Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз
На 6 декември 2022 г. Асоциацията на банките в България (АББ) събра видни представители на финансовия сектор по повод Деня на банкера. Официалното събитие започна с конференция, която бе открита от г-жа Диана Митева – председател на Управителния съвет на АББ.
Първият панел на конференцията – модериран от г-жа Митева, с участници – Радослав Миленков, подуправител на Българска народна банка, Бойко Атанасов, председател на Комисия за финансов надзор, Людмила Петкова, зам.-министър на финансите, бе посветен на новите реалности – макроикономически фактори и регулаторна среда.
Председателят на КФН поздрави банкерската общност за празника, като сподели своето вярване, че банковият и небанковият сектор всъщност са 2 страни на една и съща монета в уравнението на новата икономическа реалност.
„Регулаторите трябва да поставят акцент върху тези регулации, които позволяват на бизнеса да взима информирани и етични решения в променящата се среда. Трябва да създадем нови принципи, които да бъдат адекватни на новата реалност. Разбирането, че регулаторите са котвата на кораба, който плава, е неправилно, ние сме компасът, който го предпазва, за да не се сблъска с подводни скали, ние сме партньори на бизнеса и на инвеститорите. Моята визия за КФН не е за хибернация, а по-скоро за проактивна стратегическа позиция, в която да търсим предизвикателствата, както на макроикономическо ниво, така и на оперативно бизнес ниво. Вярвам, че независимо от новата икономическа реалност и геополитическа ситуация, днес, всички ние заявяваме своята готовност да работим заедно за стабилността и бъдещето на българската икономика, като своевременно съблюдаваме за глобалната дигитализация, европейската зелена сделка и предстоящото влизане в Еврозоната – тенденции, които ни провокират да сме обединени, за да бъдем устойчиви, от една страна, а от друга – дръзко да посрещаме всяка промяна“, заяви той.
Според него най-голямото предизвикателство несъмнено е въвеждането на еврото, от което зависи бъдещето на българската икономика и на живота в страната. Сред другите предизвикателства водещи са финансовите иновации, които могат да позиционират капиталовия пазар на едно ново ниво, но същевременно трябва внимателно да бъдат въведени. Председателят на КФН сподели още, че „ние самите работим активно за дигитализация на Комисията за финансов надзор – намаляване на административната тежест към поднадзорните лица, така че България да бъде място, на което лесно да се прави бизнес“. Той обяви, че до дни ще стартира и мобилно приложение на КФН за улеснение на потребителите и поднадзорните лица.
След приемането на новите регулации, Комисията за финансов надзор ще има важна задача да създаде регулаторна сигурност и повишена оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор, като насърчи развитието на иновациите, но и като продължи да поддържа сигурна среда за оптимално, но най-вече сигурно потребителско изживяване.
Вторият панел бе посветен на „Погледа напред – банките и техните клиенти“ с участието на Атанас Пеканов, служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства, Цветанка Минчева, зам.-председател на Управителния съвет на АББ, и Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на „Борика“ АД.
Конференцията бе последвана от празничен коктейл по случай „Деня на банкера“.
Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие на 2022 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През третото тримесечие на 2022 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 105 019 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.
Общо 84 085 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2022 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 327 016 067.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие на 2022 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност / Статистика / Статистика и анализи / 2022.
Във връзка с публикациите в медиите относно поскъпването на застраховка „Гражданска отговорност“, КФН пояснява следното:
С решение от 06.12.2022 г. Комисията определя по предложение на Съвета на Гаранционния фонд размера на вноските, дължими от застрахователните дружества по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във „Фонд за незастраховани МПС“ и „Обезпечителния фонд“ за 2023 г. В хода на едномесечното обществено обсъждане на проекта на решение, в Комисията не са постъпили никакви възражения или предложения от заинтересовани лица, асоциации или граждани.
Вноските в Гаранционния фонд, макар да се заплащат заедно със застрахователната премия, не са част от нея. Застрахователната премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определя самостоятелно от всеки застраховател, лицензиран да извършва тази дейност. В този смисъл, решенията на Съвета на Гаранционния фонд и на Комисията относно определянето на размера на вноските, нямат връзка с определянето на размера на застрахователната премия.
Комисията за финансов надзор е независим административен регулаторен орган, който осъществява текущ надзор за спазването на изискванията за достатъчност на застрахователните премии и при необходимост налага надзорни мерки на застрахователите. Следва да се има предвид, че съгласно Кодекса за застраховането предварителният надзор върху застрахователните премии е забранен. Това изключва налагането на задължение за застрахователите предварително да уведомяват или да искат одобрение на предложени от тях увеличения на тарифните ставки на премиите.
Комисията за финансов надзор напомня на управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове за следните обстоятелства:
1. На 31.12.2022 г. изтича преходният режим, предвиден в чл. 32, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1286/2014 г., като считано от 01.01.2023 г. изискванията на посочения регламент се прилагат и по отношение на УД и ЛУАИФ, предлагащи дялове на КИС, съответно на НИФ, на непрофесионални инвеститори. В тази връзка задължените лица следва да съставят и публикуват на своя уебсайт основен информационен документ при спазване на изискванията както на посочения регламент, така и на Делегиран (ЕС) 2017/653.
2. На 10.01.2023 г. изтича срокът за представяне на тримесечните отчети на УД и лицензирани ЛУАИФ за четвърто тримесечие на 2022 г.
3. До 10.01.2023 г. е срокът за докладване на информацията за четвърто тримесечие на 2022 г. по чл. 236 от ЗДКИСДПКИ във връзка с чл. 110 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013.
4. На 10.01.2023 г. изтича срокът за представяне на списък на лицата, които притежават пряко или непряко квалифицирано дялово участие в УД и лицензирани ЛУАИФ, както и данни за притежаваните от тях гласове в общото събрание.
5. На 19.01.2023 г. изтича срокът за привеждане в съответствие с новите изисквания на Наредба № 44 от 20.10.2011 г., обн. в ДВ, бр. 55 от 15.07.2022 г.
До 31.01.2023 г. е срокът за докладване на информацията за второ шестмесечие на 2022 г. по чл. 215, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ във връзка с чл. 110 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013.
След проверка на всички представени заявления и документи към тях, Заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“, взе решение за допускане до изпит на следните кандидати:
На 2 декември на официално събитие г-жа Мария Филипова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, връчи сертификатите на успешно преминалите изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант, в присъствието на членовете на изпитната комисия: г-жа Радослава Масларска – председател на Управителния съвет на Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, г-н Петко Кръстев – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на управляващите дружества. На изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер се явиха 11 лица при допуснати 15 кандидати, като 6 от тях издържаха изпита, а на изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант се явиха 10 лица при допуснати 14 кандидати, като 5 от тях издържаха изпита.
Успешно преминалите изпитите кандидати показаха задълбочени теоретични и практически познания и разбиране на регулаторната рамка на финансовите услуги, както и отлично познаване на финансовите пазари. Положените от тях усилия за постигането на отлична професионална подготовка им предоставят широки възможности за професионално развитие, както в средите на инвестиционните посредници, така и при управляващите, инвестиционните и пенсионноосигурителните дружества, националните инвестиционни фондове, обвързаните агенти и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.
Екипът на Комисия за финансов надзор ги поздравява за постигнатия успех и им пожелава в работата си да спазват етичните стандарти и да се ръководят от интересите на инвеститорите!
Предизвикателствата пред КФН са финтех индустрията и приемането на еврото
Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор
На 15 март 2019 г. Бойко Атанасов е избран за председател на Комисията за финансов надзор от 44-тото Народно събрание на Република България.
Г-н Бойко Атанасов е заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в рамките на периода 2017-2019 г . Той притежава повече от 20 години професионален опит в системата на приходната администрация – от 2013 г. до 2017 г. е изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.
Г-н Атанасов е завършил Университета за национално и световно стопанство, специалност “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” и има редица икономически специализации в България и чужбина.
Г-н Атанасов, какви са тенденциите за развитие на небанковия сектор през 2023 г.?
В контекста на пост пандемичен период, глобалната дигитализация, европейската зелена сделка и подготовката на финансовия сектор за влизане в Еврозоната, Комисията за финансов надзор продължава да работи за устойчива стабилност на застрахователния пазар в България, за въвеждане на иновации в регулацията на капиталовия пазар, както и за абсолютна стриктност и пълна прозрачност на действията и процесите на пенсионноосигурителния пазар.
Капиталови пазари
Небанковият финансов сектор, част от който е капиталовият пазар, се явява алтернатива за финансиране на дейността на бизнеса, допълваща възможностите, предлагани от банковата сфера. Несъмнено един от най-динамичните и бързо развиващи се сектори на капиталовия пазар е този на инвестиционните фондове.
Развитието на пазара на инвестиционните фондове е от съществено значение както за частни, така и за корпоративни инвеститори, търсещи по-висока възвръщаемост. Положителна тенденция на развитие се очертава и по отношение на алтернативните инвестиционни фондове като форма на колективно инвестиране. В последните години се наблюдава трайно нарастване на интереса към този сравнително нов субект на българския капиталов пазар, но разполагащ с огромни възможности за прогрес. Този вид финансиране допълва банковото финансиране, като същевременно алтернативните инвестиционните фондове могат да предложат финансиране за по-рискови дейности. Значителна част от тях в България насочват своите инвестиционни стратегии към микро, малки и средни предприятия под формата на дялови инвестиции и предоставяне на конвертируеми заеми.
Мога да кажа, че са все по-високи очакванията по отношение на този значим сегмент на фондовата индустрия, носещ огромен потенциал за развитие и даващ заявки да се превърне във важен фактор на капиталовия пазар.
Застрахователен пазар
Много от процесите в застраховането са вече дигитализирани, включително сключването на полици, завеждането на претенции, отчетността на посредниците. Дигитализацията в сферата на застраховането ще продължи и през следващите години, като крайната цел е всички продукти да се предлагат и онлайн. Продажбите през електронни канали ще остават стабилни както в общото, така и в животозастраховането. Цифровизацията ще доведе до още по-персонализирани продукти, при които лицата сами ще компилират рисковете в зависимост от индивидуалните им потребности.
Моето мнение е, че въпросът с капиталовата адекватност на застрахователите ще продължи да е водещ по отношение на надзора. Всички те ще трябва да внедрят изискванията на счетоводния стандарт IFRS-17, който ще ги постави пред нови предизвикателства – да реорганизират дейността си и системите си, така че да генерират необходимата им информация и данни за прилагането на изискванията на стандарта.
Свидетели сме на всички предпоставки, че в следващите години застрахователният пазар ще продължи да се развива с нови продукти, свързани както с кибер рискове, които се нуждаят от застрахователно покритие, така и с продукти, касаещи отражението на климата върху различни дейности и най- вече върху селското стопанство.
Осигурителен пазар
Провежданата от КФН регулаторна политика спрямо дейността по допълнително пенсионно осигуряване, стъпва на вече 20 годишна история и секторът бележи забележително развитие особено през последните три години. Понастоящем инвестиционните портфейли на пенсионните фондове са добре структурирани и силно диверсифицирани, разполагат с адекватни резерви, които да гарантират изплащането на пожизнените пенсии. Активите на пенсионните фондове подлежат на ежедневна проверка от страна на Комисията за финансов надзор, в качеството ѝ на специализиран надзорен орган. Твърдя, че дейността по допълнително пенсионно осигуряване е една от най-стриктно регулираните в нашия стопански живот.
Само преди броени дни бе гласувана на първо четене от парламентарната социална комисия промяна в Кодекса за социално осигуряване, която ще позволи в България да се въведе така наречения паневропейски пенсионен продукт, добил популярност като „европейска пенсия“. Чрез този продукт, българските граждани ще имат възможността да се осигуряват доброволно за допълнителна пенсия в рамките на ЕС, дори и да сменят местожителството си от държава в държава, без административни или финансови неудобства. Освен това ще получат достъп до много повече пенсионни продукти, развивани от европейски компании и ще могат да избират по-високодоходни, но рискови или по-консервативни схеми. По този начин фондове от други страни в Европейския съюз ще могат да оперират на българския пазар и да изплащат допълнителни пенсии на хората, които се осигуряват доброволно в тях като част от третия осигурителен стълб.
Какви за стратегическите цели, които Комисията си поставя?
КФН навлезе в нов стратегически период, покриващ периода от 2022 г. до 2024 г. Стратегията за развитие на регулатора включва ясно дефинирана дългосрочна визия за развитие, подкрепена от силен експертен екип и максимално разгръщане на процесите за дигитализация в небанковия сектор. Всичко това ще бъде съпътствано от конструктивен диалог с всички заинтересовани участници в регулираните от КФН процеси. Важна част за развитието на българския капиталов, застрахователен и осигурителен пазар е активната и ефективна дискусия с бизнеса в посока развитие на концепции и устойчиви стратегии. Целта ни е да сме предвидими в действията си и да проявяваме обективност при взимането на решения, от които зависи развитието на България.
С оглед на постигане на резултати пред нас спрямо заложената стратегия за развитие, Комисията за финансов надзор премина и ще продължи хода си през конкретни стъпки като развитие на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги и инвеститорите, увеличване на обхвата на комуникационния процес чрез провеждане на регулярни срещи с ФинТех компаниите за обсъждане на минимални рискове и максимални ползи от технологиите, насърчаване развитието на стартиращите компании чрез активиране на възможностите на създадения Иновативен Хъб, както и адаптиране на новата регулаторна рамка за колективно финансиране. Заедно с участниците в небанковия финансов сектор създаваме устойчива и благоприятна за иновации бизнес среда, с акцент върху необходимостта от партньорство между националния регулатор и бизнеса.
Чрез функциониращия вече Иновативен център (Innovation Hub), се осигури единна контактна точка за взаимодействие между нас като надзорен орган и съответното FinTech дружествата. Благодарение на въведената дигитална иновация, поднадзорните на КФН лица и FinTech дружествата могат да разчитат на съдействие, когато се нуждаят от пояснение по нормативната уредба или при кандидатстване за издаване на разрешение за извършваната от тях дейност.
Можем ли да говорим за дигитализация на небанковия финансов сектор и каква е ролята на КФН?
Технологичният напредък вече предлага на финансовия сектор огромни възможности да отговори на нарастващите нужди на клиентите и на регулаторните изисквания. Все повече и повече поддържането на конкурентоспособност ще означава участниците на финансовите пазари да бъдат в крак с най-новите развития във финтех сферата, така че компаниите да гарантират, че се възползват от най-добрите възможни технологични решения.
Вярвам, че и ние като регулаторен и надзорен орган на застрахователния, инвестиционния и осигурителния пазар, вече сме и ще бъдем наблюдатели на процеса по внедряване на иновации, за да знаем в детайл как работят и се прилагат. Целта еда гарантираме адекватна оценка на новите продуктови и бизнес модели. Ниеимаме и отговорността да балансираме рисковете от новите иновации спрямо ползите за потребителите. също така ниетрябва да намерим равновесието между насърчаването на иновациите и защитата на клиентите от потенциални негативни аспекти.
Ще трябва да оценим и когато е подходящо, да коригираме регулаторната рамка, особено от страна на пазарното поведение, за да се справим адекватно с променените рискове и бизнес модели. Пред нас стои и задачаta да имаме наличен капацитет, за да можем да реагираме и супервизираме FinTech решенията в бъдеще.
Не на последно място, Комисията вече работи по свой проект за дигитална трансформация, за да отговори на нуждите на поднадзорните лица и всички административни услуги да могат да се случват в дигитална среда. Резултатът ще бъде спестено време на бизнеса и на гражданите. Според доклад на Международния валутен фонд (МВФ) например, нивото на развитие на електронното управление корелира с нивото на преки чуждестранни инвестиции. Колкото по-лесно се прави бизнес в една страна, толкова повече компании искат да инвестират в нея. Надяваме се , като причинно следствена връзка това да стимулира и навлизането на нови участници на капиталовите пазари.
В отговор на променящата се среда, Комисията използва и социалните мрежи като канал за комуникация, за да посрещне новите предизвикателства пред целта ѝ за финансово ограмотяване на потребителите на финансови услуги. В края на 2021 г. стартира дигиталната ни кампания #инвестирай безопасно. През 2022 г. обновихме дизайна и съдържанието на сайта на Комисията за финансов надзор, а предстои ни до няколко дни да представим и мобилното приложение на институцията – FSC Mobile. С него потребителите ще имат достъп до базата данни на Комисията с лицензирани инвестиционни посредници, застрахователи и пенсионноосигурителни компании, ще могат в реално време, да проверят статуса на жалбата по дигитален път, която са подали, да се свържат директно с нас, както и да имат видимост към важни дати от подназорния календар.
Какви са предизвикателствата, с които се очаква да се сблъскате през следващата година?
Пред Комисията за финансов надзор през настоящия и идващия период стоят няколко основни теми:развитието на финтех индустрията и пазара на крипто активи, приемането на еврото за национална валута, както и активната защита на потребителите.КФН е основен участник в процеса на създаване на Националния план за въвеждане на еврото в България. Визията на Комисията за този ключов за българската икономика процес включва систематизиране на необходимите мерки и действия във връзка с превалутиране на финансовите инструменти. Възнамеряваме да осъществим необходимия мониторинг на очакваните етапи за адаптирането на системите за клиринг и сетълмент за работа с евро.
И най-важното за мен е, че Комисията за финансов надзор остава изцяло фокусирана вурху основните си приоритети: да защитава потребителите на финансови услуги, да поддържа стабилността на небанковия финансов сектор и да насърчава развитието на застрахователния, инвестиционния и осигурителния сектор.
Като част от инициативата за повишаване информираността на обществеността относно развитието на финансовите иновации, КФН публикува видео материал за новата рамка за оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA). Европейската регулация цели укрепване на информационната и комуникационна сигурност на финансовия сектор, чрез осигуряване на устойчиви операции, гарантирани в условията на кибер атаки.
Комисията за финансов надзор уважи 30-годишнината от учредяването на фондация „Атанас Буров“ на състоялата се официална церемония в Гранд-Хотел „София“. На събитието присъстваха г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, г-жа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и г-н Петър Джелепов – член на КФН.
От името на председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов, приветствие към управителния съвет и всички членове на фондацията отправи г-жа Йорданова: „Бих искал да пожелая на Вас и на всички членове на Управителния съвет да продължите своята мисия – все така устойчиво, упорито и всеотдайно да откривате и поощрявате младите хора, избрали за свое бъдеще сферата на финансите, да поддържате живи банкерските традиции и да съхранявате примера на историческата личност на Атанас Буров“.
Благодарение на изграденото дългогодишно партньорство между фондацията и Комисията, през 2022 г. бе реализирано и 20-то юбилейно издание на програмата „Небанковият финансов сектор в България“, в която участват ученици с изявен интерес към икономическите науки.
Г-жа Диана Йорданова
Г-жа Диана Йорданова, г-жа Мария Филипова и г-н Петър Джелепов (от ляво на дясно)
Комисията за финансов надзор уведомява всички заинтересовани лица, че на свое заседание, взе решение за провеждане на изпит за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 303, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Кодекса за застраховането. Датата, на която ще се проведе изпитът, е 28.01.2023 г.
Кандидатите, които имат желание да се явят на изпита, в срок до 28.11.2022 г. могат да подадат „Заявление за допускане до изпит за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 303, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Кодекса за застраховането, заедно с приложенията към чл. 3, ал. 2, т. 3 от Наредба № 28 на КФН, в „Деловодство” на Комисията за финансов надзор и подписани с електронен подпис на delovodstvo@fsc.bg.
Заявлението за допускане до изпит е по образец, утвърден от заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор” и е публикувано на официалната страница на Комисията за финансов надзор – http://www.fsc.bg в рубриката „Административни документи”, раздел „Форми и образци”, подраздел „Застрахователна дейност” – „Заявление за допускане до изпит за оценка на знанията и уменията по чл. 303, ал. 2, т. 2 от КЗ“.
Тематичният обхват на изпита за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 303, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Кодекса за застраховането, е оповестен на официалната страница на Комисията за финансов надзор, в раздел „Поднадзорни лица”, „Изпити за правоспособност”, „Изпити за застрахователни брокери”.
За допускане до изпит за застрахователен брокер се заплаща такса в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, съгласно Тарифа за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор по Закона за Комисията за финансов надзор. Същата следва да бъде заплатена от одобрените да се явят на изпит кандидати, в срок до 5 (пет) дни преди датата на изпита, по сметка на Комисията за финансов надзор:
