Експерти от Комисията за финансов надзор, след анализ на постъпилите в комисията жалби, изготвиха „Наръчник за сроковете при уреждане на претенции съгласно Кодекса за застраховането“, който съдържа лесно достъпна информация относно законоустановените процедури и срокове при уреждането на претенции по договори за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Каско“ на моторно превозно средство. Наръчникът е изготвен с цел улесняване на потребителите във връзка с уреждане на претенциите.
Наръчникът дава отговори на лесно разбираем и достъпен език на най-честите причини за оплакванията на потребителите по отношение на застрахователните услуги. Публикуваният наръчник е в изпълнение на една от основните дейности на Комисията за финансов надзор в политиката й за защита на потребителите – подобряване на информираността на потребителите за небанковите финансови продукти и услуги.
Наръчникът е публикуван на интернет страницата на КФН в раздел „За потребителя“ – „Наръчник за сроковете при уреждане на претенции съгласно Кодекса за застраховането“.
КФН и НАП се споразумяха да си сътрудничат
Ръководителите на Комисията за финансов надзор (КФН) и на Националната агенция за приходите (НАП), г-н Бойко Атанасов и г-жа Галя Димитрова, подписаха през седмицата Споразумение за сътрудничество и обмен на информация между двете ведомства. Целта на споразумението е бърз обмен на информация по електронен път между двете институции, като очакваните резултати са в посока на:
- намаляване на административната тежест за поднадзорните лица на КФН, за които в Регулатора директно ще достъпва информация от приходната администрация, включително данни за декларирани и внесени суми, трудови договори, задължения и данни от принудително събиране;
- провеждане на съвместни проверки на екипи от двете ведомства, когато КФН установи, че за подназдорно лице има индикации за избягване на данъци;
- събиране на вземания от НАП при наложени имуществени санкции от КФН, както и проверка дали при възстановяване на суми от КФН на поднадзорното лице, то не е същевременно длъжник към НАП, за да бъдат предприети стъпки за събиране на дълга от приходната администрация;
- подобряване на ефективността от упражняваните надзорни и контролни функции на всяка една от институциите в краткосрочен план, а в дългосрочен постигане на превантивен ефект за предотвратяване на противоправно поведение от страна на поднадзорните лица;
- създаване на условия за оперативен обмен на знания и опит относно прилагането и тълкуването на данъчното законодателство и на това в небанковата финансова сфера, както и обмен на информация относно данъчното третиране на сделки с финансови инструменти.
„Подписаното споразумение е стъпка към реализиране на представената от мен пред Народното събрание Стратегия за развитие на КФН. Целта ни е, посредством ефективен диалог с другите държавни органи и разширяване на взаимодействието и обмена на информация с тях, да имаме още по-ефективно работеща Комисия за финансов надзор.“ каза председателят г-н Бойко Атанасов.
Според г-жа Галя Димитрова, изпълнителен директор на НАП, „Чрез бъдещата съвместна работа ще се създаде и възможност за съпоставяне на финансово-отчетната информация, предоставяна в КФН, с информацията, налична в информационните масиви на НАП, включително по отношение на размера на декларираните задължения за данъци, което в крайна сметка ще направи дейността на двете ведомства по-ефективна“.
Обменът на становища във връзка с тълкуването и прилагането на нормативни разпоредби ще доведе до подобряване на дейността на двете институции по прилагане на правната рамка и усъвършенстване на надзорните практики. Споразумението предвижда още механизми за оказване на взаимна експертна помощ, както и възможността за провеждане на съвместни обучения.
Уредените механизми за съвместна работа на институциите ще повишат възможностите за адекватна и бърза реакция в рамките на законовите правомощия на Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите, включително за идентифициране на лицата, които не спазват законовите задължения и предприемане на съвместни мерки по прилагане на цялата сила на закона спрямо тях.
Предвиденият в Споразумението ред за съвместна работа с обществеността и средствата за масово осведомяване ще повиши прозрачността при изпълнение на законовите правомощия на всяка една от двете институции. Организирането на съвместни разяснителни кампании, насочени към потребителите на финансови услуги и продукти, е стъпка в изпълнението на една от основните цели на КФН, а именно защита правата на инвеститорите, застрахованите и осигурени лица.
Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор през 2018 г. бе представен пред депутати от „Комисия по труда, социалната и демографската политика“ в Народното събрание
Комисията за финансов надзор (КФН) представи Годишния отчет за дейността си през 2018 г. пред депутатите от „Комисия по труда, социалната и демографската политика“ на 12.06.2019 г.
Годишният отчет е структуриран в две части, като в първата част е очертана дейността на КФН в изпълнение на компетентностите ѝ на регулаторен и надзорен орган на небанковия финансов сектор, а втората част на отчета представлява обстоен пазарен анализ на небанковия финансов сектор в България в условията на световната и европейска икономическа среда през 2018 г.
В началото на отчета е публикувано обръщение на г-н Бойко Атанасов, председател на КФН, с което той представя отчетния доклад пред депутатите:
Уважаеми дами и господа,
Представям на Вашето внимание Годишния отчет за дейността на Комисия за финансов надзор (КФН) за 2018 г.
Комисията мина през динамични периоди през 2018 г. – сътресения в сектора на застраховането, промени в ръководния екип, влизане в сила на нова правна рамка по отношение на пазарите на финансови инструменти. В рамките на динамиката ние успяхме да постигнем и устойчив напредък при капиталовите пазари. Поставихме си амбициозни и същевременно изпълними цели за бъдещото развитие на Комисия за финансов надзор както в България, така и в международен план.
Важен акцент в областта на капиталовия пазар бе приемането на новия Закон за пазарите на финансови инструменти през февруари 2018 г., чийто проект бе изготвен основно от КФН. С него се транспонира Директивата за пазарите на финансови инструменти II (MiFID II), като се надгражда съществуващият правен режим на организацията и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на ценни книжа. Целта на новия Закон за пазарите на финансови инструменти е увеличаване прозрачността на пазарите на финансови инструменти, по-добра защита на инвеститорите, укрепване на доверието и недопускане на нерегламентирана търговия с финансови инструменти.
През 2018 г. бяхме свидетели на устойчиво нарастване на подадените и разгледани заявления за потвърждаване на проспекти за публично предлагане на ценни книжа или за допускане до търговия на регулиран пазар. Констатираната тенденция за нарастване на броя на потвърдените проспекти е в причинно-следствена връзка с приетите мерки в Стратегията за развитие на капиталовия пазар (в т.ч. за отлагане събирането на такси за потвърждаване на проспект от страна на КФН до 01.01.2021 г.) и с възприетия подход за диалогичност с представители на бизнеса и поднадзорните на КФН лица.
Стъпка в изпълнението на Стратегията е и участието на Комисията в проект за изграждане на единен портал за подаване на информация от публичните дружества, едновременно до Българската фондова борса (БФБ), Централен депозитар (ЦД), КФН и обществеността. През 2019 г. ще продължим работата си в тази посока.
В посочения период успяхме да установим и сериозен контрол по отношение на активността на дружествата, предоставящи инвестиционни услуги, без необходимия лиценз, предимно чрез интернет страници. Комисията получи и своевременно реагира на значителен брой жалби и сигнали от лица, чиито интереси са увредени от дейността на въпросните дружества. На база на това, КФН отправи искане до председателя на Софийския районен съд за спиране на достъпа до тези интернет страници. Към настоящия момент, след издадените разпореждания за спиране, ние от Комисията продължаваме проверките на лицата, които не притежават необходимия лиценз, и засилваме контрола върху тяхната дейност. КФН продължава да работи в посока преустановяване на достъпа до подобни интернет страници, с което да защити интересите на потребителите на финансови услуги в Република България. Стъпка в тази посока е и поддържането на актуален списък на тези лица на интернет страницата на КФН, сътрудничеството с надзорни органи от други държави и ползотворно взаимодействие с браншовите организации. В резултат нашата дейност се разгърна и в посока превенция като към настоящия момент изготвихме брошура, която предстои да бъде разпространена както от инвестиционните посредници, така и от Комисията. Документът цели да даде ясни и лесни стъпки на бъдещите инвеститори с цел защита на техните интереси за разграничаване на дейността на лицензираните от нелицензираните инвестиционни посредници.
Изминалата година изостри вниманието върху проблемите, свързани със застрахователните експозиции в рамките на ЕС и международните компенсационни механизми при застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по-конкретно в международната система „Зелена карта“. От кипърския надзорен орган бе отнет лиценза на кипърската застрахователната компания „Олимпик“, която извършваше основна част от дейността си на територията на Република България чрез клон. Въпросът бе обсъждан многократно и в дълбочина в Народното събрание и в публичното пространство. Почти година по-късно ние продължаваме да очакваме информация от кипърския съд за назначаване на ликвидатор на застрахователя, след което да предприемем действия по ликвидация на щети и връщане на част от премиите. След тази стъпка в нас е отговорността да започне процесът по ликвидация и съответно предявяване на претенциите. Още на този етап е ясно, че за предприемането на мерки с цел превенция и минимизиране на последствията и максималната защита на основната група застраховани лица – българските клиенти на ЗК „Олимпик“ – ще бъдат необходими действия от страна на всички заинтересовани български институции и организации, като КФН провежда активна координация между тях. Що се отнася до поставянето на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) в режим на мониторинг от страна на Съвета на бюрата „Зелена карта“ през декември 2018 г., КФН приложи серия от надзорни мерки за елиминиране на някои от причините, довели до мониторинга. Комисията провежда интензивен диалог с НББАЗ, Асоциация на българските застрахователи (АБЗ), Съвета на бюрата и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕИОПА) и проучва възможностите за идентифициране на потенциални регулаторни и нормативни изменения с цел оптимално управление и финансиране на компенсаторните механизми в застраховането, съответно максимално бързата отмяна на режима на мониторинг.
Обществената дискусия на проекта за система „Бонус-малус“ показа, че тя се нуждае от усъвършенстване, за да бъде възприета от обществото и за да бъде ефективно прилагана, така че да постига своите цели – образуване на индивидуална премия по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в зависимост от причинените щети и поведението на пътя на водача и премирането на водачите без щети и нарушения, при това без да нарасне средната цена на застраховката в сектора. Най-важната цел на системата е да подобри пътната безопасност и оттам да доведе до намаляване на броя на смъртните случаи и телесните наранявания. Фокусът на „Бонус-малус“ трябва да бъде върху справедливостта, да поставя акцент върху пряката връзка между риска на застрахователя и бонус- малус на собственика и водача на автомобила.
В сътрудничество с другите две институции, оправомощени да приемат съответната Наредба (Министерство на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията), Комисията за финансов надзор има ангажимента да координира и съгласува процеса по изработване на нови редакции на наредбата, които следва да отговорят на обществените очаквания и да постигнат стратегическите цели на тази система.
Друга важна задача, която изпълняваме и е от приоритетно значение за Комисията през 2018 г., е поддържане на адекватно ниво на резервите от страна на българските застрахователи, като се изпълняват изискванията за платежоспособност, залегнали в Кодекса за застраховането (КЗ). В тази връзка, както и с оглед присъединяването на България към механизма ERM II, бяха въведени нови, още по-строги изисквания към оценката на активите на застрахователите. Въведохме и подход на риск-базиран надзор, който има за цел изпреварващо идентифициране, приоритизиране и адресиране на рисковете в поднадзорните на КФН дружества с цел защитата на финансовата стабилност на сектора.
Важен елемент на защитата на потребителите на застрахователни услуги стана факт с последните изменения на КЗ, транспонирали европейската Директива за разпространение на застрахователни продукти. Вече заработиха новите изисквания към застрахователните посредници, които поставят в центъра именно информираността и защитеността на потребителя на застрахователни продукти.
В сферата на допълнителното пенсионното осигуряване през 2018 г. в дух на диалогичност и активна комуникация с бизнеса, чрез провеждане на регулярни срещи в дискусионен формат, Комисията извърши цялостен преглед и съобразяване на подзаконовата нормативна уредба с приетите през м. ноември 2017 г. изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, включително и своевременното изпълнение на мерките, адресиращи специфичните препоръки на Съвета относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. В краткосрочен план предстои пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване да съобразят в нормативно определените срокове своята дейност с новите регулации и не по-малко отговорната задача за надзорния орган да проследи привеждането на дейността им. Комисията има волята и налага високи стандарти в работата на осъществяващите контрола по изпълнение на изискванията на регулаторната рамка лица, както и на тези, които осъществяват дейността по допълнително пенсионно осигуряване.
Допълнителното пенсионно осигуряване е дейност с изключително висока обществена значимост. По тази причина Комисията се фокусира върху ефективното изпълнение на своите регулаторни и надзорни функции с акцент осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие в осигурителния пазар, повишаване на защитата на правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите, изграждане на стабилна и адекватна инфраструктура чрез непрекъснато синхронизиране на българското законодателство и надзорни практики с европейските и чрез правила и системи за управление на рисковете. Ние работим в посока създаването на устойчива среда на допълнителното пенсионно осигуряване. В този процес прилагаме стриктен контрол над пазарните участници за съответствието им с нормативните изисквания, постоянно проследяване и предприемане на мерки за усъвършенстване на съществуващата регулация, с цел коригиране на констатирани законови празноти и несъответствия и развитието ѝ съобразно промените в икономическата и правна система.
През 2018 г., в контекста на приетата от Европейската комисия „Стратегия за единен дигитален пазар за Европа“, Комисия за финансов надзор предприе активни действия за наблюдение на финансовите иновации. Като първа стъпка бе създадена „Стратегия за наблюдение на финансовите технологии (FinTech) в небанковия финансов сектор (2018 – 2020 г.), която дава визия за основните цели на Комисията в тази област. За да придобие по-добра представа за разпространението на финансовите иновации на българския финансов пазар, КФН проведе консултации с бизнеса, които целяха също изясняване на необходимостта от изграждането на подходящ механизъм за взаимодействие между регулатора и FinTech дружествата, произтичащите рискове за дейността, пазара и потребителите, влиянието върху бизнес моделите на поднадзорните лица. В края на годината КФН стартира ефективното функциониране на Innovation hub, избраният механизъм за взаимодействие между надзорния орган и дружествата, предлагащи иновации на финансовите пазари. Този механизъм цели улесняване на комуникацията с бизнеса, с оглед насърчаване на предлагането и използването на иновациите в небанковия финансов сектор. Механизмът осигурява чрез консултации и указания спазването на нормативната рамка при използването на иновативните продукти.
През изминалата 2018 г. се наблюдава същата тенденция от последните години по отношение на развитието на финансовия сектор. Той е много динамично развиващ се, все по-отворен, предлагането на продуктите и услугите все повече е от разстояние, в него навлизат бързо най-новите технологии. В тази среда Комисия за финансов надзор активно промотира дейността си по наблюдение на финансовите иновации и взаимодействието с бизнеса в това направление с оглед запазването на доверието във финансовите пазари и защита на интересите на потребителите
В областта на международното сътрудничество изключително голям беше приносът на Комисията за успешното провеждане на Българското председателство на Съвета на ЕС през януари – юни 2018 г.
В рамките на своите компетенции и ангажименти Комисията за финансов надзор (КФН), в сътрудничество с колегите от ESMA и EIOPA, организира и бе домакин на две значими събития от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС през първото полугодие на 2018 г.:
Годишният отчет е структуриран в две части, като в първата част е очертана дейността на КФН в изпълнение на компетентностите ѝ на регулаторен и надзорен орган на небанковия финансов сектор, а втората част на отчета представлява обстоен пазарен анализ на небанковия финансов сектор в България в условията на световната и европейска икономическа среда през 2018 г.
В началото на отчета е публикувано обръщение на г-н Бойко Атанасов, председател на КФН, с което той представя отчетния доклад пред депутатите:
Уважаеми дами и господа,
Представям на Вашето внимание Годишния отчет за дейността на Комисия за финансов надзор (КФН) за 2018 г.
Комисията мина през динамични периоди през 2018 г. – сътресения в сектора на застраховането, промени в ръководния екип, влизане в сила на нова правна рамка по отношение на пазарите на финансови инструменти. В рамките на динамиката ние успяхме да постигнем и устойчив напредък при капиталовите пазари. Поставихме си амбициозни и същевременно изпълними цели за бъдещото развитие на Комисия за финансов надзор както в България, така и в международен план.
Важен акцент в областта на капиталовия пазар бе приемането на новия Закон за пазарите на финансови инструменти през февруари 2018 г., чийто проект бе изготвен основно от КФН. С него се транспонира Директивата за пазарите на финансови инструменти II (MiFID II), като се надгражда съществуващият правен режим на организацията и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на ценни книжа. Целта на новия Закон за пазарите на финансови инструменти е увеличаване прозрачността на пазарите на финансови инструменти, по-добра защита на инвеститорите, укрепване на доверието и недопускане на нерегламентирана търговия с финансови инструменти.
През 2018 г. бяхме свидетели на устойчиво нарастване на подадените и разгледани заявления за потвърждаване на проспекти за публично предлагане на ценни книжа или за допускане до търговия на регулиран пазар. Констатираната тенденция за нарастване на броя на потвърдените проспекти е в причинно-следствена връзка с приетите мерки в Стратегията за развитие на капиталовия пазар (в т.ч. за отлагане събирането на такси за потвърждаване на проспект от страна на КФН до 01.01.2021 г.) и с възприетия подход за диалогичност с представители на бизнеса и поднадзорните на КФН лица.
Стъпка в изпълнението на Стратегията е и участието на Комисията в проект за изграждане на единен портал за подаване на информация от публичните дружества, едновременно до Българската фондова борса (БФБ), Централен депозитар (ЦД), КФН и обществеността. През 2019 г. ще продължим работата си в тази посока.
В посочения период успяхме да установим и сериозен контрол по отношение на активността на дружествата, предоставящи инвестиционни услуги, без необходимия лиценз, предимно чрез интернет страници. Комисията получи и своевременно реагира на значителен брой жалби и сигнали от лица, чиито интереси са увредени от дейността на въпросните дружества. На база на това, КФН отправи искане до председателя на Софийския районен съд за спиране на достъпа до тези интернет страници. Към настоящия момент, след издадените разпореждания за спиране, ние от Комисията продължаваме проверките на лицата, които не притежават необходимия лиценз, и засилваме контрола върху тяхната дейност. КФН продължава да работи в посока преустановяване на достъпа до подобни интернет страници, с което да защити интересите на потребителите на финансови услуги в Република България. Стъпка в тази посока е и поддържането на актуален списък на тези лица на интернет страницата на КФН, сътрудничеството с надзорни органи от други държави и ползотворно взаимодействие с браншовите организации. В резултат нашата дейност се разгърна и в посока превенция като към настоящия момент изготвихме брошура, която предстои да бъде разпространена както от инвестиционните посредници, така и от Комисията. Документът цели да даде ясни и лесни стъпки на бъдещите инвеститори с цел защита на техните интереси за разграничаване на дейността на лицензираните от нелицензираните инвестиционни посредници.
Изминалата година изостри вниманието върху проблемите, свързани със застрахователните експозиции в рамките на ЕС и международните компенсационни механизми при застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по-конкретно в международната система „Зелена карта“. От кипърския надзорен орган бе отнет лиценза на кипърската застрахователната компания „Олимпик“, която извършваше основна част от дейността си на територията на Република България чрез клон. Въпросът бе обсъждан многократно и в дълбочина в Народното събрание и в публичното пространство. Почти година по-късно ние продължаваме да очакваме информация от кипърския съд за назначаване на ликвидатор на застрахователя, след което да предприемем действия по ликвидация на щети и връщане на част от премиите. След тази стъпка в нас е отговорността да започне процесът по ликвидация и съответно предявяване на претенциите. Още на този етап е ясно, че за предприемането на мерки с цел превенция и минимизиране на последствията и максималната защита на основната група застраховани лица – българските клиенти на ЗК „Олимпик“ – ще бъдат необходими действия от страна на всички заинтересовани български институции и организации, като КФН провежда активна координация между тях. Що се отнася до поставянето на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) в режим на мониторинг от страна на Съвета на бюрата „Зелена карта“ през декември 2018 г., КФН приложи серия от надзорни мерки за елиминиране на някои от причините, довели до мониторинга. Комисията провежда интензивен диалог с НББАЗ, Асоциация на българските застрахователи (АБЗ), Съвета на бюрата и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕИОПА) и проучва възможностите за идентифициране на потенциални регулаторни и нормативни изменения с цел оптимално управление и финансиране на компенсаторните механизми в застраховането, съответно максимално бързата отмяна на режима на мониторинг.
Обществената дискусия на проекта за система „Бонус-малус“ показа, че тя се нуждае от усъвършенстване, за да бъде възприета от обществото и за да бъде ефективно прилагана, така че да постига своите цели – образуване на индивидуална премия по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в зависимост от причинените щети и поведението на пътя на водача и премирането на водачите без щети и нарушения, при това без да нарасне средната цена на застраховката в сектора. Най-важната цел на системата е да подобри пътната безопасност и оттам да доведе до намаляване на броя на смъртните случаи и телесните наранявания. Фокусът на „Бонус-малус“ трябва да бъде върху справедливостта, да поставя акцент върху пряката връзка между риска на застрахователя и бонус- малус на собственика и водача на автомобила.
В сътрудничество с другите две институции, оправомощени да приемат съответната Наредба (Министерство на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията), Комисията за финансов надзор има ангажимента да координира и съгласува процеса по изработване на нови редакции на наредбата, които следва да отговорят на обществените очаквания и да постигнат стратегическите цели на тази система.
Друга важна задача, която изпълняваме и е от приоритетно значение за Комисията през 2018 г., е поддържане на адекватно ниво на резервите от страна на българските застрахователи, като се изпълняват изискванията за платежоспособност, залегнали в Кодекса за застраховането (КЗ). В тази връзка, както и с оглед присъединяването на България към механизма ERM II, бяха въведени нови, още по-строги изисквания към оценката на активите на застрахователите. Въведохме и подход на риск-базиран надзор, който има за цел изпреварващо идентифициране, приоритизиране и адресиране на рисковете в поднадзорните на КФН дружества с цел защитата на финансовата стабилност на сектора.
Важен елемент на защитата на потребителите на застрахователни услуги стана факт с последните изменения на КЗ, транспонирали европейската Директива за разпространение на застрахователни продукти. Вече заработиха новите изисквания към застрахователните посредници, които поставят в центъра именно информираността и защитеността на потребителя на застрахователни продукти.
В сферата на допълнителното пенсионното осигуряване през 2018 г. в дух на диалогичност и активна комуникация с бизнеса, чрез провеждане на регулярни срещи в дискусионен формат, Комисията извърши цялостен преглед и съобразяване на подзаконовата нормативна уредба с приетите през м. ноември 2017 г. изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, включително и своевременното изпълнение на мерките, адресиращи специфичните препоръки на Съвета относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. В краткосрочен план предстои пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване да съобразят в нормативно определените срокове своята дейност с новите регулации и не по-малко отговорната задача за надзорния орган да проследи привеждането на дейността им. Комисията има волята и налага високи стандарти в работата на осъществяващите контрола по изпълнение на изискванията на регулаторната рамка лица, както и на тези, които осъществяват дейността по допълнително пенсионно осигуряване.
Допълнителното пенсионно осигуряване е дейност с изключително висока обществена значимост. По тази причина Комисията се фокусира върху ефективното изпълнение на своите регулаторни и надзорни функции с акцент осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие в осигурителния пазар, повишаване на защитата на правата и интересите на осигурените лица и пенсионерите, изграждане на стабилна и адекватна инфраструктура чрез непрекъснато синхронизиране на българското законодателство и надзорни практики с европейските и чрез правила и системи за управление на рисковете. Ние работим в посока създаването на устойчива среда на допълнителното пенсионно осигуряване. В този процес прилагаме стриктен контрол над пазарните участници за съответствието им с нормативните изисквания, постоянно проследяване и предприемане на мерки за усъвършенстване на съществуващата регулация, с цел коригиране на констатирани законови празноти и несъответствия и развитието ѝ съобразно промените в икономическата и правна система.
През 2018 г., в контекста на приетата от Европейската комисия „Стратегия за единен дигитален пазар за Европа“, Комисия за финансов надзор предприе активни действия за наблюдение на финансовите иновации. Като първа стъпка бе създадена „Стратегия за наблюдение на финансовите технологии (FinTech) в небанковия финансов сектор (2018 – 2020 г.), която дава визия за основните цели на Комисията в тази област. За да придобие по-добра представа за разпространението на финансовите иновации на българския финансов пазар, КФН проведе консултации с бизнеса, които целяха също изясняване на необходимостта от изграждането на подходящ механизъм за взаимодействие между регулатора и FinTech дружествата, произтичащите рискове за дейността, пазара и потребителите, влиянието върху бизнес моделите на поднадзорните лица. В края на годината КФН стартира ефективното функциониране на Innovation hub, избраният механизъм за взаимодействие между надзорния орган и дружествата, предлагащи иновации на финансовите пазари. Този механизъм цели улесняване на комуникацията с бизнеса, с оглед насърчаване на предлагането и използването на иновациите в небанковия финансов сектор. Механизмът осигурява чрез консултации и указания спазването на нормативната рамка при използването на иновативните продукти.
През изминалата 2018 г. се наблюдава същата тенденция от последните години по отношение на развитието на финансовия сектор. Той е много динамично развиващ се, все по-отворен, предлагането на продуктите и услугите все повече е от разстояние, в него навлизат бързо най-новите технологии. В тази среда Комисия за финансов надзор активно промотира дейността си по наблюдение на финансовите иновации и взаимодействието с бизнеса в това направление с оглед запазването на доверието във финансовите пазари и защита на интересите на потребителите
В областта на международното сътрудничество изключително голям беше приносът на Комисията за успешното провеждане на Българското председателство на Съвета на ЕС през януари – юни 2018 г.
В рамките на своите компетенции и ангажименти Комисията за финансов надзор (КФН), в сътрудничество с колегите от ESMA и EIOPA, организира и бе домакин на две значими събития от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС през първото полугодие на 2018 г.:
Заседание на Управителния комитет и Съвета на надзорниците на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), което се проведе в периода 22-23 март 2018 г. в НДК, като участие взеха около 80 председатели и висши представители на европейските надзорни органи в областта на ценните книжа и пазари;
Ден на стратегията на EIOPA, който се състоя на 29-30 май 2018 г. в Резиденция Бояна и събра близо 40 председатели и висши представители на европейските надзори в областта на застраховането и пенсионното осигуряване.
През годината Комисията взе активно участие в различни форуми – конференции, семинари, работни срещи и образователни инициативи, насочени към защита на потребителите и повишаване на финансовата грамотност на различни обществени групи, като си партнираше както с държавни институции, така и с неправителствени организации, чиято дейност е в областта на финансовото образование.
Структурно представеният отчет е съставен от две части. В първата част е очертана дейността на КФН в изпълнение на компетентностите ѝ на регулаторен и надзорен орган на небанковия финансов сектор, втората част на отчета представлява обстоен пазарен анализ на небанковия финансов сектор в България в условията на световната и европейска икономическа среда през 2018 г. Представената в отчета информация отразява обективно и детайлно дейността на КФН за 2018 г.
В рамките на своето обръщение слагам акцент върху най-важните и значими дейности и мерки, предприети от КФН през 2018 г., а в отчета е представена информация, която отразява обективно и детайлно дейността на институцията през годината. В заключение мога да обобщя, че всички усилия и действия на Комисията са насочени към прозрачна и навременна комуникация с обществото и към осъществяване на стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите основни направления, регулирани от Комисията – капиталовите пазари, сферата на застраховането и пенсионните фондове.
Списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват дейност на територията на Република България, са актуализирани
За месец май 2019 г. в Комисията за финансов надзор (КФН) са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 3 застрахователни дружества от държави членки да извършват застрахователна дейност на територията на България, както и за 1 застрахователно дружество, което е преустановило извършването на дейност. Към 31 май 2019 г. застрахователите от държави членки, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 645.
През месец май в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 9 нови застрахователни посредници от държави членки да извършват дейност в България, както и за 4 застрахователни посредници, които са преустановили извършването на дейност. Към 31 май 2019 г. застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2540.
През месец май КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни дружества със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. Към 31 май 2019 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 16.
През месец май КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни посредници със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. През посочения период КФН е получила уведомление за 1 застрахователен посредник, заявил намерение да преустанови извършването на дейност в държави членки на ЕС. Към 31 май 2019 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 43.
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
През месец май в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 9 нови застрахователни посредници от държави членки да извършват дейност в България, както и за 4 застрахователни посредници, които са преустановили извършването на дейност. Към 31 май 2019 г. застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2540.
През месец май КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни дружества със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. Към 31 май 2019 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 16.
През месец май КФН не е изпращала уведомления до компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на застрахователни посредници със седалище в Република България да извършват дейност на тяхна територия. През посочения период КФН е получила уведомление за 1 застрахователен посредник, заявил намерение да преустанови извършването на дейност в държави членки на ЕС. Към 31 май 2019 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 43.
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
Бойко Атанасов: Ще заложим на превантивен контрол, а не на реакции в кризисни ситуации
Интервю с председателя на КФН Бойко Атанасов в "24 часа"
Лоши бизнес практики ще се пресичат още в началото, казва новият председател на Комисията за финансов надзор
Още акценти: Като финансов регулатор ще бъдем предсказуеми за тези, които спазват законите, и непредсказуеми за склонните съзнателно да ги нарушават
След фалита на "Олимпик" променихме правила и изисквания, за да гарантираме стабилността на системата
Готвим нов вариант за “Бонус малус”, който ще бъде съобразен с обществените очаквания
Ще настоявам да няма чести и необосновани изменения в регулациите
Работи се по наредбата за изплащане на пенсиите от частните фондове
– Преди два месеца парламентът единодушно ви избра за председател на Комисията за финансов надзор . Коя бе първата ви задача на новия пост, г-н Атанасов?
– Преди да поема поста председател на комисията, аз бях на позиция заместник-председател на надзора на инвестиционната дейност в нея. От опита ми от есента на 2017 г. имах сериозната и обективна възможност да се запозная в детайли с актуалната ситуация в комисията – както на ниво позиционирането и спрямо поднадзорните лица, бизнеса, браншовите организации и институциите, така и в контекста на управление на екипа. Встъпвайки в длъжност, аз не започвам отначало, аз продължавам своята работа до момента. Разбира се, с много повече отговорности и по-широк спектър на дейност. Като изключително важен елемент в развитието на надзорната институция визирам процеса по идентифициране на потенциално недобри или лоши бизнес практики още в самото начало. В процеса на работа поставяме фокус върху риск-базиран надзор и осъществяване на координиран надзор в ситуации, в които са включени и други институции. Най-важното е да осъществяваме превенция чрез активна регулация, а не реакция в кризисни ситуации! Пред комисията стои целта да работим за създаване на репутация на стабилен, обективен и независим регулаторен орган чрез комуникационни кампании и диалог с обществото. Търсим диалогичност на всички нива, активна комуникация с бизнеса чрез провеждане на регулярни срещи в дискусионен формат. Пример преди дни са и резултатите от проведените срещи по повод изплащането на обезщетенията на близките на загиналите край Своге.
– Обещахте пред депутатите разработването на нова информационна система на КФН . Кога ще стане това?
– В синхрон с дигитализираното общество, в което живеем и работим, вярвам, че информационната система е крачка към по-добрата оперативна комуникация между институциите. Намаляването на административната тежест посредством оптимизация на процесите и дигитализация е основна цел за комисията. Като резултат целя КФН да предоставя бързи и качествени услуги в регулаторната дейност, както и прозрачност в надзорната дейност. Стъпка в изпълнението на Стратегията за развитие на капиталовия пазар е участието ни в проект за изграждане на единен портал за подаване на информация от публичните дружества, чрез който едновременно да бъде подавана информация до Българска фондова борса, Централен депозитар, Комисията за финансов надзор и обществеността. Имам ангажимента да насърчавам активните действия от страна на комисията в тази насока. Убеден съм, че именно този проект ще доведе до облекчаване на изискванията към дейността на поднадзорните лица, ще намали административната тежест и ще бъде крачка в правилната посока. Изграждането на информационната система не е еднократен акт, още повече при наличието на повече от един участник. Сигурен съм, че страните в нея са заинтересовани да стартираме системата възможно най-скоро.
– След оттеглянето на първото предложение вече се работи по нов вариант на Наредбата за “Бонус- малус ” системата. Какви промени предвиждате и кога ще бъде готова?
– Обществената дискусия на проекта за система “Бонус-малус ” показа, че тя се нуждае от усъвършенстване, за да бъде възприета от обществото, и ефективно прилагана, така че да постига своите цели, а именно – образуване на индивидуалната премия по застраховката “Гражданска отговорност на автомобилистите” в зависимост от причинените щети и поведението на пътя на водача ,от една страна, и премирането на водачите без щети и нарушения, от друга, при това без да нарасне средната цена на застраховката в сектора. Предстои завършването на работата по проекта на наредба за системата “Бонус-малус ”, съобразявайки се с конструктивните препоръки, направени по време на общественото обсъждане и постъпили в комисията. В сътрудничество с другите две институции, оправомощени да я приемат – МВР и транспортното министерство, създадохме работна група, която подготвя нови алтернативни варианти на наредбата, и се преценяват нормативни промени, които следва както да отговорят на обществените очаквания, така и да постигнат стратегическите цели на тази система. Промените в проекта на наредба ще бъдат обсъдени с всички заинтересовани страни, преди да се премине към приемане. Целта е по – справедливото определяне на премията съобразно нивото на риск от причиняване на ПТП от водачите, което, надявам се, да доведе и до намаляване на жертвите на пътя.
– След фалита на ЗК “Олимпик” имаше апокалиптични прогнози за очаквани нови фалити, вече на български компании. Засега не се оправдават, но зрее ли някъде напрежение в сектора, и къде?
– Искам да припомня, че застрахователна компания “Олимпик” беше кипърски застраховател, който развиваше дейност у нас чрез клон, и надзорните ни правомощия спрямо него бяха силно ограничени. В резултат на извършвани проверки на застрахователите както на място, така и дистанционни комисията отправи редица препоръки с оглед подобряване дейността на застрахователните дружества, както и приложи законово определените надзорни мерки по отношение на системата на управление на застрахователите, надеждността и пълнотата на подаваните от застрахователите данни в информационната система на Гаранционния фонд, достатъчността на отделените резерви за покритие на възникналите щети. В случай на възникване на конкретни ситуации КФН своевременно ще предприеме действия за тяхното решаване. Нашата задача е защита на обществения интерес, застрахованите и застраховащите лица. Подчертавам “и застрахованите лица”, защото те са хората, които заплащат цената на застраховката.
– Предвиждате ли въвеждането на нови регулации за застрахователите и ако да, какви? А за пенсионните фондове?
– В процес на разработване и приемане са 3 наредби във връзка със завършване на подзаконовата нормативна уредба по прилагането на измененията в Кодекса за застраховането, произтичащи от въвеждането на европейските директиви относно разпространение на застрахователни продукти. С първата ще се регламентират изискванията за регистрация на предприятията, които ще извършват обучение на служителите на застрахователните брокери. С втората ще се регламентират изискванията за регистрация по електронен път на застрахователните посредници, а с третата ще се поставят допълнителни изисквания за преценка на определени инвестиционни застрахователни продукти като несложни, за да се създадат условия за по- облекчен режим за продажба на тези продукти. Проектите на нормативни актове бяха приети на първо разглеждане от комисията и бяха предоставени за обществено обсъждане. Предстои обобщаване на постъпилите предложения и окончателното приемане на нормативните актове. На равнище Европейски съюз тече процес по съгласуване на промените относно изискванията за финансова стабилност на застрахователите, с които застрахователните компании ще трябва да се съобразяват. През последните години бяха предприети значителни промени с цел усъвършенстване на регламентацията на частното пенсионно осигуряване, включително с оглед въвеждането на законодателството на ЕС за професионалното пенсионно осигуряване. Предстои доразвиване на уредбата за изплащане на пенсиите от частните фондове, като в тази насока експертизата на КФН ще подпомогне компетентните министерства при изготвяне на необходимите регулации.
– Ще лобирате ли пред депутатите да спре честото прекрояване на законовата и подзаконовата база, което обърква клиентите и затруднява работата на пенсионни дружества и на застрахователни компании?
– Сред приоритетите на КФН , заложени в концепцията за развитие на институцията, която представих и пред народните представители, е постоянен анализ на нормативната уредба и непрекъснат диалог със заинтересованите лица с цел нейното подобряване и доусъвършенстване и недопускане на чести, необосновани изменения в регулациите. Целта ми е комисията да работи прозрачно, предвидимо и с постигане на устойчиви резултати.
– Да разбирам ли, че комисията ще върви в посока на промяна – по-отворена за диалог както с обществеността, така и с останалите институции? Как ще го постигнете?
– Убеден съм, че единственият начин за постигането на целите ни е чрез партньорство, обмен на информация и споделен професионален опит. Давам и конкретен пример от днешния ден, а именно днес подписахме споразумение за сътрудничество между Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите. Това е стъпка в реализиране на стратегията за развитие на КФН посредством повишаване на ефективността на осъществявания диалог с другите държавни органи и разширяване на взаимодействието. Вярвам, че по този начин събирането на просрочени вземания на длъжници на НАП и на вземанията на КФН ще се ускори, гарантирайки, че сумите, възстановявани от КФН , ще бъдат плащани към поднадзорните лица, само ако нямат други задължения към бюджета. В рамките на съвместни проверки от екипи на НАП и КФН ще бъдат установявани компетентно факти и обстоятелства, като така се гарантира бързина на процесите и адекватна защита на финансовите интереси на гражданите и бизнеса по отношение на капиталовия, застрахователния и пазара на допълнително пенсионно осигуряване.
– Каква е стратегическата посока за развитие на финансовия регулатор?
– През последните две години комисията мина през динамични периоди. Основната цел, която поставям пред регулаторния орган, е създаване на стабилен екип от професионалисти, прозрачна и навременна комуникация с обществото и най-важното – осъществяване на изключително стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите основни направления, регулирани от нас – капиталовите пазари, сферата на застраховането и пенсионните фондове. Вярвам, че трите основни функции на ръководителя на регулаторния орган са: ясна визия за развитие, стриктен контрол спрямо поднадзорните лица и диалог спрямо всички заинтересовани участници в регулираните от органа процеси.
– А ако трябва да бъдете още по-конкретен?
– Основните посоки, в които вярвам, че е абсолютно необходимо да развиваме КФН , са три. На първо място е управление на позиционирането и репутацията на КФН като стабилен, обективен и независим регулаторен орган в обществото като цяло и по-специфично в сферата на дейността на трите управления, всяко от които отговарящо за съответната област на небанковия финансов сектор. На второ място е активиране на всички възможни мерки и механизми за създаване на предвидима регулаторна дейност и превантивен контрол. Основният ни фокус ще бъде върху риск базиран надзор и осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции. Ще продължим със стрестестовете при поднадзорните лица с цел превенция и ранно диагностициране на проблеми. Ние сме задължени да осигуряваме финансовата стабилност на сектора. От съществена важност е българските застрахователи да поддържат адекватно ниво на резервите, като изпълняват изискванията за платежоспособност, залегнали в Кодекса за застраховането. Моето вярване е, че ние можем и ще бъдем предсказуеми за тези от поднадзорните лица, които спазват законите и правилата, и непредсказуеми за тези от тях, които са склонни съзнателно да ги нарушават и да генерират негативни последици за гражданите на България. И на трето място е намаляване на административната тежест, за която вече говорихме. Всичко това със създаване на силен, мотивиран и с най-високо ниво на експертиза екип. Смело мога да заявя, че в екипа на комисията работят хора със сериозна експертиза и желание за развитие. Посоката за краткосрочното бъдеще е повишаване на мотивацията, на генерирането на нови идеи, тоест на креативността им и най-вече развитие по отношение на стратегията за прозрачна комуникация към гражданите и поднадзорните лица и партньорско отношение към институциите в България. Голямата цел е КФН да се отличи като една от организациите в България с екип от лидери, способни да информират и едновременно с това да генерират и анализират идеи. Но най-вече екип, който се гордее, че работи като едно цяло.
Още акценти: Като финансов регулатор ще бъдем предсказуеми за тези, които спазват законите, и непредсказуеми за склонните съзнателно да ги нарушават
След фалита на "Олимпик" променихме правила и изисквания, за да гарантираме стабилността на системата
Готвим нов вариант за “Бонус малус”, който ще бъде съобразен с обществените очаквания
Ще настоявам да няма чести и необосновани изменения в регулациите
Работи се по наредбата за изплащане на пенсиите от частните фондове
– Преди два месеца парламентът единодушно ви избра за председател на Комисията за финансов надзор . Коя бе първата ви задача на новия пост, г-н Атанасов?
– Преди да поема поста председател на комисията, аз бях на позиция заместник-председател на надзора на инвестиционната дейност в нея. От опита ми от есента на 2017 г. имах сериозната и обективна възможност да се запозная в детайли с актуалната ситуация в комисията – както на ниво позиционирането и спрямо поднадзорните лица, бизнеса, браншовите организации и институциите, така и в контекста на управление на екипа. Встъпвайки в длъжност, аз не започвам отначало, аз продължавам своята работа до момента. Разбира се, с много повече отговорности и по-широк спектър на дейност. Като изключително важен елемент в развитието на надзорната институция визирам процеса по идентифициране на потенциално недобри или лоши бизнес практики още в самото начало. В процеса на работа поставяме фокус върху риск-базиран надзор и осъществяване на координиран надзор в ситуации, в които са включени и други институции. Най-важното е да осъществяваме превенция чрез активна регулация, а не реакция в кризисни ситуации! Пред комисията стои целта да работим за създаване на репутация на стабилен, обективен и независим регулаторен орган чрез комуникационни кампании и диалог с обществото. Търсим диалогичност на всички нива, активна комуникация с бизнеса чрез провеждане на регулярни срещи в дискусионен формат. Пример преди дни са и резултатите от проведените срещи по повод изплащането на обезщетенията на близките на загиналите край Своге.
– Обещахте пред депутатите разработването на нова информационна система на КФН . Кога ще стане това?
– В синхрон с дигитализираното общество, в което живеем и работим, вярвам, че информационната система е крачка към по-добрата оперативна комуникация между институциите. Намаляването на административната тежест посредством оптимизация на процесите и дигитализация е основна цел за комисията. Като резултат целя КФН да предоставя бързи и качествени услуги в регулаторната дейност, както и прозрачност в надзорната дейност. Стъпка в изпълнението на Стратегията за развитие на капиталовия пазар е участието ни в проект за изграждане на единен портал за подаване на информация от публичните дружества, чрез който едновременно да бъде подавана информация до Българска фондова борса, Централен депозитар, Комисията за финансов надзор и обществеността. Имам ангажимента да насърчавам активните действия от страна на комисията в тази насока. Убеден съм, че именно този проект ще доведе до облекчаване на изискванията към дейността на поднадзорните лица, ще намали административната тежест и ще бъде крачка в правилната посока. Изграждането на информационната система не е еднократен акт, още повече при наличието на повече от един участник. Сигурен съм, че страните в нея са заинтересовани да стартираме системата възможно най-скоро.
– След оттеглянето на първото предложение вече се работи по нов вариант на Наредбата за “Бонус- малус ” системата. Какви промени предвиждате и кога ще бъде готова?
– Обществената дискусия на проекта за система “Бонус-малус ” показа, че тя се нуждае от усъвършенстване, за да бъде възприета от обществото, и ефективно прилагана, така че да постига своите цели, а именно – образуване на индивидуалната премия по застраховката “Гражданска отговорност на автомобилистите” в зависимост от причинените щети и поведението на пътя на водача ,от една страна, и премирането на водачите без щети и нарушения, от друга, при това без да нарасне средната цена на застраховката в сектора. Предстои завършването на работата по проекта на наредба за системата “Бонус-малус ”, съобразявайки се с конструктивните препоръки, направени по време на общественото обсъждане и постъпили в комисията. В сътрудничество с другите две институции, оправомощени да я приемат – МВР и транспортното министерство, създадохме работна група, която подготвя нови алтернативни варианти на наредбата, и се преценяват нормативни промени, които следва както да отговорят на обществените очаквания, така и да постигнат стратегическите цели на тази система. Промените в проекта на наредба ще бъдат обсъдени с всички заинтересовани страни, преди да се премине към приемане. Целта е по – справедливото определяне на премията съобразно нивото на риск от причиняване на ПТП от водачите, което, надявам се, да доведе и до намаляване на жертвите на пътя.
– След фалита на ЗК “Олимпик” имаше апокалиптични прогнози за очаквани нови фалити, вече на български компании. Засега не се оправдават, но зрее ли някъде напрежение в сектора, и къде?
– Искам да припомня, че застрахователна компания “Олимпик” беше кипърски застраховател, който развиваше дейност у нас чрез клон, и надзорните ни правомощия спрямо него бяха силно ограничени. В резултат на извършвани проверки на застрахователите както на място, така и дистанционни комисията отправи редица препоръки с оглед подобряване дейността на застрахователните дружества, както и приложи законово определените надзорни мерки по отношение на системата на управление на застрахователите, надеждността и пълнотата на подаваните от застрахователите данни в информационната система на Гаранционния фонд, достатъчността на отделените резерви за покритие на възникналите щети. В случай на възникване на конкретни ситуации КФН своевременно ще предприеме действия за тяхното решаване. Нашата задача е защита на обществения интерес, застрахованите и застраховащите лица. Подчертавам “и застрахованите лица”, защото те са хората, които заплащат цената на застраховката.
– Предвиждате ли въвеждането на нови регулации за застрахователите и ако да, какви? А за пенсионните фондове?
– В процес на разработване и приемане са 3 наредби във връзка със завършване на подзаконовата нормативна уредба по прилагането на измененията в Кодекса за застраховането, произтичащи от въвеждането на европейските директиви относно разпространение на застрахователни продукти. С първата ще се регламентират изискванията за регистрация на предприятията, които ще извършват обучение на служителите на застрахователните брокери. С втората ще се регламентират изискванията за регистрация по електронен път на застрахователните посредници, а с третата ще се поставят допълнителни изисквания за преценка на определени инвестиционни застрахователни продукти като несложни, за да се създадат условия за по- облекчен режим за продажба на тези продукти. Проектите на нормативни актове бяха приети на първо разглеждане от комисията и бяха предоставени за обществено обсъждане. Предстои обобщаване на постъпилите предложения и окончателното приемане на нормативните актове. На равнище Европейски съюз тече процес по съгласуване на промените относно изискванията за финансова стабилност на застрахователите, с които застрахователните компании ще трябва да се съобразяват. През последните години бяха предприети значителни промени с цел усъвършенстване на регламентацията на частното пенсионно осигуряване, включително с оглед въвеждането на законодателството на ЕС за професионалното пенсионно осигуряване. Предстои доразвиване на уредбата за изплащане на пенсиите от частните фондове, като в тази насока експертизата на КФН ще подпомогне компетентните министерства при изготвяне на необходимите регулации.
– Ще лобирате ли пред депутатите да спре честото прекрояване на законовата и подзаконовата база, което обърква клиентите и затруднява работата на пенсионни дружества и на застрахователни компании?
– Сред приоритетите на КФН , заложени в концепцията за развитие на институцията, която представих и пред народните представители, е постоянен анализ на нормативната уредба и непрекъснат диалог със заинтересованите лица с цел нейното подобряване и доусъвършенстване и недопускане на чести, необосновани изменения в регулациите. Целта ми е комисията да работи прозрачно, предвидимо и с постигане на устойчиви резултати.
– Да разбирам ли, че комисията ще върви в посока на промяна – по-отворена за диалог както с обществеността, така и с останалите институции? Как ще го постигнете?
– Убеден съм, че единственият начин за постигането на целите ни е чрез партньорство, обмен на информация и споделен професионален опит. Давам и конкретен пример от днешния ден, а именно днес подписахме споразумение за сътрудничество между Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите. Това е стъпка в реализиране на стратегията за развитие на КФН посредством повишаване на ефективността на осъществявания диалог с другите държавни органи и разширяване на взаимодействието. Вярвам, че по този начин събирането на просрочени вземания на длъжници на НАП и на вземанията на КФН ще се ускори, гарантирайки, че сумите, възстановявани от КФН , ще бъдат плащани към поднадзорните лица, само ако нямат други задължения към бюджета. В рамките на съвместни проверки от екипи на НАП и КФН ще бъдат установявани компетентно факти и обстоятелства, като така се гарантира бързина на процесите и адекватна защита на финансовите интереси на гражданите и бизнеса по отношение на капиталовия, застрахователния и пазара на допълнително пенсионно осигуряване.
– Каква е стратегическата посока за развитие на финансовия регулатор?
– През последните две години комисията мина през динамични периоди. Основната цел, която поставям пред регулаторния орган, е създаване на стабилен екип от професионалисти, прозрачна и навременна комуникация с обществото и най-важното – осъществяване на изключително стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите основни направления, регулирани от нас – капиталовите пазари, сферата на застраховането и пенсионните фондове. Вярвам, че трите основни функции на ръководителя на регулаторния орган са: ясна визия за развитие, стриктен контрол спрямо поднадзорните лица и диалог спрямо всички заинтересовани участници в регулираните от органа процеси.
– А ако трябва да бъдете още по-конкретен?
– Основните посоки, в които вярвам, че е абсолютно необходимо да развиваме КФН , са три. На първо място е управление на позиционирането и репутацията на КФН като стабилен, обективен и независим регулаторен орган в обществото като цяло и по-специфично в сферата на дейността на трите управления, всяко от които отговарящо за съответната област на небанковия финансов сектор. На второ място е активиране на всички възможни мерки и механизми за създаване на предвидима регулаторна дейност и превантивен контрол. Основният ни фокус ще бъде върху риск базиран надзор и осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции. Ще продължим със стрестестовете при поднадзорните лица с цел превенция и ранно диагностициране на проблеми. Ние сме задължени да осигуряваме финансовата стабилност на сектора. От съществена важност е българските застрахователи да поддържат адекватно ниво на резервите, като изпълняват изискванията за платежоспособност, залегнали в Кодекса за застраховането. Моето вярване е, че ние можем и ще бъдем предсказуеми за тези от поднадзорните лица, които спазват законите и правилата, и непредсказуеми за тези от тях, които са склонни съзнателно да ги нарушават и да генерират негативни последици за гражданите на България. И на трето място е намаляване на административната тежест, за която вече говорихме. Всичко това със създаване на силен, мотивиран и с най-високо ниво на експертиза екип. Смело мога да заявя, че в екипа на комисията работят хора със сериозна експертиза и желание за развитие. Посоката за краткосрочното бъдеще е повишаване на мотивацията, на генерирането на нови идеи, тоест на креативността им и най-вече развитие по отношение на стратегията за прозрачна комуникация към гражданите и поднадзорните лица и партньорско отношение към институциите в България. Голямата цел е КФН да се отличи като една от организациите в България с екип от лидери, способни да информират и едновременно с това да генерират и анализират идеи. Но най-вече екип, който се гордее, че работи като едно цяло.
Сътрудничество на Икономически университет-Варна и Комисията за финансов надзор в областта на FIN-TECH проект
Комисията за финансов надзор (КФН) в рамките на предприетите активни действия, насочени специално към анализ и наблюдение на приложението на финансовите иновации в небанковия финансов сектор подкрепя Икономически университет – Варна в реализиране на FIN-TECH проект, който е финансиран по програма Хоризон – 2020 на Европейската комисия. В тази връзка екип от преподаватели на Икономическия университет Варна споделя опита си на 6 и 7 юни и на 20 и 21 юни със служители на Комисията за финансов надзор в областта на „Рискове при Peer to Peer кредитиране“, SUPTECH и crowdfunding.
Днес, 6 юни 2019 г., Владимир Савов, член на Комисията за финансов надзор, откри форума като наблегна на действията на комисията в областта на финансовите иновации в небанковия финансов сектор, а именно приетата „Стратегия за наблюдение на финансовите технологии (FinTech) в небанковия финансов сектор (2018 г. – 2020 г.)“ и на мерките за нейното изпълнение.
“КФН активно си сътрудничи с FinTech дружествата чрез създадения в края на 2018 г. иновативен център (Innovation hub), който осигурява единна точка за взаимодействие между надзорния орган и съответното FinTech дружество с цел комуникация и разясняване прилагането на нормативната уредба, съответстваща на бизнес модела на дружеството“, каза г-н Савов. „Освен това КФН се включи в пилотния проект на Европейската комисия за създаването на единен регистър на публичните дружества в Европа, базиран на блокчейн технологията – „Европейски портал за финансова прозрачност“ – ЕПФП проект (European Financial Transparency Gateway – EFTG project).
Преподавателите от Икономическия университет – Варна обясниха, че FIN-TECH проектът „Програма за обучение по финансов надзор в съответствие с новите технологиите“, в който университетът участва, се реализира от консорциум от 21 университета, 3 финтех компании, 6 европейски финтех хъба, националните надзорни органи на 28 държави-членки на ЕС и Швейцария, 8 международни надзорни и регулационни органа (BIS, IMF, OECD, EC, EBA, ESMA, EIOPA, ECB) и Панел от членове на Международен консултативен съвет.
Акцент на проекта e, че по време на реализацията му, ще бъде разработена най-съвременна иновативна научноизследователска образователната програма в областта на изкуствения интелект, блокчейн, криптовалутите, киберсигурността, пазарното кредитиране, RegTech и роботизираното консултиране като целта е трансфер на знания.
Бойко Атанасов – Председателят на КФН – един от 30-те лидери с визия в България според сп.Икономика
По повод 30 годишнината на списание „Икономика“, бяха избрани 30 доказали се лидери, които с визия за следващите 30 години очертават посоката за развитие в секторите, в които работят.
Има лидери, който уверено водят и проявяват решителност. Има ръководители, за които работата е кауза. Има мениджъри визионери, които знаят къде е синхронът между стратегическо мислене, оперативни резултати и отношение към екипа. Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор беше избран от сп.Икономика за един от 30-те лидера на България!
В клипа на сп. Икономика можете да намерите неговата формула за успех за работата на КФН – стриктен контрол, проактивна регулация и комуникация, доверие на бизнеса и поднадзорните лица в Комисията. Ще имате възможността да видите и чуете какво за него е най-голямото предизвикателство, в какво вярва като лидер и за какво е убеден като Председател на КФН. Г-н Атанасов представя и най-дълбокото си вярване, а именно, че лидерът е успешен благодарение на хората, работещи в екип и на експертизата, която притежават.
Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2019 г.
Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2019 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През първото тримесечие на 2019 година в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 63 255 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд в друг.
Общо 54 801 осигурени лица от подалите заявления през първото тримесечие на 2019 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 170 183 881 лв.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2019 г. може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи / 2019.
Комисията за финансов надзор уважи церемонията по награждаването на най-успешните застраховател на годината, пенсионно осигурително дружество и застрахователна брокер за 2018 г.
На 30 май 2019 г. на тържествена церемония бяха връчени за 11-та поредна година най-престижните годишни награди в застрахователния сектор – „Застраховател на годината”, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината“ за 2018 г.
Сред официалните гости на церемонията тази година бяха Хасан Адемов, председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика в Народно събрание, Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризма в НС, Юлиана Димитрова, секретар по икономика и инвестиции на Президента Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор (КФН), заместник-председателите на КФН Диана Йорданова, Илиана Христова и Мария Филипова, Владимир Савов, член на КФН, Ивайло Иванов, управител на НОИ, Цветан Цветков, председател на Сметната палата и други.
Г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор, връчи наградата в категория „Застраховател на годината – Общо застраховане“ за 2018 г. на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД.
Г-жа Илиана Христова – заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор връчи отличието в категория „Застраховател на годината – Животозастраховане“ за 2018 г., където победител е ЗАД "Алианц България Живот" АД.
Г-жа Диана Йорданова – заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор" на Комисията за финансов надзор връчи наградата в категория „Пенсионноосигурително дружество на годината 2018 за най-динамично развитие в дейността си”, на ПОД „Бъдеще“ АД.
Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” и Българската асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ).
Представители на петте организации съставят експертно жури, което определя победителите на база обективни публични критерии и показатели.
Повече за наградените в 11-тото издание на годишните награди в застрахователния сектор – „Застраховател на годината”, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината“ за 2018 г. , можете да прочетете тук ( сайт на АБЗ)
Данни за застрахователния пазар към 31.03.2019 г.
Предоставените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане и презастрахователите съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. към края на първото тримесечие на 2019 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Застрахователен пазар” „Статистика” – 2019.