Актуализирани са списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват дейност на територията на Република България


    За периода 01.04.2021 г. – 30.04.2021 г. в КФН нe е получавано уведомление от компетентни национални органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни дружества със седалище на тяхна територия да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване (чрез клон). За същия период e получено 1 (едно) уведомление относно оттеглянето на намерението на застраховател със седалище на нейна територия да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.
    За периода в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на ЕС относно намерението на 23 (двадесет и три) застрахователни посредника със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 3 (три) уведомления за преустановяване извършването на дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.
    Към 30.04.2021 г. броят на застрахователите със седалище в други държави членки на ЕС, за които са постъпили уведомления в КФН за намерението им да извършват дейност на територията на Република България, възлиза на 427 (четиристотин двадесет и седем). Към същата дата застрахователните посредници, които имат намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2 271 (две хиляди двеста седемдесет и един).
    За периода КФН е изпратила 1 (едно) уведомление до компетентните надзорни органи на държава членка на ЕС относно намерението на застраховател със седалище в Република България да извършва дейност на тяхна територия при условията на свободата на предоставяне на услуги и 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в Република България да извършва застрахователна дейност на територията на друга държава членка.
    Към края на м. април 2021 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС и ЕИП при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 18.   
    За периода 01.04.2021 г. – 30.04.2021 г. КФН е изпратила 1 (едно) уведомление до компетентния надзорен орган на държава членка на ЕС относно намерението на застрахователен брокер със седалище в страната да извършва дейност по застрахователно посредничество при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към 30.04.2021 г. общият брой на застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, се запазва на 52.  
    Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Становище на Комисията за финансов надзор във връзка с получени медийни запитвания по отношение на публичното дружество „Градус“ АД

Комисията за финансов надзор (КФН) извършва регулярни текущи проверки на постъпващата финансово-отчетна информация от страна на всички публични дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, в това число и на „Градус“ АД. За периода, през който дружеството е публично от 2018 г. до настоящия момент, не са установени нарушения на законодателството, което се отнася до дейността на публичните дружества. Извършваната дейност от „Градус“ АД и неговите дъщерни компании до придобиване на публичен статут не подлежи на надзор от КФН.
 
От август 2018 г. до края на месец април 2021 г. общо изтъргуваният обем акции от капитала на дружеството е 10 147 628,00 бр. акции, при най-ниска цена 1,35 лв. и най-висока цена 1,85 лв. Балансовата стойност на една акция на „Градус“ АД към 31.03.2021 г. е 1,30 лв. Цената на една акция на същата компания при затварянето на пазара на 05.05.2021 г. е 1,56 лв., а към – 07.05.2021 г. – е на ниво от около 1.45 лв., т.е. налице е спад от 6,4 %. Горното не дава основания за съмнения за наличието на измами или нередности при продажбата на акции на дружеството на „Българска фондова борса“ АД.
 
В периода, в който „Градус“ АД е публично дружество, в КФН не са постъпвали жалби или сигнали от лица, инвестирали в ценни книжа на компанията.
 
Акциите на „Градус“ АД се търгуват на „Българска фондова борса“ АД от средата на 2018 г., като в изпълнение на нормативните изисквания са допуснати до търговия на регулирания пазар въз основа на потвърден от Комисията за финансов надзор проспект за първично публично предлагане на акции. Проспектът е изготвен за публично предлагане на емисия акции в размер до 55 555 556 броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции с номинална стойност от 1 лев всяка. Предлагането обхваща до 27 777 778 броя нови акции, предложени за записване при увеличението на капитала на „Градус“ АД (нови акции) и до 27 777 778 броя съществуващи акции (съществуващи акции). В допълнение, мениджърът на предлагането има правото да разпредели допълнително още до 6 638 888 броя акции (свръх разпределени акции). Предвидено е окончателната емисионна стойност на акциите да бъде определена при аукцион в ценовия диапазон в минимален размер 1,80 лв. и максимален размер 2,35 лв. за една акция.
 
При всяко производство за потвърждаване на проспект за публично предлагане на ценни книжа КФН се ръководи от основните цели на осъществявания от нея финансов надзор, а именно:
  • осигуряване защита на инвеститорите в ценни книжа, включително чрез създаване на условия за повишаване на тяхната информираност за капиталовия пазар
  • създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен капиталов пазар и
  • поддържане на стабилността и общественото доверие в него.
При потвърждаване на проспект за публично предлагане на ценни книжа КФН следва да установи съответствието му с изискванията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), подзаконовите актове по прилагането му и пряко приложимото европейско законодателство, както и да осигури разкриването в проспекта на цялата изискуема информация за вземане на информирано инвестиционно решение. В производството за потвърждаване на проспект следва да бъде установено предоставянето на пълна и вярна информация, която съобразно конкретните особености на емитента и ценните книжа, които се предлагат публично, е необходима на инвеститорите за точна оценка на икономическото и финансовото състояние, активите и пасивите, финансовите резултати, перспективите за развитие на емитента, както и на правата, свързани с ценните книжа. Обхватът на нужната  информация, която следва да бъде оповестена в проспекта, е определен в пряко приложимото европейско законодателство, като съгласно националното законодателство в процеса на одобрение на проспекта се включва както проверката за наличието на изискуемата информация, така и преценка относно верността и пълнотата на изложената в проспекта информация.
При прегледа на съдържанието на проспекта КФН се ръководи от горепосочените цели на осъществявания от нея финансов надзор, а не от конкретните характеристики на даден емитент или от спецификите на осъществяваната от него дейност.
 
Заявлението за потвърждаване проспект за първично публично предлагане на акции, издавани от „Градус“ АД, е внесено в КФН през април 2018 г., като на свое заседание КФН e разгледала внесения проспект и е взела решение от заявителя да се изиска отстраняване на констатирани непълноти и несъответствия в съдържанието на проспекта в едномесечен срок.
 
КФН е изискала коригирането и допълването на проспекта с оглед обезпечаване на максимално разкриване на данните за финансовото състояние на емитента и неговата група и свързаните с дейността му рискове с цел осигуряване на възможност инвеститорите да разполагат с необходимата информация преди да вземат решение дали да инвестират в предлаганите ценни книжа. С цел предоставяне на възможност на потенциалните инвеститори да вземат информирано и мотивирано инвестиционно решение и доколкото минималната емисионна стойност в размер на 1,80 лв., както и максималната цена на новите акции в размер на 2,35 лв., са по-високи от балансовата стойност на една акция преди увеличението на капитала, КФН е изискала да се представи подробна обосновка на ценовия диапазон за определяне на емисионната стойност на акциите.
В резултат на изисканото от КФН в проспекта е изложена информация, че минималната и максималната емисионни стойности са определени въз основа на комплексен анализ, включващ финансови показатели, очаквано развитие на групата, рискови фактори, глобално и регионално макроикономическо развитие и др., както и желанието на емитента „Градус“ АД да постигне диверсифицирана инвеститорска база. Уточнено е, че извършеният финансов анализ включва общопризнати методи, включително метод на пазарните множители на компании-аналози, метод на дисконтираните парични потоци, метод на дисконтираните дивиденти. Представена е информация, че при метода на пазарните множители е идентифицирана група от 15 компании, опериращи в рамките на Европа, възникващите пазари и на глобално ниво, които са фокусирани върху основния бизнес на групата, а именно производство на пилешко месо и месни продукти. За тази група са пресметнати показателите P/E (цена на акция към печалба на акция), EV/EBITDA (стойност на компанията към печалба преди лихви, данъци и амортизации) и P/B (пазарна капитализация към собствения капитал). Посочено е, че медианните стойности на тези показатели са 10.36 за P/E, 8.20 за EV/EBITDA и 1.77 за P/B. Заявено е, че определянето на минималната емисионна стойност се базира на средно претеглената стойност на акция от 1.88 лв., получена по тези три показателя, като тази цена е допълнително съобразена с желанието на емитента за постигане на широка инвеститорска база. Указано е, че горният интервал на предлагането е съобразен с извършената тройна оценителска експертиза за оценка на непаричната вноска на дъщерните компании в капитала на „Градус“ АД, съгласно която максималната оценка на апортните вноски възлиза на 544 млн. лв. или 2.46 лв. на акция, като отново максималната емисионна стойност е съобразена с желанието на емитента „Градус“ АД и пазарните условия.
 
Комисията за финансов надзор не е и не би могла да бъде страна в публичното предлагане, нито е в състояние да определи самостоятелно или да потвърди определената от емитента емисионна стойност на акциите. Пряко приложимото европейско законодателство изисква в проспекта да се оповести цената, на която ще бъдат предлагани ценните книжа, съответно ако цената не е предварително определена – за метода за определянето на цената на предлагане. В приложимото законодателство не е предвидено изискване регулаторният орган да определя емисионната стойност на ценните книжа, което е единствено в правомощията на техния емитент. За определянето на емисионната стойност на акция при публично предлагане от значение са редица фактори, в това число, но не единствено, историческата финансова информация и текущото финансово състояние на дружеството. Именно затова, оборотите, които компанията реализира, нямат пряко отражение върху емисионната цена на една акция на дружеството. В конкретния случай, определеният ценови диапазон на предлагането е в резултат на изготвена оценка на дружеството по метода на пазарните множители на компании-аналози, метода на дисконтираните парични потоци и метода на дисконтираните дивиденти. Ценовият диапазон е съобразен с извършената тройна оценителска експертиза за оценка на непаричната вноска на дъщерните компании в капитала на „Градус“ АД. Посочената оценка е изготвена от трима независими оценители, назначени от Агенция по вписванията, същата е окончателна и отговорност за нейното изготвяне носят изготвилите я оценители. В изпълнение на своите правомощия, Комисията за финансов надзор е изискала детайлна информация относно начина на формиране на определения ценови диапазон и е осигурила оповестяване на тази информация в проспекта.
 
„Градус“ АД е учредено на 28.11.2017 г. и притежава и управлява следните дъщерни компании, формиращи икономическа група „Градус“: „Милениум 2000” ЕООД; „Лора-2004” ЕООД; „Градус-1” ЕООД; „Жюлив” ЕООД; „Градус-98” АД и „Градус-3” АД. Извършваната от компаниите от икономическата група на Градус дейност до придобиване на публичен статут не подлежи на надзор от КФН.
В проспекта е представена финансова информация за надзорни цели, която е изготвена с цел да покаже какъв би бил финансовият резултат на „Градус” АД, ако компанията беше учредена на 01.01.2017 г. и притежаваше същия брой дялове/акции от „Градус -1“ ЕООД, „Градус-3“ АД, „Милениум 2000“ ЕООД, „Градус-98“ АД, „Жюлив“ ЕООД и „Лора-2004“ ЕООД, какъвто притежава към 31.12.2017 г. При съставянето на неодитираната финансова информация за надзорни цели са използвани одитирания консолидиран годишен финансов отчет на „Градус” АД и одитираните годишни финансови отчети към 31.12.2017 г. на „Градус -1“ ЕООД, „Градус-3“ АД, „Милениум 2000“ ЕООД, „Градус-98“ АД, „Жюлив“ ЕООД и „Лора-2004“ ЕООД, като всички изброени годишни финансови отчети са съставени в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане. В КФН са представени и одитираните финансови отчети на дъщерните дружества на „Градус“ АД за тригодишния период на историческата финансова информация.
 
Финансовата информация за надзорни цели е изготвена в съответствие със счетоводните политики, приети от емитента „Градус“ АД в одитираните годишни консолидирани финансови отчети за периода, приключващ на 31.12.2017 г.
 
В съдържанието на проспекта за публично предлагане на акции на „Градус“ АД е включен доклад от 30.03.2018 г. за изразяване на сигурност на независимия одитор относно компилирането на финансовата информация за надзорни цели, включена в проспекта, изготвен от Красимира Радева, регистриран одитор и управител на „Бейкър Тили Клиту и партньори“ ООД, в който се съдържа декларация, че:
 а) неодитираната финансова информация за надзорни цели е компилирана, във всички съществени аспекти, съгласно приложимите критерии, описани в придружаващите пояснителни бележки и
б) базата за изготвяне на неодитираната финансова информация за надзорни цели е в съответствие със счетоводните политики на дружеството.
В производството за потвърждаване на проспекта за публично предлагане на акции на „Градус“ АД КФН е установила съответствие на изготвения проспект с изискванията на ЗППЦК, подзаконовите актове по прилагането му и действащия към момента Регламент ЕО № 809/2004, както и разкриване в проспекта на цялата изискуема информация съгласно действащия към момента Регламент № ЕО № 809/2004, което е предпоставка за вземане на информирано инвестиционно решение.
С Решение № 542-Е от 28.05.2018 г. КФН е потвърдила проспекта за публично предлагане на емисия в размер до 55 555 556 (петдесет и пет милиона петстотин петдесет и пет хиляди петстотин петдесет и шест) обикновени, безналични, поименни, свободно-прехвърляеми акции с номинална стойност 1 лев всяка, от които до 27 777 778 (двадесет и седем милиона седемстотин седемдесет и седем хиляди седемстотин седемдесет и осем) нови акции, които ще бъдат издадени в резултат на увеличаване на капитала на „Градус“ АД, гр. Стара Загора и до 27 777 778 (двадесет и седем милиона седемстотин седемдесет и седем хиляди седемстотин седемдесет и осем) съществуващи акции, с емисионна стойност, определена в ценовия диапазон от 1,80 лв. (минимална емисионна стойност) до 2,35 лв. (максимална емисионна стойност) и с ISIN код BG1100002184, както и за публично предлагане на още до 6 638 888 свръхразпределени акции от капитала на „Градус“ АД, съгласно решения от 29.12.2017 г. и от 26.03.2018 г. на общото събрание на акционерите на „Градус“ АД и решение от 30.01.2018 г. на съвета на директорите на дружеството.
 
„Градус“ АД е провело маркетингова кампания, включваща инвестиционна презентация, телевизионен рекламен клип, както и интернет реклама, насочена към потенциалните инвеститори. В резултат на проведената маркетингова кампания информацията за публичното предлагане достига до широк кръг инвеститори, всеки от които прави самостоятелен избор дали да инвестира или не. Първичното публично предлагане на до 55 555 556 броя акции на „Градус” АД е завършило успешно на 19.06.2018 г., като са записани и платени 22 608 710 бр. нови акции, както и 22 608 710 бр. съществуващи акции, с емисионна стойност 1,80 лв. всяка. Публичното предлагане е извършено на „Българска Фондова Борса” АД, Сегмент за първично публично предлагане, чрез механизма Аукцион за Първично публично предлагане („IPO Аукцион“). Всички инвеститори, записали акции в аукциона за публично предлагане на акции на „Градус“ АД, са участвали при равни условия в предлагането в рамките на определените срокове и на предварително обявения ценови диапазон. Определената в резултат на проведения аукцион окончателна емисионна стойност на акциите в размер на 1,80 лв. за една акция е една и съща както за индивидуални инвеститори, така и за институционални инвеститори.
 
На 25.06.2018 г. по набирателната сметка на „Градус” АД са постъпили 81 391 356 лева, представляващи: 40 695 678 лв. средства от първично публично предлагане на акции от увеличение на капитала на дружеството и 40 695 678 лв. средства от първично публично предлагане на съществуващи акции на дружеството.
Регистрираният капитал на „Градус” АД, гр. Стара Загора към момента на издаване на потвърждението на проспекта за първично публично предлагане на емисия акции от увеличение на капитала е в размер на 221 000 000 лв., разпределен в 221 000 000 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас и с номинална стойност 1,00 лв. всяка, като в резултат на издаването на 22 608 710 броя нови акции от същия клас, с номинална стойност от 1,00 лв. всяка, при условията на първично публично предлагане, капиталът на дружеството е увеличен на 243 608 710 лв., разпределен в 243 608 710 бр. обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност от 1,00 лв./акция. Увеличението на капитала е вписано в търговския регистър на 17.07.2018 г., с оглед на което, на основание чл. 110, ал. 3, изр. първо във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, „Градус” АД, гр. Стара Загора е станало публично дружество.
Видно от Акта за регистрация на акциите, издаден от „Централен Депозитар“ АД, предложените 45 217 420 акции (в това число новоиздадени и съществуващи акции) са записани от 1135 лица (81 броя юридически лица, в т. ч. договорни и пенсионни фондове, както и от 1 054 броя физически лица).
 
При осъществяване на първичното публично предлагане на акции на „Градус“ АД не са установени нарушения, като са спазени всички приложими към датата на осъществяването му изисквания на действащото законодателство. Разкритата в проспекта за първично публично предлагане на акции, издавани от „Градус“ АД, информация е в пълно съответствие с изискванията на приложимата нормативна уредба, като в проспекта са посочени лицата, които носят отговорност за пълнотата и верността на представените в проспекта данни.
Комисията за финансов надзор се самосезира и възложи проверка на дейността на публичното дружество „Градус“ АД относно спазване на приложимото специално законодателство от момента на придобиване на статут на публично дружество. В случай че в КФН постъпи допълнителна информация, сведения и/или документи, които имат отношение към извършваната проверка, същите ще бъдат анализирани, а резултатите от анализа ще бъдат приобщени към проверката.

 

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2020г.


    Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2020 г. Информацията е обобщена на база на одитираните годишни финансови отчети и годишните отчети за надзорни цели за 2020 г., представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 31.12.2020 г.
    Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2020 г. е 4 819 139 души, като нараства спрямо 31.12.2019 г. с 1,18 на сто.
    В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.12.2020 г. са акумулирани нетни активи на стойност 17 294 294 хил. лв. В сравнение с края на 2019 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 10,67 на сто.
    Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2020 г. възлизат на 217 338 хил. лв. и се увеличават с 9,02 на сто в сравнение с отчетените приходи за 2019 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 31.12.2020 г. е в размер на 55 955 хил. лв.
    Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2020 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 31.12.2020 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика / Статистика и анализи / 2020.

Комисията за финансов надзор сигнализира за липса на свързаност между „Вранчев Финанс“ и инвестиционен посредник „ВАРЧЕВ ФИНАНС“ ЕООД


            По повод постъпил сигнал, с цел информираност на инвеститорите във финансови инструменти и всички останали участници на капиталовите пазари, Комисията за финансов надзор уведомява обществеността, че между инвестиционен посредник „ВАРЧЕВ ФИНАНС“ ЕООД, свързаните с него юридически лица и използваната от инвестиционния посредник интернет страница https://www.varchev.com/, от една страна, и лицата, предоставящи кредити под наименованието „Вранчев Финанс“ и използващи интернет страницата https://vranchev-finans.com, от друга, няма никаква връзка.
           „Вранчев Финанс“ не притежава лиценз от КФН за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционни дейности по смисъла на чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти, нито в КФН са получавани нотификации за „Вранчев Финанс“ или интернет страницата https://vranchev-finans.com от друг национален компетентен орган на държава членка за предоставяне на услуги в Република България по силата на свободата на предоставяне услуги в рамките на Европейския съюз или чрез установяване на клон. Следователно, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПФИ, „Вранчев Финанс“ няма право да предоставя инвестиционни услуги и/или да извършва инвестиционни дейности по смисъла на чл. 6, ал. 2 и 3 от ЗПФИ на територията на Република България и Европейския съюз, включително и да приема парични средства по свои банкови сметки по повод и/или с цел каквато и да било инвестиционна дейност.
           Проверка на това кои са лицензираните дружества може да се извърши на интернет страницата на КФН – http://www.fsc.bg и/или на интернет страниците на другите компетентни органи от Европейския съюз, както и на интернет сайта на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) – https://www.esma.europa.eu/.

Комисията за финансов надзор представя проект за изграждане на Единна информационна система

Комисията за финансов надзор (КФН) представи публично проекта:
„Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор“.

    Проектът се изпълнява съгласно административен договор № BG05SFOP001-1.011-0001-C01/23.07.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Добро управление” (ОПДУ), съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по процедура BG05SFOP001-1.011 чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между Управляващия орган на ОПДУ и Комисията за финансов надзор.

    Представянето на ЕИС бе направено от г-жа Деница Кирова – Главен секретар на КФН и възложител на проекта, която сподели с участниците, че „За Комисията е приоритет намаляването на административната тежест чрез пълно дигитализиране на административните услуги, които тя предлага. Една от ключовите ни цели е да предоставяме навременни, качествени и прозрачни надзорни дейности. Живеем в два работни свята – реален и виртуален. Осъзнаваме нуждата да бъдем изцяло присъстващи там, където са бизнеса и потребителите. Вярвам, че изграждането на единната информационна система ще ни позволи да отговорим на тази потребност, като ще имаме възможността освен да подобрим процеса по административно обслужване на гражданите и бизнеса, така и да интегрираме дейностите и процесите на КФН със системите на Европейските надзорни регулатори.“

    Основните цели на проекта „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор“ са:

  • Подобряване на процеса за административно обслужване на гражданите и бизнеса чрез надграждане на всички административни услуги, които КФН предлага и са част от системата на държавната администрация (ИИСДА или Административен регистър).
  •  Препроектиране, надграждане и усъвършенстване на минимум 18 публични регистъра на КФН, чрез които се предоставя информация на гражданите и бизнеса.
  • Интегриране с относимите хоризонтални компоненти на електронното управление в Република България, както и с Единния портал за достъп до електронни услуги.
  • Интегриране в реално време на обмена на информация с регулаторните органи на ЕС – Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (European Insurance and Occupational Pensions Authority – EIOPA) и Европейски орган за ценни книжа и пазари (The European Securities and Markets Authority – ESMA).
  • Усъвършенстване на прилагания от КФН механизъм за риск-базиран надзор.
  • Прецизиране и развитие на автоматизация на процеса по определяне на такси, дължими от бизнеса и гражданите.
  • Организиране и провеждане на обучения с най-широк кръг ползватели както от администратори на системата, така и с крайните потребители.
    Проектът ще допринесе за постигане на основните цели, произтичащи от Актуализираната стратегията за електронно управление в Република България за периода 2019 – 2023 г. Чрез него ще бъдат финансирани дейности, необходими за изпълнението на една от приоритетните мерки в Актуализираната пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2019-2023 г., а именно: проектиране, разработка, внедряване и поддръжка на Единна информационна система в Комисията за финансов надзор.
    Общата стойност на проекта е 4 999 980,50 лв. (четири милиона деветстотин деветдесет и девет хиляди деветстотин и осемдесет лева и петдесет стотинки), от които 4 249 983,42 лв. европейско и 749 997,08 лв. национално съфинансиране.
    Срокът за изграждане на Единната информационна система за нуждите на Комисията за финансов надзор е предвиден за есента на 2023-та година.

    Самото събитие се проведе онлайн чрез платформата MS Teams, която бе въведена като част от мерките за дистанционна работа в Комисията в началото на епидемичната обстановка през изминалата година.

Видео от представянето можете да видите тук.Logo

Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) проучва нагласите на потенциалните доставчици относно предлагането на спестовни продукти


Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) извършва проучване във връзка с нагласите на потенциалните европейските доставчици относно предлагането на спестовни продукти. Целта е да се съберат максимален обем данни и информация за предлагане на Паневропейския личен пенсионен продукт (PEPP).
Регламент (ЕС) 2019/1238 относно паневропейски персонален пенсионен продукт (Регламент РЕРР) е приет през месец юли 2019 г. и e в сила от месец август 2020 г. С публикуване в Официален вестник на ЕС на 22.03.2021 г. на Делегиран Регламент (ЕС) 2021/473 за допълнение на Регламент PEPP се определя и дата 22.03.2022 г., от която той ще започне да се прилага. С това свое решение Европейската комисия предоставя възможност на гражданите на ЕС да спестяват за бъдещото си пенсиониране чрез безопасен, прозрачен и висококачествен пенсионен продукт.
Линкът, на който може да бъде намерена анкетата, е: 
https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/PEPP_survey, като последният ще бъде активен до 31 май 2021 г.

Данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.03.2021 г.

 
Представените окончателни данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.03.2021 г., са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Пазари”, „Застрахователен пазар”, „Статистика”, „Общо Застраховане“ „2021“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги. 

Екипът на Комисията за финансов надзор се включи в обучение, проведено от Икономически университет – Варна


На 15 и 16 април 2021 г. се поведе поредният модул от FIN-TECH проекта на Икономическия университет – Варна, който е финансиран по  програма Хоризонт – 2020 на Европейската комисия. В онлайн сесията взеха участие експертите на Комисия за финансов надзор, Икономически университет – Варна, Българската финтех асоциация и представители на финтех компании в България.
В рамите на двата дни, в които се проведе обучението, бяха дискутирани  българската финтех екосистема, реални казуси от използването на блокчейн във финтех, управлението на киберриска чрез модели, базирани на рангова скала и обясним изкуствен интелект, умните договори – управление, възможности и рискове, пазара на криптовалути и методи за неговия анализ чрез прилагане на различни клъстерни техники, базирани на прототипи и др.
Събитието се провежда в рамките на проект FIN-TECH „A FINancial supervision and TECHnology compliance training programme“, финансиран по програма HORIZON 2020, в който Икономически университет  – Варна и Комисията за финансов надзор представят България в консорциум, съставен от 24 държави. Всяка от тях е презентирана от образователна институция в областта на висшето образование и регулаторен орган за небанковия сектор.
От старта на проекта, в началото на 2019 г., експертите на КФН и ИУ – Варна участваха в още две сесии за обмен на знание в областите на големи данни и изкуствен интелект. ИУ – Варна и КФН съвместно организираха и проведоха Международна кръгла маса "Peer to peer lending in Europe and the Balkan Peninsula".
Комисията за финансов надзор активно продължава да проучва прилагането на финансови иновации в небанковия финансов сектор.

Данни за максималния размер на техническата лихва


На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и резервите за периода от 1-ви април 2021 г. до 30-ти юни 2021 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел „Пазари”, ”Застрахователен пазар”, „Статистика“, „Животозастраховане“.

Съобщение относно правните последици на влязлото в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД


    С цел информираност по казуса с румънския застраховател „Чертасиг-Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, чийто лиценз бе отнет от Органа за застрахователен надзор на Република Румъния, и в допълнение към вече публикуваната информация от 17.03.2021 г., КФН уведомява кредиторите на „Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, че те попадат в обхвата на румънския Закон 213/2015 за Гаранционния фонд за застрахованите, чиято цел, съгласно чл. 2, пар. 1, е да защити кредиторите на застрахователя от последиците на неговата неплатежоспособност. КФН напомня за предоставената от Органа за застрахователен надзор на Република Румъния информация, че всяко лице, което има застрахователно вземане срещу „Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, може да подаде мотивирано искане до Гаранционния фонд на Република Румъния, считано от датата на постановяване на решението на Органа за застрахователен надзор на Република Румъния за отнемане на лиценза на „Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, но не по-късно от 90 дни от влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност (15.04.2021), а в случай, че това право е възникнало след откриването на производството по несъстоятелност – в 90-дневен срок от неговото възникване.
    В допълнение Органът за застрахователен надзор на Република Румъния предоставя информация, че съгласно чл. 75, пар. 1 от румънския Закон № 85/2014 за предотвратяване на несъстоятелността и процедурите по несъстоятелност, считано от датата на влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД (14.01.2021 г.), всички съдебни и извънсъдебни производства, образувани по индивидуални искове на негови кредитори, както и производства за събиране на вземания срещу него, се прекратяват. Предявяването и събирането на вземанията срещу “Чертасиг – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД може да се осъществи само в откритото производството по несъстоятелност.