Управляващият комитет удължава до края на януари 2017 г. срока за преглед на балансите на застрахователи и презастрахователи и за прегледа на активите на пенсионните фондове.

Резултатите на отделните дружества ще бъдат готови до края на годината, както бе планирано. Във връзка с прегледа на резултатите на групово ниво,  които включват и показателите на свързани застрахователни компании от други държави, Управляващия комитет реши, че е уместно да се удължи срока до 23 януари 2017 г . Заедно с резултатите от прегледите ще бъдат оповестени и резултатите от стрес теста на застрахователния сектор до 3 февруари 2017 г.

На свое заседание Комисията за финансов надзор прие Наредба за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд. С наредбата се урежда регулярното счетоводно отчитане по международните счетоводни стандарти на компаниите от този сектор. Въвеждат се още по-високи изисквания, насочени към спазването на отчетността и прозрачността, по които да работят застрахователи, презастрахователи и Гаранционния фонд.

 

Ръководството на комисията за финансов надзор ще се среща всеки вторник между 15 и 16 часа с представители на небанковия финансов сектор. Бизнесът ще има възможност в открит диалог да дискутира с представители на Комисията проблемите, които затрудняват функционирането му, и да отправя предложения за подобряване на бизнес средата. Първата среща е предвидена за 10 януари 2017 година.
 
„Прекият контакт с бизнеса е конкретната реализация на политиката на откритост и прозрачност, която обещах при встъпването ми в длъжност”, коментира председателят на КФН Карина Караиванова. „Директното общуване ще ни даде възможност да избегнем недоразуменията, да спестим усилия и на двете страни в процеса и да направим дейността си по-ефективна в услуга на бизнеса и обществото”, допълни тя.
 
Координацията на срещите ще става чрез Дирекция „Връзки с обществеността и протокол на КФН”, като желаещите да се включат в тях компании трябва да подават заявките си на мейл: press@fsc.bg.

На днешното си заседание КФН одобри План за действие през 2017 година. В резюме основните дейности по приоритетите за следващата година са следните:
Планът за действие на Комисията за финансов надзор за 2017 г. е изготвен за постигане на приоритетите и стратегическите цели в Стратегията на Комисията за финансов надзор за периода 2016 – 2018 г.
Голяма част от заложените дейности в Приоритет 1. Провеждане на последователна, прозрачна и предвидима регулаторна политика за постигане на стабилност и доверие в небанковия финансов сектор представлява нормотворческа дейност, осъществяване на постоянен диалог със заинтересованите лица, анализи на регулаторната рамка и процесуалното представителство, изготвянето на предварителни оценки на въздействието на законопроекти, както и съобразяването на проектите на нормативни актове с препоръки от анализите за съдебната практика и работата по постъпилите в КФН жалби на потребители.

В Приоритет 2. Осъществяване на ефективен надзор върху небанковия финансов сектор и поддържане на стабилни финансови пазари са заложени дейности за актуализиране на наръчниците за дистанционен надзор, проверки на място, както и на наръчника за правомощията на КФН, с цел съобразяване с промени в законодателството, с насоки и препоръки, издадени от органи и структури на Европейската система за финансов надзор, и усъвършенстване на надзорната дейност. Включени са и дейности по анализ и оценка рисковете, на които са изложени участниците на финансовите пазари, усъвършенстване на процеса по ранна идентификация на рисковете в Комисията, както и извършването на дейности с фокус превенция и насърчаване на добрите бизнес практики.

За постигането на Приоритет 3. Институционално развитие и повишаване на административния капацитет за ефективно административно управление две дейности излизат на преден план, а именно: изготвяне и приемане на План на КФН за изпълнение на препоръките в доклада на Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP) и дейности по привличане на експерти с необходимите професионални квалификации за ефективна работа в Комисията. Успоредно с това са заложени дейности за усъвършенстване на професионалните умения на служителите чрез провеждане на специализирани обучения, а чрез вътрешен обмен на информация ще се постигне мултиплициране на ефекта от натрупаните в Комисията знания и експертиза и повишаване на общото нива на компетентност.

Голяма част от заложените дейности в Приоритет 4. Изграждане и поддържане на модерна информационна инфраструктура за целите на ефективния финансов надзор са свързани с осигуряването на интегрирана информационна и комуникационна система. Те включват неотложни дейности по изграждане и внедряване на модули на интегрирана информационна система: единен електронен регистър, аналитичен модул и др. От изключителна важност са и дейностите за повишаване на нивото на информационна сигурност и качеството на представяните ИТ услуги в Комисията.

В Приоритет 5. Осигуряване на ефективна защита на потребителите на финансови услуги и продукти, повишаване на финансовата грамотност и укрепване на общественото доверие новите дейности са: актуализиране на Програма за защита на потребителите на небанкови финансови услуги и повишаване на финансовата грамотност, както и откриване на call center за граждани и бизнес за осигуряване на достъпност и по-ефективно административно обслужване. Наред с тях Комисията ще публикува регулярна информация за потребителите на финансови услуги, ще организира срещи и семинари за запознаване с новостите в дейността на КФН, както и активно ще участва в образователни инициативи с цел повишаване на финансовата грамотност.

Дейностите в Приоритет 6. Активно участие в надзорните органи на ЕС в областта на финансовите пазари и дейностите в областта на международното сътрудничество са пряко свързани с по-ефективното участие на представители на Комисията в органите и структурите на ЕС в областта на небанковия финансов сектор, сътрудничеството с надзорните органи на държави-членки на ЕС, държави-кандидатки и държавите, потенциални-кандидатки за ЕС, както и с трети страни и международни организации. През 2017 г. КФН ще осъществи активен диалог и сътрудничество с големи международни финансови компании с цел стимулиране развитието на българския капиталов пазар. В този приоритет са включени и дейности в процеса на подготовка и успешно осъществяване на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.
 

С цел осигуряване на последователно прилагане Международните стандарти за финансово отчитане, ESMA публикува на 10.11.2016 г. публично изявление относно основните въпроси, които следва да бъдат взети предвид при въвеждането на МСФО 9 „Финансови инструменти”.

Целта е емитентите на ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар и техните одитори да вземат предвид това публично изявление, особено при оповестяванията и извършването на проверка на очакваните ефекти върху финансовите отчети на дружествата.

ESMA очаква публичното изявление да бъде взето предвид и отразено в годишните финансови отчети за 2016 г., междинните финансови отчети за 2017 г. и годишните финансови отчети за 2017 г., като по този начин се очаква да бъде повишена сравнимостта на финансовите отчети на европейско ниво.

ESMA заедно с националните компетентни органи ще следят нивото на прозрачност, което емитентите дават в своите финансови отчети относно въвеждането на МСФО 9, промените в счетоводните им политики произтичащи от въвеждането, както и необходимата информация за оценяването на възможното влияние върху финансовите отчети в периода на първоначалното прилагане на новия счетоводен стандарт.

Повече информация за публичното изявление е достъпна тук, а самото публично изявление може да намерите тук.
 
Превод на български език на текста на публичното изявление може да намерите на интернет страницата на КФН www.fsc.bg, раздел Европейски въпроси/ ЕС новини/ уведомления.
 
Във връзка с горното изявление следва да се има предвид, че Европейският банков орган (EBA) също е публикувал своя доклад за влиянието на МСФО 9, като същият може да бъде намерен тук.

Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) обяви резултатите от стрес теста на европейския застрахователен сектор, проведен през 2016 г. Тазгодишният преглед направи оценка на уязвимостите и устойчивостта на два негативни пазарни сценария: условия на продължителна ниска доходност и така нареченият сценарий „двоен стрес”. Сценарият „условия на продължителна ниска доходност” възпроизведе ситуация на дълбока световна икономическа стагнация, която води до намаляване на доходността по всички матуритети за дълъг период от време, а сценарият, включващ „двоен стрес” отразява внезапно увеличение на рисковите премии в комбинация сусловия на ниска доходност. Влошаването на пазарните условия, в резултат от двата сценария, надхвърля капиталовите изисквания по Платежоспособност 2.
 
При първата оценка на уязвимостта, проведена след въвеждането на регулаторната рамка Платежоспособнст 2, участващите дружества са изчислили въздействието на тези два стрес сценария върху счетоводните си баланси към 1 януари 2016г.
 
Прегледът включва 236 застрахователни дружества на индивидуално ниво от 30 европейски държави, които съставляват  77%  пазарен дял по отношение на съответната дейност (технически резерви по животозастраховане с изключение на техническите резерви по здравното застраховане и тези, свързани с инвестиционни фондове), и включва средни и малки дружества.
 
Към 01.01.2016 г. (преди стрес теста), резултатите показват, че на агрегирано ниво дружествата са адекватно капитализирани по Платежоспособност 2, с общ коефициент на капиталово изискване за платежоспособност (КИП), възлизащ на 196%. Повече от 70% от участниците са имат покритие на КИП в размер на над 160%. Само 2 дружества, представляващи 0,02% от общите активи в извадката имат коефициент на КИП под 100%. Общият коефициент на КИП спада до 136% (32 дружества отчитат под 100%, които представляват 26% от общите активи), в случай, че са изключени всички мерки, свързани с дългосрочните гаранции и преходни мерки. Като цяло, качеството на собствените средства  е високо, като собствените средства от първи ред (неограничени) представляват 90% от общата им стойност.
 
Въздействието на двата стрес сценария е с подобен резултат по отношение на намалението на средния коефициент на активи към пасиви. Трябва да се отбележи, че резултатите не са еднаквина ниво индивидуално дружество или национален пазар. Различните наблюдавани нива на уязвимост отговарят на различните пазарни характеристики и/или структури на счетоводните баланси.
 
Сценарият „двоен стрес” има негативно въздействие върху счетоводните баланси на дружествата в размер на приблизително 160 млрд. евро (-28.9% от общото превишение на активите над пасивите). при повече от 40% от извадката превишението на активите над пасивите  намалява с 1/3. При неприлагане на мерките, свързани с дългосрочните гаранции и преходните мерки, този резултат би обхванал 70% от извадката.
 
Сценарият „продължителна ниска доходност” води до спад в превишението на активите над пасивите в размер на приблизително 100 млрд. евро. Дружества, представляващи 16% от извадката биха загубили повече от 1/3 от тяхното превишение на активите над пасивите (25%, ако не се прилагат мерките, свързани сдългосрочните гаранции и преходните мерки).
 
Тези резултати предоставят количествена оценка на уязвимостта на застрахователния сектор в условията на ниски лихвени нива и на преизчислени рискови премии. Нещо повече, резултатите потвърждават, че мерките, свързани с дългосрочните гаранции и преходните мерки осигуряват намаляване на въздействието, действат антициклично. Необходими са навременни надзорни мерки с цел адекватно оценяване на риска, предвид дългосрочният характер на проблемите, разгледани в стрес- сценариите.
 
Надзорните органи следва да отговарят по адекватен начин на предизвикателствата пред сектора. С цел да се осигурят координирани надзорни действия, EIOPA публикува Препоръки към НКО. Техните действия включват, при необходимост, следното:
 

 
В качеството си на координатор, EIOPA ще подкрепи НКО и дружествата в последващия етап на тези Препоръки.
 
Председателят на EIOPA г-н Габриел Бернардино заяви: „Резултатите от тазгодишния стрес тест на EIOPA потвърждават значителните предизвикателства пред европейския застрахователен сектор, породени от настоящата макроикономическа среда. Стрес тестът за 2016 г., извършен за пръв път след прилагането на рамката Платежоспособност 2 действително предоставя детайлна картина на уязвимостите на сектора, които изискват особено внимание от страна на надзорните органи. EIOPA ще продължи да следи отблизо изпълнението на Препоръките от страна на НКО с цел да осигури координиран отговор на ситуации, които биха представлявали опасност за нормалното функциониране поднадзорно лице, и заедно, за системата като цяло.”
 
Докладът относно резултатите от проведения през 2016 г. стрес тест на застрахователните дружества може да бъде намерен на страницата на EIOPA.
 

Комисията за финансов надзор декларира пред Европейския орган за ценни книжа и пазари – ESMA, че възнамерява да спазва следните насоки:
 
Насоки във връзка с Регламента относно пазарната злоупотреба (MAR) – „Лица, получаващи пазарни проучвания” и
 
Насоки във връзка с Регламента относно пазарната злоупотреба (MAR) – „Забавяне на оповестяване на вътрешна информация”

1. Насоките за „Лица, получаващи пазарни проучвания” се издават по прилагане на Член 11, параграф 11 от Регламента за пазарните злоупотреби (MAR)[i]. Насоките имат за цел да гарантират общ, единен и постоянен подход по отношение на изискванията, на които подлежат лицата, получаващи проучвания. Спазването на насоките ще намали цялостния риск от разпространение на вътрешна информация, съобщена по време на пазарното проучване, както и ще предостави инструменти на компетентните органи за ефективно провеждане на разследвания относно предполагаеми случаи на пазарна злоупотреба. Предвиждат се следните задължения за лицата, получаващи пазарни проучвания:

 
2. Насоки за „Забавяне на оповестяване на вътрешна информация”

Посочените насоки се издават по прилагане на член 17, параграф 11 от Регламента за пазарната злоупотреба и имат за цел да дадат примери, които да подпомаганат на емитентите в решението им за забавяне публичното оповестяване на вътрешна информация съгласно член 17, параграф 4 от MAR.
Примерният списък съдържа шест обстоятелства, при които емитентите имат право да забавят оповестяването на вътрешна информация. Описани са и три ситуации, в които забавянето на оповестяването на вътрешна информация може да заблуди обществеността. Посочените ситуации и обстоятелства са неизчерпателен списък и имат за цел да подпомогнат емитентите при преценката им за оповестяване на вътрешна информация.

---

Споразумението укрепва международното надзорно сътрудничество и насърчава повишената защита на потребителите
 
Базел/София – Днес г-жа Виктория Сапорта, Председател на Изпълнителния комитет на Международната асоциация на застрахователните надзорни органи (IAIS) обяви, че Комисията за финансов надзор на Република България (КФН) се присъединява към Споразумението за международно надзорно сътрудничество и обмен на информация. От присъединяването на първата страна през юни 2009 г., членството в Многостранния меморандум за разбирателство (MMoU) на Международната асоциация на застрахователните надзорни органи значително се е разраснало и сега то включва 61 участници, представляващи повече от 70% от премийния приход на застрахователите в световен мащаб.
 
“Радвам се, че Комисията за финансов надзор на Република България се присъединява към Многостранния меморандум за разбирателство на Международната асоциация на застрахователните надзорни органи”, заяви г-жа Карина Караиванова, председател на КФН. „Като член на Международната асоциация на застрахователните надзорни органи, КФН постоянно допринася за развитието на стабилни и сигурни международни надзорни стандарти. Това споразумение укрепва нашата способност да работим в сътрудничество с други надзорни органи и да надзираваме големи трансгранични застрахователни дружества. Такова сътрудничество е изключително важно за насърчаването на ефективен надзор, за повишаването на финансовата стабилност и за защита на българските потребители.”
 
Многостранният меморандум за разбирателство е световна рамка за сътрудничество и обмен на информация между застрахователните надзорни органи и задава минимални стандарти, към които членовете следва да се придържат. Всички участници подлежат на проверка и одобрение от независим екип от членове на Международната асоциация на застрахователните надзорни органи. Чрез членството в Многостранния меморандум за разбирателство надзорните органи имат възможността да обменят съответната информация с други членове и да им оказват съдействие, като по този начин насърчават финансовата стабилност и сигурния надзор на трансграничните застрахователни операции в полза и защита на потребителите.
 
“За нас е удоволствие да приветстваме Комисията за финансов надзор като най-нов член на Многостранния меморандум за разбирателство” посочи г-жа Сапорта. „За да постигнем крайната цел за защита на държателите на застрахователни полици в рамките на световния застрахователен пазар, надзорните органи трябва да са в състояние да оказват бърз и ефективен надзор. Многостранният меморандум за разбирателство е регулаторен инструмент от особено значение – не само в кризисни ситуации, но и на ежедневна база”, добави тя.
 
Копие на Многостранния меморандум за разбирателство и пълен списък с международните членове може да откриете на следния линк. 
 
 
Допълнителна информация
 
Комисията за финансов надзор (КФН) на Република България е специализиран държавен орган за регулация и контрол на различни сегменти на финансовата система – капиталов, застрахователен и осигурителен пазар. Основата мисия на институцията е да сътрудничи чрез юридически, административни и информационни способи за поддържането на стабилност и прозрачност на небанковия финансов сектор и да осигури защита на потребителите на финансови услуги и продукти. За повече информация относно КФН, моля посетете http://www.fsc.bg/en. 
 
Международната асоциация на застрахователните надзорни органи (IAIS) е световен орган, създаващ стандарти, които насърчават ефективен и световен постоянен надзор на застрахователната индустрия с цел да се развият справедливи, сигурни и стабилни застрахователни пазари в полза и защита на държателите на полици и допринася към световната финансова стабилност. Членството в нея включва застрахователни регулаторни и надзорни органи от повече от 200 страни. За повече информация посетете www.iaisweb.org.    
                           

 

В публичното изявление за общите европейски приоритети при правоприлагането са посочени общите приоритети за финансовата 2016 г. които включват следните основни теми:  

 
Емитентите и техните одитори следва да вземат предвид основните въпроси, разгледани в публичното изявление на ESMA при изготвянето и одитирането на годишните финансови отчети (ГФО) за 2016 г.
 
При прегледа на ГФО за 2016 г. ESMA и националните компетентни регулатори ще следят за спазване на посочените по-горе специфични изисквания на МСФО. При откриването на съществени несъответствия ще бъдат предприемани  съответни мерки.
 
Повече информация за публичното изявление е достъпна на интернет адрес – тук, а самото публично изявление може да намерите на следния адрес – тук.
 
            Превод на български език на текста на публичното изявление може да намерите на интернет страницата на КФН www.fsc.bg, раздел Европейски въпроси/ ЕС новини/ уведомления

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един пенсионен фонд в друг за третото тримесечие и за деветмесечието на 2016 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През третото тримесечие на 2016 година в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 58 073 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд в друг.

Общо 49 342 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2016 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 108 979 хил. лв.

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през деветмесечието на 2016 г. са общо 153 903. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 336 052 хил. лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства в друг пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2016 г. може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи.