Петър Джелепов – член на Комисията за финансов надзор взе участие с изказване в “Годишния доклад на Българската Финтех Асоциация”


В “Годишния доклад на Българската Финтех Асоциация“ за 2021 г., посветен на инвестициите в сектора и мястото на страната ни в Европа и света,  г-н Петър Джелепов – член на Комисията за финансов надзор (КФН) взе участие с изказване за финтех регулациите в небанковия финансов сектор в България и стратегията на регулатора за наблюдение на финансовите иновации.
В доклада, г-н Джелепов прави анализ и очертава успешното развитие на финтех сектора в България, високия технологичен прогрес в небанковия финансов сектор, регулациите на тези така важни иновации и дигитализации, Стратегията за наблюдение на финансовите иновации за периода 2021-2024 г., въвеждането на Innovation hub и последващото му развитие, както и цялостното бъдеще на финтех регулациите прилагани от страна на Комисията за финансов надзор.
Една от основните цели на Комисията е навлизането на повече иновации в застрахователния, инвестиционния и пенсионноосигурителния сектор в България, а заедно с това, интересите на потребителите да продължават да бъдат максимално защитени.
„За да бъдем в крак с новата дигитална среда и очаквания както на участниците, така и на крайните потребители, ние непрестанно трябва да оценяваме и, когато е необходимо, да коригираме регулаторната рамка, за да се справим адекватно с променените рискове и бизнес модели. С цел гарантиране и адекватна оценка на новите продуктови и бизнес модели, провеждаме регулярни проучвания как работят и как се прилагат и приемат иновациите сред подназдорните на Комисията компании. Допълнително, основна цел, поставена и от председателя на КФН, Бойко Атанасов е организирането и провеждането на образователни програми, целящи повишаването на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги.“ – отбеляза господин Джелепов.
Комисията за финансов надзор провежда последователната политика по отношение на иновациите и в отговор на пакета за цифрово финансиране, приет от Европейската комисия, КФН прие Стратегия за наблюдение на финансовите иновации за периода 2021-2024 г. Тя се основава на предишната стратегия и очертава в дългосрочен план посоката, в която КФН ще се ангажира да развива своите надзорни дейности и да прилага хармонизирането на националната регулаторна рамка и практики в областта на финансовите иновации на ниво ЕС.

Изказването на г-н Джелепов относно ФинТех регулациите в небанковия финансов сектор може да прочетете тук.
 
Целият доклад за 2021 г. на Българската ФинТех асоциация е публикуван тук.

КФН с позиция в “Годишния доклад на Българската Финтех Асоциация”


В “Годишния доклад на Българската Финтех Асоциация“ за 2021 г., посветен на инвестициите в сектора и мястото на страната ни в Европа и света,  г-н Петър Джелепов – член на Комисията за финансов надзор (КФН) взе участие с изказване за финтех регулациите в небанковия финансов сектор в България и стратегията на регулатора за наблюдение на финансовите иновации.
В доклада, г-н Джелепов прави анализ и очертава успешното развитие на финтех сектора в България, високия технологичен прогрес в небанковия финансов сектор, регулациите на тези така важни иновации и дигитализации, Стратегията за наблюдение на финансовите иновации за периода 2021-2024 г., въвеждането на Innovation hub и последващото му развитие, както и цялостното бъдеще на финтех регулациите прилагани от страна на Комисията за финансов надзор. 
Една от основните цели на Комисията е навлизането на повече иновации в застрахователния, инвестиционния и пенсионноосигурителния сектор в България, а заедно с това, интересите на потребителите да продължават да бъдат максимално защитени.
 „За да бъдем в крак с новата дигитална среда и очаквания както на участниците, така и на крайните потребители, ние непрестанно трябва да оценяваме и, когато е необходимо, да коригираме регулаторната рамка, за да се справим адекватно с променените рискове и бизнес модели. С цел гарантиране и адекватна оценка на новите продуктови и бизнес модели, провеждаме регулярни проучвания как работят и как се прилагат и приемат иновациите сред подназдорните на Комисията компании. Допълнително, КФН организира и провежда образователни програми, целящи повишаването на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги.“ – отбеляза господин Джелепов.
Комисията за финансов надзор провежда последователната политика по отношение на иновациите и в отговор на пакета за цифрово финансиране, приет от Европейската комисия, КФН прие Стратегия за наблюдение на финансовите иновации за периода 2021-2024 г. Тя се основава на предишната стратегия и очертава в дългосрочен план посоката, в която КФН ще се ангажира да развива своите надзорни дейности и да прилага хармонизирането на националната регулаторна рамка и практики в областта на финансовите иновации на ниво ЕС.

Изказването на г-н Джелепов относно ФинТех регулациите в небанковия финансов сектор може да прочетете тук.
 
Целият доклад за 2021 г. на Българската ФинТех асоциация е публикуван тук.

Председателят на КФН, г-н Бойко Атанасов откри кръгла маса, посветена на „Зелената сделка и бъдещето на инвестициите и банкирането“, организирана от ВУЗФ

Бойко Атанасов, председател на КФН

Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и лабораторията за научно-приложни изследвания към него VUZF Lab, съвместно с Българската фондова борса (БФБ), организираха кръгла маса на тема "Зелената сделка и бъдещето на инвестициите и банкирането".
Г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор, откри събитието. Той лично поздрави организаторите и доц. д-р Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, за инициирането на професионалния и експертен дебат, чиято цел е да се обсъдят аспектите и очакваните ефекти от Зелената сделка пред банковата и инвестиционната общност в България.
Г-н Атанасов заяви, че „Зелената сделка е огромен шанс за страната ни, защото тя може да бъде онзи катализатор, които ни е необходим, за да постигнем ускорен икономически растеж и съответно да повиши икономическото ниво на бизнеса и на важни икономически и социални процеси“. Той отбеляза още, че от една страна чрез европейския зелен пакт и посредством Плана за инвестиции за устойчива Европа, България ще получи големи инвестиции, а от друга, Зелената сделка ще даде стабилност и устойчивост на процесите по отношение на конкурентоспособността както в Европа, така и в национален мащаб, което ще се отрази на енергийната ефективност. Именно чрез Плана за инвестиции на зеления пакт, ще се създаде една рамка, която да улесни и стимулира публичните и частните инвестиции в прехода към независима, екологична и конкурентна икономика.
Председателят на КФН обърна внимание, че „на фона на турбулентните времена, в които живеем – времена на пандемия, икономически кризи и инфлация, финансовата общност трябва да има предсказуемост и готовност за предизвикателствата, които предстоят и пред които ще бъдем изправени в утрешния ден“.
Г-н Бойко Атанасов отправи и силно послание към участниците в дебата, че именно чрез дискусията и споделяне на различни експертни гледни точки ще бъдат очертани визията, стратегиите и съответно конкретните цели за бъдещето на финансовия сектор в резултат на Зелената сделка.
Заместник-председателите на КФН, ръководещи управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и управление „Застрахователен надзор“ също бях специални гости на събитието. Те се включиха в дискусията с представителите на инвестиционната общност за предизвикателствата, произтичащи от прилагането на новата регулаторна рамка, свързана с устойчивите финанси и възможностите за създаване и предлагане на нови финансови продукти. И г-жа Филипова и г-н Савов отбелязаха, че посоката на работа е за още по-добра информираност на участниците на пазара и на инвеститорите, така че да могат да преразгледат възможностите за устойчиви инвестиции. Именно поради тази причина от особено значение са ролите, които имат емитентите, включително и застрахователите  в процеса по преминаване към устойчиво инвестиране, както и инвестиционните посредници и управляващите дружества, които ще осигуряват необходимата информация на своите настоящи и потенциални клиенти за перспективата на устойчивите финанси.
В представителите на КФН изразиха увереност, че с общите усилия на бизнеса и регулатора ще се постигне необходимият баланс между бизнес дейностите, опазването на околната среда и социалните аспекти за осигуряване на трайна добавена стойност за българското общество.
Бойко Атанасов, председател на КФН

Съобщение относно изтичането на срока за представяне на публични уведомления на консолидирана основа за трето тримесечие на 2021 г. от страна на емитентите на ценни книжа


Комисията за финансов надзор обръща внимание на емитентите, че крайният срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние за трето тримесечие на 2021 г. пред КФН и обществеността изтича на 29.11.2021 г.
Съгласно чл. 100 о1, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), емитентът е длъжен да представи на КФН публично уведомление/отчет на консолидирана основа за финансовото си състояние за трето тримесечие на 2021 г. в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Публичното уведомление/отчет за финансовото състояние на дружеството се представя в КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register. Публичното уведомление/отчет за финансовото състояние на дружеството се разкрива и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК, чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия, в законоустановения срок, за третото тримесечие на 2021 г., а именно до 29.11.2021 г. включително.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2021 г.


    Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2021 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване към 30.09.2021 г.
    Общият брой на осигурените лица в четирите вида фондове за допълнително пенсионно осигуряване към 30.09.2021 г. е 4 827 412 души, като нараства спрямо 30.09.2020 г. с 0,37 на сто.
    Към 30.09.2021 г. във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване са акумулирани нетни активи на стойност 18 833 129 хил. лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2020 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 14,41 на сто.
    Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за деветмесечието на 2021 г. възлизат на 248 545 хил.лв. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.09.2021 г. е в размер на 73 702 хил.лв.
    През м. септември 2021 г. първите лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове, навършиха пенсионна възраст. За дължимите плащания към тези лица през м. септември 2021 г. от универсалните пенсионни фондове са заделени  334 хил. лв. за пожизнени пенсии, 824 хил. лв. за разсрочени и 7 хил. лв. за еднократни плащания. Заделените средства за пожизнени пенсии и разсрочени плащания постъпват във фондове за изплащане на пожизнени пенсии и фондове за разсрочени плащания, откъдето ще се извършват съответните плащания. Повече данни за дейността на фондовете за извършване на плащанията ще бъдат оповестени към 31.12.2021 г.
    Информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2021 г. и за осигурените лица и натрупаните средства във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване към 30.09.2021 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика / Статистика и анализи.

На заседание на КФН е приетата актуализирана Програма за защита на потребителите на небанковия финансов сектор за периода 2021-2024 г.


Защитата на потребителите на финансови продукти и услуги в небанковия финансов сектор е една от законоустановените цели на КФН. Програмата отразява поставените приоритети и основната стратегическата цел на ЕС, а именно политиката за защита на потребителите, свързана с повишаването качеството на живот на европейските граждани. Програмата е насочена към установяване на добро функциониране на единния вътрешен пазар и същевременно – осъществяване на ефективна защита на финансовите интереси на потребителите. Затова е важно, на потребителите да имат достъп до информация за лицата, които предоставят услугите, за продуктите, които предлагат, както и за рисковете, свързани с тях.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз


За периода от 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г. в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на 41 (четиридесет и един)  застрахователи и застрахователни посредника със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност (вписване или прекратяване на нотификацията) на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.
Постъпило е 1 (едно) уведомление относно намерението на застрахователно дружество със седалище в Република Хърватия да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, с което към края на месец октомври 2021 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, които имат намерение да извършват дейност в България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства на 414 (четиристотин и четиринадесет) дружества.
За периода в КФН са получени 8 (осем) уведомления относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество в България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 17 (седемнадесет) уведомления за преустановяване извършването на такава дейност в страната. Поради това, към 31.10.2021 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност по застрахователно посредничество в България, намалява на 2 218 (две хиляди двеста и осемнадесет).
За периода 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на държавите членки на ЕС относно намерението или оттеглянето на намерението на застрахователните дружества и застрахователни посредници със седалище на територията на Република България да извършват трансгранична дейност.
Към края на м. октомври 2021 г. общият брой на местните застрахователни дружества, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС и ЕИП при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 17 (седемнадесет), а общият брой на застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги или при правото на установяване, възлиза на 53 (петдесет и три) посредника. 
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Списък с кандидатите, допуснати до изпит за професионална квалификация на застрахователните брокери, който ще се проведе на 27.11.2021 г.


След проверка на всички представени заявления и документи към тях, Заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление „Застрахователен надзор“, взе решение за допускане до изпит на следните кандидати:
 
Входящ номер Решение №  
РГ-14-159-1/15.10.2021 г. 791-ЗБ/28.10.2021 г. допуснат 
РГ-14-160-1/19.10.2021 г. 793-ЗБ/01.11.2021 г. допуснат
РГ-14-161-1/20.10.2021 г. 792-ЗБ/01.11.2021 г. допуснат
РГ-14-162-1/01.11.2021 г. 801-ЗБ/02.11.2021 г. допуснат
РГ-14-163-1/01.11.2021 г. 802-ЗБ/02.11.2021 г. допуснат
РГ-14-164-1/02.11.2021 г. 810-ЗБ/09.11.2021 г. допуснат
РГ-14-165-1/04.11.2021 г. 807-ЗБ/05.11.2021 г. допуснат
 
Изпитът ще се проведе съобразно всички приети противоепидемични мерки. Във връзка със Заповед № РД-01-856 от 19.10.2021 г., допълнена на 21.10.2021 г., на министъра на здравеопазването (МЗ) и по-конкретно с т. 2 и т. 31 от нея, допуснатите кандидати следва да отговарят на изискването  да бъдат ваксинирани  или  преболедували  COVID-19  или  разполагат  с  отрицателен  резултат от проведено  преди  влизане  в  мероприятието  изследване,  удостоверено  с  валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване по смисъла на Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на МЗ.

Съобщение за откриване на производство по издаване на общ административен акт

 

На днешното си заседание от 02.11.2021 г., КФН взе решение за откриване на производство по издаване на общ административен акт – Решение за определяне размера на вноските за Гаранционния фонд по чл. 554, т. 1 от КЗ във „Фонда за незастраховани МПС“ и вноската по чл. 563, ал. 2, т. 3 от КЗ в „Обезпечителния фонд“ през 2022 г., както и сроковете за тяхното извършване.

Гаранционният фонд управлява два фонда – Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондът за незастраховани МПС изплаща обезщетения при щети от неидентифицирано МПС или, ако водачът е без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а Обезпечителният фонд изплаща щети на лицата при застраховател в несъстоятелност.

Към настоящия момент вноската към Фонда за незастраховани МПС е 10,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и 0.15 лв. за всяко място в превозно средство за обществен превоз за застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт. Вноската към Обезпечителния фонд е 2,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

 

По предложение на Съвета на Гаранционния фонд, вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава в размер на 10,50 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ също не се променя и остава 0,15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.

Вноската към Обезпечителния фонд също остава в размер на 2,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

 

Общо вноската към ГФ на всяко едно застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ остава 13,00 лв., които се разпределят във въпросните два фонда.

На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”.

 

На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”.

 

На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 02.12.2021 г. включително.

Комисията за финансов надзор информира инвестиционните посредници за очакваните действия във връзка докладването по новия пруденциален надзор


За изясняване на докладването на информация от страна на инвестиционните посредници в съответствие с приложимите изисквания на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 година относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 575/2013, (ЕС) № 600/2014 и (ЕС) № 806/2014 (Регламент (ЕС) 2019/2033), Комисията за финансов надзор информира инвестиционните посредници за етапа на въвеждане на новия пруденциален надзор на европейско ниво и очаквания формат на отчитане. На инвестиционните посредници са предоставени образци на отчетни форми, разработени от Европейския банков орган, както и информация за проектите на регулаторни технически стандарти, намиращи се на интернет страницата на Европейския банков орган и Европейската комисия.
Проектите на регулаторни технически стандарти, основаващи се на Регламент (ЕС) 2019/2033, могат да бъдат намерени на интернет страницата на Европейския банков орган тук.
Проектите на регулаторни технически стандарти, основаващи се на Регламент (ЕС) 2019/2033, могат да бъдат намерени на интернет страницата на Европейската комисия, както следва:
Приложимите отчетни форми, разработени от Европейския банков орган, както и инструкции за попълване, могат да бъдат изтеглени от тук.
Вашите въпроси по прилагането на новия пруденциален надзор може да изпращате на delovodstvo@fsc.bg.