Комисията за финансов надзор е с нови зам. председатели


Народно събрание избра Мария Филипова за зам. председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и Илиана Христова за зам. председател на управление „Застрахователен надзор“

    Днес, 10 април 2019 г., 44-тото Народно събрание избра Мария Филипова за зам. председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и Илиана Христова за зам. председател на управление „Застрахователен надзор“.

    Изборът бе направен от 113 народни представители.

    От трибуната на Парламента г-н Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор (КФН) представи кандидатурите за заместници като акцентира, че основните цели, които той поставя пред регулаторния орган, са „създаване на стабилен екип от професионалисти, прозрачна и навременна комуникация с обществото и най-важното – осъществяване на изключително стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите основни направления, регулирани от Комисията – капиталовите пазари, сферата на застраховането и пазара на допълнителното пенсионно осигуряване“.

    Г-н Атанасов изложи мотивите си за избор на Мария Филипова за зам. председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Той наблегна на над 10 годишния опит на Мария Филипова в правната сфера, което е „предпоставка да притежава широки познания и опит в анализирането, проучването и предприемането на дейности относно новоприети регулации, оптимизиране на съществуващи закони и подобряване на административните процедури“.  Председателят допълни още, че с дългогодишния опит на г-жа Филипова в държавната администрация в сферата на финансите,  тя ще допринесе за успешното международно сътрудничество и обмена на добри практики в контекста на подготовката на България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II).

    Мария Филипова представи пред народните представители визията, очертаваща посоката на действие в направление „Надзор на инвестиционната дейност“ за развитие на капиталовия пазар, а именно:  повишаване на ликвидността на капиталовия пазар, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез него, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор, както и по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа. Концепцията ѝ е с 3 основни сфери на развитие спрямо посочените по-горе казуси и тяхната значимост за капиталовия пазар в България:  регулаторна дейност и контрол, намаляване на административна тежест на капиталовите пазари чрез мерките за оптимизация на процесите и дигитализация, както и международно сътрудничество и обмен на добри практики и международно позициониране на България с цел привличане на нови инвеститори и на работа на екипи по европейски програми за развитие на капиталовите пазари в ЕС.
    Г-жа Филипова заяви пред народните представители своята готовност да работи „активно и последователно за постоянното усъвършенстване на регулаторната и надзорна дейност на КФН, отговаряйки на предизвикателствата в инвестиционния сектор, в защита на интересите на потребителите на небанкови финансови услуги. Заявявам намерението си Комисията за финансов надзор да продължи да предприема активни регулаторни действия, да осъществява ефективен риск базиран надзор върху небанковия финансов сектор с цел осигуряване на стабилни финансови пазари“.

    Председателят на КФН г-н Бойко Атанасов представи и мотивите си за номинацията на г-жа Илиана Христова за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Според него опитът и идеите на Илиана Христова са от ключово значение за справяне с последствията от фалита на застрахователна компания „Олимпик“, както и в изпълнение на обещанието за ограничаване и превенция на подобни случай в бъдеще. „За да се справим и със сериозното предизвикателство със системата Бонус-малус, на Комисията за финансов надзор е необходим твърдо отстояващ позицията си лидер, с ефективни комуникационни умения при дискусии с всички заинтересовани в процеса страни. Убеден съм в способностите на Илиана Христова, тъй като неведнъж е показвала качества при справяне с кризисни ситуации и навременна комуникация към всички заинтересовани лица“, допълни още г-н Атанасов.

    В концепцията си г-жа Христова твърдо заяви, че търсеният краен резултат за Комисията в сферата на застрахователния надзор „трябва да бъде сигурност за потребителите на застрахователни услуги и доверие на гражданите в осъществявания от държавата контрол“. За постигането на тези резултати, Илияна Христова разгърна детайлите на формула, която ще осигури стабилен и устойчив застрахователен сектор, а именно:  контрол, комуникация, кризисна превенция и дигитализация.
 
    Г-жа Илиана Христова заяви от парламентарната трибуна, че „посоката, която ще следваме има за цел да създаде Клиент-центриран подход в сферата на застраховането, при който основният акцент е върху видимостта към новите идеи, осведомеността за посоките за действие и възможностите за бърза двупосочна комуникация с гражданите по основни, важни за обществото теми“.

    След проведеното гласуване г-жа Мария Филипова и г-жа Илиана Христова положиха клетва пред депутатите и благодариха от трибуната за гласуваното им доверие.
 

Официално становище


Относно публикация на медийна агенция Mediapool.bg от 03 април 2019 г., 13:19 ч.:
„Интервю с Красимир Дачев: На никого не искам да му минава през ума, че може да ме рекетира
Свалих „Свилоза“ от борсата след обаждане от Комисията за финансов надзор, твърди бизнесменът“, на следния линк:
https://www.mediapool.bg/krasimir-dachev-na-nikogo-ne-iskam-da-mu-minava-prez-uma-che-mozhe-da-me-reketira-news291751.html,
 
Комисията за финансов надзор (КФН) предоставя следната информация.
На 31.05.2018 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-483 срещу Михаил Георгиев Колчев в качеството му на член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „Свилоза“ АД за 2 нарушения, а именно:
 
За разкритата на 07.12.2017 г. и 08.01.2018 г. пред Веселина Ангелова, в качеството ѝ на кореспондент на в-к „Труд“, вътрешна информация относно публичното дружество.
 
Подробното описание на нарушенията е, както следва:
  1. След изпратено електронно писмо от Михаил Колчев на 07.12.2017 г., във в. „Труд“ е публикувана статия със заглавие: „Свилоза в Свищов спира отново поради липсата на дървесина“, като статията съдържа вътрешна информация по смисъла на чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 596/2014. Същата цитирана информация е разкрита пред обществеността и КФН на 21.12.2017 г. Разкриването на посочената вътрешна информация чрез интернет страницата на в-к „Труд“, не представлява публично разкриване по реда на чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014, тъй като не отговаря на изискванията, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1055 на Комисията от 29 юни 2016 година за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на техническите средства за подходящо публично разкриване на вътрешна информация и за отлагане на публичното разкриване на вътрешна информация в съответствие с Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1055). Когато емитент или лице действащо от негово име, или за негова сметка, разкрие вътрешна информация на трето лице в хода на обичайно упражняване на служебните си задължения, това лице трябва да направи пълно и ефективно публично разкриване на тази информация – едновременно (при умишлено разкриване) и бързо (при неумишлено разкриване). След като е разкрил на 07.12.2017г. вътрешна информация пред Веселина Ангелова едновременно с това, Михаил Колчев е следвало да я разкрие публично по нормативно определения ред, което не е направил, с което е нарушил разпоредбата на чл. 17, §8 в предложението „когато лице, което действа от име и за сметка на емитент разкрие вътрешна информация на трето лице в хода на обичайното упражняване на служебните си задължения това лице трябва да направи пълно и ефективно публично разкриване на тази информация едновременно.“ във връзка с чл. 7, §1, във връзка с чл. 17, §1 от Регламент (ЕС) № 596/2014.
 
  1. В последствие на 08.01.2018г. отново в интернет изданието на в-к „Труд“ е публикувана статия със заглавие „Химическият комбинат „Свилоза“ в Свищов възобнови производствената си дейност“. Статията започва със следното: „Химическият комбинат „Свилоза“ АД в Свищов от понеделник възобнови производствената си дейност. Това съобщи за „Труд“ изпълнителният директор на предприятието Михаил Колчев“ и завършва с „В момента имаме суровина като количествата не са големи. Надявам се, че ако времето се задържи благоприятно, доставките на дървесина ще продължат“, изтъкна Колчев“. Тази информация също попада в хипотезата на чл. 7, §1, б. „а“ и §2 и 4 от Регламент (ЕС) № 596/2014 за вътрешна информация по отношение на „Свилоза“ АД, както я определя и самото дружество видно от уведомлението от 11.01.2018 г. Цитираната информация е получена от кореспондента на в-к „Труд“ в телефонен разговор с Михаил Колчев.  Разкриването на посочената вътрешна информация чрез интернет страницата на в-к „Труд“, не представлява публично разкриване по реда на чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014, тъй като не отговаря на изискванията, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1055 на Комисията от 29 юни 2016 година за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на техническите средства за подходящо публично разкриване на вътрешна информация и за отлагане на публичното разкриване на вътрешна информация в съответствие с Регламент (ЕС)№ 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1055). Когато емитент или лице действащо от негово име или за негова сметка разкрие вътрешна информация на трето лице в хода на обичайно упражняване на служебните си задължения, това лице трябва да направи пълно и ефективно публично разкриване на тази информация – едновременно (при умишлено разкриване) и бързо (при неумишлено разкриване). След като е разкрил на 08.01.2018г. вътрешна информация пред Веселина Ангелова едновременно с това, Михаил Колчев е следвало да я разкрие публично по нормативно определения ред, което не е направил, с което е нарушил разпоредбата на чл. 17, § 8 в предложението „когато лице, което действа от име и за сметка на емитент разкрие вътрешна информация на трето лице в хода на обичайното упражняване на служебните си задължения това лице трябва да направи пълно и ефективно публично разкриване на тази информация едновременно.“ във връзка с чл. 7, §1, във връзка с чл. 17, §1 от Регламент (ЕС) № 596/2014.
 
За описаните 2 бр. нарушения, на 31.05.2018 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на Михаил Колчев, като същият е връчен на упълномощен представител. За целите на съставянето и връчването на цитирания АУАН е изпратено писмо, изх. № РГ-05-455-1 / 23.05.2018 г., с което Михаил Колчев е поканен да се яви в сградата на КФН, като в писмото изрично е посочено последният да се обади за уговаряне на точен ден и час.  Въз основа на посочения АУАН е издадено наказателно постановление №Р10-1045 от 26.11.2018 г., с което за всяко от двете нарушенията е наложена имуществена санкция в размер от 2 000 лв.
Към настоящия момент наказателното постановление е в процес на съдебно обжалване.

Представени бяха изслушванията на кандидатите за зам. председатели на Комисията за финансов надзор пред Комисията за бюджет и финанси

Председателят на КФН Бойко Атанасов представи мотивите си за избор на
зам. председатели на управления „Надзор на инвестиционната дейност“ и на „Застрахователен надзор

В Комисията по бюджет и финанси днес преминаха изслушванията на кандидатите за зам. председатели на Комисията за финансов надзор (КФН). Председателят на КФН Бойко Атанасов представи мотивите си за избор на съответните кандидатури. За зам. председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“ беше предложена Мария Филипова. За зам. председател на управление „Застрахователен надзор“ беше предложена кандидатурата на Илиана Христова.
 
В мотивите си той изтъкна, че Мария Филипова е с над 10 г. опит в законовата, правната и нормотворната дейност в сферата на финансите и държавната администрация. Според него кандидатурата й е най-подходящият избор за заместник-председател „Надзор на инвестиционната дейност“. Притежаваната от г-жа Филипова експертиза, придобита по време на работата й в държавната администрация показва широки познания и опит в анализирането, проучването и предприемането на дейности относно новоприети регулации, оптимизиране на съществуващи закони и подобряване на административните процедури. „Базирайки се на резултатите от работата на г-жа Филипова в държавната администрация в сферата на финансите, вярвам че тя ще допринесе за успешното международно сътрудничество и обмена на добри практики в контекста на подготовката на България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II). Сигурен съм, че ще успеем да направим България атрактивна и предсказуема дестинация по отношение на небанковия сектор.“, подкрепи изборът си г-н Атанасов пред Комисията за бюджет и финанси.
 
След представяне на мотивите на Председателя на КФН, г-жа Филипова изложи  визията си за развитие на капиталовия пазар в направление „Надзор на инвестиционната дейност“. Концепцията й е насочена към повишаване на ликвидността на капиталовия пазар, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез него, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор, и стремежът към по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“. Г-жа Филипова акцентира върху следните предизвикателства: намаляване на инвестициите в България и оттегляне на инвеститори спрямо останалите държави в Централна и Източна Европа, наличие на инвестиционен ресурс вътре в държавата, основно в пенсионни и застрахователни дружества, който поради ниска ликвидност и нормативни ограничения се инвестира извън държавата ни, както и липсата на достатъчна финансова грамотност.
 
Фокусът в концепцията на г-жа Мария Филипова бе поставен в 3 основни сфери на развитие спрямо посочените по-горе казуси и тяхната значимост за капиталовия пазар в България и устойчивост на очакваните резултати.
 
1.Подобряване на регулаторна дейност и контрол: подобряване на съществуващите и внедряване на нови мерки за осигуряване на активен контрол от страна на Комисията, и за активиране на осъзнатост за самоконтрол в поднадзорните лица в сектора на капиталовия пазар. Осигуряването на финансовата стабилност на сектора е основната цел, която Комисията трябва да постигне в сферата на управление на капиталовия пазар. Фокусът ще бъде върху риск базиран надзор, както и върху осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции. Предвижда се продължаване със стрес-тестовете при поднадзорните лица с цел превенция на възможни проблеми, фокус върху контрола към инвестиционните посредници и към дружествата, предоставящи инвестиционни услуги.
 
2.Намаляване на административната тежест на капиталовите пазари и мерки за оптимизация на процесите и дигитализация чрез новоприети регулации в синхрон с европейското законодателство. Активни действия в подкрепа на иновациите в небанковия финансов сектор, а именно чрез провеждане на консултации с пазарните участници за проучване на иновативни решения за подобряване на ефективността на пазарите и търсенето на технологични решения, насочени към намаляване на разходите и разширяване на достъпа към финансови продукти и услуги.  Основен елемент ще бъде и изграждането на единен портал за подаване на информация от публичните дружества. Проектът се нарича „Единна входна точка“ и е свързан с това, че всички участници на капиталовия пазар в България имат нормативни задължения да разкриват информация пред Комисия за финансов надзор, Централен депозитар, Българска фондова борса и медии.
 
3.Международно сътрудничество и обмен на добри практики и международно позициониране на България с цел привличане на нови инвеститори и на работа на екипи по европейски програми за развитие на капиталовите пазари в ЕС.
 
 
Председателят на КФН г-н Бойко Атанасов представи мотивите си относно предложението на г-жа Илиана Христова за заместник-председател, водещ управление „Застрахователен надзор“. Според него Илиана Христова е ръководител с неоспорими качества и умения, изявен професионалист, чиято дейност винаги е била насочена към контролиране на лица в данъчната приходната администрация на Република България. „В резултат на мерките и дейностите, предприемани от г-жа Христова като ръководител на функция „Контрол“, а в последствие и в качеството й на директор на най-голямата териториална дирекция на НАП, тези лица се трансформират в хора с нагласа на мислене към доброволно изпълнение на задълженията и формиране на гражданско самосъзнание. Смятам, че в актуалната ситуация, в която сме поставени за справяне с последствията от фалита на застрахователна компания „Олимпик“ и със заявката, която дадохме за ограничаване и превенция на подобни случай в бъдеще, опитът и идеите на Илиана Христова са от ключово значение.“    
Атанасов коментира, че г-жа Христова има опит в ръководенето на над 2500 човека, както и непрекъсната комуникация с клиентите на най-голямата държавна администрация в България.
 
„Смятам че,  за да се справим със сериозното предизвикателство и липсата на комуникация с казуса бонус-малус, на Комисията за финансов надзор е необходим твърдо отстояващ позицията си лидер, с ефективни комуникационни умения, опитът при управлението на процеси и стиковане на много заинтересовани лица с разнопосочни цели по един казус. Убеден съм в способностите на Илиана Христова, тъй като неведнъж е показвала качества при справяне с кризисни ситуации и навременна комуникация към всички заинтересовани лица.
 
Осигуряване на финансовата стабилност на сектора на застраховането е един от ключовите елементи, по които ще работим. За осъществяване на контрол е необходимо и да видим голямата картина и да мислим в мащаб. Илиана Христова е човекът, отговарял години наред за събираемостта на задълженията в НАП.  Постигнатите резултатите са впечатляващи. Вярвам, че цифрите говорят сами по себе си.“ каза Председателят на КФН в представянето си.
 
В концепцията си г-жа Христова, представи формула за осигуряване на стабилен и устойчив застрахователен сектор, а именно:  Контрол, Комуникация, Кризисна превенция и Дигитализация. В детайл тя разгърна  всеки един елемент:
 
1.Контрол, включващ активиране на мерките за дистанционен контрол, проверки на място и механизми за създаване на предвидима регулаторна дейност, както и начертаване на още по-сериозни мерки за контрол в областта на застраховането. Най-сериозният акцент е върху преодоляване на последиците от фалита на кипърския застраховател „Олимпик“ и мониторинга над Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), и заздравяване на компенсационните механизми в българската застрахователна система.
 
2.Комуникация чрез изграждането на структурирана комуникационна стратегия, активен дискусионен режим с обществото и между институциите, диалог с всички заинтересовани страни в процесите на застраховането преди излизане с финални за изпълнение решения. Като конкретни примери активиране на комуникация за предприемане на мерки/действия за намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства, както и разбира се, дискусии с браншовите организации и гражданите за системата бонус-малус.
 
3.Кризисна превенция в сектора на застраховането с цел анализ на рисковете и стратегическо планиране на превантивни мерки от отношение на застрахователите и по отношение на застрахованите лица. Основната цел е превенция и защита на всички участници в процесите по застраховане и стабилизиране на сектора чрез преодоляване на проблемните зони.
 
4.Дигитализацията, като крайната й цел е  КФН да има бърза и навременна обратна връзка от крайните потребители.
Г-жа Христова каза още, че „Като организация ние сме длъжни да се вслушаме в гласа на крайния потребител, така че да сме в негова подкрепа в процеса на обслужване на клиенти, а не да създаваме идеи, които да затрудняват потребителите.“
Бойко Атанасов

Илиана Христова