Интервю в телевизия Bulgaria on Аir с Анка Костова, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ в Комисия за финансов надзор
    Комисията за финансов надзор в началото на септември оповести 30 интернет страници, чрез които се предоставят инвестиционни услуги от лица, които нямат това право. След като нямат лиценз, тези лица нямат право да предлагат търговия с финансови инструменти на територията на Република България и да оперират с парите на потребителите. За такава дейност е необходим лиценз, издаден от КФН, а когато идват от страни от Европейския съюз би трябвало да имат издаден лиценз от компетентния орган от някоя от страните на ЕС, която следва да ни изпрати нотификация, че това дружество има право да оперира на българския пазар.
    Ние предприехме действия да затворим интернет сайтовете на база на подадени сигнали. Когато тези дружества нямат лиценз, КФН не може да извършва своята надзорна дейност, която предприема спрямо лицензираните  инвестиционни посредници и не може да защити потребителите.
    КФН предприема и превантивни мерки спрямо потребителите на финансови услуги. Разяснява им  как сами да се предпазват, как да вземат информирано решение относно инвестирането на финансовите пазари.
    Обяснили сме стъпките, които трябва да се предприемат, за да се разбере дали един инвестиционен посредник има право да предлага финансови услуги.
    На интернет страницата на  КФН се поддържа регистър на лицензираните инвестиционни посредници, където са изброени всички по азбучен ред.
    Много лесно всеки потребител може да направи справка дали един инвестиционен посредник има право да предлага инвестиционни услуги и чрез кои сайтове. Може да се провери точното наименование на дружеството, единния идентификационен номер /ЕИК/, кои са представляващите лица и най-важното – кои са сайтовете, чрез които може въпросното дружество да предлага финансови услуги.
    Имаме и безплатен телефон, на който всеки може да се обади и да провери дали въпросното лице има лиценз или не: 0800 40 444.
    Разработили сме секция „Разпознай лицензирания инвестиционен посредник“, в която сме описали 10 признака, по които могат да се отличават лицензираните от нелицензираните инвестиционни посредници.
    Много важно е да се отбележи, че когато става въпрос за предлагане на инвестиционни услуги договорът е задължителен. Без договор никой не може да оперира с Вашите средства. Има няколко задължителни елементи, които трябва да се съблюдават при подписването на договор:

    Ако договорът идва при Вас без име на лице, което представлява дружеството, това е сигурен признак за измама.
    Най-често измамниците действат по телефон. Съветваме, когато някой Ви се обади по телефона да го разпитате откъде има Вашите контакти.
    Другото, което е ярък сигнал за мошеничество, е обещанието за много висока доходност. 50-100 процента доходност в рамките на една седмица е невъзможно да бъде постигната.
    Не трябва хората да се предоверяват на подобна комуникация по телефон или в социалните мрежи. Даването на данни на банкова карта е изключително опасно.
    Най-често сигналите са свързани с комуникация по интернет, чрез онлайн канали. Хората трябва да повишават финансовата си грамотност и да внимават на кого се доверяват, за да не бъдат измамени.
    КФН разчита на сигналите на гражданите и на партньорите от небанковата финансова сфера, например на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, за да гради доверие във финансовите пазари и да се поддържа доверието на потребителите. Необходима е екипна работа, за да се постигнат тези цели.
    Цялото интервю с  Анка Костова може да чуете тук.

    През месец септември 2019 г. в Комисията за финансов надзор (КФН) е получено уведомление от надзорната институция на Ирландия, с което един застраховател преустановява извършването на дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги на територията на Република България. През периода няма получени уведомления за застрахователни дружествата, които да заявят намерение за извършване на застрахователна дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към 30.09.2019 г. броят на застрахователите със седалище в държава членка на ЕС и ЕИП, които са заявили намерение да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги възлиза на 644.
    За периода 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г. в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 13 (тринадесет) нови застрахователни посредници от държави членки да извършват дейност в Република България, както и за 3 (три) застрахователни посредника, които са преустановили извършването на дейност. В края на периода застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване, са 2573.
    През месец септември 2019 г. КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни дружества или застрахователни посредници със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. Общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС се запазва на 17,а на застрахователните посредници на 44.        
    Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
 

    Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към края месец август 2019 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

    На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и резервите за периода от 1-ви октомври 2019 г. до 31-ви декември 2019 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел „Статистика”, ”Застрахователен пазар”, „Животозастраховане“.

На 01 октомври застрахователният сектор отпразнува своя професионален празник – Деня на застрахователя. Комисията за финансов надзор бе представена на събитието по повод празника от г-жа Илиана Христова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и от г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор".
Г-жа Христова заедно с председателите на Асоциацията на българските застрахователи и Българската асоциация на застрахователните брокери – г-н Константин Велев и г-н Николай Здравков поднесоха поздравления към всички работещи в застрахователния сектор.

Г-жа Илиана Христова връчи първата награда на Коста Чолаков – главен изпълнителен директор на ДЗИ за мобилно приложение E-SOS, което дава възможност за връзка с екипите на 112 или друг контакт в личния телефон чрез бутона SOS, в случай на нужда.   

II място:

 
III място:

На свое заседание от 26.09.2019 г. КФН взе решение да изпрати искане до Председателя на Софийски районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до интернет страници, надлежно описани в Решение на КФН № 1045-ИП/17.09.2019 г. и чрез които в срок до 20.09.2019 г. не е преустановено предлагането на инвестиционни услуги и дейности от лица, които нямат право да предоставят такива услуги;
Председателят на Софийски районен съд разпореди на всички предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на интернет страницата на КФН, да спрат достъпа от територията на Република България до 30-те изрично посочени в искането на КФН интернет страници.
Преустановяването на достъпа до описаните интернет страници се налага от факта, че чрез същите се предоставят инвестиционни услуги от лица, които нямат право да предоставят такива услуги на територията на Република България.
Разпореждането на Председателя на Софийски районен ведно с интернет страниците, достъпът до които следва да бъде преустановен, може да намерите в прикачения файл.

    Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към края месец юли 2019 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

    На 26.09.2019 г. в сградата на Комисията за финансов надзор (КФН) бе проведена среща между КФН и ликвидаторите на застрахователна компания ЗК „Олимпик“ АД, Република Кипър. Целта на срещата бе получаването на допълнителна информация от ликвидаторите относно хода на производството по ликвидацията на кипърското застрахователно дружество.
    На срещата бе обсъдена необходимостта от предоставяне на информация и разяснения с оглед гарантиране на правата на българските кредитори със застрахователни вземания спрямо ЗК „Олимпик“. В тази връзка ликвидаторите увериха представителите на КФН, че според кипърското законодателство първоначалният срок от 35 дни, изтекъл на 26.09.2019 г., за предявяване на вземане към застрахователното дружество може да бъде удължен от ликвидаторите след представяне на обосновано искане от кредитора.
    В резултат на срещата ликвидаторите на ЗК „Олимпик“ поеха ангажимент да информират публично всички заинтересовани лица за възможността да предявят вземанията си и след първоначалния срок, обявен от ликвидаторите.
    Ликвидаторите са публикували информацията на интернет страницата на дружеството: https://www.olympicins.bg/index.html?lang=en. В публикуваната информация се посочва, че всички кредитори на ЗК „Олимпик“ все още могат да предявяват своите вземания, дори след изтичане на първоначалния срок, при условие, че обосноват забавянето.
 

На 30 август 2019 г. и повторно на 17 септември 2019 г. председателят на КФН, г-н Бойко Атанасов изпрати писмо до назначените ликвидатори на „Olympic Insurance Co. Ltd“ и Кипърския надзорен орган върху застраховането, с копие до Министерство на финансите на Република Кипър,  с искане за предоставяне на допълнителна информация по процеса на ликвидация, както и за всички други подробности, които могат да са от полза и значение за засегнатите лица по този казус в България. На 23 септември 2019 г. КФН  получи отговор от Кипърския надзорен орган върху застраховането, а вчера следобед в Комисията бе получен отговор и от ликвидаторите на „Olympic Insurance Co. Ltd“.
Кипърският надзорен орган подчертава, че съгласно разпоредбите на Закона за застрахователния и презастрахователния бизнес и другите, свързани с това въпроси, Кипърският надзорен орган върху застраховането, след започване на производството по ликвидация,  няма правомощия и не осъществява надзор върху ликвидаторите, тъй като компетентният орган по прекратяването е Официалният синдик на Републиката по Закона за дружествата. Съгласно разпоредбите на Директива 2009/138/ЕО относно платежоспособността II и разпоредбите от Закона, ликвидаторите по подходящ начин ще информират регулярно кредиторите за напредъка на процеса по ликвидацията. Кипърският надзорен орган върху застраховането, съгласно Закона, ще предоставя информация за развитието на процедурата по ликвидация и на други надзорни органи на държавите-членки, при поискване.
Следователно всяка информация, насочена към широката общественост ще бъде разпространявана официално от двамата ликвидатори в пресата или на уебсайта на посоченото дружество, в случая www.olympicins.bg
Ликвидаторите на „Olympic Insurance Co. Ltd“, Република Кипър, в своето писмо от 24 септември 2019 г. предоставят следните отговори по поставените въпроси:
 
1. Кредиторите задължени ли са да представят застрахователните си претенции под формата на удостоверение, заверено само от нотариус или секретар на Съда на Република Кипър? Ще бъдат ли приети от ликвидаторите в рамките на производството по ликвидация нотариални заверки, направени от български нотариус?
 
Да. Нотариално удостоверяване от нотариус в България е допустимо.
 
2. Какъв е предметът на нотариалната заверка, изисквана в производството по ликвидация – подпис на кредитора, дата на декларацията и други? В случай на предявяване на вземанията и приложените документи от упълномощено от кредитора лице, има ли други доказателства, които трябва да бъдат представени пред нотариуса за проверка на упълномощаването и в каква форма трябва да бъде то – писмено пълномощно, подписано само от кредитора, или нотариално заверено пълномощно, друго?
 
В нотариалната заверка се посочва, че декларацията под клетва е била направена пред него на дата X.
 
За упълномощаване на представител, който да подпише Формуляр за предявяване на вземане (https://olympicins.bg/formBG.pdf)  от името на кредитора, се изисква писмено пълномощно, подписано от кредитора, проверено и заверено от нотариус.
 
3. (a) Има ли облекчена процедура за третиране на застрахователните вземания, които са регистрирани преди датата на откриване на производството по ликвидация?
 
Не няма.
За да бъдат разгледани от ликвидатора, законът изисква всички вземания да бъдат доказани чрез попълване на съответния формуляр, който да е подписан пред:
• съдебен секретар, ако е в Кипър;
• нотариус или длъжностно лице, което приема под клетва в Посолството, ако е в чужбина.
 
Едно от задълженията, които законът възлага на ликвидатора, е че трябва да приеме дълговете на Дружеството за участие в ликвидацията. По преценка на ликвидаторите, в зависимост от тяхната убеденост, се приема даден дълг и в какъв размер. Ликвидаторите не са обвързани от предходно решение на Дружеството, въпреки че такова решение ще бъде част от доказателствата, които ще бъдат взети предвид.
 
При попълването на формуляра относно съществуващо вземане не е необходимо да се подават отново документите, които вече са притежание на дружеството, достатъчно е да се даде справка за тях.
 
(б) Има ли възможност известните кредитори, чиито застрахователни вземания вече са обработени от застрахователя, да не представят отново своите вземания в ликвидационното производство?
 
Не. Вижте предишния въпрос 3 (а).
 
4. Какви ще бъдат правните последици в случай, че известните кредитори не потвърдят отново своите застрахователни вземания пред ликвидаторите в срока, определен в рамките на производството по ликвидация?
 
Ако те ИЗОБЩО не депозират Формуляр за предявяване на вземане (https://olympicins.bg/formBG.pdf) през целия период, в който ликвидацията е открита, известните кредитори няма да участват в разпределението, извършено от ликвидатора.
 
Преди да предприеме разпределение, ликвидаторът ще иска инструкции от съда относно най-добрия начин за уведомяване на всеки, който не е предявил вземане, за да го направи до определена дата или ще бъде изключен от това разпределение. Уведомяването може да включва съобщение в печатно издание и/или писма до известните кредитори, че не са предявили своите вземания.
 
5. (a) Има ли възможност известните кредитори да не чакат отделните известия от ликвидаторите, а да предявят застрахователните си вземания преди получаването на индивидуалната покана?
 
Да, кредиторите не трябва да чакат индивидуални покани, преди да предявят вземанията си.
 
(б) Какви са правните последици от отделните покани, ако тези покани са получени от кредиторите след изтичане на крайния срок за предявяване на застрахователните вземания в рамките на производството по ликвидация?
 
Ако отделните покани не бъдат получени от кредитора в рамките на 35-дневния срок за предявяване на вземания, тогава това ще бъде основание кредиторът да поиска и по всяка вероятност да получи удължаване на 35-дневния срок.
 
6. Как кредиторите, които все още не са предявили застрахователните си вземания пред предприятието, трябва да го направят в рамките на производството по ликвидация?
 
а. Чрез подаване на Формуляр за предявяване на вземане (https://olympicins.bg/formBG.pdf) заедно с цялата необходима съпътстваща документация;
б. Те също трябва да се свържат с компанията на съответния имейл за допълнителни инструкции относно вида на необходимата съпътстваща документация.
 
7. (a). Как кредиторите ще узнаят, че те се приемат за „известни кредитори“ или съответно за „неизвестни кредитори“ в производството по ликвидация?
 
Известен кредитор е всеки, за когото ликвидаторите имат информация, че е кредитор на дружеството. Ликвидаторите няма да общуват с известни кредитори. Заинтересованите страни могат да се свържат с дружеството на имейл адрес с всякакви запитвания по темата, които биха могли да имат.
 
(б) Ликвидаторите ще приготвят ли публично достъпен списък на известните кредитори или ликвидаторът лично ще информира кредиторите, че те се считат за „известни кредитори“ с индивидуалните покани, изпратени до тях?
 
Няма да бъде подготвен публично достъпен списък.
 
(в) Как лицата с право на вземане ще бъдат информирани за размера на претенцията, който да впишат във Формуляр за предявяване на вземане ?
 
Това зависи от кредиторите, предявяващи вземанията си, но ако желаят допълнителна информация от дружеството (например размера на възстановимата премия, която им се дължи), те могат да направят запитването си по имейл.
 
8. Как ще бъдат уведомени кредиторите за получаването на техните формуляри за предявяване на вземане?
 
Тези, които предявят формуляра на ръка, обикновено получават обратно подпечатано копие.
Тези, които го изпращат по пощата, ще получават известие за получаване по електронна поща, при условие че при попълване на формуляра посочат своя имейл адрес.
 
9. Как ще се третират в хода на процедурата по ликвидация застрахователните претенции, които са предмет на оспорване пред българските съдилища към датата на откриване на производството по ликвидация? Как ще бъдат решени правните спорове между кредиторите и застрахователя, ако българските съдилища не постановят окончателните си решения по тези дела, докато производството по ликвидация все още е открито?
 
Ликвидацията няма да бъде приключена, докато не бъдат разрешени всички висящи дела, било чрез споразумение между страните или с окончателно съдебно решение.
 
10. Необходимо е допълнително разяснение относно застрахователните вземания, които подлежат на изключване или редуциране по размер по заявление от ликвидаторите или кредитора.
 
Ако по мнение на ликвидатора е предявено вземане срещу дружеството в ликвидацията в размер, който според Ликвидатора е прекомерен, ликвидаторът или, ако не той, всеки кредитор може да отправи искане към съда по ликвидацията да изключи вземането или да намали неговия размер.
 
11. Кога ликвидаторите ще подготвят и публикуват първоначалния си отчет за състоянието на застрахователното предприятие? Очаква ли се ликвидаторите да изготвят такъв отчет в два варианта – един от тях да бъде публично достояние, а друг по-подробен вариант, предназначен за използване от компетентния съд и надзорния орган в областта на застраховането? Каква информация и анализ трябва да бъдат предоставени от ликвидаторите в този доклад?
 
Очаква се първоначалният доклад да бъде изготвен през първата половина на октомври. Законът не регламентира точното съдържание на доклада. Законът изисква единствено Ликвидаторът да представи доклада си на наблюдаващия орган, който в този случай е Надзорният орган върху застраховането на Република Кипър.
 
Комисията за финансов надзор ще публикува информацията за засегнатите лица в България от ликвидацията на застрахователно дружество „Olympic Insurance Co. Ltd“, Република Кипър, на следния адрес:
https://www.fsc.bg/bg/za-potrebitelya/upatvane-za-kreditori-za-podavane-na-pretentsii-spryamo-olimpik/
 
 
 

Със свое решение от 17.09.2019 г. Комисията за финансов надзор оповести интернет страници, чрез които се предоставят инвестиционни услуги от лица, които нямат това право. Взетото решение е на основание разпоредби от Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за пазарите на финансови инструменти. В Решение №1045 -ИП е публикуван списък с интернет страниците,  чрез които не следва да се предоставят инвестиционни услуги.
 
Публикуването на решението се счита за уведомление относно задължението на лицата да преустановят предлагането на инвестиционни услуги и дейности чрез оповестените интернет-страници в 3-дневен срок, считано от датата на публикуване на решението със списъка.