Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание на емитентите, че крайният срок за оповестяване на публично уведомление за финансовото състояние за трето тримесечие на 2022 г. пред КФН и медия изтича на 31.10.2022 г.
Съгласно чл. 100 о1, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), емитентът е длъжен да разкрива на КФН публично уведомление в срок до 30 дни от края на съответното тримесечие. Публичното уведомление за финансовото състояние на дружеството се представя в КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register. Публичното уведомление за финансовото състояние на дружеството се разкрива и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК, а именно чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия в законоустановения срок, а именно в срок до 31.10.2022 г. включително.
Данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 30.09.2022 г.
Представените данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 30.09.2022 г., са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Общо Застраховане“ „2022“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.
Нови изисквания, свързани с реализирането на Зелената сделка
Комисията за финансов надзор информира участниците на финансовите пазари, че считано от 01.01.2023 г. започва да се прилага пакет от европейски нормативни актове, свързани с реализирането на Зелената сделка, които въвеждат нови задължения за участниците на финансовите пазари
Устойчивото финансиране се отнася до процеса на отчитане на екологичните, социалните и управленските съображения (ESG) при вземане на инвестиционни решения във финансовия сектор, което води до по-дългосрочни инвестиции в устойчиви икономически дейности и проекти. Екологичните съображения могат да включват смекчаване и адаптиране към изменението на климата, както и околната среда в по-широк план, като например опазване на биологичното разнообразие, предотвратяване на замърсяването и кръгова икономика. Социалните съображения могат да се отнасят до въпросите на неравенството, приобщаването, трудовите отношения, инвестициите в човешки капитал и общности, както и въпросите на правата на човека.
Устойчивото финансиране има ключова роля за реализиране на Европейската зелена сделка, както и на международните ангажименти на Европейския съюз относно целите за климата и устойчивостта. Осъществяването на тези цели е чрез насочване на частните инвестиции към климатично неутрална, устойчива, ресурсно ефективна и справедлива икономика, като допълнение към публичните средства.
Комисията за финансов надзор силно подкрепя прехода към нисковъглеродна, ефективна и устойчива икономика и насърчава усилията за изграждане на финансова система с устойчив растеж.
Комисията за финансов надзор информира участниците на финансовите пазари, че считано от 01.01.2023 г. започва да се прилага пакет от европейски нормативни актове, свързани с реализирането на Зелената сделка, които въвеждат нови задължения за участниците на финансовите пазари, както следва:
- Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 по отношение на екологичните цели, посочени в чл. 9, букви „в“ – „е“ от същия нормативен акт, публикуван на следния интернет адрес:https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:32020R0852;
- Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 на Комисията от 6 юли 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на съдържанието и представянето на информацията, която трябва да бъде оповестявана от предприятията, обхванати от член 19а или 29а от Директива 2013/34/ЕС, по отношение на екологично устойчивите икономически дейности, и чрез определяне на методиката за изпълнение на това задължение за оповестяване, публикуван на следния интернет адрес:https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32021R2178;
- Делегиран регламент (ЕС) 2022/1288 на Комисията от 6 април 2022 годиназа допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се определят подробно съдържанието и начинът на представяне на информацията във връзка с принципа за ненанасяне на значителни вреди и се определят съдържанието, методиките и представянето на информация във връзка с показателите за устойчивост и неблагоприятните въздействия върху устойчивостта, както и съдържанието и представянето на информация във връзка с рекламирането на екологични или социални характеристики и целите за устойчиви инвестиции в преддоговорни документи, уебсайтове и периодични доклади, публикуван на следния интернет адрес:https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32022R1288.
Провеждане на изпит за професионална квалификация на застрахователен брокер
Комисията за финансов надзор уведомява всички заинтересовани лица, че на свое заседание, проведено на 13.10.2022 г., взе решение за провеждане на изпит за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 303, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Кодекса за застраховането. Датата, на която ще се проведе изпитът, е 28.01.2023 г.
Кандидатите, които имат желание да се явят на изпита, в срок до 28.11.2022 г. могат да подадат „Заявление за допускане до изпит за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 303, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Кодекса за застраховането, заедно с приложенията към чл. 3, ал. 2, т. 3 от Наредба № 28 на КФН, в „Деловодство” на Комисията за финансов надзор и подписани с електронен подпис на delovodstvo@fsc.bg.
Заявлението за допускане до изпит е по образец, утвърден от заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор” и е публикувано на официалната страница на Комисията за финансов надзор – http://www.fsc.bg в рубриката „Административни документи”, раздел „Форми и образци”, подраздел „Застрахователна дейност” – „Заявление за допускане до изпит за оценка на знанията и уменията по чл. 303, ал. 2, т. 2 от КЗ“.
Тематичният обхват на изпита за професионална квалификация на застрахователен брокер – едноличен търговец и на лицата по чл. 303, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Кодекса за застраховането, е оповестен на официалната страница на Комисията за финансов надзор, в раздел „Застрахователна дейност”, „Изпити за правоспособност”, „Изпити за застрахователни брокери”.
За допускане до изпит за застрахователен брокер се заплаща такса в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, съгласно Тарифа за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор по Закона за Комисията за финансов надзор. Същата следва да бъде заплатена от одобрените да се явят на изпит кандидати, в срок до 5 (пет) дни преди датата на изпита, по сметка на Комисията за финансов надзор:
IBAN: BG 95 BNBG 9661 3000 1415 01
BIC на БНБ-ЦУ: BNBGBGSD
Данни за максималния размер на техническата лихва
На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и резервите за периода от 1-ви октомври 2022 г. до 31-ви декември 2022 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Животозастраховане“.
Председателят на КФН, Бойко Атанасов, откри юбилейната конференция „140 години българско застраховане“
На 5 октомври 2022 г., в присъствието на официални лица и гости, се проведе юбилейна конференция по повод отбелязването на 140 години от поставяне началото на застраховането в България и 30 години от създаването на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Престижното събитие се организира от АБЗ, с която Комисията за финансов надзор (КФН) поддържа дългогодишни партньорски взаимоотношения.
Конференцията бе открита от г-н Константин Велев – председател на УС на АБЗ, г-жа Даниела Добрева – заместник-министър на финансите и от г-н Бойко Атанасов – председател на КФН. Присъстваха и водещи фигури на европейското застраховане – г-жа Петра Хилкема, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), Михаела Кьолер – генерален директор на Европейската федерация на застрахователите Insurance Europe и Дидие Милеро – ръководител на секция „Застраховане и пенсионно осигуряване“ в главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ на Европейската комисия.
Г-н Велев постави акцентите на конференцията – регулации, конкурентоспособност и нарастващите климатични, демографски и дигитални рискове на съвремието, както и търсенето на подходяща защита срещу тях.
В своето изказване, заместник-министърът на финансите – г-жа Даниела Добрева, подчерта успешното партньорство на Министерство на финансите с КФН и АБЗ, като „целта е повишаване защитата на потребителите на застрахователни услуги, гарантирането на финансовата стабилност и запазване конкурентоспособността на българските застрахователи“.
Председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов, отправи приветствие към участниците и сподели, че „ролята на Асоциацията на българските застрахователи е да е стълб за сигурност, да е балансьор за дипломатичност, да е визионер за покоряване на нови хоризонти. Вярвам, че думите, описващи най-добре съвместната ни работа със застрахователния сектор в България са диалог, технологична насоченост и кауза“.
Комисията за финансов надзор ще продължи да подкрепя застрахователната индустрия и да работи за постигане на гладко прилагане на новите регулации, касаещи този сектор в страната. Към първото полугодие, той представлява 3,9 % от БВП, изчислен въз основа на брутния премиен приход (застрахователно проникване), и 8,2 %, изчислен въз основа на активите на застрахователите (данни за 2021 г.). За първото шестмесечие на 2022 г. българските застрахователи реализират брутен премиен приход в размер на 1,7 млрд. лв., като се отчита ръст от записаните премии от 11% и за същия период са изплатени обезщетения в общ размер от 684 млн. лв., като същият нараства с 10% на годишна база.
Цитираните данни са показател за стабилен застрахователен пазар, което е предпоставка за по-високото ниво на конкурентоспособност и същевременно за запазване на доверието в него. Предстои създаването и въвеждането на иновации, с потенциал застрахователните компании и техните клиенти да се позиционират на друго ниво.
По време на конференцията, в дискусионната част на панела „Застрахователен пазар: Регулации и конкурентоспособност – в търсене на баланса“, взе участие г-н Владимир Савов, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Бяха обсъдени фундаментални за застраховането теми и очертани ефективни политики за стимулиране развитието на сектора, с всички произтичащи ползи за икономиката и обществото.
Ръководството на КФН проведе официална среща с председателя на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA)
Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), г-н Бойко Атанасов, и заместник-председателите на КФН – г-н Владимир Савов, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и г-жа Диана Йорданова, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, проведоха официална среща с г-жа Петра Хилкема, председател на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA).
По време на срещата бяха обсъдени стратегическите приоритети в две от най-важните направления в небанковия сектор – застраховане и пенсионно осигуряване. Ръководството на КФН заяви готовността си за сътрудничество с EIOPA, в рамките на комитети, работни групи и изпълнението на общи цели, които са в посока осигуряване на финансовата стабилност в застрахователния и пенсионния сектор.
КФН изрази благодарността си към европейската институция за постоянно полаганите усилия относно повишаването на експертизата на националните регулатори. Посредством фокусирани обучения, служителите на Комисията ще продължат участието си в събития на EIOPA, за подобряването и разширяването на надзорния капацитет.
Двете институции изразиха взаимно съгласие относно общите приоритети, които стоят пред тях, а именно дигитализацията, устойчивите финанси, ефективното сътрудничество в рамките на Европейския съюз (ЕС), финансовите иновации и защитата на потребителите, както и за работа в синхрон за постигането на по-голяма конвергенция в ЕС по посочените теми.
EIOPA, от своя страна, заяви готовността си да бъде в помощ на националните регулатори и в частност на нуждите на КФН, както и да съдейства за постигането на общите за ЕС приоритети. И двата органа се обединиха около мнението, че с предстоящото ново законодателство на прегледа на Платежоспособност 2, бъдещата правна рамка за възстановяване и преструктуриране на застрахователи (IRRD), дигитализацията и устойчивите финанси, се отправят нови предизвикателства, които ще бъдат посрещнати посредством изграденото партньорство.
„През 2022 г. Комисията за финансов надзор започна нов стратегически период и в него ние отново ще сме в полза на потребителите, чрез ефективна комуникация, обективни решения и предвидими действия. Нашата среща днес ни дава още повече увереност, защото в лицето на EIOPA имаме не само успешно партньорство, но и споделен професионален опит“, заяви г-н Бойко Атанасов, председател на КФН.
Данни за застрахователния пазар към края на второто тримесечие на 2022 г.
Представените справки и отчети на застрахователите и презастрахователите по общо застраховане и животозастраховане съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. и представените тримесечни количествени справки съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 по чл. 304, параграф 1, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на второто тримесечие на 2022 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”.
Съобщение във връзка с провеждането изпит за признаване на правоспособност на отговорен актюер
Комисията за финансов надзор информира допуснатите до изпит за признаване на правоспособност на отговорен актюер кандидати, че изпитът ще се провежда в сградата на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), с адрес: гр. София, ж.к. Овча купел, ул. „Гусла” № 1 от 10:00 часа на части, както следва:
– базов модул „Актюерски принципи и практики в застраховането, пенсионното осигуряване и инвестициите“: 01.10.2022 г.;
– специализиран модул „Животозастраховане“: 08.10.2022 г.;
– специализиран модул „Рискови модели и общо застраховане“: 15.10.2022 г.;
– специализиран модул „Пенсионно осигуряване“: 22.10.2022 г.
Първата част на изпита, базов модул „Актюерски принципи и практики в застраховането, пенсионното осигуряване и инвестициите“, ще се проведе на 01.10.2022 г. в аулата на ВУЗФ.
Регистрацията на кандидатите ще започне от 9:00 часа. След обявяване на начало на изпита няма да се допускат кандидати в залата.
При явяването си на изпита кандидатите трябва да носят:
- документ за самоличност;
- химикалка със син цвят;
- по желание, молив и гума за изтриване на молив;
На изпитите може да се използват следните калкулатори:
- Texas Instruments BAII,
- Texas Instruments BAII Plus,
- Texas Instruments BAII Plus Professional,
- Texas Instruments BA II Plus Business Analyst
- HP 10B,
- HP 12C.
Не се допуска използването на калкулатор с функции за програмиране, както и използването на други електронно-изчислителни средства.
Актуалната информация, свързана с провеждането на изпита за признаване на правоспособност на отговорен актюер, е достъпна на интернет страницата на Комисията за финансов надзор на адрес: https://www.fsc.bg/?page_id=43069
Откриване на изложбата „140 години застраховане в България“
Владимир Савов, заместник – председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ откри събитието

На 19 септември Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) представиха изложбата, посветена на 140 години от началото на застраховането в България.
Председателят на УС на АБЗ – г-н Константин Велев и г-н Владимир Савов – зам. председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, откриха изложбата, разположена на една от алеите в градината „Кристал“. На събитието присъстваха екипа на АБЗ, нейни членове – представители на застрахователните компании, граждани и гости на столицата.
Богатата архивна експозиция представя личности, основоположници на българското застраховане, емблематични сгради, останали в културната съкровищница на страната, но с ключово значение за изграждането на застрахователния сектор, и пресъздава най-важните и интересни факти от неговото основополагане до днес.
Г-н Савов сподели пред партньорите, организаторите и гостите на събитието: „Гледат ни 140 години история! Ние сме част от нещо голямо, което работи в полза на българските граждани и бизнес, на развитието на икономиката на страната. Пожелавам Ви здраве, още по-нататъшно дръзновение, вяра в бъдещето, иновативност в развитието на застрахователния сектор в България. Бих искал да Ви уверя, че в лицето на ръководството на Комисията за финансов надзор, винаги може да разчитате на професионализъм, на прозрачност и на партньорство“.
Изложбата на открито остава отворена за посетители до 3 октомври.