По молба на Европейската комисия (ЕК), Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП или на англ.език ESMA) публикува публична онлайн консултация относно краткосрочната ориентираност на участниците в капиталовия пазар, за сметка на инвестиции, водещи до дългосрочно развитие. ЕКотбелязва, че корпоративните решения на големите компании  не отразяват дългосрочните устойчиви аспекти на европейската икономика и преминаването към ниско въглеродна икономика. Това води до тенденцията да се пренебрегват дългосрочните инвестиционни решения като иновации и човешки ресурс, което от своя страна оставя екологичните и социални цели на дългосрочната ориентираност, на заден план. В резултат, устойчивото развитие е възпрепятствано, тъй като пазарните участници са подтикнати от преобладаващата корпоративна култура, насочена към краткосрочни стимули.
    Целта на проучването, организирано от ЕОЦКП, е то да достигне до колкото се може повече пазарни участници, за да бъдат анализирани причините за подобни практики и тенденции. Комисията за финансов надзор кани всички заинтересувани пазарни участници да се включат в проучването.

    Онлайн въпросникът е активен до 29 юли 2019 година на следната страница: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/ESMA-SUS-2019

    Повече информация можете да намерите и на страницата на ESMA: https://www.esma.europa.eu/press-news/esma-news/esma-consults-short-termism-in-financial-markets

С настоящото Комисията за финансов надзор обръща внимание на следното:
На електронна страница на дружество с наименование Alternativa Finance BG, намираща се на интернет адрес https://afh.bg/ е публикувана информация, че дружеството предоставя услуги и извършва дейности по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Посочено е също така, че тези услуги и дейности се извършват въз основа на издаден лиценз.
Във връзка с публикуваната информация на посочената електронна страница Комисията за финансов надзор информира инвеститорите, че дружеството с наименование Alternativa Finance BG, както и със сходно на това наименование, няма право да предоставя инвестиционни услуги и да извършва инвестиционни дейности по чл. 6 от ЗПФИ. На територията на Република България инвестиционните услуги се предоставят само от инвестиционни посредници или инвестиционни посредници – банки (кредитни институции, лицензирани от БНБ). Тези дружества извършват дейност въз основа на издаден лиценз, като по отношение на инвестиционните посредници той се издава от Комисията за финансов надзор, а лицензът за предоставяне на инвестиционни услуги от банките се издава от БНБ. На територията на Република България инвестиционни услуги могат да бъдат предоставени и от дружества, лицензирани от компетентни органи на държави членки при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване, след получаване на нотификация в КФН.
С настоящото обръщаме внимание, че КФН и БНБ не са издавали лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционна дейност на дружество с наименование Alternativa Finance BG, като по отношение на това дружество не е постъпвала в КФН и нотификация от компетентен орган на държава членка за предоставяне на такива услуги на територията на Република България. Инвеститорите следва да имат предвид, че предоставянето на парични средства на нелицензирани дружества с цел търговия с финансови инструменти крие голям риск от това да загубят активите си.
Информация за лицензираните инвестиционни посредници и банки е налична на страниците на КФН и БНБ.
 

Предстои експертите от Комисията да представят предложенията си за системата пред МВР и МТИТС, а след това в края на лятото и пред обществото
 

Експертите от Комисията за финансов надзор (КФН) приключиха работата си по изграждане на алтернативи на предишния модел на системата „Бонус-малус“. Работната група по системата „Бонус-малус“ беше назначена на 23.05.2019 г. със Заповед № З-178 на Председателя на КФН и вече представи алтернативите на системата на членовете на междуведомствената група. Предложенията бяха изготвени на база точни изчисления за бъдещото влияние на системата както върху гражданите и юридическите лица, така и върху застрахователите. Включени са показатели за устойчивост и ефективност на системата, като всичко това е на база на коментарите на обществото от представения през 2018 г. модел.
Работната група на КФН и разработените от нея предложения се реализираха под ръководство на новия председател на Комисията – г-н Бойко Атанасов и на новия заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – г-жа Илиана Христова. Фокусът на системата „Бонус-малус“ е върху ефективност на модела, приложимост към реалните условия в България и към стимулиране на отговорно поведение на пътя чрез даване на бонуси по отношение на цената на застраховка “Гражданска отговорност” (ГОА) на добросъвестните водачи и собственици на автомобили. Системата включва и увеличаване на премията по „Гражданска отговорност“, тоест начисляване на малус за рисковите водачи на пътя, които извършват пътни нарушения. Целта на системата „Бонус-малус“ е да  коригира в дългосрочен план поведението на участниците на пътя, като това ще подобри пътната безопасност, а оттам ще доведе до намаляване на броя на смъртните случаи и телесните наранявания. Системата „Бонус-малус“ поставя акцент върху пряката връзка между поведението на пътя и риска. Това ще е стимул за добросъвестните водачи, на които ще се намали  застрахователната премия по застраховка „Гражданска отговорност“, а рисковите водачи ще заплащат по-висока застрахователна премия, поради рисковото им поведение.
Проектът на наредба по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането и решението за финален модел на системата „Бонус-малус“ се взима от три институции: Комисията за финансов надзор, Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и след становище от Гаранционния фонд. Новосъздадената Държавната агенция за пътна безопасност (ДАПБ) беше официално поканена от КФН да стане част от обсъждането на предложенията.
Ръководството на КФН има за цел да предложи финалния вариант за обсъждане пред граждани, юридически лица, правителствени и неправителствени организации, застрахователи и Асоциацията на българските застрахователи, медии и други до края на лятото на 2019 г.
След общественото обсъждане, като стъпка в комуникационния план на КФН, е заложен и период за оптимизация на системата спрямо получените предложения и препоръки.

 

 

        Във връзка с прилагане на разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 648/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (Регламент (ЕС) № 648/2012) и във връзка с влизане в сила на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/834 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 май 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на задължението за клиринг, прекратяването на задължението за клиринг, изискванията за отчитане, техниките за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез централен контрагент, регистрацията и надзора на регистрите на транзакции, както и изискванията за регистрите на транзакции (Регламент (ЕС) № 2019/834), финансовите контрагенти  изчисляват съвкупната си средна позиция в договори за извънборсови деривати на всеки 12 месеца. Когато изчислението превишава някой от  клиринговите прагове по чл. 10, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) № 648/2012, финансовия контрагент незабавно уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазара (ЕОЦКП) и съответния  компетентен орган за това.
    Във връзка с изпълнението на това задължение е предвидена нотификационна форма на интернет страницата на ЕОЦКП: https://www.esma.europa.eu/files/refitnotification-clearingthreshold-fcsnfcsxlsx.
    В допълнение Ви уведомяваме, че на същата страница са публикувани въпроси и отговори по прилагането на Регламент (ЕС) № 648/2012, които дават разяснения относно изпълнение на задълженията по този регламент: https://www.esma.europa.eu/press-news/esma-news/esma-updates-qa-emir-data-reporting-1

    Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодичните отчети от застрахователните брокери към 30.06.2018 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.
    Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителният актуализиран формат (версия 30.06.2019), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователен пазар”.
    ВАЖНО:
    Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:
● Базовият файл, съдържащ пакет от справки съгласно Приложения 2.1-2.8 и 3.1-3.4 с основна информация трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
● Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила не са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
● Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
● Приложение № 1 се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
● Файловете трябва да бъдат подписани с универсален електронен подпис във формат p7m или p7s (PKCS#7), като при подписването НЕ трябва да бъде използвано криптиране;
● Подписът на файловете трябва да принадлежи на същия служител, който е влязъл в системата.