Интервю на Владимир Савов – заместник-председател на КФН, пред Банкеръ

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор и шеф на „Застрахователен надзор” Владимир Савов пред „БАНКЕРЪ”.

Г-н Савов, бихте ли ни запознали с подготовката за въвеждането на системата „бонус-малус” в рамките на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите?

– Първоначалният вариант за подготовка на системата „бонус-малус“ в България бе предвиден да се разработи чрез споделена компетентност от страна на три институции – КФН, МВР и Министерството на труда, информационните технологии и съобщенията. След публикуването му  в края на 2018 г. и след изразената общо взето негативна обществена реакция, през 2019 г. беше изработен втори проект. В началото на 2020 г. КФН прие на първо гласуване проектонаредба за системата „бонус-малус“, който обаче не достигна до финално одобрение от трите институции поради започналата пандемия, а скоро след това и поради честите политически промени.

По същество можем да констатираме, че опитите за приемане на система „бонус-малус“, базирана на поведението на водача, срещнаха безпрецедентна съпротива от страна както на потребителите, така и на застрахователите, професионалните организации на превозвачите и академичните среди. Аргументите бяха основателни и трудно можеха да бъдат преодолени предвид изискванията водещ критерий да е поведението на водачите на пътя и извършените от тях административни нарушения по смисъла на Закона за движението по пътищата или престъпления по транспорта по смисъла на Наказателния кодекс.

В промените в Кодекса за застраховането сега се предвижда системата „бонус-малус“ да бъде децентрализирана на ниво отделен застраховател и базирана на причинените от автомобила щети. Което е радикално различно от централизирана система, базирана основно върху поведението на водача. Защо „колата“ е на фокус, а не „шофьорът“?

– Наред със споменатите сложности, измененията в европейската директивата за застраховката „Гражданска отговорност“ еднозначно дават пазарно и потребителско предимство за това системите „бонус-малус“ да са децентрализирани и базирани на щетите, които са обективен и измерим фактор за покривания риск.

Европейската директива изисква държавите членки да създадат ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени от всеки водач, както и да задължат всички застрахователи да обявят своите правила, по които смятат да използват тези удостоверенията за целите на определянето на застрахователните премии. Ето защо в същността си предложеният нов модел на системата „бонус-малус“ предвижда застрахователите да обявят собствени правила за третиране на повишения риск, произтичащ от влошената история на щетите.

Едновременно с това промените в Кодекса за застраховането предвиждат удостоверенията за историята на щетите да се издават централизирано от Гаранционния фонд и да отразяват всички заведени срещу водача застрахователни претенции, независимо от застрахователя, при който той е бил застрахован през годините. По този начин ще се гарантира централизиран достъп на застрахователите до цялата им необходима информация посредством единната система за оценка, управление и контрол на риска до информацията за причинените щети през последните години. Така застрахователят ще може да извърши собствена оценка на риска и да приложи предвижданите от него утежнения за влошен риск, респективно облекчения – при по-нисък риск. Това предложение изхожда от разбирането, че застрахователите самостоятелно определят цената на застраховката „Гражданска отговорност“ и основната конкуренция между тях на този пазар е именно ценовата конкуренция. При действащата правна рамка застрахователите са длъжни да правят собствена оценка на риска и сами да преценяват как до го остойностят във всеки конкретен случай.

В този смисъл някои коментари са спекулативни – а именно, че при покупка на автомобил „втора ръка“ автоматично ще се отразява в премията цялата история на щетите – тоест, ще се „наследяват“ щетите, причинени от предишния собственик. Историята на щетите е информация, с която застрахователят ще разполага, но, разбира се, ще е въпрос на неговата политика кои от тях и как да се вземат предвид при формирането на премията.

След влизането в сила на промените в кодекса КФН ще издаде наредба, с която да създаде единни правила за обмен на информация между застрахователите и регистъра на Гаранционния фонд. 

Какво бихте отговорили на твърденията, че система, базирана само на щетите, а не на поведението на водачите, няма да има превантивен и дисциплиниращ ефект?

– Основната цел на системата „бонус-малус“ е справедливото разпределение на застрахователния риск, който застрахователите покриват при тази задължителна и масова застраховка, така че тези водачи, които са по-рискови от гледна точка на причиняваните щети да плащат по-високи застрахователни премии, в сравнение с водачите, които не причиняват или причиняват малко на брой или малки по размер щети. Убеден съм, че, предложената система “бонус – малус“, базирана на причинените щети, ще има дисциплиниращ ефект, още повече, че такава е и най-разпространената европейска практика. Когато водачът е наясно, че при причинени от неговия автомобил щети застраховката му „Гражданска отговорност“ ще поскъпне, това би го накарало да се отнася внимателно както към имуществото и здравето на другите участници в движението, така и към спазване на самите правила за движението по пътищата.

При предложения понастоящем проект на система „бонус-малус“, застрахователите ще регистрират всички заведени пред тях претенции в централизирания регистър на Гаранционния фонд, който ще издава централизирани удостоверения за историята на щетите, причинени от всеки водач, и застрахователите ще са задължени да обявят публично как ще използват тези удостоверения, когато формират и коригират застрахователната премия по отношение на различните рискови профили. 

Едновременно с това в предложените изменения на Кодекса за застраховането се допуска застрахователят да използва и информацията за поведението на водача на пътя като допълнителен коригиращ фактор при формирането на премията. В тези случаи обаче застрахователят би следвало сам да създаде свой процес за събиране на относимата информация за поведението на водачите, която е от значение за неговата политика „бонус-малус“ и, разбира се, също е задължен да обяви как ще използва тази информация при определянето на застрахователните премии.

Каква е европейската практика при въвеждането на системата „бонус-малус“?

– Последните изменения в европейската директива за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ поставят акцент върху задължението на застрахователите самостоятелно да определят цените по тази застраховка, като публикуват общ преглед на политиките си по използване на удостоверения за предходни застрахователни събития. В съответствие с директивата такъв подход е възприет и в България с предложените промени в Кодекса за застраховането.

В по-голямата част от държавите членки на ЕС системите „бонус-малус“ не са регламентирани с нормативен акт, а съществуват само като договорна практика. Само в пет държави – Франция, Италия, Люксембург, Румъния и Унгария – съществуват централизирани системи бонус-малус, но те също са базирани само на щетите. Австрия и Белгия са преминали от единна система към децентрализирана такава – отново базирана на щетите. В Чехия и Словакия законът предписва премиите по застраховка ГОА да се коригират с историята на щетите, но не урежда как именно да стане това, което на практика отново води до задължение на застрахователите да обявят свои политики за корекция на застрахователните премии.

Има коментари, че без единна система „бонус-малус“ държавата на практика се отказва от заявените цели за приемането ѝ?

– Това мнение не може да бъде споделено, защото не отговаря на действителното съдържание на предложената система „бонус-малус“, на практиката в другите държави членки на ЕС и не съответства на ангажиментите, които България има във връзка с транспонирането на Моторната директива.

Задължение на държавата е да приеме работещи и обществено приети механизми на регулиране, а когато историята е показала, че един подход не е обществено приемлив, да намери друг, който да бъде разбираем, приемлив и приложим. Затова настоящото предложение води до преодоляване на всички натрупани у нас недостатъци при предходните два проекта на системата „бонус-малус“, създава ясна рамка за ефективна оценка на риска, основана на обективния застрахователен критерий – причинени щети, и води до справедливо разпределение на застрахователния риск, който застрахователите ще поемат, в условията на ценова конкуренция помежду си.

Никъде в държавите членки на ЕС системата „бонус-малус“ не служи като инструмент за централизирано ценообразуване на застраховката „Гражданска отговорност“. Това би противоречало на европейските и национални правила за защита на конкуренцията и би премахнало ползите за потребителите от ценовата конкуренция между застрахователите.

Да очакваме ли дигитализирано решение за застраховката?

– В хода на изготвянето на законопроекта достигнахме до заключението, че пазарните отношения в българския сектор на застраховането все още са на такъв етап на своето развитие, че запазването на допълнителна защита чрез знак, издаван от Гаранционния фонд, е необходимо поради масовия и задължителен характер на застраховката и големите застрахователни лимити, които тя покрива.

Но заедно с това беше отчетена и необходимостта от премахване на пречките пред дигитализацията на процеса на сключване на тази най-масова задължителна застраховка. Предложено бе знакът да се изобразява върху застрахователната полица посредством QR-код, генериран от информационната система на Гаранционния фонд. По този начин ще престане да съществува знакът под формата на „стикер“, а защитната функция ще се осъществява посредством QR-кодът, който ще се изобразява върху самата полица на застраховката „Гражданска отговорност“.

Направено беше и предложение да има преходен период до 31.12. 2026 година. Целта е в рамките на този период знакът, който досега се поставяше на предното стъкло на автомобила, да се премахне оттам изцяло и да се премине към издаване на полиците с QR-код.

vladimir-savov
Владимир Савов – зам. председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

КФН участва в „Световната седмица на парите“

Комисията за финансов надзор (КФН), като активно ангажирана институция за повишаване финансовата грамотност на обществото, взе участие в поредното издание на „Световната седмица на парите“. През 2024 г. тя се проведе под надслов „Защитете парите си, осигурете бъдещето си!“ и бе посветена на безопасното инвестиране, с подчертано значение за възприемането на отговорен и информиран подход към личните финанси, потенциалните рискове във финансовия сектор, предотвратяване на финансови онлайн измами и фишинг, както и на рискове, свързани с поверителността на личните данни.

КФН и тази година реализира серия от инициативи сред подрастващите, за да продължи популяризирането на дигиталната си кампания – #инвестирайбезопасно. Тя е посветена на инвестициите без риск, на различаването на лицензираните от недобросъвестните инвестиционни посредници и схеми, на признаците, по които се идентифицират нередностите.

Г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията, даде старт на образователните лекции с думите: Световната седмица на парите има за цел да отговори на критичната нужда от повишаване на финансовата култура в днешния дигитален свят, в който осведомеността и разбирането на икономическите принципи дава възможност на хора от всички възрасти да взимат информирани решения. Комисията дава приоритет на тази социално-отговорна кауза, тъй като финансовите системи стават все по-сложни и знанията са ключови – независимо дали става въпрос за управление на личен бюджет, разбиране на инвестиционни схеми или ориентиране във финтех пространството. Включването на младите хора в тези програми, е от особено значение за финансовата им подготовка особено ако са избрали финансовата сфера за своя професионална реализация. Партньорствата, които институцията създава и развива с гимназиите, проправят пътя към едно по-добро финансово бъдеще за поколението, което е на прага на своята зрелост“.

В специално организираните събития участваха общо над 190 възпитаника на три от водещите гимназии в София – Първа английска езикова гимназия, 73-то СУ „Владислав Граматик“ и Националната-търговско банкова гимназия. Д-р Неда Мужо – началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ („НПДЕЦКДСИЦ“) в КФН, презентира пред учениците рисковете, които крие виртуалният свят на инвестициите и насочи  вниманието им към основни понятия за онлайн капиталовите пазари. Под формата на интерактивна игра с въпроси от дигиталната инвестиционна сфера, познанията им бяха затвърдени, а най-активните участници – отличени със символични подаръци.

Комисията за финансов надзор продължава кампанията #инвестирайбезопасно, която е достъпна на сайта https://investsafely.fsc.bg/, както и в социалните мрежи – YouTube и LinkedIn.

Зам.-председателят на КФН – Владимир Савов, със специално интервю за сутрешния блок на bTV

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Владимир Савов, взе участие в сутрешния блок на bTV.

В интервюто той коментира промените в Кодекса за застраховането, в частта системата „бонус-малус“ за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Цялото интервю може да видите тук.

Председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов бе официален гост на наградите на БФБ за 2023 г.

На 15 януари се състоя XXIII-та церемония за връчване на наградите на инвестиционните посредници и банките, постигнали най-добри резултати през 2023 г. Събитието, организирано от Българската Фондова Борса (БФБ), което отличава най-добрите представители на инвестиционната общност в България, бе официално открито от г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), от г-н Васил Големански – заместник-председател на Съвета на директорите на БФБ и от доц. д-р Маню Моравенов – изпълнителен директор на БФБ.

Г-н Бойко Атанасов и доц. д-р Маню Моравенов
Г-н Бойко Атанасов – председател на КФН (в дясно) и доц. д-р Маню Моравенов – изпълнителен директор на БФБ (в ляво)

„Благодаря на Българската  фондова борса за отправената покана да бъда част от церемонията по отличаване на най-добрите инвестиционни посредници и най-добре представилите се компании през 2023 г. на българския капиталов пазар. Резултатите, както и изтъргуваните обеми на българския капиталов пазар, са доказателство за устойчивост и успешно развитие. Именно в началото на годината, всички ние – участници в небанковия сектор, капиталови пазари, фондовата борса, в професионален план, правим ретроспекция на постигнатото през отминалата година, кои са моделите, които са били ефективни и са дали резултат, кои не, съществено  коригираме стратегията, визията си и целеполагането, с които да посрещнем новите предизвикателства – приемането на еврото, технологии и дигитализация, устойчивите финанси, наред с други процеси, които са част от цялостния инвестиционен организъм. Твърдо убеден съм, че трябва да бъдем гъвкави и адаптивни към тях и съответно да нанасяме нужните промени.“, заяви пред аудиторията г-н Атанасов. Той връчи наградите в категориите „Инвестиционен посредник с най-голям оборот през 2023 г.“ и „Инвестиционен посредник с най-голям брой сделки през 2023 г.“. Първото място в категорията за „най-голям оборот“ бе отредено на ИП „АБВ Инвестиции“ ЕООД, последван от ИП „Реал Финанс“ АД и ТБ „Централна Кооперативна Банка“ АД.  Призовото място за „най-голям брой сделки“ през изминалата година получи ИП „Карол“ АД, втората награда взе „Елана Трейдинг“ АД, а третото място – ИП „БенчМарк Финанс“ АД.

Г-н Бойко Атанасов, връчва награда
Г-н Бойко Атанасов, председател на КФН, връчва грамота за първо място в категорията за „Най-голям оборот на ИП” на „АБВ Инвестиции“ ЕООД

„Вярвам, че предвидимостта в действията ни и обективността ни при вземането на решения чрез ясна и насочена стратегия, но най-вече чрез прозрачен и активен диалог, ще доведат до по-добри резултати, по-добър инвестиционен климат и до развитието на българската икономика като цяло“, сподели още Бойко Атанасов пред професионалната общност.

На официалната церемония присъства и г-жа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН. Тя връчи наградите в категориите „Най-ликвиден емитент на сегмент Premium на основния пазар през 2023 г.“, „Най-ликвиден емитент на сегмент Standard на основния пазар през 2023 г.“ и „Емитент с най-висока дивидентна доходност на основен пазар през 2023 г.“. Призовите места съответно получиха „Шелли Груп“ АД, „Доверие Обединен Холдинг“ АД и „Софарма“ АД: „Моят апел е към емитентите, от които зависи създаването и предлагането на инвестиционни продукти, които са насочени към постигане на целите за устойчиво развитие. На инвеститорите следва да бъде предоставена възможност да инвестират в емитенти, прилагащи устойчиви бизнес стратегии, като КФН ще бъде партньор и ще оказва подкрепа на участниците на пазара в този процес. Изключително важно за развитието на капиталовия пазар и поддържането на доверието на инвеститорите е и доброто корпоративно управление и стриктното спазване от публичните компании на принципите на Националния кодекс за корпоративно управление, в който са имплементирани принципите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в областта на корпоративното управление. Вярвам, че с общи усилия, в сътрудничество между институциите, ще бъде постигнат най – добрият резултат като стъпка в правилната посока за реализирането на общата цел по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“, заяви Мария Филипова.

Г-жа Мария Филипова връчва награда
Г-жа Мария Филипова, зам.-председател на КФН връчва първа награда „Емитент с най-висока дивидентна доходност на основен пазар през 2023 г.“ на “Софарма” АД

Останалите компании, допринесли за развитието на капиталовия пазар в България, бяха отличени с призовите места в категориите: „Инвестиционен посредник с най-висок оборот и най-голям брой сделки на пазар beam през 2023 г.“ – ИП „Карол“ АД; „Инвестиционен посредник с най-висок оборот на пазар MTF BSE INERNATIONAL през 2023 г. – „Централна Кооперативна Банка“ АД; „Инвестиционен посредник с най-голям брой сделки на пазар MTF BSE INTERNATIONAL през 2023 г.“ – ИП „БенчМарк Финанс“ АД; „Инвестиционен посредник с най-много нови емисии на пазарите на БФБ през 2023 г.“ – ИП „Фоукал пойнт Инвестмънтс“ АД и ИП „Юг Маркет“ ЕАД; „Най-ликвиден емитент на пазар beam през 2023 г.“ – „Дронамикс Кепитъл“ АД; „Първи маркет-мейкър на пазар beam за 2023 г.“ – ИП „Юг Маркет“ ЕАД; „Емитент, набрал най-голям капитал на основния пазар на БФБ през 2023 г.“ – „Софарма“ АД; „Емитент с най-голям процентен ръст на брой инвеститори през 2023 г.“ – „Бианор Холдинг“ АД.

Обща снимка от награждаването
Обща снимка (от дясно на ляво): г-н Бойко Атанасов – председател на КФН, г-жа Мария Филипова – зам.-председател на КФН, доц. д-р Маню Моравенов – изпълнителен директор на БФБ, г-н Васил Големански – заместник-председател на Съвета на директорите на БФБ

Наградата за журналист с най-голям принос за популяризирането на капиталовия пазар за изминалата година получи Христо Николов – водещ в Bloomberg TV Bulgaria. Церемонията фокусира поглед и върху благотворителността, като специален гост на церемонията бе г-н Лазар Радков, който презентира каузата на фондация „Капачки за бъдеще“.

Заместник-председателят на КФН връчи награда по време на събитието IR AWARDS 2023

На 7 декември 2023 г., г-жа Мария Филипова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, бе специален гост на най-голямото и значимо събитие, организирано от Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ) – IR AWARDS 2023. То се проведе за девета поредна година и отличи най-добрите директори за връзки с инвеститорите и техните компании, като за пета поредна година бяха връчени и сертификати на студенти, взели участие в програмата IR Junior Class 2023 – обучителна програма на АДВИБ за млади хора.

Победителите във всяка една от категориите бяха избрани от журито на конкурса, съставено от представители на партньорските на АДВИБ организации – АИКБ, БАУД, БАЛИП, БАДДПО и НККУ. В конкурса участваха дружествата от основния пазар на БФБ, чиито акции се търгуват в сегментите „Premium“, „Standard“ и „Дружества със специална инвестиционна цел“ в следните категории за всеки от трите сегмента: „Най-добри IR инициативи“; „Най-добри комуникации за стратегическо развитие, управление и риск“; „Най-добри комуникации с инвеститори и заинтересовани лица“ и голямата награда „Най-добър ДВИ“ – за всички сегменти.

г-жа Мария Филипова и г-жа Деница Стефанова
г-жа Мария Филипова и г-жа Деница Стефанова (в ляво)

Г-жа Филипова връчи приза в категорията „Най-добър ДВИ“, като наградата бе присъдена лично на Деница Стефанова от „Шелли Груп“ АД: „За мен е удоволствие да връча наградата за „Най-добър ДВИ“ на 2023 г. Изминалата година беше изпъстрена с редица предизвикателства. Доброто сътрудничество между КФН и Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България е в основата на преодоляването им. Бих искала да изразя своята благодарност за положените от Вас усилия, които са в основата на успешната кампания по подаване на годишните финансови отчети при съобразяване с всички изисквания на националната и европейска регулаторна рамка и в изискуемия XBRL формат. Въвеждането му бе съпътствано с редица трудности, както за нас – регулаторния орган, така и за задължените лица – публичните дружества. Равносметката в края на годината е, че се наблюдават все по-малко закъснения и все по-малко пропуски и несъответствия при подаването на регулираната информация“.

Г-жа Филипова подчерта решаващата роля на АДВИБ в подпомагането на бизнеса чрез насърчаване на осведомеността за промените в регулаторната рамка и осигуряване на съответствие с нововъведенията. Чрез информационни кампании и разяснения, свързани с действащата нормативна уредба, целенасочените усилия на АДВИБ са в полза на инвеститорите, като им предоставят изчерпателна, точна и навременна информация. Това дава възможност да вземат информирани решения за своите инвестиции и защитава техните интереси. В заключение г-жа Филипова посочи: „Краят на годината е времето, в което неминуемо отправяме поглед в бъдещето, идентифицираме предстоящите предизвикателства и чертаем планове за справянето с тях по най-ефективния и ефикасен начин. Едно от тях за следващата 2024 г. е предприемането на необходимите стъпки за съобразяване с ревизираните принципи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в областта  на корпоративното управление. В тази връзка бих искала да обърна особено внимание на факта, че част от тях са имплементирани в Националния кодекс за корпоративно управление.  Но предстои и още работа. Убедена съм, че с общи усилия, в сътрудничество между институциите и базирайки се на опита и знанията на експертите ще бъде постигнат най – добрият резултат като стъпка в правилната посока за реализирането на общата цел по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“.

Обща снимка на отличените и награждаващите - IR Awards 23
Обща снимка на отличените и награждаващите – IR Awards 23

Очаквайте специално интервю на Председателя на КФН за Банкеръ Special

Председателят на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов даде специално интервю за „Banker Special“.
Очаквайте следващата седмица публикацията, която дава обзор на ключови аспекти от работата на Комисията за финансов надзор и развитието на българския регулатор в синхрон с дигитализацията и иновациите.
В интервюто, Председателят на КФН, споделя вярванията си за основите лидерските качества, които трябва да притежава мениджър, ръководещ големи екипи, както и най-значимите предизвикателства от професионалната си кариера.
В навечерието на коледните и новогодишни празници, г-н Атанасов допуска читателите на изданието в личния си свят и предава посланието към аудиторията за споделени традиции, домашен уют, спокойствие и почивка с най-близките хора.

Председателят на КФН – Бойко Атанасов, откри Годишната среща на БАЛИП

Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) покани г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор (КФН), да открие официално годишната среща на асоциацията на 2 декември 2023 г. Ежегодно БАЛИП събира професионалната общност с цел да бъдат разгледани и дискутирани въпроси, свързани с основните предизвикателства пред капиталовия пазар в България и световните икономически трендове.

Бойко Атанасов

„Всички ние – участниците в капиталови пазари, фондови борси и включително регулатори, имахме сериозни теми за размисъл в посока на това, каква е актуалната ситуация, в която се намираме, кои са предизвикателствата, пред които сме изправени и кои от ползваните модели не са максимално ефективни. От друга страна ние имахме и продължаваме да имаме задача да дефинираме каква е желаната ни ситуация, каква е нашата визия и хоризонт за развитие на българската финансова и икономическа среда.

Задачата пред нас е да откриваме ежедневно необходимите промени. Защото в колкото по-динамичен свят живеем, с колкото повече технологии боравим, толкова повече ние имаме отговорността да сме гъвкави и адаптивни на ежедневна база, да правим трансформации и да проследяваме развитието и импакта им.

Днес и утре, и в бъдеще решенията се и ще се вземат на база на висока информираност за всяка една промяна в развитието на капиталовите пазари, както и на база  взаимодействието на фактори, като икономически обстоятелства, геополитически събития и технологичен напредък.

Днес имаме привилегията да чуем лектори, които са професионалисти със задълбочени познания, аналитично мислене и опит в реална среда.

И накрая искам да завърша с думите на Рей Далио, който казва, че  „Успехът се постига от хора, които дълбоко разбират реалността и знаят как да я използват, за да получат това, което искат.“, сподели пред аудиторията председателят на КФН.

Г-н Атанасов бе и сред официалните гости по време на лекцията на шведския икономист  и футурист – Шел Нордстрьом, който представи своята прогноза за световните финансови тенденции. Консултант в областта на стратегическото управление и глобализацията в мултинационалните корпорации, той за пръв път посещава България по покана на Българската фондова борса и Централния депозитар, чиито изпълнителни директори посрещнаха над 130 представители на финансовата общност в България. Г-н Атанасов сподели визията си от срещата с Шел Нордстрьом, а именно, че „В свят на разрастващи се градове – центрове на бизнеса, в свят на дигитализация и климатични промени, ние имаме за задача да сме динамични, креативни и гъвкави на първо място в моделите си на мислене и действие на лидери, а след това в бизнес стратегиите на организациите, които ръководим. Успехът е причинно-следствена връзка от стила на лидерство и от начините за справяне с предизвикателствата и с новите възможности.“

КФН – домакин на работна среща с европейския регулатор EIOPA

По покана на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) – г-н Бойко Атанасов, на 30 ноември, в сградата на КФН, се проведе работна среща с експерти от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA).

Г-н Патрик Ходжес, директор на дирекция „Надзор“ в EIOPA, разговаря с г-н Атанасов и с г-н Владимир Савов – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. По време на срещата бяха обсъдени принципите, тенденциите и стратегическото партньорство, залегнали в двустранните отношения между двете институции, които имат за цел да насърчат обмена на добри европейски надзорни практики и идеи за по-устойчива регулаторна среда за застрахователния и осигурителен сектор в страната.

Срещата продължи с работна сесия между експертите на EIOPA и представители от управление „Застрахователен надзор“, посветена на методологията за постигане на набелязаните стратегически цели.

Партньорството между КФН и EIOPA е споделен ангажимент за проактивно сътрудничество, което се позовава на взаимосвързаността на финансовата система на Европа и значимостта на общите регулаторни подходи. Чрез бъдещи съвместни инициативи двете организации ще се фокусират върху двупосочния обмен на знания, участия в събития и съвместни проучвания за успешни иновативни стратегии, доказали ефективността си за повишаване на стабилността на двата сектора в полза на потребителите.

„За нас е от изключително значение да стоим стабилно и заедно на моста на партньорството, изграден с EIOPA. В епохата на дигитализацията и технологиите нарастващият надзорен интегритет е от решаващо значение за справяне със сложните предизвикателства, пред които всекидневно е изправена европейската финансова система, включително тази в България. Убеден съм, че Комисията за финансов надзор, като част от голямото и обединено европейско семейство от регулатори, чрез споделяне на най-добри практики и последваща координация, ще допринесе за хармонизирана регулаторна среда“, заяви г-н Атанасов.

Председателят на КФН, г-н Бойко Атанасов – представи селектиран на европейско ниво проект

Г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), представи идейния проект на Комисията за разработване на смарт и десктоп апликация за дигитална финансова грамотност. Предложеният проект с работно заглавие FinLit Adventuresan interactive simulation game се основава на „рамките за финансова компетентност“, разработени от Европейската комисия и ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), които целят да подкрепят допълнително държавите членки на ЕС за справяне с предизвикателствата, породени от дигитализацията във финансовите услуги.

FinLit Adventuresе сред предварително селектираните проекти на европейско ниво наред с други предложения от страните-членки на ЕС. Реализацията на проекта става възможна чрез Инструмента за техническа подкрепа (ИТП) – програма на ЕС, в рамките на която на страните от Съюза се предоставя съобразен с нуждите им технически експертен опит за изготвяне и изпълнение на институционални, административни и стимулиращи растежа и укрепващи устойчивостта структурни реформи.

„В цифровото десетилетие на Европа Комисията за финансов надзор е ключов участник в дигитализацията в небанковия финансов сектор. От съществено значение е по-младото поколение, а и цялата общественост, да разполагат с комплекс от знания и умения, за да се ориентират в управлението на  личните финанси. Подрастващите са в решаващ етап от живота си, когато започват да вземат решения относно парите – от управлението на стипендиите си до планирането на бъдещите си разходи. Но въпреки усилията на образователната система, често се изправят пред финансовите предизвикателства на ежедневието. Симулацията за дигитална финансова грамотност ще предостави уникалната възможност за създаване на безопасно и увлекателно онлайн пространство, където всеки да може да повиши финансовите си компетенции – не само наша стратегическа цел, но и ос за укрепване на икономическото бъдеще на обществото“, заяви г-н Атанасов по време на представяне на проекта пред служителите на КФН.

BoykoAtansov
Бойко Атанасов

Сред приоритетите на Комисията за финансов надзор, съгласно нейната Стратегия за периода 2022–2024г., е осигуряването на ефективна защита на потребителите на небанкови финансови услуги и продукти, повишаване на финансовата грамотност и укрепване на общественото доверие във финансовите пазари. За да отговори на очакванията на обществото и по-специално на нуждите на подрастващите от получаването на базови финансови понятия, Комисията ежегодно участва в Световната седмица на парите, осъществи за 21-ва поредна година образователната инициатива, в партньорство с МОН и фондация „Атанас Буров“ – „Небанковият  финансов сектор в България“, разработи сайта „Твоите финанси“ и реализира дигиталната кампания „#Инвестирай безопасно“. Като продължение на тези инициативи, Комисията разработи настоящия проект, който има за цел да надгради финансовите познания на подрастващите, за да бъдат подготвени за срещата с небанковите финансови продукти и услуги, но от гледна точка на позиционирането им в дигиталния свят и повишаване на уменията им за използване на цифровите технологии.

Цифровата култура в съвременната епоха означава контрол върху финансовото благосъстояние, взимане на информирани решения и пълно възползване от предимствата на дигиталната ера. В синхрон с Националната стратегия за финансова грамотност, както и с визията си за развитие, Комисията за финансов надзор продължава социално отговорната си политика за надграждане на финансовите познания, поведение и отношение на подрастващите.

Зам.-председателят на КФН – Владимир Савов, със специално интервю за Nova News

Заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – г-н Владимир Савов взе участие в предаването „Твоят ден“ по Nova News.

В интервюто той обърна внимание на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, във връзка с измененията във формирането  на застрахователната премия на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предложен за обществено обсъждане.

Savov-novanews

Г-н Савов обясни замисъла и положителните аспекти на новия проект, а именно „Вместо да се стъпи на нарушенията и поведението на водачите, както беше в предходния проект, да се стъпи на щетите, причинени от автомобила и съответното лице в исторически план и тази информация да се използва в ценовата политика на застрахователите. Пазарът ще стане още по-гъвкав, ще има повече възможност за договаряне, ще има повече възможности за избор на застраховател“.

Относно защитата на потребителите, г-н Савов увери, че „Комисията за финансов надзор ще следи за пазарното поведение на застрахователите и ще санкционира нелоялните практики“.

Цялото интервю може да видите тук.