Списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, нотифицирали КФН, са актуализирани
За месец февруари нито едно ново застрахователно дружество от държава членка не е нотифицирало КФН за намерението си да извършва застрахователна дейност на територията на България, а 1 застрахователно дружество е преустановило дейност. Към 28 февруари 2015 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН), че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 487.
През месец февруари 21 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 9 са преустановили дейност. Към 28 февруари 2015 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 1884.
Няма нови застрахователи със седалище на територията на Република България, заявили намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. През месец февруари общият брой на застрахователните дружествата със седалище на територията на Република България, заявили намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 12.
През месец февруари няма застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерението си да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към 28 февруари общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 31.
Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един пенсионен фонд в друг за четвъртото тримесечие и за 2014 г.
Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един пенсионен фонд в друг за четвъртото тримесечие и за 2014 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През четвъртото тримесечие на 2014 година в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 48 239 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд в друг.
Общо 41 797 осигурени лица от подалите заявления през четвъртото тримесечие на 2014 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 91 999 хил. лв.
Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през 2014 г. са общо 179 372. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 391 243 хил. лв.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства в друг пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и за 2014 г. може да намерите в раздел “Статистика”, “Статистика и анализи на осигурителния пазар”.
Решение от заседание на КФН на 04.03.2015 г.
На заседанието си на 04.03.2015 г. КФН реши:
- Признава придобитата от Иво Стоянов Благоев квалификация за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант.
КФН провежда строг надзор над пенсионните фондове, констатира Европейската комисия в последния си доклад
„Европейската комисия изтъква в последния си доклад, че КФН провежда строг и отговорен надзор”. Това каза пред журналисти председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев по време на вчерашното заседание на парламентарната Временна комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионно-осигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка.
Пенсионните фондове са субект на строг надзор, констатира Европейската комисия (ЕК) в Национален доклад за България за 2015 г., включващ задълбочен преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Преразглеждането и, където е необходимо, укрепването на капацитета за надзор на КФН, е от ключово значение, се казва в документа.
С годишни темпове на растеж на нетните активи между 15 % – 17 % за лидерите на пазара и 22 % – 30 % за останалите от 2009 г. досега, системата на частните пенсионни фондове заема най-голям дял от небанковия финансов сектор на страната. Докладът на ЕК се позовава на прогнозата на КФН, според която темпът на нарастване ще се увеличава и през следващите години, като се очаква активите на частните пенсионни фондове да надхвърлят 20 милиарда лева, тоест една четвърт от българската икономика. Пазарната стойност в счетоводните баланси на фондовете на акциите, емитирани от български дружества, представлява около 15 % от пазарната капитализация на Българската фондова борса (БФБ). Това ги прави важен източник на ликвидност за финансовата система.
Строгият контрол, който КФН упражнява, е и по отношение на банките попечители, които всеки пенсионен фонд е задължен да има. Европейската комисия потвърждава, че КФН има някои банкови надзорни отговорности, но единствено по отношение на банките попечители на пенсионни фондове, чийто списък се изготвя и публикува от БНБ.
Укрепването на надзорния капацитет на КФН означава практически да се осигурят достатъчно ресурси, административни правомощия, програми за обучение на високоспециализирани служители, внедряване на нови, високотехнологични и ефективни IT системи за надзор и регулация, както и гарантиране на независимостта на КФН от икономически и политически влияния са ключови за стабилността на небанковата финансова система.
Въпреки стриктния надзор, който КФН осъществява, се наблюдават уязвими места в сектора, се посочва в доклада. Настоящото законодателство, като цяло стабилно, има недостатък по отношение на свързани лица и свързани експозиции, което представлява значителен риск за доходността на фондовете, бъдещите пенсии на техните клиенти и по-широкото, ефикасно разпределение на ресурсите в икономиката, според европейските експерти. Ето защо докладът на ЕК препоръчва усъвършенстване на законовата рамка чрез приемането на промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които да осигурят максимална прозрачност в структурата на собствеността на пенсионно осигурителните дружества.
КФН инициира и предложи такива промени в КСО вече няколко пъти още през 2012г. с цел да се усъвършенства уредбата на инвестициите на пенсионните фондове, да се оптимизира структурата и размера на заплащаните такси, както и да прецизира дефинициите за свързаност.