Българската финтех асоциация стартира специална секция, в която експерти в различни области, обвързани с финтех индустрията очертават тенденциите за 2024.

Най-новото интервю е на Председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов. Той споделя визията си за развитието на финансовите технологии, адаптирането на регулациите, както и очакваните регулаторни предизвикателства в небанковия финансов сектор.

Във финтех революцията и високата сложност на все още непознатата материя, г-н Атанасов подчертава проактивната ангажираност на КФН за партньорство между българския регулатор и бизнеса, за поддържане на устойчива и благоприятна за иновациите среда.

Какви, според Вас, са всеобхватните тенденции, които можем да очакваме да видим във финтех индустрията през 2024 г.?

Бойко Атанасов: Финтех индустрията е в състояние на динамична еволюция, като непрекъснато разкрива пред нас спектър от иновации, поставящи под въпрос установените регулации. Именно тази индустрия ни провокира да анализираме необходимостта от въвеждането на прогресивни решения, достъпни за по-широка аудитория. Твърдо съм убеден, че в трансформиращата се финансова екосистема през 2024 г., ще резонират услугите с акцент върху персонализирани, сигурни и устойчиви финансови отношения, отразяващи безпрецедентно технологично усъвършенстване и ориентирани към потребителя иновации.

В отговор на глобалните тенденции за устойчивост и опазване на околната среда, през тази година ще станем свидетели на възхода на зелените (ESG) финтех тенденции, които ще приведат финансовите технологии в съответствие с екологичните съображения. Финтех решенията ще се развиват, а с наблягането на устойчиви инвестиции и екологични финансови дейности, ще се стремим към целта за намаляване на въглеродния отпечатък. Този подход има за цел да свърже технологията с устойчивостта, като засили ролята на финансовия сектор в насърчаването на практики, които допринасят положително за околната среда и подкрепят глобалните цели за устойчивост.

Свидетели сме на дигитализацията във всичките ѝ аспекти, включително на използването на блокчейн и на изкуствения интелект (AI). За нас, като регулатор на небанковия финансов сектор, е много важно да проследяваме иновативното финансиране, да оценяваме новите инструменти и практики, но едновременно с това да защитаваме потребителите и да сме гарант за стабилността на небанковия финансов сектор. Напредналата интеграция на изкуствения интелект (AI) и машинното обучение (ML) значително ще се отразят на клиентското преживяване, на по-прецизното откриване и смекчаване на измамните дейности и на оптимизирането на стратегиите за управление на риска. Развитието на тези алгоритми ще доведе до по-бързи и по-точни финансови решения, специално направени да отговарят на уникалните нужди и цели на отделните потребители, с очакването да подобрят тяхното удовлетворение и ангажираност.

Повишената нужда от висока киберсигурност ще е в основата за защитата на потребителските данни, строго интегрирани във финансовите платформи. Разширените функции, включително усъвършенствана биометрия, многофакторно удостоверяване и усъвършенствани протоколи за криптиране, ще станат повсеместни елементи на архитектурите за финтех сигурност. Тези подобрения ще укрепят защитните бариери, предпазвайки чувствителната потребителска информация срещу потенциални заплахи и пробиви, и поддържащи почтеността и доверието в цифровите финансови услуги.

Как Комисията за финансов надзор предвижда адаптиране на регулациите, за да се приспособят към развиващия се финтех пейзаж през 2024 г.?

Бойко Атанасов: Важно е да се отбележи, че регулаторните подходи могат да варират в различните юрисдикции. Специфичните адаптации ще зависят от регулациите и приоритетите на всяка страна или регион, съобразени както с технологичния напредък и иновациите, така и с европейската законодателна рамка.

КФН финализира проекта за „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС)“. От есента на 2023 г. ЕИС вече успешно функционира и с нейното въвеждане отчитаме значително подобрение на процеса за административно обслужване на гражданите, бизнеса и поднадзорните лица. Всички административни услуги са изцяло дигитално достъпни. Освен, че са част от системата на държавната администрация, в реално време те се интегрират с дейностите и процесите, и се осигурява обмен на информация с регулаторните органи на ЕС – Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (European Insurance and Occupational Pensions Authority – EIOPA) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (The European Securities and Markets Authority – ESMA).

От особено значение за 2024 г. ще бъдат и регулациите на криптоактиви, тъй като динамичният характер на финансовите пазари акцентира върху цифровите финансови услуги, които са все по-важна част от европейската икономическа среда. Макар и Комисията да не е определена еднозначно за национален компетентен орган в тази област, ежедневната ни работа с европейските регулатори, в лицето на ЕSMA, ни дава основание да сме пряко ангажирани в този процес и да проследяваме законодателните промени, все още в начално ниво, но с очакването същите да променят цялостно финансовия пейзаж на Европа. Съблюдаваме изпълнението на Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор  (DORA) и Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA). Влезлият в сила регламент от януари 2023 г. – DORA, има за цел да създаде регулаторна рамка за оперативна устойчивост на цифровите технологии, чрез която всички дружества да гарантират, че могат да устоят на всички видове смущения и заплахи, свързани с информационни и комуникационни технологии (ИКТ), като целта е предотвратяване и смекчаване на киберзаплахите. От друга страна – целта на MiCA е да създаде регулаторна рамка за пазара на криптоактиви, която подкрепя иновациите и използва потенциала на криптоактивите по начин, който запазва финансовата стабилност и защитава инвеститорите. Държавите от ЕС трябва да приемат национални закони, приведени в съответствие с регламента, до юни 2024 г., като пълното му прилагане започва поетапно. DORA и MiCA ще подпомогнат иновациите и внедряването на нови финансови технологии, като същевременно ще осигурят подходящо равнище на защита на потребители и инвеститорите.

Има ли конкретни регулаторни предизвикателства или възможности, пред които може да се изправи българският финтех бизнес през тази и следващите години?

Бойко Атанасов: За българския финтех бизнес е важно да бъде в крак с развиващата се регулаторна среда, да се ангажира в постоянен диалог със съответните индустриални асоциации и да търси правни съвети, за да се ориентира в специфичните предизвикателства и възможности в страната. Някои общи предизвикателства и възможности пред финтех бизнеса в България са нормативната рамка, лицензирането и оторизацията, защитата на данните и поверителността, управлението на риска и киберсигурността.

Що се касае до възможностите, то те са дигитална трансформация, финансово включване,  сътрудничество с традиционни институции, държавна подкрепа и инициативи, трансгранично разширяване.

Как Комисията за финансов надзор насърчава сътрудничеството между традиционните финансови институции и финтех стартъпи, особено в небанковия сектор?

Бойко Атанасов: Комисията за финансов надзор винаги проактивно участва в програми и инициативи за сътрудничество, дава регулаторни насоки и оказва подкрепа. Проявяването на регулаторна гъвкавост и споделянето на информация, дават своите резултати. Вярвам, че и продължаващото ни партньорство с Българската финтех асоциация ще допринесе за насърчаване на създаването на иновационни центрове и бизнес инкубатори. Ролята на КФН е да провокира постигане на синхрон между нормативните изисквания и изпълнението им в дигитална среда, като крайната цел е намаляване на административната тежест. Част от конкретните резултати са функциониращият Иновативен хъб, осигуряващ единна контактна точка с финтех дружествата и променените регламенти за достъпност до капиталовите пазари на малки и средни предприятия, успешно функциониращата ЕИС и мобилното приложение – FSC Mobile, чиято цел е да е в помощ на потребителите и на поднадзорните лица, чрез използването на най-популярните операционни системи – Android  и iOS.

Комисията за финансов надзор ще продължи активно да работи и в диалог с участниците в небанковия финансов сектор, тъй като резултатът от партньорството между националния регулатор и бизнеса е поддържане на устойчива и благоприятна за иновации бизнес среда.