Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз
Европейската комисия проучва оценката на прилагането на някои аспекти на Директивата за правата на акционерите (SRDs), с цел да определи дали въведените изменения от 2017 година са подходящи и да направи препоръки за бъдещи подобрения. Проучването също така разглежда възможните пречки пред упражняването на правата на акционерите в ЕС, като част от заложените цели в инициативата Съюз на капиталовите пазари 2020.
Попълването на анкетата отнема около 30-45 минути, като може да бъде попълнена анонимно, съдържаща комбинация от затворени въпроси (с множество отговори) и въпроси с отворен текст, което ви позволява да предоставите по-подробна обратна връзка. Краят на анкетата дава възможност да качите всякакви документи, които смятате, че биха били полезни за изследването.
Краен срок за участие в публичната консултация: петък, 15 декември 2023 г. Анкетата е достъпна тук.
Г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), представи идейния проект на Комисията за разработване на смарт и десктоп апликация за дигитална финансова грамотност. Предложеният проект с работно заглавие „FinLitAdventures – aninteractivesimulationgame“ се основава на „рамките за финансова компетентност“, разработени от Европейската комисия и ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), които целят да подкрепят допълнително държавите членки на ЕС за справяне с предизвикателствата, породени от дигитализацията във финансовите услуги.
„FinLitAdventures“ е сред предварително селектираните проекти на европейско ниво наред с други предложения от страните-членки на ЕС. Реализацията на проекта става възможна чрез Инструмента за техническа подкрепа (ИТП) – програма на ЕС, в рамките на която на страните от Съюза се предоставя съобразен с нуждите им технически експертен опит за изготвяне и изпълнение на институционални, административни и стимулиращи растежа и укрепващи устойчивостта структурни реформи.
„В цифровото десетилетие на Европа Комисията за финансов надзор е ключов участник в дигитализацията в небанковия финансов сектор. От съществено значение е по-младото поколение, а и цялата общественост, да разполагат с комплекс от знания и умения, за да се ориентират в управлението на личните финанси. Подрастващите са в решаващ етап от живота си, когато започват да вземат решения относно парите – от управлението на стипендиите си до планирането на бъдещите си разходи. Но въпреки усилията на образователната система, често се изправят пред финансовите предизвикателства на ежедневието. Симулацията за дигитална финансова грамотност ще предостави уникалната възможност за създаване на безопасно и увлекателно онлайн пространство, където всеки да може да повиши финансовите си компетенции – не само наша стратегическа цел, но и ос за укрепване на икономическото бъдеще на обществото“, заяви г-н Атанасов по време на представяне на проекта пред служителите на КФН.
Бойко Атанасов
Сред приоритетите на Комисията за финансов надзор, съгласно нейната Стратегия за периода 2022–2024г., е осигуряването на ефективна защита на потребителите на небанкови финансови услуги и продукти, повишаване на финансовата грамотност и укрепване на общественото доверие във финансовите пазари. За да отговори на очакванията на обществото и по-специално на нуждите на подрастващите от получаването на базови финансови понятия, Комисията ежегодно участва в Световната седмица на парите, осъществи за 21-ва поредна година образователната инициатива, в партньорство с МОН и фондация „Атанас Буров“ – „Небанковият финансов сектор в България“, разработи сайта „Твоите финанси“ и реализира дигиталната кампания „#Инвестирай безопасно“. Като продължение на тези инициативи, Комисията разработи настоящия проект, който има за цел да надгради финансовите познания на подрастващите, за да бъдат подготвени за срещата с небанковите финансови продукти и услуги, но от гледна точка на позиционирането им в дигиталния свят и повишаване на уменията им за използване на цифровите технологии.
Цифровата култура в съвременната епоха означава контрол върху финансовото благосъстояние, взимане на информирани решения и пълно възползване от предимствата на дигиталната ера. В синхрон с Националната стратегия за финансова грамотност, както и с визията си за развитие, Комисията за финансов надзор продължава социално отговорната си политика за надграждане на финансовите познания, поведение и отношение на подрастващите.
На 16 ноември г-жа Диана Йорданова – зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор (КФН), участва в работна дискусия на тема „Пенсионно-осигурителната система: състояния, проблеми, визия за развитие“, организирана от Българската стопанска камара (БСК).
Председателят на УС на БСК – г-н Добри Митев, откри събитието, заедно с Министъра на труда и социалната политика – г-жа Иванка Шалапатова. Дискусията обхвана ключови теми като реформата на пенсионната система в България през 2000 г. и основните изменения и ефекти върху осигурителната система в периода до 2022 г.; погледът на съсловието и академичните среди за развитието на тристълбовата система; предвидимостта в правото на пенсионно осигуряване; дебатите в ЕС по отношение бъдещето на социалната закрила и социалната защита, както и състоянието и тенденциите в демографската политика и пазара на труда.
В обсъждането на темата „Визията за бъдещето на пенсионно-осигурителната система в светлината на дългосрочните тенденции: застаряващо население, нови форми на заетост, включително увеличаване на нестандартната заетост, въздействието на дигитализацията и технологичните промени“, г-жа Йорданова сподели: „Развиващите се в световен мащаб демографски кризи предизвикаха преразглеждане на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.
Ключово за поддържане на по-високи пенсионни доходи в страните е развитието на капиталовите схеми – виждане и на Европейската комисия, обективирано в Бялата книга за сигурни, устойчиви и адекватни пенсии. В светлината на неблагоприятните демографски перспективи пред страната ни – намаляващо и застаряващо население, капиталовите схеми имат ключово значение и безспорни предимства като гарантиране на пенсионните доходи на бъдещите поколения, независимо от публичната система, която разчита на преразпределение; средствата, натрупани в индивидуалните партиди на осигурените в капиталовите схеми лица, са лични и се наследяват; отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионното плащане чрез наличието на „лична осигурителна сметка“ (индивидуална партида), която осигуреното лице има възможността да следи и контролира, стимулира хората да се осигуряват върху действителните доходи, което от своя страна рефлектира в положителен аспект и върху публичната система, изразяващ се в по-високи приходи в Държавното обществено осигуряване“.
Факторите за стабилното развитие на пенсионната система са:
високите регулаторни стандарти и институционалната и професионална социална ангажираност на сектора като гарант за стабилното и успешно развитие на допълнителното пенсионно осигуряване;
поддържането на градивен, конструктивен и открит диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения, който да способства за развитието и преодоляването на предизвикателствата пред пенсионната система;
активното сътрудничество между надзорния орган, органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори с цел осигуряване на стабилност и предвидимост на предлаганите политики, допринасящи за стабилността и доверието в пенсионноосигурителния сектор, и повишаване на финансовата култура сред обществото.
Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2023 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.09.2023 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2023 г. е 4 977 246 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 53 992 души, или 1,10 на сто, а спрямо 30.09.2022 г. със 77 212, или 1,58 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,34 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,91 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 30.09.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 21 347 054 хил. лв. В сравнение с 31.12.2022 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 11,10 на сто, а в сравнение с 30.09.2022 г. със 17,30 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 18,32 на сто спрямо 30.09.2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,85 на сто и 9,15 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 7,60 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2023 г. са общо 1 873 529 хил. лв. и се увеличават с 13,57 на сто в сравнение с деветмесечието на 2022 г. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 16,02 на сто, а в ППФ 12,81 на сто. Намаление в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 30.09.2023 г. са 18 449, от които 2 174 пенсионери и 16 275 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 3 120 хил. лв. за пенсии, 47 855 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 186 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2023 г. е 227,13 лв., а средният размер на разсроченото плащане 407,02 лв. В сравнение с деветмесечието на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 16,62 лв., или със 7,90 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 65,48 лв., или с 19,17 на сто.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.
Г-жа Диана Йорданова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взе участие в кръгла маса на тема „ Финансово-счетоводна отчетност с общо предназначение на пенсионните фондове от втори и трети стълб на пенсионната система в България. Проект за национален счетоводен стандарт“, организирана от Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Комисията за финансов надзор подкрепя въвеждане на национален счетоводен стандарт за съставяне на годишните финансови отчети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания (в т.ч. фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и фондовете за разсрочени плащания) и необходимите в тази връзка законови промени.
Проектът на стандарт е разработен от експерти от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Института на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС) в България, Комисията за финансов надзор и Министерството на финансите (МФ). Отчита националните особености, свързани с дейността на фондовете, и е резултат от постигнато общо разбиране за наложителност от приемането му.
Надзорният орган последователно и отговорно подкрепя инициативата за законови промени, като счита, че приемането на стандарта ще предотврати в максимална степен риска от допускане на разлики в ключови показатели за финансовото състояние и резултатите между финансовата отчетност на фондовете с общо предназначение (годишните финансови отчети) и тази за надзорни цели. Ключови аргументи в полза на приемането на стандарта е:
предпоставката за усъвършенстване и прозрачност на дейността по допълнително пенсионно осигуряване;
разбираемо оповестяване на финансовата информация за осигурените лица, пенсионерите и техните наследници;
преодоляване на честите отклоненията в котировките на финансовите инструменти с фиксиран доход, като по този начин се постига смекчаване на волатилността;
съпоставимост с данните за изчисляване на доходността и плащанията от фондовете.
Комисията за финансов надзор подкрепя всяка инициатива, която има за цел прозрачност и ефективност на сектора по допълнително пенсионно осигуряване и най-същественото – защита на правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите, както и на техните наследници.
На 7 ноември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), официално откри годишната среща на финансовата и инвестиционна общност в региона – Investor Finance Forum 2023 г. (IFF). Тя се организира за 12-та поредна година от икономическия сайт „Investor.bg“ (Инвестор.бг).
Конференцията традиционно обединява лидери, експерти и професионалисти от сферите на банкирането, финансите, финтех, капиталовите пазари, фондовите борси и регулаторните органи. IFF платформата дава възможност за обмен на идеи, за установяване на ценни бизнес контакти и за участие в дискусии относно настоящите предизвикателства пред банковия и небанков финансов сектор.
Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор
„За мен е удоволствие да участвам в откриването на най-голямото събитие на финансовата и инвестиционна общност в региона, което се провежда за 12-ти пореден път.
Изминалите 3 години бяха белязани от турболенции и катаклизми в почти всички сфери на обществото. Всички ние – участниците в банковия и в небанковия финансов сектори – финтех, капиталови пазари, фондови борси и включително регулатори имахме сериозни теми за размисъл в посока на това каква е актуалната ситуация, в която се намираме, кои са предизвикателствата, пред които сме изправени и кои от ползваните модели на статуквото не са вече максимално ефективни. От друга страна, ние имахме и продължаваме да имаме задача да дефинираме каква е желаната ни ситуация, каква е нашата визия и хоризонт за развитие на българската финансова и икономическа среда. Задачата пред нас е да откриваме не на 2,3 или 5 години необходимите промени, а всекидневно. Защото в колкото по-динамичен свят живеем, с колкото повече технологии боравим, толкова повече ние имаме отговорността да сме гъвкави и адаптивни на ежедневна база, да правим трансформации и да проследяваме развитието и импакта им.
Днес и утре, и в бъдеще, решенията се и ще се вземат на база на висока информираност за всяка една промяна в развитието на капиталовите пазари, както и на база взаимодействието на фактори като икономически обстоятелства, геополитически събития и технологичен напредък.
Убеден съм, че всеки един в тази аудитория знае – технологиите са движеща сила в дизайна на финансовата индустрия. Да, те променят капиталовите пазари, а изкуственият интелект и развитието в ИТ средата имат все по-голяма роля в алгоритмите за търговия и управление на риска.
Технологичните постижения днес трансформират начина по който функционират капиталовите пазари, предлагайки както възможности, така и предизвикателства. Участниците на пазара ще трябва да се адаптират, за да останат конкурентноспособни.
И тук ще посоча основната задача пред нас: технологиите ще продължават да се развиват с изключително бърз темп, ето защо финансовата индустрия има отговорността да балансира между иновациите, сигурността за потребителите и стабилния надзор, необходим за поддържане на целостта на пазара. Тук е и най-важната роля на Комисията за финансов надзор – да осигуряваме стабилност и сигурност и да подкрепяме развитието на бизнеса и услугите към потребителите.“, сподели с участниците в конференцията г-н Атанасов.
Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор
Панелистите отправиха макроикономически поглед към ситуацията в България и в света, обсъдиха рисковете от рецесията и мерките за забавянето на инфлацията, както и прогнозираха вероятните следващи ходове на централните банки.
Събитието продължи с критериите за отчитане на българските инструменти за ESG практиките през 2024 г., финансовата рамка за бизнеса, социалният аспект на устойчивите инвестиции и преходът към нулев въглероден отпечатък. В панел „Инвестиционни дружества и класация на инвестиционните фондове у нас“, водещи инвеститори споделиха своя личен опит, а „Финтех“ частта насочи вниманието към изкуствения интелект, киберсигурносттга и open banking-а. Финалът на емблематичния форум беше посветен на активните инвестиции.
Всички представени теми бяха доказателство за значимостта на партньорството, на иновациите и на обмена на знания при оформянето на бъдещата финансова екосистема, в която Комисията за финансов надзор, в качеството ѝ на регулатор на небанковия финансов сектор продължава да има многостранна роля за създаването на благоприятна бизнес среда в България.
На 7-ми ноември се проведе 12-тото издание на годишната среща на финансовата и инвестиционна общност в региона – Investor Finance Forum 2023 г. (IFF). Тя се организира за 12-та поредна година от икономическия сайт „Investor.bg“ (Инвестор.бг).
В обсега на обсъжданите теми бяха „Капиталовите пазари и новите перспективи пред компаниите на Българската фондова борса (БФБ)“. В панела, модериран от доц. д-р Маню Моравенов – член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Българска фондова борса, участие взе г-жа Мария Филипова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. По отношение на добрите практики за емитиране и търговия на държавни облигации за индивидуални инвеститори, тя заяви, че „Пазарите за растеж на малки и средни предприятия не следва да се възприемат като последен етап в растежа на емитентите и следва да дават възможност на успешно развиващите се дружества да растат и впоследствие да се прехвърлят на регулирания пазар, за да се възползват от по-висока ликвидност и по-голям брой инвеститори“.
„Пътят на растежа“ пред компаниите на БФБ, като основна линия на целия панел, предизвика оживена дискусия, в която г-жа Филипова сподели, че “Активният диалог с всички заинтересовани лица е в основата на постигането на баланс между ползите от развитието на алтернативните форми на финансиране като пазарите за растеж и платформите за колективно финансиране и осигуряването на стабилност и доверие на финансовите пазари и защита на правата на инвеститорите“.
Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) насърчава пазарните участници да започнат подготовката по прилагането на Регламента относно пазарите на криптоактиви (MiCA), което ще подобри финансовата стабилност и интегритета на тези пазари, гаранциите за притежателите на криптоактиви и клиенти на доставчици на услуги за криптоактиви, които понастоящем не са регулирани от съществуващото законодателство на Европейски съюз (ЕС).
Влизането в сила на MiCA е фундаментално развитие в създаването на единна регулаторна рамка за регулиране и надзор на емитирането, търговията и обслужването на криптоактиви, макар и MiCA да не адресира всички различни рискове, свързани с тези продукти.
Инвеститорите на дребно трябва да са наясно, че няма да има такова нещо като „безопасен“ криптоактив дори и след стартиране на прилагането на MiCA. Пълните права, предпазни мерки и механизми за защита, които MiCA предоставя (включително възможността за официално подаване на жалби до НКО срещу доставчици на услуги за криптоактиви), няма да се прилагат по време на преходния период до дата на пълното прилагане на регламента през декември 2024 г.
След като от декември 2024 г. MiCA стане приложим за доставчици на услуги за криптоактиви, държавите членки имат възможност да дадат на субекти, които вече предоставят такива услуги в техните юрисдикции, допълнителен 18-месечен „преходен период“, през който те могат да продължат да работят без лиценз съгласно MiCA (наричан още „клауза за заварено положение“). Това означава, че притежателите на криптоактиви и клиентите на доставчиците на услуги за криптоактиви не могат да се възползват от пълни права и защита съгласно MiCA до 1 юли 2026 г.
В допълнение, всички настоящи и бъдещи притежатели на криптоактиви и свързани услуги и продукти е добре да си отговорят на следните въпроси:
Можете ли да си позволите да изгубите всичките пари, които сте планирали да инвестирате?
Готови ли сте да поемете големи рискове, за да спечелите афишираната възвръщаемост?
Разбирате ли напълно характеристиките на криптоактивите и свързаните услуги и продукти?
С добра репутация ли са фирмите/лицата, с които търгувате?
В черния списък на НКО ли са фирмите/лицата, с които търгувате?
Можете ли ефективно да защитите устройствата, които използвате за покупка, съхранение или обмен на криптоактиви, включително и средствата за достъп като частните криптографски ключове?
Допълнително, ESMA обръща внимание на инвеститорите към предишните изявления и предупреждения във връзка с предоставянето на нерегулирани продукти и/или услуги с криптоактиви в ЕС:
Съвместно предупреждение на ЕНО за потребителите относно рисковете от инвестиране в криптоактиви (тук)
Изявление на ESMA относно инвестиционни посредници, предлагащи нерегулирани продукти или услуги, което включва информация за това как да се намалят рисковете (тук)
Декларация на ESMA относно пасивната свобода за предоставянето на услуги, т.е. по изрична инициатива на клиента съгласно чл. 42 на MiFID II (тук)
Подробна информация относно преходния период и прилагането на Регламента за MiCA можете да намерите тук.
Комисията за финансов надзор спазва в надзорната си практика насоки в областта на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, издадени от Европейския банков орган
На свое заседание, проведено на 31 октомври 2023 г. Комисията за финансов надзор взе решение, с което обяви, че спазва в надзорната си практика следните насоки:
Насоки относно политиките и процедурите, свързани с управление на нормативното съответствие, и ролята и отговорностите на служителя, отговорен за нормативното съответствие във връзка с БИП/БФТ, съгласно член 8 и глава VI от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/05), издадени от Европейския банков орган;
Насоки относно използването на решения за дистанционно установяване на делови взаимоотношения с клиенти съгласно член 13, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/15), издадени от Европейския банков орган;
Насоки относно политиките и механизмите за контрол за ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма (ИП/ФТ) при предоставянето на достъп до финансови услуги (EBA/GL/2023/04), издадени от Европейския банков орган.
В „Държавен вестник“, бр. 84 от 06.10.2023 г., е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. С посочения закон в националното законодателство се въвеждат разпоредби, касаещи прилагането на Насоките относно политиките и процедурите, свързани с управление на нормативното съответствие, и ролята и отговорностите на служителя, отговорен за нормативното съответствие във връзка с БИП/БФТ, съгласно член 8 и глава VI от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/05), издадени от Европейския банков орган. Член 9д от Закона за мерките срещу изпирането на пари установява задължение за лицата по чл. 4 от същия закон да спазват приложимите насоки в областта на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, приети от Европейския банков орган, когато са техен адресат и за които съответният орган за надзор е взел решение за тяхното прилагане. В обхвата на лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари попадат поднадзорните лица на Комисията за финансов надзор по чл. 4, т. 3, 5 и 8 – 11 от същия закон, с изключение на банките – инвестиционни посредници по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
Спазването на изискванията на посочените насоки в надзорната практика на Комисията за финансов надзор има за цел да надгради и гарантира общо, уеднаквено и последователно разбиране и прилагане на изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията, така както са транспонирани в Закона за мерките срещу изпирането на пари, от страна на поднадзорните на Комисията за финансов надзор лица, посочени в чл. 4, т. 5, 8 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Единната информационна система (ЕИС), изградена за нуждите на Комисията за финансов надзор (КФН), вече е достъпна на https://eis.fsc.bg
Цел на проекта е дигитализация на услугите в полза на гражданите и бизнеса, рационализиране на процесите и повишена ефективност, като от 01.01.2024 г. Комисията изцяло преминава към електронно администриране при подаване на заявления, уведомления, периодична информация, както и други документи.
Всички лица, които имат достъп до съществуващите регистри и портали на КФН лица следва да се пререгистрират в новата Единна информационна система.
Ако имате конкретни въпроси или се нуждаете от повече разяснения, може да изпратите запитване до Комисията на е-mail: eis_assistance@fsc.bg или да се обадите на Информационния център на КФН.
