Предварителни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2024 г.

Към 31.12.2024 г. участниците във всички  фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества,  са общо 5 096 237 души. От тях 5 066 133 са осигурени лица в пенсионните фондове, 24 213 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 5 891 са пенсионери (4 в професионалните и 801 в доброволните пенсионни фондове и 5 086 във фондовете за изплащане на пожизнени плащания). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 73 758 души, или с 1,47 на сто.

Към 31.12.2024 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 26 724 196 хил. лв., като 26 497 744 хил. лв. са активите на пенсионните фондове, а 226 452 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през годината с 3 663 198 хил. лв. или с 15,88 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,78 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,58 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,72 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,49 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,36 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2024 г. е 5 066 133 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 65 188 души, или с 1,30 на сто.

Към 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 26 497 744 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 15,55 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,34 на сто спрямо 31.12.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,57 на сто и 7,86 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,76 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2024 г. са общо 2 956 155 хил. лв. и се увеличават с 16,32 на сто в сравнение с 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 16,70 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 12,72 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 14,00 на сто и с 1,59 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2024 г. са 29 299, от които 5 086 пенсионери и 24 213 лица с разсрочени плащания.  Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 9 708 хил. лв. за пенсии, 108 469 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 397 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през  2024 г. е 230,18 лв., а средният размер на разсроченото плащане 471,07 лв.

През 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица –  мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 31.12.2024 г. вече има  сключени пенсионни договори и  договори за разсрочено изплащане на средства с мъже, навършили 64 г. и 7 м., каквато е възрастта за придобиване на право на пенсия през 2024 г.

Подробна информация за предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), пред БНТ: „На финалната права сме по отношение на мултифондовата система“

На 17 февруари г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, даде специално интервю за Българската национална телевизия (БНТ), в авторската рубрика „Лични финанси“, излъчена в сутрешния блок на медията. В нейната първа част, пред водещия  Светозар Костадинов, тя коментира важната за обществото тема – регулацията на пенсионноосигурителните дружества и предстоящото въвеждане на мултифондовата система в България.

Един от ключовите въпроси, които зрителите на БНТ задават, е дали в един момент универсалните пенсионни фондове ще изчезнат и какво ще се случи с техните средства. Г-жа Йорданова сподели пред аудиторията, че капиталовата система е свръхрегулирана и че ежедневно пенсионноосигурителните дружества (ПОД) докладват всяка една сделка, която осъществяват пенсионните фондове: „фондовете – универсалният, професионалният, доброволният, за пожизнени пенсии и разсрочени плащания са отделни юридически лица, тоест няма опасност за парите и спестяванията на осигурените лица. Хипотетично – ако пенсионноосигурително дружество реши да се преобразува, влее или дори преустанови дейност, това по никакъв начин не касае средствата на лицата, тъй като самите фондове са отделни юридически лица. Още повече, по никакъв начин, в най-неблагоприятната ситуация, самите средства не могат да служат за обезпечение на задължения на ПОД. Нека осигурените лица да бъдат спокойни, че парите са им изключително защитени, свръхрегулирани, защото освен ежедневната информация, която получаваме, всяко движение и излизане на средства от който и да е фонд, се случва след разрешение на банка-попечител, която също следи за законосъобразното инвестиране и разходване на тези средства – от една страна, от друга страна – подлежат на двоен одит от дипломирани експерт-счетоводители. Самите банки-попечители, които съхраняват активите на фондовете, докладват на КФН на определен период от време.“

Г-жа Йорданова заяви още, че този процес е положително оценен и от  Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР),  заради свръхрегулацията, както и  „с оглед на пазара и защита на осигурените лица, дружествата са изключително дисциплинирани и отдавна са свикнали да работят по този начин, с изключително редки нарушения. “

В обсега на интервюто бе засегната и предстоящата реформа на пенсионноосигурителната система в страната, свързана с бъдещото членство на България в ОИСР. На въпроса за очакваните проблеми и възможните решения в сектора, зам.-председателят на КФН отговори: „Работим повече от две години по отношение на т.нар. „мултифондова система“ – това са капиталови натрупвания и подфондове, които са с различен инвестиционен риск, в зависимост от жизнения цикъл на лицата. С това ще завършим една доста дълга и чакана реформа от цялата икономическа общност, защото самите рискови фондове най-вече ще касаят свободния избор на лицата. В зависимост от това на каква възраст е осигуреното лице, то ще може да направи своя избор – на по-млада възраст да инвестира по-рисково и съответно да трупа по-висока доходност, като целта е в последния период, три години преди пенсия, парите да се управляват изключително консервативно, така че ако е имало флуктуации в този 40-годишен период, да могат да бъдат изгладени“.

На 24 февруари предстои втората част на интервюто, с още полезна информация за доходността на фондовете и как може да бъде използвана статистиката на КФН, за да бъде избран пенсионен фонд от осигурените лица.

Рубриката може да видите тук: Въпроси и отговори за пенсионната система – Българска национална телевизия

Комисията за финансов надзор взе участие във втората кохорта на European Blockchain Sandbox 

Комисията взе участие в среща, организирана от European Blockchain Sandbox  и правни консултанти от Bird&Bird, на която бе презентиран бизнес модела на финансово иновативно дружество, кандидатствало за участие в рамките на регулаторния механизъм за сътрудничество. Дискутирана и очертана бе приложимата правна рамка, както и възможните затруднения, които биха възникнали в хода на евентуално лицензионно производство пред финтех дружеството.

Съобщение относно провеждането на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант

На свое заседание, проведено на 12.02.2025 г., Комисията за финансов надзор взе решение по Протокол № 6 от 12.02.2025 г. за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант и определи дати за тези изпити съответно на 17.05.2025 г. (събота) и 18.05.2025 г. (неделя), утвърди Ред за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант. Конспектите и редът за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, са оповестени на официалната страница на Комисията за финансов надзор, в раздел „Инвестиционна дейност“, „Изпити за правоспособност“, „Изпити за брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант“.

Като приложения към Наредба № 7 са подготвени образци на заявления за допускане до изпит и на изискуемите декларации. Лицата, които искат да придобият право да упражняват дейност като брокер на финансови инструменти и/или като инвестиционен консултант, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 подават заявления за допускане до изпит по образец със съдържанието по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 7 в деловодството на Комисията за финансов надзор (КФН), по електронен път на delovodstvo@fsc.bg или чрез Единната информационна система (ЕИС) на КФН. Към заявлението се прилагат документите съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 7, които са изрично посочени в образеца на заявление.

За достъп и използване на е-услугите, предоставяни от КФН чрез ЕИС, кандидатите следва първоначално да подадат Заявление за ползване на Е-услуги, което е публикувано на интернет страницата на КФН – Начало/ЕИС/Ръководство за Е-услуги (https://www.fsc.bg/?page_id=24043).

Образци на заявленията за допускане до изпити и на изискуемите декларации са налични на интернет страницата на КФН.

Документите за изпитите, които ще бъдат проведени на 17.05.2025 г. (събота) и 18.05.2025 г. (неделя), се подават в периода от 17 февруари 2025 г. (понеделник) до 14 април 2025 г. (понеделник) включително.

В заявлението задължително се посочва адрес на електронна поща, на който да бъдат изпращани съобщения по откритото производство за допускане до изпит.

Заявленията за допускане до изпит за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, подадени след обявения краен срок за подаване на документи (14.04.2025 г.), няма да бъдат разгледани.

Резултати от дейността на местните застрахователи към края на третото тримесечие на 2024 г.

Комисията за финансов надзор, управление „Застрахователен надзор“ обяви резултатите от дейността на застрахователите със седалище в Република България по общо застраховане и по животозастраховане към края на третото тримесечие на 2024 г. въз основа на отчетените данни от застрахователите с право на достъп до Вътрешния пазар и от застрахователите без право на достъп до Вътрешния пазар.

В края на третото тримесечие на 2024 г. броят на местните застрахователи възлиза на 36, от които 26 – застрахователи по общо застраховане (25 – с право на достъп до Вътрешния пазар и 1 – без право на достъп до Вътрешния пазар) и 10 застрахователи по животозастраховане и със смесена дейност (9 – с право на достъп до Вътрешния пазар и 1 – без право на достъп до Вътрешния пазар).

Брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане към края на третото тримесечие на 2024 г., възлизат на 2 903 377 181 лв., в т.ч. 29 925 400 лв. по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане, нарастват с 5.37%.

Брутните възникнали претенции на застрахователите по общо застраховане към края на третото тримесечие на 2024 г. възлизат на  1 204 783 417 лв., в т.ч. 21 428 271 лв. по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните възникнали претенции намаляват с 6.08%.

Общата  стойност на активите на застрахователите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 5 567 831 005 лв. към 30.09.2024 г. В сравнение с 30.09.2023 г. общата  стойност на активите нараства с 6.71%.

Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на застрахователите по общо застраховане възлиза на 3 232 706 620 лв. към 30.09.2024 г., като нараства спрямо 30.09.2023 г. с 10.53%. Към края на третото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат 58.06% от общата стойност на активите на дружествата по общо застраховане.

Общата стойност на пасивите на застрахователите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 3 782 513 270 лв. към 30.09.2024 г. В сравнение с 30.09.2023 г. общата  стойност на пасивите нараства с 8.23%. Общата стойност на техническите резерви на застрахователите по общо застраховане към 30.09.2024 г. възлиза на 2 988 842 230 лв., като нараства с 4.19% спрямо 30.09.2023 г.

Превишението на активите над пасивите на застрахователите по общо застраховане възлиза на 1 785 317 735 лв., като нараства с 3.64% спрямо 30.09.2023 г.

Брутните записани премии, реализирани от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, към края на третото тримесечие на 2024 г. възлиза на 584 939 247 лв., в т.ч. 132 913 392 лв. по застрахователни задължения в общото застраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните записани премии, реализирани от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, нарастват с 9.54%.

Брутните възникнали претенции на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност към края на третото тримесечие на 2024 г., възлизат на 283 239 104 лв., в т.ч. 74 369 219 лв. по застрахователни задължения в общото застраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните възникнали претенции нарастват с 33.51%.

Общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 2 903 871 410 лв. към 30.09.2024 г. В сравнение с 30.09.2023 г. общата  стойност на активите нараства с 19.07%. Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 1 525 505 070 лв. към 30.09.2024 г., като нараства с 11.65% спрямо 30.09.2023 г. Стойността на активите, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори, на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 1 260 176 733 лв. към 30.09.2024 г., като нараства с 33.38% спрямо 30.09.2023 г.

Към края на третото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат дял от 52.53% от общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност. Активите, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори, заемат дял от 43.40% от общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност.

Общата стойност на пасивите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 2 127 430 419 лв. към 30.09.2024 г. В сравнение с 30.09.2023 г. общата  стойност на пасивите нараства с 18.64%.

Общата стойност на техническите резерви, заделени от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 2 025 322 858 лв. към 30.09.2024 г., като нараства спрямо 30.09.2023 г. с 19.39%. Стойността само на техническите резерви, обвързани с индекс и обвързани с дялове в инвестиционен фонд, възлиза на 1 144 504 960 лв. към 30.09.2024 г., като нараства с 32.19% спрямо 30.09.2023 г.

Превишението на активите над пасивите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, с право на достъп до единния пазар на ЕС, възлиза на 776 440 990 лв., като нараства с 20.26% спрямо 30.09.2023 г.

Подробна информация за резултатите от дейността на застрахователите по общо застраховане и по животозастраховане към края на третото тримесечие на 2024 г., както и за баланса на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС може да намерите в раздел: Застрахователна дейност/ Статистика.

Анкета относно напредъка в процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор на Република България

Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, предоставя на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.

Линк към анкетата може да намерите тук, с краен срок за попълване 31.01.2025 г.

Събирането на информацията по напредъка в процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор се налага с оглед изпълнението на мерки 7 и 15 от Плана за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България, разработен от Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в еврозоната, съгласно които до 31 март 2025 г. трябва да бъдат изпълнени всички дейности във връзка с подготовката за въвеждане на еврото от инвестиционните посредници, управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, публичните дружества, емитентите на ценни книжа и дружествата със специална инвестиционна цел, застрахователите, презастрахователите, застрахователните и презастрахователните посредници, пенсионноосигурителните дружества, както и от останалите поднадзорни на Комисията за финансов надзор лица, съгласно изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Събирането на информация ще се проведе на два етапа. За целите на проучването анкетата се попълва еднократно от представител на компанията, участваща в проучването. Вторият етап ще се проведе непосредствено преди крайната дата – 31 март 2025 г., за който всички подназорни на КФН лица ще бъдат отново уведомени своевременно.

Срокът за заплащане на годишните такси, събирани от Комисията за финансов надзор, за осъществяване на общ финансов надзор, е до 31 януари 2025 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) напомня на всички поднадзорни лица, че крайният срок за заплащане в пълен размер на таксите за осъществяване на общ финансов надзор – обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки за 2025 г., както и на непроменливата част от таксата по Раздел II, т. I, ред 36 от Тарифа за таксите, събирани от КФН – Приложение към чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), е до 31 януари на текущата година.
Размерът на годишните такси за осъществяване на общ финансов надзор е определен в Раздел II на Тарифа за таксите, събирани от КФН– Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН.

Следва да имате предвид, че върху невнесената в установения срок такса се дължи лихва в размер на законната лихва, съгласно Раздел IV, т. X от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН. На основание чл. 27, ал. 5 от ЗКФН, при неплащане на дължимите такси, КФН и нейните органи могат да откажат предоставянето на административна услуга на поднадзорното лице до изпълнение на задължението му за заплащане на таксата, заедно с начислените лихви за забава и разноските по образуваното изпълнително производство.Заплащането на таксите може да бъде извършено по следните начини:

  • в брой – на каса в сградата на КФН;
  • банков превод – по банковата сметка на КФН в БНБ:

IBAN:BG95BNBG96613000141501
BIC:BNBGBGSD;

  • по електронен път, чрез квалифициран електронен подпис – през електронния портал на КФН, достъпен на интернет адрес: https://eis.fsc.bg/ .

За допълнителна информация относно дължимите такси и лихви, преди извършване на плащането, може да се свържете със звено „Събиране на приходи“ на тел. 02/94 04 691 и/или тел. 02/94 04 646.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г. в КФН са получени 19 (деветнадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. През същия период са постъпили 2 (две) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Поради това, към края на 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, е 432 (четиристотин тридесет и две).

През декември 2024 г. в КФН са получени 13 (тринадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. декември 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, достига 2 295 (две хиляди двеста деветдесет и пет).

През декември 2024 г. КФН е изпратила 1 (едно) уведомление относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

На вниманието на застрахователните посредници и застрахователите, предлагащи задължителна застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 305, ал. 1 и по чл. 316, ал. 2от Кодекса за застраховането

Комисията за финансов надзор напомня, че съгласно Делегиран Регламент (ЕС) 2024/896 на Комисията от 5 декември 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за изменение на базовите суми в евро за застраховка „Професионална отговорност“ и за финансовия капацитет на застрахователните посредници, презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, считано от 09.10.2024 г., се прилагат промени за минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Професионална отговорност“, предвидени в чл. 305, ал. 1 и по чл. 316, ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), също и за минималния размер на поддържания собствен капитал, предвиден в 306, ал. 1, т. 1 от КЗ, както следва:

–           за задължителна застраховка „Професионална отговорност“, предвидена в чл. 305, ал. 1 и по чл. 316, ал. 2 от КЗ, минималната застрахователна сума е левовата равностойност на 1 564 610 EUR – за всяко застрахователно събитие, и левовата равностойност на 2 315 610 EUR – за всички застрахователни събития за една година;

–           за минималния размер на поддържания собствен капитал, предвиден в 306, ал. 1, т. 1 от КЗ, в размер 4 на сто от общия размер на застрахователните премии по застрахователни и/или презастрахователни договори, сключени с неговото посредничество през предходната финансова година, но не по-малко от левовата равностойност на 23 480 EUR.

Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 2 изречение второ от Допълнителните разпоредби на КЗ застрахователната сума по задължителните застраховки по чл. 305, ал. 1, съответно по чл. 316, ал. 2, е сумата, която е в сила съобразно съответния регламент на Европейската комисия към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е по-висок. Застрахователните договори, сключени за по-ниска застрахователна сума, по силата на закона осигуряват покритието съобразно новите увеличени изисквания и не е необходимо изрично да се изменят и допълват.

Петър Джелепов, член на КФН и изпълняващ правомощията на заместник-председател – официален гост на наградите на БФБ за 2024 г.

На 14 януари се състоя XXIV-та церемония за връчване на наградите на най-добрите представители на инвестиционната общност в България, постигнали отлични резултати през 2024 г.

Събитието, което традиционно се организира от Българската Фондова Борса (БФБ) бе официално открито от г-н Васил Големански – заместник-председател на Съвета на директорите на БФБ и започна с презентацията „Информационни войни и финанси“, представена от г-жа Жюстин Томс – комуникационен експерт с дългогодишен опит. Приветствие към аудиторията поднесе г-н Мартин Дановски – замeстник- министър на финансите,  а доц. д-р Маню Моравенов – изпълнителен директор на БФБ направи кратък обзор на преходната година за динамиката на капиталовите пазари и очерта приоритетите за следващата инвестиционна година.

Г-н Петър Джелепов – член на КФН и изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията за финансов надзор (КФН) също поздрави професионалната общност: „Винаги в началото на годината си правим равносметка за отминалата, но си и поставяме цели за настоящата. 2024 г. беше динамична, с подем на иновациите, с превес на прилагането на устойчиви бизнес стратегии и осъзнаване важността за намаляване на въглеродния отпечатък за всяка една компания, която се стреми успешно да се позиционира на капиталовите пазари.

През 2025-та ще трябва зорко да следим глобалните финтех тенденции, отражението им върху небанковия финансов сектор, особено що се отнася до защитата на потребителите и минимизиране на риска да попадат на фалшиви новини – нещо, което тази вечер е в обсега на събитието и е много важно да бъде популяризирано в обществото. Уверявам Ви, че Комисията за финансов надзор ще продължи на бъде партньор и да оказва подкрепа на участниците на пазари в тези процеси, още повече, че осезаемо ще се усети прилагането на европейските регулации за оперативна устойчивост. Да, предизвикателство ще е за всички нас, но ще положим максимални усилия да запазим постигнатото, да го надградим, за да има стабилност на капиталовия пазар в условията на технологичен напредък“.

Той връчи наградите в категориите „Инвестиционен посредник с най-голям брой сделки през 2024 г.“, където първото място бе отредено на ИП „Карол“ АД и в категория „Най-ликвиден емитент на сегмент Standard на основния пазар през 2024 г.“, с първо място за „Доверие Обединен Холдинг“ АД.

DSC08675
DSC08824

Останалите компании, допринесли за развитието на капиталовия пазар в България, бяха отличени с призовите места в категориите: „Инвестиционен посредник с най-голям оборот 2024 г.“ – ИП „Евро-Финанс“ АД; „Инвестиционен посредник с най-висок оборот на пазар beam през 2024  г. – ИП „Евро-Финанс“ АД; „Инвестиционен посредник с най-голям брой сделки на пазар beam през 2024 г.“ и За инвестиционен посредник с най-висок оборот и най-голям брой сделки на пазар MTF BSE INTERNATIONAL през 2024 г. – ИП „Карол“ АД; Инвестиционен посредник с най-висока активност при работата с емитенти през 2024 г. – Sofia International Secutities; Най-ликвиден емитент на сегмент Premium на основния пазар през 2024 г. – Шелли Груп АД; Успешен преход от пазара за растеж на МСП beam на основния пазар на БФБ през 2024 година – Смарт органик; Емитент, набрал най-голям капитал на основния пазар на БФБ през 2024 г. – Уайзър технолоджи АД; Емитент, включен в основния индекс SOFIX, с най-голям ръст в цената през 2024 година – Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ.

Наградата за журналист с най-голям принос за популяризирането на капиталовия пазар за изминалата година получи Иван Нончев – водещ в Дарик Радио.

Повече за церемонията и наградените може да прочетете тук.