КФН изготвя проучване за оценка удовлетвореността от предоставяните от поднадзорни лица инвестиционни, застрахователни и пенсионноосигурителни услуги и/или продукти. Целта на анкетата е установяване на причините за неудовлетвореност на ползвателите на небанкови финансови услуги, необходимостта от регулаторни промени, повишаване качеството на предоставяните продукти/услуги и оценка на преживяването на потребителите.

За да участвате в проучването, моля да попълните формуляра чрез следния линк: https://forms.gle/9dUXh5zomS2jUjrr5

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2023 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.03.2023 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.03.2023 г. е 4 952 281 души, като нараства спрямо 31.03.2022 г. с 1,55 на сто.

Към 31.03.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 20 205 288 хил. лв. В сравнение с 31.03.2022 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 5,07 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.03.2023 г. 14 194, от които 1 392 пенсионери и 12 802 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 829 хил. лв. за пенсии, 13 676 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 58 хил. лв. на наследници на лица, получавали разсрочени плащания.

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за първото тримесечие на 2023 г. възлизат на 74 180 хил. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за периода е в размер на 27 871  хил. лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Краен срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за първо тримесечие на 2023 г. и доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за първо тримесечие на 2023 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание, че съгласно чл. 100о¹, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива на КФН и обществеността публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Съгласно чл. 100 о¹, ал. 7 от ЗППЦК изискванията на чл. 100 о¹, ал. 1 – 6 от ЗППЦК не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни консолидирани финансови отчети за дейността си и при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7 от ЗППЦК.

Крайният срок за разкриване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитента или на тримесечен консолидиран финансов отчет за дейността си за първо тримесечие на 2023 г. чрез предоставянето ѝ на КФН и на обществеността изтича на 30.05.2023 г. Емитентът е длъжен да разкрива публично регулирана информация чрез ѝ предоставянето на КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за първо тримесечие на 2023 г. изтича на 01.06.2023 г.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигации е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100ж., ал. 3 от ЗППЦК довереникът на облигационерите е длъжен в срок до 30 дни от представянето на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2, съответно от изтичането на срока за представяне на отчета, ако той не е представен в срок, да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията доклад за изтеклия период.

На 17 май, на официална церемония, бяха отличени най-добрите застрахователни и пенсионноосигурителни компании в България за 2022 г.

Наградите, които се организират от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), фондация „Проф. Велеслав Гаврийски“ и Българската асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ), чрез експертно жури за 15-та поредна година определят най-добрите компании от двата сектора, по публично обявени критерии.

Сред официалните гости на престижното събитие бяха – г-н Росен Желязков – председател на Народното събрание, г-н Лазар Лазаров – заместник министър-председател по социалните политики и министър на труда и социалната политика, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), заместник-председателите на КФН – г-жа Диана Йорданова и г-н Владимир Савов, както и председателят на Националния осигурителен институт – г-н Ивайло Иванов, председателят на Икономическия и социален съвет – г-жа Зорница Русинова, председателят на Сметната палата – г-жа Горица Грънчарова-Кожарева, представители на застрахователния и пенсионноосигурителния сектор, на бизнеса, финансите и академичните среди.

„За мен освен привилегия, е и удоволствие да присъствам на традиционната церемония на връчване на наградите на тези, които са отличени в застрахователния и осигурителния сектор. Те дават на обществото сигурност, устойчивост и спокойствие, независимо от трудните времена, в които живеем и играят ролята на една предпазна мрежа на социалната система. Благодаря за професионализма на двата сектора, правещи всичко възможно иновациите и инвестициите да навлизат при тях и да бъдат стълбове на спокойствие в това динамично време“, заяви г-н Бойко Атанасов, който връчи наградата в категория “Застраховател на годината – Животозастраховане” на “ДЗИ-Животозастраховане” ЕАД.

Г-н Владимир Савов, зам.-председател на КФН, ръководещ управление “Застрахователен надзор“ връчи призовете “Застраховател на годината – Най-динамично развиващо се дружество” и “Застрахователен брокер на годината – Общо застраховане”. Той сподели, че „динамично развиващите се дружества, са тези които в идващите години ще бъдат сред признатите лидери в съответните сектори, които създават иновативност, подобряват конкуренцията на пазара, предлагат по-добри решения за своите клиенти и осигуряват тази динамика в  застрахователния сектор“.

“Застраховател на годината – Най-динамично развиващо се дружество” за 2022 г. стана Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ), а “Застрахователен брокер на годината – Общо застраховане” -”ЕС ДИ АЙ Груп” ООД.

С думите „За мен е изключителна чест за поредна година да връча този приз, който знаем с какви усилия и колко труд се постига. Въпреки турбуленциите на пазарите, пенсионно-осигурителният сектор доказа, че е устойчив, капиталово адекватен, готов да посрещне всяко едно предизвикателство“, г-жа Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор” връчи наградата в категория “Пенсионноосигурително дружество на годината”, за дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване. ПОК “Доверие” АД стана победител в категорията за 2022 г.

Повече за наградените в 15-то издание на годишните награди в застрахователния сектор – „Застраховател на годината”, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината“ за 2022 г. , можете да прочетете тук.

Галерия на събитието:

На 9 май, г-жа Мария Филипова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ взе участие в дискусията на тема “Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната”, инициирана от Икономическия и социален съвет (ИСС).

Събитието откриха Зорница Русинова – председател на Икономически и социален съвет, Росен Желязков –  председател на 49-то Народно събрание, Атанас Пеканов – заместник министър-председател по управление на европейските средства, Методи Методиев – заместник-министър на финансите и Нина Стоянова  – подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“. 

Предизвикателства пред бизнеса, гражданите и институциите, свързани с процеса на присъединяване към еврозоната, бяха засегнатите по време на форума теми. Ангажираността на всички държавни органи и институции към един от ключовите за страната ни приоритети – успешното въвеждане на еврото като официална парична единица на Република България има ключова роля за Комисията за финансов надзор, в качеството ѝ на регулатор в небанковия финансов сектор.

„За да бъде успешен, процесът следва да протече при ясно регламентирани правила и срокове, и при спазване на заложените в Националния план за въвеждане на еврото в България принципи, а именно ефективност, отговорност, прозрачност, защита и сигурност на потребителя. В тази посока са насочени и усилията на Комисията за финансов надзор, като стремежът е подготвителният процес да протече плавно и прозрачно, като се предприемат най-целесъобразните мерки за постигане на крайния резултат и целейки максимална защита на интересите на потребителите на финансови услуги. Основната ни задача като участници в процеса по подготовка за въвеждане на еврото е да се обезпечи безпроблемното реализиране на този процес, както и да се осигури гаранция, че потребителят няма да се окаже в по-неблагоприятно положение след въвеждане на еврото, отколкото преди това“, заяви г-жа Филипова по време на дискусията.

Комисията за финансов надзор ще предприеме необходимите действия, чрез които да подпомогне небанковия финансов сектор в прехода към единната европейска валута. Сред нейните приоритетите от една страна е ефективно и безпроблемно справяне на дружествата от застрахователния, пенсионния и инвестиционния сектор с преминаване към новата валута, а от друга – провеждането на ефективна информационна кампания, насочена към потребителите на финансови услуги в небанковия финансов сектор, включително практическите аспекти на въвеждането на еврото и ролята на Комисията за финансов надзор в този процес.

 „От изключителна важност е да не се подценява обхватът на промените, които трябва да бъдат направени, и действията, които ще е необходимо да се предприемат от страна на бизнеса, за да бъде приспособена дейността му към новата официална валута. Ще бъде обърнато и особено внимание на ролята на регулатора в този процес, с оглед защита интересите на инвеститорите. Крайният ефект, който целим да постигнем и за който Комисията за финансов надзор активно работи, е ефективна защита на потребителите и максимално плавен и безпроблемен преход на дружествата към европейската валута, с минимално въздействие върху бизнеса и успоредно с това максимална ефективност“, коментира г-жа Филипова.

Внимание бе обърнато и към въпросите за превалутирането на финансовите инструменти и на капитала, извършване на промени във вътрешните документи, свързани с дейността на поднадзорните на КФН лица, адаптирането на системите за клиринг и сетълмент на ценни книжа към еврото, реорганизацията на счетоводните и информационните системи. Комисията за финансов надзор ще предостави възможност на предприятията от небанковия финансов сектор да подават в тестови режим своите отчети в новата валута преди датата на въвеждането ѝ, като с това се цели осигуряване на плавен преход към оповестяване на финансова информация в евро и своевременното справяне с предизвикателствата, които ще възникнат в процеса по замяна на българския лев с новата платежна единица.

Комисията ще продължи да работи върху постигането на високо ниво на информираност на потребителите на финансови услуги и на повишаването на финансовата им грамотност, по отношение на последиците от въвеждане на еврото, което от своя страна има за цел осигуряване на необходимото им ниво на познания и прозрачност, относно важните моменти и последиците от прехода към новата валута.

На финала на своето участие, Мария Филипова благодари на всички ангажирани с процеса по въвеждане на еврото за приноса им „към този съществен елемент от евроинтеграцията на страната ни“, както и изрази своята увереност, че „качествено и ефективно управление, координация и изпълнение на подготвителния етап от въвеждане на единната европейска валута може да бъде постигнато само с общи усилия на всички участници в процеса“.

Уважаеми потребители,

Уведомяваме Ви, че във връзка с официалния празник по повод Деня на храбростта и Българската армия и Гергьовден, на 8 май 2023 г., може да отправяте запитвания си писмено на имейл адрес: delovodstvo@fsc.bg

Информационният център на КФН ще бъде отново на Ваше разположение на 9 май 2023 г. от 9:00 до 17:30 часа.

Съобщение във връзка с провеждането на изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти на 13 май 2023 г. (събота) и като инвестиционен консултант на 14 май 2023 г. (неделя)

Комисията за финансов надзор уведомява допуснатите до изпит кандидати за следното:

Изпитът за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти ще се проведе на 13 май 2023 г. (събота) от 9:00 часа в зала на „Международен банков институт“ ООД, адрес: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 49, етаж 1 (входът е от към ул. „Св. Св. Кирил и Методий“).

Изпитът за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант ще се проведе на 14 май 2023 г. (неделя) от 9:00 часа в зала на „Международен банков институт“ ООД, адрес: гр. София, ул. „Бачо Киро“ № 49, етаж 1 (входът е от към ул. „Св. Св. Кирил и Методий“).

Регистрацията на кандидатите ще започне от 8:00 часа. Нерегистрираните до 8:50 часа кандидати няма да бъдат допуснати до изпит.

При явяването си на изпита кандидатите трябва да носят:

• документ за платена такса (оригинал или заверено от банка копие). В документа за платена такса следва изрично да е посочено името на кандидата, който ще се явява на изпита;
• документ за самоличност;
• моливи HB или 2B;
• гума за изтриване на молив;

Изпитите ще се проведат в една сесия в рамките на обявения за изпита ден, както следва:

            – Изпитът за брокери на финансови инструменти е с продължителност от 4      часа;

            – Изпитът за инвестиционни консултанти е с продължителност от 5 часа.

На изпитите може да се използват следните калкулатори:

• Texas Instruments BA II Plus;
• BA II Plus Professional;
• HP 12C;
• HP 12C Platinum;
• HP 12C 25th anniversary edition, както и
• HP 12C 30th anniversary edition.

            Не се допуска използването на калкулатор с функции за програмиране, както и използването на други електронно-изчислителни средства.

            За допълнителни въпроси можете да се свържете с безплатно обаждане към Информационния център на КФН на телефон 0800 40 444 (от понеделник до петък от 9:00 часа до 17:30 часа).

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2022 г. Информацията е обобщена на база на годишните отчети за надзорни цели за 2022 г., представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2022 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2022 г. е 4 923 254 души, като нараства спрямо 31.12.2021 г. с 1,52 на сто.

Към 31.12.2022 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 19 215 126 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове намаляват с 1,75 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2022 г. са общо 12 862, от които 1 184 пенсионери и 11 678 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 707 хил. лв. за пенсии, 24 241 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 95 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2022 г. възлизат на 296 229 хил. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за годината е в размер на 68 656 хил. лв.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2022 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2022 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.