Издаден е общ административен акт – Решение № 49 от 20.01.2020 г. за определяне размера на минимални проценти, съгласно чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53), както и периода за тяхното прилагане.
    Решението може да намерите на интернет страницата на КФН в раздел „Административни документи”, "Решения", "2020", "Януари".

    През 2019 г. приключи първата за Република България Национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (НОР). С решение на Министерския съвет на РБ и в изпълнение на чл. 96, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), беше създадена постоянно действаща междуведомствена работна група съгласно чл. 96 от ЗМИП.
    В работната група по чл. 96 от ЗМИП са представени следните компетентни институции:
•    Държавна Агенция „Национална сигурност“ (ДАНС);  
•    Министерство на вътрешните работи (МВР);
•    Прокуратурата на Република България (ПРБ);
•    Българска народна банка (БНБ);
•    Комисия за финансов надзор (КФН);
•    Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ);
•    Национална агенция за приходите (НАП);
•    Агенция „Митници“ (АМ);
•    Държавна комисия по хазарта (ДКХ);
•    Министерство на правосъдието (МП);
•    Министерство на финансите (МФ).

    През месец ноември 2019 г. работната група одобри проект на Доклад за НОР, както и Обобщена матрица на рисковите събития (Анекс 1 към Доклада за НОР).
    Съгласно изискванията на Препоръка 1 на FATF и Незабавен резултат 1 от Методологията за оценка на FATF, някои части от НОР, които не съдържат класифицирана или чувствителна информация, следва да бъдат публично разгласени с цел да се постигне общо разбиране за рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм и да се предприемат общи и целенасочени мерки за ограничаването им.
    В изпълнение на горепосочените изисквания и на чл. 97, ал. 2 от ЗМИП, „Резюме на НОР”, „Рискови събития за изпиране на пари и финансиране на тероризъм” и „Обобщена матрица на рисковите събития” (Анекс 1 към доклада за НОР) са публикувани на интернет страницата на ДАНС https://www.dans.bg/bg/msip-091209-menu-bul/rezultatirisk-mitem-bg.
    Съгласно § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМИП, лицата по чл. 4 от ЗМИП, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането му в сила, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 на този закон в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от НОР на интернет страницата на ДАНС.

    На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и резервите за периода от 1-ви януари 2020 г. до 31-ви март 2020 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел „Статистика”, ”Застрахователен пазар”, „Животозастраховане“.

    Представените коригирани данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.12.2019 г. са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”, „Общо Застраховане“ „2019“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.

    Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодичните отчети от застрахователните брокери към 31.12.2019 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.
    Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителният актуализиран формат (версия 31.12.2019), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователен пазар”.

    ВАЖНО:

    Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:
    ● Базовият файл, съдържащ пакет от справки съгласно Приложения 2.1-2.8 и 3.1-3.4 с основна информация трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
    ● Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила не са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
    ● Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
    ● Приложение № 1 се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
    ● С оглед задължението на застрахователните брокери за подаването на информация относно документираното продължаващо професионално обучение или развитие, завършено от лицата в рамките на годината, и резултатите от него, която отчетност се представя на комисията ежегодно в срок до 31 януари на следващата година, може да попълните Приложение № 3, което се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
    ● Файловете трябва да бъдат подписани с универсален електронен подпис във формат p7m или p7s (PKCS#7), като при подписването НЕ трябва да бъде използвано криптиране;
    ● Подписът на файловете трябва да принадлежи на същия служител, който е влязъл в системата.

    Комисията за финансов надзор уведомява всички застрахователи и застрахователни посредници, че считано от 12.12.2019г. е в сила Делегиран регламент (ЕС) 2019/1935 на Комисията от 13 май 2019 година за изменение на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за изменение на базовите суми в евро за застраховката „Професионална отговорност“ и за финансовия капацитет на застрахователните и презастрахователните посредници.
    С Делегиран регламент (ЕС) 2019/1935 са въведени изменения в параграфи 4 и 6 от Член 10 от Директива (ЕС) 2016/97 , като в параграф 4 размерите на застрахователните суми по застраховка „Професионална отговорност“, която трябва да притежават застрахователните и презастрахователните посредници, са увеличени съобразно увеличението на Европейският индекс на потребителските цени, който се изготвя за Съюза от Евростат, а именно – с 4,03%, като застрахователната сума за претенциите по всяко застрахователно събитие е изменена от 1 250 000 евро на 1 300 380 евро, а застрахователната сума за претенциите по всички застрахователни събития – от 1 850 000 евро на 1 924 560 евро.
    Промени са извършени и в параграф 6, втора алинея, буква б) от Член 10 от Директива (ЕС) 2016/97  относно финансовия капацитет, който трябва да има посредникът, възлизащ по всяко време на 4% от сумата на получените застрахователни премии, като минималната сума е увеличена от 18 750 евро на 19 510 евро.
    Извършената промяна засяга минималните размери на застрахователните суми по застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 305, ал. 1, и чл. 316, ал. 2 КЗ, и на минималния размер на собствения капитал на застрахователния брокер по чл. 306, ал. 1, т. 1, които съгласно правилото на  § 4, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на КЗ се актуализират с регламенти на Европейската комисия, приети на основание и в сроковете по чл. 10, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/97.
    Делегиран регламент (ЕС) 2019/1935 започва да се прилага пряко, считано от 12.06.2020 г., като след тази дата,  минималните лимити по застраховките „Професионална отговорност“ на всички задължени субекти следва да отговарят на левовата равностойност по централния курс на БНБ на нововъведените стойности.
    На основание § 4, ал. 2, изречение второ от Допълнителните разпоредби на КЗ застрахователната сума по задължителните застраховки “Професионална отговорност“ на застрахователните брокери по чл. 305, ал. 1 от КЗ, респективно на застрахователните агенти по чл. 316, ал. 2 от КЗ е сумата, която е в сила съобразно съответния регламент на Европейската комисия към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е по-висок. Посоченото означава, че не е необходимо изрично актуализиране на застрахователната сума по договорите за задължителна застраховка, сключени преди 12.06.2020 г., но следва да се има предвид, че след тази дата лимитите на отговорност ще бъдат увеличени по силата на разпоредбата на закона до левовата равностойност по централния курс на БНБ на нововъведените стойности, освен ако застрахователната полица е предвидила по-висок размер.
    Предвид обстоятелството, че размерът по чл. 306, ал. 1 от КЗ (40 000 лв.) продължава да бъде по-висок от левовата равностойност на актуализирания размер по Член 10, параграф 6, втора алинея, буква б) от Директива (ЕС) 2016/97 (19 510 евро), минималният размер на собствените средства на застрахователните брокери като гаранция за изпълнение на задълженията за прехвърляне на платена застрахователна премия в полза на застрахователя, респективно за прехвърляне на застрахователно обезщетение или застрахователна сума в полза на ползвателя на застрахователни услуги, остава без изменение.

    За сутрешния блок на БТВ „Тази сутрин“,  председателят на Комисията за финансов надзор – Бойко Атанасов отговори на въпроси по предложената нова система „Бонус-малус“. Той обясни, че тя е балансирана за водачите. По думите му справедливостта в „Бонус-малус“ идва от това, че всеки шофьор, независимо дали е собственик или водач носи своята лична отговорност. Самият собственик ще носи отговорност, само ако позволи на водач, който не е вписан в застраховка „Гражданска отговорност“ да шофира автомобила, обясни той.

    Председателят беше и категоричен, че няма да има унаследяване на „малусите“ при продажба на даден автомобил. Към момента са предложени да се разгледат две скали, когато става въпрос за достигане на „бонусите“ – една с 15 класа и една с 20 класа. При първия вариант 6-тият клас е нулев, а при втория – 8-мият.
 
(снимка: БТВ)

    Г-н Атанасов подчерта, че при извършени нарушения, малусът идва веднага и е правопропорционален на нарушенията. Може да се стигне до най-високия малус в случай на жертва на пътя или нанесени телесни травми, както и в случаи на множество нарушения, които имат характер на рецидив. За бонус частта, той ясно и категорично отхвърли мнението, че бонусът ще дойде след 5 г., защото още на първата година без нарушения бонусът за добросъвестните водачи е в размер на 10 % отстъпка, за втората година без нарушения – също още 10 %. Това прави отстъпка от общо 20% от „бонуса“ за период от 2 години.
 
    По думите на Председателя на КФН е важно да се разграничат леките автомобили от тежкотоварните и автобусите при системата „ Бонус-малус“, като той се надява в дискусиите да бъдат представени солидни аргументи, чрез които да се постигне балансирано решение. Г-н Атанасов не отхвърли и варианта за поетапно въвеждане на системата. До 15 януари се очаква да бъде финализиран окончателният вариант на предложението, за да бъде представена системата на обществено обсъждане.
 
    „Аз се ангажирам, че специално за тежкотоварните автомобили и автобусите ще бъда проактивен, ще направим среща със съответните асоциации и вярвам, че ще намерим диалог към правилното решение. Възможно е системата „Бонус-малус“ да влезе в сила поетапно, ние сме готови на различни варианти, важното е системата да бъде работеща“, заяви председателят на КФН Бойко Атанасов.

    Вижте цялото интервю тук.

    Днес, в сутрешния блок на БНТ председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – г-н Бойко Атанасов говори за подготвяната от Комисията система „Бонус-малус“.
    С въвеждането на система „Бонус-Малус“ се цели създаването на механизъм, който да доведе до разпределение на застрахователната премия по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между лицата, които имат добросъвестно поведение и тези, които извършват множество пътни нарушения и причиняват вреди.
    Председателят на КФН обясни на зрителите, че новата система цели превенция и справедливост, както и коригиране на поведението на шофьорите в дългосрочен план. Данните показват, че над 80% от шофьорите нямат нарушения, а плащат всяка година цена за застраховката си „Гражданска отговорност“ равна на тази, която плащат останалите шофьори, които имат нарушения.
Г-н Атанасов увери, че замисляното изменение е неутрално по отношение на общия финансов ресурс, като отрече твърденията, че моделът "Бонус – малус" облагодетелства застрахователите, защото  един от принципите, на който се основава системата „Бонус-малус“, е финансова неутралност. Това означава, че „Бонус-малус“ не трябва да води сама по себе си нито до увеличаване, нито до намаляване на общия размер на застрахователните премии, събирани при сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а само да преразпределя тежестта между по-рисковите и по-малко рисковите водачи.
    Г-н Атанасов допълни, че предложението за вписване на водачите, които ще управляват моторното превозно средство в застрахователната полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с произтичащата от него последици в случай на невписване на водача е, за да се ангажира персоналната отговорност на водачите на МПС за собственото им поведение.  Но е помислено и за изключения по отношение например на линейки, автомобили на министерство на вътрешните работи, имащи право да ползват специален режим на движение, учебни моторни превозни средства или автомобили, автомобили, предлагащи услугата дринк енд драйв.
    Най-новите тенденции при автомобилните производители и застрахователите са да събират и анализират информация за индивидуалното поведение на шофьора на пътя – телеметрия. С въвеждането на системата "бонус-малус" България има шанса да не е постоянно последна, а да бъде част от тази тенденция, коментира още пред БНТ председателят на Комисията за финансов надзор.
Вижте повече в интервюто.

    През м. ноември 2019 г. са получени две уведомления за застрахователни дружества, които заявяват намерение за преустановяване извършването на застрахователна дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги на територията на Република България. Към 30.11.2019 г. броят на застрахователите със седалище в държава членка на ЕС и ЕИП, които са заявили намерение да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги възлиза на 642.
    За периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 15 (петнадесет) нови застрахователни посредници от държави членки да извършват дейност в Република България, както и за 9 (девет) застрахователни посредника, които са преустановили извършването на дейност. В края на периода застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване, са 2595.
    През месец ноември 2019 г. КФН не е изпращала уведомление до компетентните надзорни органи на ЕС относно намерението на застрахователи със седалище в Република България да извършват застрахователна дейност на територията на държави членки на ЕС.  
    Общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 18.  
    За периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. КФН е изпратила уведомление до компетентните органи на всички държави членки на ЕС и ЕИП относно намерението на „Астра Брокерс“ ЕООД да извършва на тяхна територия дейност по застрахователно посредничество. В края на периода общият брой на застрахователните посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, нараства на 46.  
    Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

    Диана Йорданова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", издаде решение, с което утвърждава технически лихвен процент и биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2019 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
    Решение № 1310 – ПОД от 18.12.2019 г. може да намерите в раздел „Административни документи”, а приложенията към него – в раздел „Административни документи”, "Форми и образци на документи", "Осигурителен пазар", 2019.