Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание, че съгласно чл. 100о¹, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива на КФН и обществеността публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Съгласно чл. 100 о¹, ал. 7 от ЗППЦК изискванията на чл. 100 о¹, ал. 1 – 6 от ЗППЦК не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни консолидирани финансови отчети за дейността си и при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7 от ЗППЦК.

Крайният срок за разкриване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитента или на тримесечен консолидиран финансов отчет за дейността си за трето тримесечие на 2023 г. чрез предоставянето ѝ на КФН и на обществеността изтича на 29.11.2023 г. Емитентът е длъжен да разкрива публично регулирана информация чрез ѝ предоставянето на КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база – в срок 60 дни от края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. Чл. 100б., ал.8  от ЗППЦК гласи, че в случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие – за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база.

КФН обръща внимание, че отчета за изпълнение на задълженията на емитента на облигации съгласно условията на облигационната емисия по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8 от ЗППЦК за трето тримесечие на 2023 г., който се изготвя на консолидирана база, следва да бъде представен в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 29.11.2023 г.

Съгласно чл. 100ж., ал. 3 от ЗППЦК довереникът на облигационерите е длъжен в срок до 30 дни от представянето на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2, съответно от изтичането на срока за представяне на отчета, ако той не е представен в срок, да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията доклад за изтеклия период.

Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за трето тримесечие на 2023 г. изтича на 29.11.2023 г.

Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на консолидирана база за трето тримесечие на 2023 г. изтича на 29.12.2023 г.

През месец януари 2022 г. стартира проведеното от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) съвместно с националните надзорни органи Общо надзорно действие относно оценка на финансовите активи, целта на което е установяване спазването на организационните правила и нормативните разпоредби относно принципите и методологиите за оценка на притежаваните от ПКИПЦК и АИФ финансови активи и постигане на надзорна конвергенция. Общото надзорно действие завърши в края на 2022 г., като резултатите от него са отразени в изготвен от ESMA окончателен доклад, в който са представени заключенията на Европейския регулатор от проведения надзорен ангажимент, както и са отправени препоръки по отношение оценката на активите. Съобщението за приключване на надзорното действие и докладът с резултатите от същото може да намерите на интернет адрес: ESMA report points out improvements needed in supervision of asset valuation (europa.eu).

Уважаеми потребители,

във връзка с планирана техническа профилактика на 01.07.2023 г. /събота/ в интервала от 09.00ч. до 18.00ч., са възможни временни нарушения при достъпа до определени системи и е-портали през сайта на Комисия за финансов надзор.

Комисия за финансов надзор се извинява за причиненото неудобство и благодари за проявеното разбиране.

На 28 март председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – Бойко Атанасов откри форума на Капитал – „Fintech and Insurtech Summit“. По специална покана на г-н Алексей Лазаров – главен редактор на в. „Капитал“, той говори за основните предизвикателства, сред които са яснота за функционирането и прилагането на иновации във финтех сектора, баланс на рисковете от иновации спрямо ползите за потребителите, равновесие между насърчаване иновациите и запазване нивата на защита на клиентите и бизнеса срещу потенциалните негативни събития, оценка и корекция на регулаторната рамка спрямо промените или изцяло новите бизнес модели и произтичащите потенциални рискове от тях.

Председателят на КФН постави въпроси защо са ни нужни иновативни финтех продукти и как да създаваме регулаторна рамка, която да предизвиква развитие, а не ограничения, да насърчава прогреса, а не да пази статуквото, да провокира креативното мислене, а не да търси законови пречки за растеж. „Моето вярване е, че законите и регулациите се променят именно заради новите продукти, услуги и технологии. Убеден съм, че администрацията трябва да подкрепя бизнеса и да е в състояние на изключителна видимост и чуваемост, както за новите продукти, така и за тенденциите за развитие“, сподели още г-н Бойко Атанасов.

Цифровото бъдеще на Европа и работата в синхрон с общоевропейските регулации бе в обсега на засегнатите от г-н Атанасов теми. Създаването на European Blockchain Sandbox, законодателното предложение за Регламент относно пазарите на криптоактиви (MiCA – Markets in Crypto-Assets) и Директивата за цифрова оперативна устойчивост (DORA – Digital Operational Resilience Act), като част от Пакета за цифрово финансиране, целят да повишат качеството на предлаганите услуги във финансовия сектор чрез стимулиране развитието на финансовите иновации, при установяване на съответните нива на сигурност и защитата им. Съотнесено към българския капиталов пазар, това би означавало повишаване на неговата привлекателност, както за местни, така и за чуждестранни инвеститори.

Председателят на Комисията – Бойко Атанасов, увери участниците в събитието, че КФН е фокусирана към основните си функции – защитата на потребителите на финансови услуги, осигуряване на стабилен небанков финансов сектор и създаване на среда, в която бизнесът да работи безпрепятствено. В тази връзка той изтъкна, че целта на КФН е да разглежда финансовите иновации през призмата на тези основни функции на Комисията за капиталовия, застрахователния и пенсионноосигурителния пазар.

От 2020 г. Комисията за финансов надзор е на картата на иновациите чрез създадения Иновационен център (Innovation Hub), представеното преди няколко месеца мобилно предложение – FSC Mobile, както и с изграждането на единна информационна система (ЕИС), като идеята чрез нея е да се намали административната тежест, да се получи пълна дигитализация на административното обслужване, да има свързаност с европейските регулатори на модерно дигитално ниво. Крайната цел е спестяване на времето на бизнеса и на хората.

Потребителите и поднадзорните лица и в момента са улеснени с достъпа до информация чрез FSC Mobile – собствената мобилна апликация на Комисията, която дава допълнително удобство, като предоставя на участниците в небанковия финансов сектор актуални новини, календар на събитията и възможност за справки.

„В последните 3 години КФН е балансьор на небанковия финансов сектор, както и партньор на бизнеса. Вярвам, че финтех индустрията и регулаторът са една система и заедно ще гарантираме, че клиентите са защитени при използването на едни от най-иновативните финтех финансови продукти, като заедно ще продължим да градим дигиталното бъдеще.“, заяви пред участниците на събитието председателят на КФН.

За поредна година Комисията за финансов надзор (КФН) се включи в „Световната седмица на парите“ под надслов „Plan your money, plant you future”, като нейният председател – г-н Бойко Атанасов даде официален старт на поредицата от събития, инициирани от регулатора на небанковия финансов сектор.

„За мен е от особено значение, че Комисията за финансов надзор отново е сред институциите, пряко ангажирани в Световната седмица на парите. Повишаването на финансовата грамотност не само на младите хора, но и на цялото общество е сред стратегическите ни цели и вярвам, че с нашата експертиза допринасяме за навременното финансово ограмотяване, вече базирано и на глобалните тенденции за финтех иновации и пълна дигитализация“, заяви председателят на КФН.

За да запознаят подрастващите с важни понятия от сферата на регулациите и да ги въведат в света на инвестициите, експерти на КФН представиха дигиталното поле на безопасното инвестиране пред възпитаници от горните класове на „Първа английска езикова гимназия“. Познания за капиталовите пазари и тяхното функциониране получиха близо 70 ученика от 9, 11 и 12 клас на гимназията. Във фокуса на презентациите бяха и мисията, целите на регулатора, иновациите и дигиталните финанси.

Г-жа Анка Костова – директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ презентира дейността на КФН и мобилното приложение FSC Mobile, адаптирано както за Android, така и за iOS. Учениците се запознаха с безплатната апликация, която дава допълнителни удобства в достъпа до информация, необходима на потребителите и на участниците в небанковия финансов сектор – застрахователен, осигурителен и инвестиционен.

Г-жа Неда Мужо – началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ („НПДЕЦКДСИЦ“) насочи вниманието на младежката аудитория към кампанията на КФН – #ИНВЕСТИРАЙ БЕЗОПАСНО. Как се инвестира без риск, как се различават лицензираните от недобросъвестните инвестиционни посредници и схеми, кои са признаците, по които се идентифицират нередностите, бяха темите в обсега на лекцията, която участниците в събитието изслушаха с огромен интерес.

За да заяви своята ангажираност към седмицата, посветена на парите, КФН взе участие и в Хакатона „From Zero to Fintech 2023”. Той се провежда за трета година, като събитието се организира в партньорство между Българската финтех асоциация и Факултета по икономика и бизнес администрация на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Експерти от отдел „НПДЕЦКДСИЦ“ на КФН – Неда Мужо, Димитър Берков, Мина Василева и Алек Косев презентираха на тема: „Комисията за финансов надзор и Fintech: Стратегия за мониторинг на финансовите иновации в небанковия финансов сектор 2021-2024 г., Иновационен хъб и нарастващото въздействие на изкуствен интелект (ИИ) във финансовите услуги“.

Доктор Неда Мужо запозна участниците в Хакатона с ролята на КФН във Fintech сектора и с иновационния хъб на КФН, създаден още през 2018 г. и предоставящ възможност чрез апликационна форма заявителите да установят неформален диалог с регулатора. Тя акцентира върху стремежа на КФН за наблюдение на финансовите иновации, който адекватно да отговоря на бързото развитие на финансовите технологии и въвеждането на изкуствения интелект.

Д-р Мужо подчерта идеята на иновативния център, а именно да осигури единна точка за взаимодействие между надзорния орган и съответното дружество заявител, с оглед насърчаване на иновациите в небанковия финансов сектор и защита интересите на потребителите. Бяха обсъдени основните приоритети на КФН, сред които активното консултиране на процесите по предоставяне електронен достъп до финансовите услуги за потребителите и бизнеса, и стремежа за увеличаване на конкурентоспособността на небанковия финансов сектор.

На събитието бе представена и Стратегията за наблюдение на финансовите иновации (Fintech) в небанковия финансов сектор 2021-2024 г. и четирите основни приоритета, а именно: насърчаване на внедряването на цифровите технологии до 2024 г., преодоляване на раздробеността на единния цифров пазар, развитие на нормативната уредба на ЕС с цел улеснен достъп до цифровите иновации в интерес на потребителите и пазарната ефективност, създаването на европейско пространство за финансови данни и посрещане на новите предизвикателства и рискове, свързани с внедряването на цифровите технологии.

Вторият панел от презентацията бе изложен от г-н Берков, който постави фокуса върху изкуствения интелект и сериозния напредък в развитието му. Бяха обсъдени различните му аспекти – от една страна реалната възможност не само да замени човешкия капитал изцяло или частично и да подобри ефективността му, а от друга – да балансира установената нужда от сигурност и защита на данните.

Бяха обсъдени и предстоящите регулации на европейско ниво в светлината на предложението на ЕК за регулиране на пазарите на криптоактиви чрез Регламент относно пазарите на криптоактиви  (MiCA – Markets in Crypto-Assets) и Директивата за цифрова оперативна устойчивост (DORA – Digital Operational Resilience Act), като част от Пакета за цифрово финансиране. Те целят да повишат качеството на предлаганите услуги във финансовия сектор чрез стимулиране развитието на финансовите иновации, при установяване на съответните нива на сигурност и защитата им.

КФН ще продължи, както социално-отговорната си кауза да повишава финансовата грамотност на обществото, така и да съблюдава в ролята си на регулатор всички актуални тенденции във Fintech сектора и проактивно да работи в посока пълно дигитализиране дейностите на КФН.

През изминалата 2022 г., Комисията за финансов надзор (КФН) реализира проучване за финансовите иновации в небанковия сектор и нивото на тяхното развитие, като част от Стратегията за наблюдение на финансовите иновации (2021–2024 г.). В проучването се включиха над 100 застрахователни, инвестиционни и пенсионни дружества.

Работната група за наблюдение на финансовите иновации в небанковия финансов сектор в КФН анализира информацията и изготви обобщен доклад, който очертава развитието на финтех сектора, тенденциите, които се очаква да бъдат актуални през 2023 г., както и нуждите и потребностите на небанковия сектор по отношение на въвеждането на иновации.

Сред заложените цели в Стратегията за наблюдение на финансовите иновации са ежегодните проучвания, защита интересите на потребителите, както и улесняване изпълнението на регулаторните изисквания в сътрудничество с поднадзорните на Комисията лица.

И през настоящата  година, КФН ще продължи процеса на наблюдение на финансовите иновации, интереса и готовността на участниците в небанковия финансов сектор за прилагането им

Получените отзиви в хода на проучването поставят въпроси за изясняване на произтичащите от иновациите рискове, влиянието върху бизнес моделите на финансовите институции, както и необходимостта от анализ за предприемане на бъдещи действия от страна на КФН за усъвършенстване на съществуващата регулаторна рамка.