Срокът за заплащане на годишните такси, събирани от Комисията за финансов надзор, за осъществяване на общ финансов надзор, е до 31 януари 2025 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) напомня на всички поднадзорни лица, че крайният срок за заплащане в пълен размер на таксите за осъществяване на общ финансов надзор – обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки за 2025 г., както и на непроменливата част от таксата по Раздел II, т. I, ред 36 от Тарифа за таксите, събирани от КФН – Приложение към чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), е до 31 януари на текущата година.
Размерът на годишните такси за осъществяване на общ финансов надзор е определен в Раздел II на Тарифа за таксите, събирани от КФН– Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН.

Следва да имате предвид, че върху невнесената в установения срок такса се дължи лихва в размер на законната лихва, съгласно Раздел IV, т. X от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН. На основание чл. 27, ал. 5 от ЗКФН, при неплащане на дължимите такси, КФН и нейните органи могат да откажат предоставянето на административна услуга на поднадзорното лице до изпълнение на задължението му за заплащане на таксата, заедно с начислените лихви за забава и разноските по образуваното изпълнително производство.Заплащането на таксите може да бъде извършено по следните начини:

  • в брой – на каса в сградата на КФН;
  • банков превод – по банковата сметка на КФН в БНБ:

IBAN:BG95BNBG96613000141501
BIC:BNBGBGSD;

  • по електронен път, чрез квалифициран електронен подпис – през електронния портал на КФН, достъпен на интернет адрес: https://eis.fsc.bg/ .

За допълнителна информация относно дължимите такси и лихви, преди извършване на плащането, може да се свържете със звено „Събиране на приходи“ на тел. 02/94 04 691 и/или тел. 02/94 04 646.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г. в КФН са получени 19 (деветнадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. През същия период са постъпили 2 (две) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Поради това, към края на 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, е 432 (четиристотин тридесет и две).

През декември 2024 г. в КФН са получени 13 (тринадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. декември 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, достига 2 295 (две хиляди двеста деветдесет и пет).

През декември 2024 г. КФН е изпратила 1 (едно) уведомление относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Анкета относно напредъка в процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор на Република България

Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, предоставя на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.

Линк към анкетата може да намерите тук, с краен срок за попълване 31.01.2025 г.

Събирането на информацията по напредъка в процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор се налага с оглед изпълнението на мерки 7 и 15 от Плана за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България, разработен от Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в еврозоната, съгласно които до 31 март 2025 г. трябва да бъдат изпълнени всички дейности във връзка с подготовката за въвеждане на еврото от инвестиционните посредници, управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, публичните дружества, емитентите на ценни книжа и дружествата със специална инвестиционна цел, застрахователите, презастрахователите, застрахователните и презастрахователните посредници, пенсионноосигурителните дружества, както и от останалите поднадзорни на Комисията за финансов надзор лица, съгласно изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Събирането на информация ще се проведе на два етапа. За целите на проучването анкетата се попълва еднократно от представител на компанията, участваща в проучването. Вторият етап ще се проведе непосредствено преди крайната дата – 31 март 2025 г., за който всички подназорни на КФН лица ще бъдат отново уведомени своевременно.

На вниманието на застрахователните посредници и застрахователите, предлагащи задължителна застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 305, ал. 1 и по чл. 316, ал. 2от Кодекса за застраховането

Комисията за финансов надзор напомня, че съгласно Делегиран Регламент (ЕС) 2024/896 на Комисията от 5 декември 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за изменение на базовите суми в евро за застраховка „Професионална отговорност“ и за финансовия капацитет на застрахователните посредници, презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, считано от 09.10.2024 г., се прилагат промени за минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Професионална отговорност“, предвидени в чл. 305, ал. 1 и по чл. 316, ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), също и за минималния размер на поддържания собствен капитал, предвиден в 306, ал. 1, т. 1 от КЗ, както следва:

–           за задължителна застраховка „Професионална отговорност“, предвидена в чл. 305, ал. 1 и по чл. 316, ал. 2 от КЗ, минималната застрахователна сума е левовата равностойност на 1 564 610 EUR – за всяко застрахователно събитие, и левовата равностойност на 2 315 610 EUR – за всички застрахователни събития за една година;

–           за минималния размер на поддържания собствен капитал, предвиден в 306, ал. 1, т. 1 от КЗ, в размер 4 на сто от общия размер на застрахователните премии по застрахователни и/или презастрахователни договори, сключени с неговото посредничество през предходната финансова година, но не по-малко от левовата равностойност на 23 480 EUR.

Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 2 изречение второ от Допълнителните разпоредби на КЗ застрахователната сума по задължителните застраховки по чл. 305, ал. 1, съответно по чл. 316, ал. 2, е сумата, която е в сила съобразно съответния регламент на Европейската комисия към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е по-висок. Застрахователните договори, сключени за по-ниска застрахователна сума, по силата на закона осигуряват покритието съобразно новите увеличени изисквания и не е необходимо изрично да се изменят и допълват.

Петър Джелепов, член на КФН и изпълняващ правомощията на заместник-председател – официален гост на наградите на БФБ за 2024 г.

На 14 януари се състоя XXIV-та церемония за връчване на наградите на най-добрите представители на инвестиционната общност в България, постигнали отлични резултати през 2024 г.

Събитието, което традиционно се организира от Българската Фондова Борса (БФБ) бе официално открито от г-н Васил Големански – заместник-председател на Съвета на директорите на БФБ и започна с презентацията „Информационни войни и финанси“, представена от г-жа Жюстин Томс – комуникационен експерт с дългогодишен опит. Приветствие към аудиторията поднесе г-н Мартин Дановски – замeстник- министър на финансите,  а доц. д-р Маню Моравенов – изпълнителен директор на БФБ направи кратък обзор на преходната година за динамиката на капиталовите пазари и очерта приоритетите за следващата инвестиционна година.

Г-н Петър Джелепов – член на КФН и изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията за финансов надзор (КФН) също поздрави професионалната общност: „Винаги в началото на годината си правим равносметка за отминалата, но си и поставяме цели за настоящата. 2024 г. беше динамична, с подем на иновациите, с превес на прилагането на устойчиви бизнес стратегии и осъзнаване важността за намаляване на въглеродния отпечатък за всяка една компания, която се стреми успешно да се позиционира на капиталовите пазари.

През 2025-та ще трябва зорко да следим глобалните финтех тенденции, отражението им върху небанковия финансов сектор, особено що се отнася до защитата на потребителите и минимизиране на риска да попадат на фалшиви новини – нещо, което тази вечер е в обсега на събитието и е много важно да бъде популяризирано в обществото. Уверявам Ви, че Комисията за финансов надзор ще продължи на бъде партньор и да оказва подкрепа на участниците на пазари в тези процеси, още повече, че осезаемо ще се усети прилагането на европейските регулации за оперативна устойчивост. Да, предизвикателство ще е за всички нас, но ще положим максимални усилия да запазим постигнатото, да го надградим, за да има стабилност на капиталовия пазар в условията на технологичен напредък“.

Той връчи наградите в категориите „Инвестиционен посредник с най-голям брой сделки през 2024 г.“, където първото място бе отредено на ИП „Карол“ АД и в категория „Най-ликвиден емитент на сегмент Standard на основния пазар през 2024 г.“, с първо място за „Доверие Обединен Холдинг“ АД.

Останалите компании, допринесли за развитието на капиталовия пазар в България, бяха отличени с призовите места в категориите: „Инвестиционен посредник с най-голям оборот 2024 г.“ – ИП “Евро-Финанс” АД; „Инвестиционен посредник с най-висок оборот на пазар beam през 2024  г. – ИП “Евро-Финанс” АД; „Инвестиционен посредник с най-голям брой сделки на пазар beam през 2024 г.“ и За инвестиционен посредник с най-висок оборот и най-голям брой сделки на пазар MTF BSE INTERNATIONAL през 2024 г. – ИП „Карол“ АД; Инвестиционен посредник с най-висока активност при работата с емитенти през 2024 г. – Sofia International Secutities; Най-ликвиден емитент на сегмент Premium на основния пазар през 2024 г. – Шелли Груп АД; Успешен преход от пазара за растеж на МСП beam на основния пазар на БФБ през 2024 година – Смарт органик; Емитент, набрал най-голям капитал на основния пазар на БФБ през 2024 г. – Уайзър технолоджи АД; Емитент, включен в основния индекс SOFIX, с най-голям ръст в цената през 2024 година – Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ.

Наградата за журналист с най-голям принос за популяризирането на капиталовия пазар за изминалата година получи Иван Нончев – водещ в Дарик Радио.

Повече за церемонията и наградените може да прочетете тук.

Комисията за финансов надзор създаде ИКТ звено за контакт

Във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2554 относно оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA), Комисията за финансов надзор (КФН) създаде ИКТ звено за контакт. То ще изпълнява следните основни задачи:

  • Приемане и обработка на сигнали за инциденти, свързани с изискванията по чл.19 и чл.22 от Регламент (ЕС) 2022/2554;
  • Своевременно докладване на получените сигнали и предприемане на съответните действия.

Допълнителна информация може да намерите тук.

Контактите с ИКТ звеното:

  • Имейл: ict_contact_point@fsc.bg и
  • Телефон: 0882 88 94 92, са публикувани на началната страница на сайта на КФН и в секция контакти.

Приета е Директива (ЕС) 2025/1 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2024 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на застрахователни и презастрахователни предприятия

Европейският парламент и Съветът на Европа прие окончателно Директива, която създава рамка за възстановяване и преструктуриране на застрахователни и презастрахователни предприятия. Нормативният акт е публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз на 08.01.2025 г. и влиза в сила на 29.01.2025 г. с изключение на членове от 92 до 95, които се прилагат от 30 януари 2027 г. и с които се правят промени в Регламент (ЕС) № 1094/2010; Регламент (ЕС) № 648/2012; Регламент (EС) № 806/2014 и Регламент (ЕС) 2017/1129.

Държавите членки следват да създадат разпоредби, които да транспонират Директивата в националните си законодателства не по-късно от 29 януари 2027 г. и да започнат приложението им от 30 януари 2027 г.

Целта на настоящата директива е да създаде гаранции за стабилното функциониране на вътрешния пазар и за укрепването на финансовата система в ЕС с оглед на пазарните и икономическите промени.

Кратък информационен материал за общите аспекти на Директивата е достъпен тук, както и в Поднадзорни лица/ Преструктурирне/ Преструктурирне на пре/застрахователи/ Информационни материали.

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви януари 2025 г. до 31-ти март 2025 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“.

Годишни справки и отчети на застрахователните брокери

Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на годишни справки и отчети от застрахователните брокери към 31.12.2024 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.

Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителният актуализиран формат (версия 31.12.2024 г.), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес:

www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователна дейност”.

Задължението за подаване на информацията да се изпълнява само по електронен път чрез Единна информационна система (ЕИС) на КФН, на адрес https://eis.fsc.bg/ (https://eis.fsc.bg/services/938/).

ВАЖНО:

Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:

  • Базовият файл, съдържащ пакет от справки съгласно Приложения 2.1-2.8 и 3.1-3.4 с основна информация с Версия 31.12.2024 г. (клетка AZ от Sheet Pril. 2.1.) трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
  • Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
  • Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
  • Реализираният брой договори чрез онлайн продажби, начислен премиен приход от онлайн продажби и начисленият приход от комисионни от онлайн продажби се отчитат данните отнасящи се до реализирани чрез интернет сайт и/ли мобилно приложение продажби;
  • Относно Приложение № 2.4, Приложение № 2.8, Приложение № 3.2 и Приложение 3.4 от базовия файл с основна информация, съдържащи се в пакета от справките, в раздел Забележка следва да се посочи държавата, в която е регистрирано седалището на застрахователя/презастрахователя, както и територията, на която е разположен риска по сключения застрахователен/ презастрахователен договор;
  • В Кодекса за застраховането е предвидено задължение за застрахователните брокери да подават информация относно проведеното продължаващо професионално обучение и развитие на лицата по чл. 303, ал. 2 и 3 и чл. 304, ал. 1 от КЗ в рамките на годината. Отчетността се представя на комисията ежегодно в срок до 31 януари на следващата година. За целта следва да се попълни Приложение № 3 във формат .xls, по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки;
  • Приложение № 1 се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
  • Файловете със справки и отчети се качват в портала без да са подписани с електронен подпис, като при завършване на процеса по даването системата изисква подписване през уеб страницата (последна стъпка при подаването).

Петър Джелепов, член на КФН и изпълняващ правомощията на заместник-председател, пред Банкеръ Speciаl

В Комисията за финансов надзор работят силни екипи от личности и професионалисти

Г-н Петър Джелепов има икономическо образование по „Счетоводство и контрол“, а магистърската му степен е „Бизнес администрация“ от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Професионалният му опит е над 15 години в областта на финансите, като е оглавявал ключови ресори в банковата система на страната. Кариерата на г-н Джелепов стартира през 2005 г. в областта на картовата дейност и контрола на транзакциите с банкови карти, в услуга на индивидуалните потребители в International Asset Bank. Впоследствие експертизата му се обогатява в сектор „Частно банкиране“ в Райфайзен банк. Участва също и в разработването на продукти и услуги за бизнес клиенти като регионален мениджър „Малки предприятия“ в Сибанк ЕАД. Петър Джелепов оглавява дейността на Обединена българска банка като регионален мениджър, след което през 2018 г. е член на управителния съвет и изпълнителен директор на „Общинска банка“ АД. На 23 юли 2020 г. Петър Джелепов е избран от Народното събрание на Република България за член на КФН, подпомагащ политиката по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, а от 23 май 2024 г. изпълнява правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.

Господин Джелепов, през годините сте заемали висши ръководни позиции в редица от водещите банки в България, защо решихте да продължите професионалния си път в Комисията за финансов надзор?

В банковия сектор натрупах сериозен опит в управлението на хора и процеси, в продажбите и в контрола на качество на услугите, в познанията си за продуктите във финансовия сектор. Ето защо, когато пред мен застана възможността да се присъединя към екипа на КФН, бях напълно сигурен в решението си да продължа да се развивам в сферата на регулациите, да предам опита си на екипа на регулатора и да допринеса за развитието на България в сектора на държавната администрация.

Кои са най-трудните и най-вълнуващите предизвикателства, с които сте се сблъсквал в досегашната си богата професионална кариера?

В по-голямата си част кариерата ми е съпътствана от доста значими кризи, които са били предизвикателство за мен и институциите, в които съм работил. 2008 г. започна световната финансова криза, 2011 г. финансовата криза в Гърция. И двете  имаха негативно отражение върху банковия сектор и конкретно върху работата ми, но се справихме. Определено излязохме по-силни и по-подготвени за следващи предизвикателства. В момента в България, сме в  политическа криза, която се отразява върху пазарите, които Комисията за финансов надзор регулира. Ето защо всекидневно с колегите от лидерския екип и от Комисията като цяло имаме като най-важна цел пред нас – да поддържаме стабилен небанковия финансов сектор в България. Към днешна дата резултатите са повече от положителни – стабилност, устойчиво развитие и внедряване на високи технологии с възможност за предоставяне на инвестиционните, застрахователните и пенсионните продукти по още по-сигурен и динамичен начин на потребителите.

Какви лидерски качества са необходими, за да бъдеш мениджър в ръководния екип на в толкова важен за икономическата и финансовата ни система орган като КФН?

В Комисията за финансов надзор имаме ясно структуриран ръководен екип от лидери, който ръководи лидери в отделните дирекции и звена. Колегите ми имат абсолютна прецизност към детайла на закона и нормативната база на България и на Европейския съюз, изключително отношение при поставянето на потребителите и техните интереси на първо място и сериозна осъзнатост, че ръководенето на хора е най-важният аспект в работата ни. В ролята на мениджъри на организацията, на процесите на пазара и на задачите, които имаме, виждам в лидерите в КФН личностите, които дават посоката от ясно целеполагане до фокус към резултатите, от планове за развитие до грижа към хората, от стратегическо мислене до поемане на лична и екипна отговорност. И тук не визирам само ситуациите, в които Комисията е водещ орган, визирам всяка комплексна ситуация, в която Комисията е отговорна страна в процеса. Ние сме от лидери, през медиатори, до задаващите провокиращи въпроси с цел промяна и оптимизация на законова рамка, на статукво, на регламенти.

Petar Jelepov-2

“Всекидневно с колегите си от лидерския екип и от комисията се стремим да поддържаме стабилен небанковия финансов сектор. резултатите са изцяло положителни – стабилност, устойчиво развитие и внедряване на високи технологии”

Какъв е подходът Ви към управлението на хората и процесите в КФН?

В управлението на процеси има три важни аспекта за мен: първо оптимизация на всяка стъпка от процесите в даден момент от време, защото ние живеем в най-силната динамика, която пазарите и бизнесът познава. Второ – намаляване на административна тежест върху поднадзорните лица. И трето – всеки процес изцяло или частично се изпълнява от хора, така че да провокирам професионалното и личностно развитие на служителите е част от моя подход.

От края на май 2024 изпълнявате длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Какво успяхте да промените и подобрите в работата на това звено в КФН за този период и какво планирате да направите през идващата година?

Да, имате точна информация. Правилната формулировка е „Изпълнявам правомощията“.  Мога да кажа, че  в управление „Надзор на инвестиционната дейност“, има много добра култура на организация на работата. Работя с изключително професионално подготвени служители и силен екип от личности. Тук е моментът да кажа, че процесите и политиките в управление „Надзор на инвестиционната дейност“ бяха оптимизирани от сегашния председател на КФН, г-н Бойко Атанасов докато той управляваше звеното в периода 2017-2019 г. Днес, стартирайки с тази висока база на професионализъм, доверие и резултатна ориентираност, слагаме акцент за следващата година основен за звеното приоритет – надграждане на програмата ни за защита и информираност на потребителите относно инвестициите в нелицензирани дружества и платформи, където се крият все по-големи рискове от измами и злоупотреби.  

 

“колегите ми работят с абсолютна прецизност към детайлите на закона и на нормативната база на българия и европейския съюз. потребителите с техните интереси са на първо място, а ръководенето на хора е най-важният аспект в работата ни”

Като експерт по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, бихте ли споделили какво е състоянието на финансовите пазари в България на прага на новата 2025 година? Стабилна ли е финансовата ни система?

Относно инвестиционните фондове, независимо от нестабилните в световен мащаб пазарни условия, в резултат на които капиталовите пазари отчитат значителна пазарна волатилност, през  последните години се наблюдава ръст на инвестициите във взаимни фондове, респ. увеличение на техните активите, което всъщност е индикация за това, че този сегмент на българския капиталов пазар продължава да се развива, което е и основната ни цел.

За да бъда по-конкретен, през 2023 г. активите под управление от страна на българските управляващи дружества нарастват в абсолютно изражение със 737.6 млн. лв. и към края на годината достига 3.9 млрд. лв., което е ръст от 23.3% на годишна база, като от тях 1 млрд. лв. са управляваните активи на клиенти по доверително управление на портфейли, а 2.9 млрд. лв. са управлявани активи на инвестиционните фондове. Стабилното представяне на фондовете продължава и през първо полугодие на 2024 г..

Положителна тенденция се наблюдава и по отношение на основният индекс (SOFIX) на българския капиталов пазар, който от началото на годината до 30.09.2024 г. бележи ръст от 12,18%. В края на деветмесечието на „Българска фондова борса“ АД (БФБ) се търгуват четири компании, чиято капитализация е над 1 млрд. лв. Към края на трето тримесечие на 2024 г. се наблюдава ръст с 22% в оборота на БФБ спрямо същия период на предходната година. Положителна тенденция се наблюдава и по отношения на броя сключени сделки, където повишението за същия период е 18,5%.

Макроикономическата среда, при която традиционната форма на спестяване от домакинствата (банков депозит) носи ниска доходност, създава условия, при които инвестиционните посредници могат да привлекат свеж инвестиционен ресурс. Това се отразява положително и на отчитаните в съвкупност показатели на инвестиционните посредници, които през второто тримесечие на 2024 г. на годишна база отчитат ръст на общите приходи от дейността, повишение на собствения си капитал от 6% и увеличение на клиентските активи под формата на финансови инструменти с над 10%. Описаните положителни тенденции в търговията на БФБ, съчетани с предпоставките за привличане на допълнителни средства, предлагат добра среда за устойчивост на капиталовия пазар, както и наличие на буфери за бързо адаптиране на инвестиционните посредници към събитията на пазара, включително и за при възникване на положителни инвестиционни възможности.

“КФН е ангажирана да създаде регулаторни рамки за насърчаване на иновациите”

Каква е позицията на КФН относно навлизането на все повече иновации в застрахователния, инвестиционния и пенсионноосигурителния сектор в България?

Комисията за финансов надзор е ангажирана да създаде подходящи регулаторни рамки, които насърчават иновациите и модернизират финансовия сектор, като същевременно защитават интересите на потребителите и осигуряват стабилност. Ние приветстваме навлизането на нови технологии в застрахователния, инвестиционния и пенсионноосигурителния сектор, които предоставят по-ефективни и персонализирани услуги за потребителите. В същото време, разбираме, че иновациите в тези сектори крият и нови рискове, като киберсигурност, защита на данните и възможности за измами. КФН работи активно за въвеждането на регулаторни механизми и рамки, които позволяват безопасно и ефективно интегриране на иновациите, като същевременно засилват надзора и контрола върху възможните рискове.

От 2019 г. активно извършваме мониторинг на средата и сме активен участник във финтех сектора, който неимоверно навлиза в ежедневието ни.

Съвсем наскоро приключихме работа по Новата стратегия за наблюдение на финтех сектора за следващия период 2025-2027 г. В Стратегията се излага визията и приоритетите на Комисията за финансов надзор за напредък и регулиране на финансовите иновациите в небанковия финансов сектор, като подчертава трансформиращата им роля с акцент върху насърчаването им, защитата на потребителите и осигуряването на финансова стабилност.

Какви са актуалните световни тенденции в развитието на финансовите пазари и каква според Вас ще бъде ролята на технологиите и AI за бъдещето на тази сфера?

На глобално ниво, технологиите и изкуственият интелект се разглеждат като двигатели на трансформация в сектора на финансовите услуги. Тенденциите включват все по-широкото използване на дигитализацията за автоматизация на процеси, подобряване на клиентското изживяване и оптимизация на управлението на риска. В застраховането и инвестициите се наблюдава нарастващ интерес към InsurTech и Робо адвайзъри, които използват AI и машинно обучение за персонализиране на услугите и анализ на данни в реално време.

“КФН работи активно за въвеждането на регулаторни механизми и рамки, позволяващи безопасно и ефективно интергиране на иновациите, а същевременно засилва надзора и контрола върху възможните рискове”
Petar Jelepov-1
Г-н Петър Джелепов връчва сертификатите на успешно издържалите изпитите за инвестиционни консултанти и брокери на ценни книжа

Как релаксирате от напрегнатото професионално ежедневие, спортувате ли, имате ли хобита? Кои са любимите Ви дестинации за приятна ваканция или уикенд пътуване?

Опитвам се във всеки възможен момент да изляза извън забързаната атмосфера на големия град. Предпочитам природата и най-вече Рила планина. Обичам да карам ски и да играя футбол, но след няколко контузии приключих с активния спорт. Активен ловец съм и съчетавам удоволствието от лова с дейността ми като Председател на Ловно-рибарско сдружение гр. Самоков. Старая да допринеса за развитието на сдружението и опазването природата и дивеча в регион.  

Извън  спорта се занимавам и с обществена дейност – член съм на настоятелството на СА „Димитър А. Ценов“ Свищов.

Обичам да пътувам и да посещавам нови дестинации.

Как ще прекарате Коледните и Новогодишните празници? Какво бихте пожелали за себе си и за всички българи за идващата 2025 г.?

Имам голямо и сплотено семейство. Всички обичаме да бъдем заедно, като в дома ни се спазват и почитат традициите. Родителите и децата ни са в основата на организацията на празниците -Бъдни вечер и Коледа. Момчетата ходят Коледари, а момичетата организират празничната трапезата. Новогодишните празници споделяме с приятели в приятна атмосфера.

С настъпването на идните празници пожелавам най-вече здраве и мир. Дано идната година донесе на всички българи стабилност, предсказуемост, както и икономическо развитие на държавата, което да усетим в ежедневието си.