Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към края месец октомври 2019 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

На 19.11.2019 г. КФН публикува на сайта си  Наредба за системата „бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно с мотивите към нея, както и проект за последващи промени в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, които представят цялостно модела на функционирането  на бъдещата система https://www.fsc.bg/bg/normativna-uredba/obshtestveni-konsultatsii/bonus-malus/
Отговорни за проекта са три институции: Комисията за финансов надзор (КФН), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В процеса на изработване на системата активно се включи и Държавната агенция за пътна безопасност.
КФН използва възможността да комуникира с обществото, като до момента са събрани над 60 официални становища и са разгледани над 700 коментара в онлайн средите, които отразяват част от общественото мнение по предложената система „Бонус-малус“.
В допълнение на изброените канали, се състояха и няколко експертни обсъждания, в които участваха неправителствени организации, различни асоциации, като Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българска асоциация на пострадали при катастрофи, Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”, „Институт за пътна безопасност“, Гаранционен фонд, представители на МВР и на МТИТС.
Предстои направените предложения и коментари да се обсъдят от КФН, МВР и МТИТС и тогава проектът на Наредбата за системата „Бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се публикува на Портала за обществени консултации и интернет страниците на трите институции за стартиране на едномесечно обществено обсъждане.
На база на направените предложения, Комисията за финансов надзор предоставя на широката общественост едни от най-често задаваните въпроси по системата „Бонус-малус“ и подготвените отговори към тях:
 

Предложението за вписване на водачите, които ще управляват моторното превозно средство в застрахователната полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с произтичащата от него последици в случай на невписване на водача е, за да се ангажира персоналната отговорност на водачите на МПС за собственото им поведение.
Изключения
В някои случаи изискването за вписването на водачи в застрахователната полица не се прилага, така например: по отношение на линейки, автомобили на министерство на вътрешните работи, имащи право да ползват специален режим на движение, учебни моторни превозни средства и др.
По отношение на особено чувствителните въпроси, свързани с възникване на извънредна необходимост от управление на МПС от лице извън кръга на вписаните в застрахователната полица (например когато вписан водач не е в състояние да управлява моторното превозно средство поради употреба на алкохол, злополука или влошено здравословно състояние) е предвидено, че управлението на автомобила от друг водач, няма да се счита за неизпълнение на изискването за вписване на водача в застрахователната полица. Това се отнася и за случаите, в които се ползва услугата „не карай пил“ (дринк енд драйв).
Всички лица, които управляват автомобила независимо дали са вписани или не като водачи в застрахователната полица остават застраховани.
Не се предвижда предложение за промяна на правилата относно кръга на застрахованите лица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който ще продължи да включва всички лица, които на законно основание управляват или ползват моторното превозно средство, във връзка с което е сключена застраховката, независимо дали са вписани като водачи в нея или не. Това означава, че в случай на пътнотранспортно произшествие, причинено от невписан водач, застрахователят ще продължава да изплаща обезщетение и няма да има право да изисква възстановяване на плащането от невписания водач само на основание, че не е включен в застрахователната полица.
 

Системата „Бонус-малус“ се основава на административни нарушения и престъпления във връзка с движението по пътищата. Взети са предвид административните нарушения и престъпления, които в съответствие с извършените анализи в най-голяма степен допринасят за причиняване на пътнотранспортни произшествия (като превишаване на ограниченията на скоростта, отнемане на предимство, извършване на опасни маневри, управление на моторно превозно средство в нетрезво състояние или под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, хулиганско поведение при шофиране на моторно превозно средство) или престъпления, които сами по себе си представляват пътнотранспортни произшествия с причинени вреди на имущество или физически лица.
Целта на подхода е да съдейства за превенция на риска от настъпване на пътнотранспортни произшествия, като въздейства още на етапа на установяване на рисковото поведение, преди вредите да са настъпили. По този начин предложеният проект за система „Бонус-малус“ ще бъде насочен към противодействие на причините за настъпване на застрахователни събития, вместо да регистрира вече настъпили застрахователни събития и да въздейства едва след като вредоносните последици от тях вече са настъпили.
Причинените щети не са част от единните изисквания за коригиране на застрахователната премия, определени с проекта на наредбата за системата „Бонус-малус“, но застрахователите и сега имат практика да предвиждат надбавки и отстъпки от цената на застраховката, определяйки ги въз основа на собствената си ценова политика и характеристиките на индивидуалните им застрахователни портфейли. Проектът на Наредба предвижда възможността тази практика да се запази, като допълнително ще се осигури и достъп до информацията за причинените щети чрез информационната система на Гаранционния фонд.
 

Моделът на система „Бонус-малус“, който се предлага работи и в тази насока. В проекта на Наредба №49, публикуван заедно с проекта на Наредбата за системата „Бонус-малус“, се посочва, че за целите на определяне на базовата застрахователна премия застрахователите, ще имат право на достъп до данни за изплатени претенции за предходните 5 год. по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите, като условията и редът на достъп до информацията ще се определят с Наредба № 54. След натрупването на надеждна и структурирана статистическа информация за пазара като цяло при прегледа на системата „Бонус-малус“ ще се анализира и възможността да бъдат включени допълнително и изплатените претенции като фактор.
 

Причинените щети не са част от единните изисквания за коригиране на застрахователната премия, определени с проекта на наредбата за системата „Бонус-малус“, но застрахователите и сега имат практика да предвиждат надбавки и отстъпки от цената на застраховката, определяйки ги въз основа на собствената си ценова политика и характеристиките на индивидуалните им застрахователни портфейли. Предложено е факторите, свързани с изплатени обезщетения по претенции по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да могат да се използват от застрахователите при формиране на тяхната базова застрахователна премия по застраховката, като да предвидят намаления (отстъпки) или увеличения (надбавки), съгласно разработени от тях тарифи, обявени пред Гаранционния фонд. По този начин не се създава нормативно задължение на застрахователите да прилагат тези фактори в договорната си практика и застрахователите остават свободни да формират тарифите за базовата застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Единственото ограничение, което се поставя при формирането на базовата премия е тя да не включва факторите, определени за целите на системата „бонус-малус,“ за да се избегне двойното отчитане на едни и същи фактори, както при определяне на базовата премия така и при нейното коригиране.

В случай, когато факторите, свързани с изплатени обезщетения по претенции, са предвидени в тарифите на застрахователите, се създават условия за използване на информацията в регистъра на предявените и изплатените претенции, поддържан в информационния център на Гаранционния фонд. Това ще позволи на застрахователите да извършват качествена индивидуална оценка на риска на база изплатени обезщетения при определяне на базовата застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и ще се създаде гаранция срещу недобросъвестно скриване или срещу незнание на информация от застраховащите лица по отношение на тези фактори за оценка на риска.

 

Въвеждането на система „бонус-малус“ предполага адресатите на нормативния акт да са в известност за последиците от своите действия, за да могат да съобразят поведението си с тяхното настъпване, затова не се предвижда деяния, които са извършени преди влизането на наредбата в сила да се взимат предвид. През следващата 2020 г. и след приемането на наредбата „Бонус-малус“  и обнародването й в Държавен вестник ще има нулев период (измерен в месеци или година), в който ще се събират данни за нарушенията, които всеки един водач на автомобил, извършва на пътя, а самата система, се очаква да започне да функционира през 2021 г.
 

Един от принципите, на който се основава системата „Бонус-малус“ е финансова неутралност. Това означава, че тя не трябва да води сама по себе си нито до увеличаване, нито до намаляване на общия размер на застрахователните премии, събирани при сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а само да преразпределя тежестта между по-рисковите и по-малко рисковите водачи. Съобразно направените анализи се очаква преобладаващата част от водачите (между 70 и 80%) да бъдат в групата на нискорисковите, които се ползват от отстъпка от премията. За да могат да бъдат събрани средствата за финансиране на отстъпката, надбавката върху премията на високорисковите водачи трябва да бъде достатъчна. Следва да се има предвид, че в областта на най-високите класове за малус се очаква да бъдат по-малко от пет процента от водачите на МПС и това ще бъдат лицата, извършващи престъпления или тежки нарушения във връзка с движението по пътищата.
„Бонус-малус“ системата нито облагодетелства, нито ощетява застрахователите, При тях реално пари в повече няма да остават. Парите трябва само да се преразпределят. Ако 70%-80% от водачите са изрядни и те трябва да получат 23% бонус, то той ще се формира едва от 20 % от водачите, които имат по-високо рисково поведение.
Тоест ако имаме 10 човека, от които на 8 трябва да дадем, а на 2 да вземем, то от двама трябва да се вземат по 4 лв., за да се дадат на 8 човека по 1 лв. 
 

„Бонус-малус“ системата следва да се самофинансирa, като не се изкривява средната годишна премия, което означава, че се създават условия за справедливо коригиране на застрахователна премия по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като не се дава превес на интересите на застрахователите пред тези на гражданите. На база на получените разпределения са определени и премийните множители, по начин, който гарантира, че съществува равновесие не само в дългосрочна, но и във всяка бъдеща година на функциониране на системата.

При примерна базисна премия за ГОА от 300 лв., изчисленията показват, че при 20 степенната скала, полицата за изрядните водачи ще бъде 225 лв. Онези 0,6 % от водачите, причинили смърт на пътя, пък ще платят 1200 лв. застраховка или с 900 лв. по-скъпа застраховка.
 

По-долу прилагаме пример с предложение за 20 класа.

 

Нарушенията, които ще се вземат предвид за определяне на „бонус-класа“ на водачите са изброени изчерпателно в Приложение № 1 към проекта на наредба. Те включват преди всичко административните нарушения по Закона за движението по пътищата, които в най-голяма степен допринасят за причиняване на пътнотранспортни произшествия, а също така и престъпления по Наказателния кодекс, които в преобладаващата си част са свързани с настъпили пътнотранспортни произшествия от които са били причинени материални щети, телесни повреди или смърт на физически лица.
Някои примери за нарушения са:

Всяко едно от административните нарушения или престъпления, които имат отношение към определянето на „бонус-малус“ класа носи съответния брой „малус“ точки, като всяка „малус“ точка води до увеличаване на класа на водача с една степен нагоре. Например ако водач се намира в базовия клас 6, при влизане в сила на наказателно постановление или електронен фиш за превишаване на скоростта в населено място с между 21 и 30 км/ч – нарушение, за което се предвиждат 3 малус точки, неговият клас ще се промени на 9 клас. Такъв би бил случаят ако водачът е шофирал с повече от 70 километра в час на обикновена градска улица, където ограничението е 50 километра в час или с повече от 90 километра в час на бул. „България“ където ограничението е 70 километра в час.
 

Гаранционният фонд, на база информацията, получена чрез електронен обмен на данните относно влезлите в сила актове за налагане на наказания на административните нарушения и престъпленията, предвидени в наредбата, определя коефициента на корекция, като по този начин се изключва рискът от субективизъм. Съгласно предложения проект коефициентът, с който се коригира застрахователната премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се определя автоматизирано от информационната система на Гаранционния фонд и съответства на коефициента на най-високия „Бонус-малус“ клас между определените класове на собственика/собствениците и на водача/водачите на МПС, вписан/и в застрахователната полица.
 

Изискването за използване на Персонален идентификационен код, издаден от Националната агенция по приходите или Квалифициран електронен подпис за искане на информация относно личния „бонус-малус“ клас посредством безплатна електронна услуга, предоставяна от Гаранционния фонд е предложено във връзка с необходимостта за спазване на правилата за идентификация на лицата при достъп по електронен път до данни в регистрите, отнасящи се до тях. Лицата имат право на достъп по електронен път до всички данни в регистрите и базите данни, отнасящи се до тях, след като се идентифицират по надлежния ред.
Проектът на наредба предвижда и алтернативна възможност за заинтересованите лица, които не разполагат с такива кодове за идентификация, да получават информация относно личния си „бонус-малус“ клас посредством застраховател или застрахователен посредник, след като се идентифицират с личен документ по смисъла на Закона за българските лични документи. Направеното предложение е тази проверка също така да бъде безплатна.
 

Всички предложения, които са отправени по проекта на Наредба за системата „бонус-малус“ предстоят да бъдат внимателно разгледани и обсъдени от трите институции –  КФН, МВР и МТИТС. Приемането на окончателния проект ще бъде публикуван за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации и интернет страниците на трите институции за стартиране на законоустановения срок за едномесечно обществено обсъждане.
Системите „Бонус-малус“, които имат по-малък брой класове, позволяват по-бърз преход на лицата между различните класове, но водят до по-резки увеличения на премиите, за да се запази баланса в системата. Също така, системите, които предоставят възможност за увеличение на премията на 400%, осигуряват по-големи отстъпки за лицата в бонус класовете
По отношение на предложението след 5 години без нарушение на пътя водачите да се връщат в базов „неутрален“ клас, считаме, че е едно добро предложение, което също трябва да бъде разгледано при приемането на окончателния проект на Наредбата за системата „бонус-малус“.
 

Системата „Бoнус-малус“ не е система за наказания, която да дублира административно наказателните разпоредби на Закона за движението по пътищата или престъпленията по Наказателния кодекс. Тя има за цел да категоризира риска и в зависимост от него да определи застрахователната премия. Разликата е в това, че при санкцията водачът получава глоба или наказание лишаване от свобода за вече извършеното административно нарушение или престъпление, докато при застраховката увеличеният „Бонус-малус“ клас отразява повишения риск същият водач за в бъдеще да причини пътнотранспортно произшествие с произтичащите от това вреди, като се изхожда от неговото рисково поведение в миналото. По същия начин се процедира и при „класическата“ система „бонус-малус“, където малусите се начисляват въз основа на вече изплатени обезщетения или настъпили застрахователни събития. Предложената система се опитва да направи крачка напред като взема предвид не настъпилото пътнотранспортно произшествие, а индикациите за неговото възможно настъпване, каквито са извършването на нарушения по пътя. По този начин тя се опитва да въздейства превантивно, а не пост фактум, когато вредите вече ще са настъпили.
 

Не, текущо всяка година ще се следи системата и вече съобразно натрупаните реални данни ще се калибрира допълнително при необходимост.
 

Вписването на водач в застрахователната полица е указание, че той ще управлява автомобила. Дали и колко често е фактически въпрос. Правната възможност означава, че той може да го управлява всеки ден с произтичащия от това риск от причиняване на вреда. Ако съпрузите в дадения пример считат, че вероятността за управление на автомобила на съпругата от съпруга е толкова малка, че не е обосновано да се заплаща по-висока застрахователна премия заради по-високия му „бонус-малус“ клас, могат да решат да не го вписват в застрахователната полица. В случай на възникване на необходимост в срока на застраховката съпругът все пак да управлява автомобила на съпругата, защото напр. неговият автомобил не е на разположение поради повреда, кражба или друго обстоятелство, предложеният проект предвижда възможността съпругът да бъде вписан допълнително в застрахователната полица на автомобила на съпругата. В извънредна ситуация, когато например съпругата не е в състояние да  шофира и се налага съпругът да я превози с нейния автомобил, предлаганият проект предвижда, че той би могъл да управлява автомобила без да понася някаква отговорност. По същия начин, когато управлението на автомобила се налага от други извънредни обстоятелства, които биха могли да се определят като крайна необходимост (напр. необходимостта да бъде спасен нечий живот или здраве, да бъдат предотвратени вреди за имущество или други подобни) по правилата на Закона за административните нарушения и наказания управлението на автомобила на съпругата от невписания съпруг също няма да се третира като административно нарушение. Бихме искали да обърнем внимание, че предлаганият проект не променя кръга на застрахованите лица и дори в ситуацията, в която съпругът не е вписан в застрахователната полица на съпругата си, той ще продължава да бъде застрахован и при причиняването на евентуални вреди от неговото управление застрахователят ще бъде длъжен да ги обезщети без да има право на регрес срещу невписания водач само на основание, че не е бил вписан в полицата. 
Както е видно предложената уредба не поставя пред гражданите непреодолими пречки пред възможността да управляват разходите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
 

Предложението за модел на системата „Бонус-малус“ върви паралелно с предложения за промени и в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Предложената нова редакция  на ал.2 на чл. 6 от тази Наредба, която е предвидила необходимите изключения, където попада услугата от типа  „Не карай пил“/ “дринк енд драйв”  или други събития, при които вписан водач или собственик-вписан водач, нямат способността да управляват моторното средство и мога да го предоставят на друго невписано лице. След общественото обсъждане ще бъдат отчетени и другите предложения в същата насока.
 

    В сградата на Комисията за финансов надзор бяха връчени сертификатите на успешно преминалите изпитите за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти и/или като инвестиционен консултант.
    На изпита за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти на 23 ноември 2019 г. се явиха 30 лица при допуснати 35 кандидати, като 17 от тях издържаха изпита. На изпита за придобиване на право за извършване на дейност като инвестиционен консултант на 24 ноември 2019 г. се явиха 32 лица при допуснати 43 кандидати, като 13 от тях издържаха успешнo изпита.
    Г-жа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, връчи сертификатите на участниците, в присъствието на членовете на изпитната комисия: г-жа Радослава Масларска – председател на Управителния съвет на Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП),  г-н Петко Кръстев – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), г-н Владислав Матев – главен експерт в отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“, дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, г-жа Мариела Чукова – главен експерт в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, г-н Красимир Александров – главен експерт в отдел „Нормативна дейност и методология“, дирекция „Правна“. На събитието присъстваха и експертите на КФН от управление „ Надзор на инвестиционната дейност“: г-жа Петя Димитрова – директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, г-жа Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ , г-жа Драгослава Хинкова – началник-отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“, дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“.
    В обръщението си към успешно преминалите изпитите, г-жа Мария Филипова каза, че придобиването на сертификатите е задължителна стъпка за кариерното развитие в избраната от тях сфера. Тя подчерта ролята на Комисията за финансов надзор като регулаторен орган, който следи за прилагането на високи стандарти за професионализъм от всички участници на българския инвестиционен пазар.  В допълнение, г-жа Филипова сподели и вярването, че всички заедно – Комисия и поднадзорни лица, споделят отговорността за опазването интересите и доверието на потребителите в небанковите финансови услуги, създаването на стабилна инвестиционна среда и поддържане на доверието на инвеститорите.
    Церемонията завърши с обща снимка на всички участници и пожелание за светли празници.

    На провелото се днес заседание на Комисията за финансов надзор бе решено, че се отнема лиценза за извършване на застраховане на „ЗК Юроамерикан“АД с ЕИК 124634117.

    Констатираните от КФН основания за отнемане на лиценза на „ЗК Юроамерикан“ АД са:

    По чл. 40, ал. 2, т. 2 от КЗ, тъй като застрахователят не е извършвал дейност за повече от шест месеца;
    По чл. 40, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 7 и т. 8 от КЗ, поради това че застрахователят е престанал да отговоря на условията за издаване на лиценз, а именно престанал е да спазва изискванията във връзка със системата на управление по глава седма на КЗ и не е представил доказателства, че лицата, изпълняващи ключови функции отговарят на изискванията за квалификация и надеждност;
    Съгласно чл. 40, ал. 2, т. 8 от КЗ, поради това че застрахователят е извършил груби нарушения на КЗ.
 
    Въз основа на извършена проверка на място на дейността на застрахователя и в резултат от осъществявания дистанционен надзор спрямо застрахователя са направени следните констатации:

    1. По първото основание:
    От периодично представяните в КФН от „ЗК Юроамерикан“ АД финансови справки и отчети, изискуеми съгласно чл. 126, ал. 1 от КЗ, е видно, че през периода януари – август 2018 г. застрахователят не отчита сключени застрахователни договори. В периода септември – декември 2018 г. дружеството е сключило общо 9 застрахователни договора.
    От извършената проверка е видно, че в периода от януари до август 2019 г., „ЗК Юроамерикан“ АД отново не е сключвало застрахователни договори, нито е завеждало претенции по действащи застраховки, съответно не е изплащало и застрахователни обезщетения.
    На 01.09.2019 г. застрахователят е сключил три броя застрахователни договори, които обаче са сключени с лица, които са акционери на „ЗК Юроамерикан“ АД, като две от застрахованите лица са и служители на застрахователната компания.
Видно от представените в КФН от „ЗК Юроамерикан“ АД данни, дружеството не е извършвало застрахователна дейност за период от осем месеца (от януари до август) в рамките на последните две години – 2018 г. и 2019 г.
 
    2. По второто основание:
    „ЗК Юроамерикан“ АД не разполага с налична система на управление с адекватна, ефективна и прозрачна организационна структура, която да осигурява надеждно и разумно управление на дейността на дружеството.
Една от основните отговорности на управителните и контролни органи на застрахователя е да прилага в своята дейност необходимата организация и правила, с които да гарантира спазването актовете на Европейския съюз, КЗ и подзаконовите актове по прилагането му. В тази връзка, застрахователят има задължението да спазва изискванията, свързани със системата на управление, в това число да разполага с такава, която да осигурява надеждно и разумно управление на дейността. Невъзможността на застрахователя да гарантира и поддържа ефективна система на управление е основание да се приеме, че същият не разполага с необходимия вътрешен капацитет за изпълнение на практическите задачи, реализирането на които да осигури ефективно и надеждно управление на дейността на застрахователя. Следва да се има предвид, че
В хода на проверката безспорно е установено, че считано, съответно от 07.02.2019 г. и 07.03.2018 г., в „ЗК Юроамерикан“ АД няма одобрени от КФН лица, които да изпълняват ключовите функции за съответствие и по вътрешен одит.
Допълнително, застрахователят не е уведомил КФН за назначения на 09.08.2019 г. риск мениджър и съответно не е представил необходимите документи, с оглед извършване на преценка дали лицето отговаря на изискванията за професионална квалификация и надеждност съгласно чл. 89, ал. 2 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 3-9, ал. 3, 7 и 8 от КЗ.
Изложеното представлява грубо нарушение на изискванията на чл. 76, ал. 1 от КЗ всеки застраховател да разполага непрекъснато с ефективна система на управление с цел осигуряване на надеждно и разумно управление на дейността. На основание чл. 76, ал. 3 от КЗ, изградената система на управление трябва да се основава на изискванията по чл. 77-100 и чл. 110 и 111 от КЗ. Съгласно чл. 78, ал. 1 и 2 от КЗ, създаването на функция по вътрешен одит, функция по съответствие и функция по управление на риска е задължение за всеки застраховател, с оглед осигуряване на вътрешен капацитет за изпълнение на практически задачи.

    3. По третото основание:
    В резултат от извършената проверка на „ЗК Юроамерикан“ АД е установено, че дружеството е извършило груби нарушения на Кодекса за застраховането.
    В конкретния случай се установява, че „ЗК Юроамерикан“ АД е извършило груби нарушения на императивната норма на чл. 76, ал. 1 от КЗ, който предвижда задължение на застрахователя да разполага с ефективна система на управление с цел осигуряване на надеждно и разумно управление на дейността. Липсата на ефективна системата на управление, която спомага за правилното развитие дейността на застрахователя и неспазването на изискванията на КЗ във връзка със системата на управление застрашава стабилността на застрахователя и неговото функциониране.
    При прегледа на системата на управление на „ЗК Юроамерикан“ АД са установени редица нарушения на императивни разпоредби на КЗ, извършени от застрахователя:
    – неуведомяване КФН от страна на „ЗК Юроамерикан“ АД при промяна в лицата, изпълняващи ключови функции в застрахователя;
    – назначаване на лица, които изпълняват ключови функции в дружеството, без КФН да е уведомена и без да е получено одобрение от страна на надзорния орган, удостоверяващо, че лицата отговарят на законовите изисквания за заемане на длъжността;
    – непредставяне на документи, доказващи, че лицето, определено за ръководител на функцията по управление на риска, отговаря на изискванията за професионална квалификация и надеждност;
    – липса на актуални вътрешни правила и политики по чл. 77, ал. 1 от КЗ, както и неизпълнение на задължението по чл. 77, ал. 2 от КЗ за представя пред общото събрание на акционерите годишен отчет за тяхното изпълнение, включително за изпълнението на програмата за дейността на застрахователя;
    – сключване на договор за прехвърляне на съществена дейност в нарушение на чл. 111, ал. 3 от КЗ и чл. 111, ал. 4 от КЗ;
    – нарушение на принципа за разумния инвеститор, в резултат на което активите на застрахователя не гарантират сигурност, качество, ликвидност и доходност на съвкупния портфейл.
 
    Системата на управление е един от трите стълба, изграждащи режима „Платежоспособност II“, а именно Стълб 2. Следователно, липсата на единия от стълбовете на Платежоспособност II в един застраховател категорично представлява грубо нарушение на европейското законодателство, на КЗ и актовете по прилагането му.
    Освен това, в хода на проверката е установено, че застрахователят не разполага с Информационна система.
 
    На основание чл. 114 от КЗ, застрахователят има задължението да създаде и поддържа в актуално състояние информационна система, която да инкорпорира, съхранява и обобщава цялостни данни за всички аспекти от дейността на застрахователната компания. Неизпълнението на това задължение от страна на „ЗК Юроамерикан“ АД представлява грубо нарушение по смисъла на чл. 40, ал. 2, т. 8 от КЗ, поради това че липсата на информационна система, уврежда както интересите на самия застраховател, който не разполага със средство, което ефективно да му позволи да упражнява съществена, реална и организирана застрахователна дейност, така и препятства предоставянето на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „ЗН“, на информация, необходима за постигане целите на надзора.
    Доказателство за затрудненията на „ЗК Юроамерикан“ АД при предоставяне на информация на КФН, необходима за целите на надзора, са съставените и връчените на застрахователната компания актове за установяване на административни нарушения и издадените въз основа на тях наказателни постановления за извършени нарушения на разпоредбата на чл. 126 от КЗ, касаеща представянето на справки и отчети за целите на надзора.
    Отчетността пред надзорния орган е един от трите стълба, изграждащи режима „Платежоспособност II“, а именно Стълб 3. Следователно, „ЗК Юроамерикан“ АД не изпълнява и правилата, залегнали в третия стълб на рамката по Платежоспособност II.

    Вследствие, с деншното решение на КФН, считано от 17.12.2019 г. се забранява:

    – свободното разпореждане с активите на „ЗК Юроамерикан“ АД до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност.
    – сключването на нови застрахователни договори по всички класове застраховки за срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на настоящото решение.

    Комисията назначава Стефан Стефанов за квестор на „ЗК Юроамерикан“ АД до назначаването от съда на синдик или до вписването на ликвидатор на дружеството. На същия са връчени задължителни предписания да възложи на съответните служители на „ЗК Юроамерикан“ АД, включително като ги упълномощи изрично, да извършват в срока на квестурата всички необходими правни и фактически действия, в рамките на закона, относно:

    – извършването на плащания на ликвидни и изискуеми задължения на „ЗК Юроамерикан“ АД, произтичащи от застрахователни договори,
    – извършването на плащания на публичноправни вземания към държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, по които задължено лице е „ЗК Юроамерикан“ АД
     – извършването на плащания на битови сметки и други периодични задължения (ток, вода, парно, телефон, интернет и т.н.), както и дължимите възнаграждения на наетия персонал до размера на обичайното за извършване на нормалната дейност на застрахователя.

    Представителството на „ЗК Юроамерикан“ АД се осъществява от квестора. Действия, извършени от името на „ЗК Юроамерикан“ АД в нарушение на представителната власт на квестора, са нищожни.

    Решението ще бъде изпратено на Агенция по вписванията към Министъра на правосъдието на Република България за вписване на обстоятелствата, съответно за обявяване на актовете в Търговския регистър.

    Решението ще се изпрати за обнародване в Държавен вестник и за него ще се уведомят съответните компетентни органи на държавите членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство и ще се отправи искане съответните органи да предприемат действия съгласно тяхното законодателство за забраняване на свободното разпореждане с активи на застрахователя, ако такива се намират на тяхна територия. След влизане в сила на настоящото решение ще бъде уведомен Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване.

Пълното решение на КФН може да се намери тук.

Комисията за финансов надзор открива производство по издаване на общ административен акт – Решение за определяне размера на минимални проценти, съгласно чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53), както и периода за тяхното прилагане. Проекта на акта може да намерите на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”.

Предстои направените предложения и коментари да се обсъдят от КФН, МВР и МТИТС за подготовката на окончателния проект на Наредбата за системата „Бонус-малус"
 

На 19.11.2019 г. КФН обяви в прессъобщение до медиите, че проектът на Наредба по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането и предложението за модел на системата „Бонус-малус“ вече са подготвени за стартиране на обществено обсъждане. Отговорни за проекта са три институции: Комисията за финансов надзор ( КФН), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В процеса на изработване активно се включи и Държавната агенция за пътна безопасност.

Поради високия обществен интерес, КФН, като основен водещ в съставянето на системата „Бонус-малус", е публикувала на интернет страницата си проекта на Наредба за системата „бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно с мотивите към нея, както и проект за последващи промени в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, които представят цялостно модела на функционирането  на бъдещата система (https://www.fsc.bg/bg/normativna-uredba/obshtestveni-konsultatsii/bonus-malus-2019/).

КФН използва механизма за обществено обсъждане, за да бъде извършено задълбочено проучване на обществената реакция и за да даде възможност на всички заинтересовани страни да вземат отношение по предложената система „Бонус-малус“.

Предстои направените предложения и коментари да се обсъдят от КФН, МВР и МТИТС и тогава, след коледните и новогодишни празнични дни, в началото на следващата година, окончателният проект на Наредбата за системата „Бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се публикува на Портала за обществени консултации и интернет страниците на трите институции за стартиране на законоустановения срок за едномесечно обществено обсъждане.

Приемането от КФН, МВР и МТИТС на Наредбата за системата „бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите  може да се осъществи едва след изтичането на посочения срок и обнародването ѝ в Държавен вестник, което се очаква да се осъществи не по-рано от месец март 2020 г.

В допълнение на каналите за събиране на общественото мнение, на 03 декември се състоя и експертно обсъждане във Висшето училище за застраховане и финанси (ВУЗФ), на което присъстваха Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българска асоциация на пострадали при катастрофи, Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”, „Институт за пътна безопасност“, Гаранционен фонд, представители на МВР и на МТИТС. По време на обсъждането, в изключително ползотворен дух, експертите затвърдиха подкрепата си към модела, като представиха и конструктивни и сериозно аргументирани предложения за подобрения в системата „Бонус-малус“.  

Всички страни се обединиха около основната цел, че трябва да се внедряват нови инструменти за намаляване на броя на жертвите на пътя в България. От началото на 2019 г. до края на октомври, според данните на МВР, катастрофите са над 5000, като  при тях загиналите са близо 500 души, а ранените са повече от 6800.

През 2018 г. в страната са регистрирани 6684 тежки пътнотранспортни произшествия (ТПТП), при които са загинали 611 и са ранени 8466, от които 6478 леко и 1988 тежко.

България е и на първо място в ЕС по брой загинали при катастрофи с леки автомобили на 1 милион жители. Това показва анализ на Евростат за тенденцията със злополуките на пътя с фатален край през 2017 г.

Характеристиката на фаталните инциденти при отделните категории превозни средства показва, че България се нарежда с най-висок дял смъртност в категорията на леките автомобили – 64 смъртни случая на милион жители. Това е почти шест пъти повече от най-ниското съотношение в Малта – 11. Средният показател за ЕС е 23 смъртни случая на 1 милион при категорията леки автомобили.

По данни на МВР за периода 2011-2017 г. при ПТП с челен сблъсък са загинали 910 души, а ранените са 6995, като по-голямата част от пострадалите нямат никаква вина за катастрофата.

Фокусът на системата „Бонус-малус“ в глобален план е върху стимулиране на отговорно поведение на пътя на водачите и върху ангажиментите на собственици на МПС. Целта на „Бонус-малус“ е да  коригира в дългосрочен план поведението на участниците на пътя, да промени нагласата на мислене при шофиране и да засили вниманието към спазването на правилата за движение. Системата „Бонус-малус“ поставя акцент върху пряката връзка между поведението на водачите на пътя, спазването на отговорностите на собствениците на МПС и нивата на пътен травматизъм в България.

„Бонус-малус“ има за цел да стимулира добросъвестните водачи, чиято застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ ще намалява и да санкционира рисковите водачи чрез заплащане на по-висока застрахователна премия, определена на база на рисковото им поведение.

    На вниманието на лицата, успешно издържали изпитите за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти и/или като инвестиционен консултант, проведени на 23 и 24 ноември 2019 г.  

    Връчването на сертификатите ще се извърши на 17.12.2019 г. (вторник) от 16:30 часа в сградата на КФН.

    При явяването си за връчването на сертификатите трябва да носите документ за самоличност и документ за платена такса в размер на 25 лв., съгласно Раздел II, т. 9, предложение второ от Тарифата на таксите, събирани от КФН, която е приложение към  чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор.

    Плащането може да се извърши на касата в сградата на КФН или по банков път по сметка:

    IBAN: BG95 BNBG 9661 3000 1415 01,

    BIC: BNBGBGSD, БНБ – ЦУ

На 23 и 24 ноември 2019 г. се проведоха поредните изпити за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант.

На изпита за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти на 23 ноември 2019 г. се явиха 30 лица при допуснати 35 кандидати, като 17 от тях са издържали изпита.
 
Списък на лицата, издържали изпита за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти:
 

 

 
Резултатите от проверката и оценките са оформени с Протокол № 1 от 04 декември 2019 г. на Изпитната комисия, назначена с Решение на КФН по Протокол № 74 от 10 октомври 2019 г.

На изпита за придобиване на право за извършване на дейност като инвестиционен консултант на 24 ноември 2019 г. се явиха 32 лица при допуснати 43 кандидати, като 13 от тях са издържали изпита.
 
Списък на лицата, издържали изпита за придобиване на право за извършване на дейност като инвестиционен консултант:
 

 

Резултатите от проверката и оценките са оформени с Протокол № 2 от 04 декември 2019 г. на Изпитната комисия, назначена с Решение на КФН по Протокол № 74 от 10 октомври 2019 г.
 
На основание чл. 12, ал. 3 от Наредба № 7 за изискванията, на които трябва да отговарят физическите лица, които по договор непосредствено извършват сделки с финансови инструменти и инвестиционни консултации относно финансови инструменти, както и реда за придобиване и отнемане на правото да упражняват такава дейност, в срок 5 работни дни от обявяването на резултатите от изпита лицата, които не са издържали изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти, съответно инвестиционен консултант, могат да отправят искане до КФН да се запознаят с резултатите от проверката на писмената си работа.
 
На вниманието на успешно издържалите изпита за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант:

Връчването на сертификатите ще се извърши в сградата на КФН, като датата и часа на връчването ще бъдат оповестени допълнително на интернет страницата на КФН.
 
При явяването си за връчването на сертификатите трябва да носите документ за самоличност и документ за платена такса в размер на 25 лв., съгласно Раздел II, т. 9, предложение второ от Тарифата на таксите, събирани от КФН, която е приложение към  чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор.
 
Плащането може да се извърши на каса в сградата на КФН или по банков път по сметка:
 
IBAN: BG95 BNBG 9661 3000 1415 01,
 
BIC: BNBGBGSD, БНБ – ЦУ

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и деветмесечието на 2019 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През третото тримесечие на 2019 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 60 390 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд в друг.
Общо 52 858 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2019 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 175 075 968 лв.
Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през деветмесечието на 2019 г. са общо 161 543. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 519 459 602 лв.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и деветмесечието на 2019 г. може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи / 2019.

    Уважаеми граждани,
 
    Бихме искали да Ви обърнем внимание, че Комисията за финансов надзор (КФН) наблюдава зачестила активност на телефонни измами от нелицензирани инвестиционни посредници.

    В тази връзка Ви подканваме да бъдете внимателни, ако някой се обади на личния Ви телефон, като предлага бързи печалби в големи размери, обещава доходност от 50%–100% и то с абсолютна сигурност. В повечето случаи, мнимите инвестиционни посредници ще настояват да вземете решение много бързо, като откриете сметка и депозирате средства при първа възможност, още същия ден. При предложение от индивидуално лице за инвестиция на капиталовия пазар, първото нещо, което трябва да бъде направено е проверка за истинността на посредника. На страницата на КФН имате възможност да проверите имената на лицензираните инвестиционни посредници в „Регистри и справки“, „Електронен регистър и картотека“ – „Инвестиционни посредници“. Имената могат да бъдат проверени и в Търговския регистър.
 
    Като индикация за това, че потенциалният инвеститор може да е обект на измама, е обстоятелството, че наименованието на дружеството, посочено в договора като инвестиционен посредник, което в някои случаи може и да е идентично с лицензирано такова, се различава от наименованието на дружеството, по чиято сметка следва да се преведат паричните средства.
 
    В продължение на гореизложеното, бихме искали да Ви предупредим за дружества с наименование „ИНТЕРНЕШАНЪЛ МЕНИДЖМЪНТ БРОКЕРС“ООД (предишно наименование „АЛТЕРНАТИВА ФАЙНEНШЪЛ“ ООД), „АЛТЕРНАТИВА ЕКУИТИС“ ЕООД, „ФАЙНЕНШЪЛ РИПОРТИНГ“ ЕООД, както и за всякакво друго дружество с наименование, което съдържа думата „алтернатива“. Всички изброени дружества НЕ РАЗПОЛАГАТ и НИКОГА НЕ СА РАЗПОЛАГАЛИ с лиценз да извършват дейност като инвестиционни посредници. С оглед на това тези дружества нямат право да получават нито от частни, нито от юридически лица парични суми с цел инвестирането им във финансови инструменти. Електроните страници на горепосочените дружества са: https://afh.bg/ и https://imb-bg.com/.
 
    Препоръчаме Ви, ако проявявате интерес към финансови, инвестиционни инструменти, да се запознаете с 10-те признака, по които можете да разпознаете лицензирания от нелицензирания инвестиционен посредник на следния линк:

https://www.fsc.bg/bg/za-potrebitelya/razpoznay-litsenziraniya-investitsionen-posrednik/