Заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление “Осигурителен надзор”, издаде решение, с което определи минимално съдържание на Инвестиционната политика – документ, който пенсионноосигурителните дружества са длъжни, в съответствие с изискванията на Кодекса за социално осигуряване, да приемат за всеки управляван от тях универсален, професионален и доброволен пенсионен фонд.

Пълният текст на решение № 317 – ПОД / 23.04.2015 г. и приложението към него можете да намерите в Раздел „Административни документи”/ „Решения”.

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на 3,72на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 29.03.2013 г. до 31.03.2015 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 3,51 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 6,72 на сто, а за ППФ съответно е 6,51 на сто.

Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.

Пълният текст на решения № 318-УПФ и № 319-ППФ от 23.04.2015 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

В сградата на Комисията за финансов надзор (КФН), находяща се на адрес гр. София, ул. „Будапеща” № 16, ще се проведе семинар на тема „Превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма”. Семинарът ще се проведе както следва:

– 11 май 2015 г., понеделник, начало 14:00 часа – за служители на пенсионноосигурителни дружества и застрахователи;

– 12 май 2015 г., вторник, начало 10:00 часа – за служители на управляващи дружества и инвестиционни посредници, включително на „Българска фондова борса – София” АД и „Централен депозитар” АД.

Лектори ще бъдат експерти от Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване” към Държавна агенция „Национална сигурност” и служители на КФН. Продължителността на семинара е 3 часа за всяка от двете дати. Поради ограничения брой места, може да участва по едно лице, служител на горепосочените дружества.

Заявка за участие в семинара следва да се направи до 30.04.2015 г. включително, като се изпрати уведомление по електронната поща на адрес vasileva_a@fsc.bg, в което да се посочи наименованието на дружеството и имената на служителя, който ще присъства. До 30.04.2015 г. включително на същия адрес могат да бъдат изпращани предварителни въпроси, които да се разгледат в хода на семинара.

„Европейската система за финансов надзор, към която принадлежи Комисията за финансов надзор, не стои встрани от новите информационни технологии, напротив. Много от нещата, които правим, са свързани с усъвършенстване на ИТ технологиите и новите решения”. Това заяви заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Владимир Савов пред участниците на 17-я финансов технологичен форум „Финансов бизнес и дигитализация: движение в обща посока”, който се провежда под егидата на БНБ и КФН. И тази година конференцията събра на едно място десетки представители на водещи български и международни финансови институции, ИТ компании и бизнес.

Пред форума Владимир Савов наблегна на значението и важността на събитието, както и на мотото на тазгодишното издание „Движение в обща посока”. „Едва ли би могло да се каже по-кратко и по-ясно колко взаимозависими, взаимодопълващи се и тласкащи един друг станаха тези два сектора през последните години: от една страна с търсенето, което осигурява финансовият сектор на продукти, технологии и решения, особено в годините след голямата финансова криза и от друга – с развитието на ИТ индустрията и нещата, които преди няколко години ни изглеждаха като фантастика, а днес виждаме как реално функционират”, допълни заместник-председателят на КФН. Той обясни, че всеки ден в своята работа, следвайки политиката на откритост, публичност и прозрачност на пазарите, които регулира, Комисията за финансов надзор се стреми все по-пълно да внедрява новите решения, които позволяват по-ефективни регулации и надзор и улесняват пазарите.

Заместник-председателят на КФН оцени като положително това, че двата сектора – финансов бизнес и дигитализация – се движат заедно. „Моите лични наблюдения са, че нашите пазари и нашите професионални участници на пазарите не изостават от това, което се прави в ЕС и в глобален мащаб. Това, че в някои области сме започнали по-късно, всъщност ни дава предимство да внедрим това, което е най-ново, най-модерно, най-съвременно и най-технологично”, обясни Владимир Савов. Според него 17-ят финансов ИТ форум е призван още повече да сближи гледните точки на тези два сектора, да дава диалог и да позволи „сверяване на часовниците”.

1. Издава временна забрана за публикуване на търгово предложение от „Софарма” АД за закупуване чрез инвестиционен посредник „Елана Трейдинг” АД на акции от капитала на „Момина Крепост” АД, гр. Велико Търново, от останалите акционери на дружеството.

2. Издава временна забрана за публикуване на търгово предложение за закупуване чрез инвестиционен посредник „Елана Трейдинг” АД на акции от капитала на „Арома” АД, гр. София, от останалите акционери на дружеството.

3. Издава одобрение на инвестицията на ДФ „Райфайзен (България) Глобален Растеж”, управлявано от УД „Райфайзен Асет Мениджмънт (България)” ЕАД в дялове на ДФ „Райфайзен Глобален Акции”, управлявано от Райфайзен Капиталанлаге-Гезелшафт М.Б.Х – Австрия.

Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2014 г. Информацията е получена на база на одитираните финансови отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

Към 31.12.2014 г. броят на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове – универсални, професионални, доброволни и доброволни по професионални схеми –  достига 4 291 099 лица, което представлява нарастване със 102 934 лица или с 2,46 на сто спрямо осигурените към края на 2013 г.

Акумулираните нетни активи в системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.12.2014 г. се равняват на 8 164 549 хил. лв. и регистрират ръст от 1 355 413 хил.лв. или 19,91 на сто в сравнение с нетните активи към 31.12.2013 г.

Пенсионноосигурителните дружества приключват отчетната 2014 г. с общи приходи в размер на 148 411 хил. лв., което представлява увеличение с 14,05 на сто в сравнение с отчетените приходи през 2013 г. Дружествата реализират положителен общ нетен финансов резултат за 2014 г. в размер на 40 575 хил.лв., което представлява увеличение на този показател с 9,91 на сто в сравнение с 2013 г.

Окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2014 г. в голяма степен се припокриват с обявените от КФН на 17.02.2015 г. предварителни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2014 г. може да намерите в раздел „Статистика”, „Осигурителен пазар”, „Статистика и анализи”.

За месец март едно застрахователно дружество от държава членка е нотифицирало КФН за намерението си да извършва застрахователна дейност на територията на България. Към 31 март 2015 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН), че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 488.  

През месец март 41 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 7 са преустановили дейност. Към 31 март 2015 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 1918.   

Няма нови застрахователи със седалище на територията на Република България, заявили намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, а 2 са преустановили дейност. През месец март общият брой на застрахователните дружествата със седалище на територията на Република България, заявили намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 10.      

През месец март 2 застрахователни посредници със седалище на територията на Република България са заявили намерението си да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към 31 март 2015 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 33.              

Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Усилията на Комисията за финансов надзор (КФН) са насочени към това в България да има по-голям и по-добре развит, по-динамичен и по-ликвиден капиталов пазар, заяви изпълняващият длъжността заместник-председател и член на КФН Владимир Савов, който участва в панелната икономическа дискусия на тема „Инвеститорите са на първо място – регулации, прозрачност и справедливост: стандарти за налагането на открита и честна финансова система”, организирана от Българската CFA Асоциация.

„Регулаторът сам по себе си не може да раздвижи капиталовия пазар, не може да създаде икономическата среда за ново търсене и предлагане на капитали. Но регулаторът е този, който трябва да създаде такива условия, че да накара инвеститорите да се чувстват достатъчно защитени и сигурни в своите инвестиции, за да могат да приемат обосновани решения да инвестират или не”, допълни заместник-председателят на КФН. Ето защо защитата на потребителите на финансови услуги и на инвеститорите, която е основна част от дейността на КФН, е от изключително значение за развитието на капиталовия пазар в страната. И всяко публично дружество трябва непрекъснато да подобрява корпоративното си управление, прозрачността и диалога, за да се търгува по-успешно и по-ефективно, допълни г-н Савов.

Участниците в панелната дискусия, между които Цветослав Ангелов – директор „Надзорна политика” на Българската народна банка (БНБ), Георги Български – член на Съвета на директорите на Българската фондова борса (БФБ), Калин Методиев – председател на Управителния съвет на Българската CFA асоциация, Тодор Тодоров – редактор във в. „Капитал”, членове и гости на Българската CFA асоциация, се обединиха около мнението, че прозрачното поведение на професионалните пазарни участници, високите стандарти на корпоративно управление на публичните дружества и повишаването на финансовата грамотност на инвеститорите и защитата на техните права, са ключовите фактори за развитието на капиталовия пазар у нас. Те са и стратегическите цели в работата на комисията. Като следва политиката на публичност, прозрачност и откритост в работата си, КФН се стреми да осигури защита на потребителите на финансови продукти и услуги и висока степен на информираност на обществеността по отношение на капиталовия, застрахователния и пенсионноосигурителния сектор в България.