Днес Комисията за финансов надзор стартира процедура за провеждане на обществена поръчка за избор на независимо външно лице, което да осъществи организирането и провеждането на стрес тестове на застрахователите и презастрахователите на българския пазар. По препоръка на Управляващия комитет, КФН взе решение да възложи на представителите на EIOPA изработването на методологията за извършването на стрес тестовете на българските застрахователи и презастрахователи (на индивидуално и групово ниво). Цената за обществената поръчка, обявена от КФН, отразява стеснения обхват на задачата.

Управляващият комитет, който регулира процеса по подготовката на стрес тестовете, включва представители от КФН и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – EIOPA (членове на УК), както и Министерство на финансите, Българска народна банка, Европейската комисия и Европейския орган за ценна книжа и пазари – ESMA (наблюдатели с консултативни правомощия).

Изработването на методологията, организирането и провеждането на стрес тестове на застрахователите и презастрахователите се провежда на основание на параграф 10, т.4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.

Допълнителна информация за обществената поръчка за избор на независимо външно лице, което да осъществи организирането и провеждането на стрес тестове на застрахователите и презастрахователите на българския пазар, може да намерите тук.

Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастрахователните дружества към края на месец май на 2016 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастрахователните дружества към края на месец април на 2016 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане, животозастрахователните дружества и презастрахователите към края на месец март на 2016 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Представените окончателни индивидуални данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане, животозастрахователните дружества и презастрахователите към края на 2015 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2016 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.06.2016 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.06.2016 г. е 4 424 945 души, като нараства спрямо 30.06.2015 г. с 1,92 на сто.

В системата на допълнителното пенсионно към 30.06.2016 г. са акумулирани нетни активи на стойност 9 809 743 хил. лв. В сравнение с края на първото полугодие на 2015 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 11,70 на сто.

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през първото полугодие на 2016 г. възлизат на 83 481 хил. лв. Общият нетен финансов резултат на дружествата за първото полугодие на 2016 г. е в размер на 35 042 хил. лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2016 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.06.2016 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица  / Статистика  / Осигурителен пазар  / Статистика и анализи.

Днес Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) публикува предупреждение относно продажбата на договори за разлики (CFD), бинарни опции и други спекулативни продукти към инвеститорите на дребно, които не са запознати с риска, които тези продукти носят. Също така предупреждението посочва регулаторните действия, предприети по отношение на няколко инвестиционни посредника на територията на Кипър.
 
Превод на Предупреждението за инвеститорите е публикувано на интернет страницата на КФН, на следния линк: http://www.fsc.bg/bg/evropeyski-vaprosi/preduprezhdeniya-kam-investitorite/

 Повече информация за дейността на ESMA в тази област, можете да намерите на следния адрес:
https://www.esma.europa.eu/press-news/esma-news/esma-issues-warning-sale-speculative-products-retail-investors

На 22 юли 2016 г. се проведе семинар на тема: „Новите промени в ЗППЦК и ефектът им върху дейността на публичните компании и други емитенти на ценни книжа”. Участие в събитието взеха експерти от Комисията за финансов надзор (КФН), представители на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ), на Българската фондова борса (БФБ), на Националната комисия по корпоративно управление (НККУ) и представители на всички заинтересовани дружества в сектора.

Семинарът беше открит от Владимир Савов, член на КФН, изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”. „Идеята на законодателя е, както европейския, така и българския, до известна степен да бъде намалена тежестта за разкриване на информация пред публичните дружества”, отбеляза Савов. Дружествата не са ограничени да продължат да разкриват информация по досегашния начин. „Практиката и изследванията показват, че колкото повече информация разкрива едно дружество, толкова по-високо е оценено то на борсата. Инвеститорите обичат да получават повече информация и възнаграждават публичните дружества, обикновено с по-високи пазарни оценки”, допълни Владимир Савов.

Експертите от КФН отговориха на всички въпроси от страна на представителите на сектора. Като акцент на семинара се наложи тезата, че публичните дружества трябва да преценят сами за себе си плюсовете и минусите, които им носи разкриването на информация на борсата.

До края на месеца ще бъдат направени промени в онлайн регистрите на КФН, които да помогнат на дружествата в подаването на документи към надзорния орган.

С § 1д, ал. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗППЦК (обн. ДВ, бр. 42 от 03.06.2016 г.) е въведено задължение разпоредбите на глава шеста „а” от ЗППЦК за разкриване на информация да се прилагат и за лицата, чиято дейност  се регулира по реда на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) от Комисията за енергийно и водно регулиране, както и за държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.

За лицата по § 1д от ДР на ЗППЦК възникват задължения по реда на глава шеста „а” от ЗППЦК за публично разкриване на шестмесечни и годишни финансови отчети (индивидуални и консолидирани), както и тримесечни (индивидуални и консолидирани) уведомления за финансовото състояние, без да придобиват качеството на емитенти по смисъла на ЗППЦК.

Следва да се има предвид, че съгласно § 1д, ал. 2 от ДР на ЗППЦК задължения за разкриване на регулирана информация по глава шеста „а” от ЗППЦК не възникват за предприятия, които отговорят на два от следните критерии, посочени в § 1д, ал. 2 от ДР на ЗППЦК, а именно:

–   средна численост на персонала за годината – до 10 човека;
–   балансова стойност на активите към 31 декември, т.е. за 2016 г. към 31.12.2015 г. – до 700 000 лв.;
–   нетни приходи от продажби за годината – до 300 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 100щ, ал. 1 от ЗППЦК изискванията относно формата на отчетите и уведомленията по тази глава, редът и начинът на предоставянето им на Комисията за финансов надзор (КФН), както и относно предоставянето на отчетите на разположение на обществеността, се определят с наредба.

На интернет страницата на КФН, в раздел „Нормативна уредба”, подраздел „Обществени консултации” е публикуван за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация. В цитирания проект на нормативен акт е предвиден Раздел VII „Разкриване на информация за лицата, чиято дейност се регулира по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от Комисията за енергийно и водно регулиране, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала и които не попадат в изключенията по §1д, ал. 2 ЗППЦК”. 

В чл. 41б, ал. 1 от проекта на наредба  се предвижда задължените лица по § 1д ДР ЗППЦК да представят на КФН информацията по чл. 41а от наредбата в електронен формат. Електронните документи се подписват с усъвършенстван електронен подпис от лица, надлежно представляващи лицата по §1д ДР ЗППЦК. В чл. 41б, ал. 2 от проекта на наредба е предвидено, лицата по §1д ДР ЗППЦК да разкриват на обществеността на територията на Република България информация по глава шеста „а” ЗППЦК,  като чл. 43а, ал. 1-4 се прилага съответно.

Към настоящия момент е в ход и процедура по изграждане на електронен портал, различен от системата е-Register на КФН (приложима за публичните дружества и емитентите), чрез който лицата по § 1д от ДР на ЗППЦК ще изпълняват задължението си за разкриване на информация. До изграждането на този портал задължените субекти по § 1д от ДР на ЗППЦК следва да разкриват информация на електронната поща на КФН – delovodstvo@fsc.bg.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на -1,23 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.06.2014 г. до 30.06.2016 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на -0,92 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 1,77 на сто, а за ППФ съответно е 2,08 на сто.

Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.

Пълният текст на решения № 524-УПФ и № 525-ППФ от 15.07.2016 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.