Управляващият комитет удължава до края на януари 2017 срока за  преглед на балансите на застрахователи и презастрахователи и за прегледа на активите на пенсионните фондове. Резултатите на отделните дружества ще бъдат готови до края на годината, както бе планирано. Във връзка с прегледа на резултатите на групово ниво,  които включват и показателите на свързани застрахователни компании от други държави, Управляващия комитет реши, че е уместно да се удължи срока до 23 януари 2017 г .  Заедно с резултатите от прегледите ще бъдат оповестени и резултатите от стрес теста на застрахователния сектор до 3 февруари 2017 г.

На свое заседание Комисията за финансов надзор прие Наредба за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд. С наредбата се урежда регулярното счетоводно отчитане по международните счетоводни стандарти на компаниите от този сектор. Въвеждат се още по-високи изисквания, насочени към спазването на отчетността и прозрачността, по които да работят застрахователи, презастрахователи и Гаранционния фонд.

Днес Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) обяви резултатите от стрес теста на европейския застрахователен сектор, проведен през 2016 г. Тазгодишният преглед направи оценка на уязвимостите и устойчивостта на два негативни пазарни сценария: условия на продължителна ниска доходност и така нареченият сценарий „двоен стрес”. Сценарият „условия на продължителна ниска доходност” възпроизведе ситуация на дълбока световна икономическа стагнация, която води до намаляване на доходността по всички матуритети за дълъг период от време, а сценарият, включващ „двоен стрес” отразява внезапно увеличение на рисковите премии в комбинация сусловия на ниска доходност. Влошаването на пазарните условия, в резултат от двата сценария, надхвърля капиталовите изисквания по Платежоспособност 2.
 
При първата оценка на уязвимостта, проведена след въвеждането на регулаторната рамка Платежоспособнст 2, участващите дружества са изчислили въздействието на тези два стрес сценария върху счетоводните си баланси към 1 януари 2016г.
 
Прегледът включва 236 застрахователни дружества на индивидуално ниво от 30 европейски държави, които съставляват  77%  пазарен дял по отношение на съответната дейност (технически резерви по животозастраховане с изключение на техническите резерви по здравното застраховане и тези, свързани с инвестиционни фондове), и включва средни и малки дружества.
 
Към 01.01.2016 г. (преди стрес теста), резултатите показват, че на агрегирано ниво дружествата са адекватно капитализирани по Платежоспособност 2, с общ коефициент на капиталово изискване за платежоспособност (КИП), възлизащ на 196%. Повече от 70% от участниците са имат покритие на КИП в размер на над 160%. Само 2 дружества, представляващи 0,02% от общите активи в извадката имат коефициент на КИП под 100%. Общият коефициент на КИП спада до 136% (32 дружества отчитат под 100%, които представляват 26% от общите активи), в случай, че са изключени всички мерки, свързани с дългосрочните гаранции и преходни мерки. Като цяло, качеството на собствените средства  е високо, като собствените средства от първи ред (неограничени) представляват 90% от общата им стойност.
 
Въздействието на двата стрес сценария е с подобен резултат по отношение на намалението на средния коефициент на активи към пасиви. Трябва да се отбележи, че резултатите не са еднаквина ниво индивидуално дружество или национален пазар. Различните наблюдавани нива на уязвимост отговарят на различните пазарни характеристики и/или структури на счетоводните баланси.
 
Сценарият „двоен стрес” има негативно въздействие върху счетоводните баланси на дружествата в размер на приблизително 160 млрд. евро (-28.9% от общото превишение на активите над пасивите). при повече от 40% от извадката превишението на активите над пасивите  намалява с 1/3. При неприлагане на мерките, свързани с дългосрочните гаранции и преходните мерки, този резултат би обхванал 70% от извадката.
 
Сценарият „продължителна ниска доходност” води до спад в превишението на активите над пасивите в размер на приблизително 100 млрд. евро. Дружества, представляващи 16% от извадката биха загубили повече от 1/3 от тяхното превишение на активите над пасивите (25%, ако не се прилагат мерките, свързани сдългосрочните гаранции и преходните мерки).
 
Тези резултати предоставят количествена оценка на уязвимостта на застрахователния сектор в условията на ниски лихвени нива и на преизчислени рискови премии. Нещо повече, резултатите потвърждават, че мерките, свързани с дългосрочните гаранции и преходните мерки осигуряват намаляване на въздействието, действат антициклично. Необходими са навременни надзорни мерки с цел адекватно оценяване на риска, предвид дългосрочният характер на проблемите, разгледани в стрес- сценариите.
 
Надзорните органи следва да отговарят по адекватен начин на предизвикателствата пред сектора. С цел да се осигурят координирани надзорни действия, EIOPA публикува Препоръки към НКО. Техните действия включват, при необходимост, следното:
 

• Да гарантират, че дружествата привеждат вътрешните си процеси по управление на риска с външните рискове, пред които са изложени
• Да прегледат и оценят моделите на дружествата по отношение на действията на мениджмънта и поведението притежателите на полици
• Да прегледат клаузите на гаранциите, техните видове и характеристики с условен характер, за да преценят дали оценката на техническите резерви е пропорционална и благоразумна
• Да изискат намаляване на максималните гарантирани нива или на предложените участия в печалбата
• Да изискат отмяна или отсрочване на разпределението на дивиденти, когато устойчивостта на бизнес модела е изложена на риск
• Да гарантират, че идентифицираните проблени на индивидуално ниво са правилно адресирани и на групово ниво

 
В качеството си на координатор, EIOPA ще подкрепи НКО и дружествата в последващия етап на тези Препоръки.
 
Председателят на EIOPA г-н Габриел Бернардино заяви: „Резултатите от тазгодишния стрес тест на EIOPA потвърждават значителните предизвикателства пред европейския застрахователен сектор, породени от настоящата макроикономическа среда. Стрес тестът за 2016 г., извършен за пръв път след прилагането на рамката Платежоспособност 2 действително предоставя детайлна картина на уязвимостите на сектора, които изискват особено внимание от страна на надзорните органи. EIOPA ще продължи да следи отблизо изпълнението на Препоръките от страна на НКО с цел да осигури координиран отговор на ситуации, които биха представлявали опасност за нормалното функциониране поднадзорно лице, и заедно, за системата като цяло.”
 
Докладът относно резултатите от проведения през 2016 г. стрес тест на застрахователните дружества може да бъде намерен на страницата на EIOPA.

1. Насоките за „Лица, получаващи пазарни проучвания” се издават по прилагане на Член 11, параграф 11 от Регламента за пазарните злоупотреби (MAR)[i]. Насоките имат за цел да гарантират общ, единен и постоянен подход по отношение на изискванията, на които подлежат лицата, получаващи проучвания. Спазването на насоките ще намали цялостния риск от разпространение на вътрешна информация, съобщена по време на пазарното проучване, както и ще предостави инструменти на компетентните органи за ефективно провеждане на разследвания относно предполагаеми случаи на пазарна злоупотреба. Предвиждат се следните задължения за лицата, получаващи пазарни проучвания:

• да разполагат с вътрешни процедури;
• да провеждат подходящо обучение на персонала, получаващ и обработващ информацията, съобразно мащaба и естеството на стопанската дейност;
• да извършват преценка дали получената информация е вътрешна и ако е кога престава да бъде (чл. 11, пар. 7 от MAR);
• да определят финансовите инструменти, за които се отнася, в случай че са преценили, че притежават вътрешна информция;
• да подпишат или предоставят собствена версия относно протоколи и бележки, които съгласно чл. 11 от MAR разкриващият учасник е задължен да изготвя и съхранява;
• да водят регистри, за да осигурят спазване на членове 8 и 10 от MAR.

2. Насоки за „Забавяне на оповестяване на вътрешна информация”