Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) г-н Васил Големански участва в кръгла маса на тема „От регулация към реалност: Прилагането на MiCA в България – експертни мнения и регулаторен поглед“, организирана от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Събитието беше част от магистърската програма „Криптоикономика и блокчейн“ на катедра „Икономикс“.
Форумът беше открит от ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и от председателя на КФН. В своето изказване г-н Големански подчерта, че MiCA е ключов регламент, който предоставя правна яснота и стабилност за сектора на криптоактивите, като заяви:
„MiCA не е просто нормативен акт – той е сигнал, че Европа възприема криптоактивите не като заплаха, а като неотменна част от цифровата икономика на бъдещето.“
Особен акцент в изказването на председателя на КФН беше поставен върху необходимостта от ефективно партньорство между регулаторите и бизнеса, като г-н Големански подчерта:
„Комисията за финансов надзор работи активно с пазарните участници, за да осигури плавен преход към новите регулаторни изисквания, като същевременно насърчава иновациите и конкуренцията. Смятам, че ключът към успешното прилагане на MiCA е проактивната комуникация с индустрията и навременната експертна помощ. Убеден съм, че с този подход можем не само да осигурим успешното изпълнение на регламента, но и да направим България пример за добро регулаторно управление в региона, като я превърнем в новия център на иновациите в европейската криптоикономика.“
По време на събитието се проведе експертна дискусия, модерирана от
Гл.ас. д-р Петкан Илиев от катедра „Икономикс“, в която участваха водещи специалисти в сферата на криптоикономиката и лектори от новата магистърска програма на УНСС, сред които Вяра Савова – старши ръководител „Политики“ в европейската организация The European Crypto Initiative (EUCI), Десислава Спасова, Марина Мучакова и Николай Хаджийски – основатели на „Крипто академия“ и преподаватели в магистърската програма „Криптоикономика и блокчейн“.
Председателят на КФН отбеляза, че за успешното прилагане на MiCA е необходим силен институционален, технически и експертен капацитет, както и ефективна координация между различни органи, включително тези, които досега не са работили пряко с криптоиндустрията. Той добави:
„Силно вярвам, че активният диалог със заинтересованите лица е в основата на балансираното развитие на иновациите и доверието на финансовите пазари.“
Комисията за финансов надзор продължава да работи целенасочено за навременното прилагане на европейските цифрови политики, осигурявайки висока степен на прозрачност, защита на потребителите и създаване на условия за развитие на конкурентоспособна и иновативна среда. С този подход България ще се утвърди като привлекателен хъб за иновационния бизнес – място, където технологиите и регулациите вървят ръка за ръка, а институциите са партньори в дигиталното и финансово развитие.
