Петър Джелепов, член на КФН и изпълняващ правомощията на заместник-председател, пред Банкеръ Speciаl

В Комисията за финансов надзор работят силни екипи от личности и професионалисти

Г-н Петър Джелепов има икономическо образование по „Счетоводство и контрол“, а магистърската му степен е „Бизнес администрация“ от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Професионалният му опит е над 15 години в областта на финансите, като е оглавявал ключови ресори в банковата система на страната. Кариерата на г-н Джелепов стартира през 2005 г. в областта на картовата дейност и контрола на транзакциите с банкови карти, в услуга на индивидуалните потребители в International Asset Bank. Впоследствие експертизата му се обогатява в сектор „Частно банкиране“ в Райфайзен банк. Участва също и в разработването на продукти и услуги за бизнес клиенти като регионален мениджър „Малки предприятия“ в Сибанк ЕАД. Петър Джелепов оглавява дейността на Обединена българска банка като регионален мениджър, след което през 2018 г. е член на управителния съвет и изпълнителен директор на „Общинска банка“ АД. На 23 юли 2020 г. Петър Джелепов е избран от Народното събрание на Република България за член на КФН, подпомагащ политиката по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, а от 23 май 2024 г. изпълнява правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.

Господин Джелепов, през годините сте заемали висши ръководни позиции в редица от водещите банки в България, защо решихте да продължите професионалния си път в Комисията за финансов надзор?

В банковия сектор натрупах сериозен опит в управлението на хора и процеси, в продажбите и в контрола на качество на услугите, в познанията си за продуктите във финансовия сектор. Ето защо, когато пред мен застана възможността да се присъединя към екипа на КФН, бях напълно сигурен в решението си да продължа да се развивам в сферата на регулациите, да предам опита си на екипа на регулатора и да допринеса за развитието на България в сектора на държавната администрация.

Кои са най-трудните и най-вълнуващите предизвикателства, с които сте се сблъсквал в досегашната си богата професионална кариера?

В по-голямата си част кариерата ми е съпътствана от доста значими кризи, които са били предизвикателство за мен и институциите, в които съм работил. 2008 г. започна световната финансова криза, 2011 г. финансовата криза в Гърция. И двете  имаха негативно отражение върху банковия сектор и конкретно върху работата ми, но се справихме. Определено излязохме по-силни и по-подготвени за следващи предизвикателства. В момента в България, сме в  политическа криза, която се отразява върху пазарите, които Комисията за финансов надзор регулира. Ето защо всекидневно с колегите от лидерския екип и от Комисията като цяло имаме като най-важна цел пред нас – да поддържаме стабилен небанковия финансов сектор в България. Към днешна дата резултатите са повече от положителни – стабилност, устойчиво развитие и внедряване на високи технологии с възможност за предоставяне на инвестиционните, застрахователните и пенсионните продукти по още по-сигурен и динамичен начин на потребителите.

Какви лидерски качества са необходими, за да бъдеш мениджър в ръководния екип на в толкова важен за икономическата и финансовата ни система орган като КФН?

В Комисията за финансов надзор имаме ясно структуриран ръководен екип от лидери, който ръководи лидери в отделните дирекции и звена. Колегите ми имат абсолютна прецизност към детайла на закона и нормативната база на България и на Европейския съюз, изключително отношение при поставянето на потребителите и техните интереси на първо място и сериозна осъзнатост, че ръководенето на хора е най-важният аспект в работата ни. В ролята на мениджъри на организацията, на процесите на пазара и на задачите, които имаме, виждам в лидерите в КФН личностите, които дават посоката от ясно целеполагане до фокус към резултатите, от планове за развитие до грижа към хората, от стратегическо мислене до поемане на лична и екипна отговорност. И тук не визирам само ситуациите, в които Комисията е водещ орган, визирам всяка комплексна ситуация, в която Комисията е отговорна страна в процеса. Ние сме от лидери, през медиатори, до задаващите провокиращи въпроси с цел промяна и оптимизация на законова рамка, на статукво, на регламенти.

Petar Jelepov-2

“Всекидневно с колегите си от лидерския екип и от комисията се стремим да поддържаме стабилен небанковия финансов сектор. резултатите са изцяло положителни – стабилност, устойчиво развитие и внедряване на високи технологии”

Какъв е подходът Ви към управлението на хората и процесите в КФН?

В управлението на процеси има три важни аспекта за мен: първо оптимизация на всяка стъпка от процесите в даден момент от време, защото ние живеем в най-силната динамика, която пазарите и бизнесът познава. Второ – намаляване на административна тежест върху поднадзорните лица. И трето – всеки процес изцяло или частично се изпълнява от хора, така че да провокирам професионалното и личностно развитие на служителите е част от моя подход.

От края на май 2024 изпълнявате длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Какво успяхте да промените и подобрите в работата на това звено в КФН за този период и какво планирате да направите през идващата година?

Да, имате точна информация. Правилната формулировка е „Изпълнявам правомощията“.  Мога да кажа, че  в управление „Надзор на инвестиционната дейност“, има много добра култура на организация на работата. Работя с изключително професионално подготвени служители и силен екип от личности. Тук е моментът да кажа, че процесите и политиките в управление „Надзор на инвестиционната дейност“ бяха оптимизирани от сегашния председател на КФН, г-н Бойко Атанасов докато той управляваше звеното в периода 2017-2019 г. Днес, стартирайки с тази висока база на професионализъм, доверие и резултатна ориентираност, слагаме акцент за следващата година основен за звеното приоритет – надграждане на програмата ни за защита и информираност на потребителите относно инвестициите в нелицензирани дружества и платформи, където се крият все по-големи рискове от измами и злоупотреби.  

 

“колегите ми работят с абсолютна прецизност към детайлите на закона и на нормативната база на българия и европейския съюз. потребителите с техните интереси са на първо място, а ръководенето на хора е най-важният аспект в работата ни”

Като експерт по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, бихте ли споделили какво е състоянието на финансовите пазари в България на прага на новата 2025 година? Стабилна ли е финансовата ни система?

Относно инвестиционните фондове, независимо от нестабилните в световен мащаб пазарни условия, в резултат на които капиталовите пазари отчитат значителна пазарна волатилност, през  последните години се наблюдава ръст на инвестициите във взаимни фондове, респ. увеличение на техните активите, което всъщност е индикация за това, че този сегмент на българския капиталов пазар продължава да се развива, което е и основната ни цел.

За да бъда по-конкретен, през 2023 г. активите под управление от страна на българските управляващи дружества нарастват в абсолютно изражение със 737.6 млн. лв. и към края на годината достига 3.9 млрд. лв., което е ръст от 23.3% на годишна база, като от тях 1 млрд. лв. са управляваните активи на клиенти по доверително управление на портфейли, а 2.9 млрд. лв. са управлявани активи на инвестиционните фондове. Стабилното представяне на фондовете продължава и през първо полугодие на 2024 г..

Положителна тенденция се наблюдава и по отношение на основният индекс (SOFIX) на българския капиталов пазар, който от началото на годината до 30.09.2024 г. бележи ръст от 12,18%. В края на деветмесечието на „Българска фондова борса“ АД (БФБ) се търгуват четири компании, чиято капитализация е над 1 млрд. лв. Към края на трето тримесечие на 2024 г. се наблюдава ръст с 22% в оборота на БФБ спрямо същия период на предходната година. Положителна тенденция се наблюдава и по отношения на броя сключени сделки, където повишението за същия период е 18,5%.

Макроикономическата среда, при която традиционната форма на спестяване от домакинствата (банков депозит) носи ниска доходност, създава условия, при които инвестиционните посредници могат да привлекат свеж инвестиционен ресурс. Това се отразява положително и на отчитаните в съвкупност показатели на инвестиционните посредници, които през второто тримесечие на 2024 г. на годишна база отчитат ръст на общите приходи от дейността, повишение на собствения си капитал от 6% и увеличение на клиентските активи под формата на финансови инструменти с над 10%. Описаните положителни тенденции в търговията на БФБ, съчетани с предпоставките за привличане на допълнителни средства, предлагат добра среда за устойчивост на капиталовия пазар, както и наличие на буфери за бързо адаптиране на инвестиционните посредници към събитията на пазара, включително и за при възникване на положителни инвестиционни възможности.

“КФН е ангажирана да създаде регулаторни рамки за насърчаване на иновациите”

Каква е позицията на КФН относно навлизането на все повече иновации в застрахователния, инвестиционния и пенсионноосигурителния сектор в България?

Комисията за финансов надзор е ангажирана да създаде подходящи регулаторни рамки, които насърчават иновациите и модернизират финансовия сектор, като същевременно защитават интересите на потребителите и осигуряват стабилност. Ние приветстваме навлизането на нови технологии в застрахователния, инвестиционния и пенсионноосигурителния сектор, които предоставят по-ефективни и персонализирани услуги за потребителите. В същото време, разбираме, че иновациите в тези сектори крият и нови рискове, като киберсигурност, защита на данните и възможности за измами. КФН работи активно за въвеждането на регулаторни механизми и рамки, които позволяват безопасно и ефективно интегриране на иновациите, като същевременно засилват надзора и контрола върху възможните рискове.

От 2019 г. активно извършваме мониторинг на средата и сме активен участник във финтех сектора, който неимоверно навлиза в ежедневието ни.

Съвсем наскоро приключихме работа по Новата стратегия за наблюдение на финтех сектора за следващия период 2025-2027 г. В Стратегията се излага визията и приоритетите на Комисията за финансов надзор за напредък и регулиране на финансовите иновациите в небанковия финансов сектор, като подчертава трансформиращата им роля с акцент върху насърчаването им, защитата на потребителите и осигуряването на финансова стабилност.

Какви са актуалните световни тенденции в развитието на финансовите пазари и каква според Вас ще бъде ролята на технологиите и AI за бъдещето на тази сфера?

На глобално ниво, технологиите и изкуственият интелект се разглеждат като двигатели на трансформация в сектора на финансовите услуги. Тенденциите включват все по-широкото използване на дигитализацията за автоматизация на процеси, подобряване на клиентското изживяване и оптимизация на управлението на риска. В застраховането и инвестициите се наблюдава нарастващ интерес към InsurTech и Робо адвайзъри, които използват AI и машинно обучение за персонализиране на услугите и анализ на данни в реално време.

“КФН работи активно за въвеждането на регулаторни механизми и рамки, позволяващи безопасно и ефективно интергиране на иновациите, а същевременно засилва надзора и контрола върху възможните рискове”
Petar Jelepov-1
Г-н Петър Джелепов връчва сертификатите на успешно издържалите изпитите за инвестиционни консултанти и брокери на ценни книжа

Как релаксирате от напрегнатото професионално ежедневие, спортувате ли, имате ли хобита? Кои са любимите Ви дестинации за приятна ваканция или уикенд пътуване?

Опитвам се във всеки възможен момент да изляза извън забързаната атмосфера на големия град. Предпочитам природата и най-вече Рила планина. Обичам да карам ски и да играя футбол, но след няколко контузии приключих с активния спорт. Активен ловец съм и съчетавам удоволствието от лова с дейността ми като Председател на Ловно-рибарско сдружение гр. Самоков. Старая да допринеса за развитието на сдружението и опазването природата и дивеча в регион.  

Извън  спорта се занимавам и с обществена дейност – член съм на настоятелството на СА „Димитър А. Ценов“ Свищов.

Обичам да пътувам и да посещавам нови дестинации.

Как ще прекарате Коледните и Новогодишните празници? Какво бихте пожелали за себе си и за всички българи за идващата 2025 г.?

Имам голямо и сплотено семейство. Всички обичаме да бъдем заедно, като в дома ни се спазват и почитат традициите. Родителите и децата ни са в основата на организацията на празниците -Бъдни вечер и Коледа. Момчетата ходят Коледари, а момичетата организират празничната трапезата. Новогодишните празници споделяме с приятели в приятна атмосфера.

С настъпването на идните празници пожелавам най-вече здраве и мир. Дано идната година донесе на всички българи стабилност, предсказуемост, както и икономическо развитие на държавата, което да усетим в ежедневието си.

Регистрация за следващите онлайн събития, организирани от Европейския орган за застраховане  и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), във връзка с  Директивата за възстановяване и преструктуриране на пре/застрахователни предприятия

В продължение на ПОКАНАТА от 31.10.2024 г. за организирана серия от онлайн събития по прилагане разпоредбите на новата регулаторна рамка за възстановяване и преструктуриране на пре/застрахователни предприятия, ЕОЗППО обяви линковете за регистрация за следващите онлайн събития през MS Teams.

Целта на инициативата е да се информират заинтересованите страни за предизвикателствата, възможностите и задълженията, които ще се породят от директивата. Всяка тема ще бъде въведена накратко и ще бъде отделено време за дискусии и въпроси.

След успешна регистрация, системата ще генерира съобщение.

Детайли за всяко от събитията ще бъдат споделени само с регистрираните участници в деня преди провеждането му.

Комисията за финансов надзор със заключения от извършена последваща оценка на въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти

Комисията за финансов надзор на свое заседание, проведено на 19.12.2024 г., прие Последваща оценка за въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти.

През последните 5 години на капиталовия пазар в Република България се осъществяват ключови реформи. Пазарът се трансформира  и усъвършенства, както чрез промени в нормативните актове, така и чрез стратегически документи, в които са определени цели, дейности и мерки за тяхното постигане.

Това е първата извършена последваща оценка от приемането на Закона за пазарите на финансови инструменти, обхващаща период от 5 години от влизането в сила на закона на 16.02.2018 г. до края на м. юни 2023 г. и е изготвена от експерти от Комисията за финансов надзор.

Фокусът на последващата оценка е поставен върху изследване на резултатите, постигнати след дефиниране на целите от предварителната оценката на въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти и на измененията и допълненията в закона, в разглеждания период. Последващата оценка на въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти има за цел да установи дали той е реализирал планирания и желан ефект върху участниците на капиталовия пазар в Република България.

В изготвената оценка  на въздействаeтo на Закона за пазарите на финансови инструменти са посочени реално постигнатите резултати и са дефинирани  предизвикателствата както пред пазарните участници, така и пред Комисията за финансов надзор, като регулаторен и надзорен орган. Анализът е основан на доказателства, чрез които са направени изводи, които да послужат за формирането на бъдещи политики в областта на капиталовите пазари, както и да бъдат основа за създаване на ефективни и устойчиви законодателни мерки.

От извършения анализ може да се направи извод, че оценката на Закона за пазарите на финансови инструменти е положителна и заложените цели са постигнати в необходимата степен. Анализът на пазарите на финансови инструменти през разглеждания период показва, че действащото българско законодателство, уреждащо тази материя, се представя добре по класическите критерии за постигане на целите:  ефективност, ефикасност, устойчивост и полезност –  вземайки предвид силното влияние върху капиталовите пазари, оказвано от външни фактори от регионален и глобален мащаб през последните години. Очакваните от приемането на закона резултати са постигнати в голяма степен поради предвидените в него механизми за това.

Налице е възможност за прецизиране и доразвиване на някои от разпоредбите на Закона за пазарите на финансови инструменти, които да отговарят по-ефективно и устойчиво на съответните потребности в регулирането на обществените отношения на българския капиталов пазар. Въз основа на изводите от  оценката са формулирани препоръки за последващи реформени действия, свързани с изменения и допълнения на Закона за пазарите на финансови инструменти.

Резултатите от Последващата оценка на въздействието са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет в изпълнение на чл. 22 от Закона за нормативните актове.

Стартира процедурата по преразглеждане на мониторинга, наложен на българското бюро „Зелена карта“

На свои заседания, проведени на 3 и 4 декември 2024 г. Мониторинговият комитет и Надзорният съвет на Съвета на бюрата са взели решение да започнат процедура по преглед на статуса на мониторинг, наложен на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ, бюрото).

През следващите месеци Съветът на бюрата ще анализира набор от относими фактори, свързани с изпълнението на задълженията българското бюро, финансовата стабилност както на НББАЗ, така и на българския пазар на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като цяло, сътрудничеството с другите национални бюра и цялостното функциониране на системата „Зелена карта“ между България и останалите държави, членуващи в системата.

В писмото на Съвета на бюрата е посочено, че препоръка на Мониторинговия комитет и решението на Надзорния съвет да започне процедура по преглед на статуса на българското бюро означава, че има достатъчно основания да се изследват и оценят горепосочените фактори.

В тази връзка следва да бъдат високо оценени усилията на НББАЗ, координирани с КФН, да се постигне окончателна отмяна на мониторинга на българското бюро. Отпадането на този мониторинг е от съществено значение за успешното присъединяване на Република България към еврозоната, поради което е наложително всички български застрахователи, членове на бюрото, да спазват стриктно вътрешните правила на системата „Зелена карта“.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.11.2024 г. до 30.11.2024 г. в КФН са получени 23 (двадесет и три) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. През периода не са постъпили уведомления за оттегляне на намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да извършват трансгранична дейност на територията на Република България. Така, към края на м. ноември 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, достига 433 (четиристотин тридесет и три).

За периода от 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 15 (петнадесет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода не са постъпили уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. ноември 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, достига 2 283 (две хиляди двеста осемдесет и три).

За периода 01.11.2024г. – 30.11.2024 г. КФН е изпратила 2 (две) уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

За периода 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Заместник-председателят на КФН – Диана Йорданова участва в 11-та Пленарна сесия на Икономическия и социален съвет (ИСС)

На 13 декември, г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“ взе участие в единадесетата за годината Пленарна сесия на Икономическия и социален съвет. По време на сесията бе обсъден проекта на „Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване“, разработен по предложение от Председателя на 49-то Народно събрание, поради изключителната актуалност и високата обществена значимост на темата.

Представители на държавни институции, работодатели, синдикати и неправителствени организации поставиха специален фокус на бъдещето на пенсионноосигурителната система в България, като със своята експертиза очертаха важни акценти за нейното развитие. В обсега на диалога, г-жа Йорданова сподели:  „За мен е изключителна чест, както от мое име, така и от името на Комисия за финансов надзор да присъствам на този форум на обединеното гражданско общество. Ние като експерти, оценяваме този труд като най-добър, всеобхватен и високо професионален анализ. Той превежда на разбираем език тази толкова сложна, важна и социално-значима материя. Искрено се надявам да получи много широко разпространение, както и колегите от съответните институции да се запознаят задълбочено с него и дори да извлекат готови законодателни предложения. Това е буквално наръчник за работата на всеки, който е ангажиран с предприемането на значими мерки за стабилизиране на системата и с поглед към бъдещето“.

Зам.-председателят на КФН уточни, че регулаторът няма законодателна инициатива, но с възможностите си и с натрупаната експертиза, е в готовност да съдейства на отделните държавни органи в подготовката на законодателни текстове. Тя очерта темите, по които работи Комисията за финансов надзор – информиран избор на осигурените лица, създаването на т.нар. „табла за пенсионно осигуряване“, въвеждане на мултифондовата система, както и повишаване финансовата грамотност на обществото по отношение на тристълбовия модел, както и увери аудиторията, че са взаимствани най-добре работещи европейски практики: „След прегледа на системата на пенсионното осигуряване в България от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ние получихме отлична оценка, но и съответните препоръки, обективирани в дискутирания анализ. Комисията работи по концепция и когато приключи основните разработки, в партньорство с ИСС като вносители на бъдещи законодателни предложения, можем първи да презентираме всички развити от вас идеи, облечени в законова форма“, каза още г-жа Йорданова.

Форумът приключи с приемане на анализа от всички заинтересовани страни, като КФН продължава с експертизата си да бъде пряко ангажирана за подобряване на българската пенсионна рамка. Активното й участие допълнително подчертава нейната централна роля за формирането на стабилна и устойчива осигурителна система, която остава най-строго наблюдавания сектор в страната.

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2024 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2024 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През третото тримесечие на 2024 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 124 074 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 91 631 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2024 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 439 396 028 лв.

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през деветмесечието на 2024 г. са общо 276 632. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 1 329 416 904 лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2024 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи/ 2024.

Председателят и зам.-председателят на КФН с участие на Powers Summit по повод мултифондовия пенсионен модел

На 10 декември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взеха участие в четвъртото издание на Powers Summit, което се проведе в София Тех Парк.

Събитието традиционно обединява лидерите на парламентарно представените политически формации и техните екипи, както и представителите на изпълнителната власт, за да бъдат търсени решения в реално време по водещите теми в диалог с работодателските организации, браншовите и индустриални асоциации. Платформата се провежда при ясен и строго спазван формат, в който всяка тема се състои от 4 части, с идеята за чуваемост на поставените предизивкателства и дефинирането на стъпки за тяхното преодоляване.

В тема „Финанси“, панел “Инвестиции и Социална Сигурност – Развитие на тристълбовия пенсионен модел“, г-жа Йорданова благодари за възможността да отговори на предизвикателствата, поставени от индустрията и бизнеса по отношение на пенсионно-осигурителната системата в страната: „В резултат на важни законодателни промени, въведени след 2018 г., и след проведен преглед на пенсионно-осигурителния сектор, той стана и е един от най-строго регулираните в страната. Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен надзор наблюдение върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигурява“.

Тя подчерта, че няколко са важните аспекти във връзка с наложилата се необходимост от въвеждане на т.нар. мултифондов модел: „От гледна точка на неблагоприятно развиващата се демографска картина в световен мащаб и необходимостта от търсене на нови форми за защита на правата и интересите на осигурените лица, необходимо е осигурените лица в частни пенсионни фондове да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни избори, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл.

Разбира се в контекста на мултифондовия модел е необходими да бъдат преразгледани:
– действащият гаранционен механизъм за постигане на минимална доходност, който безспорно води до „стадно“ поведение на фондовете и не отчита рисковия толеранс на осигурените лица;  таксите и удръжките, като не се допуска дестабилизиране “финансовото здраве” на пенсионноосигурителните дружества; усъвършенстване на стимулите за развиване на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Важно условие за успешното функциониране на мултифондовия модел е наличието на базова финансова грамотност – осигурените лица да могат да разбират различните опции за инвестиране на техните средства и да вземат информирани решения за тяхното управление. В тази връзка е необходимо и ние като държавни органи да изградим адекватни образователно-информационни стратегии, чрез които да изградим доверие и информираност в обществото“.

Председателят на КФН – Бойко Атанасов, също коментира темата в панела: „ Когато говорим за чуваемост, моето вярване е, че в последните пет години нивото на чуваемост на Комисията за финансов надзор към индустрията, не само осигурителната, но и към другите участниците в небанковия финансов сектор е доста сериозна. Всичко, което се  прави в Комисията е в режим на диалог, на информираност и същевременно с във вярването, че регулацията винаги трябва да следва бизнеса. Бизнеса определя кога е настъпил моментът за промяна, как той да става по-добър, по-успешен. В последните две години ние бяхме в хипотезата на тясно сътрудничество с осигурителната индустрия, с цел създаване на мултифондовия модел, който наблюдаваме в детайли и сме гарант, че са защитени интересите на всички осигурени лица. Мултифондовият модел е даване на възможност на всяко едно осигурено лице на избор. Всички ние се борим да имаме избор в живота. Защо да нямаме избора да решаваме какъв риск да можем да поемем?“.

Г-н Атанасов застана и в подкрепа на тезата за повишаване на базовата финансова грамотност на обществото, като поясни че КФН има няколко инициативи в тази посока, но и че е необходимо „индустрията и Министерство на образованието и науката да бъдат още по-активни в това направление и да се тръгне още от училищна възраст, за да има базисна грамотност“.

Събитието обхвана още темите „Здравеопазване и демография“ и „Предприемачество и образование“, като Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към всички теми на платформата и гарантира, че пенсионната система в страната е стабилна, сигурна и устойчива в условията на демографски промени и икономически предизвикателства. Работата на регулатора и неговите надзорни функции са от съществено значение за поддържане на доверието във финансовите пазари. Това включва насърчаване на иновациите, регулаторна рамка за управление на мултифондовия модел, подкрепа за устойчив икономически растеж и дългосрочна финансова стабилност.

Временна недостъпност на Единната информационна система (ЕИС)

Информираме Ви, че на 12.12.2024 г. (четвъртък), от 16:00 ч. до 20:00 ч., Комисията за финансов надзор (КФН) ще извърши въвеждане на подобрения и актуализации в Единната информационна система (ЕИС). По време на този период функционалностите на системата ще бъдат ограничени и достъпът до нея няма да бъде възможен.

Препоръчваме на поднадзорните лица на КФН да изпратят своите отчети и документи своевременно, за да се осигури спазването на изискуемите срокове.

Извиняваме се за причиненото неудобство и благодарим за разбирането!

КФН взе решение вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд, да остане непроменена

На днешното си заседание, 03.12.2024 г., КФН, по предложение на Съвета на Гаранционния фонд, взе решение за определяне на размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд на 12,50 лв. за всяко застраховано МПС.  Със същото решение КФН определи и размера и на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ, на 0,15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства. Гаранционният фонд управлява два фонда – Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд. Фондът за незастраховани МПС изплаща обезщетения при щети от неидентифицирано МПС или, ако водачът е без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а Обезпечителният фонд изплаща щети на лицата при застраховател в несъстоятелност.

Досега вноската към Фонда за незастраховани МПС беше 12,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и 0,15 лв. за всяко място в превозно средство за обществен превоз за застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт. Вноската към Обезпечителния фонд беше 3,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

По предложение на Съвета на Гаранционния фонд, вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към Фонда за незастраховани МПС в Гаранционния фонд остава в размер на 12,50 лв. за всяко застраховано МПС. Размерът на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 от КЗ също не се променя и остава 0,15 лв. за всяко място, без мястото на водача в превозните средства.
Вноската към Обезпечителния фонд също остава в размер на 3,50 лв. за всяко застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Общо вноската към ГФ на всяко едно застраховано МПС по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ остава 16,00 лв., които се разпределят във въпросните два фонда.

Предстоящото издаване на решението КФН бе оповестено на 22.10.2024 г. чрез публикуване на  проекта на решението на интернет страницата на КФН, като отделни съобщения бяха изпратени до представителните асоциации на застрахователите, застрахователи, които не членуват в представителните организации, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На всички заинтересовани лица бе даден срок от един месец, изтекъл на 22.11.2024 г., за представяне на писмени предложения и възражения по проекта на решение. В този срок в КФН не са постъпили предложения и възражения и не са предоставени други доказателства.
Взетото днес решение подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му.