Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз
На вниманието на застрахователните посредници и застрахователите, предлагащи задължителна застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 305, ал. 1 и по чл. 316, ал. 2от Кодекса за застраховането
В продължение на ПОКАНАТА от 31.10.2024 г. за организирана серия от онлайн събития по прилагане разпоредбите на новата регулаторна рамка за възстановяване и преструктуриране на пре/застрахователни предприятия, ЕОЗППО обяви линковете за регистрация за следващите онлайн събития през MS Teams.
Целта на инициативата е да се информират заинтересованите страни за предизвикателствата, възможностите и задълженията, които ще се породят от директивата. Всяка тема ще бъде въведена накратко и ще бъде отделено време за дискусии и въпроси.
През последните 5 години на капиталовия пазар в Република България се осъществяват ключови реформи. Пазарът се трансформира и усъвършенства, както чрез промени в нормативните актове, така и чрез стратегически документи, в които са определени цели, дейности и мерки за тяхното постигане.
Това е първата извършена последваща оценка от приемането на Закона за пазарите на финансови инструменти, обхващаща период от 5 години от влизането в сила на закона на 16.02.2018 г. до края на м. юни 2023 г. и е изготвена от експерти от Комисията за финансов надзор.
Фокусът на последващата оценка е поставен върху изследване на резултатите, постигнати след дефиниране на целите от предварителната оценката на въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти и на измененията и допълненията в закона, в разглеждания период. Последващата оценка на въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти има за цел да установи дали той е реализирал планирания и желан ефект върху участниците на капиталовия пазар в Република България.
В изготвената оценка на въздействаeтo на Закона за пазарите на финансови инструменти са посочени реално постигнатите резултати и са дефинирани предизвикателствата както пред пазарните участници, така и пред Комисията за финансов надзор, като регулаторен и надзорен орган. Анализът е основан на доказателства, чрез които са направени изводи, които да послужат за формирането на бъдещи политики в областта на капиталовите пазари, както и да бъдат основа за създаване на ефективни и устойчиви законодателни мерки.
От извършения анализ може да се направи извод, че оценката на Закона за пазарите на финансови инструменти е положителна и заложените цели са постигнати в необходимата степен. Анализът на пазарите на финансови инструменти през разглеждания период показва, че действащото българско законодателство, уреждащо тази материя, се представя добре по класическите критерии за постигане на целите: ефективност, ефикасност, устойчивост и полезност – вземайки предвид силното влияние върху капиталовите пазари, оказвано от външни фактори от регионален и глобален мащаб през последните години. Очакваните от приемането на закона резултати са постигнати в голяма степен поради предвидените в него механизми за това.
Налице е възможност за прецизиране и доразвиване на някои от разпоредбите на Закона за пазарите на финансови инструменти, които да отговарят по-ефективно и устойчиво на съответните потребности в регулирането на обществените отношения на българския капиталов пазар. Въз основа на изводите от оценката са формулирани препоръки за последващи реформени действия, свързани с изменения и допълнения на Закона за пазарите на финансови инструменти.
Резултатите от Последващата оценка на въздействието са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет в изпълнение на чл. 22 от Закона за нормативните актове.
На свои заседания, проведени на 3 и 4 декември 2024 г. Мониторинговият комитет и Надзорният съвет на Съвета на бюрата са взели решение да започнат процедура по преглед на статуса на мониторинг, наложен на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ, бюрото).
През следващите месеци Съветът на бюрата ще анализира набор от относими фактори, свързани с изпълнението на задълженията българското бюро, финансовата стабилност както на НББАЗ, така и на българския пазар на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като цяло, сътрудничеството с другите национални бюра и цялостното функциониране на системата „Зелена карта“ между България и останалите държави, членуващи в системата.
В писмото на Съвета на бюрата е посочено, че препоръка на Мониторинговия комитет и решението на Надзорния съвет да започне процедура по преглед на статуса на българското бюро означава, че има достатъчно основания да се изследват и оценят горепосочените фактори.
В тази връзка следва да бъдат високо оценени усилията на НББАЗ, координирани с КФН, да се постигне окончателна отмяна на мониторинга на българското бюро. Отпадането на този мониторинг е от съществено значение за успешното присъединяване на Република България към еврозоната, поради което е наложително всички български застрахователи, членове на бюрото, да спазват стриктно вътрешните правила на системата „Зелена карта“.
За периода от 01.11.2024 г. до 30.11.2024 г. в КФН са получени 23 (двадесет и три) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.
За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. През периода не са постъпили уведомления за оттегляне на намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да извършват трансгранична дейност на територията на Република България. Така, към края на м. ноември 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, достига 433 (четиристотин тридесет и три).
За периода от 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 15 (петнадесет)застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода не са постъпили уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. ноември 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, достига 2 283 (две хиляди двеста осемдесет и три).
За периода 01.11.2024г. – 30.11.2024 г. КФН е изпратила 2 (две) уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).
За периода 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
На 13 декември, г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“ взе участие в единадесетата за годината Пленарна сесия на Икономическия и социален съвет. По време на сесията бе обсъден проекта на „Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване“, разработен по предложение от Председателя на 49-то Народно събрание, поради изключителната актуалност и високата обществена значимост на темата.
Представители на държавни институции, работодатели, синдикати и неправителствени организации поставиха специален фокус на бъдещето на пенсионноосигурителната система в България, като със своята експертиза очертаха важни акценти за нейното развитие. В обсега на диалога, г-жа Йорданова сподели: „За мен е изключителна чест, както от мое име, така и от името на Комисия за финансов надзор да присъствам на този форум на обединеното гражданско общество. Ние като експерти, оценяваме този труд като най-добър, всеобхватен и високо професионален анализ. Той превежда на разбираем език тази толкова сложна, важна и социално-значима материя. Искрено се надявам да получи много широко разпространение, както и колегите от съответните институции да се запознаят задълбочено с него и дори да извлекат готови законодателни предложения. Това е буквално наръчник за работата на всеки, който е ангажиран с предприемането на значими мерки за стабилизиране на системата и с поглед към бъдещето“.
Зам.-председателят на КФН уточни, че регулаторът няма законодателна инициатива, но с възможностите си и с натрупаната експертиза, е в готовност да съдейства на отделните държавни органи в подготовката на законодателни текстове. Тя очерта темите, по които работи Комисията за финансов надзор – информиран избор на осигурените лица, създаването на т.нар. „табла за пенсионно осигуряване“, въвеждане на мултифондовата система, както и повишаване финансовата грамотност на обществото по отношение на тристълбовия модел, както и увери аудиторията, че са взаимствани най-добре работещи европейски практики: „След прегледа на системата на пенсионното осигуряване в България от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ние получихме отлична оценка, но и съответните препоръки, обективирани в дискутирания анализ. Комисията работи по концепция и когато приключи основните разработки, в партньорство с ИСС като вносители на бъдещи законодателни предложения, можем първи да презентираме всички развити от вас идеи, облечени в законова форма“, каза още г-жа Йорданова.
Форумът приключи с приемане на анализа от всички заинтересовани страни, като КФН продължава с експертизата си да бъде пряко ангажирана за подобряване на българската пенсионна рамка. Активното й участие допълнително подчертава нейната централна роля за формирането на стабилна и устойчива осигурителна система, която остава най-строго наблюдавания сектор в страната.
Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2024 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През третото тримесечие на 2024 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 124 074 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.
Общо 91 631 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2024 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 439 396 028 лв.
Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през деветмесечието на 2024 г. са общо 276 632. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 1 329 416 904 лв.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2024 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи/ 2024.
На 10 декември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взеха участие в четвъртото издание на Powers Summit, което се проведе в София Тех Парк.
Събитието традиционно обединява лидерите на парламентарно представените политически формации и техните екипи, както и представителите на изпълнителната власт, за да бъдат търсени решения в реално време по водещите теми в диалог с работодателските организации, браншовите и индустриални асоциации. Платформата се провежда при ясен и строго спазван формат, в който всяка тема се състои от 4 части, с идеята за чуваемост на поставените предизивкателства и дефинирането на стъпки за тяхното преодоляване.
В тема „Финанси“, панел “Инвестиции и Социална Сигурност – Развитие на тристълбовия пенсионен модел“, г-жа Йорданова благодари за възможността да отговори на предизвикателствата, поставени от индустрията и бизнеса по отношение на пенсионно-осигурителната системата в страната: „В резултат на важни законодателни промени, въведени след 2018 г., и след проведен преглед на пенсионно-осигурителния сектор, той стана и е един от най-строго регулираните в страната. Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен надзор наблюдение върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигурява“.
Тя подчерта, че няколко са важните аспекти във връзка с наложилата се необходимост от въвеждане на т.нар. мултифондов модел: „От гледна точка на неблагоприятно развиващата се демографска картина в световен мащаб и необходимостта от търсене на нови форми за защита на правата и интересите на осигурените лица, необходимо е осигурените лица в частни пенсионни фондове да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни избори, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл.
Разбира се в контекста на мултифондовия модел е необходими да бъдат преразгледани: – действащият гаранционен механизъм за постигане на минимална доходност, който безспорно води до „стадно“ поведение на фондовете и не отчита рисковия толеранс на осигурените лица; таксите и удръжките, като не се допуска дестабилизиране “финансовото здраве” на пенсионноосигурителните дружества; усъвършенстване на стимулите за развиване на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Важно условие за успешното функциониране на мултифондовия модел е наличието на базова финансова грамотност – осигурените лица да могат да разбират различните опции за инвестиране на техните средства и да вземат информирани решения за тяхното управление. В тази връзка е необходимо и ние като държавни органи да изградим адекватни образователно-информационни стратегии, чрез които да изградим доверие и информираност в обществото“.
Председателят на КФН – Бойко Атанасов, също коментира темата в панела: „ Когато говорим за чуваемост, моето вярване е, че в последните пет години нивото на чуваемост на Комисията за финансов надзор към индустрията, не само осигурителната, но и към другите участниците в небанковия финансов сектор е доста сериозна. Всичко, което се прави в Комисията е в режим на диалог, на информираност и същевременно с във вярването, че регулацията винаги трябва да следва бизнеса. Бизнеса определя кога е настъпил моментът за промяна, как той да става по-добър, по-успешен. В последните две години ние бяхме в хипотезата на тясно сътрудничество с осигурителната индустрия, с цел създаване на мултифондовия модел, който наблюдаваме в детайли и сме гарант, че са защитени интересите на всички осигурени лица. Мултифондовият модел е даване на възможност на всяко едно осигурено лице на избор. Всички ние се борим да имаме избор в живота. Защо да нямаме избора да решаваме какъв риск да можем да поемем?“.
Г-н Атанасов застана и в подкрепа на тезата за повишаване на базовата финансова грамотност на обществото, като поясни че КФН има няколко инициативи в тази посока, но и че е необходимо „индустрията и Министерство на образованието и науката да бъдат още по-активни в това направление и да се тръгне още от училищна възраст, за да има базисна грамотност“.
Събитието обхвана още темите „Здравеопазване и демография“ и „Предприемачество и образование“, като Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към всички теми на платформата и гарантира, че пенсионната система в страната е стабилна, сигурна и устойчива в условията на демографски промени и икономически предизвикателства. Работата на регулатора и неговите надзорни функции са от съществено значение за поддържане на доверието във финансовите пазари. Това включва насърчаване на иновациите, регулаторна рамка за управление на мултифондовия модел, подкрепа за устойчив икономически растеж и дългосрочна финансова стабилност.
Информираме Ви, че на 12.12.2024 г. (четвъртък), от 16:00 ч. до 20:00 ч., Комисията за финансов надзор (КФН) ще извърши въвеждане на подобрения и актуализации в Единната информационна система (ЕИС). По време на този период функционалностите на системата ще бъдат ограничени и достъпът до нея няма да бъде възможен.
Препоръчваме на поднадзорните лица на КФН да изпратят своите отчети и документи своевременно, за да се осигури спазването на изискуемите срокове.
Извиняваме се за причиненото неудобство и благодарим за разбирането!
На днешното си заседание, 03.12.2024 г., КФН, по предложение на Съвета на Гаранционния фонд, взе решение за определяне на размера на вноскатана застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд на 12,50 лв. за всяко застраховано МПС. Със същото решение КФН определи и размера и на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ, на 0,15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства. Гаранционният фонд управлява два фонда – Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондът за незастраховани МПС изплаща обезщетения при щети от неидентифицирано МПС или, ако водачът е без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а Обезпечителният фонд изплаща щети на лицата при застраховател в несъстоятелност.
Досега вноската към Фонда за незастраховани МПС беше 12,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и 0,15 лв. за всяко място в превозно средство за обществен превоз за застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт. Вноската към Обезпечителния фонд беше 3,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По предложение на Съвета на Гаранционния фонд, вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава в размер на 12,50 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ също не се променя и остава 0,15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.
Вноската към Обезпечителния фонд също остава в размер на 3,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Общо вноската към ГФ на всяко едно застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ остава 16,00 лв., които се разпределят във въпросните два фонда.
Предстоящото издаване на решението КФН бе оповестено на 22.10.2024 г. чрез публикуване на проекта на решението на интернет страницата на КФН, като отделни съобщения бяха изпратени до представителните асоциации на застрахователите, застрахователи, които не членуват в представителните организации, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На всички заинтересовани лица бе даден срок от един месец, изтекъл на 22.11.2024 г., за представяне на писмени предложения и възражения по проекта на решение. В този срок в КФН не са постъпили предложения и възражения и не са предоставени други доказателства.
Взетото днес решение подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му.
Комисията за финансов надзор (КФН) публикува информация по прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2554 (DORA), с цел да се осигури координиран подход към оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор. Настоящата информация съдържа изискванията към поднадзорните лица на КФН в съответствие с новите европейски регулации в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ).
Документът е достъпен на официалния уебсайт на Комисията и съдържа важна информация, относно необходимостта поднадзорните лица да осигурят адекватна способност за защита и непрекъснатост на услугите, които предоставят, като изпълнят задълженията си, произтичащи от Регламент (ЕС) 2022/2554 в срок до 17.01.2025 г. Регламент (ЕС) 2022/2554 се прилага ефективно от 18.01.2025 г.