От 24 до 28 юни 2019 г. се проведе „Лятна бизнес академия за ученици 10, 11 и 12 клас“ от софийските гимназии, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
Експерти от Комисията за финансов надзор се включиха като лектори в академията и запознаха учениците с небанковата финансова сфера и ролята на КФН за стабилността на застрахователния, пенсионноосигурителния и капиталовия пазар. Темата „Защо трябва да се застраховаме? Или защо не е достатъчно „Да чукнеш на дърво““ предизвика най-голям интерес. Тя беше разработена интерактивно, самите ученици бяха участници, които разиграваха автомобилни казуси, дискутираха последиците и изказваха мнение кои застраховки какво покриват. Тези, които даваха отговори най-близки до верните, получаваха награди. Така участниците по интересен и забавен начин се запознаха с видовете застраховки, основни понятия в застраховането и със същността на застраховането.
Всички лектори в Академията споделяха от първо лице своя опит като успели хора от бизнеса, от научните среди или от регулаторния орган. Интересните лектори и презентации обогатиха познанията на учениците и ги запознаха с различни възможности за бъдеща професионална реализация.
КФН традиционно си партнира с ВУЗФ, реализирайки един от основните си приоритети – защита на потребителите чрез финансово образование. ВУЗФ участва и в традиционното обучение за ученици от икономически и финансови гимназии от цяла България – “Небанковият финансов сектор в България”, което КФН провежда всяка година. След разнообразните и интересни презентации, представени от експертите на КФН и от бизнеса, се организират посещения в университета, в Централния депозитар, Българската фондова борса, в инвестиционен посредник, застрахователно и пенсионно осигурителното дружество, където учениците се запознават с възможностите да продължат своето образование и „на място“ виждат как работи бизнеса. Поредното издание на въпросната програма предстои да се реализира от 9 до 13 септември т.г.
Комисията за финансов надзор днес предоставя междинен доклад на отговорните институции по проверката на „Еврохолд България“ АД
Във връзка със заявения от КФН ангажимент да предостави констатираните до момента факти и обстоятелства от проверките на „Еврохолд България“ АД и свързаните с него дружества, относно тяхното финансовото състояние и цялостната дейност на холдинга, Ви информираме, че днес официално е изпратена цялата съотносима информация до Главна прокуратурата и Държавна агенция „Национална сигурност“ с цел преценка и действия по компетентност. В писмото до тях подробно са изложени резултатите и заключенията на база проверената до момента документация. Също така е изпратена информация до Националната агенция за приходите с цел информираност за фактите и обстоятелствата, касаещи спазване на данъчното законодателство на Република България и преценка на необходимостта от предприемане на действия по компетентност.
Ролята на КФН е да осъществява стриктен и навременен надзор, да бъде обективна и безпристрастна, работейки в интерес на бизнеса и гражданите. Комисията изпълнява и поетата отговорност да информира обществеността за отделните етапи в хода на проверките, спазвайки принципите на конфиденциалност.
Ролята на КФН е да осъществява стриктен и навременен надзор, да бъде обективна и безпристрастна, работейки в интерес на бизнеса и гражданите. Комисията изпълнява и поетата отговорност да информира обществеността за отделните етапи в хода на проверките, спазвайки принципите на конфиденциалност.
Комисията за финансов надзор работи усилено по проверката на „Еврохолд България“ АД
В периода след публикуваното на 24.04.2019 г. прессъобщение във връзка с намерението за предстоящи придобивания на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД от „Еврохолд България“ АД Комисията за финансов надзор продължава работата си по четири проверки на дейността на „Еврохолд България“ АД и на дейността на три застрахователни дружества от групата на холдинга. Проверяват се финансовото състояние и капацитета на дружествата с оглед на бъдещи придобивания.
Становището на КФН за финансовото състояние на купувача е от изключителна значимост с оглед на факта, че освен опит в сектора от него ще се очаква и сериозен финансов ресурс – от една страна, за заплащането на инвестицията по изкупуването и от друга, за поддържането на адекватна инфраструктура в електроснабдителния сектор.
КФН има ангажимент да предостави до края на настоящата седмица – 28 юни 2019 г. констатираните до момента факти и обстоятелства на компетентните институции – Главна прокуратурата и Държавна агенция „Национална сигурност“, с цел информираност и обективност. При окончателно приключване на проверките в законоустановения срок отговорните институции ще получат резултатите от тях заедно с наличните факти и заключения. Комисията също така поема отговорността да информира обществеността за момента на приключване на проверките.
Организациите, които възнамеряват да провеждат професионално обучение на служителите на застрахователните брокери, следва да се регистрират в Комисията за финансов надзор
В Кодекса за застраховането (КЗ) (чл. 304, ал. 4 и ал. 5) е предвидено, че застрахователният брокер е длъжен да проведе професионално обучение на всяко лице, което постъпва на работа в застрахователния брокер, което да гарантира придобиването на знанията и уменията, определени в Приложение № 3 към КЗ. Професионалното обучение завършва с изпит за придобитите знания и умения, чието успешно полагане се удостоверява с документ от организацията, която го е провела. Организацията за провеждане на обучението може да бъде юридическо лице, което е разработило и регистрирало пред комисията програма за обучение, конспект с тематичен обхват, процедурни правила за провеждане на изпит и правила за оценяване, които да гарантират точното и безпристрастно оценяване на професионалните знания и умения.
С Наредба № 28 от 10.05.2006 г. за условията и реда за провеждане на изпит за професионална квалификация на застрахователните брокери и за признаване на квалификация, придобита в държава членка, и за регистрация на материалите за професионално обучение (обн., ДВ, бр. 42 от 23.05.2006 г., изм. и доп., бр. 42 от 28.05.2019 г.) е предвиден ред за регистрация на програма за обучение, конспект, процедурни правила за провеждане на изпит и правила за оценяване от организация за провеждане на професионално обучение на лица, които постъпват на работа в застрахователен брокер. Изискванията за регистрацията се определят в Глава четвърта от Наредба № 28.
Всяка организация, която възнамерява да провежда професионално обучение по чл. 304, ал. 4 от КЗ, касаеща обучението на служителите на застрахователните брокери, следва да регистрира в комисията програмата си за обучение, конспекта, процедурните правила за провеждане на изпит и правилата за оценяване, съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 28,
Законът не е предвидил допълнителни ограничения по отношение на организациите за професионално обучение. Заявления могат да подадат всички юридически лица, чийто предмет на дейност не е ограничен на друго законово основание и отговарят на изискванията на Наредба № 28 и КЗ.
След регистрация, организацията, която провежда професионално обучение, е длъжна да актуализира материалите по програмата за обучение, съобразно измененията в нормативната уредба, промените на пазара на застрахователни продукти и съобразно развитието на научните знания в съответната област.
Програмата за обучение по Наредба № 28 трябва да гарантира овладяването на професионалните знания и умения по Приложение № 3 на КЗ, като трябва да съдържа елементите, описани в чл. 19 от Наредба № 28.
Конспектът трябва да обхваща всеки един от елементите на Приложение № 3 към КЗ, като се отчитат особеностите на тези елементи във всеки от разделите на Приложение № 3, както и да обхваща изцяло програмата за обучение и да съдържа списък на нормативните актове, учебните помагала и другите източници на информация, обезпечаващи усвояването на знанията и уменията, подлежащи на оценяване.
Процедурните правила за провеждане на изпит трябва да се изготвят в съответствие с изискванията на чл. 21 от Наредба № 28.
Правилата за оценяване трябва да определят критериите, по които се приема, че оценяваното лице е издържало изпита. Трябва да съдържат ясни критерии относно лицата, които ще извършват оценяването, за да се гарантира тяхната добра репутация, професионална квалификация и опит във всяка област на знанията, която е предмет на проверка в рамките на тематичния обхват на конспекта, както и да определят реда за оформяне на резултатите от изпита, включително реда за издаване на сертификат на успешно положилите изпита, включително и вписването им в регистъра по чл. 23, ал. 1, т. 5 от Наредба № 28. Правилата за оценяване трябва да гарантират обективна, безпристрастна и подлежаща на проверка преценка на знанията на оценяваните лица и да отговарят на изискванията на чл. 22 от Наредба № 28.
С правилата за оценяване, организацията, провеждаща обучението, следва да гарантира изготвянето и съхраняването на документацията за професионално обучение, съгласно разпоредбите на чл. 23 от Наредба № 28.
За регистрация на материалите за обучение, организацията подава заявление до комисията, към което прилага информация за наименование, ЕИК, адрес за кореспонденция, адрес на електронна поща и телефонен номер, кратко представяне на дейността на организацията, материалите за обучение, заедно с писмена обосновка за съответствието на представените материали с всяко от изискванията по чл. 19, 20, 21 и 22 от Наредба № 28.
Комисията, по предложение на заместник-председателя, се произнася по заявлението в едномесечен срок от подаването му, а когато са били поискани допълнителни данни и документи – в 7-дневен срок от получаването им, съответно от изтичането на срока за представянето им.
Заинтересованите лица, които желаят да подадат заявление за регистрация на програма за обучение, конспект, процедурни правила за провеждане на изпит и правила за оценяване на лица, които постъпват на работа в застрахователен брокер могат да се запознаят с текста на Наредба № 28 на страницата на Комисията за финансов надзор в интернет на адрес https://www.fsc.bg/bg/pazari/zastrahovatelen-pazar/normativna-uredba/naredbi/ .
Производството по регистрация не е свързано със заплащане на държавни такси.
БАЛИП започва кампания „Разпознай лицензирания инвестиционен посредник“ с подкрепата на Комисията за финансов надзор
Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) започва информационна кампания под надслов „Разпознай лицензирания инвестиционен посредник“. Кампанията се подкрепя от Комисията за финансов надзор като част от общите усилия на сектора да бъдат предпазени потенциалните инвеститори от въвличане в измами от незаконни брокери и да се предотвратя функционирането на подобни явления.
За улеснение на гражданите БАЛИП подреди 10 признака, по които лесно могат да разпознаят дали брокерът, с който общуват, е лицензиран и спазва законовата регулация.
Тези 10 признака, чрез които хората могат да отличат лицензираните и добросъвестните посредници от измамните брокери, са публикувани на интернет сайтовете на всички членове на асоциацията и на сайта на КФН – ето тук.
За улеснение на гражданите БАЛИП подреди 10 признака, по които лесно могат да разпознаят дали брокерът, с който общуват, е лицензиран и спазва законовата регулация.
Тези 10 признака, чрез които хората могат да отличат лицензираните и добросъвестните посредници от измамните брокери, са публикувани на интернет сайтовете на всички членове на асоциацията и на сайта на КФН – ето тук.
Данни за застрахователния пазар към 31.03.2019 г.
Представените тримесечни образци S.02.01.02 и S.23.01.01 от застрахователите по общо застраховане, животозастраховане и презастрахователите съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 с тримесечни количествени данни по чл. 304, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на първото тримесечие на 2019 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, Застрахователен пазар”, „Статистика” – 2019 г.
Какви са сроковете при уреждане на претенции при застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Каско“?
Експерти от Комисията за финансов надзор, след анализ на постъпилите в комисията жалби, изготвиха „Наръчник за сроковете при уреждане на претенции съгласно Кодекса за застраховането“, който съдържа лесно достъпна информация относно законоустановените процедури и срокове при уреждането на претенции по договори за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Каско“ на моторно превозно средство. Наръчникът е изготвен с цел улесняване на потребителите във връзка с уреждане на претенциите.
Наръчникът дава отговори на лесно разбираем и достъпен език на най-честите причини за оплакванията на потребителите по отношение на застрахователните услуги. Публикуваният наръчник е в изпълнение на една от основните дейности на Комисията за финансов надзор в политиката й за защита на потребителите – подобряване на информираността на потребителите за небанковите финансови продукти и услуги.
Наръчникът е публикуван на интернет страницата на КФН в раздел „За потребителя“ – „Наръчник за сроковете при уреждане на претенции съгласно Кодекса за застраховането“.
КФН и НАП се споразумяха да си сътрудничат
Ръководителите на Комисията за финансов надзор (КФН) и на Националната агенция за приходите (НАП), г-н Бойко Атанасов и г-жа Галя Димитрова, подписаха през седмицата Споразумение за сътрудничество и обмен на информация между двете ведомства. Целта на споразумението е бърз обмен на информация по електронен път между двете институции, като очакваните резултати са в посока на:
- намаляване на административната тежест за поднадзорните лица на КФН, за които в Регулатора директно ще достъпва информация от приходната администрация, включително данни за декларирани и внесени суми, трудови договори, задължения и данни от принудително събиране;
- провеждане на съвместни проверки на екипи от двете ведомства, когато КФН установи, че за подназдорно лице има индикации за избягване на данъци;
- събиране на вземания от НАП при наложени имуществени санкции от КФН, както и проверка дали при възстановяване на суми от КФН на поднадзорното лице, то не е същевременно длъжник към НАП, за да бъдат предприети стъпки за събиране на дълга от приходната администрация;
- подобряване на ефективността от упражняваните надзорни и контролни функции на всяка една от институциите в краткосрочен план, а в дългосрочен постигане на превантивен ефект за предотвратяване на противоправно поведение от страна на поднадзорните лица;
- създаване на условия за оперативен обмен на знания и опит относно прилагането и тълкуването на данъчното законодателство и на това в небанковата финансова сфера, както и обмен на информация относно данъчното третиране на сделки с финансови инструменти.
„Подписаното споразумение е стъпка към реализиране на представената от мен пред Народното събрание Стратегия за развитие на КФН. Целта ни е, посредством ефективен диалог с другите държавни органи и разширяване на взаимодействието и обмена на информация с тях, да имаме още по-ефективно работеща Комисия за финансов надзор.“ каза председателят г-н Бойко Атанасов.
Според г-жа Галя Димитрова, изпълнителен директор на НАП, „Чрез бъдещата съвместна работа ще се създаде и възможност за съпоставяне на финансово-отчетната информация, предоставяна в КФН, с информацията, налична в информационните масиви на НАП, включително по отношение на размера на декларираните задължения за данъци, което в крайна сметка ще направи дейността на двете ведомства по-ефективна“.
Обменът на становища във връзка с тълкуването и прилагането на нормативни разпоредби ще доведе до подобряване на дейността на двете институции по прилагане на правната рамка и усъвършенстване на надзорните практики. Споразумението предвижда още механизми за оказване на взаимна експертна помощ, както и възможността за провеждане на съвместни обучения.
Уредените механизми за съвместна работа на институциите ще повишат възможностите за адекватна и бърза реакция в рамките на законовите правомощия на Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите, включително за идентифициране на лицата, които не спазват законовите задължения и предприемане на съвместни мерки по прилагане на цялата сила на закона спрямо тях.
Предвиденият в Споразумението ред за съвместна работа с обществеността и средствата за масово осведомяване ще повиши прозрачността при изпълнение на законовите правомощия на всяка една от двете институции. Организирането на съвместни разяснителни кампании, насочени към потребителите на финансови услуги и продукти, е стъпка в изпълнението на една от основните цели на КФН, а именно защита правата на инвеститорите, застрахованите и осигурени лица.
Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор през 2018 г. бе представен пред депутати от „Комисия по труда, социалната и демографската политика“ в Народното събрание
Комисията за финансов надзор (КФН) представи Годишния отчет за дейността си през 2018 г. пред депутатите от „Комисия по труда, социалната и демографската политика“ на 12.06.2019 г.
Годишният отчет е структуриран в две части, като в първата част е очертана дейността на КФН в изпълнение на компетентностите ѝ на регулаторен и надзорен орган на небанковия финансов сектор, а втората част на отчета представлява обстоен пазарен анализ на небанковия финансов сектор в България в условията на световната и европейска икономическа среда през 2018 г.
В началото на отчета е публикувано обръщение на г-н Бойко Атанасов, председател на КФН, с което той представя отчетния доклад пред депутатите:
Уважаеми дами и господа,
Представям на Вашето внимание Годишния отчет за дейността на Комисия за финансов надзор (КФН) за 2018 г.
Комисията мина през динамични периоди през 2018 г. – сътресения в сектора на застраховането, промени в ръководния екип, влизане в сила на нова правна рамка по отношение на пазарите на финансови инструменти. В рамките на динамиката ние успяхме да постигнем и устойчив напредък при капиталовите пазари. Поставихме си амбициозни и същевременно изпълними цели за бъдещото развитие на Комисия за финансов надзор както в България, така и в международен план.
Важен акцент в областта на капиталовия пазар бе приемането на новия Закон за пазарите на финансови инструменти през февруари 2018 г., чийто проект бе изготвен основно от КФН. С него се транспонира Директивата за пазарите на финансови инструменти II (MiFID II), като се надгражда съществуващият правен режим на организацията и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на ценни книжа. Целта на новия Закон за пазарите на финансови инструменти е увеличаване прозрачността на пазарите на финансови инструменти, по-добра защита на инвеститорите, укрепване на доверието и недопускане на нерегламентирана търговия с финансови инструменти.
През 2018 г. бяхме свидетели на устойчиво нарастване на подадените и разгледани заявления за потвърждаване на проспекти за публично предлагане на ценни книжа или за допускане до търговия на регулиран пазар. Констатираната тенденция за нарастване на броя на потвърдените проспекти е в причинно-следствена връзка с приетите мерки в Стратегията за развитие на капиталовия пазар (в т.ч. за отлагане събирането на такси за потвърждаване на проспект от страна на КФН до 01.01.2021 г.) и с възприетия подход за диалогичност с представители на бизнеса и поднадзорните на КФН лица.
Стъпка в изпълнението на Стратегията е и участието на Комисията в проект за изграждане на единен портал за подаване на информация от публичните дружества, едновременно до Българската фондова борса (БФБ), Централен депозитар (ЦД), КФН и обществеността. През 2019 г. ще продължим работата си в тази посока.
В посочения период успяхме да установим и сериозен контрол по отношение на активността на дружествата, предоставящи инвестиционни услуги, без необходимия лиценз, предимно чрез интернет страници. Комисията получи и своевременно реагира на значителен брой жалби и сигнали от лица, чиито интереси са увредени от дейността на въпросните дружества. На база на това, КФН отправи искане до председателя на Софийския районен съд за спиране на достъпа до тези интернет страници. Към настоящия момент, след издадените разпореждания за спиране, ние от Комисията продължаваме проверките на лицата, които не притежават необходимия лиценз, и засилваме контрола върху тяхната дейност. КФН продължава да работи в посока преустановяване на достъпа до подобни интернет страници, с което да защити интересите на потребителите на финансови услуги в Република България. Стъпка в тази посока е и поддържането на актуален списък на тези лица на интернет страницата на КФН, сътрудничеството с надзорни органи от други държави и ползотворно взаимодействие с браншовите организации. В резултат нашата дейност се разгърна и в посока превенция като към настоящия момент изготвихме брошура, която предстои да бъде разпространена както от инвестиционните посредници, така и от Комисията. Документът цели да даде ясни и лесни стъпки на бъдещите инвеститори с цел защита на техните интереси за разграничаване на дейността на лицензираните от нелицензираните инвестиционни посредници.
Изминалата година изостри вниманието върху проблемите, свързани със застрахователните експозиции в рамките на ЕС и международните компенсационни механизми при застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по-конкретно в международната система „Зелена карта“. От кипърския надзорен орган бе отнет лиценза на кипърската застрахователната компания „Олимпик“, която извършваше основна част от дейността си на територията на Република България чрез клон. Въпросът бе обсъждан многократно и в дълбочина в Народното събрание и в публичното пространство. Почти година по-късно ние продължаваме да очакваме информация от кипърския съд за назначаване на ликвидатор на застрахователя, след което да предприемем действия по ликвидация на щети и връщане на част от премиите. След тази стъпка в нас е отговорността да започне процесът по ликвидация и съответно предявяване на претенциите. Още на този етап е ясно, че за предприемането на мерки с цел превенция и минимизиране на последствията и максималната защита на основната група застраховани лица – българските клиенти на ЗК „Олимпик“ – ще бъдат необходими действия от страна на всички заинтересовани български институции и организации, като КФН провежда активна координация между тях. Що се отнася до поставянето на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) в режим на мониторинг от страна на Съвета на бюрата „Зелена карта“ през декември 2018 г., КФН приложи серия от надзорни мерки за елиминиране на някои от причините, довели до мониторинга. Комисията провежда интензивен диалог с НББАЗ, Асоциация на българските застрахователи (АБЗ), Съвета на бюрата и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕИОПА) и проучва възможностите за идентифициране на потенциални регулаторни и нормативни изменения с цел оптимално управление и финансиране на компенсаторните механизми в застраховането, съответно максимално бързата отмяна на режима на мониторинг.
Обществената дискусия на проекта за система „Бонус-малус“ показа, че тя се нуждае от усъвършенстване, за да бъде възприета от обществото и за да бъде ефективно прилагана, така че да постига своите цели – образуване на индивидуална премия по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в зависимост от причинените щети и поведението на пътя на водача и премирането на водачите без щети и нарушения, при това без да нарасне средната цена на застраховката в сектора. Най-важната цел на системата е да подобри пътната безопасност и оттам да доведе до намаляване на броя на смъртните случаи и телесните наранявания. Фокусът на „Бонус-малус“ трябва да бъде върху справедливостта, да поставя акцент върху пряката връзка между риска на застрахователя и бонус- малус на собственика и водача на автомобила.
В сътрудничество с другите две институции, оправомощени да приемат съответната Наредба (Министерство на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията), Комисията за финансов надзор има ангажимента да координира и съгласува процеса по изработване на нови редакции на наредбата, които следва да отговорят на обществените очаквания и да постигнат стратегическите цели на тази система.
Друга важна задача, която изпълняваме и е от приоритетно значение за Комисията през 2018 г., е поддържане на адекватно ниво на резервите от страна на българските застрахователи, като се изпълняват изискванията за платежоспособност, залегнали в Кодекса за застраховането (КЗ). В тази връзка, както и с оглед присъединяването на България към механизма ERM II, бяха въведени нови, още по-строги изисквания към оценката на активите на застрахователите. Въведохме и подход на риск-базиран надзор, който има за цел изпреварващо идентифициране, приоритизиране и адресиране на рисковете в поднадзорните на КФН дружества с цел защитата на финансовата стабилност на сектора.
Важен елемент на защитата на потребителите на застрахователни услуги стана факт с последните изменения на КЗ, транспонирали европейската Директива за разпространение на застрахователни продукти. Вече заработиха новите изисквания към застрахователните посредници, които поставят в центъра именно информираността и защитеността на потребителя на застрахователни продукти.
В сферата на допълнителното пенсионното осигуряване през 2018 г. в дух на диалогичност и активна комуникация с бизнеса, чрез провеждане на регулярни срещи в дискусионен формат, Комисията извърши цялостен преглед и съобразяване на подзаконовата нормативна уредба с приетите през м. ноември 2017 г. изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, включително и своевременното изпълнение на мерките, адресиращи специфичните препоръки на Съвета относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. В краткосрочен план предстои пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване да съобразят в нормативно определените срокове своята дейност с новите регулации и не по-малко отговорната задача за надзорния орган да проследи привеждането на дейността им. Комисията има волята и налага високи стандарти в работата на осъществяващите контрола по изпълнение на изискванията на регулаторната рамка лица, както и на тези, които осъществяват дейността по допълнително пенсионно осигуряване.
Допълнителното пенсионно осигуряване е дейност с изключително висока обществена значимост. По тази причина Комисията се фокусира върху ефективното изпълнение на своите регулаторни и надзорни функции с акцент осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие в осигурителния пазар, повишаване на защитата на правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите, изграждане на стабилна и адекватна инфраструктура чрез непрекъснато синхронизиране на българското законодателство и надзорни практики с европейските и чрез правила и системи за управление на рисковете. Ние работим в посока създаването на устойчива среда на допълнителното пенсионно осигуряване. В този процес прилагаме стриктен контрол над пазарните участници за съответствието им с нормативните изисквания, постоянно проследяване и предприемане на мерки за усъвършенстване на съществуващата регулация, с цел коригиране на констатирани законови празноти и несъответствия и развитието ѝ съобразно промените в икономическата и правна система.
През 2018 г., в контекста на приетата от Европейската комисия „Стратегия за единен дигитален пазар за Европа“, Комисия за финансов надзор предприе активни действия за наблюдение на финансовите иновации. Като първа стъпка бе създадена „Стратегия за наблюдение на финансовите технологии (FinTech) в небанковия финансов сектор (2018 – 2020 г.), която дава визия за основните цели на Комисията в тази област. За да придобие по-добра представа за разпространението на финансовите иновации на българския финансов пазар, КФН проведе консултации с бизнеса, които целяха също изясняване на необходимостта от изграждането на подходящ механизъм за взаимодействие между регулатора и FinTech дружествата, произтичащите рискове за дейността, пазара и потребителите, влиянието върху бизнес моделите на поднадзорните лица. В края на годината КФН стартира ефективното функциониране на Innovation hub, избраният механизъм за взаимодействие между надзорния орган и дружествата, предлагащи иновации на финансовите пазари. Този механизъм цели улесняване на комуникацията с бизнеса, с оглед насърчаване на предлагането и използването на иновациите в небанковия финансов сектор. Механизмът осигурява чрез консултации и указания спазването на нормативната рамка при използването на иновативните продукти.
През изминалата 2018 г. се наблюдава същата тенденция от последните години по отношение на развитието на финансовия сектор. Той е много динамично развиващ се, все по-отворен, предлагането на продуктите и услугите все повече е от разстояние, в него навлизат бързо най-новите технологии. В тази среда Комисия за финансов надзор активно промотира дейността си по наблюдение на финансовите иновации и взаимодействието с бизнеса в това направление с оглед запазването на доверието във финансовите пазари и защита на интересите на потребителите
В областта на международното сътрудничество изключително голям беше приносът на Комисията за успешното провеждане на Българското председателство на Съвета на ЕС през януари – юни 2018 г.
В рамките на своите компетенции и ангажименти Комисията за финансов надзор (КФН), в сътрудничество с колегите от ESMA и EIOPA, организира и бе домакин на две значими събития от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС през първото полугодие на 2018 г.:
Годишният отчет е структуриран в две части, като в първата част е очертана дейността на КФН в изпълнение на компетентностите ѝ на регулаторен и надзорен орган на небанковия финансов сектор, а втората част на отчета представлява обстоен пазарен анализ на небанковия финансов сектор в България в условията на световната и европейска икономическа среда през 2018 г.
В началото на отчета е публикувано обръщение на г-н Бойко Атанасов, председател на КФН, с което той представя отчетния доклад пред депутатите:
Уважаеми дами и господа,
Представям на Вашето внимание Годишния отчет за дейността на Комисия за финансов надзор (КФН) за 2018 г.
Комисията мина през динамични периоди през 2018 г. – сътресения в сектора на застраховането, промени в ръководния екип, влизане в сила на нова правна рамка по отношение на пазарите на финансови инструменти. В рамките на динамиката ние успяхме да постигнем и устойчив напредък при капиталовите пазари. Поставихме си амбициозни и същевременно изпълними цели за бъдещото развитие на Комисия за финансов надзор както в България, така и в международен план.
Важен акцент в областта на капиталовия пазар бе приемането на новия Закон за пазарите на финансови инструменти през февруари 2018 г., чийто проект бе изготвен основно от КФН. С него се транспонира Директивата за пазарите на финансови инструменти II (MiFID II), като се надгражда съществуващият правен режим на организацията и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на ценни книжа. Целта на новия Закон за пазарите на финансови инструменти е увеличаване прозрачността на пазарите на финансови инструменти, по-добра защита на инвеститорите, укрепване на доверието и недопускане на нерегламентирана търговия с финансови инструменти.
През 2018 г. бяхме свидетели на устойчиво нарастване на подадените и разгледани заявления за потвърждаване на проспекти за публично предлагане на ценни книжа или за допускане до търговия на регулиран пазар. Констатираната тенденция за нарастване на броя на потвърдените проспекти е в причинно-следствена връзка с приетите мерки в Стратегията за развитие на капиталовия пазар (в т.ч. за отлагане събирането на такси за потвърждаване на проспект от страна на КФН до 01.01.2021 г.) и с възприетия подход за диалогичност с представители на бизнеса и поднадзорните на КФН лица.
Стъпка в изпълнението на Стратегията е и участието на Комисията в проект за изграждане на единен портал за подаване на информация от публичните дружества, едновременно до Българската фондова борса (БФБ), Централен депозитар (ЦД), КФН и обществеността. През 2019 г. ще продължим работата си в тази посока.
В посочения период успяхме да установим и сериозен контрол по отношение на активността на дружествата, предоставящи инвестиционни услуги, без необходимия лиценз, предимно чрез интернет страници. Комисията получи и своевременно реагира на значителен брой жалби и сигнали от лица, чиито интереси са увредени от дейността на въпросните дружества. На база на това, КФН отправи искане до председателя на Софийския районен съд за спиране на достъпа до тези интернет страници. Към настоящия момент, след издадените разпореждания за спиране, ние от Комисията продължаваме проверките на лицата, които не притежават необходимия лиценз, и засилваме контрола върху тяхната дейност. КФН продължава да работи в посока преустановяване на достъпа до подобни интернет страници, с което да защити интересите на потребителите на финансови услуги в Република България. Стъпка в тази посока е и поддържането на актуален списък на тези лица на интернет страницата на КФН, сътрудничеството с надзорни органи от други държави и ползотворно взаимодействие с браншовите организации. В резултат нашата дейност се разгърна и в посока превенция като към настоящия момент изготвихме брошура, която предстои да бъде разпространена както от инвестиционните посредници, така и от Комисията. Документът цели да даде ясни и лесни стъпки на бъдещите инвеститори с цел защита на техните интереси за разграничаване на дейността на лицензираните от нелицензираните инвестиционни посредници.
Изминалата година изостри вниманието върху проблемите, свързани със застрахователните експозиции в рамките на ЕС и международните компенсационни механизми при застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по-конкретно в международната система „Зелена карта“. От кипърския надзорен орган бе отнет лиценза на кипърската застрахователната компания „Олимпик“, която извършваше основна част от дейността си на територията на Република България чрез клон. Въпросът бе обсъждан многократно и в дълбочина в Народното събрание и в публичното пространство. Почти година по-късно ние продължаваме да очакваме информация от кипърския съд за назначаване на ликвидатор на застрахователя, след което да предприемем действия по ликвидация на щети и връщане на част от премиите. След тази стъпка в нас е отговорността да започне процесът по ликвидация и съответно предявяване на претенциите. Още на този етап е ясно, че за предприемането на мерки с цел превенция и минимизиране на последствията и максималната защита на основната група застраховани лица – българските клиенти на ЗК „Олимпик“ – ще бъдат необходими действия от страна на всички заинтересовани български институции и организации, като КФН провежда активна координация между тях. Що се отнася до поставянето на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) в режим на мониторинг от страна на Съвета на бюрата „Зелена карта“ през декември 2018 г., КФН приложи серия от надзорни мерки за елиминиране на някои от причините, довели до мониторинга. Комисията провежда интензивен диалог с НББАЗ, Асоциация на българските застрахователи (АБЗ), Съвета на бюрата и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕИОПА) и проучва възможностите за идентифициране на потенциални регулаторни и нормативни изменения с цел оптимално управление и финансиране на компенсаторните механизми в застраховането, съответно максимално бързата отмяна на режима на мониторинг.
Обществената дискусия на проекта за система „Бонус-малус“ показа, че тя се нуждае от усъвършенстване, за да бъде възприета от обществото и за да бъде ефективно прилагана, така че да постига своите цели – образуване на индивидуална премия по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в зависимост от причинените щети и поведението на пътя на водача и премирането на водачите без щети и нарушения, при това без да нарасне средната цена на застраховката в сектора. Най-важната цел на системата е да подобри пътната безопасност и оттам да доведе до намаляване на броя на смъртните случаи и телесните наранявания. Фокусът на „Бонус-малус“ трябва да бъде върху справедливостта, да поставя акцент върху пряката връзка между риска на застрахователя и бонус- малус на собственика и водача на автомобила.
В сътрудничество с другите две институции, оправомощени да приемат съответната Наредба (Министерство на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията), Комисията за финансов надзор има ангажимента да координира и съгласува процеса по изработване на нови редакции на наредбата, които следва да отговорят на обществените очаквания и да постигнат стратегическите цели на тази система.
Друга важна задача, която изпълняваме и е от приоритетно значение за Комисията през 2018 г., е поддържане на адекватно ниво на резервите от страна на българските застрахователи, като се изпълняват изискванията за платежоспособност, залегнали в Кодекса за застраховането (КЗ). В тази връзка, както и с оглед присъединяването на България към механизма ERM II, бяха въведени нови, още по-строги изисквания към оценката на активите на застрахователите. Въведохме и подход на риск-базиран надзор, който има за цел изпреварващо идентифициране, приоритизиране и адресиране на рисковете в поднадзорните на КФН дружества с цел защитата на финансовата стабилност на сектора.
Важен елемент на защитата на потребителите на застрахователни услуги стана факт с последните изменения на КЗ, транспонирали европейската Директива за разпространение на застрахователни продукти. Вече заработиха новите изисквания към застрахователните посредници, които поставят в центъра именно информираността и защитеността на потребителя на застрахователни продукти.
В сферата на допълнителното пенсионното осигуряване през 2018 г. в дух на диалогичност и активна комуникация с бизнеса, чрез провеждане на регулярни срещи в дискусионен формат, Комисията извърши цялостен преглед и съобразяване на подзаконовата нормативна уредба с приетите през м. ноември 2017 г. изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, включително и своевременното изпълнение на мерките, адресиращи специфичните препоръки на Съвета относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. В краткосрочен план предстои пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване да съобразят в нормативно определените срокове своята дейност с новите регулации и не по-малко отговорната задача за надзорния орган да проследи привеждането на дейността им. Комисията има волята и налага високи стандарти в работата на осъществяващите контрола по изпълнение на изискванията на регулаторната рамка лица, както и на тези, които осъществяват дейността по допълнително пенсионно осигуряване.
Допълнителното пенсионно осигуряване е дейност с изключително висока обществена значимост. По тази причина Комисията се фокусира върху ефективното изпълнение на своите регулаторни и надзорни функции с акцент осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие в осигурителния пазар, повишаване на защитата на правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите, изграждане на стабилна и адекватна инфраструктура чрез непрекъснато синхронизиране на българското законодателство и надзорни практики с европейските и чрез правила и системи за управление на рисковете. Ние работим в посока създаването на устойчива среда на допълнителното пенсионно осигуряване. В този процес прилагаме стриктен контрол над пазарните участници за съответствието им с нормативните изисквания, постоянно проследяване и предприемане на мерки за усъвършенстване на съществуващата регулация, с цел коригиране на констатирани законови празноти и несъответствия и развитието ѝ съобразно промените в икономическата и правна система.
През 2018 г., в контекста на приетата от Европейската комисия „Стратегия за единен дигитален пазар за Европа“, Комисия за финансов надзор предприе активни действия за наблюдение на финансовите иновации. Като първа стъпка бе създадена „Стратегия за наблюдение на финансовите технологии (FinTech) в небанковия финансов сектор (2018 – 2020 г.), която дава визия за основните цели на Комисията в тази област. За да придобие по-добра представа за разпространението на финансовите иновации на българския финансов пазар, КФН проведе консултации с бизнеса, които целяха също изясняване на необходимостта от изграждането на подходящ механизъм за взаимодействие между регулатора и FinTech дружествата, произтичащите рискове за дейността, пазара и потребителите, влиянието върху бизнес моделите на поднадзорните лица. В края на годината КФН стартира ефективното функциониране на Innovation hub, избраният механизъм за взаимодействие между надзорния орган и дружествата, предлагащи иновации на финансовите пазари. Този механизъм цели улесняване на комуникацията с бизнеса, с оглед насърчаване на предлагането и използването на иновациите в небанковия финансов сектор. Механизмът осигурява чрез консултации и указания спазването на нормативната рамка при използването на иновативните продукти.
През изминалата 2018 г. се наблюдава същата тенденция от последните години по отношение на развитието на финансовия сектор. Той е много динамично развиващ се, все по-отворен, предлагането на продуктите и услугите все повече е от разстояние, в него навлизат бързо най-новите технологии. В тази среда Комисия за финансов надзор активно промотира дейността си по наблюдение на финансовите иновации и взаимодействието с бизнеса в това направление с оглед запазването на доверието във финансовите пазари и защита на интересите на потребителите
В областта на международното сътрудничество изключително голям беше приносът на Комисията за успешното провеждане на Българското председателство на Съвета на ЕС през януари – юни 2018 г.
В рамките на своите компетенции и ангажименти Комисията за финансов надзор (КФН), в сътрудничество с колегите от ESMA и EIOPA, организира и бе домакин на две значими събития от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС през първото полугодие на 2018 г.:
Заседание на Управителния комитет и Съвета на надзорниците на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), което се проведе в периода 22-23 март 2018 г. в НДК, като участие взеха около 80 председатели и висши представители на европейските надзорни органи в областта на ценните книжа и пазари;
Ден на стратегията на EIOPA, който се състоя на 29-30 май 2018 г. в Резиденция Бояна и събра близо 40 председатели и висши представители на европейските надзори в областта на застраховането и пенсионното осигуряване.
През годината Комисията взе активно участие в различни форуми – конференции, семинари, работни срещи и образователни инициативи, насочени към защита на потребителите и повишаване на финансовата грамотност на различни обществени групи, като си партнираше както с държавни институции, така и с неправителствени организации, чиято дейност е в областта на финансовото образование.
Структурно представеният отчет е съставен от две части. В първата част е очертана дейността на КФН в изпълнение на компетентностите ѝ на регулаторен и надзорен орган на небанковия финансов сектор, втората част на отчета представлява обстоен пазарен анализ на небанковия финансов сектор в България в условията на световната и европейска икономическа среда през 2018 г. Представената в отчета информация отразява обективно и детайлно дейността на КФН за 2018 г.
В рамките на своето обръщение слагам акцент върху най-важните и значими дейности и мерки, предприети от КФН през 2018 г., а в отчета е представена информация, която отразява обективно и детайлно дейността на институцията през годината. В заключение мога да обобщя, че всички усилия и действия на Комисията са насочени към прозрачна и навременна комуникация с обществото и към осъществяване на стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите основни направления, регулирани от Комисията – капиталовите пазари, сферата на застраховането и пенсионните фондове.
Списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват дейност на територията на Република България, са актуализирани
За месец май 2019 г. в Комисията за финансов надзор (КФН) са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 3 застрахователни дружества от държави членки да извършват застрахователна дейност на територията на България, както и за 1 застрахователно дружество, което е преустановило извършването на дейност. Към 31 май 2019 г. застрахователите от държави членки, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 645.
През месец май в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 9 нови застрахователни посредници от държави членки да извършват дейност в България, както и за 4 застрахователни посредници, които са преустановили извършването на дейност. Към 31 май 2019 г. застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2540.
През месец май КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни дружества със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. Към 31 май 2019 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 16.
През месец май КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни посредници със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. През посочения период КФН е получила уведомление за 1 застрахователен посредник, заявил намерение да преустанови извършването на дейност в държави членки на ЕС. Към 31 май 2019 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 43.
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
През месец май в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 9 нови застрахователни посредници от държави членки да извършват дейност в България, както и за 4 застрахователни посредници, които са преустановили извършването на дейност. Към 31 май 2019 г. застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2540.
През месец май КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни дружества със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. Към 31 май 2019 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 16.
През месец май КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни посредници със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. През посочения период КФН е получила уведомление за 1 застрахователен посредник, заявил намерение да преустанови извършването на дейност в държави членки на ЕС. Към 31 май 2019 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 43.
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.