На 7 юли Националната комисия по корпоративно управление (НККУ), съвместно с Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ) и Асоциацията на индустриалния капитал в България, проведе международната конференция „Корпоративно управление и декарбонизация“. Събитието, посветено на устойчивите инвестиции, регулациите в сферата, новите ангажименти и предизвикателства пред корпоративните бордове, ESG оценката на компаниите и капиталовите пазари, бе официално открито от министъра на енергетиката на Република България – г-н Румен Радев и от г-жа Даниела Пеева – председател на НККУ.

Лектори и панелисти в конференцията бяха 17 представители на различни международни организации и компании, на регулаторните органи в България и Европа, сред които и Комисията за финансов надзор (КФН). Основните насоки бяха поставени от г-жа Фианна Джордан – водещ експерт в „Организация за икономическо сътрудничество и развитие“ (ОИСР), която представи актуализираните принципи на ОИСР за корпоративно управление.

В панелната дискусия „Спазвай правилата и се конкурирай успешно“, с акцент върху ролята на регулаторната рамка за устойчивост, участие взеха д-р Неда Мужо – Началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ в КФН, Флорънс Биндел – генерален секретар на EuropeanIssuers и Евгения Кючукова-Троанска – представител на Европейската консултативна група за финансово отчитане (EFRAG).

Д-р Мужо коментира регулациите на европейско и национално ниво, как компаниите могат да подобрят своите корпоративни структури и бордове, за да могат едновременно да отговарят на изискванията за устойчивост, но и да използват тези изисквания като конкурентно предимство: „От около 5 години, в Европейския съюз (ЕС) се налагат политиките на устойчивият начин на правене на бизнес. Тези политики се въвеждат посредством въвеждането на регулации и всяка голяма компания, която не адаптира бизнес моделите си, съгласно новите стандарти за екологично и социално въздействие и добро корпоративно управление, ще бъде подложена на санкции. Постепенно се въвеждат т.нар. ESG стандарти, като от началото на 2024 г. приблизително 50 000 компании в ЕС ще трябва да докладват доколко покриват определени ESG изисквания. Всяка страна, включително България ще определи национални компетентни органи, които ще следят за навременното подаване на изискуемите доклади за точността на данните, които са оповестени в тях“.

До настоящия момент в България се прилага Директивата за оповестяването на нефинансова информация (NFRD – Non Financial Reporting Directive), като изискванията й са транспонирани в българския „Закон за счетоводството“. Големите предприятия от обществен интерес и които към края на всяка отчетна година надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, задължително трябва да включват в доклада за дейността си, или като отделен документ нефинансова декларация, в която се оповестява информацията, изисквана от NFRD. Това се отнася и за всеки емитент на ценни книжа, а КФН е компетентният орган, който следи за спазването на тези оповестявания, по отношение на всички листнати на борсата компании в България.

По време на панела стана ясно, че ESG докладите ще бъдат част от годишните финансови отчети на компаниите, които ще бъдат проверявани, одитирани и заверявани от лицензирани одитори.

Бе обсъдено още, че до края на 2023 г. се очаква ЕС да уточни кои ще са институциите, които ще следят за подаването на ESG доклади и за коректността на данните в тях, като е много вероятно по отношение на листнатите компании, това да бъдат националните компетентни органи, включително Комисията за финансов надзор.

Конференцията допринесе за обмен на знания и мнения на специалисти от различни държави и сектори на икономиката. По безспорен начин бе доказана ролята и възможността, чрез ориентирано към устойчивост корпоративно управление, да бъдат решавани въпросите с прехода към въглеродно неутрална икономика на отделните компании. Комисията за финансов надзор ще очаква всички те да следват европейските ESG регламенти и да изготвят отчетите си в съответствие с изискванията и най-добрата европейска практика.

Запис на събитието може да гледате на линк:  https://www.youtube.com/watch?v=-t61Ad-odBM

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви юли 2023 г. до 30-ти септември 2023 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“.

На 22.06.2023 г. Комисията за финансов надзор и САД „Финансово разузнаване“ – ДАНС проведоха обучение на теми, свързани с прилагането на мерките за противодействия на изпирането на пари и финансирането на тероризма, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, организирано от Асоциацията на застрахователните брокери в България, което бе насочено към членовете й. На събитието присъстваха 30 представители на членове на Асоциацията на застрахователните брокери в България.

По време на срещата се разгледаха следните теми:

• актуализация на Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма на Република България, приета през 2023 г.;
• мерки за комплексна проверка.

Проведеното обучение има за цел да задълбочи разбирането от страна представителите на застрахователни посредници които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за застраховането (КЗ), когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към КЗ на значението, което има спазването на изискванията на превантивното законодателство, и основната им роля за запазването на стабилността на финансовия сектор и в подпомагането на компетентните държавни органи при предотвратяването и разкриването на действия по изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

В периода от 01.04.2023 до 31.05.2023 г. в Комисия за финансов надзор (КФН) са получени 31 (тридесет и едно) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват трансгранична дейност на територията на Република България, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

През отчетния период в КФН е получено 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователно дружество със седалище на територията на държави членки на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги и 3 (три) уведомления относно намерението на застрахователни дружества със седалище на територията на държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В края на м. май 2023 г. броят на застрахователните дружества със седалища в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, се променя на 421 (четиристотин двадесет и едно) дружества.

За същия период в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 13 (тринадесет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да започнат да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 4 (четири) уведомления относно преустановяване извършването на трансгранична дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България.  В резултат на това, към края на м. май 2023 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България нараства до 2 132 (две хиляди сто тридесет и две).

В същия период КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местни застрахователи да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, е 19 (деветнадесет).

В този период КФН е изпратила 3 (три) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на  64  (шестдесет и четири).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Комисията за финансов надзор напомня на управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, за следните обстоятелства:

1. На 30.06.2023 г. изтича срокът за привеждане на интернет страниците на УД и ЛУАИФ в съответствие с изискванията на Делегиран Регламент (ЕС) 2022/1288.
2. На 10.07.2023 г. изтича срокът за представяне на тримесечните отчети на УД и лицензирани ЛУАИФ за второ тримесечие на 2023 г.
3. До 10.07.2023 г. е срокът за докладване на информация по чл. 236 от ЗДКИСДПКИ във връзка с чл. 110 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 за второ тримесечие на 2023 г.
4. На 10.07.2023 г. изтича срокът за представяне на списък на лицата, които притежават пряко или непряко квалифицирано дялово участие в УД и лицензирани ЛУАИФ, както и данни за притежаваните от тях гласове в общото събрание на УД, съответно ЛУАИФ, към 30.06.2023 г.
5. До 31.07.2023 г. е срокът за докладване на информация по чл. 215, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ във връзка с чл. 110 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 за първо шестмесечие на 2023 г.

На 31.07.2023 г. изтича срокът за представяне на шестмесечни финансови отчети за първо шестмесечие на 2023 г. на КИС и НИФ.

За втора поредна година Комисията за финансов надзор проведе инициативата си „Супер силата на младия инвеститор“, която се явява естествено продължение на проведения миналата година пилотен проект под същия надслов в три гимназии в гр. София, а именно Национална търговско-банкова гимназия, Национална финансово-стопанска гимназия и Национална природо-математическа гимназия.  

През 2023 г. образователният проект на КФН бе координиран с Министерството на образованието и наука, което даде ход на по-мащабна инициатива. Така на 06.06.2023 г. се проведе онлайн семинар“, насочен към  ученици от гимназиалните класове на профилирани икономически учебни заведения в цялата страна, в който взеха участие над 20 специализирани училища. В изпълнение на Стратегията за наблюдение на финансовите иновации и Националната стратегия за финансова грамотност КФН организира семинара с основна цел изграждане на знания и умения за разумно използване на небанкови финансово иновативни продукти и услуги и повишаване информираността относно рисковите и ползите от тяхното потребяване сред подрастващото младо поколение.

Дигиталната кампания на Комисия за финансов надзор „#Инвестирай безопасно“ бе основната тема в специалния епизод „Как да инвестирате безопасно онлайн?“ на предаването „Натисни F1“ по БНТ 2.

„#Инвестирай безопасно“ е кампания, която продължава да надгражда вече предприетите до сега мерки от предупреждения за измамни схеми от нелицензирани инвестиционни посредници, като прави стъпка напред и чрез онлайн пространството да даде основни насоки как потребителите да различават законните от недобросъвестните посредници.

В предаването, д-р Неда Мужо, началник – отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ разказа подробно за различните видове измамни инвестиционни схеми и начините, по които бихме могли да се предпазим от тях.

„Най – честата инвестиционна измама е „Схемата на Понци“, която в крайна сметка, в един момент се стига до там, че набраните средства в схемата са много по-малко, от това което се дължи на тези лица и неминуемо, чисто математически, няма как да стигнат парите, за да бъде изплатена доходността и парите на всички хора, които са инвестирали в нея.“, каза г-жа Мужо.

Анка Костова, директор „Връзки с обществеността и протокол“ обърна внимание на правилните стъпки, през които следва да преминем, за да инвестираме безопасно и как КФН спомага тази дейност.

„Комисията за финансов надзор е надзорен орган, който регулира три от пазарите в небанковия финансов сектор, а именно застрахователния, инвестиционния и пазара на допълнителното пенсионно осигуряване. КФН освен регулатор е и балансьор. Комисията създава благоприятна среда, така че всеки един от секторите да може да се развива, а и в същото време съблюдава за стабилността на всеки един от тези пазари, с цел потребителите да бъдат защитени.“, каза г-жа Костова.

Тя представи и мобилното приложение на КФН – “FSC Mobile”, което предоставя възможността на потребителите да проверят дали едно дружество има издаден лиценз от КФН –  чрез въвеждане на ЕИК или наименование.

Повече за Кампанията #Инвестирайбезопасно:

https://lnkd.in/eAH__WiC

https://lnkd.in/djna5cCq (английска версия)

https://lnkd.in/de5qys87

Мобилното приложение  може да бъде изтеглено напълно безплатно:

За IoS – https://apps.apple.com/bg/app/fsc-mobile/id1639117002

За Android – https://play.google.com/store/apps/details?id=com.scalefocus.fsc

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2023 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През първото тримесечие на 2023 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 122 772 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 97 482 осигурени лица от подалите заявления през първото тримесечие на 2023 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 411 747 669 лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2023 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност / Статистика / Статистика и анализи / 2023.

КФН изготвя проучване за оценка удовлетвореността от предоставяните от поднадзорни лица инвестиционни, застрахователни и пенсионноосигурителни услуги и/или продукти. Целта на анкетата е установяване на причините за неудовлетвореност на ползвателите на небанкови финансови услуги, необходимостта от регулаторни промени, повишаване качеството на предоставяните продукти/услуги и оценка на преживяването на потребителите.

За да участвате в проучването, моля да попълните формуляра чрез следния линк: https://forms.gle/9dUXh5zomS2jUjrr5