• оповестявания на очакваното въздействие от прилагането на новите стандарти в периода на първоначалното им прилагане (МСФО 9 „Финансови инструменти“, МСФО 15 „Приходи от договори с клиенти“ и МСФО 16 „Лизинг“)
• признаване, оценяване и оповестяване по МСФО 3 „Бизнес комбинации“ и
• оповестявания, свързани с МСС 7 „Отчети за паричните потоци“

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обявява резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един пенсионен фонд в друг за третото тримесечие и за деветмесечието на 2017 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През третото тримесечие на 2017 година в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 56 954 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд в друг.
Общо 47 058 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2017 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 118 897 454 лв.
Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през деветмесечието на 2017 г., са общо 148 958. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 381 833 555 лв.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2017 г. може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи.
 

Промените в Закона за Комисията за финансов надзор /КФН/, които влизат в сила от началото на 2018 г., дават възможност на комисията да посрещне с по-голям капацитет нарастващите предизвикателства, заяви председателят на КФН Карина Караиванова на  пресконференция днес с участието на всички членове на ръководството на комисията. „Даден ни е шанс да се докажем като независим регулатор“, посочи Караиванова. „Този закон не е за възнагражденията, а за осъществяването на по-ефективен надзор, тъй като понастоящем не сме в състояние да посрещнем увеличаващите се към нас изисквания“, допълни Караиванова. В момента КФН надзирава повече от 20 хиляди поднадзорни лица, които притежават активи за 28,7 млрд. лв., което представлява 29% от БВП на страната.

Тя обеща, че след приемането на съответната Наредба новите възнаграждения на ръководството на КФН ще бъдат публично оповестени. Положителен ефект ще има и  върху републиканския бюджет – глобите на поднадзорни лица, които досега оставаха за нас, вече ще отиват в държавния бюджет, а  субсидията, която досега получаваше КФН, ще отива за други разходи. „Защо не за финансово образование, от което в дългосрочен план ще спечели цялото общество“, посочи Караиванова.

През 2018 г. приоритети на КФН ще бъдат следните задачи – осъществяване на независим, професионален и обективен надзор, като КФН  действа като регулатор на европейско ниво. Освен това комисията трябва да покаже висок експертен капацитет и по-високи темпове на работа  в отговор на нуждите на бизнеса.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ Ралица Агайн-Гури посочи, че обхватът на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите е надхвърлил 98%. Предстои въвеждането на нова Директива за разпространение на застрахователни продукти, като КФН ще засили контролната си дейност спрямо посредниците на този пазар.

Диана Йорданова, заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор, заяви, че много голям брой български граждани зависят от действията на ръководеното от нея управление, като активите на пенсионните фондове са надхвърлили 12 милиарда лева. Тя обеща широк диалог с бизнеса с цел утвърждаване на добрите бизнес практики.

Бойко Атанасов, заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, също залага на диалог с индустрията. Основната задача пред неговото управление е защита на интересите на инвеститорите. Той предвижда и модернизиране и електронизиране на административните услуги.

„Ще засилим аналитичната функция“, обеща членът на КФН Владимир Савов, който отговаря за защитата на потребителите. Нараства броят на подадените жалби в КФН, като основен дял заемат оплакванията от застрахователи.

В отговор на журналистически въпрос Ралица Агайн-Гури обясни, че очаква до края на декември международният консултант по системата бонус-малус да представи своя доклад. След това ще започне подготовката на съответната Наредба за въвеждане на системата, която ще бъде подложена на широко обществено обсъждане. Нейното приемане зависи именно от това обсъждане.

В отговор на друг журналистически въпрос председателят на КФН Карина Караиванова заяви, че не е редно КФН да изяснява какъв е спорът между Националното бюро по системата „Зелена карта“ и две застрахователни компании. „Не се дистанцираме от проблема, наблюдаваме на ежедневна база двете компании и до 12 декември 2017 г. те трябва да ни представят договори с кореспонденти“, допълни Караиванова.

В стремежа си да повиши информираността и да подпомогне участниците на капиталовия пазар за ефективното прилагане в практиката на новите правила за търговия с финансови инструменти Комисията за финансов надзор организира семинар на тема: Правната рамка MIFID II  и актове при прилагането й . 
Събитието ще се проведе на 27 и 28.11.2017 г. в Центъра за професионално обучение към федерация на научно техническите съюзи на адрес София, ул. "Г. С. Раковски" №108, ет.2, зала „Проф. Асен Златаров“.
Сред темите, които експертите от КФН ще представят на семинара, са изисквания към дейността и организационни изисквания към инвестиционните посредници, условия за извършване на дейност като обвързан агент, стимули и отстъпки, изисквания за прозрачност, докладване на сключените сделки от инвестиционните посредници и от местата за търговия.

• Нерегулирана сфера, където съществува опасност от измама или престъпна дейност: В зависимост от структурата си ППВВ може да не са предмет на съществуващите правила и да попаднат извън сферата на регулиране. Някои ППВВ могат да бъдат използвани за измамни или престъпни дейности. Някои от скорошните ППВВ бяха определени като измами. Същевременно ЕОЦКП не може да не вземе предвид, че някои ППВВ се използват  за изпиране на пари. В случай, че ППВВ не са уредени от законодателството на ЕС, инвеститорите не могат да се ползват от закрилата на тези закони;
• Висок риск от загуба на целия инвестиран капитал: Голяма част от ППВВ се започва от бизнеси, които са все още на много ранен етап от своето развитие и носят значителен риск от неуспех. Много от виртуалните валути или виртуални парични единици, които се емитират, нямат собствена вътрешна стойност освен възможността да се използват за предоставяне на достъп  за ползване на услуга или продукт, които се разработват от емитента. Няма гаранция, че услугите или продуктите ще бъдат успешно разработени. Дори в случай, че проектът е успешен, евентуалната полза може да е изключително ниска в сравнение с инвестирания капитал;
• Липса на възможности за изход от инвестицията и силна волатилност на цената: Възможно е инвеститорите да могат да търгуват виртуалната си валута или виртуални парични единици или да ги заменят за традиционни валути, като например Евро. Не всички виртуални валути или виртуални парични единици се търгуват на виртуални валутни борси. Дори когато се търгуват на такива борси, цената им може да е изключително волатилна. Много от тези борси не са регулирани и има опасност от ценова пазарна манипулация и измами. Възможно е инвеститорите да нямат възможност за изход от инвестицията или да нямат възможност за един дълъг период от време да реализират стойността на своите виртуални валути или виртуални парични единици;
• Неподходяща информация: Информацията, която се предоставя на инвеститорите, например т.нар. „бял документ“ (white paper), e в повечето случаи неодитирана, непълна, пристрастна или дори подвеждаща. Обикновено се акцентира върху вероятните ползи, а не върху рисковете. Тя е специализирана и е трудно разбираема. Така е възможно инвеститорите да не разбират рисковете, които поемат, и да инвестират по начин, който не отговаря на нуждите им;
• Неизправности в технологията: технологията за разпределение по сметки (distributed ledger technology – DLT) или блокчейн, която е в основите на виртуалната валута или виртуалната парична единица като цяло, все още не е тествана. Възможно е да има грешки в кодирането или програмите, които се използват за създаване, прехвърляне или съхранение на виртуални валути или виртуални парични единици. Възможно е инвеститорите да нямат достъп или контрол върху виртуалната си валута или виртуална парична единица или пък виртуалната валута или виртуална парична единица да бъде открадната, например в случаите на хакерство. Принципно е възможно технологията да не e сигурна и надеждна, например в случаите на високо натоварване.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (EOЦКП) изготви настоящeто Изявление с цел предупреждение към фирмите, свързани с първични предлагания на виртуална валута (ППВВ). Предупреждението е относно необходимостта от внимателна преценка дали дейността им не е предмет на регулиране. Настоящото изявление е публикувано заедно с друго изявление, което предупреждава инвеститорите относно високите рискове при инвестиране в ППВВ [линк към изявлението за инвеститорите].

ЕОЦКП наблюдава високия растеж на ППВВ, които набират капитал за различни предприятия, и изразява загриженост, че свързаните с ППВВ фирми е възможно да осъществяват дейността си, без тя да е съобразена със съответното приложимо законодателство на ЕС.

ЕОЦКП напомня на свързаните с ППВВ фирми за техните задължения съгласно законодателството на ЕС.

Свързаните с ППВВ фирми следва внимателно да преценят дали дейността им не е предмет на регулиране. В случай, че осъществяват дейност, която подлежи на регулиране, фирмите следва да спазват съответното законодателство и всяко несъобразяване с него би било нарушение.

В зависимост от това как са структурирани ППВВ могат да попаднат извън обхвата на съществуващите правила и така да останат извън регулиране. Когато виртуалната валута или виртуалните парични единици могат да се квалифицират като финансови инструменти, тогава е вероятно свързаните с ППВВ фирми да осъществяват инвестиционна дейност-предмет на регулиране, като дистрибуция, търгуване или консултиране относно финансови инструменти или управление или маркетинг на колективни инвестиционни схеми. В допълнение е възможно те да предлагат прехвърляеми ценни книжа на широк кръг от хора. В такъв случай основните правила на ЕС, изброени по-долу, могат да намерят своето приложение.

Обръщаме ви внимание, че това което следва по-долу, е обобщен анализ на основното приложимо право на ЕС. Целта ни не е да предложим изчерпателен списък на приложимите правила или пък на изискванията в тях. Трябва да се има предвид, че освен европейското се прилага и съответното национално право.

Директива относно проспектите

Директивата относно проспектите (ДП) постановява дружествата, които набират капитал в ЕС задължително да предоставят адекватна информация на инвеститорите. Тя изисква да се публикува проспект, преди да се направи предложение за прехвърляеми ценни книжа на широк кръг от хора или да се приеме предложение за търгуване на такива ценни книжа на регулиран пазар, който се намира или работи в границите на държава членка, освен ако се прилагат определени изключения. В частност, ДП гласи, че е задължително проспектът да съдържа необходимата информация, която е от значение за инвеститора, за да може той да направи информирана преценка на фактите. Задължително е информацията да бъде представена в лесно достъпен за анализиране и разбиране формат. ДП не определя пряко лицето, което е задължено да изготви проспекта, но изисква страната, която отговаря за информацията (или поне емитентът, дружеството, което предлага или страната, която цели приемане за търговия, или страната, която гарантира) да е определена в проспекта. В зависимост от структурирането на ППВВ, виртуалната валута или паричните единици е възможно да попаднат в границите на определението за прехвърляема ценна книга и следователно да възникне задължението за публикуване на проспект, който да е одобрен от компетентен надзорен орган.

Директива за пазарите на финансови инструменти

Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ) създава единен пазар за инвестиционни услуги и дейности и цели висока степен на хармонизация при закрилата на инвеститорите във финансови инструменти. Съгласно определението на ДПФИ, фирма, която предлага инвестиционни услуги или дейности във връзка с финансовите инструменти,  следва да спазва изискванията на ДПФИ. В случай на ППВВ, където виртуалната валута или виртуалните парични единици попадат в определението за финансов инструмент, процесът чрез който виртуалната валута или виртуалната парична единица е създадена, дистрибутирана или търгувана е възможно да включва някои дейности или услуги, регулирани от ДПФИ, като предлагане, търгуване или предоставяне на консултации относно финансови инструменти. Тогава организационните изисквания, правилата за осъществяване на дейност и изискванията за прозрачност, заложени в ДПФИ, биха били приложими в зависимост от услугите, които се предоставят.

Директива относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове

Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ДЛУАИФ), урежда правилата за лицензиране, дейността и изискването за прозрачност на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), които управляват и/ или търгуват с алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) в ЕС. В зависимост от това как е структурирана схемата на ППВВ тя би могла да бъде квалифицирана като АИФ, ако се използва за набиране на капитал от определен кръг инвеститори с цел инвестирането му съгласно определена инвестиционна политика. Следователно, възможно е свързаните с ППВВ фирми да са задължени да спазват правилата на ДЛУАИФ. В частност, ДЛУАИФ урежда правила относно капитала, дейността и организацията, както и изискванията за прозрачност.

Четвърта Директива против изпирането на пари

Четвъртата Директива против изпирането на пари забранява изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тя се прилага относно фирмите (включително кредитни и финансови институции), като се включват и инвестиционни посредници (съгласно ДПФИ), предприятия за колективно инвестиране, които предлагат дяловете или акциите си, и фирми, предлагащи определени услуги, които по принцип се предлагат от кредитни институции, без самите те да са такива.

Директивата изисква фирмите да проучват (due diligence) клиентите си и да са внедрили необходимите процедури за архивиране и поддръжка на регистри и други вътрешни процедури. Фирмите имат задължение да докладват всяка съмнителна дейност и да съдействат на всички разследвания на съответните публични органи.

Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2017 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.09.2017 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2017 г. е 4 552 740 души, като нараства спрямо 30.09.2016 г. с 2,46 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.09.2017 г. са акумулирани нетни активи на стойност 12 228 147 хил.лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2016 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 17,88 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през деветмесечието  на 2017 г. възлизат на 137 670 хил.лв. Общият нетен финансов резултат на дружествата за деветмесечието  на 2017 г. е в размер на 56 676 хил.лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2017 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.09.2017 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица/Статистика/Осигурителен пазар/Статистика и анализи.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на 3,18 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.09.2015 г. до 29.09.2017 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 3,39 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 6,18 на сто, а за ППФ съответно е 6,39 на сто.
Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.
Пълният текст на решения № 1306 – УПФ и № 1307 – ППФ от 18.10.2017 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.