Председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов откри днес най-голямото събитие на инвестиционната общност в България и региона – Investor Finance Forum

Insert Title Here

Front


    Той поздрави организаторите в лицето на групата Investor, че вече за 8-ма поредна година успешно създават събитие, на което експертите от финансовите, капиталовите и валутните пазари, могат да обменят добри практики по ключови теми за функционирането на световните пазари. Конференцията е и мястото, отбеляза още той, на което се създават нови тенденции и се споделят възможностите, които дигитализацията предоставя на всички участници в сектора. Г-н Атанасов подчерта, че плановете за инвестиции и стратегиите, които се чертаят са наситени с динамика, произтичаща от иновациите и дигитализацията в света в момента.
 
    Г-н Бойко Атанасов отбеляза, че дигитализацията води до значителни промени във финансовата индустрия и глобалната цел на Комисията ще бъде насочена към улесняване на крайните потребители на финансови услуги. Техните високи изисквания по отношение на сигурността и целостта на личните им данни ще бъдат в основата на всеки процес или нововъведение. Фокусът ще е върху подобряване и създаване на процеси, гарантиращи сигурността и удобството чрез използване на технологични решения от крайния потребител в зависимост от различните бизнес ситуации. Г-н Атанaсов допълни още, че ползите от финтех решенията са безгранични и че все по-често ще се създават апликации, които подпомагат потребителите във взимането на информирани решения.
 
    Председателят на КФН подчерта, че паралелно с технологичните решения, ефективната комуникация е в основата на всяка добре свършена работа. Той напомни, че не трябва да забравяме хората – потребителите от една страна и експертите, които се грижат за това да се предоставят качествени и сигурни услуги на обществото, от друга.
 
    Г-н Атанасов отправи и силно послание към всички участници в Investor Finance Forum, когато мислят за финтех решения, да мислят за отношението към потребителите и за доверието, което им е гласувано. Той подчерта, че трябва да има баланс между предлагане на готови решения и предоставяне на информация, даваща избори и алтернативи.
 
    Председателят на КФН се обърна и към експертите от Комисията, които взеха участие в дискусионните модули на Форума с послание да обменят идеи и да споделят добрите практики:
  •     Мартина Савчева – главен експерт в отдел „Надзор на инвестиционни посредници, пазари на финансови инструменти и разследване на пазарни злоупотреби“, която представи  „Задължения на инвестиционните посредници за предоставяне на информация на клиенти към Комисия за финансов надзор“.
  •     Владислав Матев – главен експерт в отдел „Публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“, който представи измененията в Закон за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) във връзка с Регламент ЕС 2017/1129.
  •     Цветелина Кузманова – младши експерт, дирекция „Международно сътрудничество“, която се включи в дискусията за новите тенденции в отговорно инвестиране.
    Г-н Бойко Атанасов завърши, като изрази вярата си, че всички участници ще имат сериозни теми за размисъл как да се подобри представянето на финансов сектор в България.

    Преди да започнат работните и дискусионни панели, той пожела на всички ефективна конференция, в която да има идеи, креативност и отношение към мислещите и проактивните хора.Cover

Списъците на застрахователните дружества и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват дейност на територията на Република България, са актуализирани


    През месец октомври 2019 г. в Комисията за финансов надзор (КФН) са получени три уведомления по отношение дейността на застрахователни дружества със седалища в други държави членки на ЕС, които са заявили намерение да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.
    През периода са получени две уведомления за застрахователни дружествата, които заявяват намерение за преустановяване извършването на застрахователна дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги на територията на Република България. Към 31.10.2019 г. броят на застрахователите със седалище в държава членка на ЕС и ЕИП, които са заявили намерение да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги възлиза на 645.
    За периода 01.10.2019 г. – 31.10.2019 г. в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 18 (осемнадесет) нови застрахователни посредници от държави членки да извършват дейност в Република България, както и за 2 (два) застрахователни посредника, които са преустановили извършването на дейност. В края на периода застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване, са 2589.
    През месец октомври 2019 г. КФН изпраща уведомление до компетентния надзорен орган на Република Румъния относно намерението на „Групама Застраховане“ ЕАД да извършва дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги на нейна територия по класове застраховки по т. 1 „Злополука“, т. 2 „Заболяване“, т. 3 „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“, т. 7 „Товари по време на превоз“, т. 8 „Пожар и природни бедствия“, т. 9 „Други вреди на имущество“, т. 13 „Обща гражданска отговорност“, т. 16 „Разни финансови загуби“ и т. 18 „ Помощ при пътуване“.
    Общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства на 18.  
    За периода 01.10.2019 г. – 31.10.2019 г. КФН е изпратила уведомление до компетентните органи на Австрия, Германия, Белгия, Гърция, Румъния, Италия и Испания относно намерението на „Легион Брокер“ ООД да извършва на тяхна територия дейност по застрахователно посредничество. В края на периода общият брой на застрахователните посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, нараства на 45.  
    Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
 

Данни за застрахователния пазар към 31.09.2019 г.


Представените справки и отчети на застрахователите и презастрахователите по общо застраховане и животозастраховане съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. и тримесечни количествени справки съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 по чл. 304, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на третото тримесечие на 2019 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, Застрахователен пазар”, „Статистика” – 2019 г.

Предложението за новата система „Бонус-малус“ е публично достъпно на сайта на КФН

 
Комисията за финансов надзор, МВР и МТИТС очакват становища и предложения от всички заинтересовани лица

Проектът на Наредба по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането и предложението за модел на системата „Бонус-малус“ вече са подготвени за стартиране на обществено обсъждане. Отговорни за проекта са три институции: Комисията за финансов надзор (КФН), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В процеса на изработване активно се включи и Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".
Фокусът на системата „Бонус-малус“ в глобален план е върху стимулиране на отговорно поведение на пътя на водачите и върху ангажиментите на собственици на моторни-превозни средства (МПС). Целта на „Бонус-малус“ е да  коригира в дългосрочен план поведението на участниците на пътя, да промени нагласата на мислене при шофиране и да засили вниманието към спазването на правилата за движение. „Бонус-малус“ поставя акцент върху пряката връзка между поведението на водачите на пътя, спазването на отговорностите на собствениците на МПС и нивата на пътен травматизъм в България. Системата има цел да стимулира добросъвестните водачи, чиято застрахователната премия по застраховка „Гражданска отговорност“ (ГОА) ще намалява и да санкционира рисковите водачи чрез заплащане на по-висока застрахователна премия, определена на база на рисковото им поведение.
Считано от днес, 19.11.2019 г. в едномесечен срок, трите институции, отговорни за предложението за модел на система „Бонус-малус“, ще приемат писмени предложения от всички заинтересовани страни в обществото по следните канали:
-телефон, КФН: 0800 44 444
-мейл КФН:  bonus-malus@fsc.bg
В тази връзка на сайта на КФН, може да бъде разгледан и целият пакет документи, включващ проект на Наредба за системата „Бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, проект за последващи промени в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, мотивите към направените предложения: https://www.fsc.bg/bg/normativna-uredba/obshtestveni-konsultatsii/
 
В документа по-долу може да бъде намерена подробна информация относно предложението за модел „Бонус-малус“ под формата на въпроси и отговори.
 
Каква е историята на модела в България?
През 2018 г. в изпълнение на законовата делегация по чл. 490, ал. 5 от Кодекса за застраховането (КЗ) и въз основа на окончателния доклад на консултанта с международен опит в оценката на риска и актюерството (“Ърнст и Янг Бизнес Адвайзори Сълушънс“, Гърция), нает на основание §16 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ, на 06.11.2018 г., КФН, МВР и  МТИТС предложиха вариант на Наредба (система „Бонус-малус“), който не беше одобрен от обществото. Причината за това бяха редица основателни критики: определянето на клас за „бонус-малус“ на автомобила, което се практикува само в една държава членка в Европейския съюз; предложението за запазване на класа за “бонус-малус” при прехвърляне на собствеността върху МПС, което не е предвидено в системите за “Бонус-малус” на нито една от анализираните държави в ЕС, а също и с аргумента, че по този начин се възлага тежест на лица, които не са отговорни за причиняване на вреди или за допускане на нарушения по пътя. Отправени бяха и критики, че системата “Бонус-малус” не се отнася за МПС, които са общинска или държавна собственост.
 
Кои са отговорните институции за създаване на нов модел и как протече процеса по създаването му?
Новото ръководство на Комисията за финансов надзор още при встъпването си в длъжност през пролетта на 2019 г. заедно с МВР и МТИТС създаде необходимата организация за изготвянето на нова концепция за въвеждане на „Бонус-малус“ в България като основен приоритет, който ангажимент е и в изпълнение на мерките, заложени в „Европа 2020: Национална програма за реформи“.
При изработване на новото предложение на Наредбата за системата „Бонус-малус", на първо място бяха анализирани всички коментари и препоръки на заинтересованите страни, на правителствените и неправителствените организации и на гражданите, дадени в общественото обсъждане по предходния проект на наредбата; бяха проведени редица срещи и дискусии за взимане предвид на различните гледни точки на участниците в движението; беше проведен изключително задълбочен анализ на международните практики и на онези специфични компоненти от тях, които са възможни за адаптиране в България. Най-сериозно внимание, време и усилие беше посветено на местните за България специфики, касаещи модела, възможните предизвикателства, които той може да срещне както на ниво внедряване, така и на ниво ефективност и ефикасност. Беше извършен анализ и съпоставка на приложимостта на система „бонус-малус“ в България спрямо останалите държави-членки на ЕС.
Изработването на предложението за модел „Бонус-малус“ продължи 6 месеца с експертна група от над 20 участника от трите държавни структури – КФН, МВР и МТИТС, в сътрудничество с представители на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", които имаха за задача да подготвят модел, отразяващ спецификите на българското законодателство в областта на пътно-транспортна, застрахователна, автомобилна и други свързани с това сфери. Проектът е изработен с изцяло вътрешен капацитет без никаква допълнителна финансова инвестиция към външни подизпълнители и консултанти.
При разработването на наредбата са използвани предоставените от МВР и Гаранционния фонд (ГФ) статистически данни, чрез които са установени факторите (пътни нарушения), които имат най-значителен ефект върху честотата на инцидентите, свързани с фатални изходи и телесни наранявания, подготвения на тяхна база статистически анализ и моделите за моделиране, изготвени от консултанта „Ърнст и Янг Бизнес Адвайзори Сълушънс“, Гърция.
За да се осигурят равнопоставени условия на всички участници в системата „Бонус-малус“ се предлага за целите на класификацията, както на водачите, така и на собствениците да се взимат предвид само нарушенията и престъпленията, извършени след 01.01.2020 г.
Системата „Бонус-малус“, съгласно предложения проект ще има два етапа: Първи етап: влизане в сила на разпоредбите, които ще позволят отчитането на извършените административни нарушения и престъпления, които са заложени като фактори за определяне на „бонус-малус“ класа на водача и собственика на МПС от 01.01.2020 г.
Втори етап: влизане в сила на разпоредбите, които регулират определянето на „Бонус-малус“ класа на водача и собственика на МПС и коригирането със съответния коефициент на индивидуалната застрахователна полица от 01.01.2021 г.
Предлага се, също така, с цел избягване на привилегировано третиране или дискриминация системата да се прилага по еднакъв начин в случаите на моторни превозни средства, собственост на физически лица, юридически лица, държавата и общините и в случаите на моторни превозни средства, използвани за лични и служебни цели.
Предложният модел на системата отчита обективното правно положение, че съгласно българското законодателство застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на конкретно моторно превозно средство може да се сключи, както от неговия собственик, така и от всяко друго лице и не се правят предложения за неговата промяна.
В изпълнение на законовата делегация се предлага системата „Бонус-малус“ да отчита факторите, свързани с поведението на водачите при движение по пътищата (установени с влезли в сила актове за налагане на наказания на административни нарушения по Закона за движението по пътищата или престъпления по глава десета и глава единадесета, раздел втори от Наказателния кодекс, които имат отношение към настъпване на ПТП и причиняване на телесни увреждания и смърт на участници в движението). Конкретните административни нарушения и престъпления са групирани  в седем категории в Приложение № 1 към проекта на наредба съгласно тяхната тежест и за всяка категория е определен брой наказателни точки, които да се начисляват при влизане в сила на актовете за налагане на наказания. Други фактори (като напр. изплатени обезщетения, нарушения на други закони извън Закона за движението по пътищата) не се предвижда да се използват за целите на задължителното коригиране на застрахователната премия съгласно нормативно установената система „бонус-малус“.
Предложено е факторите, свързани с изплатени обезщетения по претенции по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да могат да се използват от застрахователите при формиране на тяхната базова застрахователна премия по застраховката, като да се предвидят намаления (отстъпки) или увеличения (надбавки), съгласно разработени от тях тарифи, обявени пред Гаранционния фонд. По този начин не се създава нормативно задължение на застрахователите да прилагат тези фактори в договорната си практика и застрахователите остават свободни да формират тарифите за базовата застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Единственото ограничение, което се поставя при формирането на базовата премия е тя да не включва факторите, определени за целите на системата „бонус-малус,“ за да се избегне двойното отчитане на едни и същи фактори, както при определяне на базовата премия така и при нейното коригиране.
В случай, когато факторите, свързани с изплатени обезщетения по претенции, са предвидени в тарифите на застрахователите, се създават условия за използване на информацията в регистъра на предявените и изплатените претенции, поддържан в информационния център на Гаранционния фонд. Това ще позволи на застрахователите да извършват качествена индивидуална оценка на риска на база изплатени обезщетения при определяне на базовата застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и ще се създаде гаранция срещу недобросъвестно скриване или срещу незнание на информация от застраховащите лица по отношение на тези фактори за оценка на риска.
Предложеният модел предвижда носители на „Бонус-малус“ класа да бъдат на самостоятелно основание собственикът на моторното превозно средство по отношение на конкретното моторно превозно средство и водачът на моторното превозно средство.
Предлага се собственикът да бъде носител на класа за „бонус-малус“, доколкото той има право на ползване и разпореждане с моторното превозно средство и с поведението си може да определя лицата, които да го управляват. По тази причина се предлага неговият „бонус-малус“ клас по отношение на конкретното МПС да се влияе от всички административни нарушения и/или престъпления, извършени с МПС през периодите на собственост. За да се избегне ефектът на разпростиране и умножаване на ефекта от увеличаване на класа за „бонус-малус“ на собственика в резултат от поведението на останалите водачи върху евентуални други МПС, притежавани от същия собственик, се предлага класът за „бонус-малус“ на собственика да се отнася до всяко конкретно МПС. По такъв начин извършените нарушения с това конкретно МПС няма да натоварват други МПС, притежавани от същия собственик и ще се избегне ефектът на разпростиране.
С придобиването на моторното превозно средство се предвижда новият собственик да се класифицира в базов „неутрален“ клас за „бонус-малус“, който е равен на базовата застрахователна премия на застрахователя, съгласно тарифата без корекции. За да се избегне заобикаляне на системата, чрез фиктивно прехвърляне на моторното превозно средство и неговото повторно придобиване от същия собственик с цел изчистване на натрупани „малуси“ се предлага при последващо придобиване на същото моторно превозно средство от същия собственик да се вземат предвид натрупаните „малуси“ през предишните периоди на притежание при прилагане на правилата за преход, с цел собственикът да се окаже в същия „бонус-малус“ клас, който би имал, ако собствеността върху моторното превозно средство не е била прехвърляна.
Предлага се водачът на моторното превозно средство да бъде носител на клас „бонус-малус“, защото поведението на водача е основният фактор за причиняване на пътнотранспортни произшествия с произтичащите от тях вреди върху други граждани и имущество и основната цел на предлаганата система е да противодейства на рисковото поведение на водачите на превозни средства при движението им по пътищата. За да може да се отчита „бонус-малус“ класът на водача се прави предложение за промени в законодателството, които да изискват вписването на всички водачи, които ще управляват определено моторно превозно средство (включително собствениците на моторното превозно средство, когато са правоспособни водачи и възнамеряват да го управляват), в застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Предложението за самостоятелното вписване на собственика като водач се прави, за да се разграничи неговия клас като собственик, който е по отношение на конкретното моторно превозно средство и който зависи от нарушенията и/или престъпленията, извършени с конкретното моторно превозно средство, от личния му клас като водач, който зависи от всичките извършени от него нарушения или престъпления, независимо от моторното превозно средство. Идентификацията на всички водачи, вкл. и на самия собственик, когато той има намерение да управлява собственото си МПС, е от особена важност за постигането на справедливост в системата при определяне на премията по застраховката, имайки предвид, че всеки водач има индивидуален рисков профил.
Предлага се за неизпълнението на задължението за обявяване на водачите в полицата да има административно наказание, както за водача, така и за собственика на моторното превозно средство. Също така законът предвижда в случай на недобросъвестно скриване на информация относно водачи, които представляват повишен застрахователен риск, застрахователят да има право да събере допълнителна премия, съответстваща на по-високия риск. Не се предвижда изключване на невписания водач от кръга на покритието по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, нито регрес на застрахователя спрямо него за размера на изплатеното обезщетение.
Прави се предложение за  изключения от задължението за обявяване на водачи в полицата в някои ситуации, когато: обществени интереси налагат това (линейки, превозни средства със специален режим на движение, собственост на МВР и др. подобни, имащи право да ползват специален режим на движение; моторно превозно средство, което е собственост или е предоставено за ползване от лице, което е внедрило система за управление на пътната безопасност БДС ISO 39001; учебно моторно превозно средство по време на обучението или изпита им за придобиването на правоспособност за управление на МПС или по време на обучението за придобиване на квалификация на водача по реда на чл. 7б, ал. 7 и 8 от Закона за автомобилните превози. Предложените изключения няма да водят до освобождаване от прилагането на системата „бонус-малус“ спрямо посочените категории МПС, тя продължава да се прилага за тях на база „бонус-малус“ клас на собственика. Водачите, които управляват МПС, предмет на изключенията също няма да бъдат изключени от системата „бонус-малус“, защото в случай на извършени нарушения при управление на такива превозни средства увеличението на техния „бонус-малус“ клас ще се отразява при вписването им в застрахователни полици по отношение на други моторни превозни средства – напр. личните им автомобили.
Предлага се „бонус-малус“ класът на водача да се определя към момента на вписване в застрахователната полица, като се отчитат административните нарушения и престъпления, установени с влезли в сила наказателни постановления, фишове, електронни фишове и присъди към момента на вписването в застрахователната полица. Предлага се при първо вписване в застрахователна полица на водач, за който няма информация за влезли в сила такива актове за налагане на наказания да се определя базов „неутрален“ клас за „бонус-малус“. В случай че има информация за такива влезли в сила актове за налагане на наказания, водачът ще се класифицира в базовия „неутрален“ клас за „бонус-малус“ към момента на влизане в сила на първия такъв акт за налагане на наказание за извършено административно нарушение или престъпление, към който момент автоматично ще се начисляват наказателните точки за повишаване на „бонус-малус“ класа съобразно тежестта на нарушението или престъплението. След това към водача ще се прилагат правилата за преход – при изтичане на една година от датата на влизане в сила на съответния акт за налагане на наказание, без в този период да е влязъл в сила друг акт за налагане на наказание за друго нарушение или престъпление, водачът ще слиза с един „бонус-малус“ клас на долу, а при влизане в сила на такива актове, ще качва с класовете, съответстващи на тежестта на административното нарушение (престъпление).
За да се избегнат злоупотреби със системата „бонус-малус“, при които водач преди първото си вписване в застрахователна полица целенасочено извършва маловажно нарушение, спрямо което се прилагат малък брой точки, водещи до определяне на нисък клас за малус, след което след дълъг период, в който водачът не се вписва в полица за задължителна застраховка, възползвайки се от намаляване на „бонус-малус“ класа според общите правила за преход, се вписва в полица направо на клас „бонус“, се предлага за такива водачи, за които входът в системата се определя от извършено предходно нарушение, първоначалният „бонус-малус“ клас да не може да бъде по-нисък от неутрален.
При предложения вариант, при който носители на класа за „бонус-малус“ са както собственикът така и водачът премията по застраховка „Гражданска отговорност“ следва да се коригира в съответствие с по-високия „малус“ измежду „бонус-малус“ класификациите на собственика и на всички водачи на съответното МПС. За информационни и контролни цели се прави предложение при изготвяне на застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се вписват поотделно класовете на собственика на превозното средство и на всички вписани водачи. При сключване на застраховката към базовата премия, определена от застрахователя,  да се прилага коефициентът на най-високия от всички тези класове.
Предлагат се две алтернативни скали за „бонус-малус“: едната с 15 (петнадесет класа) при базов „неутрален“ клас 6, пет класа „бонус“ и девет класа малус. При нея в най-облагодетелстващия „бонус“ клас се реализира отстъпка от 23% от базовата премия а в най-утежняващия „малус“ клас се реализира увеличение от 400 % на базовата премия. Втората скала съдържа 20 (двадесет класа) при базов „неутрален“ клас 8, седем класа „бонус“ и дванадесет класа малус. При нея в най-облагодетелстващия „бонус“ клас се реализира отстъпка от 25% от базовата премия, а в най-утежняващия „малус“ клас се реализира увеличение от 400 % на базовата премия. Целта на това предложение е в рамките на общественото обсъждане заинтересованите лица да изразят своите предпочитания коя скала да бъде приложена. По отношение на броя класове трябва да се отбележи, че „бонус-малус“ системите, които имат по-малък брой класове, позволяват по-бърз преход на лицата между различните класове, но водят до по-резки увеличения на премиите, за да компенсират това. Предложени са скали с използване на максимален малус от 400%, защото това ще позволи по-големи отстъпки в бонус класовете. И двете предложени скали са разработени от консултанта и на база на изчисления индекс на издръжливост са сред най-балансираните от всичките единадесет предложени варианта. Скалата на „бонус-малус“ класовете заедно с коефициентите за промяна на базовата застрахователна премия се определят в Приложение № 2 към проекта на наредба.
Предлагат се правила за преход между класовете, съгласно които за всяка една наказателна точка, посочена в Приложение № 1, лицето – собственик или водач на МПС, преминава с един „бонус-малус“ клас по-високо. Класът, както на собствениците на моторни превозни средства, така и на водачите се променя като се определя следващият по-нисък „бонус-малус“ клас с изтичане на всеки дванадесет месеца от датата на определяне на първоначален клас и/или датата на влизане в сила на всяко едно наказателно постановление, фиш/електронен фиш и присъда, когато в този едногодишен период не е влязъл в сила друг акт за налагане на наказание за престъпление или административно нарушение по Приложение № 1.
Направено е предложение от това правило да има изключение за срока на изтърпяване на наложено наказание за временно лишаване (по съдебен или административен ред) от право да се управлява МПС, или при отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство по чл. 171, т.1 от ЗДвП, или когато е наложена мярка за процесуална принуда по реда на чл. 69а от НПК, както и за лица, които не са придобили или не са възстановили правоспособност, като в тези случаи „бонус-малус“ класът може да се променя до достигане най-много на базов „неутралаен“.  Респективно, ако водачът се намира на „бонус“ клас този клас да спре да се намалява до възстановяването на правоспособността. Предложението е продиктувано от стремежа за оказване на превантивен ефект върху участниците в движението по пътищата. Логиката се обуславя от факта, че лицата, спрямо които са приложени тази мерки, нямат правото да управляват МПС и в този смисъл не са фактор в движението по пътищата. Неоправдано е тези лица да преминават в по-нисък „бонус-малус“ клас от „неутралния“ в срока на неправоспособност, тъй-като така или иначе те не влизат в обсега на Наредбата за системата „бонус-малус“, която отчита факторите, свързани с поведението на водача при движение по пътищата и се очаква тези лица без правоспособност да не влияят пряко върху движението по пътищата.
За да се избегне рискът от невярно отразяване на данни за целите на определяне на класификацията по „бонус-малус“ се предлага за целите на определяне на „бонус-малус“ класовете да се извършва обмен на информация между информационната система на Гаранционния фонд, информационните системи на застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и информационните системи на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на правосъдието, съдържащи информацията, съответно за влезлите в сила наказателни постановления, фишове и електронни-фишове за административните нарушения и за влезлите в сила присъди за престъпленията, които имат отношение за определяне на класовете.
Въз основа на информацията, получена от обмена на данни, се предлага Гаранционният фонд да изчислява „бонус-малус“ класа на собственика и на водачите заедно със съответните коефициенти и да определя най-високия клас, който следва да се използва за коригиране на премията по застрахователната полица, като подава данните, които следва да се впишат в нея от застрахователя.
Предложено е система „бонус-малус“ да не са прилага по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 483, ал. 5 от КЗ, която се сключва само по временна табела с регистрационния номер. Временните табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на МПС на територията на страната с случаите на тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. Тези табели се използват от неопределен на брой нерегистрирани МПС и неопределен брой водачи, поради което е невъзможно за тях да се приложи обоснован подход за прилагане на система „бонус-малус“.
Предложено е въвеждането на административна електронна услуга, предоставена от Гаранционния фонд, чрез която лицата да могат да проверяват своя индивидуален „бонус-малус“ клас. За достъп до тази електронна услуга е предложено лицето да въвежда личен идентификатор (ЕГН, ЛНЧ, ЛН, ЕИК или БУЛСТАТ) и електронен код (от типа на персонален идентификационен код) или квалифициран електронен подпис. Освен проверка чрез електронната услуга предоставяна от Гаранционния фонд, за улеснение на потребителите, които не разполагат с електронен код или квалифициран електронен подпис, е предвидена възможност проверката да се извършва посредством застрахователите и застрахователните посредници, които предлагат сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, срещу предоставяне на документ за самоличност. Предложено е услугите да се предоставят безплатно.
Предвижда се и специален механизъм за оспорване на определените „бонус-малус“ класове, както и оспорване на факторите (наказателни постановления, фишове/електронни фишове и присъди), в зависимост от които същите са определени. По този начин се изключва възможността за утежняване положението на потребителите на застрахователни услуги чрез неправилно определен клас или неправилно въведени данни за определянето на по-висок размер на индивидуална застрахователна премия на лицата. Изрично е посочено в чл. 18, ал. 2 от проекта на наредба, че оспорването не освобождава лицата от задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Предвид предложения подход за изчисляване на „бонус-малус класовете на база информация от информационните системи на Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието с проекта на наредба се предлага да се определи взаимодействието на информационната система на ГФ с информационните системи на застрахователите, МВР и МТИТС, и съхраняваните данни за целите на системата „бонус-малус“.
 
Заедно с предложението за Наредба за система „бонус-малус“ се правят и предложения за изменения в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз.
Предложенията са насочени в няколко основни направления:

  • създаване на задължение на застрахователите да подават тарифите за базовите премии по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ГФ, който да поддържа база данни за информационни цели, като се създават условия за опазване на поверителността;
  • Промяна на реквизитите на застрахователната полица, в която да се вписват водачите, които ще управляват МПС и за които ще се определя „бонус-малус“ клас, вписване на информация за „бонус-малус“ класовете за водачите, собственика, коригиращия коефициент, който се прилага към застрахователната премия.

Промените се налагат за да се осигури събирането на необходимата информация за прилагането на системата „бонус малус“, както и нейното надлежно-отразяване в застрахователната полица за информационни и контролни цели.
Във връзка с обсъдените по-горе изключения от задължението за обявяване на водачи в полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са направени предложения в проекта на наредба да се предвиди освобождаване от задължението за вписване на водачи в застрахователните полици за:

  • за линейки, пожарни и др. подобни, имащи право да ползват специален режим на движение (МПС собственост на МВР);
  • за МПС, собственост или предоставени за ползване на лице, което е внедрило система за управление на пътната безопасност БДС ISO 39001;
  • за учебно МПС – само за лица по време на обучението или изпита им за придобиването на правоспособност за управление на МПС или по време на обучението за придобиване на квалификация на водача по реда на чл. 7б, ал. 7 и 8 от Закона за автомобилните превози.

Прави се предложение да се уреди, че в случаите на необявено физическо лице, което управлява МПС, включително когато това необявено физическо лице е собственикът, застрахователят има право в сроковете, предвидени по Кодекса за застраховането (не по-късно от един месец от узнаване на необявеното обстоятелство), да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на определения от информационната система на ГФ „бонус-малус“ клас на необявения водач на МПС, към датата на сключване на застрахователния договор, заедно с лихвата за забава.
Прави се предложение да се уреди режим на изменение на застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който гарантира, че при вписване/отписване на водач на МПС в полицата ще се отразяват корекциите в определените „бонус-малус“ класове и при увеличаване на рисковия клас ще се коригира застрахователната премия. Също така се прави предложение да се регламентира издаването на добавъците към застрахователната полица, които касаят обстоятелства, свързани със системата „бонус-малус“.
За целите на ползване на данни относно изплатените обезщетения от страна на застрахователите за определяне на базовата премия се предлага регламентация на достъп до базата данни в ГФ за изплатените претенции за предходните 5 год. по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В едногодишния период до 01.01.2021 г., следва да бъдат приети промени в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, както и в Кодекса за застраховането, което ще осигури функционирането на системата „бонус-малус“ във вида, приет окончателно от трите институции след провеждане на общественото обсъждане. Разработването и приемането на промените в Наредба № 54 от 2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането следва да завърши във възможно най-кратки срокове, за да се създадат условия за извършване на доработките в системите, които да гарантират осъществяване на обмена на данни.
Промените в Кодекса на застраховането ще се отнасят до уреждане на връщането, съответно доплащането на застрахователната премия при отписване и вписване на водач в нея, както и въвеждането на санкция за необявяването на водач, който ще управлява МПС при сключването на застрахователната полица.
 
 
 

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2019 г.


    Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2019 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.09.2019 г.
    Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2019 г. е 4 732 758 души, като нараства спрямо 30.09.2018 г. с 1,59 на сто.
    В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.09.2019 г. са акумулирани нетни активи на стойност 15 195 818 хил. лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2018 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 13,06 на сто.
    Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за деветмесечието на 2019 г. възлизат на 147 533 хил. лв. и се увеличават с 10,91 на сто в сравнение с отчетените приходи за деветмесечието на 2018 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.09.2019 г. е в размер на 47 860 хил. лв.
    Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2019 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.09.2019 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи.

КФН посрещна участници от инициативата „Мениджър за един ден”

Комисията за финансов надзор (КФН) посрещна петима участници в инициативата на Джуниър Ачийвмънт България „Мениджър за един ден”. Двама ученици и трима студенти заеха длъжности в лидерския екип на КФН в рамките на един работен ден.
 
Председателят на КФН Бойко Атанасов посрещна участниците в кабинета си и сподели с тях опит от собствената си практика през годините, както и визията си за развитие на Комисията и на младите хора в България. Той се обърна към тях с думите, че: „Комисията за финансов надзор е институция, която е отговорна за контрола, регулирането и  създаването на нормативната рамка в целия небанков сектор. Най-важното от моя гледна точка в КФН е екипът от професионалисти, които имаме и атмосферата на работа, която градим заедно всеки ден. Ето защо вярвам, че вие можете да сте мотивирани да развивате както знанията си в областта на финансовата грамотност, така и способностите си да сте лидери, да сте част от екип, да можете да вдъхновявате и да провокирате промяна.“
 
Петимата участници бяха поканени да вземат участие и в седмичното заседание на Комисията.
 
Работният ден в КФН за петимата участници в инициативата „Мениджър за един ден“  премина в получаване на нови знания за небанковия финансов сектор и на поглед върху стила на управление на Комисията. Те проведоха срещи с директорите и с експерти от трите управления, които представиха дейността на всяко едно управление. Посланието на инициативата от страна на Комисията за финансов надзор беше с акцент върху кариерното развитие на младите хора в България, осъзнаване на важните елементи в работен план, които дават възможност на служителите да стават по-добри експерти и да работят в удовлетворяваща среда.
 

 
 

КФН посрещна участници от инициативата „Мениджър за един ден”

Б.Атанасов с мениджър за 1 денInsert Title Here

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Aliquam et justo tellus, vel ornare mi. In a lacinia justo. Vivamus vitae dui tincidunt nulla tincidunt scelerisque. Aliquam ullamcorper, lectus sit amet consectetur viverra, ante orci fermentum urna, a tincidunt dolor sem eu justo. Praesent dapibus nisl eget lacus volutpat id volutpat lorem venenatis.

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Aliquam et justo tellus, vel ornare mi. In a lacinia justo. Vivamus vitae dui tincidunt nulla tincidunt scelerisque. Aliquam ullamcorper, lectus sit amet consectetur viverra, ante orci fermentum urna, a tincidunt dolor sem eu justo. Praesent dapibus nisl eget lacus volutpat id volutpat lorem venenatis.

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Aliquam et justo tellus, vel ornare mi. In a lacinia justo. Vivamus vitae dui tincidunt nulla tincidunt scelerisque. Aliquam ullamcorper, lectus sit amet consectetur viverra, ante orci fermentum urna, a tincidunt dolor sem eu justo. Praesent dapibus nisl eget lacus volutpat id volutpat lorem venenatis.

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Aliquam et justo tellus, vel ornare mi. In a lacinia justo. Vivamus vitae dui tincidunt nulla tincidunt scelerisque. Aliquam ullamcorper, lectus sit amet consectetur viverra, ante orci fermentum urna, a tincidunt dolor sem eu justo. Praesent dapibus nisl eget lacus volutpat id volutpat lorem venenatis.

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Aliquam et justo tellus, vel ornare mi. In a lacinia justo. Vivamus vitae dui tincidunt nulla tincidunt scelerisque. Aliquam ullamcorper, lectus sit amet consectetur viverra, ante orci fermentum urna, a tincidunt dolor sem eu justo. Praesent dapibus nisl eget lacus volutpat id volutpat lorem venenatis.

КФН прие Указания относно прилагането и тълкуването на чл. 4, т. 6 и 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти


Със Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) се транспонират изискванията на Директива (ЕС) 2014/65 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (Директива (ЕС) 2014/65, ДПФИ II), като с посочване на финансовите инструменти, които са в неговия предмет по смисъла на чл. 4 от ЗПФИ, се транспонира Приложение I от Директива (ЕС) 2014/65.
Европейският орган за ценни книжа и пазари е приел Насоки относно прилагането на раздел В, точка 6 и раздел В, точка 7 от Приложение I към ДПФИ II (Насоките), които следва да се прилагат по отношение на компетентните органи и инвестиционните посредници, както са определени в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива (ЕС) 2014/65. С Решение № 844-Н/04.07.2019 г. Комисията за финансов надзор (КФН) е приела, че ще спазва Насоките, като същите са публикувани в раздел „Нормативна уредба“ – „Насоки и препоръки на европейските надзорни органи“ – „ESMA“ –
Във връзка със спазване на Насоките относно прилагането на раздел В, точка 6 и раздел В, точка 7 от Приложение I към ДПФИ II на свое заседание КФН взе решение по протокол № 81 от 05.11.2019 г., с което издава указания, с които се дават разяснения по отношение на обхвата на финансовите инструменти, които са предмет на закона и по конкретно:
– по прилагането и тълкуването на чл. 4, т. 6 от ЗПФИ и
– по прилагането и тълкуването на чл. 4, т. 7 от ЗПФИ.
Пълният текст на приетите указания e публикуван в раздел „Административни документи” – „Указания” – „Капиталов пазар”.

ESMA ПУБЛИКУВА ПУБЛИЧНО ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ОБЩИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ПРИОРИТЕТИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРАВОПРИЛАГАНЕТО ОТНОСНО СПАЗВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСОВО ОТЧИТАНЕ (МСФО) В ГОДИШНИТЕ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА 2019 г.

В публичното изявление за общите европейски приоритети във връзка с правоприлагането са посочени общите приоритети за финансовата 2019 г., които включват следните основни теми:
  • специфични въпроси, свързани с прилагането на МСФО 16 „Лизинг“;
  • специфични въпроси, свързани с проследяване на прилагането на МСФО 9 „Финансови инструменти“ за кредитни институции и МСФО 15 „Приходи от договори с клиенти“;
  • специфични въпроси, свързани с прилагането на МСС 12 „Данъци върху дохода“.
  • оповестяване на нефинансова информация и
  • специфични аспекти при прилагането на Насоките на ESMA относно алтернативните показатели за финансови резултати (APMs).
Превод на български език на Насоките на ESMA относно алтернативните показатели за финансови резултати (APMs) може да намерите на интернет страницата на КФН www.fsc.bg, раздел Нормативна уредба/  Насоки и препоръки на европейските надзорни органи/ ESMA.

Емитентите и техните одитори следва да вземат предвид основните въпроси, разгледани в публичното изявление на ESMA, при изготвянето и одитирането на годишните финансови отчети (ГФО) за 2019 г.

При прегледа на ГФО за 2019 г. ESMA и националните компетентни регулатори ще следят за спазване на посочените по-горе специфични изисквания на МСФО. При откриването на съществени несъответствия ще бъдат предприемани  съответни мерки.

Повече информация за публичното изявление е достъпна на интернет адрес –   https://www.esma.europa.eu/press-news/esma-news/eu-enforcers-must-monitor-closely-new-reporting-standards.

Превод на български език на текста на публичното изявление може да намерите на интернет страницата на КФН www.fsc.bg, раздел Европейски въпроси/ ЕС новини/ уведомления.

Съобщение във връзка с провеждането на изпитите за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти на 23 ноември (събота) 2019 г. и като инвестиционен консултант на 24 ноември (неделя) 2019 г.

Комисията за финансов надзор уведомява допуснатите до изпит кандидати за следното:
В срок до 19.11.2019 г. (вторник) кандидатите, допуснати до изпит за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти и/или инвестиционен консултант, следва да внесат такса за изпит в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лв.) за всеки изпит, на касата на КФН или по сметка, IBAN BG95 BNBG 9661 3000 1415 01. Банковият идентификационен код (BIC) на БНБ-ЦУ е BNBGBGSD.
Изпитът за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти ще се проведе на 23 ноември (събота) 2019 г. от 9:00 часа в Конгресен център „Глобус“, зала „Европа“, адрес: гр. София, пл. „Македония“ № 1, сградата на КНСБ.
Изпитът за придобиване на право за извършване на дейност като инвестиционен консултант ще се проведе на 24 ноември (неделя) 2019 г. от 9:00 часа в Конгресен център „Глобус“, зала „Европа“, адрес: гр. София, пл. „Македония“ № 1, сградата на КНСБ.
Регистрацията на кандидатите ще започне от 8:00 часа. Нерегистрираните до 8:50 часа кандидати няма да бъдат допуснати до изпит.
При явяването си на изпита кандидатите трябва да носят:

  • документ за платена такса (оригинал или заверено от банка копие). В документа за платена такса следва изрично да е посочено името на кандидата, който ще се явява на изпита;
  • документ за самоличност;
  • моливи HB или 2B;
  • гума за изтриване на молив.

 
Изпитите ще се проведат в една сесия в рамките на обявения за изпита ден, както следва:  

  • изпитът за брокери на финансови инструменти е с продължителност от 4 часа и
  • изпитът за инвестиционен консултант е с продължителност от 5 часа.

 
На изпита може да се използват следните калкулатори:

  • Texas Instruments BA II Plus;
  • BA II Plus Professional;
  • HP 12C;
  • HP 12C Platinum;
  • HP 12C 25th anniversary edition, както и
  • HP 12C 30th anniversary edition.

 
Не се допуска използването на калкулатор с функции за програмиране, както и използването на обикновени калкулатори или други електронно-изчислителни средства.