Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и първото полугодие на 2024 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и за полугодието на 2024 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През второто тримесечие на 2024 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 125 312 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 95 227 осигурени лица от подалите заявления през второто тримесечие на 2024 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие, подали заявления през второто тримесечие на годината, е 464 394 976 лв.

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през първите шест месеца на 2024 г. са общо 185 001. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 890 020 877 лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и полугодието на 2024 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи/ 2024

КФН е предоставила съгласие за прехвърляне на застрахователния портфейл на “UnipolSai Assicurazioni S.p.A.” към “Unipol Gruppo S.p.A.”

КФН е предоставила съгласие за прехвърляне на застрахователния портфейл на “UnipolSai Assicurazioni S.p.A.” към “Unipol Gruppo S.p.A.”, включващ застрахователни договори, по които Република България е държава членка, където е разположен рискът

Комисията за финансов надзор беше уведомена от компетентния орган на Република Италия (INSTITUTO PER LA VIGILANZA SULLE ASSICURAZIONI (IVASS)) за предстоящо вливане на “UnipolSai Assicurazioni S.p.A.” към “Unipol Gruppo S.p.A.”, включващ застрахователни договори, по които Република България е държава членка, където е разположен рискът. След преглед на представените документи, КФН взе решение за изпращане на писмо до националния компетентен орган на Република Италия относно предоставянето на съгласие за вливане на “UnipolSai Assicurazioni S.p.A.” към “Unipol Gruppo S.p.A.”.

След вливането “Unipol Gruppo S.p.A.” ще промени своето наименование на “Unipol Assicurazioni S.p.A.” и ще продължи да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.

Рискове за потребителите от новостите в небанковия финансов сектор

В изпълнение на заложените в Програмата за защита на потребителите (2021 г. – 2024 г.) цели, КФН публикува информационен материал, повишаващ нивото на финансова грамотност и осведоменост относно инвестирането в продукти, свързани с устойчивост, и две предупреждения към потребителите, свързани с PROP търговията и лицата, които предоставят инвестиционни препоръки чрез социалните мрежи.

Материалите са достъпни на интернет страницата на Комисията, в рубриката “За потребителя”, раздел “Информация за потребителите“ и „Предупреждения за потребителите“, както и в You Tube канала и Linkedin профила на КФН.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2024 г.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.06.2024 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2024 г. е 5 035 459 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 34 514 души, или 0,69 на сто, а спрямо 30.06.2023 г. със 70 149, или 1,41 на сто.

Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,54 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,71 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Към 30.06.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 24 585 983 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 7,22 на сто, а в сравнение с 30.06.2023  г. с 16,63 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 17,60 на сто спрямо 30.06.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,97 на сто и 7,73 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 7,47 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2024 г. са общо 1 434 845 хил. лв. и се увеличават с 14,69 на сто в сравнение с първото полугодие на 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 15,37 на сто, а в ППФ 10,40 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми, съответно с 6,99 на сто и 19,38 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 30.06.2024 г. са 22 211, от които 3 453 пенсионери и 18 758 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 111 хил. лв. за пенсии, 49  240 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 173 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2024 г. е 231,56 лв., а средният размер на разсроченото плащане 457,10 лв. В сравнение с първото полугодие на 2024 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 6,44 лв., или с 2,86 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 58,01 лв., или с 14,54 на сто.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) в интервю за Българско национално радио (БНР) по повод допълнителното пенсионно осигуряване в България

На 15 август г-жа Диана Йорданова, заместник-председателят на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, бе гост в предаването „Нашият ден“, програма „Христо Ботев“ на БНР, по повод положителната оценка на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) на допълнителното пенсионно осигуряване в България и перспективите за неговото усъвършенстване и развитие.

dsc_0951-1

По тази важна тема за цялото общество г-жа Йорданова коментира резултатите от прегледа на частното пенсионно осигуряване у нас, който е част от пътната карта за присъединяването на страната ни към ОИСР. Тя подчерта, че получената висока оценка от прегледа на частното пенсионно осигуряване в България, включително при съпоставката с пенсионните системи на други държави – членки на ОИСР, е в резултат на доброто сътрудничество и партньорство между Комисията за финансов надзор, Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, както и представители на браншови организации. Зам. – председателят на КФН поясни още, че вследствие на значими законодателни промени, реализирани след 2018 г. след  проведения преглед на сектора, той е един от най-стриктно регулираните в страната. Като пример посочи ежедневния надзор, осъществяван от Комисията за финансов надзор върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

На поставения въпрос г-жа Йорданова разясни основните характеристики на тристълбовия пенсионен модел като един от най-добрите модели в международната практика и неговото предназначение за. постигане на т.нар. „заместващ доход“ при пенсиониране в размер на  70% от осигурителния доход общо от държавното обществено осигуряване и частните пенсионни фондове. От тях 20% би следвало да бъдат осигурени от плащанията от фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, т.нар. „втори стълб“ и 10% от трети стълб, т.нар „доброволно осигуряване“.

Относно намеренията на КФН за усъвършенстване на пенсионната система и подготвяните законови промени в областта на частното пенсионно осигуряване в България, г-жа Йорданова коментира, че те са свързани с въвеждане на „мултифондовия модел“ въз основа опита на различните страни. Той дава възможност на хората да направят избор, дали желаят по-високо рисково или по-консервативно да бъдат управлявани парите им, както и отчитане на жизнения им цикъл, с оглед постигане на най-добрите за тях резултати. Колкото по-млад е човек, толкова по-дълго той ще се осигурява, съответно по-високата му толерантност към инвестиционния риск дава възможност за по-висока доходност и респективно по-високи пенсионни плащания. За целта са необходими законови промени, включително и известно допълнително завишаване на изискванията към пенсионноосигурителните дружества.

dsc_0938-1

Във връзка с усъвършенстването на законодателството до момента са проведени срещи с Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и други обществени организации. Също така заместник-председателят посочи социологическо проучване, проведено по инициатива на Комисията по труда и социалната политика към 49-то Народно събрание, което показва, че младите хора желаят по-гъвкаво, по-модерно, по-добро инвестиране и дори предпочитат сами да инвестират средствата си.

В края на разговора г-жа Йорданова подчерта ролята на КФН по осигуряване на спазването на нормативните изисквания, въвеждането на най-добрите международни практики и насърчаване на финансовата грамотност. Тя благодари на БНР за проявения интерес по въпроса, като отбеляза, че БНР винаги следи обществено значимите теми и е добър партньор за повишаване на финансовата грамотност на обществото.

Целият разговор може да чуете тук: https://bnr.bg/hristobotev/post/102033503/iordanova

Краен срок за оповестяване на 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността за 2024 г. от емитентите на ценни книжа

Краен срок за оповестяване на 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността за 2024 г., отчетите на емитентите на облигации по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8 от ЗППЦК за второ тримесечие на 2024 г., които се изготвят на консолидирана база и доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за второ тримесечие на 2024 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание на емитентите, че крайният срок за оповестяване на 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността за 2024 г. пред КФН и обществеността изтича на 29.08.2024 г.  Съгласно чл. 100о, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива публично 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, в срок до 60 дни от края на шестмесечието.

Консолидираният финансов отчет, обхващащ първите 6 месеца от 2024 г.,  се представя в КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез Единната информационна система (ЕИС). Същият се разкрива и на обществеността в законоустановения срок, а именно до 29.08.2024 г. включително, по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база – в срок 60 дни от края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия, по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез Единната информационна система (ЕИС).  КФН обръща внимание, че отчетите на емитентите на облигации по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8  от ЗППЦК за второ тримесечие на 2024 г., които се изготвят на консолидирана база, следва да бъдат представени в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 29.08.2024 г.

Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за второ тримесечие на 2024 г. изтича на 29.08.2024 г.

Образци на справки и приложения по чл. 126, ал. 1 от КЗ и на Приложение № 9 към § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 53

Комисията за финансов надзор публикува образец на Приложение №1 и Приложение №3 към Заповед № 988 от 16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, изменена и допълнена със Заповед № 190/28.03.2024 г. и образец на Приложение №9 към § 4, ал. 1 от преходни и заключителни разпоредби на Наредба №53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд. Във връзка с включване на нов застраховател, получил лиценз за извършване на застрахователна дейност през 2024 г. в списъка със застрахователи и презастрахователи, е направена актуализация в Приложение №1. Образците може да намерите в раздел „Административни документи”, ”Форми и образци”, „Застрахователна дейност“.

Диана Йорданова – зам.-председател КФН в интервю за bTV Новините по повод „мултифондовия модел“

На 6 август заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – г-жа Диана Йорданова, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, бе гост в bTV Новините по повод високата оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на допълнителното пенсионно осигуряване в България, както и неговото бъдещо усъвършенстване като въвеждане на избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнен цикъл и толерантност към риска или т.нар. „мултифондов модел“.

На въпроса „По-високи пенсии от частните фондове ли е целта на обсъжданите промени?“, г-жа Йорданова сподели, че след извършения преглед на пенсионното осигуряване в България от страна на ОИСР е установено функционирането на изключително модерна пенсионна система. „Това, което трябва да направим след 25-годишен опит от страна на индустрията, е да надградим и то в посока споделяне на най-добрите практики, а именно развиването на т.нар. „мултифондова система“, тоест да се дава възможност на лицата да избират различен инвестиционен риск, в зависимост от своята възраст. Целта е това да доведе до по-високи натрупвания към техните индивидуални партиди и съответно към по-високи пенсии – нещо към което всички се стремим като общество.“, каза още тя в ефира на медията.

Запитана за функционирането на „мултифондовата система“ и дали българите са готови сами да управляват вноските си, заместник-председателят на КФН поясни, че практиката и направеното обследване на територията на страните от Централна и Източна Европа и Латинска Америка показва, че действително там, където са развити т.нар. „мултифондови системи“, натрупванията на хората са доста по-високи и техните пенсионери живеят доста по-спокойно. Според възрастта на лицата, те се разпределят в различни групи и инвестират средства с различен вид риск, „тоест колкото по-млад е човек, толкова по-високо рисково ще инвестира“. Г-жа Йорданова разясни, че „за целия 40-годишен период натрупванията, които са в партидата, и с наближаване възрастта за пенсиониране, където е по-консервативно самото инвестиране, ще доведат до целта, която се споделя от експертите в социалното осигуряване, а именно пенсиите от втори и трети стълб да осигуряват заместващ доход до 70 процента, заедно с пенсиите от първи стълб – пенсиите от НОИ, така че вторият стълб да осигурява около 20 процента покриване на дохода, който сме имали преди пенсиониране и още 10 процента от трети стълб, т. нар. „доброволно осигуряване“.

Дали българите притежават достатъчно добра инвестиционна култура, така че да взимат правилни решения къде да отидат парите им, бе също тема, застъпена в интервюто. Г-жа Йорданова коментира, че „трябва да поработим всички ние – като надзор, индустрията, която има най-пряка връзка с осигурените лица, медиите и съответно държавата“. От направено социологическо проучване от Комисията по труда и социалната политика се оказва, че все повече лицата започват да се интересуват от такъв тип инвестиции, даже най-младите проявяват интерес сами да управляват средствата си. За да се наблегне на по-добра инвестиционна  култура и на по-добра ориентация в протичащата пенсионна реформа, ще се разчита, както на пенсионните дружества, така и на медиите.

На въпроса „Кога реално се очаква да има видим ефект, ако тези промени станат факт и в какъв срок?“, г-жа Йорданова отговори, че „пенсионното инвестиране е дълъг период, трябва да има натрупвания повече от 40 години, а при условие, че ние сме по средата на този цикъл, в близко бъдеще се надявам, че ще има резултати, но на практика целият период ще може да се установи за съвсем младите наши съграждани, тепърва влизащи на пазара на труда“.

Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към промените в нормативната уредба за допълнителното пенсионно осигуряване. Паралелно с това КФН подчертава и своя ангажимент за цялостно подобряване на пенсионната система в страната, по пътя ѝ към присъединяване към ОИСР.

Цялото интервю можете да видите тук:

https://btvnovinite.bg/bulgaria/nuzhna-li-sa-promeni-v-dopalnitelnoto-pensionno-osigurjavane-u-nas.html

ОИСР оцени високо допълнителното пенсионно осигуряване в България и подкрепя бъдещите мерки за усъвършенстването му

Подготвят се промени в частното пенсионно осигуряване, които имат основната цел да  увеличат доходите за старост и гарантират адекватни пенсионни плащания

През 2024 г. в гр. София се проведе проучвателна мисия на Комитета за застраховане и частно пенсионно осигуряване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която извърши преглед на допълнителното пенсионно осигуряване и оцени съответствието на българското законодателство и надзорната дейност с препоръките на ОИСР относно ключовите принципи за регулиране на частното пенсионно осигуряване.

В резултат на доброто партньорство между съпредседателите – Министерство на финансите и Комисията за финансов надзор (КФН), както и на усилията на Министерство на труда и социалната политика, представителите на други институции, социални партньори и бизнеса, прегледът на частното пенсионно осигуряване вече е приключен успешно.

Председателят на Работната група по частно пенсионно осигуряване към Комитета за застраховане и частно пенсионно осигуряване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отчита силните страни на допълнителното пенсионно осигуряване, в т.ч.:

  • многостълбовия пенсионен модел;
  • стабилната правна рамка;
  • компетентния надзор, основан на риска.

Високо оценена е способността на страната да изпълнява правните инструменти на ОИСР и отличното сътрудничество с българските органи при провеждането на прегледа.

В тази връзка от ОИСР отбелязват и възможността за разглеждане на някои аспекти, които биха могли да спомогнат за усъвършенстване на пенсионната система, които са в унисон с философията на възможностите за законови промени като:

  • въвеждане на избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнения цикъл и толерантност към риска (т.нар. „мултифондов модел“, включващ фондове с различен инвестиционен профил);
  • преглед на правилата, определящи инвестиционните възможности за постигане на растяща доходност.

За целта компетентните институции в страната следва ясно и в синхрон да заявят ангажираност в разработването на законови промени, чиято философия се подкрепя в контекста на дадените от ОИСР препоръки.

Присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е ключов приоритет за Република България, предвид което Комисията за финансов надзор потвърждава своята готовност и ангажираност за участие в развиването на пенсионната система в страната с цел гарантиране на доверие, справедливост, устойчивост и прозрачност.

Комисията за финансов надзор и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване стартираха диалог и имат готовност за предлагане на промени в регулаторната рамка в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, чиято крайна цел е увеличаване на доходността от управлението на средствата по индивидуалните партиди на гражданите, респективно постигане на адекватен заместващ доход при оттегляне от пазара на труда (пенсиониране).