Комисията за финансов надзор (КФН) прие окончателно изменения в Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Наредбата е съвместна на КФН и министъра на вътрешните работи и урежда материята по  документиране на пътно-транспортни произшествия.
 
По-съществените промени, които се въвеждат с новите текстове са следните:

Двустранен констативен протокол може да се подпише между участниците във всяко ПТП, в което не са пострадали хора. Досега действаше правилото, че не се подписват двустранни протоколи, когато някое от превозните средства не може да се придвижва на собствен ход. Отпада изискването пътнотранспортното произшествие или двустранните протоколи  да се регистрират в МВР. Формата и съдържанието на протоколите се запазват. Двустранен протокол обаче не се съставя, ако някой от участниците в ПТП-то има съмнение, че друг участник в произшествието е под въздействието на алкохол или наркотични вещества или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство. В такъв случай, както и ако няма съгласие между участниците в произшествието за подписване на двустранен протокол, задължително трябва да се извика МВР.

Припомняме, че не се посещават от органите на МВР – "Пътна полиция" и не се съставят документи, когато повредите на моторното превозно средство са  възникнали в резултат на природни бедствия, на пожар на самото МПС, при повреди в паркирано състояние и когато не са причинени от друго превозно средство. Ако обаче повредите са причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход,  произшествието трябва да бъде посетено на място от органите на МВР.

С наредбата се урежда и електронен обмен на информация между МВР и Гаранционния фонд, съответно и застрахователите, за пътнотранспортните произшествия, посетени на място от МВР и за тези с двустранни протоколи, за които е предявена претенция пред застраховател. Ежедневно ще се обменят и цифрови снимки от произшествията, които са посетени на място от органите на МВР.

Премийният приход, реализиран чрез застрахователните брокери през 2016 г., възлиза на 1 071 233 461 лв., от които 983 503 593 лв. в полза на застрахователи със седалище в Р. България и 87 729 867 лв. в полза на застрахователи от други държави.

От реализирания чрез застрахователните брокери премиен приход в полза на застрахователи със седалище в Р. България, 873 405 хил. лв. са реализирани в общото застраховане и 106 933 хил. лв. в животозастраховането.

В структурата на реализирания чрез застрахователни брокери премиен приход по общо застраховане към 31.12.2016 г., най-голям дял заемат автомобилните застраховки – „Гражданска отговорност”, свързана с притежаването и използването на МПС (402 152 103 лв.) и „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства” (314 241 917 лв.), следвани от „Пожар и природни бедствия” (65 087 129 лв.) и „Други щети на имущество” (25 627 067 лв.).

При животозастраховането, реализираният чрез застрахователните брокери премиен приход към 31.12.2016 г. е основно по застраховка „Живот и рента” (76 293 153 лв.), следвана от застраховките „Заболяване” и „Злополука” (11 775 795 лв. и 7 500 681 лв.).

С оглед на всичко гореизложено ви информираме, че актуализираните индивидуални данни от справките и отчетите на застрахователните брокери, регистрирани в Република България и извършвали дейност през 2016 г., са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, в раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”, „Застрахователни брокери”.

Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастрахователните дружества към края на месец октомври на 2016 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Карина Караиванова, председател на Комисията за финансов надзор (КФН):
 
Приключи един много сложен за изпълнение, управление и координиране процес. А именно проверката на активите на пенсионните фондове, на балансите на застрахователните дружества и съответно стрес тестовете. Трябва да кажа, че това беше предизвикателство за всички нас, които участвахме в този процес. И искам да благодаря на  всички участници, че положиха максимални усилия днес да имаме резултат, да успеем да приключим, след като се налагаше на два пъти да обявяваме отлагане.
 
С какво разполагаме към днешна дата?
 
Разполагаме с обективна, независима оценка, с цялостен преглед на два много важни в нашата икономика сектора. Получените резултати са обективни, тяхното качество не подлежи на никакво съмнение. Те са достоверни. И какво показват те? Показват, че двата сектора са стабилни, устойчиви и добре функциониращи. Разбира се, има някои проблеми.
 
По отношение на пенсионносигурителнните дружества е идентифициран системен проблем със законодателството особено по отношение на свързаните лица. Това налага промяна в дефиниции и по-добро корпоративно управление. Идентифицирани са проблеми при оценките на инвестиционни имоти. Комисията вече е предложила мерки за разрешаването на констатираните проблеми.
 
По отношение на застрахователите има две проблемни области. Едната е при оценката на финансови инструменти. Всъщност, тази област е приложима и за пенсионните дружества. Различните експерти ни предложиха много големи разлики в оценката на едни и същи финансови инструменти. И този проблем се дължи на липса на ясна дефиниция на това – що е активен пазар. Другата проблемна област е  при третирането на квотни презастрахователни договори. Един независим оценител е предложил корекция относно третирането на този тип застрахователен договор. Държа да ви уведомя, че на този етап няма да предлагаме корективни действия към съответния застраховател, към който е направена въпросната препоръка. Всъщност, като се има предвид, че това е стандартен презастрахователен договор, ние сме повдигнали темата на европейско ниво. Говорили сме с EIOPA. В момента тази тема е обект на дискусия в експертна група към EIOPA. След като работната група излезе с решение, ще се вземе решение и от борда на надзорниците в EIOPA. Този тип стандартен презастрахователен договор се използва не само в България, а в целия Европейски съюз и каквото и да бъде решението, то ще е приложимо за всички европейски държави и за всички застрахователи, които използват този договор.
 
Държа да ви уведомя, че повечето от компаниите вече са започнали да прилагат мерки, за да покрият дефицитите, които са идентифицирани. Ние излязохме с предписания и наблюдаваме начина, по който се изпълняват тези мерки. Ще очакваме да бъдат изпълнени в следващите от 3 до 6 месеца.

 
Патрик Ходжес, ръководител на отдел „Контрол и сближаване на надзорни практики” в Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA):

Добре дошли на прегледа на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и на представянето на данни с резултатите от проведените стрес тестове.
Първо, искам да кажа, че този преглед е от изключителна важност. Това е важно събитие за постигането на по-голяма прозрачност и повишаване доверието на потребителите. Изключително важно е потребителите да могат да вярват в застрахователния бизнес и в това, че обезщетенията им ще бъдат изплатени.
Устойчив и достатъчен капитал на дружеството е ключът към това, че компанията ще може да удържи на обещанието си да изплаща обезщетения.
Защитата на потребителите е в основата на това, с което се занимаваме като европейски надзор.
Бихме искали да благодарим на КФН и неговия Председател за сътрудничеството, което направи възможно публикуването на този преглед днес.
За нас тази мисия е само един старт, който ще позволи на КФН да продължи с имплементирането на Платежоспособност 2.
Необходими са последващи действия по някои належащи въпроси на национално и европейско ниво.
EIOPA се е посветила на това да следи изпълнението на препоръките и да продължи да засилва доверието в надзора.

Днес, 03.02.2017 г., Комисията за финансов надзор (КФН) публикува докладите с данни за резултатите от прегледа на активите на пенсионните фондове (ПФ) в България и прегледа на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и данни с резултатите от проведените стрес тестове на застрахователите и презастрахователите. Данните за резултатите от прегледите на застрахователи/презастрахователи и на пенсионните фондове са предоставени от независимите външни експерти и обобщени от международната консултантска компания „Регионален консорциум Ърнст & Янг”.
Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователните дружества се извършват на основание § 10 от ПЗР на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и в съответствие с одобрените от КФН и от Управляващия комитет (УК) методологии. В УК участват като членове с право на глас КФН и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – EIOPA, а като наблюдатели представители от Министерство на финансите, Българска народна банка, Европейската комисия и Европейския орган за ценни книжа и пазари – ESMA.
Прегледите на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите се проведоха в периода от 15 юли 2016 г. до края на януари 2017 г.
Всички решения на КФН във връзка с организирането, наблюдението и контролa на процеса по прегледите са взети в пълно съответствие с решенията на УК.
 
БЪЛГАРСКИЯТ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН СЕКТОР ПОКРИВА ПОВЕЧЕ ОТ 100% ОТ КАПИТАЛОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ
Нормативната уредба на Платежоспособност 2, която е в сила от 1 януари 2016 г., въвежда по-високи капиталови изисквания за застрахователната индустрия, както и различна нормативна уредба за отчитане и оценяване на рисковете. Пълният обхват на прегледа на балансите на българските застрахователи в първата година от въвеждането на режима Платежоспособност 2 осигурява конкурентно предимство на българската индустрия. Прегледът повишава надеждността в  индустрията и позволява на дружествата и на КФН да насочат по-успешно усилията си към  слабите места.
С цел да се осигури последователност на резултатите по отношение на застрахователните дружества, ръководителят на проекта положи значителни усилия да сравни и анализира портфейлите им инструмент по инструмент. Режимът Платежоспособност 2 и МСФО са стандарти, базирани на принципи и включват използването на преценка. Поради тази причина на практика не би могло да се извърши пълно сравнение. От друга страна, преценката следва да е подкрепена от достатъчно доказателства и да бъде обоснована с оглед на обстоятелствата в момента, в който е направена. Предвид това Управляващият комитет изиска от ръководителя на проекта да оцени ситуациите, в които икономическата реалност на подобни трансакции и събития не е била разбрана по еднакъв начин. Тази оценка на съответствието ще бъде взета предвид при прилагането на последващите мерки.
Преди изпълнението на процедурите по съответствие прегледът на балансите на застрахователите показва обобщено капиталово изискване за платежоспособност (КИП) съотношение от 154% и на обобщено минимално капиталово изискване (МКИ) съотношение от 308% за дружествата на индивидуално ниво. След провеждането на проверките за съответствие, извършени от ръководителя на проекта, агрегираното Капиталово изискване за платежоспособност (КИП) е в размер на 157%, а агрегираното Минимално капиталово изискване (МКИ) е 313% за дружествата на индивидуално ниво, като КИП за общозастрахователния сектор е 147%, а МКИ – 333%, докато за животозастрахователния сектор КИП е 235%, а МКИ – 238%, КИП за групи/подгрупи е в размер на 107%, а МКИ – 187%, като всички тези стойности са над пруденциалните изисквания.
За 13 дружества  общата стойност на допустимите собствени средства, покриващи КИП и/или МКИ към 30 юни 2016 г. са били недостатъчни. За тези дружества в дефицит общата сума на дефицита на МКИ е била 25 млн. лв., а общата сума на дефицита на КИП – 50 млн. лв. Въпреки това следва да се отбележи, че тези дефицити са сравнително ниски по отношение на капиталовите изисквания и допустимите собствени средства в застрахователния сектор – агрегираното капиталово изискване е в размер на 1.2 млрд. лв., а агрегираните допустими собствени средства, които да покрият изискването – 1.9 млрд. лв.
От тринадесетте дружества, които са имали дефицит към 30.06.2016г., 7 застрахователя вече предприеха необходимите действия за увеличаване на собствените си средства до изискуемото ниво в съответствие с резултатите от прегледа на баланса. Друга част от останалите дружества също предприеха действия, които са довели до засилване на тяхната капиталова база, въпреки че това все още не е напълно достатъчно. Тези действия включват увеличаване на капитала, привличане на подчинен дълг, както и продажба на финансови инструменти. Предвид резултатите от последващите действия, дефицитът по КИП е стеснен до 17 милиона лева, а дефицитът по МКИ – до 22 милиона лева, към настоящия момент. В резултат на това ще бъдат наложени последващи действия от КФН за възстановяване на 5 застрахователя, които съвместно имат пазарен дял от 1,49% в премийния приход на пазара. Тези 5 предприятия ще имат 3 месеца, за да повишат собствените си средства за покриване на минималното капиталово изискване, както и още три месеца, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност. Два застрахователя ще трябва да представят доклади за напредъка на КФН, определящи предприетите мерки и постигнатия напредък за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност до края на 2017 г., като се възползват от преходния период, за да се съобразят с режима на Платежоспособност 2.
Заслужава да се отбележи, че прегледът на баланса разкри адекватност на нивата на техническите резерви на застрахователния сектор. В действителност прегледът доведе до предложения от страна на независимите външни експерти за намаляване на техническите резерви в общ размер на 209 милиона лева в сектора на общото застраховане и 22 милиона лева в сектора на животозастраховането.
Стрес тестът, който се проведе на застрахователния сектор е в своята финална фаза. Изследваните сценарии бяха: неблагоприятни пазарни условия (сценарии двоен стрес), стрес със земетресение, с наводнение и стрес с недостиг на резервите. Един от предварително дефинираните сценарии за живото (пре)застрахователните предприятия беше определен като стрес на риска от дълголетие. Обединение на всички стрес сценарии не беше необходимо, тъй като всички те се считат за независими един от друг. Предварителните резултати показват, че от всички сценарии за пазарен стрес тестването на неблагоприятните условия на глобално ниво има най-значително въздействие върху агрегираните собствени средства. Този сценарий имаше неблагоприятно въздействие върху общия баланс на участниците в стрес теста в рамките на 15.8 % (313 млн. лв.) от общото превишение на активите над пасивите. Стрес сценарият с недостиг на резервите показа резултат от 14 % обезценяване на собствените средства, който в комбинация със свързаните с Гражданска отговорност сценарии  води до най-големите загуби, като се има предвид доминацията на застраховката Гражданска отговорност в портфейлите на българските застрахователи. Стрес сценариите с недостиг на резерви, земетресения и наводнения доведоха до намаление в размер съответно на 5,8% и 8,9% в излишъка на активи спрямо пасиви. (Пре)застрахователните дружества показаха устойчивост на стрес сценария, свързан с дълголетие, с увеличение в размер на 0,7% в излишъка на активи спрямо пасиви на индивидуално ниво. КФН внимателно ще анализира резултатите на агрегирано и индивидуално ниво и ще предприеме необходимите мерки за увеличаване на устойчивостта на българската застрахователна индустрия.
 
ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ Е УСТОЙЧИВО
Резултатите показват устойчивост на сектора по допълнително пенсионно осигуряване. Активите на пенсионните фондове са налични и се съхраняват от банките-попечители в съответствие с нормативните изисквания. Не са установени отклонения от приложимата регулаторна рамка по отношение на прегледа на инвестициите в свързани лица. Общото заключение на независимите външни експерти е, че пенсионноосигурителните дружества са спазили регулаторните изисквания (Наредба № 9 на КФН) при извършването на оценките на активите на пенсионните фондове.
Прегледът на активите на пенсионните фондове в България обхвана всички 18 фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване (универсални и професионални) и всички 9 фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Общата стойност на проверените активи възлиза на над 93 на сто от активите на фондовете.
Резултатите от прегледа на активите на ПФ отчитат необходимост от корекции, които общо за сектора възлизат на 33 млн. лв. или 0,3 на сто от активите на проверените 27 пенсионни фонда към 30 юни 2016 г. Предлаганите към референтната дата корекции се отнасят до две категории активи, притежавани от част от пенсионните фондове, които се дължат на различия в подхода при оценяване на инвестиционните имоти, извършено от различните лицензирани независими оценители, и при определяне размера на рисковата премия за някои емисии корпоративни облигации, което се дължи на прилагания индивидуален и по-консервативен подход от страна на външните експерти. КФН ще поиска от дружествата корекциите да бъдат отразени в изчисляване на нетната стойност на активите към референтната дата, като тези корекции следва да бъдат потвърдени от одиторска проверка в съответствие с принципите на международните стандарти за финансово отчитане и отразени във финансовите отчети на пенсионните фондове за 2016 г., отчитайки настъпилите последващи събития след 30 юни 2016 г., които оказват влияние върху последващата оценка на активите на пенсионните фондове.

Обобщеният доклад може да намерите на страницата на КФН на български език на адрес:
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19637_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19638_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19653_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19654_file.pdf
 
и на английски език на адрес:
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19639_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19640_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19656_file.pdf
https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2021/files/19657_file.pdf
 
Пълния доклад може да намерите на уеб сайта на EIOPA – https://eiopa.europa.eu/Publications/Other%20Documents/IBSR_Insurance%20Balance%20Sheet%20Review%20of%20the%20Bulgarian%20Insurance%20Sector.pdf.
 

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на -0,17 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.12.2014 г. до 30.12.2016 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 0,09 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 2,83 на сто, а за ППФ съответно е 3,09 на сто.

Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.

Пълният текст на решения № 114-УПФ и № 115-ППФ от 19.01.2017 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

Едновременно с обявяването на минималната доходност на задължителните пенсионни фондове КФН оповестява и данните за годишната доходност за 2016 г. на всички фондове за допълнително пенсионно осигуряване. Средната претеглена доходност (немодифицирана) за 2016 г. на универсалните пенсионни фондове е 4,10 на сто, на професионалните фондове е 4,48 на сто и на доброволните фондове е 5,23 на сто. Данни за годишната доходност на пенсионните фондове за 2016 г. може да намерите тук.

Във връзка с Тарифа за таксите, събирани от Kомисията за финансов надзор по Закона за Комисията за финансов надзор, приета с ПМС № 126 от 10.05.2011 г., обн., ДВ, бр. 38 от 17.05.2011 г., в сила от 17.05.2011 г. и на основание чл. 27, ал. 3, срокът за заплащане на дължимите такси, събирани от КФН за осъществяване на общ финансов надзор – обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки е до 31 януари на текущата година.

Във връзка с постъпили въпроси относно подаването на статистическите справки за 2016 г. от застрахователите и презастрахователите, Управление „Застрахователен надзор” дава следните разяснения:

Предвид разпоредбата на § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 53 за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53), която предвижда, че наредбата се прилага от 01.01.2017 г., тримесечните справки за 4-то тримесечие на 2016 г. и годишните справки за 2016 г. се подават в справките във формата по Наредба № 30 за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финансовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и презастрахователите и се подават през портала на Комисията за финансов надзор на адрес https://www.isp.fsc.bg.

Предвид изричната разпоредба на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 53, застрахователите са задължени да подадат предварителни тримесечни справки за периода, завършващ на 31.12.2016 г., съгласно новите справки по Наредба № 53. Тези предварителни справки няма да могат да се подадат през портала и трябва да бъдат изпратени по електронна поща на деловодството.

Справките считано от първо тримесечие на 2017 г. и занапред следва да се подават съгласно новите справки по Наредба № 53 през портала на Комисията за финансов надзор на адрес https://www.isp.fsc.bg.

Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодичните отчети от застрахователните брокери към 31.12.2016 г. на основание чл. 311, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.

Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителния актуализиран формат (версия 31.12.2016), публикуван на интернет страницата на Комисията: www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователен пазар”.
 
ВАЖНО:
Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:

● Базовият файл с основна информация трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
● Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила не са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
● Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
● Файловете трябва да бъдат подписани с универсален електронен подпис във формат p7m или p7s (PKCS#7), като при подписването НЕ трябва да бъде използвано криптиране;
● Подписът на файловете трябва да принадлежи на същия служител, който е влязъл в системата.

Възможност за срещи на поднадзорни лица с ръководството на КФН:

Всеки вторник от 15 до 16 часа

в сградата на КФН на ул. Будапеща 16

Подаване на заявки:

e-mail: press@fsc.bg
 
Допълнителна информация

тел. 02/9404789 и 02/9404625

Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”
 
Представители на юридически лица, поднадзорни на Комисията за финансов надзор, могат да се срещат с ръководството на Комисията всеки вторник между 15 и 16 часа. На тези срещи небанковият финансов сектор може да поставя конкретни проблеми, както и да отправя предложения за промени в нормативната уредба с цел подобряване на бизнессредата. Координацията на тези срещи се осъществява от Дирекция „Връзки с обществеността и протокол” на КФН на посочения по-горе e-mail адрес.