КФН публикува списък с интернет страници на лица, които нямат право да предоставят инвестиционни услуги на територията на Република България


Лицата са длъжни да преустановят предлагането на инвестиционни услуги и дейности в 3-дневен срок от публикуването на списъка


Със свое решение от 20.08.2020 г. Комисията за финансов надзор оповести интернет страници, чрез които се предоставят инвестиционни услуги от лица, които нямат това право. Взетото решение е на основание разпоредби от Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за пазарите на финансови инструменти. В    Решение № 631-ИП е публикуван списък с интернет страниците, чрез които не следва да се предоставят инвестиционни услуги.

Публикуването на решението се счита за уведомление относно задължението на лицата да преустановят предлагането на инвестиционни услуги и дейности чрез оповестените интернет-страници в 3-дневен срок, считано от датата на публикуване на решението със списъка.



Актуални действия на КФН за защита на потребителите


КФН публикува информация за начина на подаване на жалби в Комисията на интернет страницата си в секция „Защита на потребителите“, подсекция „Жалби“. Представени са подробно поводите, при които човек може да се обърне към Комисията, конкретните стъпки на процеса, както и  мястото и начина на подаване на жалбите. Основен комуникационен канал е дигиталният, който дава възможност за on-line подаване на жалба. Човек може да внесе  документа и в хартиен вариант на място. Жалбите се приемат на български и английски език като на сайта на КФН могат да бъдат намерени образци в двуезичен вариант.
Основни случаи, при които получател на жалбите е Комисията за финансов надзор:
Голям процент от подаваните до момента жалби са некоректно входирани към КФН. Важно е преди подаване на документа да се специфицира какъв конкретно е казусът и респективно кой е точният адресат на жалбата. Целта е жалбата да попадне в институция с правомощията да реши конкретния казус и да не се налага пренасочване на жалбата по служебен път.
Случаите, при които човек може да адресира жалбата си до Комисията за финансов надзор, са основно при проблем със застрахователна полица, с инвестиция във финансови инструменти (например акции, облигации, дялове от договорен фонд, различни деривативни инструменти, в това число договори за разлики) или при възникнали казуси с пенсионен фонд.
Основни стъпки в процеса на подаване на жалба:
Първата стъпка е писмена комуникация между жалбоподателя и дружеството, чийто финансов продукт или услуга той ползва. Добре е в комуникацията да бъде описан конкретния проблем, причините за възникването му и целта, която жалбоподателят иска да постигне. Комуникацията трябва да е базирана на факти и аргументи и да описва къде конкретно са нарушени правата на ползвателя на продукта, описани в договора с дружеството.
Комуникация с цел търсене на подкрепа и съдействие от страна на Комисията за финансов надзор може да се случи едва на втори етап. Подаване на жалба към КФН може да се направи в случай, че потребителят на услугата не е доволен от становището на дружеството и от негова гледна точка то не е предложило адекватно и/или справедливо решение на проблема. КФН извършва проверка по подадената жалба и тя приключва със становище по казуса, което удовлетворява изцяло, частично или не удовлетворява иска на жалбоподателя. Също така е редно да се знае, че КФН няма правомощията да определи размера на плащане и да задължи дружеството да го изплати на жалбоподателя. В  случаите, когато жалбоподателят оспорва размера на обезщетението, той трябва да се обърне към помирителна комисия към Комисията за защита на потребителите за извънсъдебно решаване на спорове (след подаване на жалба до застрахователя) или да се обърне към съда за решаване на случая по съдебен ред.
Задължителни компоненти на жалба, подадена до КФН:
Жалбата се изготвя в писмен вид като в нея се описва конкректния казус и целта, която потребителят иска да постигне. Задължително към жалбата се прилагат и копия на съответните документи, имащи отношение към случая. Оригиналите на документите остават при жалбоподателя. В жалбата се посочва име, адрес и опционално телефон и/или  електронна поща на жалбоподателя. В случай на подаване на жалба чрез пълномощник, към нея следва да е приложено и копие на пълномощното.
Начини и адреси на подаване на жалби към КФН
 Има няколко начина, чрез които може да се подаде жалба в Комисията за финансов надзор:
  • онлайн тук
  • да се използва образец, който е публикуван на страницата тук
  • на електронната поща на КФН на адрес: delovodstvo@fsc.bg
  • по пощата на следния адрес: Комисия за финансов надзор, ул. „Будапеща” №16, 1000 София
  • лично в деловодството на КФН (на същия адрес)

Данни за дейността на застрахователните брокери към 30.06.2020 г.

Премийният приход, реализиран чрез застрахователните брокери през първото полугодие на 2020 г., възлиза на 864 751 хил. лв. (852 551 хил. лв. една година по-рано), с което се отчита увеличение от 1 %, от които:

  • 785 043 хил. лв. (при отчетени 775 036 хил. лв. дванадесет месеца по-рано) в полза на пре-/застрахователи със седалище в Р. България‘
  • 778 388 хил. лв. (при отчетени 768 181 хил. лв. през предходната година) в полза на застрахователи със седалище в Р. България.
  • 79 708 хил. лв. (77 151 хил. лв. една година преди това) в полза на пре-/застрахователи със седалище в държава членка, извършващи дейност в Р България при условията на правото на установяване /клонове/ и при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и за застрахователи със седалище в трети държави.

Приходите от комисионни на застрахователните брокери в полза на застрахователи със седалище в Р. България, към 30.06.2020 г. възлизат на 136 872 хил. лв. ( 138 768 хил. лв. към 30.06.2019 г. или една година по-рано), спад с 2 % на годишна база.
От всички начислени комисиони, 95 % представляват приходите от записани комисиони по застраховки в общото застраховане и 5 % – съответно в животозастраховането.
В структурата на реализирания чрез застрахователни брокери премиен приход по общо застраховане към 30.06.2020 г., най-голям дял заемат автомобилните застраховки – „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” (52 %-ен дял от записаните премии по общо застраховане) и „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства” (28 %-ен дял от записаните премии по общо застраховане), следвани от „Пожар и природни бедствия” (7 %-ен дял от записаните премии по общо застраховане) и „Гаранции” (3 %-ен дял от записаните премии по общо застраховане).
При животозастраховането, реализираният чрез застрахователните брокери премиен приход към 31.12.2019 г., е записан основно по застраховка „Живот и рента” (44 %-ен дял от записаните премии по животозастраховане), следвана от Застраховка „Заболяване“ (42 %-ен дял от записаните премии по животозастраховане), следвана от и Застраховка „Злополука“ (5 %-ен дял от записаните премии по животозастраховане).
 
Актуализираните индивидуални данни от справките на застрахователните брокери, извършващи дейност през отчетния период и регистрирани в Република България към 30.06.2020 г., се обобщават и публикуват на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”, „Застрахователни брокери”.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2020 г.


    Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2020 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.06.2020 г.
    Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.06.2020 г. е 4 799 159 души, като нараства спрямо 30.06.2019 г. с 1,84 на сто.
    В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.06.2020 г. са акумулирани нетни активи на стойност 15 855 860 хил. лв. В сравнение с края на първото полугодие на 2019 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,79 на сто.
    Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за първото полугодие на 2020 г. възлизат на 102 387 хил. лв. и се увеличават с 2,12 на сто в сравнение с отчетените приходи за първото полугодие на 2019 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.06.2020 г. е в размер на 27 882 хил. лв.
    Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2020 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.06.2020 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика / Статистика и анализи / 2020.

Уведомление от Органа за финансов надзор на Република Румъния за откриване на производство по несъстоятелност на „Чертасиг-Застрахователно и презастрахователно дружество“

На основание чл. 273 от Директива 2009/138/EC и чл. 624, ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) Комисията за финансов надзор (КФН) съобщава, че с уведомление от 07.08.2020 г. Органът за финансов надзор на Република Румъния допълва информация от 15.07.2020 г. за това, че с решение от 29.06.2020 г. съдът в гр. Букурещ, Република Румъния, е открил производство по несъстоятелност на румънския застраховател „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД, като решението на съда не е окончателно и подлежи на обжалване. Според уведомлението румънският Гаранционен фонд ще започне да изплаща вземания на кредиторите на застрахователя едва след влизане в сила на решението.
Както КФН съобщи на 20.02.2020 г. Органът за финансов надзор на Република Румъния отне лиценза на румънския застраховател „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД с решение, взето на 19.02.2020 г. Новината за отнемането на лиценза е публикувана на страницата на Органа за финансов надзор на Република Румъния на 20.02.2020 г. В съответствие с решението на румънския надзорен орган КФН наложи забрана на българския клон на застрахователя – „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество АД – Клон България“ КЧТ, ЕИК 203318946, да сключва нови застрахователни договори по всички класове застраховки, да удължава срока на сключени договори и да разширява покритието по тях след датата на отнемането на лиценза. Решението на КФН е взето на 02.03.2020 г.  
С уведомлението от  07.08.2020 г. Органът за финансов надзор на Република Румъния указва, че всяко лице, което има застрахователна претенция срещу дружеството, в случай на настъпване на събитие по рискове, покрити от валидна застрахователна полица, сключена със застрахователното дружество между датата на отнемане на лиценза и прекратяването на застрахователните договори, има право да заведе претенцията си към застрахователното дружество.
Информация относно решението от 29.06.2020 г. на съда в гр. Букурещ, Република Румъния, е налична на интернет страницата на румънския Гаранционен фонд:  https://www.fgaromania.ro/en/the-policyholders-guarantee-fund-fondul-de-garantare-a-asiguratilor-fga-took-notice-of-the-decision-of-the-tribunal-of-bucharest-regarding-the-commencement-of-insolvency-proceedings-agains/
Повече информация относно решението за отнемане на лиценза на „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД е достъпна на интернет страницата на застрахователното дружество: https://www.certasig.ro/bg/2020/02/21/interim-statement/, както и на интернет страницата на Органа за финансов надзор на Република Румъния: https://asfromania.ro/informatii-publice/media/arhiva/7001-retragerea-autorizatiei-de-functionare-a-societatii-certasig
Допълнителни разяснения относно приложимото румънско законодателство, уреждащо правните последици на откритото производство по несъстоятелност, са публикувани от КФН на: https://www.fsc.bg/bg/novini/komisiyata-za-finansov-nadzor-nalozhi-zabrana-na-chertasig-zastrahovatelno-i-prezastrahovatelno-druzhestvo-ad-klon-balgariya-da-sklyuchva-novi-dogovori-9756.html
КФН своевременно ще информира обществото във връзка с откриването на производство по несъстоятелност на „Чертасиг – Застрахователно и Презастрахователно Дружество“ АД, Република Румъния, и всички последващи мерки спрямо застрахователя и клона му в Република България на страницата си: www.fsc.bg.

КФН отмени свои Указания относно тълкуване и прилагане на чл. 170, ал. 1 от КСО

На свое заседание на 23.07.2020 г. Комисията за финансов надзор (КФН) отмени Указания относно тълкуване и прилагане на чл. 170, ал. 1 от КСО, приети с Решение по Протокол № 6 от 11.02.2004 г. на заседание на КФН. (Указанията за начина на изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида на починало лице, осигурено в пенсионен фонд). Те са отменени поради изменение на чл. 170, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, в сила от 18 юли 2020 г., направено със ЗИД на ЗППЦК. С направената промяна законодателят категорично очертава кръга на наследниците, които имат право да получат съответен дял от натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното лице – това са преживелият съпруг, низходящите или възходящите роднини.

Данни за застрахователния пазар към 31.12.2019 г.


    Представените справки и отчети на застрахователите по общо застраховане, животозастраховане и презастрахователите съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. и годишни количествени справки съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 по чл. 304, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на 2019 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Пазари”, Застрахователен пазар”, „Статистика” – 2019 г.

Данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 30.06.2020 г.


    Представените окончателни данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 30.06.2020 г., са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Пазари”, „Застрахователен пазар”, „Статистика”, „Общо Застраховане“ „2020“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.