Димана Ранкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”, задължи Холдинг “Нов век” АД, гр. София, да отстрани непълнотите в представения годишен отчет за 2003 г.
Пълния текст на решение 54 може да намерите в раздел "Документи".
ХЕЛТНЕТ ФИНАНС” АД получи разрешение да извършва дейност като застрахователен брокер
Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", издаде разрешение на ХЕЛТНЕТ ФИНАНС”АД, гр. София, да извършва дейност като застрахователен брокер.
Пълния текст на решение 517 може да намерите в раздел "Документи".
Борислав Богоев, заместник председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издаде решение, с което одобри Хауме Боронат за член на СД на ЗД „Бул Инс” АД
Решение № 486 е публикувано в раздел „Административни документи” – „Решения”.
Зам.-председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, наложи принудителна административна мярка, с която задължи ХАД “АКБ КОРПОРАЦИЯ” в 7-дневен срок от получаване на настоящото решение да представят в КФН отчет за трето тримесечие на 2004 г.
Пълния текст на решение 336 може да намерите в раздел "Документи".
Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", одобри Франческо Босатра за член на Надзорния съвет на “Дженерали България Холдинг” АД, гр. София.
Пълния текст на решение 492 може да намерите в раздел „Документи”.
Българската финтех асоциация стартира специална секция, в която експерти в различни области, обвързани с финтех индустрията очертават тенденциите за 2024.
Най-новото интервю е на Председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов. Той споделя визията си за развитието на финансовите технологии, адаптирането на регулациите, както и очакваните регулаторни предизвикателства в небанковия финансов сектор.
Във финтех революцията и високата сложност на все още непознатата материя, г-н Атанасов подчертава проактивната ангажираност на КФН за партньорство между българския регулатор и бизнеса, за поддържане на устойчива и благоприятна за иновациите среда.
Какви, според Вас, са всеобхватните тенденции, които можем да очакваме да видим във финтех индустрията през 2024 г.?
Бойко Атанасов: Финтех индустрията е в състояние на динамична еволюция, като непрекъснато разкрива пред нас спектър от иновации, поставящи под въпрос установените регулации. Именно тази индустрия ни провокира да анализираме необходимостта от въвеждането на прогресивни решения, достъпни за по-широка аудитория. Твърдо съм убеден, че в трансформиращата се финансова екосистема през 2024 г., ще резонират услугите с акцент върху персонализирани, сигурни и устойчиви финансови отношения, отразяващи безпрецедентно технологично усъвършенстване и ориентирани към потребителя иновации.
В отговор на глобалните тенденции за устойчивост и опазване на околната среда, през тази година ще станем свидетели на възхода на зелените (ESG) финтех тенденции, които ще приведат финансовите технологии в съответствие с екологичните съображения. Финтех решенията ще се развиват, а с наблягането на устойчиви инвестиции и екологични финансови дейности, ще се стремим към целта за намаляване на въглеродния отпечатък. Този подход има за цел да свърже технологията с устойчивостта, като засили ролята на финансовия сектор в насърчаването на практики, които допринасят положително за околната среда и подкрепят глобалните цели за устойчивост.
Свидетели сме на дигитализацията във всичките ѝ аспекти, включително на използването на блокчейн и на изкуствения интелект (AI). За нас, като регулатор на небанковия финансов сектор, е много важно да проследяваме иновативното финансиране, да оценяваме новите инструменти и практики, но едновременно с това да защитаваме потребителите и да сме гарант за стабилността на небанковия финансов сектор. Напредналата интеграция на изкуствения интелект (AI) и машинното обучение (ML) значително ще се отразят на клиентското преживяване, на по-прецизното откриване и смекчаване на измамните дейности и на оптимизирането на стратегиите за управление на риска. Развитието на тези алгоритми ще доведе до по-бързи и по-точни финансови решения, специално направени да отговарят на уникалните нужди и цели на отделните потребители, с очакването да подобрят тяхното удовлетворение и ангажираност.
Повишената нужда от висока киберсигурност ще е в основата за защитата на потребителските данни, строго интегрирани във финансовите платформи. Разширените функции, включително усъвършенствана биометрия, многофакторно удостоверяване и усъвършенствани протоколи за криптиране, ще станат повсеместни елементи на архитектурите за финтех сигурност. Тези подобрения ще укрепят защитните бариери, предпазвайки чувствителната потребителска информация срещу потенциални заплахи и пробиви, и поддържащи почтеността и доверието в цифровите финансови услуги.
Как Комисията за финансов надзор предвижда адаптиране на регулациите, за да се приспособят към развиващия се финтех пейзаж през 2024 г.?
Бойко Атанасов: Важно е да се отбележи, че регулаторните подходи могат да варират в различните юрисдикции. Специфичните адаптации ще зависят от регулациите и приоритетите на всяка страна или регион, съобразени както с технологичния напредък и иновациите, така и с европейската законодателна рамка.
КФН финализира проекта за „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС)“. От есента на 2023 г. ЕИС вече успешно функционира и с нейното въвеждане отчитаме значително подобрение на процеса за административно обслужване на гражданите, бизнеса и поднадзорните лица. Всички административни услуги са изцяло дигитално достъпни. Освен, че са част от системата на държавната администрация, в реално време те се интегрират с дейностите и процесите, и се осигурява обмен на информация с регулаторните органи на ЕС – Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (European Insurance and Occupational Pensions Authority – EIOPA) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (The European Securities and Markets Authority – ESMA).
От особено значение за 2024 г. ще бъдат и регулациите на криптоактиви, тъй като динамичният характер на финансовите пазари акцентира върху цифровите финансови услуги, които са все по-важна част от европейската икономическа среда. Макар и Комисията да не е определена еднозначно за национален компетентен орган в тази област, ежедневната ни работа с европейските регулатори, в лицето на ЕSMA, ни дава основание да сме пряко ангажирани в този процес и да проследяваме законодателните промени, все още в начално ниво, но с очакването същите да променят цялостно финансовия пейзаж на Европа. Съблюдаваме изпълнението на Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA) и Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA). Влезлият в сила регламент от януари 2023 г. – DORA, има за цел да създаде регулаторна рамка за оперативна устойчивост на цифровите технологии, чрез която всички дружества да гарантират, че могат да устоят на всички видове смущения и заплахи, свързани с информационни и комуникационни технологии (ИКТ), като целта е предотвратяване и смекчаване на киберзаплахите. От друга страна – целта на MiCA е да създаде регулаторна рамка за пазара на криптоактиви, която подкрепя иновациите и използва потенциала на криптоактивите по начин, който запазва финансовата стабилност и защитава инвеститорите. Държавите от ЕС трябва да приемат национални закони, приведени в съответствие с регламента, до юни 2024 г., като пълното му прилагане започва поетапно. DORA и MiCA ще подпомогнат иновациите и внедряването на нови финансови технологии, като същевременно ще осигурят подходящо равнище на защита на потребители и инвеститорите.
Има ли конкретни регулаторни предизвикателства или възможности, пред които може да се изправи българският финтех бизнес през тази и следващите години?
Бойко Атанасов: За българския финтех бизнес е важно да бъде в крак с развиващата се регулаторна среда, да се ангажира в постоянен диалог със съответните индустриални асоциации и да търси правни съвети, за да се ориентира в специфичните предизвикателства и възможности в страната. Някои общи предизвикателства и възможности пред финтех бизнеса в България са нормативната рамка, лицензирането и оторизацията, защитата на данните и поверителността, управлението на риска и киберсигурността.
Що се касае до възможностите, то те са дигитална трансформация, финансово включване, сътрудничество с традиционни институции, държавна подкрепа и инициативи, трансгранично разширяване.
Как Комисията за финансов надзор насърчава сътрудничеството между традиционните финансови институции и финтех стартъпи, особено в небанковия сектор?
Бойко Атанасов: Комисията за финансов надзор винаги проактивно участва в програми и инициативи за сътрудничество, дава регулаторни насоки и оказва подкрепа. Проявяването на регулаторна гъвкавост и споделянето на информация, дават своите резултати. Вярвам, че и продължаващото ни партньорство с Българската финтех асоциация ще допринесе за насърчаване на създаването на иновационни центрове и бизнес инкубатори. Ролята на КФН е да провокира постигане на синхрон между нормативните изисквания и изпълнението им в дигитална среда, като крайната цел е намаляване на административната тежест. Част от конкретните резултати са функциониращият Иновативен хъб, осигуряващ единна контактна точка с финтех дружествата и променените регламенти за достъпност до капиталовите пазари на малки и средни предприятия, успешно функциониращата ЕИС и мобилното приложение – FSC Mobile, чиято цел е да е в помощ на потребителите и на поднадзорните лица, чрез използването на най-популярните операционни системи – Android и iOS.
Комисията за финансов надзор ще продължи активно да работи и в диалог с участниците в небанковия финансов сектор, тъй като резултатът от партньорството между националния регулатор и бизнеса е поддържане на устойчива и благоприятна за иновации бизнес среда.
Днес, 20 февруари 2020 г., Органът за финансов надзор на Република Румъния публикува съобщение, че на свое заседание, проведено на 19 февруари 2020 г., е взел решение за отнемане на лиценза на румънския застраховател „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД поради факта, че компанията не е възстановила равнището на допустими собствени средства, покриващи минималното капиталово изискване в рамките на срока, предвиден от закона.
В същото време Органът за финансов надзор на Република Румъния е установил състоянието на неплатежоспособност на „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД и е взел решение да започне правни процедури и да подаде искане за откриване на производство по несъстоятелност срещу застрахователя.
Застрахователят има задължението да уведоми застрахованите за тяхната възможност да прекратят застрахователните договори, сключени с „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД, а също така и по отношение тяхното право да възстановят платените застрахователните премии по договорите за периода между момента на прекратяване и изтичане на срока на валидност на договорите. Договорите, които не бъдат прекратени, остават в сила до изтичането на срока им.
Всяко лице, което предяви претенция срещу „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД след настъпването на рискове, покрити от валидна застрахователна полица между датата на отнемане на лиценза и прекратяването на застрахователните договори, може да иска застрахователната компания да му заведе претенцията.
В рамките на 30 дни от датата на влизането в сила на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност срещу застрахователната компания „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД има задължението да предостави пълна документация по щетите за техническо-оперативните и счетоводни записи, свързани с тези щети, на румънския Гаранционен фонд за застраховане, за да публикува списъка на потенциалните застрахователни кредитори.
Според действащото законодателство румънският Гаранционен фонд за застраховане е отговорен за защитата на застрахователните кредитори срещу последствията на неплатежоспособност на застрахователна компания в рамките на лимит от 450 000 румънски леи (183 439.12 лева по курса на БНБ).
Застрахователната дейност, извършвана от „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД в Република България, също се покрива от съществуващия в Република Румъния Гаранционен фонд за застраховане.
Румънският застраховател извършва дейност на територията на Република България чрез клона си „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество АД“ КЧТ. Застрахователят има право да извършва дейност в Република България при условията на свободата за предоставяне на услуги от 2012 г. и при условията на правото на установяване – от 2014 г.
Пазарният дял на клона на база премийния приход на пазара по общо застраховане в България към края на 2018 г., с включен прихода на всички клонове, извършващи дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване към края на 2018 г., възлиза на 0,3%. Основната дейност на клона е по застраховки „Пожар и природни бедствия“, „Други щети на имущество“, „Обща гражданска отговорност“ и „Гаранции“. Клонът в България не сключва застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Каско“ на моторни превозни средства в Република България.
Финансовият надзор върху „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД, включително върху дейността му, извършвана в България, се осъществява от Органа за финансов надзор на Република Румъния. Комисията за финансов надзор на Република България не разполага с правомощия за осъществяване на финансов надзор върху застрахователи с произход от друга държава членка и не може да изисква пряко от тези застрахователи да й предоставят информация за финансовото състояние на дружеството.
Що се касае до клонове на застрахователна компания на територията на Република България, Комисията за финансов надзор има единствено правомощия да наблюдава пазарното поведение на специфичния клон, но КФН няма право да отнема лиценз на застрахователи с произход от друга държава.
Съобщението за отнемането на лиценза е публикувано на интернет страницата на Органа за финансов надзор на Република Румъния на адрес: https://asfromania.ro/en/press-releases/media-releases/7002-the-asf-board-has-decided-to-withdraw-the-operating-authorisation-of-certasig-societate-de-asigurare-si-reasigurare-s-a
Комисията за финансов надзор на Република България своевременно ще публикува информация във връзка с откриването на производството по настоятелност на „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД, Република Румъния, и всички последващи мерки спрямо застрахователя и клона му в Република България на страницата си: www.fsc.bg.
Актуална информация може да бъде получена и чрез информационния център на Комисията: 0800 40 444 (безплатен телефонен номер).
С презентации и дискусии в панелите „Застраховане на влоговете и последици за защитата на потребителите на финансови услуги” и „Повишаване на финансовата компетентност на гражданите” продължи регионалната конференция „Защита на потребителите на финансови услуги и финансова грамотност”, организирана в София от КФН и Световната банка.
Членът на КФН Владимир Савов подчерта, че силната защита на потребителите и финансовото образование са предпоставка за ситуация, в която печелят всички – и самите потребители и бизнеса, който си осигурява дългосрочна стабилност, ръст и разработване на нови пазарни сегменти. Той изтъкна, че основната цел на финансовия регулатор е да повиши нивото на разбиране на финансовите пазари и финансовите продукти. За реализацията й разчитаме на активното сътрудничество с правителството и на изградени публично-частни партньорства, допълни Владимир Савов като даде конкретни примери от дейността на КФН в областта.
Общо бе мнението на участниците, че и защитата на потребителите, и финансовата грамотност трябва да бъдат споделени приоритети на институциите, неправителствения сектор, на медиите и на самите граждани, които с общи усилия да бъдат провокирани да търсят информация по финансови теми, защото това е основно в техен интерес.
С презентации и дискусии в панелите „Застраховане на влоговете и последици за защитата на потребителите на финансови услуги” и „Повишаване на финансовата компетентност на гражданите” продължи регионалната конференция „Защита на потребителите на финансови услуги и финансова грамотност”, организирана в София от КФН и Световната банка.
Членът на КФН Владимир Савов подчерта, че силната защита на потребителите и финансовото образование са предпоставка за ситуация, в която печелят всички – и самите потребители и бизнеса, който си осигурява дългосрочна стабилност, ръст и разработване на нови пазарни сегменти. Той изтъкна, че основната цел на финансовия регулатор е да повиши нивото на разбиране на финансовите пазари и финансовите продукти. За реализацията й разчитаме на активното сътрудничество с правителството и на изградени публично-частни партньорства, допълни Владимир Савов като даде конкретни примери от дейността на КФН в областта.
Общо бе мнението на участниците, че и защитата на потребителите, и финансовата грамотност трябва да бъдат споделени приоритети на институциите, неправителствения сектор, на медиите и на самите граждани, които с общи усилия да бъдат провокирани да търсят информация по финансови теми, защото това е основно в техен интерес.
