На 7 декември, г-жа Мария Филипова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, беше специален гост на IR AWARDS 2022. Събитието, организирано от Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ), събра за осма поредна година представители на партньорски организации, медийни партньори, мениджъри за връзки с инвеститорите, финансови директори и анализатори, представители на инвестиционни посредници и големи български институционални инвеститори.

Церемонията по награждаването поощрява добрите практики и последователността на най-добре представящите се компании, в следните категории: „Най-добра IR електронна страница“, „Най-добри IR инициативи“; „Най-добри комуникации за стратегическо развитие, управление и риск“, „Най-добри комуникации с инвеститори и заинтересовани лица“.

Г-жа Филипова връчи награда в категорията „Най-добри комуникации с инвеститори и заинтересовани лица“, като наградата бе присъдена на Даниела Пеева от „Монбат АД“.

„На първо място бих искала да поздравя г-жа Даниела Пеева за заслужената награда за най-добра комуникация с инвеститорите и заинтересованите лица. Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, както и г-жа Пеева в частност, имат съществен принос за ползотворното сътрудничество на бизнеса с регулатора и за активната двупосочна комуникация“, сподели Мария Филипова.

В останалите категории, награди получиха:

• Пелагия Виячева от „Софарма“ АД – наградата за „Най-добра IR електронна страница“ връчи г-жа Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване
• Миглена Димитрова от „Българска фондова борса“ – наградата за „Най-добри IR инициативи“ връчи г-н Атанас Божинов от Асоциация на управляващите дружества
• Деница Стефанова от „Алтерко“ АД“ – наградата за „Най-добри комуникации за стратегическо развитие, управление и риск“ връчи г-жа Радослава Масларска – председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници

Най-високото отличие „Най-добър ДВИ“ заслужено беше спечелено от Иван Даскалов от „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД, като наградата връчи Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

АДВИБ оказва важна подкрепа на бизнеса при оповестяване на новите моменти в регулаторната рамка и съобразяването с новите приложими изисквания, като провежда информационни кампании и разяснения във връзка с прилагането на действащата правна регламентация. Същевременно, целенасочените усилия на асоциацията съдействат инвеститорите да разполагат с пълна, точна и навременна информация, което им предоставя възможност за коректна оценка на инвестицията и защитава техните интереси. Осигуряването на прозрачност и достоверност на предоставяната на инвеститорите информация засилват доверието и създават тенденция за намаляване на рисковете, което е и сред основните цели на осъществяваната дейност както от КФН, така и от АДВИБ.

В резултат на ползотворното взаимодействие на АДВИБ с бизнеса и регулатора, към настоящия момент е постигнато високо ниво на съответствие на дейността на публичните дружества с приложимите изисквания, което представлява солидна основа за надграждане и развитие на капиталовия пазар.

„Вярвам, че това е правилната посока на развитие, като се надявам, че всички ние ще продължим да я следваме“, заяви още г-жа Филипова.

Съда на Европейския съюз (СЕС) излезе с решение по дело С-473/20. То беше образувано по преюдициално запитване на Софийски районен съд (СРС) от септември 2020 г. във връзка с тълкуване на разпоредбите на член 69, параграф 2, член 72 и член 99а от Директива 2009/65/ЕО (Директива 2009/65/ЕО) на Парламента и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа. Делото пред СРС беше образувано по жалба на „Инвест Фонд Мениджмънт“ АД срещу издадено Наказателно постановление от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което е наложена имуществена санкция за неизпълнение на задължението за актуализиране на проспекта на управлявано от него предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа. СРС отправи общо 4 въпроса към СЕС. Въпросите в преюдициалното запитване на СРС до СЕС са:

1. Какъв е вложеният смисъл от европейския законодател в понятието „съществени елементи“ на проспектите, употребено в чл. 72 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета от 13.07.2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в ценни книжа?

2. Следва ли разпоредбата на чл. 69, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО на ЕП и на Съвета от 13.07.2009 г. да се тълкува в смисъл, че всяка промяна на минимално изискуемата информация в проспектите, предвидена в приложение I, списък А, винаги попада в понятието „съществени елементи“ по чл. 72 от Директивата, което да налага тяхното своевременно актуализиране?

3. При евентуален отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли да се приеме, че информацията относно промяната при персоналния състав на членовете на съвета на директорите на дадено управляващо дружество, които не са изпълнителни членове и на които не е възложено управлението, попада в обхвата на понятието „съществени елементи“, употребено в чл. 72 от Директива 2009/65/ЕО?

4. Следва ли разпоредбата на чл. 99а, буква „с“ от Директива 2009/65/ЕО да се тълкува в смисъл, че е допустимо налагането на санкция на управляващо дружество – за всеки един от управляваните от него взаимни фондове, единствено в случаите на системно неспазване на задълженията по отношение на предоставяната на инвеститорите информация, наложени в съответствие с националните разпоредби за транспониране на членове 68-82 от Директивата?

Страна в производството пред СЕС беше Комисията за финансов надзор, представлявана от нейния председател г-н Бойко Атанасов.

В проведеното писмено и устно производство пред съда, Комисията за финансов надзор защити успешно своята позиция по повдигнатите въпроси, а именно че:

1. член 72 от Директива 2009/65/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година, следва да се тълкува в смисъл, че предвидената в списък А от приложение I към тази директива информация относно управляващо дружество, която съгласно член 69, параграф 2 от същата директива проспектът трябва поне да съдържа, попада в обхвата на понятието „съществени елементи на проспектите“ по смисъла на посочения член 72, така че тя трябва да бъде актуализирана.

2. член 99а, буква с) от Директива 2009/65, изменена с Директива 2014/91, следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която управляващо дружество, което не е спазило предвиденото в членове 68—82 от тази директива задължение за актуализиране на проспектите в установения от тази национална правна уредба срок по отношение на няколко предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, се наказва с административна санкция за всяко от тези предприятия, въпреки че промяната, която е трябвало да бъде предмет на актуализация в тези проспекти, се е отнасяла до един-единствен елемент, свързан със състава на орган на управляващото дружество, при условие че административната санкция е както ефективна и възпираща, така и пропорционална.“

Детайлна информация можете да намерите тук.

През м. август 2022 г. в КФН са получени 14 (четиринадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

През периода е постъпило уведомление относно намерението на 1 (едно) застрахователно дружество със седалище в държава членка на ЕС да  извършва трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. За периода не са постъпвали уведомления за оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държава членка да извършва дейност на територията на Република България. Към края на м. август 2022 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства на 420 (четиристотин и двадесет) дружества.

За същия период в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 7 (седем) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 2 (две) уведомления относно преустановяване извършването на трансгранична дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България.  В резултат на това, към края на м. август 2022 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 102 (две хиляди сто и два).

През м. август 2022 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението или оттегляне на намерението на местни застрахователи или застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. август 2022 г. общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 17 (седемнадесет), а общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 60 (шестдесет).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.