Комисия за финансов надзор (КФН) напомня на всички поднадзорни лица, че на основание чл.27 ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), крайният срок за внасяне в пълен размер на годишните такси за осъществяване на общ финансов надзор, включително за обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки (годишни такси) за 2014 г. е до 31 януари 2014 г.

Годишните такси са с размер, определен в Раздел II, чл. 2, ал. 1 от Тарифата за таксите, събирани от КФН по ЗКФН, приета с Постановление на Министерски съвет № 126/2011 г. (обн., ДВ, бр. 38 от 2011 г.). Върху невнесената в определения срок такса се дължи лихва за забава съгласно чл.27, ал.5 от ЗКФН. При неплащане на дължимите такси, комисията и нейните органи могат да откажат предоставянето на административна услуга на поднадзорното лице до изпълнение на задължението му за заплащане на таксата, заедно с начислените лихви за забава и разноските по образуваното изпълнително производство, в случаите, предвидени в чл.27, ал.5 от ЗКФН.

Таксите могат да бъдат платени на каса в КФН или по банков път. Банковата сметка на КФН, по която следва да бъдат преведени дължимите суми e:

                                                      БНБ – ЦУ

                                                      пл. „Ал. Батенберг” № 1

                                                      IBAN    BG95 BNBG 9661 3000 1415 01

                                                      BIC   BNBGBGSD

Съгласно чл. 100т от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът или лицето, поискало без съгласието на емитента допускане на ценните книжа до търговия на регулиран пазар, е длъжен да разкрива регулираната информация (периодичната информация, вътрешната информация съгласно чл. 4 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти и другата регулирана информация по смисъла на ЗППЦК) едновременно на комисията и на обществеността. Емитентът, който е извършил само публично предлагане на ценни книжа, е длъжен да разкрива информацията на територията на Република България.
Регулираната информация следва да се разкрива на обществеността по начин, който осигурява достигането й до възможно най-широк кръг лица едновременно и по начин, който не ги дискриминира. Емитентът е длъжен да използва информационна агенция или друга медия, която може да осигури ефективното разпространение на регулираната информация до обществеността във всички държави членки на Европейския съюз.
Действащата нормативна уредба не предвижда изрично задължение емитентите да оповестяват пред регулаторния орган коя информационна агенция или друга медия използват при изпълнението на задължението си по чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК.
Отчитайки важността на информацията относно средствата, чрез които емитентите оповестяват регулираната информация пред обществеността и с оглед улесняване на достъпа до тази информация, уведомяваме инвестиционната общност, че обобщени актуални данни за това се поддържат и оповестяват от „Българска фондова борса – София” АД (БФБ), в качеството му на единствен организатор на регулиран пазар в страната към настоящия момент. Информация за информационната агенция или друга медия, която съответният емитент, който е задължено лице по чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК използва, е достъпна на официалната страница на БФБ. Информацията се поддържа и актуализира периодично на основание чл. 44, ал. 1 и 2 от Правилника за дейността на БФБ.
Към настоящия момент на заглавната страница на официалния сайт на борсата са достъпни списъци на емитенти и медиите, в които разкриват регулирана информация към 30.06.2010г. ( http://download.bse-sofia.bg/Press_releases/Spisak_30062010.pdf ) и към 19.10.2010 г. ( http://download.bse-sofia.bg/others/Spisak_19102010.pdf )

Съобщение относно спазване разпоредбите на чл. 22 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗИДЗППЦК) нормата на чл. 110, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) беше допълнена с нова т. 3, с която се въведе ново обстоятелство, при наличието на което ще е налице основание за придобиване на статут на публично дружество. Новата т. 3 на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК гласи, че публично е всяко акционерно дружество, което „има повече от 10 000 акционери в последния ден на предходните две календарни години.”  Във  връзка с тази разпоредба, нормата на § 141, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗППКЦ урежда заварените положения на дружества, които към момента на влизане на закона в сила са имали в последния ден на предходните две календарни години повече от 10 000 акционери, като казва, че те са публични дружества и като такива следва да приведат дейността си в съответствие със закона в срок от 6 месеца от влизането му в сила, а именно до 14.11.2005 г. включително. От тълкуването на ал. 3 на § 141 от ЗИДЗППЦК, във връзка с ал. 1 на същия параграф, където законодателят е предвидил задължение за дружеството за вписване в регистъра на Комисията за финансов надзор (КФН) на издадените от същото акции или временни удостоверения и в 7-дневен срок от вписването в регистъра да поиска приемането им за търговия на регулиран пазар, следва че хипотезата на § 141 се отнася само за дружества, които не са имали статут на публични дружества към момента на влизане на ЗИДЗППЦК в сила (по аргумент на противното от чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК).
Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК публичният статут на дружеството се преценява с оглед броя на акционерите му в последния ден на предходните две календарни години – без да се отчита акционерната структура на дружеството към момента на влизане на закона в сила.
Нормата на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК в нейните три разновидности, описани като т. 1, т. 2 и новата т. 3, предвиждат три независими и самостоятелни един от друг случаи на придобиване на статут на публично дружество.
От своя страна, нормата на чл. 119, ал. 1 на ЗППЦК в нейните два варианта на  т. 1 и т. 3, регламентира общо хипотезите на отпадане на статута „публичност” за едно дружество. Още повече, че в ал. 1 на чл. 119 от ЗППЦК изрично е написано, че същата се отнася до „дружеството по чл. 110, ал. 1”, включително и новата точка 3 на ал. 1, която третира броя на акционерите към последния ден на две последователни календарни години.
Това е единствената обвързаност между двете разпоредби (чл. 110 и чл. 119 от ЗППЦК), което дава основание да се заключи, че същите не само, че не си противоречат една на друга, а напротив – се препокриват. Това, съчетано с обстоятелството, че чл. 119, ал. 1 от ЗППЦК не обвързва по никакъв начин отпадането на статута „публичност” на едно дружество с броя на неговите акционери след осъществено търгово предложение по т. 3 на същия член, води до извода, че във всички случаи, дори и при условие, че дадено дружество притежава над 10 000 акционери към края на двете предходни последователни календарни години, при законосъобразно осъществяване на някоя от хипотезите на чл. 119, ал. 1 от ЗППЦК, дружеството би могло да бъде отписано от публичния регистър на КФН.  § 141 от ЗИДЗППЦК не следва да се прилага за публични дружества към момента на влизане на закона в сила, които са осъществили самостоятелния състав на чл. 119 от ЗППЦК. Обратното разбиране би означавало да се елиминират условията на чл. 119 от ЗППЦК, който посочва изчерпателно предпоставките, при наличието на които едно дружество би могло да поиска отписване от публичния регистър на КФН.

Във връзка с приетата с Постановление № 126 от 10.05.2011 г. на Министерски съвет, Тарифа за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор по Закона за Комисията за финансов надзор (Тарифата) (обн. ДВ, бр. 38/17.05.2011 г.), уведомяваме всички поднадзорни лица за размера на дължимата годишна такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2011 г. по чл. 27, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор (годишна такса), изчислена съгласно § 1, ал. 1 и 2 от „Преходните и заключителни разпоредби”, както следва: 

 Всички поднадзорни лица, платили годишна такса за 2011 г., приспадат размера на платената сума от посочения по-горе размер на дължимата такса за 2011 г. и доплащат разликата до 30.09.2011 г. съгласно § 1, ал. 3 от „Преходните и заключителни разпоредби” на Постановление № 126 от 10.05.2011 г. на Министерски съвет.
Дружествата, които не са платили годишната такса за 2011 г., дължима към 31.03.2011 г., дължат и лихва за забава върху сума, равна на размера на първата вноска по отменената тарифа, считано от 01.04.2011 г. до момента на постъпване на сумата по сметката на Комисията за финансов надзор. Крайният срок за заплащане на цялата сума на годишната такса за 2011 г. е 30.09.2011 г. След тази дата, върху цялата сума на годишната такса за общ финансов надзор за 2011 г. се дължи лихва за забава, съгласно чл. 27, ал. 5 от Закона за Комисията за финансов надзор.
Промяната в размера на годишната такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2011 г. се отнася и за всички новорегистрирани дружества от началото на 2011 г. до влизане в сила на новата тарифа.
От следващата календарна година, годишната такса за осъществяване на общ финансов надзор се заплаща по досегашния ред, а именно: на 2 равни вноски – съответно до 31 март и до 30 септември на съответната година, съгласно чл. 27, ал. 3 от Закона за Комисия за финансов надзор. 

Съобщение

Лицата, които изпълняват ръководни функции в емитент и лицата, тясно свързани с тях, могат да представят в Комисията за финансов надзор (КФН) дължимите от тях уведомления по чл. 16, ал. 1 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ) освен на хартиен носител и чрез e-mail – delovodstvo@fsc.bg. В случай че уведомлението бъде подадено чрез e-mail, е необходимо:
1. Уведомлението да бъде подписано с електронен подпис на задълженото лице
или
2. Да бъде подписан с електронен подпис самия e-mail
или
3. Да бъде представено сканирано копие на уведомлението, от което да се вижда подписът на задълженото лице.

Уведомленията не следва да се подават чрез системите e-Register и e-KFN.

Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗПЗФИ вменява задължение за разкриване на информация пред КФН от лицата, които изпълняват ръководни функции в емитент и лицата, тясно свързани с тях, за сключените за тяхна сметка сделки с акции, издадени от емитента, които са допуснати до търговия на регулиран пазар, с дериватни или други финансови инструменти, свързани с тези акции, в срок пет работни дни от сключването на сделката.
Съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗПЗФИ, задължението за уведомяване не се прилага, когато общата сума на сделките, сключени от лицата, посочени в чл. 16, ал. 1 от ЗПЗФИ, не превишава 5 000 лв. в рамките на една календарна година.
Следователно лицата, които изпълняват ръководни функции в емитент и лицата тясно свързани с тях, следва да уведомят КФН както за сделката, с която е преминат нормативно определеният праг, така и за всяка следваща сделка с дадени финансови инструменти, сключена за собствена сметка в рамките на календарната година.

В Допълнителните разпоредби на ЗПЗФИ легално са дефинирани понятията „лице, което изпълнява ръководни функции в емитент” и „лице, тясно свързано с лице, което изпълнява ръководни функции в емитент”. По смисъла на закона:
1. „Лице, което изпълнява ръководни функции в емитент” е лице, което:
• е член на управителен или контролен орган на емитента или
• не е член на управителен или контролен орган на емитента и има регулярен достъп до вътрешна информация (по смисъла на чл. 4 от ЗПЗФИ), отнасяща се пряко или непряко до емитента, и има право да взема решения по управлението на емитента, които засягат неговото бъдещо развитие и перспективи, или упражнява решаващо влияние върху вземането на такива решения.
2. „Лице, тясно свързано с лице, което изпълнява ръководни функции в емитент” е:
а) съпругът на лицето, което изпълнява ръководни функции в емитент, и децата, на които то дължи издръжка;
б) други роднини на лицето, което изпълнява ръководни функции, които са били в неговото домакинство най-малко една година преди датата на съответната сделка;
в) юридическо лице, в което лице по букви "а" или "б" или „лице, което изпълнява ръководни функции в емитента”:
• изпълнява ръководни функции, или
• което юридическо лице се контролира от това лице, или
• това юридическо лице е учредено в негова полза, или има общи икономически интереси с него.

Задължението по чл. 16, ал. 1 от ЗПЗФИ се счита за изпълнено коректно, ако:
• уведомлението е подадено в законоопределения срок, а именно в срок 5 работни дни от сключването на сделката, за която се дължи уведомление;
• уведомлението съдържа минимално изискуемата информация (чл. 16, ал. 2 от ЗПЗФИ), а именно:
 трите имена на лицето, което изпълнява ръководни функции в емитента, и трите имена на лицето, тясно свързано с него, ако това са физически лица и съответно фирмените данни, ако задължените са юридически лица;
 основанието на задължението за уведомяване – какво е качеството на задълженото лице (в коя от хипотезите на задължено лице попада);
 наименованието на емитента, чиито финансови инструменти са предмет на сделките;
 описание на финансовите инструменти, предмет на сделката;
 вида на сделката (като придобиване или разпореждане);
 датата и мястото на сключване на сделката;
 цената и броя на финансовите инструменти – предмет на сделката.

В случай че за лицата, които изпълняват ръководни функции в емитент и лицата тясно свързани с тях, възникне задължение за уведомяване по чл. 16, ал. 1 от ЗПЗФИ за повече от една сделка, същите могат да уведомят КФН за тези сделки с едно уведомление в рамките на законоустановения срок.

Нормата на чл. 16 на Раздел III от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ – обн., ДВ, бр. 84 от 17.10.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 3.07.2007 г.) вменява задължение за разкриване на информация пред Комисията за финансов надзор от лицата, които изпълняват ръководни функции в емитент и лицата тясно свързани с тях, за сключените за тяхна сметка сделки с акции, издадени от емитента, които са допуснати до търговия на регулиран пазар с дериватни или други финансови инструменти, свързани с тези акции.
Съгласно актуалната редакция на чл. 16 от ЗПЗФИ (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.), кръгът от задължени лица, попадащи в обхвата на тази норма включва:
• лицата, които изпълняват ръководни функции в емитент и
• лицата тясно свързани с тях,
ако за срок от една година стойността на сключените за тяхна сметка сделки с акции, издадени от емитента, които са допуснати до търговия на регулиран пазар с дериватни или други финансови инструменти, свързани с тези акции, надхвърля 5000 лв. в рамките на една календарна година.
Т.е. задължено е всяко от тези лица, стига:
• сделките да са извършени за негова сметка (то е страна по тях – купувач или продавач);
• предмет на сделката да са акции, издадени от емитента;
• акциите да са допуснати до търговия на регулиран пазар с дериватни или други финансови инструменти, свързани с тези акции;
• в рамките на една календарна година, общата сума на сделките, сключени от тези лица, независимо дали видът им е покупка или продажба, надхвърля 5 000 лв.

Законодателят изрично е указал, че стойността на сделката е пазарната стойност на финансовите инструменти към деня на сключване на сделката, а при сделките с деривативни инструменти – пазарната стойност на базовия актив.

Задължените лица следва да уведомят писмено КФН за сключването на сделката, с която е преминат нормативно определеният праг, както и за всяка следваща сделка – до изтичането на тази календарна година.
В Допълнителните разпоредби на ЗПЗФИ легално са дефинирани понятията „емитент”, „лице, което изпълнява ръководни функции в емитент” и „лице, тясно свързано с лице, което изпълнява ръководни функции в емитент”. По смисъла на закона:
1. „Емитент” е лице, което е издало финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар.
2. „Лице, което изпълнява ръководни функции в емитент” е лице, което:
• е член на управителен или контролен орган на емитента или
• не е член на управителен или контролен орган на емитента и има регулярен достъп до вътрешна информация (по смисъла на чл. 4 от ЗПЗФИ), отнасяща се пряко или непряко до емитента, и има право да взема решения по управлението на емитента, които засягат неговото бъдещо развитие и перспективи, или упражнява решаващо влияние върху вземането на такива решения.

3. „Лице, тясно свързано с лице, което изпълнява ръководни функции в емитент” е:
а) съпругът на лицето, което изпълнява ръководни функции в емитент, и децата, на които то дължи издръжка;
б) други роднини на лицето, което изпълнява ръководни функции, които са били в неговото домакинство най-малко една година преди датата на съответната сделка;
в) юридическо лице, в което лице по букви "а" или "б" или „лице, което изпълнява ръководни функции в емитента”:
• изпълнява ръководни функции, или
• което юридическо лице се контролира от това лице, или
• това юридическо лице е учредено в негова полза, или има общи икономически интереси с него.

Задължението по чл. 16 от ЗПЗФИ се счита за изпълнено коректно, ако:
• уведомлението е подадено в законоопределения срок, а именно в срок 5 работни дни от сключването на сделката, с която се преминава прагът от 5 000 лв. за текущата календарна година
• уведомлението съдържа минимално изискуемата информация, а именно:
o трите имена на лицето, което изпълнява ръководни функции в емитента, и трите имена на лицето, тясно свързано с него, ако това са физически лица и съответно фирмените данни, ако задължените са юридически лица;
o основанието на задължението за уведомяване – какво е качеството на задълженото лице (в коя от хипотезите на задължено лице попада);
o наименованието на емитента, чиито ценни книжа са предмет на сделките;
o описание на финансовите инструменти, предмет на сделката (вид, клас, номинална стойност);
o вида на сделката (като придобиване или разпореждане);
o датата и мястото на сключване на сделката(дата на сетълмент и пазар на който е сключена);
o цената и броя на финансовите инструменти – предмет на сделката.

 Уведомлението не следва да се подава чрез системата Е-register, тъй като адресатите на задължението най-често не са потребители на системата и не могат да бъдат такива.
 КФН следва да бъде уведомена с уведомление на хартиен носител или по електронен път, ако уведомлението е подписано с електронен подпис на адрес: delovodstvo@fsc.bg.

След извършена проверка на наличната в Комисията за финансов надзор (КФН) информация се установи, че към 12.11.2010 г. определени публични дружества не са предприели необходимите действия за свикване на редовно годишно общо събрание на акционерите до края на първото полугодие след приключване на отчетната 2009 година, съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1, изр. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). В КФН няма данни за представена от тяхна страна покана по реда на чл. 115, ал. 5 от ЗППЦК, заедно с материалите за общото събрание по чл. 224 от Търговския закон (ТЗ). От друга страна не са представени и протоколи за проведени едовни общи събрания, съгласно изискването на чл. 117, ал. 1 от ЗППЦК. 

Тези дружества са:
1. КАПИТАН ДЯДО НИКОЛА АД
2. МЕН ИНВЕСТМЪНТ ГРУП АД
3. БЕСТТЕХНИКА – ТМ РАДОМИР  АД
4. МДКЦ БИОЧЕК АД
5. РОДНА ЗЕМЯ ХОЛДИНГ АД
6. РОДОПСКА СЛАВА АД
7. СЛЪНЧЕВ ДЕН АД
8. ЮЖЕН ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК АД
9. ОРФЕЙ-Б АД
10. СМП-БУХОВО АД
11. ХАД АКБ КОРПОРАЦИЯ
12. РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ АД

Спрямо посочените по-горе дружества ще бъде открито производство по прилагане на принудителна административна мярка, задължаваща управителните органи на посочените по-горе публични дружества в определен от Зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” срок, да свикат заседание на управителните органи на дружествата, на което да бъде взето решение за свикване и провеждане на РГОСА за 2009 г.

Други публични дружества, които също не са  изпълнили задължението си по чл. 115, ал. 1, изр. 2 от ЗППЦК и за които е открито производство по несъстоятелност или ликвидация, включително за които КФН е сезирала други държавни органи, с оглед упражняването на правомощията им.

Тези дружества са :
 1.  ВЪЗРАЖДАНЕ 26 ХОЛДИНГ АД (л)
2. КРЕМИКОВЦИ АД (н)
3.   ПРЕРАБОТВАЩИ ТЕХНОЛОГИИ АД (н)
4.   ПЪТНИ СТРОЕЖИ – СЛИВЕН АД (л)
5.  ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ АД (л)
6.  МАЛЪК ИСКЪР АД (л)
7.  ИЗОТСЕРВИЗ-ХОЛДИНГ АД (л)
8.  ДИАМАНТ (н)
9.  ВРАЧАНСКА ТЕМЕНУГА АД (л)
10. БИОЕКО (н)
    11. СЪНИТЕКС АД (н)
    12. КОПРИНА АД (н)
    13. ЛОТОС (н)
    14. КЮСТЕНДИЛСКИ ПЛОД (л)
    15. ХИМКО АД (н)
    16. ЕСТЕР ИНВЕСТМЪНТ АД (л)
    17. ПОБЕДА-ТВ АД (л)
    18. МБЕ ГАРА ХИТРИНО АД
    19. МИЛКАНА ЧЕРВЕН БРЯГ АД
    20. ЛЪВ АД
    21. МЕСОКОМБИНАТ КАЗАНЛЪК АД
    22. СЕРДИКА – КУЛА АД
    23. ФИЛТЕКС АД

І. Инвестиционен посредник, който възнамерява да извършва услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) в държава членка (приемаща държава) при условията на свободно предоставяне на услуги, без да открива клон на територията й, трябва да уведоми за това Комисията за финансов надзор (КФН). Съгласно изискването на чл. 61, ал. 2 от ЗПФИ Уведомлението съдържа посочване на държавата, в която дружеството възнамерява да извършва дейност, и програма за дейността.
Спазването на изискванията на чл. 61, ал. 2 от ЗПФИ се осигурява от представянето на уведомление за извършване на дейност на територията на държава членка при условията на свободно предоставяне на услуги (на български и на английски език) по образец, а именно: „Таблица за нотификация по чл. 31 от Директивата за пазарите на финансови инструменти (2004/39/ЕО)” (“Schedule to notification pursuant to Article 31 of the Markets in Financial Instruments Directive ”), включваща данни за инвестиционния посредник, приемащата държава, в която възнамерява да извършва дейност, началната дата или съответно посочване “с незабавен ефект” (“with immediate effect”), услугите и дейностите по чл. 5, ал. 2 и 3 от ЗПФИ, които инвестиционният посредник ще предоставя в държавата-членка, в която иска да извършва дейност, и за които е получил съответно лиценз от КФН, както и финансовите инструменти, съгласно чл. 3 от ЗПФИ, които ще бъдат предмет на предоставяните на територията на съответната държава членка.

Инвестиционният посредник може да започне да извършва дейност на територията на приемащата държава, след като бъде уведомен от КФН, че получената от дружеството информация е предоставена на компетентния орган в приемащата държава.

ІІ. Инвестиционен посредник, който възнамерява да извършва услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 от ЗПФИ в държава членка чрез създаване на клон, уведомява за това КФН. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗПФИ Уведомлението съдържа посочване на държавата, в която дружеството възнамерява да създаде клон, адрес на клона и името на управителя на клона, както и програма за дейността.
Спазването на изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗПФИ се осигурява от представянето на следните документи:
1.Уведомление за извършване на дейност на територията на държава членка чрез създаване на клон по образец (на български и на английски език), а именно: „Таблица за нотификация по чл. 32 от Директивата за пазарите на финансови инструменти (2004/39/ЕО)” (“Schedule to notification pursuant to Article 32 of the Markets in Financial Instruments Directive включваща данни за инвестиционния посредник и клона, приемащата държава, в която възнамерява да извършва дейност, началната дата с посочване “след регистрация в приемащата държава” (“upon host Member State registration”), услугите и дейностите по чл. 5, ал. 2 и 3 от ЗПФИ, които инвестиционният посредник ще предоставя в държавата-членка, в която иска да създаде клон, и за които е получил съответно лиценз от КФН, както и финансовите инструменти, съгласно чл. 3 от ЗПФИ, които ще бъдат предмет на предоставяните на територията на съответната държава членка услуги.
2. Програма за дейността за извършване на дейност на територията на държава членка чрез създаване на клон по образец (на български и английски език), а именно: “Програма за дейността” (“Pragramme of operations”), към която е приложено графично представяне на организационна структура на клона в приемащата държава, включително разпределение на нивата на отговорност (на български и английски език)
3. Автобиография на управителя на клона (на български и английски език)
 
Инвестиционният посредник може да създаде клон и да започне да извършва дейност на територията на приемащата държава след получаване на уведомление от компетентния орган на приемащата държава или след изтичане на два месеца от уведомяването на компетентния орган на приемащата държава от КФН, ако в този срок не е получил уведомление.

Настоящата информация относно процедурата по нотификация, както  и документите, които следва да бъдат представени от инвестиционните посредници, желаещи да извършват дейност на територията на държави членки, са публикувани на интернет страницата на КФН  в раздел „Поднадзорни лица”, „Нотификации”.