Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на 3,18 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.09.2015 г. до 29.09.2017 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 3,39 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 6,18 на сто, а за ППФ съответно е 6,39 на сто.
Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.
Пълният текст на решения № 1306 – УПФ и № 1307 – ППФ от 18.10.2017 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

• документ за платена такса (оригинал или заверено от банка копие). В документа за платена такса следва изрично да е посочено името на кандидата, който ще се явява на изпита;
• документ за самоличност;
• моливи HB или 2B;
• гума за изтриване на молив.

• за брокер – по два часа и петнадесет минути и
• за инвестиционен консултант – по три часа.

В законопроекта са „отчетени притесненията на всички по размер дружества“, каза Караиванова пред журналистите от Капитал. „В този смисъл не приемам критиката във връзка с предложените промени в ЗКФН за нови по-високи такси за поднадзорните  лица“, категорична е г-жа Караиванова.   Финансовата тежест няма да доведе до преразпределяне на пазари и няма да е за сметка на клиентите.
Финансовата  самостоятелност ще ни позволи да привличаме качествени професионалисти, като не възнамеряваме да увеличаваме  експертите като брой, обясни Караиванова. 
На въпрос относно новите законови изисквания, които ако бъдат одобрени от парламента ще засилят ограниченията на пенсионните фондове във връзка с инвестициите в свързани лица, Карина Караиванова коментира: „Аз мисля, че срокът който е даден, е разумен, нека да видим как окончателно ще бъде приет законът. Основната цел е да им се даде достатъчно време, за да могат да се приведат в съответствие и в същото време по никакъв начин да не създадем предпоставки и за сриване на капиталовия пазар в България“.
Основен проблем на капиталовия пазар у нас е липсата на доверие. Това коментира още Карина Караиванова . „Започнахме да говорим за стимулиране и развитие на капиталов пазар, но оставам с впечатлението, че все още не може да пречупим негативните модели на поведение  на различните участници на българския капиталов пазар. Много ми се иска това да се промени, за да се изгради това доверие“, посочва Караиванова.
Във връзка с евентуалното преместване на Комисията за финансов надзор в нова сграда, г-жа Караиванова напомня, че засега КФН остава на сегашното си място и припомни, че комисията има договор за наем със собствениците до месец март 2018 г., сключен от предишното ръководство на регулатора.
 

Комисията за финансов надзор предлага от 16 октомври 2017 година нова услуга. Тя е насочена преди всичко към потребителите на финансови услуги в небанковия финансов сектор, но също така и към бизнеса.
На телефон 0800 40 444 от 9.00 до 17.30 в работни дни компетентни сътрудници на комисията ще отговарят на въпроси относно правата на гражданите в отношенията им със застрахователните компании и пенсионноосигурителните дружества, търговията на капиталовия пазар и боновите книжки от масовата приватизация и други, като ще приемат запитвания и от компании в секторите, за които отговаря комисията. Сътрудниците на Информационния център ще посрещат и гражданите, които идват с въпроси на място в КФН.
Екипът на Информационния център на КФН е избран измежду най-изявените студенти от финансовите, икономически и юридически специалности на няколко престижни университети след интензивно специализирано обучение и положен изпит.  
С откриването на този център КФН ще защитава още по-ефективно потребностите на потребителите на финансови услуги, които ще могат да получават бърз и компетентен отговор на широк кръг от въпроси.

Председателят на КФН Карина Караиванова посрещна ученичката Александра Чолакова  в кабинета си и я запозна със спецификата на длъжността и предизвикателството да ръководиш регулатор.
„Днес ангажиментът ти е много сериозен“ – каза г-жа Караиванова. – „Трябва да управляваш целия небанков финансов сектор, да взимаш важни решения, а и да вникваш в проблемите на всеки, който идва при теб с някакъв казус, да  разбираш експертите  и  да ги успокояваш, за да  продължат да работят спокойно. Освен това трябва да си достатъчно компетентна, за да предлагаш и решения на поставените от служителите проблеми“.
Александра Чолакова  сподели с г-жа Караиванова, че има представа от дейността на Комисията, защото в гимназията е подготвяла курсова работа за застраховането и тогава е ползвала базата данни на КФН и се е запознала с надзорните функции на комисията. Тя прояви желание да научи колкото се може повече, защото това може да и помогне в избора й за кариерно развитие.  Александра завари в кабинета на председателя на КФН и ръководителя на управление „Осигурителен надзор“ Диана Йорданова, която поемаше поста след като днес се закле в Народното събрание.
 Работният ден на Александра Чолакова  продължи със среща с члена на КФН Владимир Савов, който я запозна със своите задължения, а именно защита на потребителите на небанкови финансови услуги.  Ученичката имаше задълбочени професионални разговори с експертите от трите управления на КФН. Тя се запозна лично с ръководителите на всички структури в комисията и получи обяснения за спецификата на дейността на всяка една от тях.  
„Много съм доволна от това, че за един ден бях Председател на такава голяма и отговорна институция. Научих много неща и ще се замисля в бъдеще дали да не кандидатствам за работа тук“, каза Александра Чолакова , след като получи сертификат като  „Мениджър за един ден” от председателя на КФН Карина Караиванова.
 

За месец септември 1 застрахователно дружество от държава членка е нотифицирало Комисията за финансов надзор (КФН) за намерението си да извършва застрахователна дейност на територията на България, а 1 е преустановило извършването на дейност. Към 30 септември 2017 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 587.

През месец септември 10 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България. Към 30 септември 2017 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2299.

През септември няма застрахователни дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 30 септември 2017 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 16.

През месец септември няма нови застрахователни посредници със седалище на територията на Република България са заявили намерение да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 30 септември 2017 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 48.

Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

На заседанието си на 05.10.2017 г. КФН реши:

Вписва емисия акции, издадена от „Супер Боровец Пропърти Фонд” АДСИЦ в регистъра на публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 5 599 999 броя обикновени, поименни, безналични акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, в резултат на увеличение на капитала на дружеството от 10 580 000 лв. на  16 179 999 лв.

Комисия за търговия на стокови фючърси на САЩ (CFTC) благодари официално на българската Комисия за финансов надзор за оказаното съдействие при разследването на сложна финансова схема. Жертвите са над 8 хиляди човека, повечето от които американски граждани. Благодарение  на съдействието от страна на родния регулатор са събрани достатъчно улики за повдигане на съдебно обвинение в САЩ.  CFTC е подала официално искане за откриване на съдебна процедура за търговия без лиценз срещу двама американски граждани и онлайн платформите на техни фирми, регистрирани в САЩ, България, Маршалските острови и Ангила. CFTC обвинява Джейсън Б. Скарф (Jason B. Scharf) и Майкъл Шах (Michael Shah) в измама с търговия на бинарни опции, на стойност над 16 млн. долара. Активите на техните компаниите са замразени до окончателното произнасяне на съда. Търговията с бинарни опции в САЩ е законна единствено, когато се осъществява на регистрирано място за търговия. Нито едно от обвинените лица не е осъществявало трансакциите си на такива места, нито някога са били регистрирани в CFTC по какъвто и да е начин.
Поне от 2014 година до сега, Шах и неговата фирма ZilmilInc. са привличали потенциални клиенти чрез измамни рекламни кампании, които подтикват към закупуването на бинарни опции и са насочвали заинтересовани клиенти към сайтове, като този, който управлява Б. Скарф. Според разследването Скарф и неговите компании са изисквали клиентите да отворят акаунти за бинарни опции, примамвайки ги с фалшиви твърдения за необикновени печалби и "гарантирани доходи", подкрепяйки тезата си с изказвания уж успешни, но фактически несъществуващи потребители на услугата. Веднъж платили за такъв акаунт клиентите не са получавали парите си обратно, като вместо това средствата са изпращани чрез многобройни чуждестранни компании към сметки, ползвани за бизнес и лични облаги от обвиняемите.
 CFTC е отправила искане за възстановяване на нечестно спечелените пари по сметките на потърпевшите, изземване на печалбите от измамите, налагане на парични глоби, както и перманентна забрана за бъдещо регистриране или търгуване на злосторниците. От американската Комисия за търговия на стокови фючърси обаче предупреждават, че евентуални съдебни решения за връщане на парични суми може и да не се осъществят, поради недостатъчните активи на обвиняемите.
КФН смята, че това е пример, който отлично илюстрира важността на регулациите на финансовия пазар и активността на съответните регулатори по света. Недостатъчната финансова грамотност е сериозен риск за хората, които стават лесна жертва на измамници и техните онлайн обещания за бързо забогатяване. Именно затова КФН полага сериозни усилия в противодействието на подобен тип нелегитимно поведение както на нашия, така и на чужди финансови пазари.
 

Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастрахователните дружества към края на месец юли на 2017 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.