С цел информиране на всички заинтересовани лица Комисията за финансов надзор уведомява, че във връзка с одитирането на финансови отчети, изготвени в съответствие с единния европейски електронен формат (ЕЕЕФ, European Single Electronic Format – ESEF), въведен с Делегиран регламент (ЕС) 2018/815 на Комисията от 17 декември 2018 г. за допълване на Директивата за прозрачност 2004/109/ЕО Комитетът на европейските органи за надзор на одита (КЕОНО) е приел и публикувал Насоки на КЕОНО относно одиторската работа във връзка с прилагането на ЕЕЕФ.
    Комисията за финансов надзор обръща внимание, че ЕЕЕФ се отнася до финансови отчети на публични дружества и емитенти на ценни книжа, съдържащи финансови данни за 2020 г. и за следващите години.
    Насоките са достъпни на английски език на интернет страницата на Европейската Комисия и могат да бъдат изтеглени от тук.
   Насоките са достъпни и на български език от интернет страницата на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и могат да бъдат изтеглени от тук.

 

На заседанието си на 30.03.2020 г. КФН реши:
 
    Одобрява проект на Министерство на вътрешните работи, съдържащ конкретни дейности, които да бъдат финансирани със средства от Гаранционния фонд (ГФ). Средствата, предвидени за инвестиционни разходи за 2020 г., възлизат на 1 688 000 лева и са предназначени за финансиране на конкретни дейности по безопасност на движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 560 от Кодекса за застраховането (КЗ) предвижда 5 % от средствата на Гаранционния фонд (ГФ) за незастраховани МПС, набрани през предходната година от вноски по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, да се изразходват за инвестиционни разходи за техника и информационни и комуникационни технологии за подобряване състоянието на безопасността на движението по пътищата.

    През месец февруари 2020 г. в КФН са получени 23 (двадесет и три) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение извършването (вписване или прекратяване на нотификацията) на застрахователни дружества и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси и представители, едно уведомление за предстоящо сливане и едно увезомление на отнемане на лиценз на застраховател.  
    Към 29.02.2020 г. броят на застрахователите със седалище в държава членка на ЕС и ЕИП, които са заявили намерение да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги възлиза на 641.
    За периода 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г. в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 9 (девет) нови застрахователни посредника от държави членки да извършват дейност в България, както и за 3 (три) застрахователни посредника, които са преустановили извършването на дейност. Към 29 февруари 2020 г. застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги или правота на установяване (чрез клон), са 2616.
    През месец февруари 2020 г. КФН не е изпращала уведомления за намерение на застрахователни дружесства със съделище в Република България да извършват дейност на територията на държави членки на ЕС и ЕИП при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване.
    Общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 18.  
    За периода 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г. КФН не е изпращала уведомление до компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС и ЕИП относно намерението на нови застрахователни посредници със седалище в Република България да извършват на тяхна територия дейност по застрахователно посредничество. В края на периода общият брой на застрахователните посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 46.  
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., обн., ДВ, бр. 28/24.03.2020 г. се предвиждат специални правила, част от които оказват влияние върху дейността на поднадзорните лица на Комисията за финансов надзор и върху потребителите на финансови услуги. Във връзка с преодоляване на възможни забавяния на крайните срокове за надзорно докладване по време на действието на извънредното положение, се прилагат нови срокове, които са оповестени в приложената таблица.

С решение КФН прие да спазва Препоръките относно гъвкав надзорен подход по отношение на крайните срокове за надзорно отчитане и публично оповестяване – Коронавирус/COVID-19 (EIOPA-BoS-20/236), издадени от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, и Практика за прилагането им,  която можете да намерите на сайта на КФН на следния адрес:

За да изпълни присъщите й цели за защита на интересите на инвеститорите, за създаване на стабилност, прозрачност и доверие на капиталовия пазар, за да координира корпоративната отчетност, Комисията за финансов надзор дава гласност на публичното изявление на ЕОЦКП. То се отнася до всички емитенти на ценни книжа, допуснати до търговия на регулирани пазари, както и до одиторите на тези емитенти. Особено внимание на настоящото изявление следва да обърнат емитентите, в чиито баланси значителна част заемат финансовите инструменти.
На 25.03.2020 г. ЕОЦКП публикува на своята интернет страница публично изявление с цел насърчаване последователното прилагане на Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) в Европейския съюзи за избягване на различията в практиката по прилагането на МСФО 9 в специфичния контекст на въздействието на COVID-19.
Емитентите на ценни книжа, допуснати до търговия на регулирани пазари, и техните одитори следва да вземат предвид това публично изявление при прилагането на МСФО 9.
Емитентите следва внимателно да обмислят очакваното въздействие на COVID-19 върху финансовата им рамка. Оценяването на това въздействие изисква оценка на конкретните условия и обстоятелства, които позволяват да се прави разлика между мерки, които имат въздействие върху кредитния риск за периода на очаквания живот на финансовите активи, и тези, които са адресирани до временните ограничения по отношение на ликвидността на кредитополучателите.
ЕОЦКП счита, че емитентите следва внимателно да оценяват въздействието на мерките за икономическа подкрепа и мерките за облекчаване върху финансовите инструменти и техните условия. Това включва оценка на това дали тези мерки водят до изменение на финансовите активи и дали измененията водят до тяхното отписване.
При липса на конкретни насоки в МСФО 9, емитентите разработват своите счетоводни политики в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки и принципите на МСФО 9. Определянето дали е налице основание за отписване зависи от това дали изменението на условията върху съответния инструмент се счита за съществено или не.
Предвид очакваното въздействие на COVID-19 и значението на прилагането на МСФО 9, ЕОЦКП подчертава необходимостта от последователното и висококачествено прилагане на стандарта, както и от прозрачност на това въздействие върху потребителите на финансови отчети. Следва да се има предвид, че при изготвянето на финансовите отчети е необходимо съобразяване с цялостното изявление на ЕОЦКП, достъпно тук.
Кредитните институции в Република България, които са емитенти на ценни книжа, допуснати до търговия на регулирани пазари, следва да обърнат внимание и  на изявлението на Европейския банков орган (ЕБО) относно пруденциалната рамка и счетоводните последици от COVID-19.
Отчитайки ролята на епидемията от COVID-19 за българския капиталов пазар и възможното й силно въздействие върху търговията с финансови инструменти, публичното изявление на ЕОЦКП е от съществено значение особено в светлината на възможността инвеститорите да вземат информирани решения на базата на осигурена от емитентите във възможно най-висока степен прозрачност.
Комисията за финансов надзор, чиято мисия е поддържането на стабилност и прозрачност на финансова система в България и защитата на интересите на инвеститорите, ще следи за прилагането на препоръките от това публично изявление на ЕОЦКП в оповестяванията на емитентите.

Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) изпратиха благодарствени писма до Комисията за финансов надзор (КФН) във връзка с удължаване на сроковете за отчетност и провеждане на общи събрания на публичните дружества и емитентите, които се приеха със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, публикуван в бр. 28 от 24.03.2020 г. на Държавен вестник.

Според бизнеса промените са навременна и полезна антикризисна мярка, която ще допринесе за облекчаване на дейността на инвестиционните посредници и управляващите дружества, които работят в сложните условия на безпрецедентна епидемиологична криза и волатилност на пазарите.

На 22.03.2020 г., в ДВ 26/2020 г. се обнародва Законът за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. С него се транспонират изискванията на Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите, както и се предвиждат мерки по прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212 на Комисията от 3 септември 2018 г. за определяне на минимални изисквания за прилагането на разпоредбите на Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на идентификацията на акционерите, предаването на информация и улесняването на упражняването на правата на акционерите (Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212).
 С измененията в закона се въвеждат разпоредби за начина на предоставяне и съхранение на необходимата идентификационна информация за даден акционер, лицата, на които може да бъде предоставена тази информация, както и лицата, от които може да се изиска съответната информация, с цел улесняване упражняването на правата на акционерите в публични дружества, включително защита на предаваната информация. Предвидено е и въвеждане на срок за съхраняване на идентификационните данни на акционер при съобразяване с европейския регламент за личните данни.
Прецизирани са разпоредбите, свързани с правото на глас на акционера по отношение на възнагражденията на членовете на управителните и контролните органи на публичното дружество. Същевременно, с оглед избягване на конфликт на интереси, между акционер в публично дружество и член на управителните и контролните органи, в чл. 112 се създават нови ал. 4 и 5. Новите разпоредби налагат съответно и някои изменения в Наредба № 48 от 20.03.2013 г. на Комисията за финансов надзор за изискванията към възнагражденията в насока доразвиване на елементите, заложени в политиката за възнагражденията, както и допълване на информацията, която следва да се предостави в годишния доклад на дружествата за прилагане на политиката за възнагражденията.
С измененията и допълненията на закона, в нормативната уредба се въвежда фигурата на „упълномощен съветник“, който е юридическо лице, което по занятие анализира разкрита, регулирана и друга информация, свързана с публични дружества, с цел предоставяне на проучвания, съвети и препоръки във връзка с упражняването на правото на глас на инвеститорите. Въвеждат се задължения, които има упълномощеният съветник към инвеститорите, а именно публикуване на интернет страницата му и актуализиране на публикуваната от него информация в хода на извършване на основната му дейност. Въвеждат се изисквания за прилагане на кодекс на поведение от тези лица, както и други задължения към инвеститорите, като надзорът за спазване на тези задължения ще се осъществява от Комисията за финансов надзор, при която тези лица следва да бъдат регистрирани. За тази цел е направено изменение и в Закона за Комисията за финансов надзор.
Чрез изменения и допълнения в чл. 221 от ЗППЦК се установява система от мерки и санкции, приложими при нарушаване на разпоредби от националното законодателство, съответстващи на изискванията на Директива (ЕС) 2017/828 и Регламент за изпълнение 2018/1212.
В секторното законодателство (Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховане, Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране), регламентиращо дейността на т. нар. институционални инвеститори – животозастрахователите, презастрахователите, покриващи животозастрахователни задължения, както и за управителите на активи – управляващи дружества, получили разрешение да управляват и предлагат колективни инвестиционни схеми, както и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и инвестиционни посредници, предлагащи услуги по управление на портфейл, са приети изисквания, свързани с приемане и оповестяване на политиката за ангажираност и прозрачността при инвестиране в акции на дружества със седалище в държава членка, допуснати до търговия на регулиран пазар в държава членка. Институционалните инвеститори следва да приемат и оповестят политика за ангажираност, съответно мотивирано обяснение защо са решили да не правят това, в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Информацията относно изпълнението на политиката за ангажираност следва да бъде публикувана ежегодно, като за първи път се предвижда да бъде оповестена до 31 март 2021 г.

Във връзка с разпространението на вируса COVID 19 и предприетите действия от различните държави членки за предотвратяването на зараза, както и с цел осигуряване на координирани надзорни действия по прилагането на Регламент (ЕС) 2015/2365 относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и съгласно Регламент (ЕС) №600/2014 относно пазарите на финансови инструменти Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) публикува доклад. Съгласно него се удължава първият срок от предвиденото в регламента поетапно стартиране на докладването на сделките за финансиране с ценни книжа пред регистри за транзакции. Кредитните институции, инвестиционните посредници, централните контрагенти и централните депозитари на ценни книжа, както и съответните юридически лица от трети държави следва да докладват сделките за финансиране с ценни книжа от 13 юли 2020 г. Също така преди 13.04.2020 г. ЕОЦКП няма да вписва регистри за транзакции и очаква да има достатъчно време те да бъдат регистрирани преди 13.07.2020 г., датата от която задължените субекти ще трябва да докладват пред тях сделките за финансиране с ценни книжа.  
 
Комисията за финансов надзор е част от европейската система за финансов надзор. Комисията участва във взимането на решенията на органа и има ангажимент да спазва надзорната политика, определяна от ЕОЦКП. Част от решенията на ЕОЦКП имат пряко действие спрямо участниците на българския пазар и уведомяването на нашите пазарни участници чрез интернет страницата на Комисията спомага за повишаване на прозрачността и улеснява поднадзорните лица при спазването на европейското законодателство. Публичното изявление на ЕОЦКП има пряко отношение към участниците на пазара в Република България, а именно инвестиционни посредници, кредитни институции, които са страни по сделки за финансиране с ценни книжа, а именно:
а) репо сделки;
б) предоставяне в заем на ценни книжа или стоки и получаване в заем на ценни книжа или стоки;
в) сделки за покупка с условие за последваща продажба и сделка за продажба с условие за последващо обратно изкупуване;
г) маржин заемни сделки;
 
Съгласно действащите изисквания на европейското законодателство задължението за докладване на параметри по тези сделки възниква за инвестиционните посредници и кредитни институции от 13.04.2020 г., а с настоящото публично изявление, този срок е удължен с три месеца.
 
Пълният текст на публичното изявление на ЕОЦКП може да откриете на следния линк: https://www.esma.europa.eu/sites/default/files/library/esma80-191-995_public_statement.pdf

Комисията за финансов надзор отмени Указанията относно съответствието с разпоредбите на Кодекса за застраховането на консултантски договори, сключени между застрахователен брокер и физически или юридически лица, с предмет на договора извършване на дейност по намиране, привличане или консултиране на клиенти на застрахователния брокер при сключването на застрахователни договори от различен вид, приети с решение на КФН по протокол № 11 от 11.03.2009 г. 
 
Съображенията за това са следните:
1. Изискванията към служителите на застрахователен брокер, непосредствено заети с дейностите по разпространение на застрахователни продукти, са регламентирани в чл. 304 от Кодекса за застраховането (КЗ) и те могат да са само физически лица, като е допустимо служител на застрахователен брокер, непосредствено зает с дейностите по разпространение на застрахователни продукти, да не е по трудово правоотношение. Застрахователният брокер е длъжен да осигури спазването на всички изисквания по КЗ спрямо своите служители, независимо дали сключеният с тях договор е трудов или граждански.

2. Възлагането на дейността по разпространение на застрахователни продукти от застрахователен брокер на друго юридическо лице, чийто служители ще осъществяват съответните посреднически услуги, противоречи на изискванията на КЗ, тъй като това е извършване на дейност по застрахователно посредничество от лица, които не са вписани като такива при условията и по реда на КЗ, като това не е необходимо да бъде предмет на изясняване от указания. В КЗ изрично е уредено кои лица и на какви изисквания трябва да отговарят, за да са непосредствено заети с дейностите по разпространение на застрахователни продукти.