КФН провежда последователна политика за защита интересите на потребителите на финансови услуги и предотвратяване на извършването на инвестиционни дейности и услуги от нелицензирани лица.
От началото на 2020 г. в КФН са постъпили значителен брой жалби от български граждани, които твърдят, че са изгубили парични средства вследствие на извършени измами от страна на дружества с наименования „Финанс Инженеринг“, „Гранд Рисърч“ ЕООД, „Фин Инженеринг Инкъм“ ЕООД, „Файненшъл Рипортинг“ ЕООД, „Фънд Сървисис“ ЕООД. Комисията за финансов надзор предупреждава потребителите и обществеността, че посочените дружества нямат издаден от КФН лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и/или извършване на инвестиционни дейности по смисъла на закона (чл. 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Като причинно-следствена връзка посочените фирми нямат право да извършват подобна дейност на територията на Република България, както и да получават по свои банкови сметки парични средства с цел инвестирането им във финансови инструменти. Към настоящия момент са установени следните електронни страници, които се свързват с „Финанс Инженеринг“: https://financeengeneering.com/ или https://finengeneering.com/.
Предоставянето на инвестиционни услуги и извършването на инвестиционни дейности може да се осъществява само от акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност със седалище и адрес на управление на територията на Република България, получило лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник при условията и по реда на ЗПФИ. В този контекст, на територията на Република България инвестиционни услуги могат да бъдат предоставяни само от:
– инвестиционни посредници, лицензирани от КФН;
– инвестиционни посредници – банки, лицензирани от БНБ;
– инвестиционни посредници, лицензирани от компетентните органи на други държави членки на Европейския съюз и предоставящи инвестиционни услуги на територията на Република България по реда на закона  (Глава 4, Раздел II от ЗПФИ);
– инвестиционни посредници от трета държава, предоставящи инвестиционни услуги на територията на Република България по реда на закона (Глава 4, Раздел III от ЗПФИ).
КФН обръща внимание на потенциалните инвеститори, че винаги преди да преведат парични средства за търговия с финансови инструменти трябва да проверяват на интернет страницата на КФН дали съответното лице, по чиято сметка възнамеряват да извършат превода, има право да предоставя инвестиционни услуги и/или да извършва инвестиционни  дейности. Като индикация за това, че потенциалният инвеститор е обект на измама, е обстоятелството, че наименованието на дружеството, посочено в договора като инвестиционен посредник, което в някои случаи може и да е идентично с лицензирано такова, се различава от наименованието на дружеството, по чиято сметка следва да се преведат паричните средства. КФН препоръчва на потенциалните инвеститори преди превеждането на парични суми за търговия с финансови инструменти да поискат информация от банката относно титуляра на съответната банкова сметка, след което да направят справка дали лице с такова наименование разполага с лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги.
Проверка на това кои са лицензираните инвестиционни посредници може да се извърши на интернет сайта на КФН – http://www.fsc.bg/bg/ и/или на сайтовете на компетентните органи от Европейския съюз, както и на интернет сайта на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) –  https://www.esma.europa.eu/. На интернет страницата на КФН е налице и списък на инвестиционните посредници, които са уведомили Комисията за финансов надзор за намерението си да предоставят финансови услуги на територията на Република България: https://www.fsc.bg/bg/podnadzorni-litsa/notifikatsii/notifikatsii-polucheni-v-kfn/. Търгуването чрез посредник, който не фигурира в посочените списъци означава, че същият извършва дейността си незаконно, без да са изпълнени необходимите регулаторни и надзорни изисквания, което съответно води до липсата на гаранция за сигурността на инвестираните средства.
Подробна информация за лицензираните инвестиционни посредници и банки, имащи право да предоставят инвестиционни услуги на територията на Република България е налична на интернет страницата на КФН – http://www.fsc.bg/bg/.

На 10 и 11 септември 2020 г. се проведе поредния модул на FIN-TECH проекта на Икономическия университет – Варна, който е финансиран по  програма Хоризонт – 2020 на Европейската комисия. Двудневният модул, в който участие взеха представители на КФН, бе на тема „Изкуствен интелект, пазарен риск и робо съвети“ и бяха дискутирани въпроси за използването на изкуствения интелект при предоставянето на робо инвестиционни съвети и при формирането на инвестиционно портфолио, модели за управление на портфолио от криптовалути и връзката им с Forex търговията. В рамките на проекта „Програма за  обучение по финансов надзор в съответствие с новите технологии“, който се реализира от 3 години, се осъществи споделяне на опит и знания в тази бързо развиваща се област и се предприеха активни действия, насочени специално към анализ и наблюдение на приложението на финансовите иновации в небанковия финансов сектор.
Реализира се и целта на проекта – да се разработи съвременна иновативна научноизследователска образователната програма в областта на изкуствения интелект, блокчейн, криптовалутите, киберсигурността, пазарното кредитиране, RegTech и роботизираното консултиране като целта е трансфер на знания. Икономическият университет – Варна участва в този проект в партньорство с 21 университета, 3 финтех компании, 6 европейски финтех хъба, националните надзорни органи на 28 държави-членки на ЕС и Швейцария, 8 международни надзорни и регулационни  органа и Панел от членове на Международен консултативен съвет. 
Освен с Икономическия университет – Варна, КФН активно работи с академичната общност и в други университети, както и с бизнеса, като си сътрудничи в областта на финансовите иновации с FinTech дружествата чрез създадения от Комисията иновативен център (Innovation hub). Центътът осигурява единна точка за взаимодействие между надзорния орган и съответното FinTech дружество с цел комуникация и разясняване прилагането на нормативната уредба, съответстваща на бизнес модела на дружеството. КФН се включи и в пилотния проект на Европейската комисия за създаването на единен регистър на публичните дружества в Европа, базиран на блокчейн технологията – „Европейски портал за финансова прозрачност“ – ЕПФП проект (European Financial Transparency Gateway – EFTG project).
 

    През месец август 2020 г. в КФН са получени 23 (двадесет и три) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение извършването (вписване или прекратяване на нотификацията) на застрахователни дружества и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси и представители, прехвърляне на застрахователни портфейли или отнемане на лиценз.
    За периода 01.08.2020 г. – 31.08.2020 г. в КФН са получени 3 (три) уведомления за вписване на застрахователни дружества, които заявяват намерение да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.
    През периода не са получавани уведомления за намерение за преустановяване извършването на дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги от страна на застрахователни дружества със седалище в държави членки на ЕС.
    Към края на месец август 2020 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които са получени уведомления в КФН за намерението им да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства на 653 (шестстотин петдесет и три).
    През месец август 2020 г. в КФН са вписани 7 (седем) уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС относно застрахователни посредници, които имат намерение да извършват дейност в България.
    Застрахователните посредници, за които е получено уведомление от компетентни органи на държави членки на ЕС, за намерението им да преустановят извършването на дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване, са 3 (три).
    Към 31 август 2020 г. застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги или правота на установяване (чрез клон), са 3068 (три хиляди шестдесет и осем).
    През месец август 2020 г. КФН не е изпращала уведомления за намерение на застрахователни дружества със седалище в Република България да извършват дейност на територията на държави членки на ЕС и ЕИП при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване.
    Общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 18.
    За периода 01.08.2020 г. – 31.08.2020 г. КФН е изпратила уведомления до компетентните надзорни органи на държавите членки на ЕС и ЕИП относно намерението на два застрахователни посредника със седалище в Република България да извършват на тяхна територия дейност по застрахователно посредничество.
    Застрахователен брокер „Риск Мениджмънт Консултинг“ ООД е заявил намерение да извършва дейност на територията на Република Румъния, Кралство Белгия и Кралство Нидерландия при условията на свободата на предоставяне на услуги по класове застраховки „Злополука“, „Заболяване“, „Сухопътни моторни средства“ (без релсови превозни средства), „Товари по време на превоз“, „Пожар и природни бедствия“, „Други щети на имущество“, „Гражданска отговорност“, свързана с притежаването и използването на моторни превозни средства, „Обща гражданска отговорност“, „Разни финансови загуби“, „Правни разноски“ и „Помощ при пътуване“ (асистанс).
    Застрахователен брокер „4 СИЙЗЪНС“ ЕООД разширява обхвата на уведомлението си да извършва дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги, като е заявил намерение да извършва дейност на територията Република Австрия, Ирландия, Република Румъния, Френска република, Федерална Република Германия, Кралство Норвегия, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция, Кралство Дания, Кралство Белгия, Кралство Испания, Португалска Република, Република Полша, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
В края на периода общият брой на застрахователните посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, нараства на 50 (петдесет).
    Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

През месец юли 2020 г. Комисията за финансов надзор проведе проучване на тенденциите при използване на финансовите иновации при поднадзорните лица. КФН изпрати специално разработен въпросник към представители от трите сектора на небанковата финансова сфера – застрахователен, инвестиционен и пенсионноосигурителен пазар. Фокус в проучването се постави и върху тенденциите при използване на финансовите иновации по време на пандемията, предизвикана от Covid-19.  
В анкетното допитване взеха участие 103 поднадзорни лица, от които 15 управляващи дружества, 7 публични дружества, 40 застрахователни брокера, 4 АДСИЦ (дружества със специална инвестиционна цел), 13 застрахователни дружества, 18 инвестиционни посредника и 6 пенсионноосигурителни дружества. През 2020 година е отчетена много по-висока активност в проучването в сравнение с 2019 г.
Резултатите от анкетата дават възможност да се съпостави нивото на реално внедряване от поднадзорните лица на финансови иновации за 2020 г. спрямо 2019 г. Наблюдавани са произтичащите от процеса на имплементиране рискове за компаниите и клиентите им, влиянието на технологиите върху бизнес моделите и изясняване на аспектите, касаещи защита на интересите на потребителите.
Ключов момент в анализа е установяването на влиянието на въведеното извънредно положение във връзка с Covid-19 на територията на Република България върху пазара на финансови иновации, привличане на нови клиенти и финансови ресурси чрез прилагането им. Изследвани са рискове за компаниите и клиентите им от използването на финансовите иновации, влиянието на технологиите върху бизнес моделите и изясняване на аспектите, касаещи защита на интересите на потребителите.
От анализа на резултатите е видно, че най-използваната иновация в небанковия финансов сектор през 2020 г. са дигиталните платформи – 30%, от дружествата посочват, че имат действащи дигитални платформи в рамките на прилаганите от тях бизнес модели. На следващо място е използването на услуги, свързани с облачни пространства, след което са мобилните технологии и мобилните приложения. Едно дружество посочва, че използва изкуствен интелект при извършването на своята дейност.
Констатирани са иновации, които се въвеждат за първи път като средство за справяне с последиците от пандемията Covid-19, както и такива, които спомагат за по-ефективно обслужване на клиентите и оптимизиране на услугите. Интересно е да се отбележи намаляване на разходите на поднадзорните лица вследствие на използваните Fintech решения по време на пандемията.
Въпросникът както и пълен анализ на резултатите от проучването на Fintech пазара за 2020 г.  са публикувани в раздел „Финансови иновации“, „Консултации“.

    Комисията за финансов надзор (КФН) уведомява всички застрахователни посредници, че с решение, взето на заседание от 03.09.2020г., извърши актуализация на издадените от нея практики и указания в областта на застрахователното посредничество.

    Комисията отмени Указания № 6 от 17.02.2017 г. относно правилата за контрол и управление на продуктите от страна на създателите и разпространителите на застрахователни продукти, тъй като те са изгубили своето значение с оглед транспонирането на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент на Съвета от 20.01.2016г. относно разпространението на застрахователни продукти (Директивата 2016/97) в Кодекса за застраховането (КЗ) и пряката приложимост на Делегиран Регламент 2017/2358 за допълване на Директива (ЕС) 2016/97 с изискванията към застрахователните посредници и застрахователните дружества във връзка с контрола и управлението на продуктите.
    Комисията отмени Практика № 11 от 28.05.2015 г. относно прилагане на изискването за наличие на висше образование, като предпоставка за заемане на длъжности, регулирани от Кодекса за застраховането, когато висшето образование е придобито в чуждестранно висше училище, тъй като практиката е неактуална, имайки предвид, че нейното приемане е наложено от липсата на правила относно доказването на придобито образование при действието на отменения КЗ. В чл. 80, ал. 5 от действащия КЗ изрично е предвиден ред за доказване на придобитото висше образование, който е идентичен с реда, регламентиран в практиката. Предвид наличие на правила в действащия закон, практиката е загубила своята актуалност.
    Комисията измени и допълни Практика № 10 от 16.10.2014 г. относно упражняването на надзор за изпълнение на задължението за превеждане на застрахователните премии за застрахователя, съответно на застрахователни обезщетения или суми за ползвателя на застрахователни услуги посредством клиентска сметка с оглед привеждането й в съответствие с разпоредбите на действащия КЗ. Актуализираната практика е достъпна на интернет страницата на КФН, рубрика „Административни документи“, подрубрика „Практики“.