Трите европейски надзорни органа – Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA), Европейският банков орган (EBA) и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), публикуваха на своите интернет страници актуално предупреждение към потребителите относно рисковете, които носят виртуалните валути. Основна цел на документа е да информира, че виртуалните валути са високорискови, не са регулирани от законодателството на ЕС и следователно не се предлага правна защита за потребителите.
 
ESMA, EBA и EIOPA обръщат внимание, че потребителите, които купуват виртуални валути, трябва да са наясно, че съществува висок риск да загубят голяма част от инвестираните средства или дори цялата сума. Европейските надзорни органи подчертават изключителната нестабилност на цените на виртуалните валути и посочват, че се наблюдават ясни признаци за ценови балон.
 
В предупреждението са отбелязани и препоръки как потребителите могат да се предпазят и какви мерки биха могли да вземат при закупуване и/или притежаване на виртуални валути.
 
Превод на предупреждението на български език е публикуван в прикачения файл.
 
 

За месец януари 2018 г. 10 застрахователни дружества от държави членки са нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН) за намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на България, а 2 са преустановили извършването на дейност. Към 31 януари 2018 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 603.
През месец януари 13 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 3 са преустановили извършването на дейност. Към 31 януари 2018 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2333.
През януари няма застрахователни дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 31 януари 208 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 15. 
През месец януари няма нови застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 31 януари 2018 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 45.
Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”. 

Комисията за финансов надзор контролира дружества с финансов ресурс над 23 млрд. лева, каза председателят на комисията Карина Караиванова
 
Група ученици от Професионалната гимназия по икономика (ПГИ) „Проф. д-р Димитър Табаков“ – Сливен посетиха  Комисията за финансов надзор (КФН). Възпитаниците на учебното заведение с афинитет към икономиката и финансите имаха възможност да чуят лично от председателя на КФН Карина Караиванова кои са основните структурни звена на надзорния орган и какви са главните приоритети на работа на комисията в следващите месеци.
Комисията за финансов надзор контролира поднадзорни дружества със значителен финансов ресурс от над 23 млрд. лева, посочи председателят на КФН Карина Караиванова. По думите й, от настоящата година КФН – според новия Закон за КФН – ще се издържа от събраните такси от поднадзорните лица, извършващи дейност на капиталовия, застрахователния и осигурителния пазари. „Това ще даде възможност да се посрещнат предизвикателствата, идващи с новите по-високи европейски изисквания към работата на комисията, включително и ангажирането  на висококвалифицирани експерти“, коментира Караиванова.
Данил Джоргов, началник-отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“, обясни  на достъпен за учениците език основни положения от сложната материя на регулаторната дейност на капиталовия пазар. Той подчерта, че  инвеститорите трябва да имат известна финансова култура и да четат внимателно проспектите. Във връзка с въпрос на ученик Джоргов коментира, че по принцип при по-рискови инвестиции вероятността за печалба, но и за загуба е по-висока – „така че е добре рискът да се разпределя, т.е. да се инвестира в различни видове активи“.
В момента има 9 пенсионни дружества, управляващи общо 28 пенсионни фонда, разясни пред учениците от 9-ти до 12-ти клас Ненко Димов, главен експерт от дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“. При избор на пенсионен фонд са важни данните за постигнатата доходност за предходни периоди, но трябва да се знае, че тя не е гаранция за бъдеща такава, подчерта Димов.      
Николай Петков, началник-отдел „Надзорна политика и анализи“ в дирекция „Регулаторни режими на застрахователния надзор“ направи кратка историческа ретроспекция на развитието на застраховането у нас. Той обясни на учениците с интерес към финансите кои са „играчите“ на застрахователния пазар, а именно – застрахователи, презастрахователи и посредници. Комисията за финансов надзор осъществява надзор „на входа“, както и текущ и последващ надзор на „играчите“ на застрахователния пазар, а при необходимост прилага принудителни административни мерки (ПАМ) и санкции, каза Петков. Той допълни, че понастоящем у нас най-разпространено е имущественото застраховане.
Мирчо Стоянов, старши експерт от отдел „Застрахователи и застрахователни групи и оценка на риска“ в дирекция „Застрахователен надзор“ – бивш възпитаник на Професионалната гимназия по икономика в Сливен – сподели пред настоящите ученици от гимназията с какво го е привлякла работата в КФН и как е стигнал до настоящата си позиция в комисията.  
Директорът на ПГИ „Проф. д-р Димитър Табаков“ – Сливен Димитър Добрев и учителите Мариана Петрова и Димитър Занзалов благодариха на ръководството на КФН за интересната и съдържателна беседа.  
         
 
  
 
 
 

Представените данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.12.2017 г. са публикувани на интернет страницата на КФН, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, "Застрахователен пазар", „Общо Застраховане“ „2017“. Данните се отнасят единствено за застрахователните договори, които не са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.

1. Ако застрахователният агент смени застрахователната компания, с която има сключен договор за застрахователно посредничество отделни такси ли дължи?
Когато при смяна на компанията в рамките на календарната година не е настъпило прекъсване на качеството застрахователен агент към 31 януари на следващата година агентът дължи една такса за текущ застрахователен надзор. Такъв е случаят, когато напр. застрахователен агент работи за една застрахователна компания по общо застраховане и една компания по животозастраховане и в рамките на годината смени едната компания, без да сменя другата, или когато при смяната няма времеви промеждутък, в който лицето е престанало да бъде застрахователен агент.
Когато при смяната на застрахователя за лицето е налице прекъсване на качеството му на застрахователен агент за определен период от време, при регистриране на новия договор за застрахователно агентство застрахователният агент следва да се счита за новорегистриран. Във връзка с новата регистрация се дължи такса по раздел ІІ, т. ІІ пропорционално на времето от вписването им в регистъра до края на годината, като дните от годината се броят за 360. В случай че лицето вече е заплатило такса за общ финансов надзор за текущата година, за него е налице основание за връщане на надвнесената част от таксата, за периода, в който лицето не е било вписано като застрахователен агент. В такъв случай, на основание чл. 27, ал. 8 от ЗКФН, който предвижда, че надвнесените и погрешно внесените такси подлежат на връщане, лицето има право да предяви искане за връщане на надвнесена такса.
 
2. Следва ли застрахователно дружество да следи дали застрахователните агенти са платили таксите си за общ финансов надзор?
В т. IV, раздел II от Приложение към чл. 27, ал. 1 (обн. ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от ЗКФН е предвидено, че задълженото лице за заплащане на таксата за общ финансов надзор е застрахователният агент, но е дадена възможност таксата да се внесе и от застраховател, за който агентът посредничи. Таксата  се заплаща ежегодно в срок до 31 януари на текущата година. В случай че таксата за даден застрахователен агент не е заплатена в срок, е налице основание за заличаване на агента от регистъра, воден от КФН, съгласно чл. 321 във връзка с чл. 312, ал. 1, т. 8 от Кодекса за застраховането. Такова заличаване е правомощие на КФН и застрахователят няма задължение за предприемане на действие, ако агентът не е заплатил таксата. Това не ограничава правната му възможност да прекрати договора за застрахователно агентство по собствена инициатива или да предприеме превантивни мерки застрахователният агент да заплати дължимите от него такси.
 
3. Какво има предвид законът относно това, дали застрахователен агент има премиен приход до или над 1 млн. лв.? Това за платени или за начислени премии се отнася?
Съгласно т. 35, раздел II от Приложението дължимата такса за застрахователен агент, който е юридическо лице или ЕТ с премиен приход през предходната календарна година до 1 000 000 лв., е 500 лв., таксата за юридическо лице или ЕТ с премиен приход през предходната календарна година над 1 000 000 лв., е 1000 лв., а таксата на застрахователен агент-физическо лице е 50 лв. Предвид съществуването както на необвързани, така и на обвързани застрахователни агенти, които не могат да събират застрахователни премии, по смисъла на чл. 313, ал. 2 от Кодекса за застраховането, при определяне на размера на таксата за общ финансов надзор от застрахователни агенти следва да се използват данните за начисления премиен приход. Когато таксата за общ финансов надзор се определя в зависимост от премийния приход, следва да се вземе предвид начисленият премиен приход през предходната година при всички застрахователи, за които агентът посредничи.
 
4. Следва ли застрахователните агенти да подават регулярни справки за премийния си приход през предходната година и ако да, в какъв срок?
В нормативната уредба не е предвидено представянето на регулярни справки за премийния приход на застрахователните агенти.
 
5. Кой следва да внесе таксата за общ финансов надзор на застрахователните агенти?
Титуляр на задължението за заплащане на таксата за общ финансов надзор за застрахователен агент е застрахователният агент. Но законът урежда правна възможност таксата да бъде платена и от застрахователното дружество, за което агентът посредничи съгласно разпоредбата на т. IV от Раздел II от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН.
 
6. В случай, че договорът за застрахователно посредничество е прекратен преди 31 януари, такса дължи ли се?
Ако застрахователно дружество и застрахователен агент прекратят правоотношението си преди 31 януари на текущата година и не е извършено плащане на таксата съгласно ЗКФН, то дължимата такса за агента следва да се внесе в размер, определен пропорционално на времето от началото на годината до вписване на прекратяването на агентския договор, като дните от годината се броят за 360. Тази такса следва да бъде заплатена в срок до 31 януари на текущата година. В случай че прекратяването на договора за застрахователно агентство е вписано след 31 януари на текущата година, таксата за общ финансов надзор следва вече да е била заплатена в пълен размер, поради което за лицето възниква право да иска връщане на надвнесената такса за времето от вписване на прекратяването до края на текущата година.
 
7. Какви са дължимите такси за регистрация и започване на дейност като застрахователен брокер – ЮЛ?
Съгласно Раздел I, т. VI, ред 16 от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН таксата за вписване в регистъра на лице, като застрахователен брокер е 7500 лв., като съгласно Раздел IV, т. III във връзка с т. I от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН се дължи първоначално таксата за разглеждане на документите в размер на 80 на сто от общия размер на таксата, а останалите 20 на сто – при издаване на удостоверението за регистрация.
Застрахователните брокери дължат и ежегодна такса за осъществяване на общ финансов надзор в размер от 5000 лв., регламентирана в раздел II, т. I, ред 34 от Приложение към чл. 27, ал. 1 (Ново – ДВ, бр. 95 от 2017 г. в сила от 1.01.2018 г.) от ЗКФН. Съгласно т. VI на раздел IV от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН таксите по раздел II , т. I, с изключение на таксите по раздел II, т. I, ред 36, се заплащат ежегодно в срок до 31 януари на текущата година. По отношение на новорегистрираните брокери следва да се приложи разпоредбата на т. VIII, Раздел IV от Приложение към чл. 27, ал. 1 (Ново – ДВ, бр. 95 от 2017 г. в сила от 1.01.2018 г.) от ЗКФН, съгласно която таксите на новорегистрирани брокери се заплащат в срок до 31 януари на годината, следваща годината на регистрация. В съответствие с т. ІI, раздел II от Приложението размерът на таксата за общ финансов надзор на новорегистрираните брокери се изчислява пропорционално на времето от вписването им в регистъра до края на годината, като дните от годината се броят за 360.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) публикува консултация относно потенциалните мерки за намеса в търговията с финансови продукти, свързани с клаузите на сключваните с непрофесионални инвеститори договори за разлики (CFDs),  включително ролинг спот форекс и бинарни опции.
Европейският орган за ценни книжа и пазари публикува становище, в което посочва, че е обсъдил възможното прибягване до правомощията си за намеса в търговията с финансови продукти, съгласно чл.40 от Регламента относно пазарите на финансови инструменти(1) (MiFIR). Целта на ESMA e да отговори на нуждата от защита на инвеститорите, възникнала в хода на дейностите по маркетинг, разпространение и продажба на договори за разлики и бинарни опции на непрофесионални инвеститори. Съгласно текста на посочения член от MiFR в определени случаи ESMA може да забрани временно или да ограничи в EС пускането на пазара, разпространението и продажбата на някои финансови инструменти или на финансови инструменти със специално определени характеристики.
Целта на ЕСМА е чрез настоящата Консултация да събере от заинтересованите страни информация относно ефекта на редица мерки  като например:
По отношение на Договорите за разлики:
1. Ограничения на ливъриджа при откриване на позиция от непрофесионален клиент. Границите на ливъриджа следва да се движат в рамките от 30:1 до 5:1, така че  да отразят развитието на ценовото поведение на различните класове базови активи;
2. Правило за реализиране на маржина на принципа закриване „позиция по позиция“. Това би уеднаквило маржиновия процент, при който от доставчиците ще се изисква да закрият отворените от непрофесионалните клиенти позиции по договори за разлики;
3. Защита при отрицателен баланс на основата на сметката. Това би въвело всеобщ гарантиран лимит на загубите на непрофесионалните клиенти;
4. Ограничение на стимулите за търгуване, предоставяни от доставчици на договори за разлики;
5. Стандартизирано предупреждение за рискове, отправяно от доставчиците на договори за разлики. Същото следва да включва указание за размера на загубите по сметките на непрофесионалните клиенти.
ESMA обмисля също така дали и договорите за разлики, сключени в криптовалути, следва да бъдат обхванати от мерките.
По отношение на Бинарните опции:
Потенциалните мерки, които се обсъждат, се отнасят до забрана на дейностите по маркетинг, разпространение или продажба на бинарни опции на непрофесионални инвеститори.
Следващи стъпки
Срокът за изпращане на отговори от страна на заинтересованите страни приключва на 5 февруари в 23.59 ч. парижко време. Документа може да бъде намерен на следния електронен адрес:
https://www.esma.europa.eu/document/call-evidence-%E2%80%93-potential-product-intervention-measures-contracts-differences-and-binary
 
[1] РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 600/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и резервите за периода от 1-ви януари 2018 г. до 31-ви март 2018 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел „Статистика”, ”Застрахователен пазар”, „Животозастраховане“.

Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към 30.11.2017 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на 2,24 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.12.2015 г. до 29.12.2017 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 2,43 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 5,24 на сто, а за ППФ съответно е 5,43 на сто.
Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.
Пълния текст на решения № 59 – УПФ и № 60 – ППФ от 16.01.2018 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”

За месец декември 4 застрахователни дружества от държави членки са нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН) за намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на България, а 1 е преустановило извършването на дейност. Към 31 декември 2017 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 595.

През месец декември 13 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 3 са преустановили извършването на дейност. Към 31 декември 2017 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2323.

През декември няма застрахователни дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 31 декември 2017 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 15. 

През месец декември няма нови застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС, а 1 е преустановил извършването на дейност. Към 31 декември 2017 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 45.

Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.