1. Ако застрахователният агент смени застрахователната компания, с която има сключен договор за застрахователно посредничество отделни такси ли дължи?
Когато при смяна на компанията в рамките на календарната година не е настъпило прекъсване на качеството застрахователен агент към 31 януари на следващата година агентът дължи една такса за текущ застрахователен надзор. Такъв е случаят, когато напр. застрахователен агент работи за една застрахователна компания по общо застраховане и една компания по животозастраховане и в рамките на годината смени едната компания, без да сменя другата, или когато при смяната няма времеви промеждутък, в който лицето е престанало да бъде застрахователен агент.
Когато при смяната на застрахователя за лицето е налице прекъсване на качеството му на застрахователен агент за определен период от време, при регистриране на новия договор за застрахователно агентство застрахователният агент следва да се счита за новорегистриран. Във връзка с новата регистрация се дължи такса по раздел ІІ, т. ІІ пропорционално на времето от вписването им в регистъра до края на годината, като дните от годината се броят за 360. В случай че лицето вече е заплатило такса за общ финансов надзор за текущата година, за него е налице основание за връщане на надвнесената част от таксата, за периода, в който лицето не е било вписано като застрахователен агент. В такъв случай, на основание чл. 27, ал. 8 от ЗКФН, който предвижда, че надвнесените и погрешно внесените такси подлежат на връщане, лицето има право да предяви искане за връщане на надвнесена такса.
 
2. Следва ли застрахователно дружество да следи дали застрахователните агенти са платили таксите си за общ финансов надзор?
В т. IV, раздел II от Приложение към чл. 27, ал. 1 (обн. ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от ЗКФН е предвидено, че задълженото лице за заплащане на таксата за общ финансов надзор е застрахователният агент, но е дадена възможност таксата да се внесе и от застраховател, за който агентът посредничи. Таксата  се заплаща ежегодно в срок до 31 януари на текущата година. В случай че таксата за даден застрахователен агент не е заплатена в срок, е налице основание за заличаване на агента от регистъра, воден от КФН, съгласно чл. 321 във връзка с чл. 312, ал. 1, т. 8 от Кодекса за застраховането. Такова заличаване е правомощие на КФН и застрахователят няма задължение за предприемане на действие, ако агентът не е заплатил таксата. Това не ограничава правната му възможност да прекрати договора за застрахователно агентство по собствена инициатива или да предприеме превантивни мерки застрахователният агент да заплати дължимите от него такси.
 
3. Какво има предвид законът относно това, дали застрахователен агент има премиен приход до или над 1 млн. лв.? Това за платени или за начислени премии се отнася?
Съгласно т. 35, раздел II от Приложението дължимата такса за застрахователен агент, който е юридическо лице или ЕТ с премиен приход през предходната календарна година до 1 000 000 лв., е 500 лв., таксата за юридическо лице или ЕТ с премиен приход през предходната календарна година над 1 000 000 лв., е 1000 лв., а таксата на застрахователен агент-физическо лице е 50 лв. Предвид съществуването както на необвързани, така и на обвързани застрахователни агенти, които не могат да събират застрахователни премии, по смисъла на чл. 313, ал. 2 от Кодекса за застраховането, при определяне на размера на таксата за общ финансов надзор от застрахователни агенти следва да се използват данните за начисления премиен приход. Когато таксата за общ финансов надзор се определя в зависимост от премийния приход, следва да се вземе предвид начисленият премиен приход през предходната година при всички застрахователи, за които агентът посредничи.
 
4. Следва ли застрахователните агенти да подават регулярни справки за премийния си приход през предходната година и ако да, в какъв срок?
В нормативната уредба не е предвидено представянето на регулярни справки за премийния приход на застрахователните агенти.
 
5. Кой следва да внесе таксата за общ финансов надзор на застрахователните агенти?
Титуляр на задължението за заплащане на таксата за общ финансов надзор за застрахователен агент е застрахователният агент. Но законът урежда правна възможност таксата да бъде платена и от застрахователното дружество, за което агентът посредничи съгласно разпоредбата на т. IV от Раздел II от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН.
 
6. В случай, че договорът за застрахователно посредничество е прекратен преди 31 януари, такса дължи ли се?
Ако застрахователно дружество и застрахователен агент прекратят правоотношението си преди 31 януари на текущата година и не е извършено плащане на таксата съгласно ЗКФН, то дължимата такса за агента следва да се внесе в размер, определен пропорционално на времето от началото на годината до вписване на прекратяването на агентския договор, като дните от годината се броят за 360. Тази такса следва да бъде заплатена в срок до 31 януари на текущата година. В случай че прекратяването на договора за застрахователно агентство е вписано след 31 януари на текущата година, таксата за общ финансов надзор следва вече да е била заплатена в пълен размер, поради което за лицето възниква право да иска връщане на надвнесената такса за времето от вписване на прекратяването до края на текущата година.
 
7. Какви са дължимите такси за регистрация и започване на дейност като застрахователен брокер – ЮЛ?
Съгласно Раздел I, т. VI, ред 16 от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН таксата за вписване в регистъра на лице, като застрахователен брокер е 7500 лв., като съгласно Раздел IV, т. III във връзка с т. I от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН се дължи първоначално таксата за разглеждане на документите в размер на 80 на сто от общия размер на таксата, а останалите 20 на сто – при издаване на удостоверението за регистрация.
Застрахователните брокери дължат и ежегодна такса за осъществяване на общ финансов надзор в размер от 5000 лв., регламентирана в раздел II, т. I, ред 34 от Приложение към чл. 27, ал. 1 (Ново – ДВ, бр. 95 от 2017 г. в сила от 1.01.2018 г.) от ЗКФН. Съгласно т. VI на раздел IV от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН таксите по раздел II , т. I, с изключение на таксите по раздел II, т. I, ред 36, се заплащат ежегодно в срок до 31 януари на текущата година. По отношение на новорегистрираните брокери следва да се приложи разпоредбата на т. VIII, Раздел IV от Приложение към чл. 27, ал. 1 (Ново – ДВ, бр. 95 от 2017 г. в сила от 1.01.2018 г.) от ЗКФН, съгласно която таксите на новорегистрирани брокери се заплащат в срок до 31 януари на годината, следваща годината на регистрация. В съответствие с т. ІI, раздел II от Приложението размерът на таксата за общ финансов надзор на новорегистрираните брокери се изчислява пропорционално на времето от вписването им в регистъра до края на годината, като дните от годината се броят за 360.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) публикува консултация относно потенциалните мерки за намеса в търговията с финансови продукти, свързани с клаузите на сключваните с непрофесионални инвеститори договори за разлики (CFDs),  включително ролинг спот форекс и бинарни опции.
Европейският орган за ценни книжа и пазари публикува становище, в което посочва, че е обсъдил възможното прибягване до правомощията си за намеса в търговията с финансови продукти, съгласно чл.40 от Регламента относно пазарите на финансови инструменти(1) (MiFIR). Целта на ESMA e да отговори на нуждата от защита на инвеститорите, възникнала в хода на дейностите по маркетинг, разпространение и продажба на договори за разлики и бинарни опции на непрофесионални инвеститори. Съгласно текста на посочения член от MiFR в определени случаи ESMA може да забрани временно или да ограничи в EС пускането на пазара, разпространението и продажбата на някои финансови инструменти или на финансови инструменти със специално определени характеристики.
Целта на ЕСМА е чрез настоящата Консултация да събере от заинтересованите страни информация относно ефекта на редица мерки  като например:
По отношение на Договорите за разлики:
1. Ограничения на ливъриджа при откриване на позиция от непрофесионален клиент. Границите на ливъриджа следва да се движат в рамките от 30:1 до 5:1, така че  да отразят развитието на ценовото поведение на различните класове базови активи;
2. Правило за реализиране на маржина на принципа закриване „позиция по позиция“. Това би уеднаквило маржиновия процент, при който от доставчиците ще се изисква да закрият отворените от непрофесионалните клиенти позиции по договори за разлики;
3. Защита при отрицателен баланс на основата на сметката. Това би въвело всеобщ гарантиран лимит на загубите на непрофесионалните клиенти;
4. Ограничение на стимулите за търгуване, предоставяни от доставчици на договори за разлики;
5. Стандартизирано предупреждение за рискове, отправяно от доставчиците на договори за разлики. Същото следва да включва указание за размера на загубите по сметките на непрофесионалните клиенти.
ESMA обмисля също така дали и договорите за разлики, сключени в криптовалути, следва да бъдат обхванати от мерките.
По отношение на Бинарните опции:
Потенциалните мерки, които се обсъждат, се отнасят до забрана на дейностите по маркетинг, разпространение или продажба на бинарни опции на непрофесионални инвеститори.
Следващи стъпки
Срокът за изпращане на отговори от страна на заинтересованите страни приключва на 5 февруари в 23.59 ч. парижко време. Документа може да бъде намерен на следния електронен адрес:
https://www.esma.europa.eu/document/call-evidence-%E2%80%93-potential-product-intervention-measures-contracts-differences-and-binary
 
[1] РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 600/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и резервите за периода от 1-ви януари 2018 г. до 31-ви март 2018 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел „Статистика”, ”Застрахователен пазар”, „Животозастраховане“.

Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към 30.11.2017 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на 2,24 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.12.2015 г. до 29.12.2017 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 2,43 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 5,24 на сто, а за ППФ съответно е 5,43 на сто.
Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.
Пълния текст на решения № 59 – УПФ и № 60 – ППФ от 16.01.2018 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”

За месец декември 4 застрахователни дружества от държави членки са нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН) за намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на България, а 1 е преустановило извършването на дейност. Към 31 декември 2017 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 595.

През месец декември 13 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 3 са преустановили извършването на дейност. Към 31 декември 2017 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2323.

През декември няма застрахователни дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 31 декември 2017 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 15. 

През месец декември няма нови застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС, а 1 е преустановил извършването на дейност. Към 31 декември 2017 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 45.

Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

1. Ако застрахователен агент има договор с ЖЗК и ЗК, дължи ли две такси за общ финансов надзор?

2. Ако застрахователен агент смени компанията в календарната година отделни такси ли дължи?

Всеки застрахователен агент дължи ежегодно една такса за общ финансов надзор независимо дали извършва застрахователно посредничество за повече от един застраховател.
 

3. Съгласно описаното в закона таксата за общ финансов надзор е дължима до 31 януари – таксата за текущата или за предходната година ли се отнася?

4. В какъв срок от вписването на нов агент в регистъра следва да бъде внесена таксата? КФН ли изчислява размера или агентът въз основа на брой дни, през които е бил активен определя сумата, която да преведе?

5. Как стои въпросът по отношение на агенти с прекратена дейност – отново ли посредникът дължи пропорционална такса, в случай че договорът е прекратен в течение на годината (в март например) или таксата е дължима в пълен размер?

6. В случай че договорът за застрахователно агентство е прекратен с дата 01 януари на съответната година, такса дължи ли се?

Застрахователните агенти дължат такса за общ финансов надзор за времето през годината, в което имат качество на поднадзорни лица, т.е. за времето, през което са регистрирани в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 на ЗКФН.
 

7. Ако агент работи към две застрахователни компании една или две такси за осъществяване на надзор дължи?

Всеки застрахователен агент дължи ежегодно една такса за общ финансов надзор независимо дали извършва застрахователно посредничество за повече от един застраховател.
 

8. По сметката, публикувана на сайта на КФН ли следва да се преведе таксата за общ финансов надзор: IBAN: BG95BNBG96613000141501, BIC: BNBGBGSD

9. Основание „такса застрахователни агенти“, наименование и ЕИК за ЮЛ или три имена и ЕГН за ФЛ достатъчно ли е?

Във връзка с влизането в сила от 03.01.2018 г. на регламентите, свързани с прилагането на правната рамка MiFID II, включително и Регламент (ЕС) № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти (MiFIR) и по- конкретно въведеното с чл. 26 от MiFIR задължение за представяне на пълен и прецизен отчет пред компетентния орган за сключените сделки с финансови инструменти, е необходимо да се обърне внимание на обстоятелството, че субекти на посоченото задължение са инвестиционните посредници, които сключват сделките с финансови инструменти. В тази връзка управляващите дружества не са задължено лице за докладване по чл. 26 MiFIR относно сделките, сключени във връзка с осъществяваната от тях дейност по чл. 86 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.

Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към 31.10.2017 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.