Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) покани г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор (КФН), да открие официално годишната среща на асоциацията на 2 декември 2023 г. Ежегодно БАЛИП събира професионалната общност с цел да бъдат разгледани и дискутирани въпроси, свързани с основните предизвикателства пред капиталовия пазар в България и световните икономически трендове.

„Всички ние – участниците в капиталови пазари, фондови борси и включително регулатори, имахме сериозни теми за размисъл в посока на това, каква е актуалната ситуация, в която се намираме, кои са предизвикателствата, пред които сме изправени и кои от ползваните модели не са максимално ефективни. От друга страна ние имахме и продължаваме да имаме задача да дефинираме каква е желаната ни ситуация, каква е нашата визия и хоризонт за развитие на българската финансова и икономическа среда.

Задачата пред нас е да откриваме ежедневно необходимите промени. Защото в колкото по-динамичен свят живеем, с колкото повече технологии боравим, толкова повече ние имаме отговорността да сме гъвкави и адаптивни на ежедневна база, да правим трансформации и да проследяваме развитието и импакта им.

Днес и утре, и в бъдеще решенията се и ще се вземат на база на висока информираност за всяка една промяна в развитието на капиталовите пазари, както и на база  взаимодействието на фактори, като икономически обстоятелства, геополитически събития и технологичен напредък.

Днес имаме привилегията да чуем лектори, които са професионалисти със задълбочени познания, аналитично мислене и опит в реална среда.

И накрая искам да завърша с думите на Рей Далио, който казва, че  „Успехът се постига от хора, които дълбоко разбират реалността и знаят как да я използват, за да получат това, което искат.“, сподели пред аудиторията председателят на КФН.

Г-н Атанасов бе и сред официалните гости по време на лекцията на шведския икономист  и футурист – Шел Нордстрьом, който представи своята прогноза за световните финансови тенденции. Консултант в областта на стратегическото управление и глобализацията в мултинационалните корпорации, той за пръв път посещава България по покана на Българската фондова борса и Централния депозитар, чиито изпълнителни директори посрещнаха над 130 представители на финансовата общност в България. Г-н Атанасов сподели визията си от срещата с Шел Нордстрьом, а именно, че „В свят на разрастващи се градове – центрове на бизнеса, в свят на дигитализация и климатични промени, ние имаме за задача да сме динамични, креативни и гъвкави на първо място в моделите си на мислене и действие на лидери, а след това в бизнес стратегиите на организациите, които ръководим. Успехът е причинно-следствена връзка от стила на лидерство и от начините за справяне с предизвикателствата и с новите възможности.“

По покана на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) – г-н Бойко Атанасов, на 30 ноември, в сградата на КФН, се проведе работна среща с експерти от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA).

Г-н Патрик Ходжес, директор на дирекция „Надзор“ в EIOPA, разговаря с г-н Атанасов и с г-н Владимир Савов – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. По време на срещата бяха обсъдени принципите, тенденциите и стратегическото партньорство, залегнали в двустранните отношения между двете институции, които имат за цел да насърчат обмена на добри европейски надзорни практики и идеи за по-устойчива регулаторна среда за застрахователния и осигурителен сектор в страната.

Срещата продължи с работна сесия между експертите на EIOPA и представители от управление „Застрахователен надзор“, посветена на методологията за постигане на набелязаните стратегически цели.

Партньорството между КФН и EIOPA е споделен ангажимент за проактивно сътрудничество, което се позовава на взаимосвързаността на финансовата система на Европа и значимостта на общите регулаторни подходи. Чрез бъдещи съвместни инициативи двете организации ще се фокусират върху двупосочния обмен на знания, участия в събития и съвместни проучвания за успешни иновативни стратегии, доказали ефективността си за повишаване на стабилността на двата сектора в полза на потребителите.

„За нас е от изключително значение да стоим стабилно и заедно на моста на партньорството, изграден с EIOPA. В епохата на дигитализацията и технологиите нарастващият надзорен интегритет е от решаващо значение за справяне със сложните предизвикателства, пред които всекидневно е изправена европейската финансова система, включително тази в България. Убеден съм, че Комисията за финансов надзор, като част от голямото и обединено европейско семейство от регулатори, чрез споделяне на най-добри практики и последваща координация, ще допринесе за хармонизирана регулаторна среда“, заяви г-н Атанасов.

Европейската комисия проучва оценката на прилагането на някои аспекти на Директивата за правата на акционерите (SRDs), с цел да определи дали въведените изменения от 2017 година са подходящи и да направи препоръки за бъдещи подобрения. Проучването също така разглежда възможните пречки пред упражняването на правата на акционерите в ЕС, като част от заложените цели в инициативата Съюз на капиталовите пазари 2020.

Попълването на анкетата отнема около 30-45 минути, като може да бъде попълнена анонимно, съдържаща комбинация от затворени въпроси (с множество отговори) и въпроси с отворен текст, което ви позволява да предоставите по-подробна обратна връзка. Краят на анкетата дава възможност да качите всякакви документи, които смятате, че биха били полезни за изследването.

Краен срок за участие в публичната консултация: петък, 15 декември 2023 г. Анкетата е достъпна тук.

Г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), представи идейния проект на Комисията за разработване на смарт и десктоп апликация за дигитална финансова грамотност. Предложеният проект с работно заглавие „FinLit Adventures – an interactive simulation game“ се основава на „рамките за финансова компетентност“, разработени от Европейската комисия и ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), които целят да подкрепят допълнително държавите членки на ЕС за справяне с предизвикателствата, породени от дигитализацията във финансовите услуги.

„FinLit Adventures“ е сред предварително селектираните проекти на европейско ниво наред с други предложения от страните-членки на ЕС. Реализацията на проекта става възможна чрез Инструмента за техническа подкрепа (ИТП) – програма на ЕС, в рамките на която на страните от Съюза се предоставя съобразен с нуждите им технически експертен опит за изготвяне и изпълнение на институционални, административни и стимулиращи растежа и укрепващи устойчивостта структурни реформи.

„В цифровото десетилетие на Европа Комисията за финансов надзор е ключов участник в дигитализацията в небанковия финансов сектор. От съществено значение е по-младото поколение, а и цялата общественост, да разполагат с комплекс от знания и умения, за да се ориентират в управлението на  личните финанси. Подрастващите са в решаващ етап от живота си, когато започват да вземат решения относно парите – от управлението на стипендиите си до планирането на бъдещите си разходи. Но въпреки усилията на образователната система, често се изправят пред финансовите предизвикателства на ежедневието. Симулацията за дигитална финансова грамотност ще предостави уникалната възможност за създаване на безопасно и увлекателно онлайн пространство, където всеки да може да повиши финансовите си компетенции – не само наша стратегическа цел, но и ос за укрепване на икономическото бъдеще на обществото“, заяви г-н Атанасов по време на представяне на проекта пред служителите на КФН.

Сред приоритетите на Комисията за финансов надзор, съгласно нейната Стратегия за периода 2022–2024г., е осигуряването на ефективна защита на потребителите на небанкови финансови услуги и продукти, повишаване на финансовата грамотност и укрепване на общественото доверие във финансовите пазари. За да отговори на очакванията на обществото и по-специално на нуждите на подрастващите от получаването на базови финансови понятия, Комисията ежегодно участва в Световната седмица на парите, осъществи за 21-ва поредна година образователната инициатива, в партньорство с МОН и фондация „Атанас Буров“ – „Небанковият  финансов сектор в България“, разработи сайта „Твоите финанси“ и реализира дигиталната кампания „#Инвестирай безопасно“. Като продължение на тези инициативи, Комисията разработи настоящия проект, който има за цел да надгради финансовите познания на подрастващите, за да бъдат подготвени за срещата с небанковите финансови продукти и услуги, но от гледна точка на позиционирането им в дигиталния свят и повишаване на уменията им за използване на цифровите технологии.

Цифровата култура в съвременната епоха означава контрол върху финансовото благосъстояние, взимане на информирани решения и пълно възползване от предимствата на дигиталната ера. В синхрон с Националната стратегия за финансова грамотност, както и с визията си за развитие, Комисията за финансов надзор продължава социално отговорната си политика за надграждане на финансовите познания, поведение и отношение на подрастващите.

На 16 ноември г-жа Диана Йорданова – зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор (КФН), участва в работна дискусия на тема „Пенсионно-осигурителната система: състояния, проблеми, визия за развитие“, организирана от Българската стопанска камара (БСК).

Председателят на УС на БСК – г-н Добри Митев, откри събитието, заедно с Министъра на труда и социалната политика – г-жа Иванка Шалапатова. Дискусията обхвана ключови теми като реформата на пенсионната система в България през 2000 г. и основните изменения и ефекти върху осигурителната система в периода до 2022 г.; погледът на съсловието и академичните среди за развитието на тристълбовата система; предвидимостта в правото на пенсионно осигуряване; дебатите в ЕС по отношение бъдещето на социалната закрила и социалната защита, както и състоянието и тенденциите в демографската политика и пазара на труда.

В обсъждането на темата „Визията за бъдещето на пенсионно-осигурителната система в светлината на дългосрочните тенденции: застаряващо население, нови форми на заетост, включително увеличаване на нестандартната заетост, въздействието на дигитализацията и технологичните промени“, г-жа Йорданова сподели: “Развиващите се в световен мащаб демографски кризи предизвикаха преразглеждане на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.

Ключово за поддържане на по-високи пенсионни доходи в страните е развитието на капиталовите схеми – виждане и на Европейската комисия, обективирано в Бялата книга за сигурни, устойчиви и адекватни пенсии. В светлината на неблагоприятните демографски перспективи пред страната ни – намаляващо и застаряващо население, капиталовите схеми имат ключово значение и безспорни предимства като гарантиране на пенсионните доходи на бъдещите поколения, независимо от публичната система, която разчита на преразпределение; средствата, натрупани в индивидуалните партиди на осигурените в капиталовите схеми лица, са лични и се наследяват; отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионното плащане чрез наличието на „лична осигурителна сметка“ (индивидуална партида), която осигуреното лице има възможността да следи и контролира, стимулира хората да се осигуряват върху действителните доходи, което от своя страна рефлектира в положителен аспект и върху публичната система, изразяващ се в по-високи приходи в Държавното обществено осигуряване“.

Факторите за стабилното развитие на пенсионната система са:

• високите регулаторни стандарти и институционалната и професионална социална ангажираност на сектора като гарант за стабилното и успешно развитие на допълнителното пенсионно осигуряване;
• поддържането на градивен, конструктивен и открит диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения, който да способства за развитието и преодоляването на предизвикателствата пред пенсионната система;
• активното сътрудничество между надзорния орган, органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори с цел осигуряване на стабилност и предвидимост на предлаганите политики, допринасящи за стабилността и доверието в пенсионноосигурителния сектор, и повишаване на финансовата култура сред обществото.

Г-жа Диана Йорданова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взе участие в кръгла маса на тема „ Финансово-счетоводна отчетност с общо предназначение на пенсионните фондове от втори и трети стълб на пенсионната система в България. Проект за национален счетоводен стандарт“, организирана от Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

Комисията за финансов надзор подкрепя въвеждане на национален счетоводен стандарт за съставяне на годишните финансови отчети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания (в т.ч. фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и фондовете за разсрочени плащания) и необходимите в тази връзка законови промени.

Проектът на стандарт е разработен от експерти от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Института на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС) в България, Комисията за финансов надзор и Министерството на финансите (МФ). Отчита националните особености, свързани с дейността на фондовете, и е резултат от постигнато общо разбиране за наложителност от приемането му.

Надзорният орган последователно и отговорно подкрепя инициативата за законови промени, като счита, че приемането на стандарта ще предотврати в максимална степен риска от допускане на разлики в ключови показатели за финансовото състояние и резултатите между финансовата отчетност на фондовете с общо предназначение (годишните финансови отчети) и тази за надзорни цели. Ключови аргументи в полза на приемането на стандарта е:

• предпоставката за усъвършенстване и прозрачност на дейността по допълнително пенсионно осигуряване;
• разбираемо оповестяване на финансовата информация за осигурените лица, пенсионерите и техните наследници;
• преодоляване на честите отклоненията в котировките на финансовите инструменти с фиксиран доход, като по този начин се постига смекчаване на волатилността;
• съпоставимост с данните за изчисляване на доходността и плащанията от фондовете.

Комисията за финансов надзор подкрепя всяка инициатива, която има за цел прозрачност и ефективност на сектора по допълнително пенсионно осигуряване и най-същественото – защита на правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите, както и на техните наследници.