Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.03.2025 г. до 31.03.2025 г. в КФН са получени 23 (двадесет и три) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършват дейност на територията на Република България. През периода не са постъпили уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. март 2025 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства до 432 (четиристотин тридесет и две).

През м. март 2025 г. в КФН са получени 11 (единадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 3 (три) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. март 2025 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава на 2 337 (две хиляди триста тридесет и седем).

За периода 01.03.2025 г. – 31.03.2025 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 69 (шестдесет и девет).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Резултати от дейността на местните застрахователи към края на четвъртото тримесечие на 2024 г.

Комисията за финансов надзор, управление „Застрахователен надзор“ обяви резултатите от дейността на застрахователите със седалище в Република България по общо застраховане и по животозастраховане към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. въз основа на отчетените данни от застрахователите с право на достъп до Вътрешния пазар, съгласно Регламент (ЕС) 2015/35, и от застрахователите без право на достъп до Вътрешния пазар съгласно Заповед № 988 от 16.12.2022 г., изменена и допълнена със Заповед № 190 от 28.03.2024 г.

В края на четвъртото тримесечие на 2024 г. броят на местните застрахователи възлиза на 36, от които 26 – застрахователи по общо застраховане (25 – с право на достъп до Вътрешния пазар и 1 – без право на достъп до Вътрешния пазар) и 10 застрахователи по животозастраховане и със смесена дейност (9 – с право на достъп до Вътрешния пазар и 1 – без право на достъп до Вътрешния пазар).

Брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане към края на четвъртото тримесечие на 2024 г., възлизат на 3 906 615 900  лв., в т.ч. 43 768 350 лв. по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане, нарастват със 7%.

Брутните възникнали претенции на застрахователите по общо застраховане към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. възлизат на  1 675 423 829 лв., в т.ч. 26 927 281 лв. по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. брутните възникнали претенции намаляват със 7%.

Общата  стойност на активите на застрахователите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 5 909 593 141 лв. към 31.12.2024 г. В сравнение с 31.12.2023 г. общата  стойност на активите нараства с 11%.

Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на застрахователите по общо застраховане възлиза на 3 388 141 134 лв. към 31.12.2024 г., като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 417 482 969  лв., или с 14%. Към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат 57% от общата стойност на активите на дружествата по общо застраховане.

Общата стойност на пасивите на застрахователите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 3 903 653 186 лв. към 31.12.2024 г. В сравнение с 31.12.2023 г. общата  стойност на пасивите нараства с 6%. Общата стойност на техническите резерви на застрахователите по общо застраховане към 31.12.2024 г. възлиза на 3 087 812 160 лв., като нараства с 6% спрямо 31.12.2023 г.

Превишението на активите над пасивите на застрахователите по общо застраховане възлиза на 2 005 939 955 лв., като нараства с 23% спрямо 31.12.2023 г.

Брутните записани премии, реализирани от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. възлизат на 773 924 681 лв., в т.ч. 169 696 658 лв. по застрахователни задължения в общото застраховане. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. брутните записани премии, реализирани от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, нарастват със 7%.

Брутните възникнали претенции на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност към края на четвъртото тримесечие на 2024 г., възлизат на 408 931 356 лв., в т.ч. 102 181 655 лв. по застрахователни задължения в общото застраховане. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. брутните възникнали претенции нарастват с 34%.

Общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 2 996 345 429 лв. към 31.12.2024 г. В сравнение с 31.12.2023 г. общата  стойност на активите нараства с 15%. Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 1 562 554 611 лв. към 31.12.2024 г., като нараства с 8% спрямо 31.12.2023 г. Стойността на активите, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори, на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 1 336 974 371 лв. към 31.12.2024 г., като нараства с 27% спрямо 31.12.2023 г.

Към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат дял от 52% от общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност. Активите, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори, заемат дял от 45% от общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност.

Общата стойност на пасивите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 2 239 050 475 лв. към 31.12.2024 г. В сравнение с 31.12.2023 г. общата  стойност на пасивите нараства с 16%.

Общата стойност на техническите резерви, заделени от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 2 139 426 079 лв. към 31.12.2024 г., като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 16%. Стойността само на техническите резерви, обвързани с индекс и обвързани с дялове в инвестиционен фонд, възлиза на 1 244 684 505 лв. към 31.12.2024 г., като нараства с 30% спрямо 31.12.2023 г.

Превишението на активите над пасивите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, с право на достъп до единния пазар на ЕС, възлиза на 757 294 954 лв., като нараства с 12% спрямо 31.12.2023 г.

Подробна информация за резултатите от дейността на застрахователите по общо застраховане и по животозастраховане към края на четвъртото тримесечие на 2024 г., както и за баланса на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС може да намерите в раздел: Застрахователна дейност/ Статистика.

КФН с бюлетин с тенденциите на жалбите за първото тримесечие на 2025 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) публикува информационен бюлетин, в който обобщава постъпилите жалби от потребители на небанкови финансови продукти и услуги за първото тримесечие на 2025 г.

Данните показват, че най-голям дял от жалбите –  60%, са насочени към застрахователния сектор. Следват осигурителният с 8% и инвестиционният сектор с 6%. Важно е да се отбележи, че около 25% от жалбите не попадат в регулаторния обхват на КФН.

Бюлетинът ще се издава всяко тримесечие и ще има за цел да информира потребителите за тенденциите в жалбите, включително основните поводи за тях, като ще служи и като инструмент за повишаване на потребителската информираност. Основната цел е превенция на неблагоприятни ситуации и по-добра защита на правата на портебителите в трите ключови сектора – застраховане, осигуряване и инвестиции.

Бюлетинът е наличен и в секция За потребителя / Жалби.

EБO публикува обяснения на най-честите грешки при подаване на регистрите по DORA

Европейските надзорни органи организираха тестове на подаването на информация по регистрите на DORA от страна на националните компетентни органи (НКО), включително и КФН. Тестовете разкриха проблеми с качеството на данните, които бяха съобщени на НКО и които изискват допълнително взаимодействие с финансовите субекти и повторно подаване на данните. В тази връзка Европейския банков орган (ЕБО) е публикувал най-често срещаните проблеми, идентифицирани във фазата на тестване, и обяснения на най-честите грешки.

Документът е достъпен на следния линк: https://www.eba.europa.eu/sites/default/files/2025-04/717e7e5f-14ac-45c6-b336-b0aac6a9062a/Observations%20from%20RoI%20reporting%20testing%20-%20common%20issues%20-%20April%202025%20%281%29.pdf

Нови указания на Европейският орган за ценни книжа и пазари ESMA във връзка с получаване на лиценз за извършване на услуги по регламента MiCA

В края на януари 2025г. Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) публикува на страницата си надзорна инструкция с цел да подпомогне хармонизирането на надзорните практики в държавите-членки на ЕС, но също така и да предостави указания към доставчиците на услуги за криптоактиви при получаване на лиценз за извършване на подобни услуги.

Публикуваният документ съдържа също и информация за изискванията към дружествата, които ще предоставят услуги с криптоактиви и по-конкретно:

a) изисквания за пригодност на персонала;

б) изисквания за наличие на рамка за вътрешен контрол и управление на риска;

в) изисквания за спазване на нормативните разпоредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

г) изисквания при възлагане на услуги на външни изпълнители.

Документът на английски език e публикуван и на страницата на КФН тук.

Председателят на КФН – Васил Големански откри кръгла маса, организирана от УНСС и посветена на Регламента за криптоактивите

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) г-н Васил Големански участва в кръгла маса на тема „От регулация към реалност: Прилагането на MiCA в България – експертни мнения и регулаторен поглед“, организирана от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Събитието беше част от магистърската програма „Криптоикономика и блокчейн“ на катедра „Икономикс“.

Форумът беше открит от ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и от председателя на КФН. В своето изказване г-н Големански подчерта, че MiCA е ключов регламент, който предоставя правна яснота и стабилност за сектора на криптоактивите, като заяви:

„MiCA не е просто нормативен акт – той е сигнал, че Европа възприема криптоактивите не като заплаха, а като неотменна част от цифровата икономика на бъдещето.“

Особен акцент в изказването на председателя на КФН беше поставен върху необходимостта от ефективно партньорство между регулаторите и бизнеса, като г-н Големански подчерта:

„Комисията за финансов надзор работи активно с пазарните участници, за да осигури плавен преход към новите регулаторни изисквания, като същевременно насърчава иновациите и конкуренцията. Смятам, че ключът към успешното прилагане на MiCA е проактивната комуникация с индустрията и навременната експертна помощ. Убеден съм, че с този подход можем не само да осигурим успешното изпълнение на регламента, но и да направим България пример за добро регулаторно управление в региона, като я превърнем в новия център на иновациите в европейската криптоикономика.“

Снимка_кръгла_маса_УНСС

По време на събитието се проведе експертна дискусия, модерирана от

Гл.ас. д-р Петкан Илиев от катедра „Икономикс“, в която участваха водещи специалисти в сферата на криптоикономиката и лектори от новата магистърска програма на УНСС, сред които Вяра Савова – старши ръководител „Политики“ в европейската организация The European Crypto Initiative (EUCI), Десислава Спасова, Марина Мучакова и Николай Хаджийски – основатели на „Крипто академия“ и преподаватели в магистърската програма „Криптоикономика и блокчейн“.

Председателят на КФН отбеляза, че за успешното прилагане на MiCA е необходим силен институционален, технически и експертен капацитет, както и ефективна координация между различни органи, включително тези, които досега не са работили пряко с криптоиндустрията. Той добави:

„Силно вярвам, че активният диалог със заинтересованите лица е в основата на балансираното развитие на иновациите и доверието на финансовите пазари.“

Комисията за финансов надзор продължава да работи целенасочено за навременното прилагане на европейските цифрови политики, осигурявайки висока степен на прозрачност, защита на потребителите и създаване на условия за развитие на конкурентоспособна и иновативна среда. С този подход България ще се утвърди като привлекателен хъб за иновационния бизнес – място, където технологиите и регулациите вървят ръка за ръка, а институциите са партньори в дигиталното и финансово развитие.

УНСС снимка 1
УНСС снимка 2

Срок за предоставяне на информационния регистър на финансовите субекти

Комисията за финансов надзор (КФН) напомня, че срокът за предоставяне на информационния регистър на договорните споразумения с доставчици на ИКТ услуги на финансовите субекти, поднадзорни на КФН, изтече на 10 април 2025 г. В тази връзка финансовите субекти, които все още не са подали изискуемата информация, е необходимо да я подадат без неоправдано забавяне не по-късно от 17 април 2025 г.

Информация за информационния регистър на финансовите субекти се подава до КФН чрез защитен канал на имейл: ict_register_point@fsc.bg.

КФН публикува документ, който предоставя насоки за финансовите субекти относно регистъра на договорни споразумения с доставчици на ИКТ услуги, както и указания за сигурен обмен на информация.

Публикуваните документи са налични в секция „Европейски регламент за дигитална оперативна устойчивост (DORA) и Европейски регламент за пазарите на криптоактиви (MiCAR)“ на интернет страницата на Комисията за финансов надзор и включват:

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви април 2025 г. до 30-ти юни 2025 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“.

Временна недостъпност на Единната информационна система (ЕИС)

Информираме Ви, че на 10.04.2025 г. (четвъртък), от 17:30 ч. до 22:30 ч., Комисията за финансов надзор (КФН) ще извърши техническа поддръжка на Единната информационна система (ЕИС). По време на този период функционалностите на системата ще бъдат ограничени и достъпът до нея няма да бъде възможен.

Препоръчваме на поднадзорните на КФН лица да изпратят своевременно своите отчети и документи, за да се осигури спазването на изискуемите срокове.

Извиняваме се за причиненото неудобство и благодарим за разбирането!

Анкета относно напредъка в процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор

Комисията за финансов надзор като отговорна институция, пряко ангажирана в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, предоставя на вниманието на всички свои поднадзорни лица втората анкета за определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.

Линк към анкетата можете да намерите тук, като крайният срок за попълване е 09.04.2025 г.

Събирането на тази информация се налага с оглед изпълнението на мерки 7 и 15 от Плана за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България, разработен от Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в еврозоната, съгласно които в срок до 31 март 2025 г. трябва да бъдат изпълнени всички дейности във връзка с подготовката за въвеждане на еврото от инвестиционните посредници, управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, публичните дружества, емитентите на ценни книжа и дружествата със специална инвестиционна цел, застрахователите, презастрахователите, застрахователните и презастрахователните посредници, пенсионноосигурителните дружества, както и от останалите поднадзорни на Комисията за финансов надзор лица, съгласно изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

.