На 16.12.2022 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и т. 24 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 127, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 1 и ал. 2, чл. 527 от Кодекса за застраховането (КЗ), издаде общ административен акт – Заповед  № 988 от 16.12.2022 г.  за определяне на характера, обхвата и формата на информацията, необходима за целите на застрахователния надзор. С посочената заповед се утвърждават структурата, формата и съдържанието на годишните, тримесечните и месечните справки и приложения на застрахователите и презастрахователите по чл. 126, ал. 1 от КЗ, различни от образците за количествено отчитане на индивидуални предприятия и на групи по Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 на Комисията от 2 декември 2015 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на образците за предоставяне на информация на надзорните органи съгласно Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 347/1 от 31.12.2015 г.), както и годишните и тримесечните справки за отчетността на Гаранционния фонд и други изисквания към отчетността на основание чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 и чл. 527 от КЗ.

В “Годишния доклад на Българската Финтех Асоциация“ (БФА) за 2022 г., посветен на най-значимите финтех постижения, предизвикателства и възможности, българският Fintech Mapping’2022, напредъка във финтех образованието, най-новите финтех регулации в България и ЕС,  г-жа Мария Филипова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, взе участие с изказване за внедряването на финансовите иновации в небанковия финансов сектор.

Една от първите стъпки в тази посока е създаденият от КФН Innovation Hub. Чрез него се осигурява единна контактна точка за предоставяне на предложения, но и идентифициране на спънки, които са от значение за сектора и които, чрез улеснена комуникация и обмен на данни между заинтересованите лица и регулатора, съкращават времето за отговор по постъпили запитвания.

„Убедени сме, че активният диалог с всички заинтересовани лица е в основата на постигането на баланс между ползите от навлизането на финансовите иновации, които намират приложение при предлагането на продукти и услуги в небанковия финансов сектор и осигуряването на стабилност и доверие на финансовите пазари и защита на правата на инвеститорите. За целта, в Комисията за финансов надзор е създаден и работещ екип за наблюдение на финансовите иновации в небанковия финансов сектор. Дейността му е насочена към активно проследяване  на ползите и контрол на рисковете, произтичащи от интегрирането на финансовите иновации, както и насърчаване на диалога между регулатора и бизнеса. От първостепенна важност в тази връзка са и регулярните проучвания и анализи, които КФН извършва, за да се установи нивото на използваните иновации. Важно е да отбележим, че подобен тип проучвания залагат в себе си специално разработена методология за ефективното извличане на информация, като резултатите от проучванията служат за планиране на последващите и целенасочени действия“, отбеляза г-жа Филипова.

Комисията за финансов надзор заявява своята готовност за продължаване на успешното сътрудничество с бизнеса, в синхрон със Стратегията за мониторинг на финансовите иновации за периода 2021-2024 г., в която са очертани планираните в дългосрочен план ангажименти. Регулаторът ще продължи и активно да работи в посока за развитие на финансовите иновации, чрез наблюдение на развитието на финансовите технологии, оценка на възможните рискове за пазара и за потребителите, и иницииране на действия и мерки за минимизирането им.

Новите технологии променят небанковия финансов сектор и начините за достъп на потребителите и дружествата до услуги. Създават възможности за решения, които осигуряват по-добър достъп до финансиране и подобряват финансовото приобщаване на гражданите в рамките на цифровото общество. Финансовите технологии поддържат оперативната ефективност и допълнително повишават конкурентоспособността на икономиката на държавите, в които те се използват и допринасят за задълбочаване и разширяване на капиталовите пазари в Европейския съюз.

Изказването на г-жа Филипова относно финансовите иновации, като път за развитие на небанковия финансов сектор, може да прочетете тук.

За да представи доклада, БФА организира конференция на тема „България на европейската финтех карта – 2022“. На 15 декември хибридното събитие събра на едно място водещи експерти от света на финтех и представи констатациите, посветени на регламентите, финтех образованието и иновациите. Сред панелистите, от Софийския университет, ВУЗФ, Европейската Комисия и др., бе и г-н Владислав Матев – главен експерт в отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ на Комисията за финансов надзор, който представи финтех регулациите в небанковия финансов сектор.

Той отбеляза, че дейността на Комисията за финансов надзор е в пълен синхрон с развитието на финансовите технологии, като в резултат на тяхното използване се очаква не само разрастване на дейността на отделните участници на капиталовия пазар, но и трансформацията на капиталовия пазар като цяло.

Г-н Матев очерта ключовите теми във финтех сектора като приемането на нови общоевропейски нормативни актове, включително и такива с пряко действие във всички държави членки, които целят ускореното разрастване на единния европейски капиталов пазар.

Той обърна внимание и на стратегическите цели, заложени пред новия бизнес модел: улесняване на достъпа до капиталовите пазари на нововъзникващи и малки и средни предприятия; повишаване на финансовата грамотност на обществото; защита на интересите на инвеститорите и потребителите  на финансови услуги и поддържане на стабилността на капиталовия пазар.

Г-н Матев завърши участието си с думите: „Убеден съм, че с все по-широкото приложение на финансовите иновации, българският капиталов пазар ще повиши своята привлекателност както за местни, така и за чужди инвеститори.“

Целият доклад за 2022 г. на Българската ФинТех асоциация е публикуван тук.

Комисията за финансов надзор открива производство по издаване на общ административен акт – Решение за определяне размера на минимални проценти, съгласно чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53), както и периода за тяхното прилагане. Проекта на акта може да намерите на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”.

Представените справки и отчети на застрахователите и презастрахователите по общо застраховане и животозастраховане съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. и представените тримесечни количествени справки съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 по чл. 304, параграф 1, буква “г” от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на третото тримесечие на 2022 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”.

Диана Йорданова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, издаде решение, с което утвърждава технически лихвен процент и биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2022 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Решение № 968 – ПОД от 08.12.2022 г. може да намерите в раздел „Административни документи”, а приложенията към него – в раздел „Административни документи”, “Форми и образци”, “Осигурителна дейност”, 2022.

На 6 декември 2022 г. Асоциацията на банките в България (АББ) събра видни представители на финансовия сектор по повод Деня на банкера. Официалното събитие започна с конференция, която бе открита от г-жа Диана Митева – председател на Управителния съвет на АББ.

Първият панел на конференцията – модериран от г-жа Митева, с участници – Радослав Миленков, подуправител на Българска народна банка, Бойко Атанасов, председател на Комисия за финансов надзор, Людмила Петкова, зам.-министър на финансите, бе посветен на новите реалности – макроикономически фактори и регулаторна среда.

Председателят на КФН поздрави банкерската общност за празника, като сподели своето вярване, че банковият и небанковият сектор всъщност са 2 страни на една и съща монета в уравнението на новата икономическа реалност.

 „Регулаторите трябва да поставят акцент върху тези регулации, които позволяват на бизнеса да взима информирани и етични решения в променящата се среда. Трябва да създадем нови принципи, които да бъдат адекватни на новата реалност. Разбирането, че регулаторите са котвата на кораба, който плава, е неправилно, ние сме компасът, който го предпазва, за да не се сблъска с подводни скали, ние сме партньори на бизнеса и на инвеститорите. Моята визия за КФН не е за хибернация, а по-скоро за проактивна стратегическа позиция, в която да търсим предизвикателствата, както на макроикономическо ниво, така и на оперативно бизнес ниво. Вярвам, че независимо от новата икономическа реалност и геополитическа ситуация, днес, всички ние заявяваме своята готовност да работим заедно за  стабилността и бъдещето на българската икономика, като своевременно съблюдаваме за глобалната дигитализация, европейската зелена сделка и предстоящото влизане в Еврозоната – тенденции, които ни провокират да сме обединени, за да бъдем устойчиви, от една страна, а от друга – дръзко да посрещаме всяка промяна“, заяви той.

Според него най-голямото предизвикателство несъмнено е въвеждането на еврото, от което зависи бъдещето на българската икономика и на живота в страната. Сред другите предизвикателства водещи са финансовите иновации, които могат да позиционират капиталовия пазар на едно ново ниво, но същевременно трябва внимателно да бъдат въведени. Председателят на КФН сподели още, че „ние самите работим активно за дигитализация на Комисията за финансов надзор – намаляване на административната тежест към поднадзорните лица, така че България да бъде място, на което лесно да се прави бизнес“. Той обяви, че до дни ще стартира и мобилно приложение на КФН за улеснение на потребителите и поднадзорните лица.

След приемането на новите регулации, Комисията за финансов надзор ще има важна задача да създаде регулаторна сигурност и повишена оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор, като насърчи развитието на иновациите, но и като продължи да поддържа сигурна среда за оптимално, но най-вече сигурно потребителско изживяване.

Вторият панел бе посветен на „Погледа напред – банките и техните клиенти“ с участието на  Атанас Пеканов, служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства, Цветанка Минчева, зам.-председател на Управителния съвет на АББ, и Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на „Борика“ АД.

Конференцията бе последвана от празничен коктейл по случай „Деня на банкера“.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие на 2022 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През третото тримесечие на 2022 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 105 019 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 84 085 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2022 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 327 016 067.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие на 2022 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност / Статистика / Статистика и анализи / 2022.

Във връзка с публикациите в медиите относно поскъпването на застраховка „Гражданска отговорност“, КФН пояснява следното:

С решение от 06.12.2022 г. Комисията определя по предложение на Съвета на Гаранционния фонд размера на вноските, дължими от застрахователните дружества по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във „Фонд за незастраховани МПС“ и „Обезпечителния фонд“ за 2023 г. В хода на едномесечното обществено обсъждане на проекта на решение, в Комисията не са постъпили никакви възражения или предложения от заинтересовани лица, асоциации или граждани.

Вноските в Гаранционния фонд, макар да се заплащат заедно със застрахователната премия, не са част от нея. Застрахователната премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определя самостоятелно от всеки застраховател, лицензиран да извършва тази дейност. В този смисъл, решенията на Съвета на Гаранционния фонд и на Комисията относно определянето на размера на вноските, нямат връзка с определянето на размера на застрахователната премия.

Комисията за финансов надзор е независим административен регулаторен орган, който осъществява текущ надзор за спазването на изискванията за достатъчност на застрахователните премии и при необходимост налага надзорни мерки на застрахователите. Следва да се има предвид, че съгласно Кодекса за застраховането предварителният надзор върху застрахователните премии е забранен. Това изключва налагането на задължение за застрахователите предварително да уведомяват или да искат одобрение на предложени от тях увеличения на тарифните ставки на премиите.

Комисията за финансов надзор напомня на управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове за следните обстоятелства:

1. На 31.12.2022 г. изтича преходният режим, предвиден в чл. 32, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1286/2014 г., като считано от 01.01.2023 г. изискванията на посочения регламент се прилагат и по отношение на УД и ЛУАИФ, предлагащи дялове на КИС, съответно на НИФ, на непрофесионални инвеститори. В тази връзка задължените лица следва да съставят и публикуват на своя уебсайт основен информационен документ при спазване на изискванията както на посочения регламент, така и на Делегиран (ЕС) 2017/653.

2. На 10.01.2023 г. изтича срокът за представяне на тримесечните отчети на УД и лицензирани ЛУАИФ за четвърто тримесечие на 2022 г.

3. До 10.01.2023 г. е срокът за докладване на информацията за четвърто тримесечие на 2022 г. по чл. 236 от ЗДКИСДПКИ във връзка с чл. 110 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013.

4. На 10.01.2023 г. изтича срокът за представяне на списък на лицата, които притежават пряко или непряко квалифицирано дялово участие в УД и лицензирани ЛУАИФ, както и данни за притежаваните от тях гласове в общото събрание.

5. На 19.01.2023 г. изтича срокът за привеждане в съответствие с новите изисквания на Наредба № 44 от 20.10.2011 г., обн. в ДВ, бр. 55 от 15.07.2022 г.

До 31.01.2023 г. е срокът за докладване на информацията за второ шестмесечие на 2022 г. по чл. 215, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ във връзка с чл. 110 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013.

След проверка на всички представени заявления и документи към тях, Заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“, взе решение за допускане до изпит на следните кандидати: