На свое заседание на 17.11.16 г. 2016 г. Съветът за развитие на капиталовия пазар одобри Стратегия за развитие на българския капиталов пазар. В документа са посочени мерки, обвързани с конкретни срокове, които трябва да доведат до положителен ефект върху капиталовия пазар у нас. Можете да прочетете пълния текст на документа в приложения файл.

„Всичко ми е интересно. Много е хубаво да видя как стоят нещата на практика, след като вече знам много за теорията. Беше вдъхновяващо да стана част от ежедневните задължения на хората, които се грижат за коректното функциониране на небанковия финансов сектор у нас”. Това каза Симона Димитрова, ученичка от Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ), в края на деня, който тя прекара като председател на Комисията за финансов надзор (КФН) като част от инициативата „Мениджър за един ден” на Джуниър Ачийвмънт България.

Председателят на КФН Карина Караиванова запозна Симона Димитрова с работата и функциите на комисията. В разговора с ученичката Караиванова разказа за голямата отговорност и множеството задължения на председателя на регулатора, който надзирава един огромен по обем пазар, какъвто е небанковият финансов сектор в нашата страна.

Работният ден на Симона Димитрова започна с кратък брифинг относно текущите задачи за деня. Ученичката научи повече за трите стълба на небанковия финансов сектор и дейността на съответните управления, които са част от структурата на Комисията за финансов надзор. Тя се запозна лично с ръководителите на всеки един от надзорите. Симона присъства на заседание на КФН. След обсъждане на всички точки от дневния ред ученичката закри заседанието.

Симона получи покана да се присъедини към работна група заедно с представителите на застрахователния сектор от заместник-председателя Ралица Агайн-Гури. От нея тя научи повече за застрахователния сектор и за това как в диалог с бизнеса и с представители на поднадзорните лица се формира нормативната рамка. Заместник-председателите на КФН Ангел Джалъзов и Владимир Савов обясниха на Симона как функционират допълнителното пенсионното осигуряване и капиталовият пазар у нас.

Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2016 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.09.2016 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2016 г. е 4 443 485 души, като нараства спрямо 30.09.2015 г. с 1,89 на сто.

В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.09.2016 г. са акумулирани нетни активи на стойност 10 372 948 хил.лв. В сравнение с края на деветмесечието на 2015 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 16,90 на сто.

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през деветмесечието  на 2016 г. възлизат на 134 539 хил.лв. Общият нетен финансов резултат на дружествата за деветмесечието  на 2016 г. е в размер на 60 505 хил.лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2016 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.09.2016 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика  / Осигурителен пазар  / Статистика и анализи

Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастрахователните дружества към края на месец август на 2016 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

Европейският банков орган (ЕВА) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕSМА) започнаха днес консултации относно Насоките за оценка на пригодността на членовете на управителните органи и изпълняващите ключови функции (Насоките). Насоките имат за цел по-нататъшното подобряване и хармонизиране на оценките на годност в рамките на финансовия сектор на ЕС и така да осигурят надеждни правила за управление във финансовите институции.

Подробна информация относно Насоките можете да намерите тук

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на -0,24 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.09.2014 г. до 30.09.2016 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на -0,07 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 2,76 на сто, а за ППФ съответно е 2,93 на сто.

Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.

Пълният текст на решения № 741-УПФ и № 742-ППФ от 17.10.2016 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

За месец септември 22 застрахователни дружества от държави членки са нотифицирали КФН за намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на България, а 1 е преустановило извършването на дейност. Към 30 септември 2016 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН), че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 563.

През месец септември 10 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 2 са преустановили дейност. Към 30 септември 2016 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2178.

През септември няма застрахователни дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 30 септември 2016 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 14. 

През месец септември 1 застрахователен посредник със седалище на територията на Република България е заявил намерение да извършва дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 30 септември 2016 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 44.        

Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Професионални, непрофесионални инвеститори и представители на инвестиционния бизнес участваха в дискусионен семинар за повишаване на финансовата грамотност на инвеститорите във финансови инструменти, който се проведе днес в сградата на Комисията за финансов надзор (КФН). На форума, организиран от Комисията за финансов надзор (КФН) съвместно с Националната агенция за приходите (НАП) и Асоциацията на трейдърите в България (АТБ), бяха представени основните насоки при инвестиране във финансови инструменти, включително предоставяната или получавана информация при сключване на договор с инвестиционен посредник, правата и задълженията на клиента, задълженията за отчетност от страна на посредника, а също и основните аспекти в областта на данъчното облагане при търгуването с финансови инструменти.   
 
Лектори от КФН и НАП запознаха аудиторията със задълженията на инвестиционните посредници в отношенията с клиентите през призмата на Европейските директиви за пазари на финансови инструменти MiFID I и MiFID II и акцентираха върху рисковете, които са свързани с търговията с финансови инструменти чрез платформи, търговията с валутни двойки (FOREX) и с други спекулативни продукти. Специално внимание бе отделено на данъчното законодателство, по-точно на данъчното третиране на доходите от сделки с ценни книжа и търговия с чужда валута по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и на данъчното третиране на доходите от финансови инструменти по реда на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО).
 
Ефективната защита на потребителите на финансови услуги и повишаването на финансовата грамотност на обществеността са основен стратегически приоритет в работата на КФН. Дискусионният семинар за повишаване на финансовата грамотност на инвеститорите във финансови инструменти, който се проведе днес, е в изпълнение на програмата на КФН за повишаване на информираността на потребителите на финансови услуги в условията на публичност и прозрачност и в тясно взаимодействие с институциите и участниците в небанковия финансов сектор в страната.