„Европейската комисия изтъква в последния си доклад, че КФН провежда строг и отговорен надзор”. Това каза пред журналисти председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев по време на вчерашното заседание на парламентарната Временна комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионно-осигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка.

Пенсионните фондове са субект на строг надзор, констатира Европейската комисия (ЕК) в Национален доклад за България за 2015 г., включващ задълбочен преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Преразглеждането и, където е необходимо, укрепването на капацитета за надзор на КФН, е от ключово значение, се казва в документа.

С годишни темпове на растеж на нетните активи между 15 % – 17 % за лидерите на пазара и 22 % – 30 % за останалите от 2009 г. досега, системата на частните пенсионни фондове заема най-голям дял от небанковия финансов сектор на страната. Докладът на ЕК се позовава на прогнозата на КФН, според която темпът на нарастване ще се увеличава и през следващите години, като се очаква активите на частните пенсионни фондове да надхвърлят 20 милиарда лева, тоест една четвърт от българската икономика. Пазарната стойност в счетоводните баланси на фондовете на акциите, емитирани от български дружества, представлява около 15 % от пазарната капитализация на Българската фондова борса (БФБ). Това ги прави важен източник на ликвидност за финансовата система.

Строгият контрол, който КФН упражнява, е и по отношение на банките попечители, които всеки пенсионен фонд е задължен да има. Европейската комисия потвърждава, че КФН има някои банкови надзорни отговорности, но единствено по отношение на банките попечители на пенсионни фондове, чийто списък се изготвя и публикува от БНБ.

Укрепването на надзорния капацитет на КФН означава практически да се осигурят достатъчно ресурси, административни правомощия, програми за обучение на високоспециализирани служители, внедряване на нови, високотехнологични и ефективни IT системи за надзор и регулация, както и гарантиране на независимостта на КФН от икономически и политически влияния са ключови за стабилността на небанковата финансова система.

Въпреки стриктния надзор, който КФН осъществява, се наблюдават уязвими места в сектора, се посочва в доклада. Настоящото законодателство, като цяло стабилно, има недостатък по отношение на свързани лица и свързани експозиции, което представлява значителен риск за доходността на фондовете, бъдещите пенсии на техните клиенти и по-широкото, ефикасно разпределение на ресурсите в икономиката, според европейските експерти. Ето защо докладът на ЕК препоръчва усъвършенстване на законовата рамка чрез приемането на промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които да осигурят максимална прозрачност в структурата на собствеността на пенсионно осигурителните дружества.

КФН инициира и предложи такива промени в КСО вече няколко пъти още през 2012г. с цел да се усъвършенства уредбата на инвестициите на пенсионните фондове, да се оптимизира структурата и размера на заплащаните такси, както и да прецизира дефинициите за свързаност.

„Европейската комисия изтъква в последния си доклад, че КФН провежда строг и отговорен надзор”. Това каза пред журналисти председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев по време на вчерашното заседание на парламентарната Временна комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионно-осигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка.

Пенсионните фондове са субект на строг надзор, констатира Европейската комисия (ЕК) в Национален доклад за България за 2015 г., включващ задълбочен преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Преразглеждането и, където е необходимо, укрепването на капацитета за надзор на КФН, е от ключово значение, се казва в документа.

С годишни темпове на растеж на нетните активи между 15 % – 17 % за лидерите на пазара и 22 % – 30 % за останалите от 2009 г. досега, системата на частните пенсионни фондове заема най-голям дял от небанковия финансов сектор на страната. Докладът на ЕК се позовава на прогнозата на КФН, според която темпът на нарастване ще се увеличава и през следващите години, като се очаква активите на частните пенсионни фондове да надхвърлят 20 милиарда лева, тоест една четвърт от българската икономика. Пазарната стойност в счетоводните баланси на фондовете на акциите, емитирани от български дружества, представлява около 15 % от пазарната капитализация на Българската фондова борса (БФБ). Това ги прави важен източник на ликвидност за финансовата система.

Строгият контрол, който КФН упражнява, е и по отношение на банките попечители, които всеки пенсионен фонд е задължен да има. Европейската комисия потвърждава, че КФН има някои банкови надзорни отговорности, но единствено по отношение на банките попечители на пенсионни фондове, чийто списък се изготвя и публикува от БНБ.

Укрепването на надзорния капацитет на КФН означава практически да се осигурят достатъчно ресурси, административни правомощия, програми за обучение на високоспециализирани служители, внедряване на нови, високотехнологични и ефективни IT системи за надзор и регулация, както и гарантиране на независимостта на КФН от икономически и политически влияния са ключови за стабилността на небанковата финансова система.

Въпреки стриктния надзор, който КФН осъществява, се наблюдават уязвими места в сектора, се посочва в доклада. Настоящото законодателство, като цяло стабилно, има недостатък по отношение на свързани лица и свързани експозиции, което представлява значителен риск за доходността на фондовете, бъдещите пенсии на техните клиенти и по-широкото, ефикасно разпределение на ресурсите в икономиката, според европейските експерти. Ето защо докладът на ЕК препоръчва усъвършенстване на законовата рамка чрез приемането на промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които да осигурят максимална прозрачност в структурата на собствеността на пенсионно осигурителните дружества.

КФН инициира и предложи такива промени в КСО вече няколко пъти още през 2012г. с цел да се усъвършенства уредбата на инвестициите на пенсионните фондове, да се оптимизира структурата и размера на заплащаните такси, както и да прецизира дефинициите за свързаност.