване на КФН в законоустановения срок.
Неизпълнението на задължение по чл. 319, ал. 1, ал. 3 или ал. 4 от КЗ е административно нарушение, което подлежи на санкциониране по реда на чл. 644 от КЗ.
Във всеки един случай, когато е установено наличие на горепосочена хипотеза на нарушение, се пристъпва към налагане на съответните предвидени в закона санкции.
Неизпълнението в срок или частичното изпълнение в срок се приравняват на пълно неизпълнение в срок, като изпълнението след срока не санира последиците от липсата на изпълнение в срок. Изпълнението със закъснение може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, евентуално през призмата на чл. 28 от ЗАНН, но не и като факт, водещ до извод за липсата на извършено нарушение. От значение при определяне на размера на наказанието са срокът на закъснението, наличието на повторност или систематичност при извършване на нарушението, степента на отговорност на отговорното за нарушението лице, финансовото състояние на отговорното за нарушението лице, определено според общия финансов оборот на отговорното юридическо лице или годишния доход на отговорното физическо лице, размера на получената печалба или избегнатата загуба от отговорното за нарушението лице, както и размера на загубите, претърпени от трети лица, и загубите, нанесени на финансовите пазари в резултат на нарушението, доколкото техният размер може да се определи, степента на съдействие, което отговорното физическо или юридическо лице оказва на компетентния орган, предприети мерки от отговорното физическо или юридическо лице след извършване на нарушението за предотвратяване на повторно нарушение.
 
Чл. 337. (2) Застрахователен посредник, съответно посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който е получил плащане на премия или вноска по застраховка, независимо дали е сключена с негово посредничество, или не, е длъжен да уведоми застрахователя в същия ден за получената сума, за нейното основание и размер, както и да я преведе в полза на застрахователя в срок до един месец след получаване на плащането, а за задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 – в срок до 5 работни дни от получаване на плащането. Уведомяването се извършва по електронна поща, чрез електронната система на застрахователя или по друг начин, договорен между застрахователя и застрахователния посредник, съответно посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност.“
 
            Застрахователният посредник, по смисъла на чл. 294, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, и посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност по смисъла на чл. 294, ал. 2 и ал. 3 КЗ, са лица, вписани в регистъра на комисията по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН, следователно са поднадзорни лица съгласно чл. 300 КЗ и е задължително да спазват разпоредбите на КЗ.
            Застрахователният посредник се подчинява на разпоредбата на 325, ал. 2 КЗ, а съгласно алинея 5 – и посредникът, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност. От тези разпоредби се извлича информацията, че отношенията между тези лица и застрахователят се уреждат с договор. От тук произтича задължението по чл. 337, ал. 2 КЗ да уведомяват застрахователя (с когото са сключили договор) за получената сума, за основанието за нейното получаване и размера й, като това действие следва да се извърши в същия ден, в който е сключен застрахователния договор и е получена застрахователна премия по него. Самото превеждане на получената сума по застрахователната премия се извършва в определен срок – за застраховка по чл. 461, т. 1 и 2 – в срок до 5 работни дни с начало – получена застрахователна премия, и в срок от 1 месец от получаване на застрахователна премия по други застраховки.
Следва да се има предвид, че нарушението е формално, на просто извършване, и следователно, законодателят не е предвидил настъпване на вредни последици. Чл. 28 ЗАНН в конкретния случай е неприложим.
            Лицата по чл. 294 КЗ следва да имат предвид, че при нарушение на посочените по-горе срокове, ще им бъде наложена административна санкция по чл. 644, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
            Следва да се обърне внимание, че разпоредбата на ал. 2 на чл. 644 КЗ предвижда по – висок размер на санкцията когато нарушението е извършено в условията на повторност. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на § 1, т. 51 съгласно която “Повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
Следва също да се има предвид, че „повторността“ като квалифициращ признак не е елемент от реквизитите на акта за установяване на административно нарушение съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като е обстоятелство касаещо санкционната част на наказателното постановление.
 
Чл. 412.  (1) Застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” удостоверява всяка претенция, заведена по изречение първо.“
(2) Когато застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията, като за случая се прилага съответно чл. 106, ал. 5.“ 
(3) В срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва:  1. да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или  2. мотивирано да откаже плащането.
 
Разпоредбата на чл. 412 от КЗ има за адресат застрахователите. От една страна е застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице, а от другата страна е застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество.
Нормата на чл. 412, ал. 2 от КЗ установява срок от 45 дни от датата на завеждане на застрахователната претенция, в който застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има право да поиска от застрахователя по имуществена застраховка да му представи всички доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, както и допълнителни доказателства, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията. В случая важи правилото на чл. 106, ал. 5 от КЗ, а именно – не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
Нарушението е формално. Довършено е с осъществяването на изпълнителното деяние – застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ поисква представяне на доказателства след законоустановения срок.
Съгласно чл. 412, ал. 3 от КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има задължение в 30-дневен срок от датата, когато са представени всички доказателства, да се произнесе по застрахователната претенция по един от посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини – като определи и изплати размера на своето задължение, или мотивирано откаже плащането.
Нарушение на чл. 412, ал. 3 от КЗ може да бъде извършено при следните хипотези:

Нарушението е формално. Довършено е с осъществяването на изпълнителното деяние – застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ в законоустановения срок не спази изискванията на чл. 412, ал. 3, т. 1 или т. 2 от КЗ и не се произнесе по предвидените в закона начини – като определи и изплати размера на своето задължение, или мотивирано откаже плащането.
Неизпълнението на задължение по чл. 412, ал. 2 и ал. 3 от КЗ е административно нарушение, което подлежи на санкциониране по реда на чл. 644 от КЗ.
Във всеки един случай, когато е установено наличие на горепосочена хипотеза на нарушение, се пристъпва към налагане на съответните предвидени в закона санкции.
Законът предвижда, че неспазването на изискванията на чл. 412, ал. 3, т. 1 или т. 2 от КЗ може да се третира като отделно нарушение за всяка отделна застрахователна претенция, независимо дали са налице множество застрахователни претенции, предявени заедно по един и същи начин и по едно и също време.
Неизпълнението в срок се приравнява на пълно неизпълнение в срок, като изпълнението след срока не санира последиците от липсата на изпълнение в срок. Изпълнението със закъснение може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието, евентуално през призмата на чл. 28 от ЗАНН, но не и като факт, водещ до извод за липсата на извършено нарушение. От значение при определяне на размера на наказанието са срокът на закъснението, наличието на повторност или систематичност при извършване на нарушението, степента на отговорност на отговорното за нарушението лице, финансовото състояние на отговорното за нарушението лице, определено според общия финансов оборот на отговорното юридическо лице или годишния доход на отговорното физическо лице, размера на получената печалба или избегнатата загуба от отговорното за нарушението лице, както и размера на загубите, претърпени от трети лица, и загубите, нанесени на финансовите пазари в резултат на нарушението, доколкото техният размер може да се определи, степента на съдействие, което отговорното физическо или юридическо лице оказва на компетентния орган, предприети мерки от отговорното физическо или юридическо лице след извършване на нарушението за предотвратяване на повторно нарушение.
 
                    Чл. 496. (1) Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
(2) В срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да:
1. определи и изплати размера на обезщетението, или
2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато:
а) отказва плащане, или
б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или
в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
 
Видно от съдържанието на посочената разпоредба законодателят е предвидил краен срок за произнасяне от страна на застрахователя, пред когото е предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие независимо от това дали ще удовлетворят искането или не. Целта на разпоредбата е застрахователят да се произнесе по предявената му претенция когато са събрани всички доказателства във връзка с предявената пред него претенция като му се определи срок за изпълнение. В този срок застрахователят трябва да се произнесе по един от двата начина, предвидени в алинея 2 на чл. 496 КЗ, тоест определящ е срокът за произнасяне, а не начинът, по който ще се произнесат по претенцията. Разпоредбата е в интерес на сключилите задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които да могат, при неблагоприятен за тях резултат, да търсят правата си по съдебен ред.
В тази връзка е важно застрахователят да знае, че разпоредбата сочи краен срок за произнасяне по претенцията, но, в случаите, когато увреденото лице е представило всички документи по чл. 106 КЗ по отношение основанието и размера на претенцията, срокът за произнасяне е винаги този по чл. 108, ал. 1 КЗ.
Според чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква “А” от приложение № 1 (каквато е задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите), които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като:
1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
2. мотивирано откаже плащането.
В случаите когато това не е сторено и увреденото лице не е представило всички доказателства касаещи основанието и размера на претенцията, тогава застрахователят следва да се произнесе в 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ както повелява разпоредбата на алинея 3 на чл. 108 КЗ.
Според алинея 3 в случаите по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1.
В тази връзка застрахователите следва да преценяват правилно съотношението между двете разпоредби с оглед избягване неправилно тълкуване на двете разпоредби, което води до налагане на санкции по чл. 644, ал. 1 и 2 КЗ от страна на надзорния орган.
При съпоставяне разпоредбата на чл. 496 КЗ и разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ следва да се има предвид, че двете разпоредби не са в положение на обща към специална.
Доколкото застраховката “Гражданска отговорност” не е за големи рискове по смисъла на определението, дадено в § 1, т. 31 ДР, задължението на застрахователя по  чл. 108, ал. 1 КЗ я обхваща. Съотношението между двата срока е нормативно установено, като всеки от тях има самостоятелно приложно поле, което е законово разграничено от това на другия, без помежду им да има застъпване. Идеята на законодателя е, че застрахователят следва да се произнесе по предявена пред него претенция в срок 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ, но независимо от искането и представянето или непредставянето на доказателства процесът по уреждане на претенция, основаваща се на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не следва да продължава повече от три месеца от момента на предявяването й. Всеки случай на неспазване на чл. 496, ал. 1 КЗ води до налагане на предвидените в закона санкции, а именно предвидените в чл. 644, ал. 1 и алинея 2 от КЗ.
Съгласно чл. 644, ал. 1 КЗ на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-председателя й, се налага:
1. глоба от 500 до 3000 лв. – за физическо лице;
2. имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.
(2) При повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е от 1000 до 6000 лв., а по ал. 1, т. 2 – от 2000 до 40 000 лв.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на § 1, т. 51 съгласно която “Повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
„Повторността“ като квалифициращ признак не е елемент от реквизитите на акта за установяване на административно нарушение съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като е обстоятелство касаещо санкционната част на наказателното постановление.
По отношение приложението на чл. 28 ЗАНН застрахователите следва да имат предвид, че разпоредбата на чл. 496 КЗ е императивна и с неизпълнението й, се поражда задължението на административнонаказващия орган да наложи наказание. Законодателят не е предвидил въобще възможността, предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗАНН (запазила приложимост след 23.12.2021 г.), за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Това е във връзка с защита интересите на потребителите на застрахователни услуги. 
 
Чл. 635. (8) На застрахователен посредник, включително посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност – юридическо лице или едноличен търговец, който предоставя права на лице, което не е негов служител, както и застрахователен агент, включително посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който е физическо лице, което предоставя права на друго лице да извършва дейност по продажба на застрахователни продукти и събиране на застрахователни премии или вноски, включително като му осигури достъп до информационна система на застраховател или като му предостави бланка за издаване на полица или за събиране на премия или вноска, се налага:
1. глоба от 2000 до 10 000 лв. – за физическо лице;
2. имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.
 
Разпоредбата на чл. 635, ал. 8 от КЗ има за адресат застрахователните посредници.
Предвижда се налагане на имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 лв. на застрахователен посредник, включително посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност – юридическо лице или едноличен търговец, който предоставя права на лице, което не е негов служител. Когато е установено по безспорен начин, че определено лице е сключвало застрахователни полици, без то да е служител на застрахователен посредник, то е налице нарушение на посочената разпоредба. По аналогия с разпоредби от Кодекса за труда, за „служител“, по смисъла на чл. 635, ал. 8 КЗ следва да счита лице, което предоставя работна сила, срещу възнаграждение. В случай, че не е наличен трудов договор между застрахователния посредник и лицето, сключен преди периода, за който е установено административното нарушение, то липсва и качеството „служител“ за съответното лице. Това би било валидно и ако не е наличен сключен друг вид договор, като договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от Закона за задълженията и договорите, или такъв за изработка  по смисъла на чл. 258 от същия закон, или така нареченият „граждански договор“. Пълномощно, с което управителят на фирмата е упълномощил лицето да представлява брокера пред застрахователни компании не представлява договор за възлагане на работа, който да определя упълномощеното лице като „служител“, защото пълномощното не създава конкретно правоотношение, не обвързва страните с конкретно уговорени права и задължения.
Нарушението е формално. Довършено е с осъществяването на изпълнителното деяние, като неизпълнението на задължението по чл. 635, ал. 8  от КЗ е административно нарушение.
Във всеки един случай, когато е установено наличие на горепосочена хипотеза на нарушение, се пристъпва към налагане на съответните предвидени в закона санкции.
 
Чл. 637. (1) На лице, което не изпълни приложена принудителна административна мярка от комисията или от заместник-председателя, се налага:
1. глоба от 1000 до 2000 лв. – за физическо лице;
2. имуществена санкция от 4000 до 40 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.
В конкретната хипотеза, определено лице е адресат на надлежно приложена спрямо него принудителна административна мярка от страна на КФН, като решението за налагането на която му е  връчено с указване на незабавно изпълнение, но това не е сторено, то всякога е налице административно нарушение. Съгласно чл. 637, ал.1 от КЗ застрахователното дружество подлежи на санкция в случай на неизпълнение на наложената принудителна административна мярка в определения от КФН срок. С връчването на подлежащата на незабавно изпълнение мярка за лицето се поражда  задължение да изпълни предписанието й като изготви и представи пред КФН информацията и/или документите, които са указани в решението. В случай, че дружеството не изпълни това свое задължение нито в указания му срок, нито изобщо, то е налице неизпълнение на наложена принудителна административна мярка. Наложената принудителна административна мярка подлежи на обжалване по административен ред, като обжалването не спира нейното изпълнение. Контрол за законосъобразност на мярката, включително и за нейната евентуална нищожност, се осъществява в производство по обжалването й по реда на Администривнопроцесуалния кодекс, като съображения за това не могат да бъдат излагани в производството по Закона за административните нарушения и наказания, което е последващо и контролира наказателното постановление.  Косвен контрол за законосъобразност на приложена административна мярка в производство по Закона за административните нарушения и наказания за обжалване на наказателно постановление не се осъществява. В случай, че дружеството не се възползва от  правната възможност в съответното производство да се защити срещу мярката и да изложи своите възражения по същество, е налице влязъл в сила стабилен административен акт. Изпълняемият, а след изтичане на срока за обжалване стабилен административен акт поражда всички законови последици, в случая от неизпълнението му и административната санкция за адресата. Несъобразяването с приложена принудителна административна мярка е формално административно нарушение, като изпълнителното деяние се осъществява с бездействие. Това бездействие се санкционира от страна на административнонаказващият орган с налагане на административно наказание.
 
III. НАРЕДБА № 49 ОТ 16.10.2014 Г. ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ ПО ЗАСТРАХОВКИ „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ И „ЗЛОПОЛУКА“ НА ПЪТНИЦИТЕ В СРЕДСТВАТА ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 33 ОТ 2017 Г.):
 
Чл. 20. (2) Обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства съгласно приложения № 1 – 6 от Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.
 
            Разпоредбата задължава застрахователите при определянето на обезщетение за имуществени вреди по моторни превозни средства по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се ръководят от методиката, съдържаща се в Наредба № 24 от 2006 г. на КФН (Приложение № 1 – 6 към нея). В тези приложения са подробно описани изчисленията, които застрахователите следва да осъществят при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение по конкретна претенция в зависимост от вида и степента на причинените увреждания, труда и материалите, които следва да се вложат при отстраняването им, и т.н. Застрахователите подлежат на санкциониране от страна на надзорния орган в случаите, когато определят застрахователно обезщетение, което е занижено спрямо методиката. Необходимо е да бъде уточнено, че методиката се явява минимална долна граница, под която размерът на обезщетението не може да бъде определян, но общото правило е, че размерът на обезщетението следва да съответства на действителния размер на причинената вреда. С други думи, когато действителният размер на причинената вреда надвишава заложените в методиката размери, застрахователят би следвало да определи обезщетението в съответствие с действителния размер на вредите, до размера на застрахователната сума по договора.
            Съгласно чл. 45 от Наредба № 49 – лицата, които са извършили нарушение на наредбата, както и лицата, които са допуснали извършването на такива нарушения, се наказват при условията и по реда на част осма от Кодекса за застраховането. В чл. 644 от Кодекса за застраховането са регламентирани по вид и размер административните наказания, които се налагат при нарушаване на актове по прилагането на Кодекса, какъвто е и Наредба № 49. Наказанията, които са предвидени, са:

 
 

 
Чл. 38. (1)  За встъпване на лице по чл. 4 в делови взаимоотношения с лица, за които е установено, че са лица по чл. 36, се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4.  
(2) В случаите, при които след установяване на делови взаимоотношения се установи, че клиент или действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, е лице по чл. 36, продължаването на деловите взаимоотношения може да стане само след одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4.
 
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗМИП за встъпване на задължено по ЗМИП лице в делови взаимоотношения с лица, за които е установено, че са видни политически личности, се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност на задълженото лице. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба в случаите, при които след установяване на делови взаимоотношения се установи, че клиент или действителен собственик на клиент юридическо лице или друго правно образувание, е видна политическа личност, то продължаването на деловите взаимоотношения може да стане само след одобрение от  служител на висша ръководна длъжност на задълженото по ЗМИП лице.
За неизпълнение на посоченото задължение е предвидена санкция, регламентирана в чл.116, ал.1, т. 3 от ЗМИП, съгласно която за юридически лица е предвидена имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 лв.