Председателят на КФН Бойко Атанасов представи мотивите си за избор на
зам. председатели на управления „Надзор на инвестиционната дейност“ и на „Застрахователен надзор“
В мотивите си той изтъкна, че Мария Филипова е с над 10 г. опит в законовата, правната и нормотворната дейност в сферата на финансите и държавната администрация. Според него кандидатурата й е най-подходящият избор за заместник-председател „Надзор на инвестиционната дейност“. Притежаваната от г-жа Филипова експертиза, придобита по време на работата й в държавната администрация показва широки познания и опит в анализирането, проучването и предприемането на дейности относно новоприети регулации, оптимизиране на съществуващи закони и подобряване на административните процедури. „Базирайки се на резултатите от работата на г-жа Филипова в държавната администрация в сферата на финансите, вярвам че тя ще допринесе за успешното международно сътрудничество и обмена на добри практики в контекста на подготовката на България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II). Сигурен съм, че ще успеем да направим България атрактивна и предсказуема дестинация по отношение на небанковия сектор.“, подкрепи изборът си г-н Атанасов пред Комисията за бюджет и финанси.
След представяне на мотивите на Председателя на КФН, г-жа Филипова изложи визията си за развитие на капиталовия пазар в направление „Надзор на инвестиционната дейност“. Концепцията й е насочена към повишаване на ликвидността на капиталовия пазар, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез него, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор, и стремежът към по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“. Г-жа Филипова акцентира върху следните предизвикателства: намаляване на инвестициите в България и оттегляне на инвеститори спрямо останалите държави в Централна и Източна Европа, наличие на инвестиционен ресурс вътре в държавата, основно в пенсионни и застрахователни дружества, който поради ниска ликвидност и нормативни ограничения се инвестира извън държавата ни, както и липсата на достатъчна финансова грамотност.
Фокусът в концепцията на г-жа Мария Филипова бе поставен в 3 основни сфери на развитие спрямо посочените по-горе казуси и тяхната значимост за капиталовия пазар в България и устойчивост на очакваните резултати.
1.Подобряване на регулаторна дейност и контрол: подобряване на съществуващите и внедряване на нови мерки за осигуряване на активен контрол от страна на Комисията, и за активиране на осъзнатост за самоконтрол в поднадзорните лица в сектора на капиталовия пазар. Осигуряването на финансовата стабилност на сектора е основната цел, която Комисията трябва да постигне в сферата на управление на капиталовия пазар. Фокусът ще бъде върху риск базиран надзор, както и върху осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции. Предвижда се продължаване със стрес-тестовете при поднадзорните лица с цел превенция на възможни проблеми, фокус върху контрола към инвестиционните посредници и към дружествата, предоставящи инвестиционни услуги.
2.Намаляване на административната тежест на капиталовите пазари и мерки за оптимизация на процесите и дигитализация чрез новоприети регулации в синхрон с европейското законодателство. Активни действия в подкрепа на иновациите в небанковия финансов сектор, а именно чрез провеждане на консултации с пазарните участници за проучване на иновативни решения за подобряване на ефективността на пазарите и търсенето на технологични решения, насочени към намаляване на разходите и разширяване на достъпа към финансови продукти и услуги. Основен елемент ще бъде и изграждането на единен портал за подаване на информация от публичните дружества. Проектът се нарича „Единна входна точка“ и е свързан с това, че всички участници на капиталовия пазар в България имат нормативни задължения да разкриват информация пред Комисия за финансов надзор, Централен депозитар, Българска фондова борса и медии.
3.Международно сътрудничество и обмен на добри практики и международно позициониране на България с цел привличане на нови инвеститори и на работа на екипи по европейски програми за развитие на капиталовите пазари в ЕС.
Председателят на КФН г-н Бойко Атанасов представи мотивите си относно предложението на г-жа Илиана Христова за заместник-председател, водещ управление „Застрахователен надзор“. Според него Илиана Христова е ръководител с неоспорими качества и умения, изявен професионалист, чиято дейност винаги е била насочена към контролиране на лица в данъчната приходната администрация на Република България. „В резултат на мерките и дейностите, предприемани от г-жа Христова като ръководител на функция „Контрол“, а в последствие и в качеството й на директор на най-голямата териториална дирекция на НАП, тези лица се трансформират в хора с нагласа на мислене към доброволно изпълнение на задълженията и формиране на гражданско самосъзнание. Смятам, че в актуалната ситуация, в която сме поставени за справяне с последствията от фалита на застрахователна компания „Олимпик“ и със заявката, която дадохме за ограничаване и превенция на подобни случай в бъдеще, опитът и идеите на Илиана Христова са от ключово значение.“
Атанасов коментира, че г-жа Христова има опит в ръководенето на над 2500 човека, както и непрекъсната комуникация с клиентите на най-голямата държавна администрация в България.
„Смятам че, за да се справим със сериозното предизвикателство и липсата на комуникация с казуса бонус-малус, на Комисията за финансов надзор е необходим твърдо отстояващ позицията си лидер, с ефективни комуникационни умения, опитът при управлението на процеси и стиковане на много заинтересовани лица с разнопосочни цели по един казус. Убеден съм в способностите на Илиана Христова, тъй като неведнъж е показвала качества при справяне с кризисни ситуации и навременна комуникация към всички заинтересовани лица.
Осигуряване на финансовата стабилност на сектора на застраховането е един от ключовите елементи, по които ще работим. За осъществяване на контрол е необходимо и да видим голямата картина и да мислим в мащаб. Илиана Христова е човекът, отговарял години наред за събираемостта на задълженията в НАП. Постигнатите резултатите са впечатляващи. Вярвам, че цифрите говорят сами по себе си.“ каза Председателят на КФН в представянето си.
В концепцията си г-жа Христова, представи формула за осигуряване на стабилен и устойчив застрахователен сектор, а именно: Контрол, Комуникация, Кризисна превенция и Дигитализация. В детайл тя разгърна всеки един елемент:
1.Контрол, включващ активиране на мерките за дистанционен контрол, проверки на място и механизми за създаване на предвидима регулаторна дейност, както и начертаване на още по-сериозни мерки за контрол в областта на застраховането. Най-сериозният акцент е върху преодоляване на последиците от фалита на кипърския застраховател „Олимпик“ и мониторинга над Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), и заздравяване на компенсационните механизми в българската застрахователна система.
2.Комуникация чрез изграждането на структурирана комуникационна стратегия, активен дискусионен режим с обществото и между институциите, диалог с всички заинтересовани страни в процесите на застраховането преди излизане с финални за изпълнение решения. Като конкретни примери активиране на комуникация за предприемане на мерки/действия за намаляване броя на незастрахованите моторни превозни средства, както и разбира се, дискусии с браншовите организации и гражданите за системата бонус-малус.
3.Кризисна превенция в сектора на застраховането с цел анализ на рисковете и стратегическо планиране на превантивни мерки от отношение на застрахователите и по отношение на застрахованите лица. Основната цел е превенция и защита на всички участници в процесите по застраховане и стабилизиране на сектора чрез преодоляване на проблемните зони.
4.Дигитализацията, като крайната й цел е КФН да има бърза и навременна обратна връзка от крайните потребители.
Г-жа Христова каза още, че „Като организация ние сме длъжни да се вслушаме в гласа на крайния потребител, така че да сме в негова подкрепа в процеса на обслужване на клиенти, а не да създаваме идеи, които да затрудняват потребителите.“